Здравейте. Първо бих искала да ви пожелая много здраве, щастие и повече поводи за радост с Арсенал през новата 2018 година.

По една или друга причина бяхме решили да спрем мачовете за известно време. Предпоследният планиран мач беше гостуване на Саутхемптън. Времето за стигане от вкъщи до St Mary's Stadium беше около 2:00 часа в нормални условия според google maps.Обикновено смятаме да сме на стадиона един час по-рано, както и да спрем за около час по пътя. Началният час на мача беше 12:00 местно време, така че ние трябваше да тръгнем в 8:00.

Предният ден коментирахме, че по прогноза се очаква сняг и има опасност да отложат градските дербита в Ливърпул и Манчестър. В интерес на истината не очаквах да има проблем при нас, защото сме доста по-южно, а и миналата зима валя сняг точно един час, натрупа няколко милиметра и се стопи за минути.

В деня на мача се събудих преди алармата и поглеждайки навън, видях, че всичко е бяло. Беше натрупало и продължаваше да вали. Решихме да тръгнем с половин час по-рано и дори събудихме Иво.Той закъсня малко, после загубихме време, докато заредим гориво и в крайна сметка пак тръгнахме около 8:00. 

В България се шегуваме, че зимата винаги ни сварва неподготвени, въпреки че няма зима, която да е минала без сняг. В Англия снегът е рядкост и хората наистина нямат готовност за такива условия (въпреки че видях как хвърляха пясък по магистралата при температура от 5°C няколко седмици по-рано). Преди 6 години за последно се е случвало да натрупа така.

Та ние тръгнахме. GPS-ът показваше, че времето за което ще стигнем до стадиона е 2:22 часа. В града не беше чистено изобщо, хубавото беше, че нямаше много движение. Очаквах или по-скоро се надявах, че като стигнем до магистралата ситуацията ще е различна, но бях разочарована.
Там също не бяха минавали снегорини, дори се замислих, че най-вероятно в Англия няма такива, колите се движеха много бавно, голяма част от тях бяха с летни гуми. Можете да си представите какви задръствания се получаваха. След около час пътуване ни оставаха 2:39 часа път според GPS-a.

Продължавахме с опитите си, тъй като все още имахме шанс да стигнем преди началото на мача. Още повече, че билетът на друг човек беше в нас и нямаше да е честно, ако той пропусне мача заради нашите неволи. GPS-ът подбираше маршрути без задръствания или с по-малки такива. Така ни прекара през един квартал между Уотфорд и Лондон. Всичко беше наред, докато не стигнахме до едно кръстовище, което беше с по-голяма денивелация. Колата беше със зимни гуми, но въпреки това започна да буксува. Наложи се да бутаме. Тук отново изпитах разочарование, защото на около 20 метра имаше 4-5 човека и само ни гледаха, изобщо не предложиха помощ. Успяхме да избутаме колата сравнително бързо и продължихме. Оставаха ни малко под 2 часа до стадиона Така стигнахме до момента, в който GPS-ът отново избра второстепенен път. Вече бяхме карали малко по него, нямаше връщане назад, нямаше и къде и как да обърнем, когато стигнахме до един по-сериозен баир. И там започна голямото буксуване... "Дай леко назад, сега дай газ". Много опити и все още бяхме далеч от крайната цел.

Срещу нас се зададе кола. Беше още горе, на равното и посъветвахме жената, която шофираше, да обърне и да се върне обратно. Ние продължихме с бутането, но за съжаление и другата кола взе да буксува в опитите си да обърне. Зад нас спря джип 4х4. С общи усилия помогнахме на жената да продължи по обратния път. Шофьорът на джипа ни задмина, след като преди това ни пита дали имаме нужда от помощ, но ние отказахме. Мина още един джип в обратна посока. Шофьорът каза, че по-натам пътят е почти равен и няма да имаме проблем. Продължавахме с бутането. Изведнъж се появиха момиче и момче, които явно се разхождаха. Веднага се включиха да помогнат. Зад нас отново спря джип, който нямаше да има проблем да продължи. Шофьорът също се включи без да пита и с общи усилия стигнахме до крайната цел - равното място. Благодарихме за помощта. Тези хора ми върнаха вярата, че и в Англия има такива, които са готови да помогнат на непознати.

Бяхме изгубили много време и щяхме да стигнем най-рано в средата на първото полувреме. Малко преди това бяхме получили съобщение, че другият човек си е намерил друг билет. Решихме да се връщаме обратно и да гледаме мача по телевизията. Очакваше се да сме вкъщи в 12:05, щяхме да изпуснем само 5 минути от началото. Тръгнахме, но по обратния път положението беше същото - продължаваше да вали, получаваха се задръствания. След известно време GPS-ът почна да показва, че ще сме вкъщи чак в края на първото полувреме. Решихме да намерим пъб, в който да гледаме мача. Избрахме един в Хемел Хемпстед. Намерихме го, но се оказа, че отварят чак в 12:00. Паркирахме на един паркинг, който беше към друго заведение. Предлагаха храна и се очакваше и там да дават мача, но също отваряха в 12:00. Останахме да чакаме в колата, имаше около половин час до началото. Настроението не беше никак добро - бяхме мокри, измръзнали, гладни и уморени, нищо не се получаваше в този ден.

Стана време и отидохме в заведението. И ново разочарование - телевизията не работеше заради снега. Барманът ни посъветва да проверим в предния пъб, имало вероятност да са на друг кабелен оператор. Тръгнахме натам, докато стигнем Арсенал вече бяха догонващи в резултата. Хубавото беше, че пъбът вече работеше, телевизията също. Лошата новина беше, че не предлагаха нищо за ядене, освен чипс. Залъгахме глада колкото можахме с чипсове, пихме по няколко бири за утоляване на жаждата.
Пъбът беше малък, нямаше много хора. Барманката беше възрастна дама, напомняше ми на Джил Смит. Имаше табела на бара с предупреждение към господата да съобразяват езика, който използват в присъствието на дами. В една ситуация Иво изруга на английски по посока на телевизора и един човек дойде и му направи забележка.

За мача няма какво толкова да говорим. Успяхме да изравним в края и резултатът 1:1 беше много добър за нас, като се имат предвид пропуските на Саутхемптън.

След мача тръгнахме отново. Хубавото беше, че вече не валеше, снегът се беше постопил и успяхме да се приберем за час.

За съжаление понякога много искаш да направиш нещо, правиш каквото зависи от теб, но всичко е срещу теб и не можеш да постигнеш крайната си цел. Вярвам, че догодина ще успея да последвам успешно Арсенал и до Саутхемптън. Важното е човек да не се отказва!

П.П.:Във връзка с предния абзац, това е вторият ми опит да напиша този пост. За съжаление вчера неволно изтрих 3/4 от него. Не бях сигурна, че ще успея пак да го напиша, но реших все пак да опитам.