Повече за Нюкасъл-България:
http://nufc.bg
https://www.facebook.com/nufcbg/?comment_id=Y29tbWVudDoxOTM5MTYzODIyODkwNDQzXzE5NDA3NzY4OTI3MjkxMzY%3D
-
В поредния епизод от Подкаста на Арсенал-България на гости отново е Стоян Вергиев от Нюкасъл-България. В този случай може да има една само една тема, за която да си говорим - смяната на собствеността на Нюкасъл. Засягаме съвсем бегло глобалните футболни последствия от тази акция и се концентрираме повече върху въздействието и върху феновете на “Свраките” и как те виждат нещата, влиянието, което новият собственик може да има върху клуба, детското фенство и “печеленето” на нови фенове, и още много неща. Приятно слушане!
Повече за Нюкасъл-България:
http://nufc.bg
https://www.facebook.com/nufcbg/?comment_id=Y29tbWVudDoxOTM5MTYzODIyODkwNDQzXzE5NDA3NzY4OTI3MjkxMzY%3D
2002-2003
No, they were laughing at you, Arsene
The year when we won everything!
In the previous year we had won the double. Now we were ready to win all. Champions league, League Cup as well as league and FA cup. And our first trophy was the Charity Shield. By rights we should have played against ourselves as we were the holders of both qualifying trophies but we played Liverpool who were enjoying a resurgence under Gerard Houllier and had finished second the last season. We played super, were all over them but only won 1-0. Gilberto, making his debut, came on as a sub and scored. I always liked Gilberto. He acted as a sort of sweeper midfielder/defender but could play and sometimes score. He gave a stability to the team.
This is the famous year that Arsene Wenger said we could go the whole season unbeaten and was laughed at. In fairness, what he also said was that no manager ever sets out to lose, and that for every match he planned for a win. I am sure Alex Ferguson and the rest agreed with that. He rarely, even for the league cup, played a totally raw team, with always some experienced players to back up the youngsters. I would argue that by playing weakened teams, though, he was giving a lie to his argument that he always planned to win. He would often play a weakened team either side of a European match, if they were from low in the table, as well. I do accept his argument, though, that no manager sets out to lose. I cannot imagine a manager saying “Lads, I know it’s only Tottenham but you are going to lose”. But he averaged 30 or more players getting matches in his period and, in all honesty, all of us Gooners knew what he thought of as his top team, (Seaman, Cole, Lauren, Keown, Campbell, Gilberto, Vieira, Pires, Llungberg, Henry, Wiltord, with Bergkamp kept fresh for the important matches) so he had to believe that the fringe players could also get a win for him. He did have a good record against lower teams in cup competitions, in truth.
Always nice to beat this team
An undefeated season?
So could we? Go undefeated for a season? I am not sure any team has ever done it anywhere but maybe a statistician could enlighten me? It is not fully clear, from what Wenger said, if he meant all competitions or just the league but anyway, if we could do it this season, we would finally win the Champions League, the prize I wanted above all else.
Anyway, despite a good start to the season, October arrived and we had back to back defeats against Everton and Blackburn to disabuse us of any notions of being undefeated. Also back to back defeats in October in the Champions League against Auxerre and Borussia Dortmund. Strangely enough, all defeats were 2-1. We went out soon after in the League Cup to Sunderland on November 6th in our first round. The joke was on us. Undefeated? Could we even win anything? In my time as an Arsenal fan, we had never retained a title but in fairness, we were doing well to this point. A bad spell always knocked me back and every season we had them. Often October/November was the catalyst for the bad spells. Wet, muddy grounds conspired against our artists. Other teams were catching up but grass technology was expensive as was undersoil heating.
Too many defeats left us a bit deflated
We were to have 2 more defeats before Christmas against Southampton and Manchester United to leave us chasing retention. In the Champions league we finished top although level with Dortmund. This was an improvement. We at least finished top. But still the calibre of the teams were below us. We couldn’t seem to transfer our league form to Europe and this was borne out in the next round. We were drawn against Valencia, Ajax and Roma, all teams that we should have been better than but we went out in 3rd place, only Roma below us. There was no transfer to Uefa cup at the second stage so we were out of Europe.
