Jump to content
Покана за ОС Шумен 2024
  • Артилерия, в следващите редове ще ви запознаем с потайностите на големия град. 
    Ще намерите (без)ценни съвети за пребиваването ви в английската столица. 
    Автори са Борислав Байчев и Цветомир Цеков, чиято експертиза не подлежи на съмение. 
    Приятно четене.
     
    Билетът
    Настъпил е дългоочакваният, лелеян момент. Секретарят на ASCB Ви се е обадил с новината ,че имате билет за мача. Намерили сте време и ресурси, получили сте разрешение от мама, тате, жената, мъжа, децата и сте на път да сбъднете мечтата си да гледате любимия отбор на Emirates Stadium. Долните редове могат да ви бъдат от полза да добавите финалните щрихи по организацията на своето пътуване.
    На първо място преди всичко оправете своите финанси, Лондон е един от най-скъпите градове в света, но в него изобщо не важи максимата Cash is King, а напротив – на много от местата може да платите само и единствено с карта. Препоръчваме Ви финтех карти тип Curve, Revolut, N26, Monese, Wise, които дават по-добър от валутния курс на БГ банките, но и стандартната българска или издадена от чужда финансова институция дебитна/кредитна карта от Visa/Mastercard ще Ви свърши работа.
    Мобилен оператор:
    Както вече ви е известно, UK не са част от ЕС и практически мобилния ви план няма същите условия на острова и цените за роуминг там особено тези на мобилните данни са баснословни. За да не издирвате и проучвате алтернативи сред мобилните оператори там ви препоръчваме услугите на еSIM. Доказан и тестван такъв провайдър е Airalo – сваляте си app /достъпен е както за Android, така и за iOS/, правите си безплатна регистрация и може да си изберете какъв обем пакет мобилни данни Ви е нужен и за какъв период, цените са доста по-рационални от тези на мобилните оператори по света.
    Все пак може и да проверите предложенията на вашия мобилен оператор. Специално условията на Виваком не са никак плашещи.
    Полетът:
    Лондон разполага с половин дузина летища, но от България се лети до Luton (Wizzair), Gatwick (EasyJet), Stanstead (Ryanair) и Heathrow (Bulgaria Air). От тях само Heathrow има метро директно до централен Лондон (Piccadilly Line). От другите летища е нужен допълнителен трансфер за централен Лондон. Влаковете са до големи гари в централен Лондон, а ако се купят билети онлайн предварително /цената в деня на пътуването ви ще е по-висока/, цените са доста сравними с тези на автобусите, предимствата са доста – по-бързи и удобни са и избягват все по-ужасния Лондонски трафик и задръствания.
     
    В зависимост от летището, което изберете опциите Ви за трансфер са чрез coaches, сиреч автобуси на National Express, Green Line, Easy Bus и т.н или влак:
    ·         Luton Express до Saint Pancras/King’s Cross, Farrington, City Thameslink, Blackfriars, London Bridge
    ·         Stanstead Express до London Liverpool Street, Stratford и Shithole, пардон Tottenham Hale https://www.stanstedexpress.com/
    ·         Gatwick Express до Victoria Station https://www.gatwickexpress.com/
    Ето и още няколко полезни линка за да го организирате:
    https://www.nationalrail.co.uk/
    https://www.easybus.com/routes/london-luton/
    https://www.nationalexpress.com/en
     
    Пътуването в града:
    Няколко реда и за пътуването в Лондон. 30К крачки в повечето случаи са вързани в кърпа и ходенето по улиците винаги е зареждащо и удовлетворяващо, но при нужда от ползване на обществен транспорт, съблюдавайте правилото – по-бързо от Tube няма, макар и не софийски евтино /тук може да намерите карта на метрото или да вземете безплатно такава от всяка метростанция: https://content.tfl.gov.uk/standard-tube-map.pdf/. Ако се придвижвате обичайно с кеш, то закупуването на Oyster card e силно препоръчително, защото пътуванията Ви през деня се таксуват максимално до цената на дневната карта. Това е карта ,която заплащате на машини разположени на всяка една станция и струва 5 паунда и след това трябва да я заредите с сума, която ще използвате като пътувате и докосвате на влизане и излизане на жълтите точки на вратичките. Когато си тръгвате за България може да си върнете петте паунда заплатени за картата като трябва да следвате инструкциите на машинката. Ако ли не може да я запазите за следващо пътуване до Лондон като сумата вътре ще бъде запазена. Персоналът на всяка метростанция е винаги готов да Ви помогне така, че не се срамувайте да питате за помощ, ако се наложи. Алтернативно и много по-удобно може да използвате една дебитна/кредитна карта за целта, която да tap-вате на вратите на градския, важи горното. Избягвайте час-пик часовете за една идея по-малко навалица и по-ниски цени на пътуване. Автобусите са най-евтиният начин за придвижване, за жалост са винаги в солиден трафик, но пък е не лоша опция да разгледате града от втория етаж.
    И за разлика от софийското метро, не забравяйте да чекирате картата си и на излизане. И внимавайте да ползвате само една карта (ако разполагате с повече от една, разбира се).
     
