Jump to content
  • Арсенал е домакин на Уулвърхямптън в мач от 38-ми и последен кръг на Висшата лига. Независимо от изхода на този двубой, ''артилеристите'' ще завършат на 2-ра позиция в крайното класиране. В момента те разполагат с актив от 81 точки, докато ''вълците'' са с 41 точки и заемат 13-то място. За вече приключващата кампания на Лондончани може да се каже и изпише много, но със сигурност едно от най-важните и позитивни неща е растежа, който този отбор постигна. Тази сплотеност, която играчите изградиха не само в съблекалнята, но и с привържениците е толкова ценна, че пък за нея може да се каже, че е неизменна част от постигнатите успехи към днешна дата. През този сезон Арсенал отново накара противниците си да се съобразяват с него, а освен всичко друго бе подпечатано и завръщането в Шампионската лига. Усещане, което бе леко позабравено. Със сигурност има още доста работа за вършене пред Микел Артета, Еду Гаспар, фамилия Крьонке и самите играчи, но всякаш новите визия и амбиции на този клуб са начертани - първото място догодина да бъде атакувано с още по-големи сили. За тази цел разбира се по всичко изглежда, че през лятото ще са нужни нови попълнения в редиците. 
    Още подробности преди мача в следващите редове:

    Кога: От 18:30ч. българско време

    Стадион: Емиратс Стейдиъм

    Телевизия: Срещата няма да бъде излъчвана на живо

    Рефер на двубоя: Андре Маринър

    Новините в Арсенал: Мача пропускат контузените Уилям Салиба, Такехиро Томиясу, Олександър Зинченко, Мохамед Елнени и Габриел Мартинели. Под въпрос до последно пък остават Букайо Сака, Леандро Тросар и Рийс Нелсън. Всички останали играчи в отбора са на разположение за селекция. 
    Във вторник Букайо Сака преподписа с Арсенал. Новият му договор е до лятото на 2028 година. Младата звезда в отбора съвсем заслужено ще получи четворно увеличение на заплатата или поне такива са слуховете. Но в крайна сметка не това е важното, а нагласата на самият играч да продължи да носи червено-белите цветове. През този сезон Букайо Сака има 13 гола и 11 асистенции във Висшата лига. Тези дни в социалните мрежи се появиха и слуховете, че от Арсенал сега ще се насочат към преподписване също така с Мартин Йодегор и Рийс Нелсън.


    Фото кредит: Арсенал

    Почти сигурно е, че днес Гранит Джака ще изиграе последния си мач с екипа на Арсенал. След това за него предстои предизвикателство в Германия, където ще носи фланелката на Байер Леверкузен. ''Аспирините'' ще се сдобият с услугите на швейцареца срещу сумата от 15 млн. евро. Гранит Джака бе привлечен в отбора от Арсен Венгер през 2016 година от Борусия Мьонхенгладбах и несъмнено ще бъде запомнен като безспорен лидер на терена и в съблекалнята.


    Фото кредит: Daily Cannon

    Тази вечер футболистите на Арсенал ще играят с представената в петък нова фланелка за сезон 2023/24. От гиганта Адидас решиха концепцията да бъде посветена на 20-годишнината от постижението на Непобедимите. Както всички знаем, през сезон 2003/04 ''топчиите'' не допуснаха нито едно поражение в първенството и с това записаха златни страници в своята история. За край на новините преди мача ще завършим с това, че всеки може даде своят глас за ''Играч на сезона за Арсенал''. Линк за гласуване: https://www.arsenal.com/news/vote-our-202223-mens-player-season


    Фото кредит: Арсенал

    Микел Артета преди мача: ''Искаме да отдадем заслужена благодарност на привържениците, които ще дойдат на стадиона, за да ни гледат. Всички те бяха страхотни през този сезон и заслужават нашето уважение. Желанието ни е да усетим тяхната енергия за един последен път през тази кампания и да я завършим със стил. Бих описал сезона като едно страхотно пътуване. Надградихме и постигнахме много неща. Да, имахме желание за нещо наистина голямо, което в крайна сметка не успяхме да постигнем. Ние обаче ще продължим да следваме принципите и амбициите си и ще се върнем още по-силни за него.''


    Фото кредит: B/R Football

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 

     

    Are tactics nonsense?

