Jump to content
  • Арсенал записа втора победа в Английската Висша Лига, след като се наложи над Бърнли с 1:0. Очаквано, или не, двубоят не бе от най-красивите, но все пак трите точки отиват в Лондон след второ поредно one-nil to the Arsenal. Точен за лондончани бе Мaртин Йодегор в 30‘та минута, след прецизно изпълнение на пряк свободен удар. Другото интересно за отбелязване, е посочената дузпа в полза на Бърнли, която, в крайна сметка, не бе отсъдена след преразглеждане на ВАР. Така, „Топчийте“ записаха втора поредна победа с 1:0, напомняйки на едни по-славни времена, които явно се усещат и по трибуните.

    Стартов състав на Арсенал: Рамсдейл, Тиърни, Габриел, Уайт, Томиясу, Йодегор, Партей, Сака, Смит Роу, Пепе, Обамеянг
    Смени: Самби Локонга на мястото на Смит Роу (61‘а минута). Мейтланд-Найсл на мястото на Партей (75‘а минута). Тавареш на мястото на Тиърни (78‘а минута).
    Евентуални Контузии: Няма.
    Репортаж:
    https://www.arsenal.com/news/highlights-arsenal-grind-out-gritty-burnley-win
    Пресконференция на Микел Артета: „Искам да благодаря на нашите фенове. Те бяха просто страхотни. Имаме нужда от подкрепа, защото те са голяма част от отбора. Те са част от нас. Те са отбора! Победата беше много трудна, започнахме мача много добре, но не успяхме да го затворим. Мисля, че трябваше да отбележим още поне един гол, имахме положенията. Защитавахме се добре и съм изключително доволен от отдадеността на всички.“
    One Nil’ To the Arsenal и гледаме към неприятните съседи следващият уикенд, а междувременно, в сряда, играем срещу Уимбълдън за Kарабао.

    Когато си свикнал отборът ти да играе всяка година в Европа в продължение на над 20 години(някои като мен в продължение на цялото им фенство), сезон без участие в Европейски турнир носи със себе си различни емоции. От една страна, седмиците между мачовете са безкрайно дълги, някак си празни. От друга гледна точка уикендите придобиват едно в последните години позабравено значение. Стават по - специални, по - очаквани. В последните години, особено при това "почти сливане" на последните два сезона, благодарение на пандемията, някак си започнахме да взимаме мачовете на Арсенал за даденост. Дори до такава степен, че ни трябваше почивка от тях (като за това може би има други причини, но както и да е). Е, уикендът е тук. Нашият любим отбор също. 
    Арсенал гостува на Бърнли в петия кръг от Висшата лига. След кошмарния старт на сезона, който ми донесе безкрайно много безсънни нощи, успяхме да вкараме гол и да вземем първите си 3 точки за сезона срещу Норич. В никакъв случай представянето ни не беше такова, което гарантира, че сме официално в "зелената зона". Но е стъпка в правилната посока - вкарахме топката във вратата, а опонентът ни не вкара топката във вратата нито веднъж. Това в повечето случаи гарантира успех. Също така в този мач имахме най-много удари в мач във Висшата лига, под ръководството на Микел, което за отбор, имайки огромни проблеми при създаването на ситуации, не е никак лошо. Артета и Арсенал имат огромна нужда от серия от добри представяния, добри резултати и точки в таблицата. Това е видно дори и за хората, които не се интересуват от футбол. Шефката ми на работа (знае, че съм фен на Арсенал, не се интересува от футбол) ме пита миналата сряда какво ще правя вечерта, и аз й казах, че ще гледам Шампионска лига, и тя ми бръкна в раната с думите: "О, Арсенал ще гледаш значи!", което само по себе си показва, къде трябва да е този клуб. 
    Мачът с Бърнли е в събота, на 18 септември и ще се играе от 17:00ч. българско време. Бърнли са се доказали като традиционно труден съперник за нас и въпреки трудното им начало на кампанията, не мисля, че имаме каквото и да е право да ги подценяваме. Особено в момента, имайки предвид нашето състояние. Запазвайки твърдия си физически начин на игра, момчетата на Шон Дайш започнаха да играят и по - разчупено, сваляйки топката много повече на земята и пресирайки опасно. Това са някои от трудности, върху Артета ще е размишлявал цяла седмица. Или поне се надявам да го е направил. Изключително важно е да направим всичко възможно за да влезем в серия от добри резултати. 
    Не съм очаквал дори след серия лоши резултати Артета или Еду да бъдат отстранени толкова скоро. Докато повечето хора с право вдигат вежди и задават основателни въпроси по отношение. на работата на ръкводството, има и друга страна на нещата. Артета бе финансово подкрепен, и то стабилно. Ще е нередно да не му се остави време да работи с това, което той малко или много сам е селектирал. И преди хората да ме заклеймят като "Про-Артета" искам да кажа, че ако лошите представяния и негативните резултати продължат, няма да имаме друг избор, освен да потърсим нов път. За да избегнем този сценарий, поне засега, Артета има огромна нужда от резултат срещу Бърнли. 
    Антъни Тейлър ще свири мача, което е...интересно. Холдинг е аут поради контузия, което в случая може да даде шанс на Артета да обиграе още повече защитната четворка, която започна срещу Норич и, която, поне на хартия, би трябвало да е нашата титулярна защитна линия. Томиасу, Уайт, Габриел и Тиърни изиграха стабилен мач срещу Норич и дори японецът да излезе понакуцвайки, би трябвало да е на линия за стартовия състав срещу Бърнли. Елнени също е контузен, а Джака продължава да изтърпява наказанието си заради червения картон. Лично аз смятам, че Партей трябва да започне този мач. Неговото присъствие в състава автоматично ни прави много по- добри и по-окомплектовани. Очаквам да видя подобен състав на този срещу Норич, Рамсдейл най - вероятно ще започне, след като му беше даден шанс миналата седмица, и дори да не беше тестван чак толкова много, не направи нищо, с което да загуби позицията си. 

