Jump to content
  • Артилерия, в следващите редове ще ви запознаем с потайностите на големия град. 
    Ще намерите (без)ценни съвети за пребиваването ви в английската столица. 
    Автори са Борислав Байчев и Цветомир Цеков, чиято експертиза не подлежи на съмение. 
    Приятно четене.
     
    Билетът
    Настъпил е дългоочакваният, лелеян момент. Секретарят на ASCB Ви се е обадил с новината ,че имате билет за мача. Намерили сте време и ресурси, получили сте разрешение от мама, тате, жената, мъжа, децата и сте на път да сбъднете мечтата си да гледате любимия отбор на Emirates Stadium. Долните редове могат да ви бъдат от полза да добавите финалните щрихи по организацията на своето пътуване.
    На първо място преди всичко оправете своите финанси, Лондон е един от най-скъпите градове в света, но в него изобщо не важи максимата Cash is King, а напротив – на много от местата може да платите само и единствено с карта. Препоръчваме Ви финтех карти тип Curve, Revolut, N26, Monese, Wise, които дават по-добър от валутния курс на БГ банките, но и стандартната българска или издадена от чужда финансова институция дебитна/кредитна карта от Visa/Mastercard ще Ви свърши работа.
    Мобилен оператор:
    Както вече ви е известно, UK не са част от ЕС и практически мобилния ви план няма същите условия на острова и цените за роуминг там особено тези на мобилните данни са баснословни. За да не издирвате и проучвате алтернативи сред мобилните оператори там ви препоръчваме услугите на еSIM. Доказан и тестван такъв провайдър е Airalo – сваляте си app /достъпен е както за Android, така и за iOS/, правите си безплатна регистрация и може да си изберете какъв обем пакет мобилни данни Ви е нужен и за какъв период, цените са доста по-рационални от тези на мобилните оператори по света.
    Все пак може и да проверите предложенията на вашия мобилен оператор. Специално условията на Виваком не са никак плашещи.
    Полетът:
    Лондон разполага с половин дузина летища, но от България се лети до Luton (Wizzair), Gatwick (EasyJet), Stanstead (Ryanair) и Heathrow (Bulgaria Air). От тях само Heathrow има метро директно до централен Лондон (Piccadilly Line). От другите летища е нужен допълнителен трансфер за централен Лондон. Влаковете са до големи гари в централен Лондон, а ако се купят билети онлайн предварително /цената в деня на пътуването ви ще е по-висока/, цените са доста сравними с тези на автобусите, предимствата са доста – по-бързи и удобни са и избягват все по-ужасния Лондонски трафик и задръствания.
     
    В зависимост от летището, което изберете опциите Ви за трансфер са чрез coaches, сиреч автобуси на National Express, Green Line, Easy Bus и т.н или влак:
    ·         Luton Express до Saint Pancras/King’s Cross, Farrington, City Thameslink, Blackfriars, London Bridge
    ·         Stanstead Express до London Liverpool Street, Stratford и Shithole, пардон Tottenham Hale https://www.stanstedexpress.com/
    ·         Gatwick Express до Victoria Station https://www.gatwickexpress.com/
    Ето и още няколко полезни линка за да го организирате:
    https://www.nationalrail.co.uk/
    https://www.easybus.com/routes/london-luton/
    https://www.nationalexpress.com/en
     
    Пътуването в града:
    Няколко реда и за пътуването в Лондон. 30К крачки в повечето случаи са вързани в кърпа и ходенето по улиците винаги е зареждащо и удовлетворяващо, но при нужда от ползване на обществен транспорт, съблюдавайте правилото – по-бързо от Tube няма, макар и не софийски евтино /тук може да намерите карта на метрото или да вземете безплатно такава от всяка метростанция: https://content.tfl.gov.uk/standard-tube-map.pdf/. Ако се придвижвате обичайно с кеш, то закупуването на Oyster card e силно препоръчително, защото пътуванията Ви през деня се таксуват максимално до цената на дневната карта. Това е карта ,която заплащате на машини разположени на всяка една станция и струва 5 паунда и след това трябва да я заредите с сума, която ще използвате като пътувате и докосвате на влизане и излизане на жълтите точки на вратичките. Когато си тръгвате за България може да си върнете петте паунда заплатени за картата като трябва да следвате инструкциите на машинката. Ако ли не може да я запазите за следващо пътуване до Лондон като сумата вътре ще бъде запазена. Персоналът на всяка метростанция е винаги готов да Ви помогне така, че не се срамувайте да питате за помощ, ако се наложи. Алтернативно и много по-удобно може да използвате една дебитна/кредитна карта за целта, която да tap-вате на вратите на градския, важи горното. Избягвайте час-пик часовете за една идея по-малко навалица и по-ниски цени на пътуване. Автобусите са най-евтиният начин за придвижване, за жалост са винаги в солиден трафик, но пък е не лоша опция да разгледате града от втория етаж.
    И за разлика от софийското метро, не забравяйте да чекирате картата си и на излизане. И внимавайте да ползвате само една карта (ако разполагате с повече от една, разбира се).
     