    By Augustine Worth, in London Calling,

    Are Tactics nonsense?
    “Players lose you games, not tactics. There's so much crap talked about tactics by people who barely know how to win at dominoes.“ Brian Clough

     Brian Clough - probably the greatest manager ever at a small club
    The problem with tactics is that in soccer, everything happens simultaneously. In chess, you can have tactics because it is one move at a time. In soccer, there are 22 players all moving at the same time, or at least thinking about moving. 22 minds all with what is going on in their own head. You cannot get 11 players to have the same tactics because they often interpret instructions differently or they decide to do their own thing.

    "I always threw the ball in, because then if I got the ball back, I was the only player unmarked"  Great strategy by Johan Cruyff
    I believe that many of the tropes of tactics are illusory. What exactly is 4 4 2? Or 4 3 3? Or a high press or a long ball game? Let’s take 4 4 2 – it ostensibly means 4 defenders, 4 midfielders and 2 attackers. But in the modern game players are attacking and defending and winning the ball in midfield. Plus for a set-piece, all players from both sides are in or around the box rendering 4 4 2 or any other a farce.
    Watch any game from the stands and you will see that generally, all players are in one half or the other, with the exception of goalkeepers. The ball gets forward normally in 2 ways, a fast break often heralded by a long ball, or a patient slow build-up. I feel that formations are rarely adhered to, and if they are rigid, are easily exploited by the opposition. A patient build-up allows players to get into position to defend and a long ball game can be countered by keeping some players back to attack the long ball.
    11 minds and one formula?
    This is the crux of what I am saying, trying to make tactics work across 11 minds is close to impossible. Even if you manage it by a miracle, then all the opposition has to do is figure out your tactic and counter it. A high press is vulnerable to a long ball and the vagaries of offside. As a defender, you may take risks with offside by very fine margins by having the press as high as possible only to find that you got that margin wrong. You must have both fast players and ones with clever antennae to make a high press work. And of course, you need to have players willing to run very hard for a whole match. This can only happen when your adrenaline is high, and the match important.
    This cannot be replicated in friendlies as there is nothing at stake. The same with training. But I wish to get back to this later as it is essential.

    Bottlers? Prove them wrong next season
    If I was to criticize Mikel Arteta’s tactics, it is the rigidity which makes it easy to counter. He likes a slow patient build-up in which all players move into the opponents half with the aim of keeping it until a goal chance occurs. Normally the ball is moved out to the wing to Saka or Martinelli with the main intention being a pullback to an attacker coming from deep. The obvious counter to this is a park the bus approach with 2 banks of 4 and 5 with only one lone attacker. This allows a levelling up of inferior teams who hope for a win but are content with a draw. If we don’t get an early goal, it becomes a hard slog of a match with both sides cancelling each other out like tic-tac-toe.
    Strategies are the key to greatness
    I believe that instead of tactics, you are better to have strategies depending on the opposition and what is actually happening in the match. Ten Hag did that with his Manchester United team at Old Trafford this season, relying on a long ball to counter the Arsenal high press. They won 3-1.

    He knew a bit about soccer, this guy
    But the biggest example was Arteta’s mentor, Mr Pep himself. For the recent Arsenal game he resorted to a long ball game with one objective, get the ball to Haaland. The Arsenal players didn’t know what hit them. City allowed Arsenal to press forward then hit them with the startling speed of De Bruyne and Haaland. City could have had 10. Arsenal needed to park the bus, crowd the attackers and rely on a fast break themselves. They needed to accept that a goalless draw was the target.  Frustrate City and they had a chance. Guardiola knew how Arsenal would play but Arteta assumed wrongly he knew how City would play. City had the perfect strategy for a team that will come at them.
    Teams learned how to deal with us
    Brighton did very similar, allowing Arsenal to come at them but turning their high press against them by not allowing Arsenal’s wingers to cause mayhem. Nullify Arsenal’s wingers and you nullify Arsenal. Always Saka, Martinelli and then Trossard had a fullback devoted to reining them in. Arsenal weren’t allowed to play their normal game and couldn’t adapt. Jesus ran around like a headless chicken, frustrated at not getting the ball.
    "I find it terrible when talents are rejected based on computer stats. Based on the criteria at Ajax now I would have been rejected. When I was 15, I couldn’t kick a ball 15 meters with my left and maybe 20 with my right. My qualities technique and vision, are not detectable by a computer."  Johan Cruyff again on the modern day obsession with making football complicated
    So this is my main point, teaching players strategies should be the main focus of training. Players need to be able to change tack when needed. Arsenal were too predictable and teams were, at the end, able to turn it against them. You need to mix everything up, sometimes play a long ball, sometimes play through the middle, sometimes through the wings. Sometimes a patient build-up, sometimes allow the opposition to come at you, and frustrate them by not giving them room. All strategies are good, if used in moderation.
    Simplicity is best
    In one sense, football is a simple game. Pass the ball to your own player and things will always go well for you. And that is what you can work at in training, and in friendlies, finding each other. Arsene Wenger was famous for insisting on this, short one twos, knowing where your colleague was and being able to find him. He didn’t care so much for tactics..
    It is far better to train players to do different things depending on what is happening on the pitch. A strategy for this scenario, a strategy for another scenario. It has to be better than trying to get 11 players to keep to a tactic when the opposition is not doing what they expect. And it makes it more like chess, you take into account what your opponent is doing and act accordingly.
    I started with a quote from Brian Clough and he was one of the most successful managers ever, and probably the best ever at a small club. He believed in getting the best player for every position, that a defender must defend above all, that a midfielder must win the ball and distribute it wisely above all, and attackers must score above all.  He didn’t do too badly. He had 2 more European cups (Champions league) than Arsenal.