    Изключително важен мач преди Дербито на Северен Лондон, в който, без да искам да звуча неуважително спрямо Бърнли, всичко различно от победа ще бъде, малко или много, видяно като провал. Дано момчетата да успеят да надградят върху солидното представяне от миналата седмица и да ни зарадват с нови 3 точки, след които нещата биха изглеждали доста по - добре. Ще се видим в темата след мача, приятно гледане! 
     
    I still feel selling Petit and Overmars was a mistake
     
    2000-2001
    Why are we selling?
    Emmanuel Petit and Marc Overmars were two of our very best players and would have been on a lot of fans choices for a world squad. They went to Barcelona for 30m. To say I was shocked was an understatement. Top teams don’t sell their best players, but we did. We got Pires, Wiltord, Edu (yes, him) and Lauren as a direct replacement for Nigel Winterburn (37), who was one of the most stalwart players we ever had.  We didn’t get a direct replacement for Petit at all. It was baffling. Vieira was still a bit raw, rash, and could get sent off. But he was on his way to being maybe the best in his position in the world. Could he be next?
    All the early promise of Wenger was disappearing in me. I said last time that maybe we had a better squad of players, if you compared them man to man, than Man Utd but they were achieving more. With those two gone, I could not say that anymore. Pires and Wiltord were not well known to me and I was hoping that Wenger’s knowledge of the French scene would come up trumps. But that was what we were back to, hoping that Henry was better than Anelka, and there was little indication of that in his first season. And now this season, we were hoping that these new players could match up to Petit and Overmars. It was all looking bad and disheartening. We were a long way second to Man Utd for 2 seasons in a row and it seemed that Wenger was settling for second best.
     
    Wenger's spies had given us Pires and Wiltord and we were hoping
    I was annoyed
    It was annoying as, if our players were better, then we should be in Utd’s position. It seemed that Ferguson’s drive was better than Wenger. I am not sure how many people would have agreed with me that our players were fractionally better at the time but for sure that belief could not hold with Petit and Overmars gone. Arsenal’s, and now Wenger’s dislike of spending money had been the one constant in all the time I had been supporting them.
    So how did we get on, on the pitch? We started badly with a 1-0 to Sunderland, Niall Quinn heading in a goal. Then we beat Liverpool 2-0 and Charlton 5-3 before going on an average run. Then things picked up, we beat Man Utd and others to finish October level on points with them. Maybe we could do it this time. Henry was starting to score spectacular goals and there was an excitement in the team.
    We always bounced back
    But, under Wenger, November always seemed bad and we lost 2 more against Leeds and Everton. It was a real up and down season with big wins and big losses. Man Utd thumped us 6-1 and it was a bit of a pattern under Wenger, we could get destroyed as if we were relegation fodder. The one sure good thing about Wenger was his ability to bounce back from defeat though, and that is a great tribute to his man management skills. Every time we went down he bounced us back up again.
     
