Jump to content
  • The Super League?
    It is very difficult to get a handle on this news. I have decided to start on the positive because everything seems negative. Can I see any positives? I sat down and drew a mindmap to see what I came up with. The only way I could see positives was through the mindset of the owners. What will they get if they succeed? Stability, profits and, crucially, control. They will make the rules. If necessary, they can ditch Uefa, Fifa and all country associations. New league, new rules, and a stable way to plan the future.
    Let’s take my club, Arsenal, and extrapolate from them my arguments. They have been weakened in recent years and have dropped down the table. Similar has happened to Liverpool and Manchester United in recent years. A.C Milan and Inter as well. Probably only Athletico of the Spanish teams truly fear this but Juventus have had to comeback from demotion and pesky control from above. Now, with one bound, Arsenal are back on top, competing with the best. Leicester and Everton can whistle Dixie if they like.
    Let’s face it, this is no surprise. This song keeps coming back, staying in our head as a permanent earworm. The big clubs, boosted by the incredible appeal of the Premier League (6 clubs, baby) and the Champions League, don’t want to lose that massive TV money. And they don’t want any more newcomers like Leicester spoiling their profits. Arsenal v Manchester United is a big game, Fulham v Burnley is, neh!
    20 teams involved. Seems to indicate that there have been soundings and quiet agreements. Bayern, Dortmund, Ajax, Porto and PSG spring to mind. A couple of French as well? Red Bull? Seems like a good move for them. The German clubs have to hold fire as their ownership is different. But it is a symbiotic relationship, based on them being at the top table.
    So, who has the power?
    Whenever I see a struggle, I ask myself who has the power? Let’s take my previous paragraph as correct and the rest of the top teams want to come on board. They probably have the power, at least to wreck the powerbase of FiFa/Uefa. The associations have the most to lose as they are not popular among football fans. They have been corrupt and inept so often that few feel they act in the best interests of football. So they will want to survive this challenge to keep their powerbase and their gravy train going.
     
    Alexander Ceferin
    Are we really relying on him to fight this battle?
    And that, my friends, means a compromise. There is a huge amount of room between what we have at the moment and this new breakaway. Plenty of scope for both sides to claim victory. It is also possible that we have seen a enormous amount of sabre rattling and a rough agreement has already been sorted, and after a fake fight, the real new deal will be unveiled. That, if true, in some ways will be good, as a lot of things will stay the same. However, the balance of power will have shifted to the clubs. Fifa/Uefa will survive but weaker.
    One thing that won’t change or be compromised is that the big clubs can’t drop out. They need that or this whole power grab won’t work out. So they may allow some form of promotion and relegation but only those who get promoted will be relegated. Say 5 teams come in the first year, after that the lowest 2-3 of the promoted clubs get relegated. Still keeps the American dream ideal that a team can come from nowhere and eat at the big table.
     
     Bye bye Fifa/Uefa?
    I cannot see any way that Fifa/Uefa can come out of this stronger. The big clubs could potentially make the total breakaway work. These clubs fanbases, particularly if the other big clubs come on board, are, I guess, far bigger than all the rest of the world’s teams combined. They seem, to my mind, to have the marginally stronger hand, certainly than the world bodies. Do they have a stronger hand than the fans?

     Gianni Infantino. Or this guy to be our hero?
    It is hard to say. I have seen many changes in my time. Most, like this, are for the benefit of the powerful. A smaller premier league, bigger tv money for the big clubs, rejigging the Champions League and Europa league so top teams stay involved near the end. Manchester United are in the semifinal of the Europa League long after being dumped out of the Champions league. Allowing owners to leverage the assets of clubs to take over, meaning the clubs have huge debts. Billionaire owners distorting all rules of fair competition to the detriment of small clubs. The fans keep going along with everything. Is there a parting position? Where they say no way? So far, I haven’t seen it.
    The only sure thing I can say for certain is that the European Super League clubs chose now, before the season ended to make their move. On the surface that looks crazy. But is it? Can Uefa really stop all affected championships, cups and the European trophies now without looking bad? And the Euros for the summer? How will that play out for them? Will they end up looking as inept as they always do? The big clubs have put a gun to their head. Have Uefa the cojones to stand up to them? And do they believe they have the support of the footballing community if they do so? And even if they do believe so, do they really?
    Can we really take power back?
    I guess you want my conclusion with the limited knowledge we have at the moment? I suspect it is a done deal. After a phony war, a compromise will be reached that keeps many things the same, except that the big clubs have far more power.
    If you want to know what I would like to see happen, I will oblige. It is that the footballing community take them on and win. I hate the idea of relying on Uefa/Fifa to fight our battles and don’t trust them. Both of the sides need to be taken on and defeated and a new controlling body set up. All these billionaire owners be thrown on the street. Only fan organisations can own clubs and the ideal of true, fair, sporting competition be brought back. We love our clubs, but slowly, we have come to hate many aspects of them. Only fans can achieve those ideals. It can be done. Let’s make it happen.