    A simple truth
    The opposition must never know how you are going to play. Train strategies, always based on players finding each other, and keep mixing it up throughout matches. Leave the rigid tactics to the park the bus merchants whose objective is to hope for a win, but play for a draw. That can work for them because they know they can never be contenders. True champions can mix it up. We must also.
     
    Нотингам Форест победи Арсенал с 1:0 в мач от предпоследния кръг на Висшата лига. Тази победа за Форест означаваше две неща - оцеляването им в Лигата и трета поредна титла в първенството за Манчестър Сити. Единственото попадение в срещата бе отбелязано от Тайво Авонии в 19-та минута. 
    Въпреки поредното разочороващо представяне, Арсенал изпраща една силна кампания, в която бе в битката за титлата до самият край. Да, ''Ако си първи си първи, ако си втори си никой'' биха казали много хора и то с основание. Едва ли е имало привърженик на Арсенал, който да не е останал разочорован след 90-те минути на Сити Граунд снощи. Но също така едва ли през месец август повечето от нас са очаквали Арсенал да се окаже единственият конкурент на ''гражданите'' за титлата. И това не са празни приказки, с които привърженикът да се самозалъже и да замаже положението. Честно казано искам да задам един (хиляди) въпрос/и и той е/са следният/те: Още ли сме ''Крьонке аут'' на фона на цялостното представяне и светлото бъдеще пред отбора, което се очертава? Манчестър Сити, но вече в компанията на Арсенал ли ще бъдат двата отбора, които ще диктуват темпото в Лигата? ''Trust the process'' съществуващо понятие ли е или PR заблуда? Какво щеше да се случи, ако Букайо Сака бе вкарал онази дузпа срещу Уест Хям? Какво щеше да стане, ако Уилям Салиба не се бе контузил срещу Спортинг Лисабон? Пропускът да се начертаят линиите срещу Брентфорд нарочно ли бе или чиста човешка ''грешка''? Отговорниците за тази ''грешка'' забравиха ли да си изтеглят парички от банкомата на другия ден? Както сами виждате въпросите са много, а отговорите насреща твърде малко с изключение на последния зададен...
    Предстои лято, след което очакванията към този отбор ще бъдат още по-големи и това е неминуемо. През този сезон Арсенал определено успя да затвори устите на твърде много критици и разбирачи, които твърдяха, че тези момчета ще завършат на 6-то или 7-мо място в крайното подреждане. И както спомена и Микел Артета, същите тези хора сега твърдят, че 2-то място е провал. Абе, общо взето угодия няма. It's never enough! 
    Изглежда така, всякаш следващата кампания ще бъде тип ''All or Nothing''. Може би от Amazon избързаха с това да заснемат ''всичко от кухнята''. Всичко обаче сочи към това, че в идните месеци Еду и Артета ще направят всичко по силите си, за да добавят качество и широчина към вече ясно очерталото се ядро. През месец декември пък ще се навършат точно 4 години откакто Микел пое рулят в клуба и аз лично съм твърде любопитен да видя как ще се справя Арсенал тогава. И то не заради друго, ами просто защото ще бъде интересно да се проследи как ще реагира догодина отбор, който е бил съвсем близо до нещо немислимо и го е изпуснал по един класически начин. Тук разбира се не бива да се подценяват нечовешките качества на играчите на Манчестър Сити, които през февруари отключиха ''Alien mode''. Този Арсенал има още твърде дълъг път за вървене, който вече ще е осеян и от мачове в Шампионската лига. Това автоматично означава, че дълбочината в състава ти е просто задължителна. И то не просто дълбочина, а сплав от играчи, които да имат умението да променят мачове, когато това се налага. Или пък просто да ги приключват в положителна посока, когато това е наложително. А то впрочем е наложително все по-често в модерния футбол. Именно последния критерий ще бъде доста важен за надграждане, защото в не малко мачове през сезона Арсенал не съумяваше да