    Настаняване:
    Ако не сте от щастливците с роднини и приятели, склонни да Ви приютят, нощувките са може би най-голямото перо от екскурзията ви. Цените на хотелите в Лондон са баснословни, а AirBNB за една, две нощувки понякога се обезсмисля заради допълнителните административни такси и такива за почистване. Поради гореизброеното предлагаме авантюристичната алтернатива – хостел.Да, не е за всеки, но има и опции, в които запазвате цяла стая и имате желаното „хотелско“ усещане (доколкото 8 кв.м., 2 двуетажни легла и една мивка, могат да минат за такова). Перфектно е в случаи на 3-4 пътуващи от една група или повече. Ето някои „експертно“ проверени на много удобни, пешеходни локации от централните части със супер социални помещения и атмосфера:
    https://www.strand-continental.co.uk/
    https://www.smarthostels.com/camden-inn
    https://www.hostelworld.com/st/hotels/p/510/generator-london/
    https://staygenerator.com/hostels/london?utm_source=google-my-business&utm_medium=organic&utm_campaign=hostel-London
    Ако решите да спите в района на Емирейтс, този хотел е само на минути от Finsbury Park Station, респективно 15 мин от стадиона. Цените варират,но двойна стая за две нощувки може да излезе около 150 паунда в зависимост кога се резервира, а колкото по-рано го направите ще получите най-добрата цена.
    https://www.travelodge.co.uk/hotels/610/London-Finsbury-Park-hotel?sb=0
     *местата за спане са препоръчани и изпитани, но отговорността за запазването им си остава ваша
    Emirates Stadium
    Имате много варианти за пристигане, най-лесният е може би през Piccadilly Line и Arsenal Station, Holloway Road и Finsbury Park, която е и на Victoria Line, както и Highbury & Islington Station на Overground/ оранжевата линия на метрото , която е надземна и е на 10 минути от стадиона.
    Достигнали сте до заветната цел, ако неблагоразумно сте го направили в голяма раница и куфар има голяма вероятност да не Ви пуснат с нея, но и за това има лек – lockers на Finsbury Park. Бъдете поне час преди мач, тълпите са често явление в последния момент, пък и да избегнете забавяне поради възможни технически проблеми със системата за проверка на билетите на входа на стадиона, както и security, а не искате да изтървете началото с North London Forever, The Angel by Louis Dunford. Освен всичко това, ами има си и какво да се види, Stadium Tour е приятна притурка, снимка със статуите на Adams, Bergkamp, Chapman, Friar, Henry, Wenger, посещение на Armoury, мостът, топчетата пред магазина, музеят, снимки отвън на стария Highbury Stadium / Ще видите East Stand на Хайбъри и може да влезете във фоайето и да си направите снимка за спомен. Консиержът е много любезен, но и вие се отнесете в нужното разбиране, ако сте късметлии може да се докоснете до митичния терен/.
    Силно препоръчително и подгряването с песни и биричка в пъбовете в Islington. Ето някои от най-атрактивните за целта:
    -          https://www.tripadvisor.com/Attraction_Review-g186338-d5232896-Reviews-The_Gunners_Pub-London_England.html
    -          https://www.tripadvisor.co.uk/Restaurant_Review-g186338-d20806434-Reviews-Eaglet-London_England.html
    -          https://www.tripadvisor.co.uk/Restaurant_Review-g186338-d5000395-Reviews-The_Tollington_Arms-London_England.html
    -          https://www.tripadvisor.co.uk/Attraction_Review-g186338-d5912002-Reviews-The_Twelve_Pins-London_England.html
    -          https://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g186338-d7274063-Reviews-Bank_of_Friendship-London_England.html
    -          https://www.tripadvisor.co.uk/Restaurant_Review-g186338-d2481397-Reviews-The_Coronet-London_England.html
    - https://www.tripadvisor.co.uk/Restaurant_Review-g186338-d15362478-Reviews-Islington_Sports_Bar_and_Grill_274_Holloway_Road_Limited-London_England.html
    -     https://www.tripadvisor.co.uk/Restaurant_Review-g186338-d7274056-Reviews-Arsenal_Tavern-London_England.html
    -          Arsenal Supporters Club, на около 200м северно от Arsenal Station / Странно, но много кокетно и колоритно място – едно от най-посещаваните от всички фенове, а пък и официален фен клуб. За да влезеш вътре имат вход от £2, препоръчително е да се плаща кеш заради таксата от £1 с карта т 1 паунд. За да си изкараш бирата навън трябва да е в пластмасова чаша, която се заплаща £1 паунд който се връща обратно в последствие с чашата.
    Имайте предвид че всички пъбове са пълни до краен предел в деня на мача и е препоръчително да се отиде рано. Това е една традиция за Match-Day. Пригответе се да не сядате защотоо повечето са с няколко маси само и 95% от феновете са прави. Всеки пъб е на самообслужване. Ако поръчате храна и сте седнали на маса, всяка маса има номер, който трябва да дадете на бармана и някой ще ви сервира храната на масата.
    Може да продължите да пиете бири и след като влезете в стадиона. Той отваря два часа преди мача, като в първия час бирите са 2 за 1. Предлагат не лош лагер и много приличен IPA срещу 7 паунда. Задължително влизате през упоменатия вход на Вашия билет. Пушенето е забранено, както и с плащането кеш. Задължително заредете дебитните и кредитните си карти, защото никъде на територията на стадиона не можете да платите кеш, дори във фен-магазина на стадиона. Играчите излизат 30 минути преди началото на мача да загряват.
    Приятно гледане!
    На излизане обикновено лудницата е голяма, затова ако не бързате, Ви съветваме да изпиете една бира в някой от гореизброените пъбове, докато тълпите потънат в метрото, а защо не и на стадиона където важи офертата 2 за 1 бири в първия час след мача.  Формата на стадиона позволява го обиколите целия и видите и опознаете историята на клуба по стените му заедно с легендите от близкото и далечното минало. Ако решите все пак да изчакате при изхода на подземния паркинг намиращ се вляво от стълбите към Armoury може да имате късмет да помахате на някои от футболистите напускащи стадиона с личните си автомобили.
    За любознателните, наситили се вече на конвенционалните забележителности, които Лондон може да предложи Ви предлагаме следните места свързани с ранните години на любимия ни Арсенал:
    ·         Royal Arsenal Woolwich /SE18 6GH/, Dial Square и паметна плоча за основаването на Arsenal SE18 6GH /Number 1 Street, Dial Arch Public House/
    ·         The Star Pub – първата съблекалня на отбора /158 Plumstead Common Road/
    ·         Plumstead Common – настоящ парк и бивше футболно и крикет игрище, където Арсенал е изиграл първия си мач
    ·     Prince of Wales Public House /111 Plumstead Common Road, SE18 3/ - настоящ хостел и бивш пъб, където са подписани документите за основаването на клуба.
     
