Jump to content
  • Losers

    By Augustine Worth, in London Calling,

    He keeps coming back - makes him a winner?
    Winners are people who hate losing
    Have you ever thought about losing and top class sport? The effects it has? Granit Xhaka recently said that he cannot sleep after he loses and Aaron Ramsdale is the same. Arsene Wenger famously said that I cannot remember all my wins but I cannot forget my defeats, they stay with him forever. Defeat is a consistent part of football. You lose many times a season, even at the best clubs. The invincibles? Lost six times in the Charity Shield, FA cup, League cup and Europe. Losing ten times, even in a very successful season, is common enough. Add to that international matches and it could be even more. And what about draws? They are not wins so they have to be added to the totals. Wenger had a win record with Arsenal of 57%, a huge number of times he had to cope with not winning. So you have to find a way to cope with losing.

    Not so big a winner now, Mike?
    I think it is fair to say that it always has an effect. The end of the Invincibles run was also the end of Arsenal as league winners up to now. Look at Mike Tyson, when he was dumped on the floor by Buster Douglas, no-one was ever afraid of him again. His career spiralled out of control, getting big fights mostly on his attraction as a prize draw. In boxing, losing is something that few fighters come back from, but in soccer, you have to come back as you lose regularly, even in big matches. Look at Liverpool and Man City last season and the heartbreak they endured in major matches towards the end. Has it had an effect on Liverpool’s stuttering start to the season? City have come out of the blocks as if it had no effect but Klopp’s team?
    Losing has a big effect on such players
    Let’s look at Ramsdale, he got relegated at most clubs he was with, and had a live link up with losing regularly. That must have been unbearable and hey, if he can’t sleep after losing, he must scarcely have slept at all. How did that affect his keeping and his well being? He must have found a way to cope. Those of us who have watched All or Nothing – Arsenal will know that he is cranky as hell in the dressing room after a defeat so it is not obvious that he has found a way. 15 losses last season and 15 sleepless nights mean that life as a professional sportsperson is a tough life.

    Try and get some sleep, Aaron
    I suspect that an eternal optimism is a requisite for coping. Another match comes around and you say I will win this. If you do, then the confidence comes back. But then if you lose the next and the next? You can find yourself like Everton, struggling to avoid relegation. We had our famous three in a row last season and all of us were in despair, but new players came in, the next 2 matches were the doomed Norwich and Burnley which we scraped home with one nil to the Arsenal and then a big turnaround against the hapless Spuds, going through a managerial crisis of their own, 3-1 to pump us up and believe in ourselves again. So we can say that winning helps you cope with losing, I think with certainty.
    Even winning may not be good for losing
    However long unbeaten spells may not be so good. Celtic and Rangers in Scotland have had spells when they were clearly on top, winning almost every match to capture all domestic trophies. However, if you watched them in Europe they were often poor, as they could only play one way, attack, and they hadn’t the nous to see games out, and play cagey, ensure a win. So losing helps you become a team that can hang on to win, going back into defence and the corner flag if necessary to play ugly football for a win. 
    I want to go on a diversion for a moment into other sports, Tiger Woods and Rory McIlroy are two of the biggest names in golf. Woods played 371 events and lost almost 300. McIlroy played 429 and won only 33.  Roger Federer in tennis played 367 and won 103. Lewis Hamilton in F1 had 301 starts and 103 wins. Losing is the norm in those sports. Lots of top players scarcely ever taste a win. How do they cope with being losers? They continue being losers? Maybe.
    The Ballon D’or is the answer
    And that maybe is the question? Do players become great because they are in a winning team? And the reverse is true, players don’t become great because they are in a losing team? Is Harry Kane a great? He has never won a trophy. I would argue that it is a black mark against him and is why he seemingly wanted to leave for Man City or Real Madrid. Spurs, quite rightly, have done everything they could to keep him. Unless he gets a move to a top side soon or Spurs start winning trophies I doubt if he will ever be regarded among the true greats. I don’t see him doing a Van Dijk or an Aubameyang and forcing a move by going on strike. But it does mean a Ballon D’or is a distant dream.