прекърши противника и да вкара решаващото попадение. Естествено, че двубоите срещу Фулъм (домакинството), Астън Вила (на два пъти), Уест Хям (домакинството), Борнемут, Манчестър Юнайтед и Ливърпул донесоха несравними емоции с постоянните обрати по време на изиграването на самите мачове. Изброените спечелени срещи, а и не само те, поставиха Арсенал срещу всички залози. В позиция, в която този клуб не се бе намирал от 2016 година насам - в борбата за първото място. Именно на базата на добитите емоции през сезона, повечето от които бяха положителни, не малка част привърженици отсъждат, че в крайна сметка кампанията е успешна. Въпреки домакинската загуба от Брайтън в Карабао Къп, загубата от Манчестър Сити във ФА Къп и отпадането след дузпи от Спортинг Лисабон за Лига Европа. Емоциите са голяма работа, било то сдържани или не. Само си спомнете какво изпитахте и как се почувствахте когато Рийс Нелсън заби онзи удар във вратата на ''черешките''... Или пък когато топката срещна главата на Емилиано Мартинез след удар на Жоржиньо и се озова в мрежата на ''виланите'' за 3:2 в полза на Арсенал... Несравнимо, нали?! Емоциите имат къде съзнателната и къде несъзнателната сила да ни управляват в ежедневието, колкото и всеки да твърди ''Аз не съм им подвластен''. Напротив! И именно заради това в момента всеки привърженик на Арсенал е избрал своят собствен начин да се справи в сегашната ситуация, в която официално стана ясно, че Манчестър Сити ще бъде новия/стар шампион в Англия. ''Моят начин'' между другото и както вероятно всеки е запознат, е една страхотна автобиография на една славна личност - Йохан Кройф. Ще си позволя да го цитирам, като отбележа, че ''Футбол се играе с главата. Краката са просто инструменти.'' Това е нещото, което ще пожелая на играчите в този отбор на Арсенал - през новата кампания да мислят още повече върху детайлите в играта си и как те биха могли да се доразвият като личности и спортисти. Защото куража и смелостта ги имат, както и качествата - видно е. Това, което не достигна на този колектив е разнообразие. Било то на резервната скамейка и в стартовия състав, или пък просто в отиграванията с топка в крака. Но затова пък съм сигурен, че най-доброто едва сега предстои. И това е просто защото това е началото, а не краят. Този отбор е специален заради специалните емоции, които ни накара да изпитаме!


     
    Арсенал гостува на Нотингам Форест в мач от 37-ми кръг на Висшата лига. Това е и последно гостуване за ''артилеристите'' през кампанията, като именно те са отбора с най-добри показатели далеч от дома със своите спечелени 39 точки от 18 мача. Иначе в момента Арсенал заема 2-та позиция във временното класиране с актив от 81 точки, а първи остава Манчестър Сити с 85, но и с мач по-малко спрямо Лондончани. Нотингам Форест пък заема 16-то място с 34 точки и на практика все още не е гарантирал оставането си в елита. Когато тези два отбора се изправиха един срещу друг през октомври, Арсенал записа убедителен успех на Емиратс със 5:0. Точни тогава бяха Габриел Мартинели, Томас Партей, Мартин Йодегор и Рийс Нелсън (два гола). 
    На 99.9% ''топчиите'' ще трябва да се задоволят с крайно финиширане зад новия (стар) шампион в Англия, тъй като изглежда почти немислимо ''гражданите'' да запишат 3 загуби в оставащите си 3 мача до края. И въпреки всичко изписано в социалните мрежи напоследък спрямо възпитаниците на Микел Артета и това как едва ли не те са се сгромолили и изложили, нека първо всички се замислят как ако не беше Арсенал, Висшата лига щеше да е обезмислена що се касае конкретно за 1-та позиция още през ноември... Този млад, но смел отбор успя да даде отпор на може би най-добре сглобената футболна машина в момента и то успя да го направи до самият край. Най-важното е това, че пътят за червено-бялата част на Северен Лондон изглежда светъл.
    Повече подробности преди мача довечера в следващите редове:

    Кога: От 19:30ч. българско време

    Стадион: Сити Граунд, Нотингам

    Телевизия: Диема Спорт 2

    Рефер на двубоя: Антъни Тейлър

    Новините в Арсенал: В групата за мача няма да попаднат имената на контузените Уилям Салиба, Такехиро Томиясу, Олександър Зинченко, Мохамед Елнени и Габриел Мартинели. По всичко изглежда, че всички изброени ще пропуснат както този, така и следващия мач, който е и последен за сезона (28 май, домакинство на Уулвс). Пожелаваме бързо възстановяване на всички и през новата кампания да ни радват с нови изпълнения!
    В четвъртък вечерта Аарън Рамсдейл официално преподписа с Арсенал, а новият му контракт ще го задържи в клуба поне до 2028 година. Очаква се следващата седмица Букайо Сака също да сложи подписът си върху нов договор, а след това от Арсенал ще се погрижат и за преподписването с Уилям Салиба и Мартин Йодегор. Определено това са страхотни новини за всички привърженици. И като стана на въпрос за Мартин Йодегор и Букайо Сака, двамата в компанията на Габриел Мартинели са сред номинираните играчи за ''Млад играч на сезона във Висшата лига''. Съвсем очаквано и заслужено пък Микел Артета е сред номинираните за ''Мениджър на сезона във Висшата лига''.
    Завършваме новините преди мача с това, че по всяка вероятност Гранит Джака ще напусне Арсенал идното лято. Все по-усилено се споменава, че той ще се присъедини към отбора на Байер Леверкузен срещу сумата от 15 млн. евро. Гранит Джака е част от ''артилеристите'' от 2016 година насам, а настоящата кампания за него беше просто превъзходна. Колкото и противоречия да има срещу неговото име, нека не забравяме, че голяма част от тях бяха просто етикет от Лигата. Джака винаги е бил голям характер и при всички положения подобна личност ще липсва на съблекалнята. 


    Фото кредит: Арсенал

    Микел Артета преди мача: ''Очевидно е, че трябваше да преглътнем разочорованието срещу Брайтън по доста болезнен начин. Не се представихме убедително, особено в последните 25 минути на мача. Разполагахме с някои доста добри ситуации в началото на този двубой, но не успяхме да се възползваме от тях. Да, определено бе трудно за всички нас след мача, но след това обсъдихме къде се намираме, какво сме постигнали до момента и си поговорихме за това какво можем да направим в оставащите два мача. Със сигурност желанието ни е не просто да задържим нивото от последните 10 месеца, а и да го подобрим. Искаме да се развиваме постоянно. 
    Успяхме да изградим ядро и основа. Това бе много важна цел. Да, повечето от момчетата са млади, но въпреки това разполагаме с качество и ентусиазъм. Тези момчета са обградени от хора с подходящия опит и вече разполагаме с лидери на терена. Целта пред нас сега е да надградим върху представянето си и така да бъде и занапред, защото предизвикателствата през следващата кампания ще бъдат още по-големи.''



    Игра с прогнози във форума на ASCB: 



     
    Squeaky bum time is when it matters.
    Key to below – These are the points total for the last ten matches under Arteta per year and the results for Arsene Wenger over the last ten matches for his era. The stars denote title wins.
    Mikel Arteta
    2023 12 -18 points
    2022 15 points
    2021 20 points
    2020 16 points
     
    Arsene Wenger
    2018 18 points
    2017 24 points
    2016 20 points
    2015 21 points
    2014 20 points
    2013 26 points
    2012 18 points
    2011 14 points
    2010 17 points
    2009 23 points
    2008 18 points
    2007 13 points
    2006 23 points
    2005 28 points
    2004 23 points *
    2003 18 points
    2002 30 points * Max
    2001 20 points
    2000 25 points
    1999 25 points
    1998 24 points *
    1997 20 points
     
     
     
    We must never finish Spursy again
    We have gone all Spursy, falling apart at the end. As you can see from the table above we have never had a strong last 10 games under Arteta. In all seriousness, it is a fault that we need to correct. The maximum we can now get from our last 10 games is 18 points. The minimum is 12. Last season we had 15 and we might be worse this season. If it continues then we will never win the league. You cannot win the league by losing games. For our 3 title wins under Wenger we had 24, 30 and 23. As 30 is the maximum and City has a tendency to get close to that in recent seasons, you can see the necessity to address this issue.