    Бонус трак:
    https://www.daysoutguide.co.uk/arsenal-stadium-tours-and-museum
    Това е сайт, който може да Ви е полезен и да го използвате за стотици атракции в Лондон. Ето как може да влезете двама с един билет.Трябва да си закупите два билета, ако сте двама или съответно колко човека ще ползват,но трябва да сте четно число за да излезе сметката за ЖП влак National Rail. Не важи билет за метро или карта за метро. Трябва да е ЖП билет закупен на деня. На всяка голяма централна гара има бюро инфо и може да питате кой е най евтиният билет от гара до следващата най-близка и да обясните защо Ви трябва. Ако не може да обясните на английски покажете този сайт. НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да използвате билета и да пътувате.
    -          Направете си регистрация и изберете съответната атракция,която искате да посетите.
    -          Попълвате колко човека ще влизате 2,4,6 и т.н.
    -          Избирате дата.
    -          Избирате ЖП гара за ваша първа спирка, откъдето сте закупили билета.
    -          След това ще ви пита дали искате да принтирате или да запазите на имейл ваучера и изберете мейла.
    -          Ще получите мейл с ваучера ,който трябва да покажете на входа и да заплатите билет за един човек. Може да ви питат да покажете билетите за влака, но в повечето пъти не го правят
    -          Офертите важат само за делнични дни и не в ден на мач.
     