    Настаняване:
    Ако не сте от щастливците с роднини и приятели, склонни да Ви приютят, нощувките са може би най-голямото перо от екскурзията ви. Цените на хотелите в Лондон са баснословни, а AirBNB за една, две нощувки понякога се обезсмисля заради допълнителните административни такси и такива за почистване. Поради гореизброеното предлагаме авантюристичната алтернатива – хостел.Да, не е за всеки, но има и опции, в които запазвате цяла стая и имате желаното „хотелско“ усещане (доколкото 8 кв.м., 2 двуетажни легла и една мивка, могат да минат за такова). Перфектно е в случаи на 3-4 пътуващи от една група или повече. Ето някои „експертно“ проверени на много удобни, пешеходни локации от централните части със супер социални помещения и атмосфера:
    https://www.strand-continental.co.uk/
    https://www.smarthostels.com/camden-inn
    https://www.hostelworld.com/st/hotels/p/510/generator-london/
    https://staygenerator.com/hostels/london?utm_source=google-my-business&utm_medium=organic&utm_campaign=hostel-London
    Ако решите да спите в района на Емирейтс, този хотел е само на минути от Finsbury Park Station, респективно 15 мин от стадиона. Цените варират,но двойна стая за две нощувки може да излезе около 150 паунда в зависимост кога се резервира, а колкото по-рано го направите ще получите най-добрата цена.
    https://www.travelodge.co.uk/hotels/610/London-Finsbury-Park-hotel?sb=0
     *местата за спане са препоръчани и изпитани, но отговорността за запазването им си остава ваша
    Emirates Stadium
    Имате много варианти за пристигане, най-лесният е може би през Piccadilly Line и Arsenal Station, Holloway Road и Finsbury Park, която е и на Victoria Line, както и Highbury & Islington Station на Overground/ оранжевата линия на метрото , която е надземна и е на 10 минути от стадиона.
    Достигнали сте до заветната цел, ако неблагоразумно сте го направили в голяма раница и куфар има голяма вероятност да не Ви пуснат с нея, но и за това има лек – lockers на Finsbury Park. Бъдете поне час преди мач, тълпите са често явление в последния момент, пък и да избегнете забавяне поради възможни технически проблеми със системата за проверка на билетите на входа на стадиона, както и security, а не искате да изтървете началото с North London Forever, The Angel by Louis Dunford. Освен всичко това, ами има си и какво да се види, Stadium Tour е приятна притурка, снимка със статуите на Adams, Bergkamp, Chapman, Friar, Henry, Wenger, посещение на Armoury, мостът, топчетата пред магазина, музеят, снимки отвън на стария Highbury Stadium / Ще видите East Stand на Хайбъри и може да влезете във фоайето и да си направите снимка за спомен. Консиержът е много любезен, но и вие се отнесете в нужното разбиране, ако сте късметлии може да се докоснете до митичния терен/.
    Силно препоръчително и подгряването с песни и биричка в пъбовете в Islington. Ето някои от най-атрактивните за целта:
    -          https://www.tripadvisor.com/Attraction_Review-g186338-d5232896-Reviews-The_Gunners_Pub-London_England.html
    -          https://www.tripadvisor.co.uk/Restaurant_Review-g186338-d20806434-Reviews-Eaglet-London_England.html
    -          https://www.tripadvisor.co.uk/Restaurant_Review-g186338-d5000395-Reviews-The_Tollington_Arms-London_England.html
    -          https://www.tripadvisor.co.uk/Attraction_Review-g186338-d5912002-Reviews-The_Twelve_Pins-London_England.html
    -          https://www.tripadvisor.com/Restaurant_Review-g186338-d7274063-Reviews-Bank_of_Friendship-London_England.html
    -          https://www.tripadvisor.co.uk/Restaurant_Review-g186338-d2481397-Reviews-The_Coronet-London_England.html
    - https://www.tripadvisor.co.uk/Restaurant_Review-g186338-d15362478-Reviews-Islington_Sports_Bar_and_Grill_274_Holloway_Road_Limited-London_England.html
    -     https://www.tripadvisor.co.uk/Restaurant_Review-g186338-d7274056-Reviews-Arsenal_Tavern-London_England.html
    -          Arsenal Supporters Club, на около 200м северно от Arsenal Station / Странно, но много кокетно и колоритно място – едно от най-посещаваните от всички фенове, а пък и официален фен клуб. За да влезеш вътре имат вход от £2, препоръчително е да се плаща кеш заради таксата от £1 с карта т 1 паунд. За да си изкараш бирата навън трябва да е в пластмасова чаша, която се заплаща £1 паунд който се връща обратно в последствие с чашата.
    Имайте предвид че всички пъбове са пълни до краен предел в деня на мача и е препоръчително да се отиде рано. Това е една традиция за Match-Day. Пригответе се да не сядате защотоо повечето са с няколко маси само и 95% от феновете са прави. Всеки пъб е на самообслужване. Ако поръчате храна и сте седнали на маса, всяка маса има номер, който трябва да дадете на бармана и някой ще ви сервира храната на масата.
    Може да продължите да пиете бири и след като влезете в стадиона. Той отваря два часа преди мача, като в първия час бирите са 2 за 1. Предлагат не лош лагер и много приличен IPA срещу 7 паунда. Задължително влизате през упоменатия вход на Вашия билет. Пушенето е забранено, както и с плащането кеш. Задължително заредете дебитните и кредитните си карти, защото никъде на територията на стадиона не можете да платите кеш, дори във фен-магазина на стадиона. Играчите излизат 30 минути преди началото на мача да загряват.
    Приятно гледане!
    На излизане обикновено лудницата е голяма, затова ако не бързате, Ви съветваме да изпиете една бира в някой от гореизброените пъбове, докато тълпите потънат в метрото, а защо не и на стадиона където важи офертата 2 за 1 бири в първия час след мача.  Формата на стадиона позволява го обиколите целия и видите и опознаете историята на клуба по стените му заедно с легендите от близкото и далечното минало. Ако решите все пак да изчакате при изхода на подземния паркинг намиращ се вляво от стълбите към Armoury може да имате късмет да помахате на някои от футболистите напускащи стадиона с личните си автомобили.
    За любознателните, наситили се вече на конвенционалните забележителности, които Лондон може да предложи Ви предлагаме следните места свързани с ранните години на любимия ни Арсенал:
    ·         Royal Arsenal Woolwich /SE18 6GH/, Dial Square и паметна плоча за основаването на Arsenal SE18 6GH /Number 1 Street, Dial Arch Public House/
    ·         The Star Pub – първата съблекалня на отбора /158 Plumstead Common Road/
    ·         Plumstead Common – настоящ парк и бивше футболно и крикет игрище, където Арсенал е изиграл първия си мач
    ·     Prince of Wales Public House /111 Plumstead Common Road, SE18 3/ - настоящ хостел и бивш пъб, където са подписани документите за основаването на клуба.
     