    Only goes to the lucky winners?
    But does that mean there is an element of luck in how we regard the best players in a team sport? Are many players regarded as great because they managed to get in a top side and gelled? And others never quite made it because they were in modest sides? Jamie Vardy was ignored and unknown for most of his career well outside the top rank. He got in a Leicester side who gathered together a superb squad and became a superstar, playing for England and with that magic title that made him a winner. It is so rare that a non league player makes the grade at his age that it virtually doesn’t happen.

    Did bad luck stop Jamie Vardy for most of his career?
    Does it all come down to luck?
    But he does give evidence to the suspicion that luck plays a big part in whether you make it or not. Suppose Vardy had made it at a big club early in his career, winning lots of trophies, scoring lots of goals and playing regularly for England. Nobody doubts he had the ability to do so, but for whatever reason he was overlooked. As Harry Kane came up via Spurs, he would have found his way blocked by Vardy, being older. He may have struggled to get in, and not have had the respect he has now. Vardy, with the ability he undoubtably has, could have become a huge superstar to be ranked with Lineker and Shearer - and Kane? Not so well respected. Our own Ian Wright had his way blocked by Lineker and Shearer and does not have the respect accorded to those two.

    Kane - destined never to be a true great?
    Now to answer this question truly, I probably need to ask top sportspeople how do they cope with losing. Personally I would love to do that as it is a subject that fascinates me. My only conclusion at this moment is that losing only matters if you cannot lift yourself off the floor over and over again like Woods, Federer and Hamilton and indeed top soccer players, but also be in a top team that starts winning again, or you may find yourself being regarded as a lesser player than people without your talent. And that, I feel is the answer, coping with losing is about being in a top team that collectively lifts itself up time and time again. Let’s hope this new Arsenal will prove such a team.

    Арсенал надигра Лестър Сити с 4:2 на Емиратс в мач от 2 кръг на Висшата лига. Това бе и първо домакинство за ''артилеристите'' през настоящата кампания. Двата отбора си спретнаха голово шоу под жаркото слънце в английската столица, началото на което бе дадено от Габриел Жезус. Новото попълнение на ''топчиите'' откри резултата в 23 минута на двубоя след страхотен удар в наказателното поле на ''лисиците'', дошъл като от нищото. Малко след това, а именно в 35 минута Жезус покачи за 2:0, този път след удар с глава от непосредствена близост. Попадението дойде след изпълнение на ъглов удар от страна на Габриел Мартинели, а за да достигне топката до Габриел Жезус, тя първо се отклони от Джейми Варди. Домакините играеха със страхотно темпо и създаваха опасност след опасност пред вратата на Дани Уорд. През тази първа част имаше само един отбор на терена и той се казваше Арсенал. Впечатление отново правеше страхотната преса, която ''топчиите'' демонстрираха. Лестър върна един гол съвсем малко след началото на второто полувреме, който дойде от изневиделица. Уилям Салиба си отбеляза автогол (53 минута) след едно непреценено връщане на топката с глава към Аарън Рамсдейл, който бе напуснал очертанията на вратата си. Хората на Микел Артета показаха хладнокръвие и само 2 минути по-късно преднината от два гола бе възстановена. Вратарят на ''лисиците'' допусна фрапантна грешка, като изпусна топката. До нея достигна Габриел Жезус, който се отчете с асистенция към Гранит Джака. Бившият капитан на Лондончани нямаше какво друго да стори, освен да вкара за 3:1. Това далеч не беше всичко в този мач. Джеймс Мадисън накара домакинската публика да трепери в 74 минута. 3:2 след прецизен удар в наказателното поле на Аарън Рамсдейл и изглед за нервни 20-тина минути до края. Но само на пръв поглед. Секунди след това Габриел Мартинели оформи крайното 4:2 след удар извън границата на наказателно поле, а Габриел Жезус се отчете с нова асистенция. Този гол бе изключително важен и от него можем да си извадим доводи за силно отличаваща се психика в отбора на Арсенал или поне на този етап изглежда така. Неминуемо впечатление в срещата направи и домакинската публика, която след автогола на Салиба му ръкопляскаше след всяко едно следващо негово отиграване, дошло след порочния момент в 53 минута. Ето така се подкрепя един млад играч, който трябваше да премине през редица проблеми в личен план и няколко наема в родната му Франция. Хубаво е да се отличи и домакинският дебют, който изнесе Габриел Жезус. Два гола и две асистенции в него не са никак лошо начало на кариерата му в клуба. 

