Jump to content
  • entries
    4
  • comments
    15
  • views
    1,519

Silvia

731 views

 Share

След 22 години начело на Арсенал, на 20ти април 2018, Арсен Венгер обяви своето оттегляне. Аз бях от хората, които до последно се отнасяха с уважение към него и затова бих казала, че чувствата ми от тази новина бяха по-скоро смесени. Изпитах доза тъга, но в същото време и облекчение. Не мога да ви опиша колко депресиращо ми действаха скандиранията в поредицата от неуспешни мачове през последния и предпоследния сезон. В момента, в който нашият отбор се оказваше в ролята на губещ, от всички страни започваха скандирания против Венгер, изваждаха се знамена със същите надписи. И аз самата усещах, че вече имаме нужда от промяна, но за мен този човек не заслужаваше това отношение. Станах фен на Арсенал в първите години на Венгер начело на отбора и бях свидетел на всичките страхотни сезони. Няма как да забравя тези моменти и това, че той беше част от всичко това.

Веднага след като стана ясно, че последният домакински мач на Арсенал в ерата на Венгер ще е срещу отбора на Бърнли, интересът към билетите се увеличи. Всички искаха да присъстват, включително и аз. Като цяло рядко ходя на домакински мачове, както съм споменавала и по-рано - доста скъпо удоволствие е, атмосферата не е особено добра, но сега исках да бъда там. Купихме билети през тикет ексчейндж в последния момент. Много се вълнувах, бих казала, че се усещаше някакво празнично и различно настроение в близост до стадиона. Бяха пуснали артикули със снимки на Венгер по сергиите. При бокс офиса бяха сложили банер "Merci Arsene". Влязох на стадиона и веднага се наредих за програма за мача (рядко си купувам). Имаше специална притурка за Венгер. След това се насочих към мястото си, което беше долу, около централната линия. Гледката беше добра, ако изключим фактът, че слънцето грееше в очите. Бяха оставени фланелки надпис "Merci Arsene" и датата на мача. Мачът започна и приключи, отборът ни победи с 5:0. Имаше скандирания за Венгер, публиката изглеждаше единна, доколкото може. Бих казала, че се разочаровах от хората със сезонни билети, които бяха около мен. На тях сякаш не им пукаше. Нито скандираха за Венгер, нито подкрепяха отбора. Бяха дошли просто да си говорят, само семките им липсваха. Знаете каква е атмосферата горе, зад вратата, където са местата, които дават на фен клубовете. Там просто не се скандира кой знае колко. Очаквах, че там долу ще е различно, но нищо подобно. Единственото място, където ми е харесвало на Емирейтс е, долу зад вратата, само там се пее и скандира почти постоянно.

След края на мача всички хора останаха по местата си в очакване на това, което клубът е подготвил, за да изпрати Венгер. Предполагам, че сте гледали по телевизията. Беше доста интересно и емоционално, дори пуснах няколко сълзи, докато Арсен говореше. След това направи една почетна обиколка на стадиона заедно с бивши и настоящи футболисти. Публиката пееше и скандираше, Венгер махаше. Хубаво и незабравимо беше, въпреки че като че ли очаквах нещо повече да бъде направено от борда за почитане края на една 22 годишна ера.

5b952282755eb_41409081_281481825803209_6938855460116103168_n(1).thumb.jpg.2e0bcdf361fe904301c07eeaabe5081d.jpg41423550_264810744146491_5192418437829230592_n.thumb.jpg.456388f1ef0eab2751e0b59bb5bf2b1d.jpg

41340167_928186094046532_3273527384707432448_n.thumb.jpg.fbdbd5923895ff23ec99fbc3f718e97a.jpg

След края на мача, отидох да видя банера "Merci Arsene". Имаше опашка за книга с автограф от Арсен, но ние отидохме за по бира и след това се прибрахме.

41406766_318478462037590_579892671691096064_n.thumb.jpg.a1bdfa916ede3562ef9677fc6d1f3169.jpg

Дойде лятото, Арсенал обявиха Емери, отделно бяха доста активни на трансферния пазар. Джаки си отиде, отново разочарование. В предсезонните мачове чувствах сякаш това не е моят отбор. Нямаше го Венгер, футболистите не бяха моите, усещах странно чувство на празнота. 
Нямах нищо против Емери, стана ми симпатичен още на първата пресконференция, когато сричаше дума по дума на английски. Опитвах се да го разбера, но докато свърши изречението, бях забравила откъде е започнал. И все пак много добре знам колко е трудно да се опитваш да говориш на език, който не е твоят роден, но чест му правеше, че се опитва, а не разчита на преводачи, които според мен развалят връзката.

