Валери Йорданов
Днес имаме удоволствието да ви представим един от майсторите, създател на почти цял футболен отбор малки артилеристчета, дългогодишен Председател и част от Управителния съвет на фен клуба, помогнал много и продължаващ да помага за развитието на организацията.
1. Споделете първия си и най-емоционалните си спомени с фен клуба.
Първите спомени са от времето, когато започнахме да се събираме в Мърфис. Бяха невероятни години. Нямахме търпение за следващия мач и отново да се забавляваме заедно. В един момент стана така, че сряда-събота не ни беше достатъчно и започнахме да се виждаме и между мачовете. После започнахме да си ходим взаимно на рождени дни, балове и всякакви други лични поводи. Бяхме станали близки приятели и немалка част от тези приятелства продължават и до днес. Според мен това е и най-голямото постижение на Фен клуба.
Иначе един от най-емоциналните спомени за мен е първата голяма екскурзия за гостуване - това срещу Стяуа, през 2007 г., в Букурещ. Имаше велики моменти. Хората по улиците ни спираха, да си говорят с нас, мислейки ни за британци и оставаха изумени, че два рейса българи са се вдигнали до Румъния да подкрепят английски отбор. Един ватман, виждайки ни с тениски на Арсенал, спря трамвая в нищото и показвайки се до кръста през прозореца крещеше с колко на нула ще ни бият довечера. На стадиона пък се запознахме с изключително любопитни лондонски колеги, които бяха така любезни да ни запознаят с последните тенденции при арсеналските песни. Ние пък ги открехнахме с какви точно думи да дразнят феновете на Стяуа в съседния сектор. Мисля, че на тази екскурзия Гамена окончателно изкова божествения си статут. Имаше един момент, в който седяхме в задръстването в центъра на Букурещ. На тротоара до нас, жена с метла и лопата събираше отпадъци. Тогава Ицо се показа през капандурата на покрива на рейса и пусна оглушително оригване. Жената буквално подскочи оглеждайки се напосоки, сякаш небето се отвори с тътен и ѝ проговори, а ние изпаднахме в транс пред тази божествена намеса. Разбира се, да не забравяме и белия анцуг на Цвети.
2. Какво ви е стимулирало/стимулира да отделяте време и енергия в работата на организацията?
Запалих се по Арсенал през 1988 г. и до появата на Фен клуба, дълги години нямаше други фенове на отбора около мен, с които да споделям тази страст. След като ASCB стана реалност, дори не съм си задавал въпроса, дали искам да бъда активна част от организацията. Това беше като сбъдната мечта, която не си знаел, че имаш. Предполагам, че винаги ще помагам с каквото мога, защото това ми носи удовлетворение.
3. Какви са причините според вас фен клубът да е най-многобройният в страната?
Последователността на работа през годините и това, че се учим от грешките, а не ги игнорираме.
4. Има ли нещо, което не харесвате в работата на фен клуба и как предлагате да го променим?
Не ми харесва, че не произвеждаме бира с марка ASCB целогодишно, за да можем да си я пием по заведенията, в които се събираме.
5. Най-добрата инициатива на фен клуба през годините според вас?
Без съмнение, това че започнахме да превеждаме и издаваме арсеналски книги. Няма по-добър начин да запознаеш феновете с историята и традициите на клуба.
6. Ако трябва с една дума да опишете фен клуба, коя би била тя?
Семейство, разбира се.
7. Арсенал не е печелил титла от основаването на фен клуба. Какво бихте направили, когато това се случи?
Това, което не направих при предишните титли, които съм прежиявал. Ще отида до Лондон за празненствата.
8. Смятате ли, че причината за неспечелването на титлата е недостатъчното количество изпита бира от членовете ни по време на мачовете и как оценявате вашия принос към бироизпиването?
По този показател печелим титлата още по време на предсезонните мачове. Но е факт, че има членове, които не допринасят достатъно за каузата, изневерявайки с водка, например.
9. Най-скандалният ви спомен (или поне предаденият по-късно разказ за стореното)?
Фен срещата в Бургас през 2008 г. Но макар, че сътворихме доста глупости, намерихме начин да оправим нещата. Взехме си поуки и стана всяко зло за добро. Тези събития бяха катализатор за много позитивни промени.
10. За нас гостуването на Арсенал в София беше един от най-паметните моменти в историята на фен клуба. Какво си спомняте от 01/11/2016?
Беше невероятна вечер. След толкова години чакане, най-накрая видяхме Арсенал в България. Показахме колко сериозна организация сме. Виното за Венгер, огромния транспарант, шествието до стадиона, бирата 49. Английските фенове бяха изумени, а ние горди.
11. Любимите ви мачове на Арсенал, които сте гледали на живо?
Присъствах на първата загуба на Арсенал на Емирейтс – срещу Уест Хям през пролетта на 2007 г. Не ми е любим, но е специален.
12. Какво не достигаше на Арсенал да спечели лигата през последните 15 години?
Най-вече късмет.
13. Кои във вашите очи бяха петте най-добри футболисти на Арсенал за този период от време и защо?
Джак Уилшър – заради огромния талант и любовта му към клуба и феновете.
Санти Касорла – защото беше магьосник.
Сеск Фабрегас – защото можеше всичко.
Лукас Подолски – заради топовните му удари и вечната усмивка.
Войчех Счезни – защото пазаше страхотно, наше момче е и мрази скъмс.
14. Прекалено късно ли си тръгна Венгер?
Не. Венгер си извоюва правото да прави каквото иска. Надявам се един ден да кръстят стадиона на него.
15. Как виждате бъдещето на Арсенал и това на Арсенал България?
Светло и пенливо!
15+1 Пожелайте ни нещо.
Забавлявайте се всяка секунда!
-
1
-
5
0 Comments
Recommended Comments
There are no comments to display.