    I don't trust what's behind those glasses
    Арсенал приема състава на Фулъм в мач от 32 кръг на Висшата лига. Момчетата на Микел Артета посрещнаха кръга на 9 позиция във временното класиране с 45 спечелени точки. Ситуацията при гостите от Крейвън Котидж е малко по-различна, като те се намират в зоната на изпадащите със своята 18 позиция и 26-точков актив. По всичко изглежда, че двубоят е с цената на задължителни три точки в полза на червено-белите. В интерес на истината, ''артилеристите'' никога не са губили домакински мач от Фулъм. Дано тази тенденция бъде запазена и днес. В следващите редове ще откриете още подробности, приятно четене. 

    Кога: 18 април, неделя, 15:30 часа българско време

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон

    Телевизия: Диема Спорт 2

    Рефер на двубоя: Крейг Поусън 

    Новини: Със сигурност в групата за мача няма да попаднат имената на Давид Луиз, Киърън Тиърни, Мартин Йодегор и Пиер-Емерик Обамеянг. Давид Луиз все още се възстановява след травмата на лявото си коляно и вече е започнал занимания с топка. Очакванията са да го видим в игра през следващите няколко седмици. Киърън Тиърни също лекува контузия на лявото си коляно, която бе получена по време на загубата от състава на Ливърпул. От клуба заявиха, че се надяват да видят Тиърни обратно в действие в края на кампанията. Мартин Йодегор е с усложнения на десния глезен и поради тази причина също няма да бъде включен в действие днес. Норвежецът ще започне тренировки през идните дни. Пиер-Емерик Обамеянг пък продължава да се възстановява след като се зарази с малария по време на последната международна пауза. Състоянието на играча ще бъде следено изкъсо през идната седмица. Самият той вече сподели в социалните мрежи, че се чувства значително по-добре и няма търпение да се завърне в игра. Всички останали състезатели на клуба са на разположение. В друга новина, Арсенал ще изиграе приятелска среща срещу състава на Глазгоу Рейнджърс. Това ще се случи на 17 юли на стадион Айброкс в Глазгоу. Срещата е част от празненствата по случай наближаващата 150-годишнина от създаването на шотландския гранд и ще укрепи дългогодишното приятелство между двата клуба. 




    Игра с прогнози: 
    Ето и обещаната новина, която е свързана със заглавието на днешният ни материал. Аарън Цеков, син на дългогогишният член на организацията Цветомир Цеков, бе включен в официалната програма за двубоя днес. Аарън e почти на 3 навършени години, но това не пречи да мечтае един ден да играе за Арсенал, споделят от Junior Gunners. Разбира се, също като баща си, Аарън е част от семейството на ''Арсенал България''. Горещо пожелаваме мечтата на Аарън да се сбъдне!

     

    Пожелаваме и успех на нашите момчета и нови три точки в актива. А вие не забравяйте, че сме в кампания по подновяване на членски внос и приемане на нови попълнения в най-големият фен клуб на чуждестранен отбор в страната. Настоящите членове могат да дадат пари за членски внос на представител за техния клон или да заплатят по банков път, където на основание за заплащане се записва номера на поръчката в полученият от Вас имейл. А за хората, които все още не са изпитали какво е да си част от голямото семейство на "Арсенал България'', предоствяме следният линк: https://arsenal-bulgaria.com/ascb/become-a-member/
    Разделяме се с пожелания за една спокойна и победоносна неделя. 


     




     
    Арсенал се класира на полуфинал в Лига Европа след като победи Славия Прага като гост с 4:0. „Артилеристите“ бяха безапелационни, както игрово, така и откъм резултат и напълно заслужено продължават напред в турнира, макар задачата да не изглеждаше толкова лесна след 1:1 в Лондон. За щастие, всичко си дойде на мястото вчера вечерта. Лондончани свършиха своята работа още през първото полувреме, когато за 6 минути нокаутираха съперника си. Попаденията отбелязаха Никола Пепе в 18‘а минута (асистенция на Емил Смит Роу), Алекс Лаказет от дузпа в 21‘а минута и Букайо Сака в 24‘а минута (асистенция на Калъм Чеймбърс). За да направи резултата още по-впечетляващ, Алекс Лаказет добави и четвърти гол. Това стана в 77‘а минута след асистенция на Никола Пепе. Тук трябва да отбележим, че Арсенал откри резултата още в 14‘а минута чрез Емил Смит Роу, но попадението бе отменено от ВАР заради засада.
    Без да искаме да разваляме доброто настроение, все пак ще трябва да отбележим, че Пиер-Емерик Обамеянг пропусна срещата, тъй като бе диагностициран с малария. Той е в добро състояние и вече си е вкъщи, след като е прекарал 2 дни в болница. Повече по темата за капитана ни и за страхотното представяне на отбора, може да прочетете в долните редове и пресконференцията на Микел Артета.