    Няколко съвета и за вашата безопасност - Лондон колкото и да е магичен, може да е и опасен. Винаги си отваряйте очите на четири понеже има всякакви индивиди. Метрото и централната част на града е пълно с джебчии и даже имаше инфо ,че и на Емирейтс докато чакат на опашка да влязат на стадиона се внедрявали.
    Надяваме се, че този пътеводител ще ви е от полза и ще допринесе за по-качественото преживяване в града на Арсенал.
     
     
    Ireland and Bulgaria together?
    And so Bulgaria are in position to qualify for Group B in the Euro Nations League and, if Ireland progress under new manager Heimir Hallgrímsson, they will stay in Group B leaving open the possibility of them appearing in the same group. That would be nice for me.

    The great Jimmy Greaves could have played for Ireland
    After years of both teams going downhill I hope they are on an upward curve. Of course if Bulgaria stay in Group C and Ireland drop out of Group B then it will be the same. It would be better if we are in the higher group, though.
    Do internationals matter?
     I remember when the Irish team mattered more to me than Arsenal, the great years when we qualified for major tournaments with far smaller numbers of teams allowed. The whole nation would go crazy. I guess, from talking to so many Bulgarians that they feel the same about their golden generation in the ‘90’s and the incredible semifinal in 1994. And when I came here in the 2000’s, Dimitar Berbatov, Stilyan Petrov and Martin Petrov, among others, were plying their trade at the top level. Hristo Stoichkov is an all time great.

    Hristo Stoichkov - the greatest ever Bulgarian footballer?
    I feel that those days will never come back for any international team as they seem to have dropped in importance and not just in Ireland and Bulgaria because the teams are struggling. It am not sure why but I suspect that increasing the numbers qualifying was a bad move. Too many teams qualify making it less of an achievement and the tournaments have too many games with a lot of the matches not so important. It goes on too long.

    Odegaard: Those nuisance internationals have knocked out our best player?
    With Calafiori and now Odegaard out for Arsenal means that crucial players are lost at a time when internationals have lost their importance. That annoys fans. Let’s hope the rest of ours stay fit.
    The snakes returned to Ireland
    I guess some of you were wondering why Declan Rice got booed in Ireland every time he got the ball? It is because he played all the way through the junior teams and even 3 full internationals for Ireland, albeit friendlies before declaring for England. Jack Grealish did similar and got booed as well. It is like you watching good players come through Bulgaria and then switching to a bigger country. There is little doubt that money played a big part in their decisions. Do you know how many of the current English team have Irish passports? Jude Bellingham, Anthony Gordon, Harry Maguire, Harry Kane, Conor Gallagher, Reece James, Kalvin Philips, James Maddison and the other two mentioned above.

    How many Irish fans view Grealish and Rice
    In the case of Kane and Bellingham, it means they are EU citizens and don’t cause any player problems regarding visas etc.
    But those ten playing for Ireland would dramatically strengthen Ireland. Of course, Ireland have had part English players for a long time but having looked down the list since I started supporting Arsenal in 1969 I believe that only Steve Heighway and Mark Lawrenson (both Liverpool) were pretty certain to have become England regulars. Heighway was born in Dublin to English parents and moved to England very young. He never considered himself Irish. He didn’t play professionally until his 20’s and was approached by Ireland. He went on to win everything with the first great Liverpool team of the ‘70’s.
    Some top English players had Irish roots
    Mark Lawrenson was playing for Brighton in the second division when he was called up for Ireland having given up on getting a chance with England. He got a transfer to Liverpool and again won everything with their second great team in the ‘80’s. England ignored both because they were playing for small teams. Top players such as Kevin Keegan, Paul Scholes, Paul Gascoigne, Martin Keown, Wayne Rooney, Steven Gerrard, Jimmy Greaves and many others could have played for Ireland.
    England have not lost out to Ireland but Ireland lost out to England
    Besides Lawrenson and Heighway, it is possible that some who declared for Ireland may have got England caps, maybe Kevin Kilbane or Andy Townsend but I doubt it. To sum up, Ireland have not weakened England the way they have weakened us.

    Mark Lawrenson would surely have got many caps for England
    The thing is that top Irish young players usually go to English academies. The three stand outs for Arsenal are Liam Brady, David O’Leary and Frank Stapleton. They went as kids in the ‘70’s. O’Leary happened to be born in London but they moved back when he was very young. He was never a candidate to play for England. But all three would surely have been England regulars.
    Easy to become English, too
    There is a anomaly regarding Irish people. It is very easy to get English citizenship if you live in England. We have a bilateral agreement that makes it easy.

