“Спокойно, сега вече всички ни мислят за англичани“ – тъй рече Ради, след като се наложи да изпуснем биреното напрежение в една не много прикрита полянка.
Площадът на Стария Пазар (Alter Markt) е мястото, където се събират феновете на- Борусия- гостуващите отбори. Натам поехме и ние с бира в ръка. Гледката беше възхитително-упадъчна. Хиляди хора с бяло-червени фланелки, шалове и знамена се наливаха с всевъзможни видове алкохол(основно Бира и Йегермайстер), пееха песни, залитаха, падаха
Ето ни на летището в Дортмунд.
Слязох с първите и зачаках след паспортния контрол в залата с лентите за багаж. Много скоро младежите с фланелките и шаловете на Арсенал нахлуха като Волен Сидеров в телевизионно студио и спряха за освежаване и преброяване на личния състав. Васко явно беше разказвал за мен, защото един от младежите ме приближи, огледа ме внимателно и каза- Ти трябва да си Жоро. Тайно се надявах това да е Велко, но се оказа Дидо – представителят на ASCB за Бургас. Запоз
Текстът е посветен, на първото ми посещение на мач на Арсенал
Приятно четене.
Всичко започна преди около 2 месеца, когато бе изтеглен жребия за групите на Шампионската Лига. Любимият Арсенал се оказа в неприятната компания на Наполи, Борусия Дормунд и Олимпик Марсилия. Като прибавим и факта, че Wizzair летят до домът на немския Миньоро, една игрива, но трудно осъществима, идея ми се загнезди в главата ми.
Истината е, че всичко започна преди повече от 20 год