But we had bounced back in the league and were top all over Christmas and looking like retention would happen, finally. Some nice results on the way, 3-0 Tottenham, 5-2 West Brom, 3-0 Charlton, 4-1 Leeds, and 3-1 Villa and Sunderland. It was a time when we played lovely football, the neutrals came to love us, we scored almost every match, and Henry seemed to only score magic goals.
But then the double came back on
How did Giggs miss?
So we were looking good when the Fa Cup came around. The first 2 were Oxford and non league Farnborough, we despatched them easily enough only to draw the biggie – Manchester United away. I had a strange feeling of confidence going into this match but Ryan Giggs did everything right early on as he skipped through Arsenal, but somehow managed to miss the easiest goal chance he ever had in his life. It sticks in everyone’s head and I am sure he still has nightmares about it. Watch it on Youtube, you will not believe that he missed. But then Edu (yes that Edu) whacked in a free kick, it took a wicked deflection from the Man U wall and left Barthez in goal no chance. Later the same Edu went on a nice run, slipped the ball cleverly to Wiltord and he jinked past the Utd defence to put our second past Barthez. 2-0 to the Arsenal and a sign that we could retain both trophies and leave the Mancs to cry for the rest of the season.
Edu could play, you know
Chelsea next and 3-1 after a replay. Then Sheffield Utd in the semi’s and 1-0 to the Arsenal. On to Southampton in the final. Robert Pires scored the only goal and again 1-0 to the Arsenal. Always nice to sing that one, particularly when we win the Fa cup and become the only team to retain it in a long time. And our first time for me as a fan for us to retain a trophy. Wenger was breaking all records.
One half of a double – is that such a thing?
But a stuttering end to the season in the league including 2 defeats to Blackburn Rovers 2-0 and Leeds 3-2 meant Man Utd had made a comeback and finally finished 5 points above us in 1st. We were second again as we had been many times before to them, on 78. We scored 85 goals in the league, easily the most, 10 above Man Utd, and finished well ahead in London.
So no undefeated season for us. Not a bad season but not great. My dream of Champions League seemed to be just a dream and I reckon Wenger’s dream of going undefeated was also just a dream, but I was still going into 2003-2004 with a lot of confidence. We had pushed Man Utd hard, been a little better in Europe and had finally retained a trophy. We were Arsenal, c’mon boys, prove it.
Някои твърдят, че футбола е „мъжка“ игра. Оооо, тeзи хора явно никога не са гледали как го играят представителките на „нежния“ пол. Нещо повече, те със сигурност не са били на игрищата на „Грийнспорт“ в столичния квартал Слатина миналата събота. А, трябваше! Защото, така щяха да усетят една истинска страст, неподправена емоция и хъс, които много често липсват в играта на мъжете в тяхната т.н. „мъжка“ игра и които са присъщи само и единствено на „футболните амазонки“. Понякога тези състояния на духа липсват и на нас като привърженици в презадоволената от футбол всяка една съботa! А, съботите са за футбол, но оня истинският, който ни вдъхнови в най-ранна възраст, а после ни събра в организацията „Арсенал България“. Такъв един истински, какъвто се игра на 02 октомври 2021 година от 8-те отбора, които се включиха във вече станалия традиционен турнир за дами любителки. Когато преди няколко години се разгоря един епичен спор между хора от УС и представители на клонове за прословутото точкуване на играещите във Форумната лига и някак еретично се прокрадна идея и за дамски тим, то едва ли и най-смелите мечтатели като Петко Александров(инициатор и треньор на ASCB Ladies) са очаквали, че 4 години по-късно новината за това мероприятие ще стои в спортните медии до имената на Пеп и Клоп. При това напълно заслужено.
„В началото бе словото“, както обичаме да си говорим с Петко, защото именно споменатата словесна „дискусия“ (доста меко определение за онзи вербален поток преди години) се роди прекрасната идея да създадем наша любителска дамска футболна формация с първоначален замисъл да подкрепим благотворителна кауза. Това си беше достатъчна мотивация на ентусиазирани момичета да се включат в една непозната за тях област изцяло извън зоната им на комфорт. Още по-приятно за нас е, че магията на играта владее десетки други дами, които вече години наред горят с играта и се включват в нашето скромно мероприятие. Нещо повече, това създаде много нови запознанства и приятелства, а само, който не е гледал състезателния хъс на дамите, не може да разбере с каква страст се хвърлят в двубоите. Именно този интерес към играта и правенето на добро мотивира УС да организира и есенно издание на надпреварата, която смело можем да наречем изключително успешна и гордо да отбележим, как се превърна в част от футболния календар, оня календар облечен в аматьорското начало, но точно онова начало, което води аматьорите до победи над професионалистите. Защото всеки един участвал в организирането, в самите футболни двубои и дарил е истински победител. Един турнир в който големият победител е правенето на добро с любов, каквото е и френското значение на думата „amateur“.