    This guy always helped us to bounce back
    Beaten 4-0 by Liverpool on 23rd December? Beat Leicester 6-1 26th December. After that 6-1 v Utd? 3-0 win over the Hammers. Beaten 3-0 by Middlesbrough? Next match, 4-1 v Everton.  That is in stark contrast to Emery and Arteta where a slump seems to last.
    And so we finished second again, 3 seasons in a row. We had seemed to cement our place as second best.
    Head to head winners
    And the Champions league? We had struggled in this under Wenger but this season saw a turnaround. We topped the first group on head to head with Lazio with 13 points each. Shaktar Donetsk, and Sparta Prague were the other 2. Then on to another group stage with Bayern Munich, Lyon, Spartak Moscow against us. This time we got through on head to head against Lyon in second place after Bayern topped the group.
    And so a quarter final against Valencia but they beat us on away goals after 2-1 at Highbury and 1-0 there. Still better than previous years, maybe Wenger was learning how to compete in Europe. He had a fixed belief that players could only play x amounts of matches a season and was always looking to rest players, playing an astounding total of 34 players in all matches. Often once he qualified, he would play reserves and not care about first or second and that often rebounded on him, getting a top team in the knockouts.
    Not such glory years
    As you can see, Wenger also came under criticism in his top years, which might surprise some of my younger readers, particularly during this period when we weren’t winning trophies. I loved his style of football, his honesty when answering questions, his devotion to his players, not criticizing them in public and not having the spectacular fallouts that Alex Ferguson regularly conjured up. Wenger didn’t really shout at players, preferring for them to figure out where they had gone wrong themselves. He believed very strongly in giving them belief, and maintaining that belief so that even a bad defeat didn’t overly dent their confidence so we bounced back quickly as I have said earlier. All of this made me believe in him and a consistent second place was better than we had got before, even under George Graham. But I never got used to playing a weakened team and often my heart would sink when I saw the lineout.
     
    Irishman Graham Barrett got one game against Ipswich
    The were 2 trophies still left for us but Ipswich knocked us out 2-1 in the League cup in our first round despite us dominating the match. We played a total second string despite Ipswich being premier league with Graham Barrett getting a very rare game. He was the son of a friend of mine, Gary Barrett, who was also a professional footballer. We never won the league cup under Wenger and he really just used it to try out players.
    Nearly men?
    And the Fa Cup? Our trophy? We beat Carlisle 1-0 in the 3rd round and then QPR 6-0. Then Chelsea 3-1 and Blackburn 3-0. That set us up for the Spuds in the semis but despite dominating, Gary Doherty scored in the 14th minute and somehow they hung on until finally Vieira and Pires knocked in goals to set up a final vs Liverpool. We dominated again but somehow they won 2-1 with Michael Owen scoring twice, the second nearing the end to escape with a robbery And so, not a bad season, and we came close to bagging a trophy but I kept hoping for more, particularly as Liverpool, Leeds and Chelsea were starting to push us. We needed to be Arsenal, and we needed to kick the Arse off Man Utd, so could next season be the one? I was always hopeful.
     
    Michael Owen broke our hearts
     
     
    Момчетата на Микел Артета се добраха до първи успех във Висшата лига след като победиха Норич с 1:0. Единственото попадение в двубоя бе дело на капитана Пиер-Емерик Обамеянг в 66 минута. Играчите в червено и бяло можеха да отбележат повече от един гол във вратата на ''канарчетата'', но добрите изяви на Тим Крул сведоха успеха на ''топчиите'' до минимален. В края на мача, Норич можеше дори да изравни резултата, но този път късмета бе на страната на домакините. Трите точки бяха повече от необходими в лагера на Арсенал, особено на фона на трите поредни загуби в първенството. След тази си победа, те заемат 16 място във временното подреждане с актив от 3 точки. Следващата среща за хората на Микел Артета е на 18 септември, събота, от 17:00 часа българско време. Двубоя е част от 5 кръг на Висшата лига и в него, ''топчиите'' гостуват на Бърнли. Повече подробности от мача с Норич в следващите редове.

    Стартов състав: Под рамките на вратата застана Аарън Рамсдейл, който записа дебют с екипа на Арсенал във Висшата лига. Пред него в отбрана бяха подредени Такехиро Томиясу (дебют), Бен Уайт, Габриел Магаляеш и Киърън Тиърни. Като дефанзивна двойка си партнираха Самби Локонга и Мейтланд-Найлс. Изнесени пред тях бяха Никола Пепе, Мартин Йодегор и Букайо Сака. На върха на атаката бе капитана Пиер-Емерик Обамеянг. 

    Резерви: Бернд Лено (GK), Пабло Мари, Седрик Соареш, Нуно Тавареш, Калъм Чеймбърс, Томас Партей, Смит Роу, Габриел Мартинели и Александър Лаказет. Роб Холдинг не попадна в групата за двубоя, а причината беше натъртване на дясното му коляно непосредствено преди първия съдийски сигнал. 


    Букайо Сака получи наградата за играч на Арсенал за сезон 2020/21

    Смени в хода на двубоя: Двойна смяна в 62 минута, когато Смит Роу замени Такехиро Томиясу, а Томас Партей се появи на мястото на Самби Локонга. Третата смяна бе извършена точно 20 минути по-късно, когато терена напусна Мейтланд-Найлс. Англичанинът бе заменен от Седрик Соареш.