    Nowadays would a young Liam Brady have declared for England?
    My point with this is that nowadays agents could approach the likes of Brady and Stapleton (who came at 15) or similar and say wait for 3 to 5 years and you could get an English passport. You can play for the youth sides and then switch. You will make more money playing for England than Ireland. And we wouldn’t even get the top players we get nowadays.
    Could it happen across Europe?
    Will that start happening at the big countries where young footballers come to the academies? Most countries have a residency period after which you can become a citizen. Players can be told to wait before declaring or, play for the young teams of their home country knowing that they will switch when their citizenship comes through if the big country wants them. Small countries would lose out. Messi may not have been an Argentinian star but Spanish. Have you noticed the amount of Kosovan and Turkish players declare for big countries?

    Martin Keown could also have played for Ireland
    This will make the small countries even weaker. It will happen as agents are now the agents for change in football. They want their percentage and they want it now. A transfer to a big club before they are ready? No problem. Wait for citizenship so the agents can make more money? No problem. But without big stars in the small countries interest in international football will die even more. One answer may be to ban players from switching and I feel that is the best solution, it will force players to decide who they are most likely to get games for.
    Is there a good side to international football?
    It will happen and probably already is. Will anything be done? I don’t think so. Does it matter? Yes it does. The club system divides countries, the international system unites them. The biggest example being Scotland where possibly the bitterest rivalry in world football is in Glasgow between Celtic and Rangers. Check out the lyrics to Rangers Billy Boys song if you don’t believe me. Yet for a long time the Scottish national team was comprised mainly of players from these two teams who often formed strong bonds.

    Steve Heighway, a true Englishman, should probably have never played for Ireland
    For Arsenal fans they will cheer on Lineker, Gascoigne, Hoddle, Kane and so on when they play for England and the Spuds fans the reverse for Saka, Rice, Wright and Adams. This is the good part of international football. It unites fans.
    I don’t want to see it die but my days of watching lots of international matches are over. I find it hard to summon up the enthusiasm. A slow death could be the outcome unless action is taken. And for me, smaller competitive tournaments could help. Qualifying could once again be a good triumph for small nations. Big, bloated events thousands of miles apart that make it near impossible for fans to be able to follow their teams are surely crazy? Or maybe it is me that is crazy?
     
     
    Time for a big tweak in the rules
    Readers are probably sick of me writing about the rules violations that get ignored all the time in football, the constant petty fouls at corners, pulling and dragging, blocking players from moving, timewasting, even hitting players when the ball has gone, giving players verbal abuse, and yes, kicking the ball away. This is generally called shithousery.

    Lots of fans love shithousery
    Shithousery is praised by the fans and Ben White is the Arsenal hero of this. But not to me.
    Ian Wright was famous for insulting players all the time, hoping to get them angry and make mistakes. So much so that when BBC fans voted the 10 worst shithousers ever, they didn’t include Ian Wright and Gary Lineker put him in as number 11 because Alan Shearer, his co-panellist agreed that their friend was a serious shithouser. The final order was decided by Alan Shearer, Micah Richards and Lineker, and despite not being in the original list, Wright finished fifth. But truly, it is nothing to be proud of.
    Is football really a sport?
    Football is a sport. To be the best at a sport, you must follow all the rules and come out on top. They have specific rules to be adhered to and if you don’t, you are cheating. If you cheat you are not the winner. But football has long since left that world behind. Now, it is simply what you can get away with.

    Only one guy gets punished?
    The controversial moment on Saturday against Brighton was when Declan Rice and Joel Veltman tussled near the corner flag. I found it difficult to say who was fouling who as they were both pulling and dragging (which is against the rules). It seems the referee Kavanagh decided that Rice was the offender. So he walked away and Veltman kicked the ball after him. Rice saw the ball and tapped it out of his way. Then Veltman kicked him leading the Arsenal fans to believe that he would get a red card for violent affray. Instead Rice got the yellow card which, coupled with his previous one for a low foul earlier, meant he got a red. Veltman, bizarrely didn’t even get a talking to for lashing out at a player, a clear red card by itself.
    Inconsistency is not the only problem
    And so we all saw it several times but unless Rice actually admitted that he was trying to delay a restart by tapping the ball then we don’t know his intent. Now, intent shouldn’t matter, if you break the rules you get punished. However this particular rule is most often ignored by refs and was several times in the same match. Pedro very intently had done it earlier and when Arteta protested he got spoken to. Pedro got nothing. Kavanagh could argue that as Arteta was calling for action on that offence, he was being inconsistent in calling for it also to be ignored when his own guy had done it. The only difference between the two was intent, Pedro deliberately did his and Rice maybe didn’t do it deliberately.