    Бонус трак:
    https://www.daysoutguide.co.uk/arsenal-stadium-tours-and-museum
    Това е сайт, който може да Ви е полезен и да го използвате за стотици атракции в Лондон. Ето как може да влезете двама с един билет.Трябва да си закупите два билета, ако сте двама или съответно колко човека ще ползват,но трябва да сте четно число за да излезе сметката за ЖП влак National Rail. Не важи билет за метро или карта за метро. Трябва да е ЖП билет закупен на деня. На всяка голяма централна гара има бюро инфо и може да питате кой е най евтиният билет от гара до следващата най-близка и да обясните защо Ви трябва. Ако не може да обясните на английски покажете този сайт. НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да използвате билета и да пътувате.
    -          Направете си регистрация и изберете съответната атракция,която искате да посетите.
    -          Попълвате колко човека ще влизате 2,4,6 и т.н.
    -          Избирате дата.
    -          Избирате ЖП гара за ваша първа спирка, откъдето сте закупили билета.
    -          След това ще ви пита дали искате да принтирате или да запазите на имейл ваучера и изберете мейла.
    -          Ще получите мейл с ваучера ,който трябва да покажете на входа и да заплатите билет за един човек. Може да ви питат да покажете билетите за влака, но в повечето пъти не го правят
    -          Офертите важат само за делнични дни и не в ден на мач.
     
    Няколко съвета и за вашата безопасност - Лондон колкото и да е магичен, може да е и опасен. Винаги си отваряйте очите на четири понеже има всякакви индивиди. Метрото и централната част на града е пълно с джебчии и даже имаше инфо ,че и на Емирейтс докато чакат на опашка да влязат на стадиона се внедрявали.
    Надяваме се, че този пътеводител ще ви е от полза и ще допринесе за по-качественото преживяване в града на Арсенал.
     
     

    Ашли Коул изиграва 32 мача, в сезона на Непобедимите. Левият защитник е с ключова роля за невероятнит сезон, който изиграва Арсенал.
    Ашли Коул е силно противоречива личност за феновете на Арсенал. Въпреки това, никой не може да оспори, че той е, може би, един от най-добрите леви бекове в историята на английския футбол и със сигурност в Топ 3 на най-добрите за времето, в което играе.