Първият мач от ерата на Емери, на който присъствах, беше гостуването на Кардиф. Тръгнахме в 7:00 сутринта от Бедфорд, по пътя настигнахме автобусите на Арсенал травъл. Смятахме в колко са тръгнали от Лондон и си припомнихме недалечното минало, когато имахме нещастието да ходим до Лондон и след това да пътуваме с организираните автобуси на Арсенал. Бяхме в околностите на Кардиф, когато попаднахме в огромно задръстване. После се лутахме доста време, докато намерим къде да паркираме. Бяхме на около половин час от стадиона. Ачо ми беше казал, че не е много хубаво да ходя с фланелка на Арсенал из града, защото на феновете на Кардиф им се носи слава. Аз реших, че щом имам връхна дреха, няма да има проблем. Беше топло и все пак бях само с тениската. Имаше още доста привърженици на Арсенал по пътя и бях спокойна. 

41467897_316411995609687_5432327884985335808_n.thumb.jpg.5f9a2f990562f5352bd4eece19f44ea8.jpg

Когато стигнахме пред входа за гостуващите фенове, имаше по-малко от час до началото на мача. Постояхме малко навън, после минахме проверките, имаше време за една бърза бира и после се настанихме. Пропуснахме загрявката, но бяхме там за излизането на играчите. Стадионът на Кардиф беше малък, хубав и уютен. Атмосферата не ме впечатли. Очаквах нещо подобно, като това, което видях от привържениците на Суонси, но феновете на Кардиф бяха активни само в началото на мача и при двата им изравнителни гола по време на мача.

41508757_230606567804144_4228128155946188800_n.thumb.jpg.87f3078913dfc2218aff43e076e3acd2.jpg41416280_1127727997385080_3720670004622917632_n.thumb.jpg.38f12bcc31cd59d23313ff4389ebb9be.jpg

41331401_2157786661215200_8238983657373564928_n.thumb.jpg.f6237aa20298bc85338d32dc9ca241d1.jpg

 

Аз самата много се вълнувах, когато започваше мачът . Усетих колко много ми е липсвало чувството да бъда на мач, особено на гостуване. Видях и промяна във феновете. В момента публиката на Арсенал ми се струва много по-обединена отколкото беше предния сезон, честно казано виждам и промяна в играчите, по-скоро в настройката им. Факт е, че защитата ни е много слаба, явно ще отнеме време, докато свикнат да играят по начина, по който иска Емери, но виждам характер и това не е само в мача с Кардиф. Още в първите два мача се видя, че има желание за промяна, срещу Челси дори успяхме да изравним от 2:0, вярно е, че загубихме, но имаше и положителни неща в този мач.
Матео Гендузи е откритието до момента.Това момче гори толкова много в играта. Факт е, че прави грешки, но да не забравяме, че е много млад, а и това са първите му мачове в отбора на Арсенал. За Джака не мога да намеря оправдание в момента.
Бих искала да кажа, че не съм фенка на Лаказет, но намирам голяма промяна в неговата игра, дори ми се струва по-силен физически, успява да задържи повече топката, дори я отнема на моменти. Направи ми добро впечатление, че е започнал да говори на английски. Това може да звучи маловажно, но за мен показва желание за усъвършенстване. Санчес не се научи да дава интервюта на английски дори след 4 години на Острова.

41399499_864010880412517_8333574367833227264_n.thumb.jpg.692b1820572e17e3ab44de76274ae2ce.jpg41408183_554739698279412_4650487315620167680_n.thumb.jpg.70c39cbabe7f6350720b897d9f63f8c7.jpg

След мача футболистите дойдоха да поздравят феновете, дошли да ги подкрепят. Излязохме от стадиона, бях щастлива, не помня кога беше последният ауей мач преди този с Карфиф, на който присъствах и спечелихме.

41443774_321874365235574_6158406790867320832_n.thumb.jpg.0dc177e70c8c27a3ad9beb8bc9ecd7b8.jpg

Вървейки към паркинга по едно време забелязах, че вървя сред синьо море от фенове на Кардиф. Беше много топло и аз така и не облякох връхната си дреха. Нямахме проблеми, стигнахме до колата и поехме обратно към вкъщи. Около 20:30 се прибрахме. 

Бяхме уморени, но умората си струваше!

  

 

  • Like 2
  • Thanks 3
  • Upvote 18
 Share

0 Comments


Recommended Comments

There are no comments to display.

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Blog Comments

    • 400 при коефициент 4. Оттогава не съм печелил толкова много 
    • Честито бебче, бъдете здрави, щастливи и с кеф да броите бъдещите титли на Арсенал! Страхотно интервю, което неколкократно върна усмивката на лицето ми с някои спомени и размисли!
    • С Дидо бяхме в онази пицария.  Поздрави на Плевен!  UTA! 
    • Браво Петко!Уникално унтервю,може би едно от най-съдържателните и изчерпаеми до момента
    • Четейки интервютата, които Петко прави, у мен започнаха да се връщат спомени от сезоните, в които бях малко по-редовен на сбирки. Та ето една култова история с участието на небезизвестният Дани Гумата.  Действието се случва в един неделен следобед (датата беше 01.02.2015), а нашите момчета домакинстват на Астън Вила. Клон София се бяхме събрали в Харпа (тази ужасна дупка ) като имаше прилична бройка, щото тогава бяхме малко по-интересни за гледане от сега (а може и наличието на чичко Оли да
  • Blog Statistics

    • Total Blogs
      6
    • Total Entries
      62
×
×
  • Create New...