    Фото кредит: Арсенал

    Стартов състав вчера: Аарън Рамсдейл (GK), Бен Уайт, Уилям Салиба, Габриел Магаляеш, Александър Зинченко, Томас Партей, Гранит Джака, Букайо Сака, Мартин Йодегор (С), Габриел Мартинели и Габриел Жезус. 

    Резерви: Мат Търнър (GK), Киърън Тиърни, Такехиро Томиясу (завръщане от контузия), Роб Холдинг, Мохамед Елнени, Самби Локонга, Смит Роу (завръщане от контузия), Никола Пепе и Еди Нкетия.

    Смини по време на мача: Такехиро Томиясу на мястото на Бен Уайт (75 минута); Александър Зинченко бе заменен от Киърън Тиърни (77 минута); Смит Роу вместо Букайо Сака (84 минута); Габриел Жезус отстъпи мястото си на Еди Нкетия (84 минута); 

    Евентуални контузии: Няма данни.

    Жълти картони: Такехиро Томиясу (90 минута).

    Фото кредит: Премиърлийг Official

    Микел Артета след края на мача: ''Чувствам се доволен от това, което показахме. От начинът, по който играхме и от постигнатата победа. Получи се страхотен мач срещу един сериозен опонент. Публиката на Емиратс също бе страхотна. Искам да отдам кредит както на играчите си, така и на привържениците ни. Всички се постараха за това да се получи един хубав съботен следобед. Беше просто удоволствие за наблюдаване. Започнахме добре още от първата минута и постепенно все повече вдигахме летвата в представянето си. Показахме и отлична устойчивост, след като на два пъти ни се наложи да връщаме бързи голове. Това говори само по себе си за желанието на нашите момчета. Желание и хъс за победа. Това е характерът, който всички ние искаме да наблюдаваме. Беше вдъхновяващо.''

    Фото кредит: Арсенал

    След тази победа ''артилеристите'' заемат 2 позизиция във временното класиране на Висшата лига с пълен комплект от 6 точки за 2 изиграни кръга. В следващата си среща, те се изправят срещу Борнемут. Мачът ще бъде изигран на Виталити Стейдиъм на 20 август, събота, от 19:30 часа българско време. Екипът, отговорен за материалите на сайта на Арсенал България пожелава на всички привърженици приятен и спокоен завършек на уикенда. COYG

    Фото кредит: Арсенал

    Арсенал е домакин на Лестър Сити в мач от 2 кръг на Висшата лига. ''Артилеристите'' откриха новата кампания с успех 2:0 срещу Кристъл Палас и нагласата сега е доброто представяне да бъде затвърдено, особено пред домакинска публика. Момчетата на Микел Артета показаха някои доста приятни неща за гледане в 1 кръг, като на пръв поглед се отличаваха с играта си без топка и пресата в противниковата половина. Най-голямата трудност, която ''топчиите'' срещнаха на Селхърст Парк миналата седмица бе физическото противопоставяне на противниковите състезатели. Сега на Емиратс Стейдиъм идват играчите водени от Брендън Роджърс, които започнаха сезона с неубедително представяне и 2:2 като домакин на Брентфорд. Освен това, ''лисиците'' са засегнати от някои кадрови проблеми, като очакванията са двубоя да пропуснат Хави Барнс, Райън Бъртранд и Рикардо Перейра. Още подробности за предстоящата среща в следващите редове:

    Кога: Днес, 13 август, от 17:00 часа българско време.

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Дарън Инглънд.