    Юношата на Арсенал, дебютира за „артилеристите“ през ноември 1999г., в двубой за Купата на Лигата. Това е и единственото му участие през този сезон.
    През сезон 1999-2000, Коул е преотстъпен на Кристъл Палас, където изиграва 14 мача, в които вкарва 1 гол. В края на сезона се завръща в Арсенал и прави своя дебют за отбора.
    Следващата година, англичанинът се утвърждава сред титулярите, поради контузия на първия избор, Силвиньо. Той изиграва 33 мача във всички турнири, вкарва 3 гола и прави 3 асистенции. Арсенал губи финала за Купата на Англия и Коул се разминава със златния медал.
    През 2001-2002, Коул печели и първите си медали с Арсенал – титла и Купа на Англия. Защитникът изиграва 40 мача във всички турнири (29 във Висшата Лига), вкарва 2 гола и прави 4 асистенции. На 22, Коул вече е доказан ляв защитник и един от най-добрите на своята позиция.
    Година по-късно, Арсенал защитава титлата си в Купата на Англия, но губи битката за шампионата. Коул изиграва рекордните за кариерата си, до този момент, 44 мача, вкарва 1 гол и прави цели 6 асистенции.
    В Непобедимият сезон, вече доказан футболист, той изиграва още повече двубои – 47, вкарва 1 гол и прави 6 асистенции. Играе най-добрият си футбол и допринася с ключови представяния за историческия сезон.
    Следващите два сезона бележат лек спад във формата на Коул. Затова допринася и контузията му, през сезон 2005-2006, която налага пропускането на голяма част от него. Въпреки това той успява да изиграе 62 мача, за тези две години, вкарва 2 гола и прави 3 асистенции. Той участва и в злополучният финал в Шампионската Лига, в който Арсенал губи от Барселона с 2:1.
    През 2006г., Ашли Коул е в центъра на една от най-големите трансферни саги в историята на футбола. Всичко започва година по-рано. През юни 2005г., защитникът е наказан от Висшата Лига, че е контактувал с Челси, зад гърба на Арсенал. Той е глобен със 100 000 паунда. Агентът му – Джонатан Барнет е със спрян лиценз за 18 месеца и глобен 100 000 паунда, Челси са глобени със 300 000 паунда, а Жозе Моуриньо – тогавашният мениджър на Челси, със 200 000 паунда. След обжалване глобите на Коул и Моуриньо са намалени на 75 000 паунда, но не са оправдани.
    На 15 юли 2006г., Ашли Коул критикува публично Арсенал. В своята автобиография (тогава е на 26), той твърди, че Борда го е използвал като изкупителна жертва и журналистите не са го оставили намира, заради това, че са им споделили детайлите за срещата. Арсенал отвръща на удара, като казва, че те са си потърсили законовите права и не виждат нищо нередно в това.
    Англичанинът е оставен извън отборната снимка за сезон 2006-2007, което засилва спекулациите за неговото напускане.
    На 28 юли 2006г, вицепрезидентът Дейвид Дийн, потвърждава за първоначални разговори с Челси за трансфера на Коул. „Сините“ предлагат 16 млн. паунда, но Арсенал държи да получи 25 млн. На 31 август – в последният ден на трансферният прозорец, Коул преминава в Челси за сумата от 5 млн. паунда плюс Уилям Галас.
    Така се слага край на сагата, продължила повече от година. В крайна сметка парите на Роман Абрамович се оказват решаващи.
    Колкото и да е неприятно за привържениците на Арсенал, Ашли Коул постига много успехи със „сините“ от Стамфорд Бридж. Той прекарва там 8 години, изиграва внушителните 337 мача, вкарва 7 гола и прави 37 асистенции. С Челси печели 1 титла (2009-2010), 4 Купи на Англия, 1 Купа на Лигата, 1 Шампионска Лига и 1 Лига Европа.
    Така Ашли Коул се превръща в един от малкото футболисти, които имат значителен принос за успехите на два клуба, които се считат за върли съперници.
    През юли 2014г., анличанинът преминава в Рома, след като е освободен от Челси. За италианците, той изиграва 16 мача. След само сезон и половина при „вълците“, договорът на Коул е прекратен.
    Вече на 36 години, англичанинът предприема ново предизвикателство – отива в МЛС, в отбора на ЛА Галакси. Там той играе 2 години, участва в 94 мача, вкарва 3 гола и прави 11 асистенции.
    Сезон 2018-2019 се оказва последен в кариерата на Коул. Той се присъединява към Дарби Каунти, където мениджър е бившият му съотборник в Челси, Франк Лампард. Изиграва 11 мача, вкарва 1 гол и прави 2 асистенции във всички турнири, преди да бъде освободен в края на сезона.
    През август 2019г., Ашли Коул обявява своето оттегляне от футбола.
    За националният отбор на Англия, защитникът има внушителните 107 мача (6-то място по брой мачове в историята на „лъвовете“). Няма попадение, но има 7 асистенции. Участва на 3 Световни първенства (2002, 2006, 2010) и 2 Европейски (2004, 2012). Ашли Коул е рекордьор по участия сред чернокожите англичани в националния отбор, както и сред крайните защитници.
     
    ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
    ·       Ашли Коул е класиран на 25-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г.
    ·       На 10 декември 2006г. – 3 месеца след трансфера, Ашли Коул е посрещнат бурно от привържениците на Арсенал. Те размахват хартиени 20 паундови банкноти и скандират „Кешли“ („Cashley” – игра на думи, с името на Ашли Коул и за какво е преминал в Челси)
    ·       Ашли Коул държи рекорда на английският национален отбор по най-много мачове без отбелязан гол на полеви играч – 107
    ·       Англичанинът е скандална личност. През кариерата си е имал множество пререкания с полицията: използване на нецензурни думи спрямо тях, каране с превишена скорост. През 2011г. застрелва случайно студент по спортни науки, с въздушна пушка. За щастие без сериозни последици.

    Лаурен изиграва 32 мача, в сезона на Непобедимите. Десният бек е основен играч на тази позиция за „артилеристите“ и един от най-постоянните футболисти в отбора.
    Лауреано Бисан-Етаме Майер е футболист, за който не се говори много, но е фундаментален за Арсенал през сезоните, които е в отбора.