    Жълти картони: По един за Томас Партей и Бен Уайт съответно в 88 и 92 минута на срещата.



    Думите на Микел Артета след края на двубоя: ''За нас бе от изключително значение да постигнем успех в този мач, особено когато знаехме, че ще играем пред нашите привърженици. Започнахме агресивно и създадохме някои опасни положения пред вратата на съперника. След това темпото спадна и бяхме леко плахи в действията си. През втората част вдигнахме оборотите и определено трябваше да вкараме повече от веднъж. В крайна сметка съм доволен от постигнатото. Сега е момента да наберем инерция. Нужно е да се отчете това, че в предстоящите ни срещи ще стартират хората, които придават най-голяма увереност на отбора. Всички ние искаме да върнем постоянството в представянето си. Най-важното нещо в момента е да започнем да печелим поредни футболни мачове.''

    Цялото интервю на Артета може да проследите на сайта на клуба. Екипа на Арсенал България ви пожелава приятен завършек на уикенда.

     
    Арсенал приема Норич в мач от 4 кръг на Висшата лига. Лондончани ще търсят задължителен успех след твърде незадоволителното представяне на тима до момента. Момчетата на Микел Артета ще посрещнат този кръг на последната позиция във временното класиране без нито една спечелена точка. Норич от своя страна е на 19 място, като по подобие на Арсенал все още не е завоювал точков актив. Новините преди двубоя в следващите редове.

    Кога: Събота, 11 септември, 17:00 часа българско време.

    Стадион: Емиратс Стейдиъм.

    Рефер на двубоя: Майкъл Оливър.

    Телевизия: Няма да бъде предаван на живо (по българските телевизии).

    Новини: Микел Артета няма да може да разчита на Гранит Джака и Мохамед Елнени, а Сеад Колашинац е под въпрос. Припомняме, че швейцарският национал Гранит Джака получи червен картон по време на двубоя с Манчестър Сити. Наказанието на полузащитника е за 3 срещи. Мохамед Елнени няма да попадне в групата за мача, след като бе официално оповестено, че е получил напрежение в лявото си предколенно сухожилие. Очакванията са той да се завърне в игра след около три седмици. Сеад Колашинац пък получи травма по време на паузата за Националните отбори. Босненецът ще премине през късни фитнес тестове непосредствено преди първият съдийски сигнал за да бъде оценено неговото състояние. Всички останали играчи на клуба са на линия, като в това число включваме Габриел Магаляеш (завръщане след контузия), Томас Партей (завръщане след контузия), Бен Уайт (завръщане след положителен тест за Ковид-19), Еди Нкетиа (завръщане след контузия), Смит Роу (съмнения относно здравословното му състояние) и Самби Локонга (съмнения относно физическото му състояние). Последното ново попълнение в редиците Такехиро Томиясу също ще има право на изява днес, след като получи работната си виза в четвъртък вечер. 
     

    Думите на Микел Артета пред двубоя: ''Очаквам с нетърпение момента, в който ще имам на разположение всички играчи. Време е кампанията ни да започне в правилната посока. Не ми се иска да използваме оправдания от типа на контузии и Ковид-19. Това, което трябва да направим, е да започнем да печелим двубоите си. Истината е, че нищо друго няма значение в момента. Време е да постигнем първата си победа през сезона и то пред домакинска публика. Желанието ми е да се съсредоточим върху нашето представяне. Някои от играчите имаха нужда от почивка и я получиха по време на паузата. Сега е време за действие и постигане на добри резултати. Нужно е да достигнем до такъв етап в представянето си, че да наберем инерция. В момента се намираме далеч от позицията, на която желаем да сме. Това е сигурно. Сигурно е и това, че трябва да бъдем последователни в действията си. Колкото до предстоящата среща, истината е такава, че Норич е страхотен клуб. Разполагат със свой собствен стил на игра и през последните няколко години запазиха облика си. В крайна сметка се надявам да постигнем първи успех през сезона.''
    Ето какво добави Микел по темата за Джак Уилшър, който наскоро сподели, че обмисля да прекрати кариерата си: ''Той е страхотна личност, познаваме се достатъчно добре. Делили сме една съблекалня и сме играли един до друг. Разбира се, че той е винаги добре дошъл да тренира пълноценно с момчетата. Това е неговият клуб и той си е у дома.''

    Цялото интервю на Микел Артета може да проследите на сайта на клуба. За финал на днешният ни материал ще ви върнем малко назад, когато именно Джак Уилшър отбеляза във вратата на Норич след спиращи дъха комбинации. Екипа на Арсенал България ви пожелава приятен уикенд и много поводи за радост по време и след края на двубоя. 
     



     

  • Следваща среща

  •

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...