    Стартов състав на Арсенал: Бернд Лено, Гранит Джака, Пабло Мари, Роб Холдинг, Калъм Чеймбърс, Дани Себайос, Томас Партей, Никола Пепе, Емил Смит Роу, Букайо Сака, Алекс Лаказет.
    Смени: Мо Елнени на мястото на Емил Смит Роу в 67‘а минута. Еди Нкетиа, Габриел Мартинели и Седрик Соареш на местата на Алекс Лаказет, Букайо Сака и Томас Партей в 78‘а минута. Флориан Блогън в 88‘а минута.
    Евентуални Контузии: Няма.
    Репортаж:
    Пресконференция на Микел Артета: „Много съм доволен, че се класирахме. На този етап от турнира никак не е лесно да спечелиш с 4:0, особено като гост. Те не бяха губили от почти 2 години тук, корав съперник са, но ние просто бяхме по-добри. Имаше страхотни изпълнения от наша страна, както отборно, така и индивидуално. Емил и Букайо са истинска наслада за гледане. Това важи и за всекидневния тренировачен процес. Важно е, да ги оставиш да изразят себе си на терена, като моята задачата е да насоча как най-лесно и най-добре да използват качествата си. Мисля че резултатите са видни и израстването им е страхотно. Показаха го и днес.
    Оба е добре, чувства се много добре. Прекара 2 дни в болница, но благодарение на страхотния медицински екип всичко е наред. Имаше дискомфорт преди мача с Шефийлд Юнайтед, но никой не очакваше това (б.а. малария). Бяха направени още няколко теста и за това новината и диагнозата се позабави. Важното е, че всичко е наред и го очакваме обратно в най-скоро време.
    Очаква ни много сериозен полуфинал, срещу много опитен съперник в Европа и треньор печелил купата 3 пъти. Ще наблюдаваме играта им, но преди всичко ще бъдем себе си. Ако бъдем себе си, нямам съмнение, че ще стигнем и до финала!“

    Честита победа и честит полуфинал на всички български топчии. Надяваме се играта и настроението от вчера да нямат спирка поне до края на този сезон. От тук насетне следват два мача от Висшата Лига. Фулъм (неделя, 18.04) и Евертън (петък, 23.04), преди полуфинала срещу Виляреал. Арсенал гостува на „Жълтата подводница“ чак на 29 април.
    Припомняме да следите страницата ни, където материалите ще продължават да бъдат все така интересни и завладяващи. Припомняме също така, че кампанията за членски внос вече е в сила. Запишете се или подновете членството си, защото ние сме "Арсенал България" и при нас всичко е на топ ниво, точно като представянето на отбора от вчера!