    Новините в Арсенал: При всички положения двубоя пропуска Рийс Нелсън. Младокът е с мускулна травма и това бе потвърдено от самият Микел Артета. Със съмнение относно това дали ще попаднат в групата са Фабио Виейра и Смит Роу. Въпреки че и двамата бяха забелязани да тренират пълноценно с останалите, те ще трябва да преминат през късни фитнес тестове, за да бъде оценено физическото им състояние. Фабио лекуваше травма на глезена, а Смит Роу - мускулна контузия. На провелата се пресконференция преди мача Микел Артета даде зелена светлина относно напредването по възстановяването им, което дава големи надежди за включването им поне на резервната скамейка днес. Всички останали играчи са на линия за този сблъсък, включително Такехиро Томиясу и Киърън Тиърни.
    Пабло Мари официално бе представен като играч на италианския Монца. Новаците в Серия А привлякоха испанския бранител под наем до края на кампанията, а в сделката влиза и условието, че ако отборът си запази мястото в елита и догодина, то Пабло Мари ще бъде закупен перманентно срещу сумата от £7 млн. Към този момент играчите, които няма да бъдат част от Арсенал през този сезон освен Пабло Мари, а повечето от тях и занапред са следните: Матео Гендузи (за постоянно в Олимпик Марсилия с опция за откупуване), Лукас Торейра (за постоянно в Галатасарай), Бернд Лено (за постоянно във Фулъм), Константинос Мавропанос (за постоянно в Щутгарт), Александър Лаказет (свободен трансфер в Олимпик Лион), Омари Хъджисън (за постоянно в Челси с опция за откупуване), Остин Тръсти (под наем в Бирмингам), Нуно Тавареш (под наем в Олимпик Марсилия) и Фоларин Балогън (под наем в Рен). На прага на напускането на Арсенал също така е и Ектор Бейерин. Според многобройни и достоверни източници, той ще се завърне в Реал Бетис. Иначе на този етап Лондончани са си осигурли услугите на Мат Търнър, Маркиньос, Фабио Виейра, Габриел Жезус и Александър Зинченко. Предстои да разберем дали ще има още нови попълнения в редиците на ''топчиите''. Летният трансферен прозорец затваря на 1 септември, така че всичко е възможно. Според спекулациите, Еду Гаспар и Микел Артета работят по привличането на дясно крило, което да може да играе еднакво добре и на двата фланга, а също така се целят и в закупуването на полузащитник с офанзивни виждания в играта си.

    Фото кредит: Арсенал

    Думите на Микел Артета преди мача: ''Момчетата проведоха тренировъчните си задължения по страхотен начин. Метеорологичните условия също допринесоха за това. Имахме доста натоварена седмица, особено като се има предвид това, че някои играчи напуснаха клуба. Пожелаваме им всичко най-добро в техните нови начинания. Колкото до Фабио, Смит Роу и Томиясу, е важно да се отбележи, че някои от тях ще фигурират в състава за двубоя. Тиърни също е готов за игра, той се чувства отлично, а това е много важно както за него, така и за нас. Проблемите с отсъствие на играчи са свързани с Рийс Нелсън. Той получи мускулна контузия и всички ние се надяваме да се възстанови съвсем скоро. 
    За срещата с Лестър ще трябва да се подготвим наистина добре. Очакванията са да се изправим един срещу друг в доста топло време. Ще трябва да се адаптираме към тези условия и да покажем на какво сме способни, въпреки горещините. Те са страхотен отбор и разполагат със страхотен мениджър. Ще бъде труден мач, но нагласата ни е да вземем пълен комплект от точки. Нещото, което ще окаже влияние не само върху този мач, но и занапред като цяло, е наличието на пет смени. Чрез тях отборите ще могат да бъдат освежавани в правилен момент. Предстоят много мачове и несъмнено петте смени ще са в полза на всички. Искам да отбележа също така това, че се чувствам много доволен от посоката, в която върви нашият клуб и от изградената култура в него. Всички ние тук сме професионалисти и се стараем да изградим нещо много важно и специално. Другото важно нещо е, че на този етап подредихме съставът по начин, по който искаме. Все още има несвършена работа и се стремим към перфектните варианти за нас. Желанието ни е нашите състезатели на първо място да се чувстват щастливи и ценени.''

    Фото кредит: Арсенал

    Игра с прогнози: 

    Стискаме палци на нашите момчета и се надяваме на нов успех! Сбирките за мача по клонове на ASCB продължават, а ако не сте сигурни в това къде се събира вашият клон, може да се свържете с Представител за съответното населено място ( https://arsenal-bulgaria.com/ascb/contact/ ).


