Jump to content
  • Арсенал приема съседа Тотнъм Хотспър в дербито на Северен Лондон. Срещата е част от 9-ти кръг на Висшата лига. Това е един от онези двубои, които привържениците и на двата отбора очакват с огромно нетърпение. Поглеждайки класирането ще видим, че Арсенал все още заема 1-ва с 18 точки на сметката си при 7 изиграни срещи до момента. "Шпорите" са на 3-то място и със само една точка по-малко, също след 7 изиграни мача. Момчетата на Микел Артета се представят отлично срещу Тотнъм напоследък що се касае до домакинствата. Последното такова завърши при резултат 3:1, а попаденията на сметката на Арсенал в онзи ден бяха на Смит Роу, Пиер-Емерик Обамеянг и Букайо Сака. Освен всичко друго, "топчиите" имат да си връщат на Спърс за последния мач между двата отбора, завършил 3:0 в полза на играчите водени от Антонио Конте. 
    Кога: Днес, от 14:30 българско време.
    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон.
    Телевизия: Диема Спорт 2.
    Рефер на двубоя: Антъни Тейлър.
    Новините в отбора на Арсенал: Срещата със сигурност пропускат Смит Роу и Мохамед Елнени. ЕСР претърпя операция в областта на слабините и се очаква да се завърне към тренировки през декември. Пожелаваме на продукта на школата на клуба бързо и успешно възстановяване! Очакванията са тогава някъде да се завърне и Елнени, който е с контузия на бедрото. Под въпрос пък е Рийс Нелсън, който наскоро се завърна от травма, получена на тренировка. Микел Артета потвърди на провелата се пресконференция преди двубоя това, че Зинченко, Тиърни и Партей са на разположение. Имаше въпросителни обаче около капитанът Мартин Йодегор, но те се разсеяха след като норвежеца изигра общо 160 минути футбол през седмицата с екипа на Норвегия. Всички останали футболисти на Арсенал са на разположение и готови за селекция. За редица от тях това ще бъде първо издание на дербито, в което ще имат възможността да вземат участие. Като например Жезус, Зинченко, Салиба, Виейра и Маркиньос.

    Думите на Микел Артета преди мача: "Ние продължаваме да гоним своите цели. Искаме да продължаваме да се подобряваме във всяко едно отношение. Желанието ни е да не спираме да вървим напред, друг път за нас няма. Конкретно за това дерби искаме да му се насладим максимално. Наясно сме какво означава то за привържениците ни и ние искаме да ги зарадваме с победа. Тази среща е от огромно значение за нас, особено сега, когато погледнем временното класиране и видим къде се намират двата отбора в него. Двубоите с Тотнъм винаги са специални и носят история със себе си. В събота ще играем за нашите привърженици и за историята."

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 
    Пожелаваме си красива игра, честно съдийство и победа! Не забравяйте, че пилешката супа ще бъде сервирана точно в 14:30 часа, а от вас се изисква просто да сте облечени в любимото червено! COYG!

    Will you be my yellow?

    By Dani Invincible, in Articles,

    По повод преподписването с Адидас до 2030 година.
     
    Някои вярват в това, че числото 3 носи късмет и щастие. Други пък не. В крайна сметка, всеки сам решава в какво да вярва. Едно е сигурно. Адолф Даслер се е уповал в символиката, когато през 1949 година основава Адидас. Марката с трите ленти. Питате се защо точно три? Идеята произлиза от олимпийският дух, който обединява 3-те континентални плочи. Успехът на немския бранд не закъснява. През 1954 година Западна Германия е коронована за световен шампион в Берн, Швейцария. Докато вдигат Световната купа, футболистите носят обувките на Адидас. Но те не са били просто обувки, защото бутоните им можели да се подменят. Това е истинска революция за своето време. Останалото както казват е история. Като тази през 1986 година. Тогава Арсенал и немския концерн си стискат ръцете в знак на партньорство и Адидас става новия доставчик на екипировка на ‘’топчиите’’. 