    Днес се навършват точно 15 години от последния гол на Денис Бергкамп за Арсенал в един специален ден на Хайбъри в Лондон. 15 април е и един много специален ден за фен клуба на Арсенал в България по няколко причини, които ще разберете ако имате търпението да стигнете до края на тези редове.
    Пролетта на 2006 г. българският фен клуб имаше възможност за първи път да посети организирано мач на Арсенал на Хайбъри и то само месец преди уникалното съоръжение да остане завинаги във футболната история. Едва ли има нужда да ви обяснявам колко неописуемо е вълнението, когато ти се обадят по телефона с въпроса: „Арсенал ни дават билети за домакинството на Уест Бромич, искаш ли да ходиш на мач в Лондон?”. Това е едно от малкото светкавични решения в живота ми, без ни най-малко да се замисля как ще се случи! А си нямате на представа колко сложно беше посещението на Острова през тези години.
    Дааа, тръгваме!!! Една от мечтите ми беше на път да се осъществи и няколко месеца по-рано вече нямах търпение. Но, за да отидем до Лондон, дори само за няколко дни, трябваше да изпълним куп изисквания. Кандидатстване за виза, явяване на интервю в английското посолство за одобрение, разполагане с лична банкова сметка с не малка сума в нея и не на последно място липсата на така достъпните сега нискотарифни полети някак отдалечаваха реализирането на така желаната мечта за един неработещ студент.
    Тук е момента да благодаря на моите родители, които направиха всичко възможно да осъществят желанието на своето дете. Всичката тази наглед сложна организация завърши успешно, благодарение на усърдието на организаторите на целия този процес, за да се окажем група от седем човека на летището в очакване на първия ми полет в живота. Допреди този ден никога не се бях отделял от твърда почва под краката, с изключение на преходи по вода, заради което някак естествено ми беше малко притеснено.
    Бяхме подготвили и специален подарък – сувенир черешово топче, който се превърна в традиционен трофей за избрания от нас футболист на сезона. Като официален фен клуб имахме правото да изберем играч на сезона според нас и да му връчим подарък от наше име. Дали случайно или не, бяхме избрали Денис за номер едно през този сезон.
    Разбира се, не всичко мина нормално, тъй като митническите власти решиха, че черешовото топче е опасно за пренасяне като ръчен багаж и набързо го сложихме в една рекламна торбичка на единствения ни тогава авиационен оператор, а междувременно едно от момчетата реши да си остави батериите за фотоапарата в същата тази торбичка. Този досаден детайл е основа на една история, която ще ви разкажа накрая.
    Естествено при пристигането в Лондон нямаше и следа от торбичката с топчето и батериите, след като се оказа, че не са ги качили на нашия полет. Е, това не успя да ни помрачи настроението, защото вече бяхме на английска територия и се намирахме съвсем близо до мечтания момент да видим на живо всичко, което досега сме гледали само по телевизията. Оставихме адрес, на който да изпратят нашия подарък за Денис и се отправихме на разходка из Лондон.
    Интересното е, че като за първи път летенето със самолет ми се стори някак много кратко и безболезнено. За сметка на това така се бях стъписал на митническата проверка на летището вече на английска земя, че явно изглеждах подозрително. Някак тези униформени с кучета ми изглеждаха много респектиращо и имах постоянното усещане, че ще открият нещо нередно в моето посещение и ще ме върнат обратно. Толкова  се бях притеснил, че когато ме попитаха каква е целта на посещението ми, в опита ми да обясня с гордост, че ще ходя на мач така се овъртолих, че веднъж казах today, а после tomorrow. Това предизвика съмнение в проверяващия, който ме погледна изпитателно и ме попита: „today or tomorrow?”. Този път отговорих утвърдително, че става въпрос за утре с неловка усмивка, което провокира усмивки и по ледените изражения на митническите служители и вече с облекчение преминах официално на английска земя!
    И така прекарахме деня в разходки из Лондон преди да се отправим към Хайбъри. С изненада установих, че станцията на метрото, на която трябваше да слезем, за да стигнем до стадиона също се казва Арсенал. В дългия тунел към изхода от метростанцията по стените имаше снимки и рисунки от исторически моменти на отбора. Още по впечатляващо беше тихия квартал и тесните уютни улички по пътя към стадиона, който е така умело разположен между жилищните къщи, че ако не знаеш къде се намира, човек може да го подмине без да го забележи. Уникално постижение на инженерната мисъл да разположиш цял стадион между жилищни сгради по такъв начин, че да не изглежда натрапчиво и да не се отличава по никакъв начин от визията на наглед спокойния жилищен квартал. Най-издайническа е красивата фасада на централната трибуна на стадиона, която предизвика радостни възгласи и въздишки в момента, в който се изправи пред нас с цялото си историческо величие.
     



    Снимки и рисунки от тунела на метростанция Арсенал, които вече не могат да бъдат забелязани на това място Не знам как да ви обясня, че бяхме подвластни на поредица от събития свързани с любимия отбор, които ни се случват за първи път. В първия ден от посещението на Хайбъри трябваше да си вземем билетите за утрешния мач и естествено бяхме планирали тур на стадиона и посещение на фен магазина. По отношение на фен магазина този на Хайбъри беше толкова неугледен в сравнение с фен магазина, който сега се намира на Емирейтс, че човек в него можеше да се почувства като в квартална книжарница или в магазин за дрехи втора употреба. Това сравнение го правя като поредното доказателство колко се комерсиализира клуба през последните години. Е, този неугледен фен шоп беше като магазин за дамски чанти, обувки и бижута едновременно за една жена в нашите очи. А пък колко много се радвахме на билетите, вероятно отстрани сме изглеждали като деца от 80-те, които за първи път получават шоколадово яйце. Още по-вълнуващо стана, когато стъпихме на свещения Хайбъри. Колко много величие лъхаше от това място. А като стъпихме на трибуните и пред нас се разкри като снимка на картичка или картинка за desktop прекрасно поддържания терен и трибуните във всички посоки и срещу нас, разбира се, легендарният Clock end. Едно от нещата, което като го видиш и няма начин да не познаеш откъде е. Наистина всичко ми изглеждаше все ядно някой беше разпънал фототапет пред очите ми, но пък усещахме аромата на прясно окосена трева и можехме да се докоснем до всичко около нас и да се пощипваме от време на време, за да се уверим, че всичко това е реално.
     