    True shocks don’t happen in elite sports

    Was this really a shock?
                Home                         Away

     Key: Arsenal 1969-1970
             Arsenal 1970-1971
             Leicester 2014-201
             Leicester 2015-2016
             Arsenal 2021-2022
             Man City 2021-2022
    Sometimes in life, amazing things happen and we say wow! In elite sports they don’t, not really. You have to be top class to win. Leicester, in 2015-16, bought extremely well that season. N’Golo Kante, Christian Fuchs, Robert Huth and Shinji Okazaki came in to great effect. Also Jamie Vardy proved himself to be top class as did a young Rihad Mahrez. Kasper Schmeichel finally showed himself a worthy successor to his father. Sometimes goalkeepers bloom late. Leicester proved the launching pad for great players and with the big guns having a bad season, romped to the title. It was a surprise but not amazing. They had several players capable of gracing any teams. We just didn’t know how good they were until that season. Selling key players proved their undoing as did the demands of European football  but they remained a far better team than in the past.
    The teams are always good
    Now, I know what you are saying, Gus, this is an Arsenal column, what’s all this guff about Leicester?  Well read on, I will try to underline some areas which I have seen in my lifetime and how shocks come about. But also emphasise that in elite sports they are not such big shocks after all. And so let’s go back through the mists of time to my first row, Arsenal in 1969-1970. We were poor and finished 12th. We won a total of 15 matches out of 42 and we finished 12th. But we drew 18! So you can see how we could have chalked up many more wins. We only drew 7 the next season and won 29 times to win the title.

    We had top top players
    The difference between us and Leicester was that we did it with more or less the same set of players. I believe that the massive confidence boost of winning the Fairs Cup (Europa League) in 1970 got the players to feel tall. A mostly English squad had players overlooked for England because of the star names in front of them, Bobby Moore, Bobby Charlton, Gordon Banks, Jack Charlton, Terry Cooper, Geoff Hurst, Alan Ball and others stopped Bob Wilson (later declared for Scotland), Peter Simpson, John Radford, Ray Kennedy, Charlie George and Geordie Armstrong and others from getting more caps. They were only at best a shade behind the superstar names. They were bloody good players. We should not have been 12th. And so we proved as we won the double the next season. But we definitely played above ourselves as did Leicester. Leicester got a massive boost by going out in front and gaining confidence all the time as the other teams forgot they had to finish above Leicester to win the title.
    We never do things easy
    We had to do things the hard way as we didn’t get off to a flyer, drawing our first 2 but we had several good runs and we kept in touch with the top, finally beating the Spuds away in our last game to climb the mountain.

    Look at this list of names
    Nottingham Forest came up from the second division in 1977 to win the title the next year, which is even better than Leicester or us but they had the incomparable Brian Clough and amazing players such as Martin O’Neill, Peter Shilton, Viv Anderson, Archie Gemmill, John Robertson, Peter Withe, Tony Woodcock and plenty of others. Truly that quality of players made it no shock. Again we may not have known it at the time but those players had great careers.
    Can we provide an upset?
    And so to now and Arsenal. My second last row is us last season. 13 losses! But would it be a huge shock if we won the league? No, it wouldn’t. We have added some players who are proven winners. All our young players are a year older, they know that the only thing that matters is not to give up as we did against Man City, Liverpool and the Spuds as examples that come to mind. And not to lose concentration like against Everton and Palace.

    Will this guy be a world great?
    It would, of course, be a surprise. The final row shows what we have to do. The gulf between us and City is enormous, you just have to look at those stats to see what I mean. What we need is simple, for the ultimate blossoming of our young talents unto a level that means greatness. For the team to gel, to battle, to be consistent. Man City lost 3 matches, Liverpool 2. That’s what we need. I have said many times in this column, the only currency that Arteta can trade in is, not bitcoin, not dollars, but wins.
    And this guy?
    The right shock
    The question is, do we have players like Kante and Mahrez, and yes, Vardy, who stepped up to become leading players of their generation? I hope so. Bad teams don’t win the league and there are no true shocks in elite sports. I will be happy with a nice surprise and a red team from North London sitting on top of all the others. I will not be happy if we don’t improve on last season. That will be a shock I don’t want to see.  And I want to see us beat Leicester next game. Surely at home, with key players gone, they can't cause an upset? Up the Arsenal!
    Especially this guy?