                                                                     Първия екип на Адидас за Арсенал, 1986 година

    Именно с екип на Адидас, "артилеристите" стават шампиони насред Анфийлд роуд на 26 май 1989 година. Майкъл Томас, Алън Смит, Роки и компания са облечени в стилна жълта тениска с тъмносин цвят по ръкавите. Но някак си дошло време за промяна в облеклото. А тя идва точно преди историческия последен сезон на старата Първа дивизия. От Адидас искали да изненадат приятно феновете в Северен Лондон. Така през лятото на 1991 година, те произвеждат екип за гостуванията, който в последствие придобива прякора си ’’Bruised Banana‘‘. Този шедьовър е в жълт цвят с черни фигури напомнящи триъгълник и черни черти, които обхващат цялата фланелка. Яката също е в основното жълто в добавка с ленти в черно и червено. През раменете преминават добре познатите 3 черти, които са в тъмночервено. Емблемата на клуба, символа на Adidas Originals и JVC пък са в основен червен цвят. В оригинален вид, брандът добавя знаме с надпис под емблемата. Той символизира спечелването на Лигата през предходния сезон. Арсенал използва екипите с тази оригинална добавка предимно в европейски мачове. Като например тези срещу Аустрия Виена и Бенфика. Освен това, отново предимно за мачовете в Европа, на фона на цифрата с номера на гърба е добавена изчистена жълта кръпка. Причината е номера на играещия с тениската да се вижда по-ясно според изискванията на УЕФА. Дами и господа, добре познатият Bruised Banana!


                         The Bruised Banana!

    Арсенал печели първата си победа с "Банана екипа" на 14 септември 1991 година. Визита на Кристал Палас. Само няколко дни след това в състава е привлечен Иън Райт. Бъдещият рекордьор по голове идва именно от състава на Палас. В Арсенал, Райти се събира със своя дългогодишен приятел Дейвид ’’Роки’’ Рокасъл. Двамата били неразделни. Както на терена, така и извън него. За идването си в Северен Лондон, Райти си спомня: ‘’Да, помня деня, в който подписах с Арсенал. Вечерта отидох при Роки в къщата му. Двамата седяхме чак до 4 часа сутринта. Говорехме си за Арсенал. Клубът, който той толкова много обичаше.’'

     
    Роки и Райти празнуват, 28 септември 1991 година. Саутхямптън - Арсенал 0:4.

    Интересен е факта, че Райт бележи за "топчиите" още в дебюта си. В онзи есенен ден, той и знаменитите му колеги са именно в банановите тениски. На 25 септември 1991 година при гостуването на Лестър Сити за Купата на Лигата, Райти отправя техничен удар от границата на наказателното поле. Завършекът наистина си заслужава. Несъмнено този му първи гол за клуба е един от първите спомени, които свързват Bruised Banana с историята. Но това далеч не е всичко. Само три дни след като открива головата си сметка за клуба, Иън Райт записва и първия хеттрик във визитката си. На 28 септември 1991 година, Арсенал разбива Саутхямптън като гост в мач от Първа дивизия. Двубоят завършва 0:4. Първото попадение е дело на покойния Рокасъл. Останалите три добавя Иън Райт. Перфектно партньорство в един перфектен екип. За лондончани, играещият с 8-ца (в последствие) на гърба Райт, отбелязва общо 185 гола. 
     

    И като стана дума за Дейвид Рокасъл, няма как да не си спомним за онзи му гол срещу Манчестър Юнайтед. 19 октомври 1991 година, стадион Олд Трафорд в Манчестър. За това място казват, че е театъра на мечтите. Е, в онзи ден определено е изнесен спектакъл с марка Роки. За този човек не е имало невъзможни неща. По онова време се е смятало, че да прехвърлиш Петер Шмайхел е нещо, което граничи с мечтите. Но когато си пожелаеш нещо и направиш всичко по силите си за да го осъществиш в реалност, резултата е следния:
     

