Здравейте. Бих искала да ви кажа няколко думи за себе си в началото. Казвам се Силвия Методиева. Интересувам се от футбол от лятото на 1994 година. Започнах да следя Арсенал няколко години по-късно. В ASCB съм от 2007 година. От миналия декември живея в Англия и имам възможността да посещавам голяма част от мачовете на Арсенал. В този блог искам да споделя част от футболните си преживявания, емоции и трудностите, съпътстващи следването на Арсенал от феновете, живеещи в Англия. Нещата, които не се забелязват -  поглед от другата страна.

Ще започна с последните два мача. Мачът с Цървена звезда беше първото ми европейско гостуване откакто живея в Англия. Когато се тегли жребия, бях на работа. Разбрах кои ще са съперниците ни, но трябваше да чакам да стане ясно кога точно ще са гостуванията ни. Тръпнех в очакване. Вече беше краят на работния ми ден, а аз се нуждаех от незабавен отговор дали ще ме пуснат в отпуск. Когато букваш самолетни билети от България за мач в Европа, не е фатално, ако го направиш няколко дни след тегленето на жребия. От Англия е различно. Веднага след жребия всички почват да си купуват самолетни билети, да си уреждат спането и всички съпътстващи неща. Ако се забавиш дори няколко минути, цените вече са много по-високи. Има фенове, които не могат да се справят с букването по една или друга причина. Тогава се обаждат на свои приятели да го направят вместо тях.
Така още преди да се прибера от работа, вече имахме закупени самолетни билети, а спането го уредихме няколко часа по-късно.

Очакванията бяха, че за този мач ще има билети за всички желаещи. Обикновено аз не съм голям оптимист. Нашият фен клуб се нуждаеше от стотина билета и направихме запитване към Арсенал, но ни отговориха, че още е рано. Ачо успя да уреди двайсетина билета предварително, а Дидо изгуби един почивен ден, докато ги купуваше. Останалата бройка ни бе отпусната от Арсенал. След това започна събирането на билетите от различните източници (Те ги получават и след това ги изпращат по пощата или ги предават по друг начин). Времето до мача беше малко и до последно се чудехме дали всичко ще дойде навреме.

Пътувахме с редовен полет във вторник. Наложи се да останем в Сърбия повече дни отколкото ни се искаше, поради липса на удобни полети. Част от феновете на Арсенал пътуваха с прекачване, като целта им беше да си спестят два дни..

На летището в Лутън срещнахме голяма група от фенове на Селтик, пътуващи към Мюнхен за мача им с Байерн от Шампионската лига. Те не останаха незабелязани - пиеха бира и пееха фенски песни през цялото време. Имаше доста фенове на Арсенал с нашия полет. Ачо ми показа един от тях и ми спомена, че този човек присъства на всичките мачове на мъжкия отбор на Арсенал, както и че посещава откритите мачове на женския, резервния и юношеските отбори. Мислех си, че Ричард е най-запаленият фен, когото съм срещала. Той не беше пропускал мач на мъжкия отбор в последните 24 години. Първите мачове, на които не присъства, бяха гостуванията на Бате Борисов и Цървена звезда. Само мога да си представям колко странно се е чувствал, докато ги е гледал по телевизията.

Предварително бяхме проучили как се стига от мястото, където спяхме, до мястото, което беше обявено за мийтинг пойнт, както и къде точно се намира хотелът, от който трябваше да вземем билетите, отпуснати на фен клуба от Арсенал.

Както сами знаете, не е безопасно да си футболен фен в Сърбия. Затова и ние не си носехме никакви арсеналски дрехи. Единствените неща, които ни издаваха, бяха кейсовете на телефоните ни и два шала в раницата, с която ходим на мачове. Преди мача получихме фланелки "Идемо у Београд". Аз облякох своята, защото щяхме да бъдем транспортирани с автобуси, организирани от Арсенал (предварително си бяхме букнали места в тези автобуси). След самия мач, още докато бяхме на стадиона, облякох други дрехи върху тениската, за да не се вижда, защото трябваше да вървим пеша от мястото, където ни остави автобуса, до апартамента.

Знаете каква беше атмосферата на стадиона. На Балканите знаят как се прави футболно шоу. Бях доволна от резултата и от голмайстора, но не и от играта.

Не знам дали знаете, че системата на Арсенал за закупуване на билети за гостувания дава приоритет на хора, които са закупили повече билети за гостуване със собствените си членски карти за последните три години. Арсенал са въвели система с ваучери, които се получават на самия стадион, като по този начин гарантират, че човекът наистина е посетил мача, след като си е закупил билет. Тази система е особено важна за мачовете, които не са удобни като дестинация. В този ред на мисли ние поехме ангажимент да съберем ваучери за тези хора, които ни бяха предоставили своите членски карти за закупуване на билети. Това се оказа доста труден процес. Човекът, който стоеше на входа и даваше ваучерите, си беше тръгнал. Честно казано се почувствах неудовлетворена, защото ни липсваха 7-8. В последствие няколко човека ме питаха на кого трябва да дадат ваучерите си, други ми писаха и така успяхме да съберем нужната бройка. Хубавото беше, че успяхме да помогнем и на други хора, които не се бяха сдобили с такива преди мача (Арсенал Солун). След като ги събрахме, трябваше и да ги пратим на хората в най-кратки срокове, за да могат да си ги използват.

В събота след обяд летяхме обратно към Англия. В 20:00 часа си бяхме вкъщи. Имахме много малко време за почивка и в 7:30 на другия ден потеглихме към Ливърпул за следващия мач на Арсенал срещу Евертън. Пристигнахме час и половина преди началото, успяхме да пием по бира и влязохме на стадиона. Посетила съм вече доста от стадионите в Англия (ще ви разкажа по-подробно за тях в следващи постове), видяла съм вече доста различни места, но до момента това беше стадионът, който ме изненада най-неприятно. Седалките бяха дървени. Моето място беше долу, имаше няколко колони, които пречеха на видимостта.

Иначе мачът беше доста добър за нас. Играехме доста добре, но след наша грешка Евертън поведоха. След това последваха още няколко наши грешки, но хубавото е, че резултатът се задържа. Интересното е, че дори в тези минути, тишина беше обхванала публиката на Евертън. Факт е, че отборът им не се радва на добро представяне през този сезон, но те водеха и отборът им имаше шансове за повече. При 1:4 масово започнаха да напускат местата си. В момента, в който стана 2:5 един от феновете на Арсенал нахлу на терена и стюардите го изведоха. След края на мача, когато футболистите тръгнаха да ни поздравят, още един влезе на терена, стигна до Джак Уилшър, подаде му ръка, стюардите го хванаха, Джак свали фланелката си и му я даде. Поне наказанието ще е съпроводено с един приятен спомен за фена.

След това ни чакаше дългият път към дома. За наша радост този път много бързо успяхме да излезем от паркинга и задръстванията (има случаи, в които половин-един час прекарваме на паркинга).

Прибрахме се към 19:30. Така приключи отпуската ми - общо 5 почивни дни. Чувствах се по-уморена, отколкото бях преди нея. Хубавото беше, че тази седмица остави добро усещане в мен след двете победи. 

В следващите постове ще ви разкажа за други мачове, които съм посетила до момента.

Надявам се да ви е интересно. Нямам особен опит в писането. Готова съм да приема вашите съвети, мнения и критики.

Благодаря за отделеното време!