    Започва кариерата си в Испания, където се преселва от Камерун, заедно със своите родители. Първият му клуб е Севиля, но „андалусийците“ го преотстъпват на Утрера, който се явява и първия му клуб, за който играе. Там той участва в 30 двубоя. Следва завръщане в Севиля и участия за втория отбор, където изиграва 17 мача. Виждайки че няма да пробие в първия състав, Лаурен отива в Леванте, където играе 1 сезон в 34 мача. Това не остава незабелязано и Майорка го привлича през лятото на 1998г.
    Именно в отбора от островният курорт, Лаурен е забелязан от големите европейски отбори. С Майорка, камерунецът играе в КНК и спомага за класирането на отбора в Шампионската Лига. За два сезона, Лаурен изиграва 86 мача, вкарва 5 гола и прави 1 асистенция.
    През лятото на 2000г., Лаурен преминава в Арсенал. Прави своя дебют на 19 август 2000г., когато влиза като резерва в двубоя срещу Съндърланд, а първият си гол отбелязва два дни по-късно, срещу Ливърпул. Общо през този сезон, десният бек играе в 33 мача и вкарва 3 гола. Още в първия си сезон, камерунецът показва защо е привлечен в Арсенал. Умел в атака и стабилен в защита, Лаурен веднага се приспособява към играта на Арсенал и изискванията на Арсен Венгер.
    Година по-късно, Лаурен е неизменен титуляр отдясно на защитата. Изиграва 41 мача във всички турнири, 27 от които, във Висшата Лига, вкарва 2 гола и печели първите си медали с отбора – титла и Купа на Англия.
    Сезон 2002-2003 също носи медал за камерунеца, този път само в Купата на Англия. Изиграва 41 мача, вкарва 4 гола и прави 2 асистенции, въпреки че контузия в прасеца му пречи да направи още по-стабилен сезон.
    През Непобедимия сезон, Лаурен е един от играчите с най-много участия във Висшата Лига. Общо изиграва 47 мача във всички турнири и прави 1 асистенция. Те можеха да бъдат и повече, ако не беше гневната му реакция в двубоя с Манчестър Юнайтед. Именно пререканията му с Рууд Ван Нистелрой, след пропуска на нидерландеца от бялата точка при равенството с „червените дяволи“, на „Олд Трафорд“, му носят 4 мача наказание и 40 000 паунда глоба.
    Следващият сезон, носи на Лаурен трети медал в Купата на Англия. Именно той вкарва първата дузпа за победата над Манчестър Юнайтед, след като мачът и продълженията завършват при 0:0. През тази година, десният бек изиграва 41 мача, вкарва 1 гол и прави 2 асистенции.
    Сезон 2005-2006 не е добър за камерунеца. Той претърпява контузия в коляното през януари 2006г. и е извън терените за близо година. Въпреки това, той изиграва 31 мача и прави 1 асистенция.
    По време на контузията на Лаурен, Емануел Ебуе и Джъстин Хойт го заместват и постепенно камерунеца губи своето място в отбора. Така, през януарския трансферен прозорец на сезон 2006-2007, Лаурен напуска Арсенал в посока Портсмут, за сумата от 500 000 паунда.
    За Помпи, камерунецът изиграва 30 мача и прави 1 асистенция, периода 2007-2009г. Лаурен започва като титуляр за „сините“, но постепенно губи позицията си в полза на Глен Джонсън. Благодарение на поливалентността си, бившият играч на Арсенал покрива лявата зона на защитата, като играе и като десен полузащитник, в отсъствието на титуляра Джон Утака.
    През сезон 2007-2008, той печели четвъртия си златен медал в Купата на Англия, след като Портсмут печелят финала срещу Кардиф.
    През лятото на 2009г., Лаурен е освободен от Портсмут и близо 6 месеца не си намира отбор. Едва през март 2010г., испанският Кордоба подписва с камерунеца. За втородивизионния тим, десният бек изиграва 5 мача.
    През лятото на 2010г., обявява край на своята кариера.
    За националният отбор на Камерун, Лаурен взима участие в 28 мача, в които вкарва 3 гола. Той участва на 2 Купи на Африканцките Нации (2000, 2002), 2 Световни първенства (1998, 2002), 1 Купа на Конфедерациите (2001) и 1 Олимпиада (2000). Може да се похвали с 2 титли на Африка и 1 Олимпийски златен медал. Изненадващо, Лаурен се отказва от националния отбор, едва на 25 години.
     
    ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
    ·       Лаурен в превод от френски значи „мъдрост“ или „чест“. Произходът е древноримски (Лаурентиус)
    ·       В периода 2007-2009, трима Непобедими се озовават в Портсмут – Лаурен, Сол Кембъл и Нванкво Кану
    ·       Лаурен е посланник на Арсенал в Африка. Той участва в множество инициативи на клуба на цялата територия на Черния континент

    Годината е 1888. Престън Норт Енд участва в първата си кампания във Футболната лига, която впрочем току-що е основана. На практика ''The Lilywhites'', което е едно от прозвищата им, са един от членовете-основатели на самата Футболна лига. През този символичен за послеписите на футбола на Албиона сезон 1888/89, те записват постижение, което е неподобрено и до ден днешен - шампион и носител на Купата на Англия без нито една допусната загуба! За първенство те изиграват общо 22 мача, от които печелят 18 и в 4 записват равенства. Родени са първите ''Непобедими''! Прозвище, което и днес кара техните привърженици да се гордеят.
    Престън е и първият отбор, който успява да спечели дубъл. Те печелят първенството и в последвалата кампания - 1889/90. Това са двете единствени титли във витрината на този някога славен клуб. Последното им отличие е от 1938 година. Тогава на 30 април, на стадион Уембли, е победен Хъдърсфийлд Таун с 1:0. През 1961 година пък, Престън изпада от тогавашната Първа дивизия и до днес, ''Непобедимите'' така и не са се завръщали в най-високото ниво на футболната пирамида. Вероятно самата история доказва, че този клуб заслужава отново да се нарича елитен и да бъде част от днешната Висша лига. Кой знае, може би бъдещето съществува само и единствено заради действията ни вчера и днес?! 