    Докато Bruised Banana е в употреба, в състава на Арсенал се отличават имена, които няма как да бъдат забравени. В онези години, Дейвид Сийман тъкмо е започнал началото на незабравимата си кариера на Хайбъри. В защита присъстват епохални личности като Тони Адамс, Стив Болд, Лий Диксън, Дейвид О’Лиърли и Найджъл Уинтърбърн. Полузащитата била наситена не просто с футболисти, а с хора, които били готови да направят всичко за отбора във всеки един момент. Става дума за Пол Дейвис, Андерс Лимпар, Дейвид Хилиър, Джими Картър и Пол Шоу. Разбира се и горе споменатият Дейвид ‘’Роки’’ Рокасъл. Нападението няма нужда от представяне. Но все пак, когато разполагаш с Иън Райт, Кевин Кемпбъл, Пол Мърсън, Алън Смит, Пол Диков и Пери Гроувс, то едва ли има отбрана, която ще те удържи. В периода август 1991 - май 1993, Джордж Греъм и Арсенал печелят по веднъж Купата на ФА и Купата на Лигата. 


           Алън Смит ''the smudger'' в Bruised Banana, 1991 година

    Когато екипа е първоначално пуснат в употреба и продажба, той е жестоко хулен заради визията си. А в момента е широко търсен за колекцията на всеки "топчия". Преди началото на кампания 2019/20 бе ясно, че Адидас отново ще облича Арсенал. Марката с трите черти е неразделна част от фолклора в британската столица. По случая, немската компания заложи на римейк на легендарния екип за гостуващите мачове. A, онези черни ленти по него напомняха на едно славно минало. 


    Обамеянг представя римейк на екипа, юли 2019 година

    На 9 декември 2019 година Арсенал поднесе изненада на привържениците си по повод 133-та годишнина на клуба. Оригиналният Bruised Banana бе официално възобновен в продажба. Всеки фен можеше да се сдобие с легендарния екип в The Armoury или пък от официалния сайт на клуба. По случая, в социалните медии се появи и хитово видео. Участие в него взимат хора като Иън Райт, Найджъл Уинтърбърн, Александър Лаказет, Леа Уилиамсън от женската формация на клуба и много други. Във видеото присъства и образа на певеца Бакар. И това не е случайно, защото именно неговата песен ’'Hell N Back’' се чува на заден фон. А, докато гледаш материала, ти става някак си носталгично. Иска ти се да дадеш всичко за да бъдеш на някой от стадионите на Острова в началото на 90-те години. Да можеш да викаш заедно с тълпата името на някой от играчите. Да пееш някоя от песните. Да станеш свидетел на някой от паметните голове с този екип. А и не само с него. Просто да си там...
     
     

    На 28.09.2022г. се състоя ежемесечната среща между официалните фенклубове на Арсенал по целият свят. За незапознатите, такива срещи се организират онлайн и се правят почти всеки месец, като на тях се обсъждат наболяли въпроси, теми и идеи за фенклубовете, клуба, развитието и какво ли още не от всички присъстващи. Домакин на мероприятието е Марк Бриндъл, организатор на фенклубовете на Арсенал по света и човекът, помагащ и допринасящ за билетите получени от нашият фенклуб, а по стечение на обстоятелствата на нея присъствах и самият аз – Здравко Талви.
    Ще се опитам да обобщя случилото се и по-важното казано, защото смятам, че ще бъде интересно на читателите, пък и се позапознах с някои новини от кухнята на клуба, както и с приятни хора от къде ли не. Острова, Япония, Перу, Южна Африка, САЩ, Норвегия, Алжир, Нигерия, Замбия, Австралия и от къде ли още не. Като цяло имаме адски много фенове по цялата планета, като в някои държави дори фенклубовете са повече от един.
    Срещата бе разделена на две части. В първата бе дадена думата на Бен Уилиямс, част от треньорският щаб в академията, отговарящ за деца от 8 до 12-годишна възраст. Той сподели, че по инициатива на Пер Мертезакер, в момента всички детско-юношески формации в Арсенал тренират в една и съща система и се опитват да научат децата и юношите да играят в стила, който е спуснат от Микел Артета в мъжкият отбор. Трудностите при децата са, че подобен стил на игра е много тежък за научаване, особено когато трябва да научиш вратарят да играе като либеро, а защитниците да владеят и подават топката на крак. В следствие на което, малките „Артилиеристи“ претърпяват не малък брой загуби, но пък положителното е, че това също е част от плана за развитие, като целта е да се научат да реагират след спънки и загуби, вместо да се мислят за звезди от самото начало.