В слънчевата събота на 02 октомври в надпреварата се включиха рекордните до момента 8 отбора в лицето на организаторите от ASCB Ladies, ФК „Атлетико“, „EnJoy“, „Лъвиците на Лео“, „Национал НСА“, „PwC“, „Скрити Лимонки“ и „Торнадо лейдис“, както и доброволки дошли с желание да се забавляват и помогнат на нашите партньори от сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“. Отборите бяха разпределени в две групи с по 4 състава, като тегленето на жребия и самите срещи бяха транслирани на живо в страницата на АМФЛ във Фейсбук, а това в добавка със съдиите и лекарите накара прекрасните Дами да се почувстват на една истинска и конкурентна футболна арена.
По време на турнира видяхме много голове, страхотно индивидуално майсторство, изгаряща енергия, колективен дух и стремеж за отборен резултат. А, когато видиш, как момичета, които в ежедневието носят токчета и елегантни чанти, преминават съперника с финеса на Пирес, стрелят с мощта и точността на Тиери Анри, а в единоборствата са твърди като Адамс и Киоун, то няма как да не изпаднеш в екстаз и да не им отдадеш аплаузи за удоволствието, което доставят. Удоволствие за нас и уважение от вкаралия на Ювентус Екундайо Джайеоба, който също погледа част зрелището на терена. И тук не искаме да говорим за спортни резултати и класиране, а за емоцията на момичетата, за уважението към противника, за извиненията които бяха поднесени при неминуемите инциденти, когато има толкова много емоция и страст. Всички срещи ни припомниха атмосферата на едно вече позабравено очарование във футбола, защото водещата мотивация бе единствено чистосърдечното желание да играят футбол. А, това и липсата на финансови облаги създаде за пореден път една истинска футболна атмосфера, която се превръща в празник за всички нас. Умиление и възхищение предизвиква и това как момичета като Теди от Пловдив и Сандра от Асеновград бяха дошли да играят за честта на ASCB Ladies и в името на една велика кауза, каквато е правенето на добро. Именно доброто и това да научим на добри дела присъстващите на съревнованието деца е и наша цел и призвание, които надхвърлят идеята за един фен клуб в неговия общоприет формат. Идея, която „Арсенал България“ отдавна е превърнал в свое мото.
Не би било честно, да не споменем, че EnJoy спечелиха за втори пореден път надпреварата, както и събраните рекордни средства от зрители и партньорите спомоществователи в размер на 13 190,00 лева. Всичко това и усмивките на малките „сървайвари“ са нашата мотивация и катализатор, които ни карат да очакваме с нетърпение следващата надпревара през май 2022 година.
От името на ASCB искаме да благодарим на всички наши патньори в лицето на „SiLVER COURT“, „Рейнарс Алуминиум“, фондация „Продължи доброто“ „Eddy’s bakery“, „Еаt &Go“, „Стада България“, „Димиев Студио“, „Скрити лимонки“ и тяхната кампания „Книги за усмивки“, „Веспа Клуб 2% Brothers България“, АМФЛ, спортен комплекс „Грийнспорт“, БНТ и десетките привърженици по трибуните. За всички тях важи в пълна степен и девиза на Дейвид „Роки“ Рокясъл: „Помни кой си, какво си и кого представляваш!“, защото това което те направиха за децата в нужда е това, което ги определя като хора. А, за нас като фен клуб този турнир и издадената автобиография на Иън Райт правят 2021 една забележителна година!
Очакваме Ви отново през май 2022 година.
The Emergence of Great Players
2001-2002
Top players, top goals and a double!
We have had some great seasons in my time as an Arsenal fan. The greatest, I suspect, will always be the double of 1971. And why, because it was so miraculous. As a child, all the Irish around me supported Man Utd, Liverpool and Leeds, Arsenal were second rate and I was made fun of. But suddenly, we were the best, we had accomplished the miracle of the double. Since then, this allure has dropped as Liverpool, Manchester United and us in 1998 had all achieved it. It was no longer miraculous as it had seemed throughout the majority of the 20th century.