    Pedro can do what he likes?
    I agree that if there is a rule then all players should abide by it. This is one of the easiest offences to spot, whether deliberate or not. A referee has no excuse for ignoring it and, in my opinion, even if the ref doesn’t see it, any official or VAR who do, are entitled to tell the ref and the player gets booked. Players would stop kicking the ball away and the opposition could have a chance of an exciting quick breakaway.
    Can anything be done?
    It is hard , however, to truly justify a yellow card for such an offence as to me kicking a player, pulling and dragging, knocking players to the ground and so on are worse. However, if there is no punishment, then the ref can do nothing as he has given a foul and the opposition have kicked the ball away.  Perhaps it is time for a tweak to the rule. How about  giving a player a pre yellow card for this offence only? By this I mean that he gets away with it once except for the pre yellow. This pre yellow card stays effective until the player kicks the ball away again even if it is two or three seasons later and the player is with a different club. I certainly would have no objection to this as long as every time someone kicks the ball away it is recorded, punished, and everyone knows about it.

    Fabian Hurzeler says his players did nothing wrong. Really?
    My point about only complaining when the opposition does it is another bone of contention. If it is wrong then it is wrong and it is cheating. It doesn’t matter who does it. Arteta, nor anyone else, has no entitlement to complain about a decision if they are going to complain when the decision they asked for is given against them. As I have said this decision is an easy one to spot and the officials and cameras will certainly spot it. The referee should be forced to give the yellow card even if, like Chris Kavanagh, he has decided to ignore it like he did Pedro, or, in another scenario, didn’t see it.
    Accidents get punished in most sports
    Cameras, as the last resort in this instance, will not get it wrong. Hawkeye technology gets goal line decisions right and we all accept it. Refs opinions have nothing to do with it. Let’s use it in this instance as well. Kicking the ball away would become a thing of the past as have disputes over balls going over the line.

    A foul is a foul in snooker even if there was no intent
    Now, you may say that Declan Rice was not aware of whether he was stopping play but rather tipping away a ball that has come into his path. Only he knows that. In many sports accidents are still punished, if you touch a ball in golf or snooker you get punished even if totally accidental. It probably isn’t fully fair but that is the rule. I think fans could live with that if that is the rule and it is applied all the time.
    No-one admits to anything
    The problem with modern day football is that no-one admits anything. Veltman did not admit to deliberately kicking Declan Rice and Fabian Hürzeler, the Brighton manager also did not admit to his players doing anything wrong including Pedro. They were both blatantly lying in common with virtually all modern football personnel.

    Liar, liar, pants on fire
    It is time for the culture to change. Players must be obliged to call foul on themselves, whether it is handball, a physical foul or kicking the ball away. Not doing so, when the cameras clearly show what happened, should mean a much more severe punishment for not upholding the rules of the game. It is sport, which implies sporting behaviour, and everything else is cheating and cheaters should not be allowed to win, as is the case at present. A harsh punishment for not being sporting, and to tell the truth is necessary. We are constantly watching players and managers lie, and we know they are lying, they know they are lying, and so does the questioner. But more crucially, the authorities know they are lying and do nothing.
    Can we put the good of the sport first?
    A good start is to stop claiming fouls unless you are also going to claim them for the opposition. As I understand it, it already is an offence to call for a card or a foul, but only sometimes is it punished. Punish it everytime and in tandem punish anyone not admitting to a breach. The culture of the game would change dramatically, fans would no longer get so many bad decisions and crucially, referees would have an easier time as long as they are consistent.