    Изненадващо или поне за мен, бе факта, че за да се запишеш в школата на Арсенал от дете, трябва да имаш единствено и само отличен успех в учлище. В академята работят и психолози за деца, както и специално назначени хора, които помагат на малките в случай, че има трудности с учебният процес. Цялата идея за това е дошла от великият Лиъм Брейди (директор на школата на Арсенал за период от 25 години, преди да го замести Пер Мертезакер). „Смисълът на това е много простичък. Всички в клуба искаме всяко едно дете да стигне до мъжкият отбор или да бъде професионален футболист, но не всеки път се получава по една или друга причина. Ако това не стане, момчето, което израства пред очите ни, трябва да стане възпитан и добър човек, да бъде полезен на обществото и да намери щастието си в друго поприще. С отлични оценки и качествено обучение, това става много по-лесно!“, сподели Бен Уилиямс.
    Разбира се, поговори и за трудностите, как децата на тази възраст са много емоционални и трябва особено внимание във възпитаването им. Също така, поясни колко много взискателни родители има в Лондон и как повечето такива не се доверяват на специалистите, а си мислят, че техният син е новият Лео Меси. Друга пречка идва от Брекзит и факта, че чуждестранните играчи под 18 години ще намаляват значително, не само в Арсенал, но и в цяла Англия. Това е поради факта, че всеки трябва да има виза, а процедурата за нея е доста сложна, особено за деца. Вероятността, в бъдеще да видим нов Сеск Фабрегас, се очертава да е все по-малка. Все пак, таланти в Англия не липсват и пример, за което бе даден със самият Ийтън Нванери, който стана най-младият играч дебютирал във Висшата лига. Бе обяснено, че това далеч не е прищявка на Артета за да се прави на интересен, а е плод на много работа от целият щаб. Момчето се оказва, или поне по думите на Бен Уилиямс, истински талант, а целта на нашият мениджър е да покаже на Лондон и околията, че ако се справяш добре в нашият отбор има място за теб.

    Завършекът бе повече от положителен, като идеята на академията и конкретно на Пер Мертезакер, който бе наречен абсолютна машина и вглъбен човек в постигане на поставената си цел, е Арсенал да стане най-успешната детско-юношеска школа както в Англия, така и в Европа. Дали и кога това би могло да стане, само времето може да покаже, но бъдещето на този етап изглежда светло.

    Втората част от срещата бе водена от самият Марк Бриндъл. Спектъра на нея бе главно подобрената атмосфера на Емиратс и как тя може да се подобри още повече. За приповдигнатото самочувствие напоследък, освен добрите игри и ентусиазъма на мъжкият отбор, се дължи и на нова фракция наречена Ashburton Army. Това е местен фенклуб, изграден от младежи между 16 и 25-годишна възраст, на когото от Арсенал е отпусната зелена светлина да се настани в трибуната Clock End, за сметка на по-стари членове със сезонни карти, които са отстъпили местата си и сега заемат седящи и по-горни редове на стадиона. Трябва да бъдат похвалени и Red Action, които са приели новата фракция като положително хвърлена ръкавица и са се активизирали да подобрят атмосферата на стадиона. Тук някъде идваме и ние като фенклуб, но за съжаление за момента, билетите отредени на чуждестранни фенклубове и особено такива за големите мачове не спадат при местата зад вратите, а при по-горните седящи сектори. Съвсем естествено, залетяха и въпросите за safe standing зад двете врати (Clock End и North Bank). Safe Standing, или вече официално License Standing, е масова идея по стадионите на острова да се възвърнат правостоящите места. Това е сложна процедура, изискваща одобрението на местната управа, в случая Islington. Тук момента е много пикантен, защото ако кметството одобри нещо подобно и за зла беля се случи нещо лошо, потърпевши ще са самите те, както и Арсенал като клуб, а никой не иска до там да се стига, защото последиците от нещо такова биха били огромни и за двете страни. За капак, ако въпросният License Standing бъде приет, следва намаляване на капацитета на стадиона, което ще ощети приходите към клуба, както и самите фенклубове с по-малко билети. Добрата новина, обаче, идва от факта, че управата на Islington се е съгласила и е дала зелена светлина на привържениците зад вратите и по секторите на най-долните етажи да стоят прави по време на мач, макар и стадиона да се води изцяло седящ. Това дефакто не е новост, защото в тези части на стадиона винаги е имало правостоящи, но вече е официално, стига да не пречиш на хора зад теб. Цялата тази ситуация е била под засилено наблюдение в последните 5 години, за да се уверят всички власти, че опастност няма. Разбира се, идеи и допълнителни разговори за подобряването на атмосферата продължават, като всеки фенклуб и всеки обичащ Арсенал е свободен да изкаже своята такава и да бъде дискутирана на някоя от следващите срещи. Общо взето, всичко е добре, когато нещата вървят в правилната посока, а личните ми впечетления от чутото са точно такива. Сега остава и да бием пиленцата в събота, за да може всичко да върви по мед и масло.