It was getting easier, helped by the huge money flowing through the Premier League, the enormous squads, the creation of elite teams. I will make a prediction here and now, I don’t believe we will see in my lifetime another Leicester winning the league, or a non-elite squad winning a double. At the moment, this season, I would confine that to Man City and Liverpool, with a lesser chance of Chelsea and Man Utd. And I doubt if few would seriously argue with me. Arsenal 1971 was easily the equivalent of Leicester winning the league as it was equally unexpected to me.
An unexpected season
But 2001-2002 had its similarities. As I said last time, we had 3 seasons in second. Man Utd were winning better than us. We were letting go some of our best players, only if Ferguson had a fight with one would that happen there. The feeling was that we had settled for second best and in fact were second best.
However, one significant transfer happened this season. Sol Campbell came from Spurs. Our defence was aging, Tony Adams was finally coming to an end as was Lee Dixon. David Seaman also and Richard Wright was brought in to take over. Ashley Cole had appeared and Gilles Grimandi, both good players. But Campbell was hugely important. I was a big admirer despite the Spud background. He was consistently England’s best defender at big tournaments. He linked with Keown, Adams or Grimandi to form a solid partnership that conceded little.
A beast of a defender
Sol Campbell was the star
From the time he arrived, he formed part of our elite trinity, he in defence, Vieira in midfield and Henry in attack. I reckon most fans rated Henry as the most vital of those but I didn’t. It was Sol Campbell, he snuffed out danger, allowing Vieira and Henry to accomplish their miracles.
The under-rated Sylvain Wiltord
Pires and Llungberg came alive this year, terrorising the opposition and got 30 goals between them in all competitions. Sylvain Wiltord never quite got the acclaim of the other two but honestly I don’t remember him missing a match. He also scored 17. I have just checked, he played a massive 54 times equal to Vieira and well above the rest. This shows the importance Wenger attached to him. Sol Campbell played 48 times, more than any other defender. We were getting teeth.
But so were Pires, Llungberg and Wiltord
Our superstars had arrived
Giovanni Van Bronkhurst was brought in from Rangers as was Francis Jeffers from Everton. Two blues but whereas Van Bronkhurst did well, Jeffers didn’t. An Everton friend at the time, an actual Scouser, Jim Woolridge, believed he would be a great signing for us but it wasn’t to be.
So what happened on the pitch? We thrashed Middlesbrough 4-0 in our first match, then beaten by Leeds 1-2, and were unbeaten until November 4th when, improbably, Charlton beat us 4-2. We were playing well, hard to beat, and scoring every match it seemed. Those 2 defeats, plus a few draws, meant we were challenging for the top but rarely getting there. Liverpool had popped up as challengers under Gerard Houllier, a close friend of Wenger’s, as had Newcastle under Bobby Robson with Alan Shearer as his spearhead. It was all close up to Christmas.
We struggled in Europe and the League Cup
In the league cup we went out to Blackburn in the 5th round 4-0 on 11th December. Wenger consistently used this trophy for the reserves and he never won it. I reckon he did far better in the FA cup because it started in January and our options were narrower by then.
The Champions League wasn’t so great either but we got through the first qualifying round with Panathinaikos topping the group on 12 points and us scraping through in second on 9, level with Mallorca. Then we fell out at the next group with only 7 points for 3rd. Bayer Leverkusen and Deportivo La Coruna qualifying. These were the type of teams we should have been capable of beating but for some reason we were mostly poor in Europe under Wenger. He could not seem to find the magic formula against even lowly European teams.
Unbeaten in the second half of the season
But in the league, we were performing. On 18th December we were beaten 3-1 at Highbury by Bobby Robson’s Newcastle but that was our last defeat. We went on a long unbeaten run including our final 13 matches in which we won all. Man Utd, astonishingly, it seemed, could only finish 3rd on 77 points. Liverpool were second on 80 and we were top on 87. Back on top, and the Northerners left to scurry on home crying all the way. We were Arsenal.
And the FA cup? Mostly tough matches but we kept winning. Watford 4-2, Liverpool 1-0, Gillingham 5-2, Newcastle 3-0 after a replay, Middlesbrough 1-0 in the semi to set up a final with Chelsea.