    Момчетата на Микел Артета стартираха сезон 2022/23 с победа като гост на Кристъл Палас. Срещата завърши при резултат 2:0 в полза на ''артилеристите'', а попаденията бяха отбелязани от Габриел Мартинели (асистенция на Александър Зинченко в 20 минута) и Марк Гуехи (автогол в 85 минута). Гостите от северната част на столицата започнаха значително по-добре, като оказаха ранен натиск над своят съперник. Състезателите в розов цвят атакуваха предимно по фланговете, като с много добри включвания по тях се оказаха Александър Зинченко и Букайо Сака. Дебют за ''топчиите'' във Висшата лига регистрира именно Зинченко, който се отличи с асистенция, а компания по отношение на дебют в първенството с фланелката на Арсенал му направиха Габриел Жезус и Уилям Салиба. И като стана дума за Салиба, младият французин изнесе вдъхновяващ двубой в сърцето на отбраната, а в последствие бе обявен и за играч на мача. Темпото в играта на ''артилеристите'' през втората част спадна, а Кристъл Палас пое инициативата. Със страхотни намеси се отчете и Аарън Рамсдейл, който записва първа суха мрежа през кампанията. В края на двубоя Микел Артета освежи отбора, включвайки в игра Еди Нкетия и Киърън Тиърни. Именно новопоявилите се на терена бяха част от разиграването, довело до второто попадение на сметката на Арсенал. Букайо Сака получи топката на десния фланг от Еди Нкетия и отправи удар, който бе отклонен с глава от Марк Гуехи и топката се озова в мрежата на домакините за 2:0. Така след едно солидно представяне, особено в отбрана, ''топчиите'' започнаха сезона с победа и макар и временно, оглавиха класирането.

    Стартов състав: Аарън Рамсдейл (GK), Бен Уайт, Уилям Салиба, Габриел Магаляеш, Александър Зинченко, Томас Партей, Гранит Джака, Букайо Сака, Мартин Йодегор (С), Габриел Мартинели и Габриел Жезус.

    Резерви: Мат Търнър, Киърън Тиърни, Седрик Соареш, Роб Холдинг, Мохамед Елнени, Самби Локонга, Рийс Нелсън, Никола Пепе и Еди Нкетия.

    Смени по време на мача: Киърън Тиърни вместо Александър Зинченко (83 минута); Еди Нкетия се появи на мястото на Габриел Жезус (83 минута); Мартин Йодегор отстъпи мястото си на Самби Локонга (93 минута); 

    Евентуални данни за контузии: Няма.

    Жълти картони: Гранит Джака (44 минута); Бен Уайт (60 минута);

    Фото кредит: Премиърлийг Official.

    Микел Артета след края на двубоя: ''Постигнахне изключително труден и важен успех и то на доста негостоприемно място. Радостен съм от това, което показахме. Всички фактори ни затрудниха максимално, тук визирам както противниковите състезатели, така и домакинската публика. По този начин победата е още по-значителна за нас. Честно казано съм на мнение, че през първата част можехме да отбележим и повече от едно попадение. Имахме доста добри възможности, но в крайна сметка най-важното е това, че се поздравихме с успеха. Имеше доста моменти, в които се налагаше да браним преднината си. Защитата ни беше на много високо ниво и не допуснахме изравняване. Отбелязахме и второ попадение, което беше от изключително значение. Доволен съм и от представянето на новите ни попълнения. Искам да отдам кредит на всички, които взеха участие в този мач. Продължаваме напред и гледаме към следващата седмица.''

    Следващата среща на Арсенал е на 13 август, събота, от 17:00 часа българско време. В нея, ''артилеристите'' приемат Лестър Сити. Пожелаваме на всички наши читатели успешен и приятен уикенд!


  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

  • Create New...