Днес ви представяме един от хората, които доказват, че нищо случайно няма на този свят, човекът с безкрайните идеи, без когото нямаше всичко да се случва с привидна лекота, посланикът на добра воля, сърцето и мотора на организацията, председателят на ASCB - Георги Стоянов!

1. Споделете първия си и най-емоционалните си спомени с фен клуба.
Първият ми спомен датира от преди 7-8 години, когато прекарвах работните си дни в едно ведомствено заведение, което обслужваше една офис сграда на края на света в близост до Околовръстното. Предвид отдалечеността на заведението от цивилизацията и стриктните почивки  на служителите в офис сградата, посещаемостта се свеждаше до 15 мин. преди 08:30 ч., от 12:00 ч. до 13:00 ч. за обяд и около 15:00 ч. за следобедно кафе. Затова когато някой дойдеше в 11:00 ч., за да изчака за интервю, какъвто бе случая с дългогодишния представител на клон София - Василата Насов, обикновено беше единствения клиент в заведението. Беше понеделника след неделята, в която бяхме победили Челси с два нередовни гола на Ван Перси, нещо изключително с оглед на хроничните съдийски тесли през годините. Та, звъни телефона на Васко и аз, съвсем неволно разбирам, че приповдигнатото ни настроение се дължи на един и същи лондонски отбор. Пуснах „Kings of London“, увеличих музиката, Васко ме погледна, каза на събеседника си „трябва да затворя...“ и така започна всичко, за да продължи 2 години по-късно със страшна сила.

Емоционалните ми спомени са много, така че със сигурност ще пропусна някои от тях. Дано не ми се сърдят.

Всичките ми гостувания - от първия ми мач в Дортмунд (0:1 с гола на Рамзи), през великото пътуване за Базел с италианските топчии, и бруталното Милано, за което летяхме до Рим за по-направо с всички възможни стачки на летищни работници и ватмани, до Лисабон, където на два пъти ме спираха някакви непознати хора и ме заговаряха с „А!! Аз теб те знам, ти си от Арсенал България“. А предстои и доста силен Лиеж

Привилегията да бъда сред малцината, които бяха сред делегацията по посрещането на Дейвид Хилиър и участници в неофициалната вечеря с него в Джепето, която започна около половин час след полунощ и завърши след 04:00 ч.

Международната фен среща, на която присъстваха гости от 4 държави.

Представянията на книгите на Денис Бергкамп и Арсен Венгер.

Мачът с Лудогорец.

Двата последователни Плюс статуса, които спечелихме.

И да! Срещата с Венгер. Тези две минути, за които вечно ще съм благодарен на фен клуба. Беше изключително емоциално, още повече на фона на всички пречки и цялото лицемерно отношение, които имахме от страна на лудогорец (малката буква не е случайна).

2. Какво ви е стимулирало/стимулира да отделяте време и енергия в работата на организацията?

Вътрешното удовлетворение от успешните ни проекти и, разбира се, общественото признание. Защото една от целите ни е да покажем различното лице на футболния запалянко - благороден, грижовен, социално ангажиран. И затова е важно да не забравяме кои сме, какво сме и какво представляваме. И не на последно място, всички готини хора, чието познанство дължа на фен клуба.

3. Какви са причините според вас фен клубът да е най-многобройният в страната?
Причините са много. Ето ви моят топ 5. Започвам с любовта и енергията от първите години на фен клуба, които ни дават сили и до днес и които пазим ревностно и ще предаваме на хората след нас. Както ми сподели един от първите членове на организацията - „Фен клубът промени навиците ми, приятелския ми кръг, целия ми живот.“ Втората са добре организираните ни клонове в различните градове. Приемствеността и правилните приоритети са третата. А на четвърто и пето, но не последно място не мога да не спомена две имена, без които фен клубът нямаше да бъде това, което е сега – касиера ни Дидо Желязков и дългогодишния председател Станислав Иванов.

4. Има ли нещо, което не харесвате в работата на фен клуба и как предлагате да го променим?
Имаше неща, които не ми харесваха и затова влязох в УС, за да ги променя. :)

Моето (не)скромно мнение е, че ние сме еталон за всички останали български фен клубове на чуждестранни отбори в България и имаме отлична репутация сред фен клубовете на Арсенал (над 160) в света.

5. Най-добрата инициатива на фен клуба през годините според вас?

Хубаво е, че имаме достатъчно инициативи, че да можем да си позволим да им направим класация, в която конкуренцията е много-много силна. На сърце ми лежи кръводаряването, заради „заразяването“ с артилерийска кръв на нищо неподозиращите граждани, заедно с книгоиздаването, което пък е следващият най-добър начин за „арсенализацията“ на страната, но участието ни с артикули и с доброволци в благотворителния търг на Дарик радио е нещото, което допринесе най-много за популярността на организацията.

6. Ако трябва с една дума да опишете фен клуба, коя би била тя?
Магия. Необяснимо е иначе как хора, които в нормалното си ежедневие не биха имали нищо общо, пият бири в произволна точка на Европа като първи приятели.

7. Арсенал не е печелил титла от основаването на фен клуба. Какво бихте направили, когато това се случи?

Ще се обадя на Венгер да му кажа, че вече може да отвори бутилката вино, която му подарих на пистата на стадион „Васил Левски“.