    Transfer madness

    By Augustine Worth, in London Calling,

    Transfer madness and badge kissing
    The Athletic has done a survey on Premier league teams signings over the last decade. It is very interesting, particularly when it comes to Arsenal. They have analysed the nationalities of all signings and to me, at least, there are a lot of surprises. Biggest for me is the sheer number of signings some teams make. Fulham number 2 at 127! And the top of the pile – Nottingham Forest at 162! That is unbelievable to me. More than a team signed each season. What must that do to the loyalty of players? Yet they all kiss the badges. I don’t remember players doing that for a lot of my time supporting Arsenal.

    The top two for churning players
    Football is a totally different world from when I started as regular readers will remember from my series My Life as a Gooner. Do you know how many players we signed when we first won the double in 1970-71? None! And we sold 2 – Bob Gould and Terry Neill. Unbelievable, Jeff!
    Big clubs sign less players
    The other big factor that is a surprise to me is that the big clubs have signed far less than the smaller ones. Arsenal at 58 is 5.8 players per year. I will leave you to say who the .8 players were . But City and United are less than that at 45. Chelsea, Liverpool and the Spuds are also in the low end close to the Arsenal figure. I guess the players cost more at these clubs so they can’t afford too many players. They don’t get many frees whereas the lesser teams would take numerous. I should point out that this survey is confined to the current Premiership twenty so some of the teams would have been in lower divisions.

    Amazing- these two bought the least
    I took a trip down memory lane for this blog and the Arsenal bought 2-3 players a year for most of the 70’s, 80’s and well into the 90’s with an occasional blank year. Wenger’s first year saw him bring in Patrick Vieira, Nicolas Anelka, Remi Garde, plus John Lukic on a free. After that the numbers started to go up. 10 the next, and 5 the next two seasons giving an average of 6, close enough to the current state. If we take all Wenger’s signings over 23 years it makes 126 giving us a rounded up figure of 5.5, again not far from the current situation and of course, Wenger was involved for much of the past ten seasons so the original figures reflect that.