    Почти 120 години след основаването на Футболната лига се заражда нещо грандиозно. Предстои да надникнем върху 20-те най-важни момента от едно епохално събитие, легендите за което навършват точно 20 години!


    1. 20 септември 2002 година - Арсен Венгер заявява: ''Арсенал би могъл да запише цял един сезон без да допусне нито една загуба!'' Разбира се, последват големи подигравки с Мосюто... Кой обаче ще се смее последен?!


    2. 7 май 2003 година. Арсенал - Саутхямптън 6:1. Стартът бе даден. Никой не подозираше какво ще последва...


    3. Въпреки че Сол Кемпбъл бе изгонен след само 25 минути игра, Арсенал победи Евертън с 2:1 на старта на сезон 2003/04.


    4. 13 септември 2003 година. Тиери Анри изравнява от дузпа и оформя крайното 1:1 срещу Портсмут на Хайбъри. Отново е избегната първа евентуална загуба във Висшата лига, след като в предходния кръг Арсенал наваксва пасив от един гол в гостуването на Манчестър Сити и побеждава с 2:1.


    5. 21 септември 2003 година - ''Битката за Олд Трафорд''. Рууд ван Нистелрой току-що е пропуснал дузпа за ''червените дяволи'' в заключителните секунди на дербито. След края на мача получава заслужени ''комплименти'' от Мартин Киоун и компания. Нулево равенство в онзи ден. 


    6. 4 октомври 2003 година. 8-ми кръг от Висшата лига. Робер Пирес отбелязва за 2:1 в полза на Арсенал в гостуването на Ливърпул на Анфийлд. Страхотно изпълнение извън наказателното поле на ''мърсисайдци''. Много важна победа, която кореспондентът на Таймс Оливър Кейс описва като вдъхновяваща и отбелязва разликата в представянето на Арсенал спрямо предходната кампания. ''Новият им груб подход им придава по-страховит облик. Плавността, с която играят в момента им носи резултати с ефективност, граничеща с тектонската.''


    7. Датата е 18 октомври, а годината все още 2003. След само 8 минути игра на Хайбъри, Арсенал и Челси вече си бяха разменили по едно попадение. В 75 минута обаче, отново Тиери Анри бе герой за ''артилеристите'', донасяйки трудна победа с 2:1. След мача Арсен Венгер отбеляза: ''Този отбор е сплотен и сме заедно от години. Бяхме предизвикани, но този отбор е печелил отличия заедно и сега ставаме още по-обединени.''


    8. Първото за сезона дерби на Северен Лондон - 8 ноември 2003 година. Отново трудна, но сладка победа за ''топчиите''. Герои този път са Робер Пирес и Фреди Люнгберг. 2:1 срещу ''шпорите'', които впрочем повеждат на Хайбъри след само 4 минути игра. Ще спре ли някой Арсенал?


    9. 1:1 на гости на Болтън Уондърърс. Голове от Хенрик Педерсен за домакините и Робер Пирес за Лондончани. Именно на този стадион мечтите на Арсенал през предния сезон са разбити на пух и прах. Затова след мача Арсен Венгер е на мнение, че тази точка ще бъде жизнено важна за Арсенал в края на сезона. Казвайки това, той визира силното представяне от страна на Болтън. 


    10. На Боксинг Дей ''топчиите'' разбиват Уулвс като домакини със 3:0. Тиери Анри се отчита с 2 гола в мача, а другото попадение идва след автогол на Джоуди Крадок. 


    11. В първата си среща за Висша лига през 2004 година, Арсенал записва 1:1 на гости на Евертън. Това се случва на 7 януари, а автор на попадението за четата на Венгер е Нванкво Кану. Някъде тук от Таймс отбелязват, че този отбор е започнал да придобива ''Аурата на Непобедим''!


    12. Една от снимките от сезон 2003/04, придобила статут на легендарна - Тиери Анри изразява радостта си след като вкарва за 2:0 срещу Манчестър Сити на Хайбъри. Датата е 1 февруари, а в края на мача Никола Анелка отбелязва почетен гол за ''гражданите''. Също така във въпросната среща Хосе Антонио Рейес записва дебют с екипа на Арсенал. В последствие ''топчиите'' ще спечелят всичките си мачове за първенство през февруари - общо 5 такива. 