    We need to change our state of mind
    We are never likely to be so far ahead at squeaky bum time that we can afford to lose even the 10 points that has been Arteta’s best finish to a season so far. We will definitely lose at least 12 this season. It is the most pressing problem facing Arteta for certain.
    We cannot drop points against lesser teams
    I think we can fairly say that last season we were good enough to get points from Spurs, Newcastle Brighton and Southampton but we didn’t and fell out of the Champions league spot. This year we should have beaten Liverpool, West Ham and Southampton and, yes, Brighton which would have given us 9 points more and we would have been looking forward to beating Forest and claiming the title. This year we have been better than all those teams but failed to be clinical when it mattered.

    No more looking like this at the end of the season, Mikel
    One point to keep in mind is that Man City would still be regarded as better than us even if we had managed to get those extra points and won the league. I could live with that, Arsenal the under-dogs punching above their weight to snatch the title from City. They could do the double over us and lose the league just as we did over Leicester when they had their win.
    Next year we may be at the business end in Europe, the FA cup and League cup. That will bring extra pressure.
    Address this problem and all will be well
    But I really do believe that our biggest problem is having a Spursy end to the season. And, like I have said, it is not getting better and this season may be the worst under Arteta. So, what can be done about it? To talk about this, I would like to explain why I came up with this as a topic. My memory was that under Arsene Wenger, we normally finished strongly and so I took a look. The figures above show that I was right for most of the time. We finished with 20 points or above lots of times and for sure did on our 3 title wins. Arsene Wenger knew how to finish strongly.

    Bring on the evil flying monkeys
    Arsene knows and he is the answer
    And this is what I would offer. For Arteta to talk to the maestro and ask him what he did to produce such strong finishes. Because this is not about tactics, it is about man-management, and Arsene Wenger was maybe the greatest ever at that. As I have said above, we are better than the sides who took points off us but we allowed them to beat us when it mattered. Wenger normally didn’t when it got to squeaky bum time. As you can see above, even in the lean times as Arsenal were trying to pay for the Emirates, he regularly got 20 or above.

    Call on our greatest for help, Mikel
    Man management was Arsene’s forte
    I have alluded to before in this column about how very few players ever complained about him and also that quite often, once players left Arsenal, they didn’t perform to the heights that they did under Wenger. Most players say that he improved them enormously in their effectiveness. This is Arteta’s first job in the hotseat. He is doing great. But he must ensure that we finish strongly or his good work will be compromised. And who better than our greatest? Well, possibly Guardiola but I doubt if Arteta could ring him up and ask him to help him to win at the business end of the season. Of course, he would have seen what Guardiola does to make sure they have a strong finish when he was there. And Guardiola can rotate seamlessly, which we can’t. Arteta has been using his first choice players whenever he could as he doesn’t seem to have the same belief in his second string.

    Guardiola is happy at the end of the season but he won't help us
    Of course, I do accept that a lot of players are young. They probably need to get more football wise and yes, improve their consistency. And injuries haven’t helped. But that is the pressure point Arteta has to address with urgency if we are to make the jump up into champions. And my strongest recommendation is to ask Arsene for help.  Arsene knows, we all know that. He can help you, Mikel, so that next year City and any other challengers see Arsenal as the juggernauts who keep winning and sicken them all, that despite their best efforts, Arsenal will be champions.

    At the end we need to be juggernauts
    Listen to this Irishman, Mikel, there is an answer out there. Use it. We are all Arsenal, we are behind you. We have your back.
     
    P.s I would just like to say thank you to the Arsenal Supporters Club Bulgaria for letting me write this column, and for putting up with my sometimes strange mode of thoughts which I fashion into a blog. It is refreshing to be allowed to write what I like, and I truly appreciate the support I get. I have brought in George Orwell, Shakespeare, Charles Dickens and even Abba and crafted my story around them. Probably few football writers do but the Arsenal Supporters Club here have never complained about me when I drift off into the matrix. Thank you very much!
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...