    Vieira - one of four in Wenger's 1st year
    Managers bring in their own nations
    The Athletic’s article concentrated on nationalities and one of the things I noticed was that managers often opt for their home countries. Pochettino at Spurs brought in many Argentinians, and Wolves have had more Portuguese than any other nation. Guardiola brought in many Spanish as well. But not Arteta, as Arsenal have brought in more Brazilians than any other nationality. I guess that is the influence of Edu Gaspard, who seems to have an encyclopaedic knowledge of the Favelas of Brazil and every promising youngster that surfaces.
    It is an English league and a striking factor is that the top teams have not bought English players as their main choice whereas most of the lower teams have. I could be wrong but I reckon that situation is not the same at the other top leagues in Europe. As far as I can see, in Spain, Germany, France and Italy, the majority of players are from those countries.
    Arsenal are now bringing through English players
    Arsenal are at the bottom of the pile for signing English players over the last 10 seasons at 8%. Bournemouth at the top, are at 49%.  Arsenal, to be fair, have brought on a lot of English players from their academy and brought in Ramsdale and White recently. Holding earlier, then from the academy. Chambers, Saka, Smith Rowe, Reiss Nelson, Maitland-Niles, Willock, Nketiah and others. Arsenal could put out a fairly strong team just with English players and that is a factor that just looking at signings ignores. I suspect we have, potentially, when we look at the names in the academy coming through, the potential to have the largest number of England internationals in the coming years irrespective of whether we sign any.
    Manchester City at 20% English signings are the highest of the top teams giving a boost to those English fans who would like to see their team win a trophy.
    Players fly through clubs but never forget to kiss the badge
    But the biggest factor for me is the sheer churn that these numbers represent. Even the biggest teams like the 2 Manchesters are buying 4.5 players a season, virtually a new team every 2 years. Some teams buy more than a new team every season. How can partnerships strike up? What about team bonding? How can you stop players getting demoralised with all this moving around?
    To me, it is funny how the players grab the badge to signify that they love their club. Oh, yeah? When you have only been there 2 seconds? Talk to David O’Leary or Tony Adams, they understand what playing for the badge means. Modern players abuse fans, in my opinion, by such actions. They abuse the gullibility of fans who lap it up. Please put in a decent shift for your club before such gestures, unless, of course, you were a lifelong Arsenal fan before joining, which is something different.
    Xhaka Stayed

    Deserves to kiss the badge
    Granit Xhaka is a prime example of the opposite, he has got dog’s abuse from Arsenal fans, made lots of mistakes, but soldiered on, played all over the park according to what the managers wanted and finally got the position he is best at, and the one he does so effectively for Switzerland, as an attacking midfielder/playmaker. If he kisses the badge, and the fans applaud him doing so, he deserves it. He has come through hell for the Arsenal. Strangely, though, at only 6 years there, he is the longest serving regular. It shows you how the modern game is about churn, about movement of players, and the badge seemingly meaning very little other than a gesture to credulous fans.

    Are the scouts watching?
    One other factor that I would like to mention about the Athletic’s survey is the sheer amount of countries represented by the overall signings at 108. Staggering! And there are probably others who have come through the academies from other countries. What next? Will they have a scouting system in the Vatican in case some young priest emerges with a load of tricks up his sleeve?
    I seem to be the only one that is concerned by tossing through players all the time, players turning up at this club or that club, thousands of players bought then promptly put out on loan, wondering if they will ever make it at the club who seems to have had enough belief in them to buy them? But please don’t insult me by evoking players playing for the badge. That day is gone, except for the players who have made it at their boyhood club, and those that stick around long enough to have earned the right. Maybe even Harry Kane, that great servant of the Spurs, hasn’t really got that privilege as he has been pushing for a move these past seasons. Kiss my arse, I say, stop pretend kissing the badge.
     


    The Dark Side entered football

    He kept his darkest side for Wenger
     Note: the Steve Bruce mentioned as the author is not Steve Bruce footballer and manager but possibly a poet/writer which I found on the internet. It is difficult to be certain as nowhere seems to have actual details on who the author is.
     Regular readers will remember a blog I wrote some time ago https://arsenal-bulgaria.com/site/team/london_calling/the-fickleness-of-football-fans-r488/ in which I posited that Alex Ferguson underachieved at Manchester United because they were easily the richest team in England and the world at some points. And yet he never really came close to winning everything and certainly underachieved in the Champions league in that context. I can imagine the foul mouthed abuse I would get if I dared to suggest that he underachieved at Manchester United.

