Този път искам да ви разкажа за една поредица от мачове, които успях да посетя няколко месеца преди да се преместя да живея в Англия. Бях на гости за 9 дни и не беше никак случайно, че в този период имахме три мача.

На 17ти септември имахме гостуване на Хъл Сити, което всъщност беше първото ми гостуване в Англия. Много се вълнувах и се надявах дебютът ми да е успешен. Потеглихме сутринта с кола. Това беше и първото ми пътуване из Англия. Преди това бях ходила два пъти в Лондон. Повечето от вас знаят каква лудница е там. Извън Лондон е различно и много по-спокойно. Беше ми интересно да наблюдавам движението и заобикалящата ни природа. Пристигнахме малко преди мача. Пихме по бира и се отправихме към стадиона. Обикновено отиваме направо до съответния стадион и нямам възможност да си създам впечатление за града, който посещаваме. Стадионът беше симпатичен, не много голям. Местата ни бях зад вратата, в която Гранит Джака отбеляза първия си гол за Арсенал. Победихме с 4:1. Не усетих кой знае каква атмосфера от страна на феновете на домакините. Единствено имаше закачки с феновете на Хъл Сити. Трима от тях държаха двуметрово знаме с надпис Ultras на него. След нашите голове последваха песни от рода на "You've got the worst ultras in the world", Where have your ultras gone". След това следваше обратният път. Успях да дремна малко по пътя, бях се събудила много рано, защото ми влияеше часовата разлика (Сега мога да ви кажа, че не е само от часовата разлика, просто не мога да спя до късно, но това стана ясно на по-късен етап).

Няколко дни по-късно, през седмицата гостувахме на Нотингам за Купата на лигата. Този път си бяхме запазили хотел за вечерта след мача. Така щяхме да имаме време да разгледаме града на следващия ден. Пътувахме с бързия влак от Бедфорд до Нотингам. За разлика от България, тук влаковете са много удобен и бърз транспорт, но и по-скъп. Обаче ако си купиш билети по-рано, цената им е доста добра. Така пристигнахме на обяд, настанихме се и излязохме да пием бира. Едно от местата, които са известни в Нотингам е Ye Olde Trip do Jerusalem, което е най-старата страноприемница в Англия, съществуваща от 1189 година. Заведението беше много приятно, намираше се точно под хълма, на който е Nottingham Castle. Времето също беше приятно.

След това се запътихме към мястото, където се събираха феновете на Арсенал. Беше заведение в стадиона на Нотс Каунти.

Интересното е, че стадионите на двата отбора в Нотингам (Нотингам и Нотс Каунти) са много близо един до друг. Аз мислех, че те имат голямо съперничество, както се случва често между отборите от един град, оказа се, че не е точно така. След известен престой в това заведение, тръгнахме към Сити Граунд. Стадионът ми напомняше на стадионите, които гледах едно време по телевизията. Чак ми стана носталгично. Иначе не беше особено голям, малко над 30 000. Феновете на Арсенал имаха голям интерес към този мач, защото не се беше случвало скоро да има гостуване на отбора там. Имам спомен, че билетите, които бяха отпуснати за гостуващата агитка, бяха около 5000.  Мачът завърши с победа за Арсенал с 4:0. Джака вкара във втори пореден мач, Лукас Перез отбеляза дебютните си два гола във вратата пред нас.

По това време играч на Нотингам Форест беше Лорд Никлас Бендтнер. Публиката на Арсенал го изпрати с аплодисменти при смяната му през второто полувреме. След края на мача той дойде да поздрави феновете на бившия си отбор. 
На другия ден успяхме да се разходим. Градът е хубав и си заслужава да се посети. Искам да ви споделя за един пъб, в който решихме да отидем, защото беше на второ място сред заведенията, които трябва да се посетят там. През двата дни, в които бяхме, много пъти се въртяхме около една сграда, която външно приличаше на английските църкви. Оказа се, че тази сграда, всъщност, е пъб. 

На 24ти септември следваше мач с Челси. Това беше вторият ми мач на Емирейтс. Първият беше през далечната вече 2009 година, когато играхме с Мидълзбро и победихме с 2:0. В предния мач бяхме гостували и резултатът беше Ливърпул - Аршавин 4:4. В същия сезон Мидълзбро изпаднаха. Нямам особени спомени от това мое първо домакинство, случило се толкова отдавна. Помня само, че стадионът ми хареса много, но и че нямаше никаква атмосфера. Тогава местата ни бяха горе, където отпускат билети за фен клубовете.
В мачът с Челси бяхме долу, зад едната врата. Не знам дали защото беше дерби или защото победихме с 3:0, или може би съвкупност от двете неща, но на този мач атмосферата на Емирейтс беше по-различна и запомняща се. Има значение и това, че местата ни бяха там, където можеш да стоиш прав по време на мача. Както знаете, горе си все едно на театър. Настроението след мача беше приповдигнато. На Arsenal Station беше пълно, имаше трима фена на Челси, които пееха песни за любимия си отбор. Феновете на Арсенал само им се изсмяха.

Така приключи моята ваканция в Англия. По това време отборът на Арсенал вдъхваше надежди на феновете, че сезонът ще е по-успешен от предните. Всички знаем какво се случи след това. В някоя от следващите публикации ще ви разкажа за някои от мачовете след като се преместих, както и за настроенията по трибуните.

Благодаря ви за търпението

Желая ви приятен съботен следобед! И да си пожелаем успех на Етихад утре!