    Taking the referee out of the decision-making worked great with goal-line technology
    Will it happen? Will everyone start putting the good of the game first, put sporting behavior first? Will it heck as like!
    Срещата между Арсенал и Брайтън ХА от първенството на Висшата лига, която противопостави два от лидерите в шампионата завърши с противоречивото 1:1. Една среща, която ще се запомни със ситуацията около изгонването на Деклан Райс и страстите, които то предизвика сред привържениците на Лондончани. Извън този ключов момент, за който ще се говори още и за който се надяваме, че няма да се отрази в края на класирането на "топчиите", трябва да отбележим, че срещите между Арсенал и "Чайките" се привърнаха в едно класическо противопоставяне в ерата на Висшата лига след завръщането на хората от Южния бряг в най-силната лига на планетата. Едно твърдение за тази лига, което ние използваме като мантра, но с нещата, които се случват в доста от мачовете и противоречивите, бих казал скандални действия на арбитрите, от които страдат не малко тимове в това първенство, все повече аурата около най-висшата лига губи частици от своя блясък. Срещата между двата съперника, които имаха по 6 пункта преди началото на кръга се очакваше с интерес, тъй като от 2017 г. насам Брайтън има 3 победи в Лондон за първенство и една за Купата на Лигата и определено "Чайките" се чувстват над свои води, когато говорим за Темза. Независимо от наставника, гостуващия отбор изгради самочувствие когато гостува в Северен Лондон и след Потър, Де Зерби, сега и Фабиан Хюрцелер се справя добре на кормилото на гостите, въпреки ранния етап от надпреварата.
    Първата част от срещата започна и осигури няколко положения пред вратата на Вербрюген, но топката така и не влизаше във врата на холандския страж на гостите. Сака, после Уайт и Одегард след отличен пас на стартиралия като титуляр Лео Тросар не успяха да оползотворят създадените ситуации и ако спорното решение, за което говори цялата футболна общност е централна тема днес, то е смущаващо, че след удара на Бен Уайт и играта с ръка на Люис Дънк, топката променя своята посока, която първоначално бе към вратата на холандеца, но не последва реакция нито от Крис Кавана, нито от хората на ВАР. Така или иначе Арсенал владееше положението на терена пред погледа на контузения Микел Мерино, а гостите едва след половин час игра създадоха ситуация пред вратата на Давид Рая. Някъде към края на първата част някак си от нищото дойде и първото попадение в срещата, дело на Кай Хаверц. Юриен Тимбър и Букайо Сака осигуриха топката на пътя на Хаверц, който прехвърли вратая на гостите за 1:0. Това бе негов 5-ти гол в последните 5 мача на Емиратс и 18 голово участие в последните 21 срещи от Висшата лига на "Артилеристите" за бившия играч на Байер Леверкузен.
    Втората част започна с пропуск на Райс и ключовата ситуация, при която Деклан бе изгонен за бавене на време. Крис Кавана буквално приложи правилника, но през първата част за далеч по фрапиращо разкарване на топката от страна от Жоао Педро не последва негова реакция. Тук спорно е също и изритването от страна на Джоел Фелтман по крака на Райс, което очевидно Кавана тълкува, че е в резултат на чукнатата от нашия полузащитник топка. Всичко това обаче за пореден път показва колко субективност има в решенията на арбитрите и тълкуването на правилата по начин, по който могат да влият на хода на една среща. В резултат цялата картинка се промени така, че Арсенал трябваше да играе близо 50 минути с човек по-малко срещу един много силен съперник, а "Чайките" буквално получиха допълнителни криле. Петнадесет минути по-късно те изравниха, когато Жоао Педро довкара избитата от Рая топка след удар на Янкуба Минтех. Последва мигновена реакция на Мик Артета, който извади Лео Тросар и пусна на негово място Рикардо Калафиори, премести Тимбър в центъра, а италианския новобранец заигра отляво и така формацията на Арсенал се прекрои до 5 в отбрана. И тази отбрана издържа, като Рая направи ново спасяване, а съставът на Лондончани показа характер в ситуация, когато съдията изпусна мача и с решенията повлия на целия ход на срещата. Хаверц имаше брилятна ситуация за втори гол, но пропусна и неговата клиничност в подобни ситуации и нейното подобряване е нещото, което би го направило истинска голова машина, противно на критиките, през които той мина от идването си в Арсенал преди година време.
    Изгонването на Райс бе негово първо в 245 мача във Висшата лига и определено той бе шокиран да види картон с червен цвят. Райс заяви, че в крайна сметка е докоснал топката, а правилата са правила. Независимо, че се е намирал в зона, която не е критична, той все пак е чукнал топката в страни. Възможно е думите му да са защитна реакция като знаем колко чувствителни са от Висшата лига, когато чуят критики по свой адрес и колко бързо реагират, когато трябва да накажат някого. Можем само да гадаем, лошото е, че Деклан ще отсъства в дербито на Северен Лондон, но ако неговите съотборници покажат духа и характера от вчера, то си мисля, че няма от какво да се притесняваме. Райс изтъкна кредит към отбора, който е реагирал блестящо и публиката, която е подкрепяла до последен дъх отбора.
    Букайо Сака изравни един рекорд на Тиери Анри и сега те двамата са единствените, които са давали асистенции в първите 3 мача от началото на сезон в лигата, но и не скри разочарованието си от хода на мача и решението, което е променило цялата динамика на тази среща.
    Микел Артета заяви след мача, че е фрустриран от случилото, особено когато в една ситуация правилника се прилага повече от стриктно, а в други това не се случва и именно такива тълкувания от страна на реферите решават мачове. Аз бих добавил, че такива решения понякога решават цели шампионати, като искрено се надявам това да не е в нашия случай от вчера. Артета каза още, че  отбора се е адаптирал много добре към ситуация, в която е бил притиснат и отговорил на предизвикателството, като е заслужавал да бъде възнаграден. Относно непостоянните решения на арбитрите, Артета каза, че това е извън негови способности и сфера, на която може да  влияе.
    Разбира се Висшата лига веднага защити Крис Кавана за втория жълт картон, като се позова на правилата, които съществуват и инструкциите за сезон 2024/25, както и обясни, че правилно Фелтман не е бил изгонен, тъй като (уж) е искал да рестартира играта, а Райс му е попречил и това е рефлектирало в удара по крака на английския полузащитник. Казвам уж, защото излязоха видеа направени от хора на Норт банк, които определено показват играта на Фелтман като не особено спортсменска. Така или не, трябва да се съобразим със случилото се и да продължим битката във Висшата лига, която и този сезон ще бъде на много фронтове. Позитивите са, че отбора реагира забележително на създадената ситуация и завърши срещата с високо вдигната глава, защото Брайтън създаде 5 голови възможности между ситуацията с червения картон и изравнителния гол, тоест за 10-15 минути, а Астън Вила имаха 6 за целия мач преди седмица и това показва колко силен противник беше дошъл на гости вчера в Северен Лондон.