    Don't speak out, Rafa
    A new book has come out called The Dark Side of Alex Ferguson by Steve Bruce. I have recently read it and I feel it is worth a blog. Now there is nothing really new in it but he does manage to show the hypocrisy Mr Ferguson had and the power to keep the whole football community in thrall, FA, referees, journalists, the BBC and the media in general. This book reminds you of a lot of the incidents that you may have forgotten about but I feel the biggest remark I can make is that you could not write this about any other manager no matter how great. None had the insidious control to silence both the football authorities and the media once remarked upon by Rafa Benitez.
    Bully boy Alex
    The book is short at 100 pages. It covers his early years as a manager in Scotland in which he seemed more of an overt bully than he managed to get himself portrayed in later years. Gordon Strachan was a particular target saying the treatment he got was horrendous. Ferguson never let the enmity drop throughout his life. It also shows his hypocrisy in claiming he was from a poor background and because of that he became a champion of the underdog. Many footballers were truly poor, mostly from Africa and South America but they never tried to make it a defining element of their character. Ferguson was never really poor and a champion mostly of himself not the underdog.

    Gordon Strachan got dog's abuse
    We are reminded of his atrocious treatment of John Motson of the BBC when he had the temerity to ask Ferguson about discipline after Roy Keane had received 3 red cards. He managed to fit many fucks in there at a decent man only asking what anyone would ask. Ferguson never forgot to hold a grudge.
    Destroying Manchester United
    And so we are treated to the many indiscretions. Roy Keane, after they fell out, went from being the greatest footballer he ever had to not even getting in Ferguson’s top Man Utd team he had managed. Perhaps the biggest was the takeover by the Glazers, which is directly attributable to Ferguson. The Rock of Gibraltar chapter is the most significant of the whole book. If Man Utd fans want to know how the Glazer’s took over, saddled the club with enormous debt, and presided over their drift downtable and downmarket, it is all in there.

    Ferguson created the Glazer's
    Briefly put, two main directors of Man Utd, The Irishmen John Magnier and JP MacManus known as the Coolmore Mafia, had promised Ferguson an equal share of the horse’s winnings in return for investing in the top racehorse Rock of Gibraltar. Ferguson decided that it was a share of the stud value he should get, which was worth far more. After a hugely destabilizing court case, Ferguson backed down. The 2 Irish millionaires decided that they could not work with him anymore and sold their stakes in United to the Glazers, who promptly bought it by leveraging the sale with all the physical assets, including the ground and the buildings, which meant Utd would have to pay it all back to the Glazers. A club which was generating huge profits suddenly became massively in debt and caused a vast amount of resentment in fans, which is still felt strongly even now.
    Ferguson cheerleaded the Glazers and continues to do so to this day.
    Wenger alone got to Ferguson
    But this is an Arsenal blog so let’s move on to Arsenal and Arsene Wenger. Wenger got under Ferguson’s skin far more than any other, mostly because he was dismissive of Wenger when he came. Japan was rubbished as was Wenger’s five languages, with Ferguson claiming he had a young uneducated foreign footballer there who could also speak many languages. The Professor, he sneered, but then Wenger straightaway won the double, putting Ferguson in his place. Wenger transformed how footballers trained and where, how and what they ate, rotation of squads, and all of that Ferguson had to swallow as he also had to make such changes to Man Utd if he was to keep up. So the insolent Frenchman made him change his ways. Oh, the indignity.
    He alienates two Keanes
    The book is an enjoyable read, showing so many petty grudges, jealousies, bullying, hypocrisies, and sometimes downright nastiness of a man who ruthlessly fought off any attack he perceived, whether justified or not. It covers Roy Keane and even a cruel and unnecessary remark about a very young Robbie Keane. It covers agents, his manipulation of so many football people in favour of his sons, his treatment of journalists, banning so many for the most trivial of crimes such as asking him a question about his team. It goes over a life characterized by bullying, but somehow getting away with it in a manner no other manager has ever managed.

    A big falling out
    And so he is revered as a great, often referred to as the greatest ever manager, and has had so many hagiographies written about him it is almost unreal. But perhaps the greatest criticism he should get, but doesn’t, is that Man Utd’s troubles, stemming from the Glazer takeover, are squarely down to Alex Ferguson believing he could bully the Coolmore Mafia. They were Utd fans, unlike the Glazers, and they would have backed him to the hilt without putting the club in debt. The moral of the story is bullying will always do badly in the end. Arsenal finished above Man Utd last season. This season we are challenging for the title. I hope we always stay classy and never have such a book written about any manager of ours.

    It is ok to attack a 19 yr old Robbie Keane
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...