    Една от ценните хартийки, благодарение на които щяхме да стъпим на Хайбъри

    Хайбъри от различни гледни точки

    Програмата за предстоящите три много важни мачове

    Изглед към North bank от улицата, на ъгъла на която се намира The Gunners Pub
    Разликата между ден без мач и ден с мач е колосална! В деня на мача уличките на тихия и спокоен квартал бяха препълнени от хора с бяло-червени тениски, знамена и шалове, сякаш имаше някакъв местен празник или карнавал. И, да! В Англия ходенето на мач си е празник, че за някои дори семеен ритуал, както е ходенето на църква. Празничната картинка се допълваше от шатри и сергии, разпънати от двете страни на основната улица, която водеше към Хайбъри, на които можеше да си намерите всякакви вехтории и сувенири на Арсенал от табели с името на стадиона, до снимки с автографи, тениски, шалове и значки. Любопитното беше, че сред значките, които бяха на всякакви отбори, забелязахме такива и на български тимове. Изобщо обстановката наподобяваше малко сергиите на битака или на селските събори, само където липсваше ароматът на кебапчета и продавачите на захарен памук и пуканки.
     
    Една от сергиите на улицата пред стадиона
    Някак измежду бяло-червеното море от фенове се забелязваха и други цветове, които не бяха типични за отбора. Привърженици на Уест Бром се разхождаха необезпокоявано между феновете на Арсенал. Гледка, която нямаше как да забележим ако срещата беше в някоя характерна с по-темпераментни фенове държава, примерно на Балканите, в Италия, в Латинска Америка или ако феновете бяха на Тотнъм. Като забелязахме едно симпатично възрастно семейство във всички ни се породи желание да се снимаме с тях, което беше посрещнато с охота от възрастната дама, а сърдитият белобрад чичко, който неизбежно оприличихме на Дядо Коледа някак по-скоро шеговито демонстрира, че не желае да се снима с нас.
    Докато се наслаждавахме на препълнената улица около стадиона със споделящи футболните ни пристрастия хора, все пак никога не бяхме виждали толкова много фенове на Арсенал на едно място преди, пред централната трибуна настана някаква суматоха и хората се скупчиха около главния вход. Явно ставаше нещо интересно. Оказа се, че току що беше пристигнал клубния автобус и ние веднага също се втурнахме натам. Поредният незабравим момент за нас беше това, че виждахме любимците си от екрана само на няколко метра разстояние.
     
    Футболистите на Арсенал на влизане през централния вход на Хайбъри
    Разбира се, преди да посетим трибуните се отправихме към The Gunners pub, който се намира на ъгъла на една пресечка в дъното на улицата, която открива гледка към North bank. Естествено и тук попаднахме на българска следа, след като един от охранителите на пъба се оказа българин и само като чу родната реч ни приветства и може би по-топло посрещане нямаше да получим на друго място във футболен пъб. Освен, че денят беше специален с това, че ще гледаме любимия си отбор на живо в един от последните мачове на любимия ни стадион, се оказа, че денят е посветен на Денис Бергкамп. Специално по този повод имаше група холандски фенове, които типично в техен стил бяха облечени изцяло в оранжево, общо взето с кой каквото е намерил. От тениски, до работни гащеризони, а дори един от тях явно не намерил друго решение, беше наметнал просто един оранжев халат. Още по-приятна беше изненадата, когато на влизане в стадиона ни раздаваха оранжеви тениски с инициали DB10, специално заради това, че денят е посветен на един от блестящите ни футболисти за времето си.
     

    Кадри от The Gunners Pub

    Холандските фенове, които бяха дошли специално за деня на Бергкамп
    Ех, като се сетя колко ми беше всичко като в някакъв сън и възприемах нещата сякаш това, че сме там е най-нормалното нещо на света и всеки уикенд съм на това място. Сега с течение на годините все повече осъзнавам колко ценно беше това посещение. Няма да забравя думите на единственото момиче, което беше заедно с нас, когато пристъпвахме по стъпалата в тунела към сектора: „Ние сме на Хайбъри, човече! Можеш ли да осъзнаеш това?“. Ами, не! Не можех да го осъзная. Бях толкова опиянен от емоциите, че всичко ми беше като на филмова лента. В този момент, пристъпвайки към трибуната се чувствах може би както се чувстват футболистите преди да излязат от тунела на терена, знаейки, че всички очакват тях, с тази разлика, че нас никой не ни очакваше, но в всяка крачка напред все повече се чуваха фенските възгласи.