8. Смятате ли, че причината за неспечелването на титлата е недостатъчното количество изпита бира от членовете ни по време на мачовете и как оценявате вашия принос към бироизпиването?

Категорично НЕ. Дори ранният Тони Адамс би останал възхитен от възможностите ни.

9. Най-скандалният ви спомен (или поне предаденият по-късно разказ за стореното)?

Гостуването на Бешикташ. Тогава бяхме на 30 минути от това да бъдем водещата новина в телевизионните емисии. И слава на Бог, Аллах, Йехова и Пасел,  че ни се размина.

Повечето ми истории, които имам покрай фен клуба са такива, че хем са приятни за припомняне,  хем малко неудобни за разказване.

10. За нас гостуването на Арсенал в София беше един от най-паметните моменти в историята на фен клуба. Какво си спомняте от 01/11/2016?

Дните преди мача бяха едни от най-драматичните в живота ми изобщо. След огромния обем работа, който свършихме и след като постигнахме всичко, което искахме от Арсенал, като да вкараме огромното знаме, да подарим вино на Венгер и получихме от МВР разрешение за шествие преди мача, драмата започна в четвъртък, когато разбрахме за забраната за внасяне на фен артикули на Арсенал извън гостуващия сектор. От Лудогорец пуснаха информацията в неделя, и то след като най-накрая успях да говоря с Петричев по телефона. Последва декларацията, която написах от името на фен клуба, след която започнаха неградските номера на хората от Разград. След няколко лъжливи и заплашителни SMS-и в понеделник сутринта отказаха обещаните ни журналистическите акредитации за мача и аз бях пред перспективата да не гледам мача на стадиона. В понеделник вечерта, докато чакахме пред стадиона, за да ни поканят вътре и да подарим виното на Венгер, получих съобщение от един приятел, че по новините Петричев е казал, че ни е дал акредитации. Полудях. След няколко разменени SMS-а вече бях в залата за пресконференции, където  Жиру и Венгер отговаряха на въпроси. След като свършиха се изнесоха толкова бързо, че въобще не разбрах накъде тръгнаха. В това време Ачо ми писа, че ме чака долу на пистата заедно с представител на клуба и да побързам, че Венгер щял да дойде всеки момент. Ей тук вече се паникьосах съвсем и не знаех накъде на хвана. По някакъв начин излязох на трибуните и за ужас на охраната започнах да препускам към пистата с бързината на преследвано от африканска чума диво прасе. Някакъв човек се опита да ме спре, но нямаше никакъв шанс. Бях на пистата, Ачо беше до мен и всичко беше наред. Направихме кратък сценарий и след 10-ина минути пристигна Венгер заедно с официалния фотограф на клуба. За тези две минути ще бъда вечно благодарен на фен клуба и на хората, които прецениха, че аз заслужавам да ги представлявам в този случай.

След срещата бързах към бара, където бяхме организирали среща на пристигналите ден по-рано фенове. Поплаках доста по пътя. Емоционалното разтърсване нямаше как да не ме пречупи. Но важното беше, че успяхме.

Самият ден беше празник. Пиенето преди мача, специалната бира, която Диво Пиво бяха направили за нас, шествието, усмихнатите лица и репликата „Копеле, затворихме Орлов мост“, треперенето дали въпреки акредитациите ще ни пуснат и гледката на тичащите към гостуващия сектор привърженици с червено-бели шалове. Голът на Йозил, точно във вратата, зад която бях. Велика вечер.

11. Любимите ви мачове на Арсенал, които сте гледали на живо?
Борусия Дортунд –Арсенал 0:1 с гола на Рамзи. Първият ми мач на живо и до днес остава ненадминат.

12. Какво не достигаше на Арсенал да спечели лигата през последните 15 години?
Късмет, пари, лоби във ФА и правилен заместник на Дейвид Дийн. Мое мнение, че Арсен Венгер щеше да спечели поне 3 титли, ако съдиите не ни режеха толкова безогледно (според Хилиър, във ФА не са могли да приемат, че един французин ще дойде и ще стане invincible в играта, която англичаните са измислили) и поне още 2, ако финансовият феърплей работеше наистина. Но явно такава ни е била съдбата.

13. Кои във вашите очи бяха петте най-добри футболисти на Арсенал за този период от време и защо?

Ще отговоря така - Беркамп, Анри, Виера, Пирес, Адамс от Непобедимите и след тях Фабрегас, Касорла, Ван Перси, Едуардо (преди контузията) и Жиру – най-неоцененият футболист на клуба.

14. Прекалено късно ли си тръгна Венгер?

Сложно е да се каже. По-скоро прекалено късно започнаха структурните промени в клуба и не бяха проведени както трябва. Но безспорно легендарният статус на Венгер в Арсенал претърпя сериозни щети през последните 2 години.

15. Как виждате бъдещето на Арсенал  и това на Арсенал България?

След толкова дълга суша е време Арсенал да се завърне на върха в Англия, където е редно да бъде, защото не е сериозно клубът да не е ставал шампион откакто съществува нашия фен клуб. Иначе в близко бъдеще виждам как организираме чартър до Гданск за финала в ЛЕ.

15+1 Пожелайте ни нещо.

Здраве, късмет, отдаденост и повече проактивни хора в редиците на ASCB.