We won all the awards
We won 2-0. It’s only Ray Parlour and Freddie Llungberg scoring to send them home to collect their pension down the King’s Road. We were the best. We were clearly Kings of London with Chelsea the next best at 6th and with 4 northern teams between us and them, also Kings of England. The great days had returned. What had seemed improbable at the start of the season had become reality. We had managed to overcome Alex Ferguson. We had won the double twice now under Wenger. Robert Pires won the Football writers player of the year.
How did Bergkamp do it?
Freddie Llungberg won Barclaycard player of the year. Dennis Bergkamp won goal of the season for his astonishing goal vs Newcastle. I never get tired of watching that and still don’t believe it. Arsene Wenger won manager of the year twice and Henry won the Golden Boot. Even Paul Burgess won groundsman of the year because of the amazing surface at Highbury, generally believed to be the finest in the world.
Paul Burgess, we sold him for a million to Real Madrid
Ah Arsenal, my Arsenal, you are the best in so many ways. But I wanted more. I wanted, so badly, the Champions League. I wanted, I needed, us to be the best in Europe. Next year, surely, we can do it?
Съставите на Брайтън и Арсенал завършиха при резултат 0:0 в мач от 7 кръг на Висшата лига. С оглед показаното от двата отбора на терена, гостите от Лондон би трябвало да сметнат двубоя като спечелена точка, а не като загубени две. Повечето опасности под проливните дъждове в южна Англия бяха пред вратата на Аарън Рамсдейл, който за пореден път изнесе стабилен двубой и запази мрежата си суха. Това впрочем бе и 3 чиста мрежа за Рамсдейл в 4 мача във Висшата лига. Неговото представяне продължава да бъде на високо ниво и да вдъхва сигурност на отбраната пред него. Домакините от Брайтън затрудниха максимално своят съперник и не му оставиха почти никакви шансове, а с най-чистият такъв се отчете Смит Роу, който можеше да отбележи в края на мача. С тази си спечелена точка, Арсенал вече събра актив от общо 10 и в момента заема 9 позиция във временното класиране. Повече подробности от мача снощи в следващите редове.
Стартов състав: Както вече споменахме, под рамките на вратата застана Аарън Рамсдейл. Пред него в отбрана бяха подредени Такехиро Томиясу, Бен Уайт, Габриел Магаляеш и Киърън Тиърни. Като дефанзивна двойка полузащитници стартираха Томас Партей и Самби Локонга. Изнесени пред тяха бяха съответно Букайо Сака, Мартин Йодегор и Смит Роу. На върха на атаката бе капитана Пиер-Емерик Обамеянг.
Резерви: Бернд Лено (GK), Седрик Соареш, Роб Холдинг, Нуно Тавареш, Мохамед Елнени, Мейтланд-Найлс, Никола Пепе, Габриел Мартинели и Александър Лаказет.
Смени в хода на двубоя: Мартин Йодегор бе заменен от Никола Пепе в 63 минута, Обамеянг остъпи мястото си на Александър Лаказет в 72 минута, а Мейтланд-Найлс се появи на мястото на Букайо Сака в 90 минута.
Контузии: Съмнения за лека травма на Букайо Сака.
Жълти картони: Томас Партей в 91 минута.
Фото кредит: Премиърлийг
Думите на Микел Артета след края на двубоя: ''Мисля, че това е спечелена точка, защото не заслужавахме нищо повече от това. Като цяло се защитавахме на високо ниво в двубоя, особено в заключителните 15-20 минути. Не бих могъл да кажа, обаче, че сме контролирали нещата на терена. Наложи се да положим големи усилия за да пробием пресата на противника. Също така и не разполагахме с чисти пространства по терена като цяло, а това усложни съвсем нещата за нас. Все пак запазихме вратата си суха, а с основен принос за това е Аарън Рамсдейл. Той се представя страхотно и проявява страхотен професионализъм. Освен това, разполага с характер и доказва това, че може да работи под напрежение и то в голям клуб, какъвто е Арсенал.''
В следващият си двубой, Арсенал приема Кристъл Палас, воден от не кой да е, а Патрик Виейра. Двубоя ще бъде изигран на 18 октомври, понеделник, от 22:00 часа българско време. С това и днешният ни материал завършва. Екипа на Арсенал България ви пожелава приятен завършек на уикенда.
-
Следваща среща
-
Класиране
-
Latest Forum Posts
-