    Хайбъри отвътре и на трибуните
    Уау! Теренът изглеждаше толкова близо, бяхме на десетина реда от него, а знаете специфичното на английските стадиони, че няма писта и контакта на футболистите с феновете е буквално на ръка разстояние. Хайбъри беше още по-впечатляващ в това отношение. Знаете как по телевизията стадионът изглеждаше някак по-малък от останалите стадиони и това носеше допълнителен уют на това място. Публиката се чувстваше близка с играчите и играчите сякаш повече усещаха емоциите на публиката.
    Докато си направим по няколко снимки, гордо позиращи с българското знаме с надпис Арсенал България на North bank футболистите излязоха за загрявка. На близката до нас врата се появи Йенс Леман….леле, изглеждаше толкова близо…..и толкова внушително висок, въпреки че отстъпва с няколко сантиметра на повечето вратари, които са пазили за Арсенал. Всъщност, всички изглеждаха внушително величествени, все едно са някакви божества. Анри и на екран си изглежда уникален атлет, а на живо разликата е по скоро, че с Пирес имаха и някаква елегантност в начина, по който се придвижваха. И, да! Това внушително излъчване не беше случайно. Повечето футболисти от този състав бяха част от Непобедимите, а няколко седмици по-късно играха финал за Шампионска лига и то със стил - без загуба през сезона и без допуснат гол в елиминационната фаза срещу носители на трофея като Реал Мадрид и Ювентус! Самото им поведение, дори на загрявката, излъчваше авторитет и с това може би респектираха противниците си.


    Загрявката преди началото на мача
    Двубоят започна, вълнението ни не стихваше и най-странното от всичко беше, че всички седнаха на удобните меки седалки и притаиха дъх. От време на време се чуваха откъслечни възгласи, а на нас като новобранци, няколко пъти идваха стюарди да ни правят забележки, че ставаме от седалките!!! What the fuuck??!! Ние на мач ли сме или какво? Беше толкова разочароващо! Дори идваха да ни питат какво пише на знамето и ни помолиха да не го разпъваме!! Представяте ли си? Дали пък не го разпънахме няколко пъти, когато имаше голови ситуации и хората наскачваха. Понеже седалките бяха сгъваеми, меки с дунапрен и кожено покритие, по подобие на тези в театрите, при всяка една атака на Арсенал се чуваше един тропот, както правим по нашите стадиони с крака по земята при мексиканска вълна. Е, този тропот не беше съзнателен, тъй като се получаваше, когато хората ставаха в очакване на завършек на атаката и седалките се сгъваха ритмично след всяко едно подобно рязко ставане. Идвайки постепенно от далечината този шум беше някак вълнуващ, но пък нямаше мексиканска вълна, а по скоро вълна от ставащи хора. Интересно беше да се наблюдава.
    Редките случаи, когато по трибуните скандираха, първоначално не можех да различа какво точно пеят, а то всъщност беше „Red army, red army”. И все пак да не забравяме, че беше Dennis Bergkamp day. Стадионът почти изцяло беше придобил оранжев отенък, благодарение на оранжевите тениски, които раздаваха на влизане и повечето фенове бяха облечени с тях. Много приятна обстановка за фен на Арсенал и „Лалетата“ едновременно! И понеже денят беше посветен на Бергкамп не се мина много време когато от горното ниво на нашата трибуна се запя: „There’s only oneeeee, Dennis Bergkamp….”. За първи път чувах тази песен и от този момент нататък тя се запечата в моето съзнание. Мачът като цяло не беше от най-вълнуващите, а и на мен ми беше по-интересно какво се случва по трибуните. Е, все пак в края на първото полувреме избухнахме в радост, когато Александър Хлеб откри резултата точно пред погледа ни във вратата, зад която се намирахме ние. Страхотно е да чуеш на живо това звучно „Yeaaaahh!!!” от трибуните, когато любимият ти отбор отбележи гол.