    13. 21 февруари 2004 година. Арена на сблъсъка между Челси и Арсенал бе Стамфорд Бридж. Ейдюр Гюдьонсен даде аванс на ''сините'' след само 27 секунди игра. Патрик Виейра изравни след ''онзи'' прострелващ извеждащ пас на Денис Бергкамп в 15 минута. Едва 6 минути по-късно, Еду Гаспар отбеляза за крайното  2:1 в полза на гостите от Северен Лондон. След този мач преднината на Арсенал на върха в класирането бе 7 точки. 


    14. В края на месец март предстоеше сериозен тест пред Арсенал след фиаското на Олд Трафорд. Когато обаче Тиери Анри вдигне победоносно ръцете си във въздуха, то това онзачава само едно - имате проблем! Французина отново блесна с 14-та на гърба си, въпреки че в края на мача Луис Саха донесе точката за ''червените дяволи''. Тази точка е лош резултат за Манчестър Юнайтед, който отчаяно се опитваше да догони Арсенал в класирането. След мача Сър Алекс Фъргюсън отбеляза: ''Сигурен съм, че те ще успеят да спечелят Лигата. Те са наистина силен отбор.''


    15. Арсенал току-що бе отпаднал от Шампионската лига от отбора на Челси. Сега на Хайбъри идваше Ливърпул и този мач щеше да запази мястото си завинаги в летописите на футбола на Острова. Спиращ дъха трилър, завършил 4:2 в полза на Арсенал. Кой друг, ако не Тиери Анри с геройско представяне и хеттрик?! На полувремето на мача, когато ''мърсисайдци'' водят с 2:1, французина казва на съотборниците си в съблекалнята: ''Момчета, вижте, ние не можем да загубим този мач! Просто нямаме право!''
    След мача Жерар Олие описа Арсенал като ''ранено животно'' и отбеляза, че Тиери Анри е направил неминуемата разлика на терена. 


    16. Арсенал бе домакин на Лийдс Юнайтед на 16 април. Това щеше да се окаже победа номер 24 през сезона. В онази вечер Тиери Анри отбеляза цели 4 гола във вратата на гостите, а след мача Арсен Венгер го категоризира като най-добрият нападател в света. Заветната цел беше все по-близо.


    17. В Англия официално имаше нов шампион! Титлата бе спечелена на терена на Тотнъм Хотспър след 2:2. Това се случи на 25 април 2004 година. Впрочем ''топчиите'' много добре знаеха какво е да станеш шампион на Уайт Харт Лейн, след като Първа дивизия бе спечелена през 1971 година отново тук, на този стадион. Щеше ли обаче Арсенал да се задоволи само с трофея? Немислимото бе по-близо от всякога, докато Арсенал просто забавляваше всички футболни привърженици с футбола, който изповядваше.


    18. Месец май започна с две последователни равенства. Арсенал записа първо 0:0 у дома срещу Бирмингам, а след това 1:1 в гостуването на Портсмут. Хосе Антонио Рейс бе човекът, който спаси Арсенал от загуба във въпросното гостуване, след като Якубу Аякбени бе дал преднина на ''помпи''. ''Артилеристите'' вече разполагаха с 84 точки от 36 изиграни мача. Буквално 2 крачки деляха този отбор от безсмъртие.


    19. Арсенал победи Фулъм на Крейвън Котидж с 1:0 в мач, изиграл се на 9 май. Единственото попадение за ''топчиите'' и този път бе дело на Хосе Антонио Рейес, който се възползва от груба грешка на Едвин ван дер Сар. Арсенал ги деляха 90 минути от пренаписване на историята. 90 минути, след които футбола завинаги можеше да бъде променен... 


    20. На 15 май 2004 година футболът си имаше име! И то беше Арсенал! Победа с 2:1 след обрат над Лестър Сити, а това означаваше само едно - 26 победи, 12 равенства и нито една загуба през сезона във Висшата лига! Новите ''Непобедими'' бяха родени! Една идея, която изглеждаше непосилна за мнозина, бе осъществена след много месеци на упорит труд и работливост на и извън терена. Както Патрик Виейра отбелязва в онзи майски ден: ''Този отбор ще бъде помнен винаги!'' Това е постижение, което завинаги ще олицетворява това как се играе футбол. В последствие този отбор на Арсенал записва цели 49 поредни мача без загуба в първенството на Англия. Поредица, която обхваща 3 сезона във Висшата лига... Is yours gold?
     

    Are Spurs fans stupid?
    I remember around 7 years ago being in West Ham’s London Stadium for a boring 0-0 draw in December. I was in the home end so had to stay quiet. Lucky that nothing was happening on the pitch so I had no reason to make noise anyway.

    The London Stadium - suitable for running away?
    Arsenal were the better side in that we made more half chances and dominated possession but West Ham were, every so often, breaking through and could have scored but they played very defensively so the chances came to nothing. But what struck me was that they just retreated into their defensive shell totally for most of the second half as a draw seemed likely. The fans were screaming at the players to pass backwards, not forwards. I was astonished because Arsenal were not playing well, West Ham could maybe have won by pushing forward but instead the fans badly wanted that point.
    Lay down and die
    West Ham were struggling near the relegation spots at the time but Arsenal finished 7th that season. It was only mid-December and nowhere near the last few games where playing for a draw might maybe make sense. Not such a tough team that you should lay down and die against. I have never heard Arsenal fans want their team not to win a match no matter who the opposition is and it reverberated starkly with me. But that seems to be the reality with teams that don’t win things. They are often happy with a draw.