    WE ARE THE THE ARSENAL!
    Арсенал посреща Брайтън в мач от 3-ти кръг на Висшата лига. Лондончани посрещнаха кръга на 3-то място във временното подреждане с пълен актив от 6 точки след първите два мача от сезона. Сходно е положението и при гостите, които заемат 2-та позиция, но с малко по-добра голова разлика. През миналия сезон Арсенал записа дубъл над този опонент в първенството, като със сигурност обаче, мача днес не се очертава като лесен такъв.

    Кога: 14:30ч. българско време;

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон;

    Телевизия: Диема Спорт 2;

    Рефер на двубоя: Крис Кавана;

    Новините в отбора на Арсенал: Очакванията са срещата да пропуснат Такехиро Томиясу, Кийрън Тиърни, Микел Мерино и Габриел Жезус. Всички изброени са с травми, като най-близо до своето завръщане изглеждат Габриел Жезус и новото попълнение в редиците Микел Мерино. Всички останали състезатели в лагера на ''топчиите'' са на разположение за селекция.


     Фото кредит: Арсенал

    В четвъртък вечер станаха ясни и съперниците на Арсенал в историческия нов формат на Шампионската лига. Очакваме подробности и спрямо програмата за въпросните сблъсъци.


    Фото кредит: Крис Уейтли в платформата Х

    Микел Артета преди мача: ''Играем у дома. Това винаги е било едно много важно и ценно преживяване за нас. Когато сме пред своите привърженици, то със сигурност настроението ни е приповдигнато. Нагласата ни и за този мач е като във всеки един друг - да го спечелим разбира се. Желанието ни е отново да зарадваме всички, които ще дойдат да ни гледат. 
    Насочили сме погледите си върху това да започнем да се справяме още по-добре като цяло. Ние не трябва да спираме да надграждаме. Наша цел е да се подобрим като индивидуалности, а след това ще можем да го направим и като отбор.
    Винаги съм бил доволен от момчетата. Разполагаме със страхотни единици и една цялостно страхотна група от такива. Може би винаги бихме могли да се справим по-добре. 
    Сега ни очаква ново предизвикателство. Брайтън е страхотен отбор, който спечели всичките си мачове под ръководството на новият им мениджър. Знаят много добре как да се защитават и как да нападат. Ние обаче също, така че се задава интересен двубой, който искаме да спечелим.''


    Фото кредит: Арсенал

    Игра с прогнози във форума на ASCB:

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...