    Моменти от мача


    След попадението на Хлеб за 1:0
    Бях чувал за прословутото дъждовно лондонско време, но през целия ни престой изпуквахме от жега, тъй като солидно се бях подготвил за по-сурови атмосферни условия, а реално през повечето време дори се разхождахме по къси ръкави и постоянно се чудех къде да го дяна това яке. Бяхме си направили и специални тениски за посещението ни на Хайбъри, на които пишеше "We are Arsenal supporters club Bulgaria on tour", датата, двубоят и стадиона, на които бяхме. Сега нашите ли тениски да носим, оранжевите за Бергкамп ли? Все пак ги сменяхме ту едната, ту другата. Е, като си говорехме за лондонско време, както беше слънчево и топло в съботния следобед, така изведнъж се смрачи и заръси ситен дъждец. Все пак беше за кратко, а повечето от нас са били на мачове в много по-неблагоприятни условия.
    Второто полувреме продължаваше да е също толкова скучно, а нашите момчета вече атакуваха към по-далечната от нас врата и интересните събития ни се струваха някак много отдалечени от нас. Това не ни пречеше особено да се наслаждаваме, че сме там и че този мач беше толкова специален за нас. За съжаление, отново бяхме свидетели на гол във вратата, зад която бяхме ние. Беше вече 75-ата минута, а резултатът стана 1:1! Започнаха да ми минават мисли в главата от сорта на: „Е, верно ли така ще завърши първият ми мач на живо“? Все пак тогава бяха години, в които не бяхме свикнали да губим точки у дома! Разбира се, отговорът на този въпрос не закъсня, когато само три минути по-късно Бергкамп отклони топката в наказателното поле към Пирес, който отбеляза за 2:1! Този път еуфорията от гола беше по-голяма, тъй като лошите мисли, че могат да ни попарят с тяхното попадение, явно не бяха минавали само през моята глава. Всичко вървеше към чудесен завършек с очаквана, но все пак трудна победа, когато дойде и моментът за бис, както го наричат при концертите или заключителното действие, развръзката във филмите или театралните постановки. Значи да си го бяхме поръчали или сами разработили този сценарий, нямаше да го направим по-добре! Мачът вървеше към заключителната минута, когато изгря геният на Бергкамп, ама типично в неговия си неподражаем стил с вътрешен фалц извън наказателното поле прати топката в десния горен ъгъл на вратата. Последва суматоха от ръце, глави, крака, много скачане, крещене и прегръщане с познати и непознати хора. Сюжетът на постановката беше завършен по най-прекрасния начин с попадение на главния герой! До последната минута и много след последния съдийски сигнал останахме без дъх от скандиране на вече любимата ни песен за Бергкамп.

    Голът на Бергкамп

    Поздравления за Бергкамп след последния съдийски сигнал
    Тръгнахме си щастливи и заредени с много приятни емоции, разбира се и с фенски артикули. На няколко пъти из Лондон ни заговаряха фенове на Арсенал, а най-фрапиращото беше на летището вече на прибиране, когато един от митническите служители ни заговори: „Фенове на Арсенал ли сте?“. Чудех се, откъде толкова ни личеше, че ни разпознаваха, ама пък какво толкова се изненадвах като всеки от нас беше помъкнал няколко натъпкани с фенски артикули найлонови торбички от фенския магазин, които бяха с емблемата на клуба. Странното е, че всеки път, когато научаваха от къде сме и че за първи път сме ходили на мач, всички бяха единодушни и казваха едно и също все едно се бяха наговорили: „Ооо, трябва да отидете на гостуване“! Да, домакинските мачове може би наистина бяха скучни за феновете, като особено потресаващо беше това, че ни караха постоянно да сядаме, само дето нямаше някой, който да ни шътка както, когато говориш в киносалона. Да, футболът в Англия е спектакъл, който се доближава до изкуството на театъра и киното и явно на феновете това им харесва и заради това всеки уикенд отиват на стадиона с цялото си семейство като на празник. А когато искат да се почувстват истински футболни фенове, отиват на гостуване. Е, все пак вярвам, че има и изключения при домакинските мачове, когато става въпрос за някое завързано дерби.
    За нас футболният спектакъл беше чудесен и се завърнахме повече от доволни от преживяното. В самолета на връщане се сетихме за черешовото топче, което трябваше да връчим на Бергкамп за играч на сезона според нашия фен клуб. Не знам дали е стигнало до него, но той ни се отблагодари по най-добрия начин затова, че сме го избрали за играч на сезона. Този гол шедьовър накрая на мача сякаш беше неговият поздрав специално за нас!
    Спомняте ли си в началото, че едно от нашите момчета си остави батериите за фотоапарата в торбичката с черешовото топче? А сега си представете, че пратката е стигнала до Денис, той я е отворил, видял е макета на черешовото топче и батериите и може би много време се е питал къде ли точно се слагат тези батерии! Това беше една от шеговитите ни теории, на които много се смяхме по време на полета на връщане.
    От цялата тази емоция интересното, е че гледайки рубриката „On this day….” едва преди три или четири години прочетох следното: „На този ден през 2006 г. Денис Бергкамп вкарва последния си гол за Арсенал при победата срещу Уест Бромич Албиън с 3:1“. Лелеее, по дяволите, аз съм видял последния гол на Бергкамп на живо!!! Това беше първото нещо, което си помислих. Честно казано, дори не подозирах, че това е последният му гол за Арсенал и когато го осъзнах, още повече ценя този момент. Сега, 15 години по-късно дори не си спомням другите голмайстори, че дори не си спомням и точната дата на мача, за което си помогнах като порових малко в интернет, но винаги обичам да се връщам към този спомен и обичам да разказвам за него, както дядовците обичат да четат приказки на своите внуци!
    Разбира се, много моменти от тази история останаха неразказани тук, за да не става прекалено банално, а и за да има какво да разказвам, когато се виждам с другите фенове!
    Надявам се, че с тази история съм успял поне малко да ви пренеса на трибуните на Хайбъри и пожелавам на всеки един от вас да има поне няколко такива специални моменти с любимия си отбор, за които да обича после да разказва.
    Нека си пожелаем и тази вечер 15 април да бъде специален за феновете на Арсенал, като се надявам нашите момчета да успеят да ни класират за полуфиналите на Лига Европа!
    Посвещавам тази статия в памет на баща ми Иван, благодарение на който сбъднах своята мечта да посетя Хайбъри! Благодарен съм му и за всичко, което е направил за мен през неговия живот!
    Настъпи и дългоочакваният ден, или поне за сега. Арсенал гостува в Прага на местната Славия, в мач реванш от четвъртфиналите за купата на Лига Европа. Припомняме, че първият двубой в Лондон завърши без победител, след късен изравнителен гол на чехите и разочароващо 1:1 в края. Днес, момчетата на Микел Артета излизат в своеобразен финал преди финала. Особено важен мач при положение, че Лига Европа остана единственият по-реален шанс за европейски футбол догодина. Тук е редно да споменем, че домакините в днешната среща не познават поражение на собствен терен цял сезон. На този стадион преклониха глави отбори като Глазгоу Рейнджърс и Лестър Сити. И все пак, ние сме Арсенал и стискаме палци да пречупим коравите съперници. В долните редове ще Ви представим всичко по-важно идващо от Емиратс преди интригуващата среща.
    Кога: Четвъртък, 15.04.2021, 22:00 българско време.
    Къде: Синобо, Прага.
    Телевизия: БНТ 1.
    Новини преди мача: Емил Смит Роу и Букайо Сака са напълно възстановени от леките си контузии и са на разположение. Мартин Йодегор ще бъде подложен на късен фитнес тест. Същото важи и за Пиер-Емерик Обамеянг. Капитанът е със заболяване. Добрата новина тук е, че не е COVID-19, но лошата е, че може да пропусне срещата. Габриел Мартинели има леко неразположение, но там няма нищо сериозно, като вероятно става въпрос за физическото му състояние след дългосрочната контузия и 80‘е минути срещу Шефийлд Юнайтед уикенда. Давид Луиз и Киърън Тиърни са дългосрочно контузени и извън групата за мача.