    Do they really want to get rid of this guy?
    Now, this is a long lead into Spurs fans seemingly singing Blue Moon on the way back from Burnley and, more surprisingly, to me, turning on Ange Postecoglou for wanting his team to win no matter what. Objectively, beating Man City is good for Spurs long-term and in the short term, could easily get them the Champions League this season. Villa are playing Crystal Palace away who are winning everything at the moment, which, coinciding with Villa’s dip in form, could easily mean a loss. Spurs are playing rock bottom and relegated Sheffield United. Put as plainly as I can, beating Man City gives them Champions League most likely.
    Your target needs to be the best
    Put me in their position and I would choose Champions League all day long. To be fair, I have never really bought into the big Spurs rivalry. For most of the time I have been an Arsenal supporter, Spurs were second best and it is only in the latter half of Arsene Wenger’s time that they got on top. But still Wenger won trophies and they more or less didn’t. And they have never been our target because they have never been the best team in the land for my whole time as an Arsenal fan.

    Spurs fans ambitions may not match their stadium
    Ange Postecoglou wants Spurs to be the best team in the country.  It is the only thing he sees as a manager. He has always aimed at the best and often succeeded as well. There is no other logic in sport. You look at the best and say, if I can paraphrase Liam Neeson, “I have a particular set of skills, I will find you and I will kill you”.  Arteta feels the same. He knows who the target is, it is the same as Postecoglou’s – Man City.
    Arsenal knock the big boys off their perch
    Arsenal have had Leeds, Liverpool, Man Utd, Chelsea and now City as the acclaimed targets to overcome in my time. Tottenham have had the exact same teams. We have managed to give Leeds, Liverpool and Man Utd bloody noses but Chelsea and City have so far eluded us. If City win this year they will be our targets next season. It is as simple as that. And they will be Postecoglou’s as well, if he is still there.

    Daniel Levy - his mediocrity is the reason Spurs cannot really challenge?
    And that brings me to trying to answer the question posed in the headline – Are Spurs fans stupid?  They have a manager who has succeeded wherever he has gone. He has them playing attractive football despite their top player leaving. He knows that the only currency a top manager can trade in is wins. He could still get them to Champions League despite the late wobble in form. He was aiming to win the league this year, I am convinced of that, not finishing in the CL spots. I am pretty certain he knows no other way.
    A team to match his ambition?
    I am also aware that earlier this season I posted a blog here which estimated that all 20 managers could be gone by around August this year. Postecoglou was rated Likelihood of being fired at 0% the likelihood of leaving 10%. I would put the second figure higher at the moment as many big teams with Postecoglou’s ambitions are looking for a manager.

    Could Ange slot into Arne Slot's spot?
    He is a Liverpool fan, what’s the chances of a surprise move if Arne Slot doesn’t work out? He will have offers, make no mistake. His courage in saying that it is not real Spurs fans wanting them to lose may be wrong. Maybe they really would put Arsenal losing over the Champions League. Could they be a majority? If they are they have been deluded by their years of not winning trophies. Beaten down so much that getting in front of a midtable team which Arsenal had degenerated into was considered a triumph? Like West Ham at the start of this blog, their ambitions have been stunted.
    A collision course with fans?
    Which means they are not stupid but rather shrivelled into accepting a non-sporting position, that your target is not to be the best, but rather hope that your objective is mediocre enough that you can finish in front of them. If Arsenal are the joint targets next season by being champions (City would still be the benchmark) then that will be Postecoglou’s aim, beat them. But if Spurs fans really want to throw away a Champions League spot then he is on a collision course with them which could coincide with him accepting an offer from a bigger club. And that, to me, is stupid. They have finally got a winning manager who plays attractive football after sterile displays from Mourinho and Conte. And they will toss him aside?

    How about these two being the new Wenger/Ferguson?
    Honestly, I hope that scenario is wrong. I would prefer to knock Spurs off their perch just as we did Leeds, Liverpool and Manchester United. How would people feel about a true Arsenal/ Spurs rivalry to match the Arsenal/Manchester United one? With Arteta/ Postecoglou as Wenger/ Ferguson? Rather than the egregious rivalry between Man City and Arsenal which is lopsided, and always has this edge of City’s financial misdemeanours bringing them down, and not genuine football endeavour?
    Spurs 1st Arsenal 2nd? Yikes!
    I would not object to that competition, of Spurs being our strongest rivals, of that extra edge pushing us harder every time? Then beating them would be meaningful, parading the bus around North London knowing that it was the Spuds who were second would be sweeter, surely? And vice versa for them. That is the level Spurs need for a true rivalry. It has not happened ever, and if they don’t change their mindset, it never will.

    Harry Redknapp - give him a call, Mr Levy
    And so my conclusion is that they are not stupid, just that they have accepted that the top table is not theirs to occupy, they cannot win the league so hoping they can finish above Arsenal is the height of their ambition. They now have a manager who could alter that mindset but I have a feeling he will not be around long enough to change it.  But hey, Mr Levy, Harry Redknapp is still around.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...