    Друга любопитна новина, макар и не пряко свързана със срещата, са слуховете, че Флориан Балогън е подписал нов договор с клуба. Според източници, макар и все още неофициално, Еду и Артета са успяли да уговорят младия талант да остане на Емиратс, макар да е имало около 23 други оферти за подписа му. Между тях се открояват такива на Байер Леверкузен и РБ Лайпциг.    
    Думите на Артета преди мача: „Казах го и миналата седмица. Славия е чудесно организиран отбор и изобщо не е случайно, че са там, където са. Отстраниха не малко силни отбори и ни беше ясно, че ще ни създават проблеми. Все пак, изпуснахме си нашето, но това е вече зад гърба ни. Отиваме за победа и класиране. Изобщо няма и секунда, през която да мислим за отпадане. Това важи както за мен, така и за играчите. Знаем какво трябва да се направи и ако го направим ще се класираме. Съгласен съм, че в такива мачове ни трябват големите играчи, те умеят да правят разликата, така че се надявам всички да са на разположение. Този мач е по-важен от финала за ФА Къп и не защото това е Лига Европа, а защото това е следващият мач. Такова мислене се стремим да налагаме. Най-важен е следващият мач!
    Не искам да говоря за Флориан, защото още няма нищо официално. Както казах и преди, настроен съм много положително, че ще остане при нас. Когато това стане официално, ще разберете. Не мога да коментирам дали ще играе при нас, или ще бъде даден под наем другия сезон. Нека първо подпише и тогава ще говорим.“

    Важни новини към днешна дата и за фенклуба на Арсенал България. От днес е отворена кампанията за подновяване на членски внос, както и за набиране на нови членове, които желаят да станат част от арсеналското семейство в България. Повече подробности може да намерите в линка по-долу. Запишете се, нямате представа колко много си заслужава!
     
    Тук задължително споменаваме, че председателят на ASCB – Георги Стоянов ще бъде гост в студиото на БНТ 1 преди и по време на мача довечера. Това е страхотна новина, особено предвид факта, че БНТ не е Диема и гости извън футболните среди рядко се канят. Успех Жорка, дано донесеш късмет на нашите в Прага.
    Пожелаваме успех на момчетата довечера. Надяваме се да изиграят стабилен мач и да отстранят чехите. В крайна сметка, едва ли има някой, който се съмнява, че ако Арсенал играе добре ще спечели. С други думи, ако отпаднем ще е заради... Арсенал!
    Не спирайте да следите страницата ни. Очаква ви много приятна изненада в следобените часове на днешния ден.

  • Следваща среща

  •

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...