Даниел Джалев
Днес ви представяме едно от момчетата, изживяващи младежките си години като част от организацията ASCB, превърнало една от мечтите си като начин на живот, човекът популяризирал фен клуба зад океана, на който и Крис Джерико не може да откаже да позира с шал на Арсенал България, строгият, но справедлив, носителят на немската точност и дисциплина Herr Джа или Big Fucking Джалев!
1. Споделете първия си и най-емоционалните си спомени с фен клуба.
- Разбрах за фен клуба в края на 2010-та година след един от мачовете на отбора. Дори си направих регистрация в сайта, но поради ред причини не пишех във форума. В деня, в който навърших 18, реших да се регистрирам отново и дори си попълних заявлението за членство. Исках да посетя срещата с Олимпиакос в началото на декември. И въпреки, че тогава загубихме този мач, няма да забравя таралянкането с онзи микробус. Колкото до най-емоционалния спомен, то това със сигурност ще остане мачът срещу Лудогорец в София. Въпреки, че не свърших и наполовина от работата, която останалите отговорни за организацията свършиха. Но все пак успях да изкарам една доста прилична сума за касата на фен клуба, защото шаловете, тениските и всички останали артикули се харчеха като топъл хляб.
2. Какво ви е стимулирало/стимулира да отделяте време и енергия в работата на организацията?
Стимулира ме факта, че благодарение на тази организация успях да сбъдна мечтата си (мач на Арсенал на живо). По същото време, поддържах фен страница за отбора във фейсбук, която въпреки липсата на широка аудитория ми доставяше удоволствие. Малко по-късно започнах да се занимавам със страницата на фен клуба, за която се грижа и до днес.
През сезон 2013-14, когато започнах да ходя редовно по сбирки и се запознах с част от редовните членове на клон София, установих, че има какво още да дам на организацията и така по-средата на кампанията се превърнах в нещо като асистент на Василата, а от следващия сезон станах и официален представител на клона. Историята нататък повечето я знаят, а след кратка почивка, аз отново съм на борда на представителския кораб.
3. Какви са причините според вас фен клубът да е най-многобройният в страната?
Наличието на организираност в управленските среди и сред представителите по клоновете. Също така през годините се е свършила доста работа за популяризирането на организацията. През последните години ливърпулци се опитват да ни настигнат, но не им се получава.
4. Има ли нещо, което не харесвате в работата на фен клуба и как предлагате да го променим?
Фен срещите ми се струват прекалено еднообразни. Но това може би се дължи и на факта, че хората, които ги посещават почти винаги са едни и същи. Лично аз бих натякнал на арсеналската тематика поне в една от вечерите. Може би с някой куиз или гледане на някой стар мач, ако по програма няма предвиден такъв от шампионата на Англия.
5. Най-добрата инициатива на фен клуба през годините според вас?
Със сигурност е преводът на книги. Това е невероятен начин феновете да се запознаят с историята на отбора. Единственият „минус“ е когато тези книги са част от членския пакет, хахах. Като човек разнасял на ръце и пеша по 20 стека с книги, мисля че мога да кажа едно-две неща по тази тема.
6. Ако трябва с една дума да опишете фен клуба, коя би била тя?
Семейство! Защото тази организация се превърна във второто ми семейство и ми помогна да изляза от един доста тежък емоционален период от живота си.
7. Арсенал не е печелил титла от основаването на фен клуба. Какво бихте направили, когато това се случи?
Ще си сипя едно голямо и въпреки, че съм непушач, ще си запаля една кубинска пура (имам една подарена кутия, която отлежава от около 5 години).
8. Смятате ли, че причината за неспечелването на титлата е недостатъчното количество изпита бира от членовете ни по време на мачовете и как оценявате вашия принос към бироизпиването?
Ако печеленето на титлата зависеше от количеството бира, което се изпива по време на мачовете, може би някой трябва да ни каже къде са ни шампионските титли от последните 10 години. А колкото до моя принос – бих споделил само, че е на приливи и отливи. На мача с Лудогорец в София не успях да изпия и една бира, докато на финала за ФА Къп с Челси, по груби спомени пресуших поне 20 бутилки.
9. Най-скандалният ви спомен (или поне предаденият по-късно разказ за стореното)?
Мачът с Цървена Звезда в Белград. И не толкова самия мач, колко отиването и връщането до там. Не ми се навлиза в подробности, но просто ще кажа, че в рамките на по-малко от 24 часа си чух името около 1500 пъти. Благодарение на този мач, не желая да чувам повече за групови екскурзии с автобуси. Радвам се, че нямах апарат за кръвно под ръка, защото сигурно щях да се стресна от показанията му в един момент. Някои от пътуващите дори ми казаха, че никога не са ме виждали в подобно състояние.
10. За нас гостуването на Арсенал в София беше един от най-паметните моменти в историята на фен клуба. Какво си спомняте от 01/11/2016?
Спомням си, че денят ми започна в 8 сутринта и приключи по малките часове на втори ноември. Продаването на артикули в Гарвана и гюлето, факта че не можах да изпия една бира за целия ден, докато определени хора влязоха на стадиона, изпили по над половин литър концентрат; шествието към Ал.Невски; моментът, в който с Илийката стигнахме пред стадиона, носейки чувала със знамето на Венгер и последвалия момент, в който полицаите решиха, че трябва да го разгънем цялото „защото така!“; моментът, в който Радучи слезе 7 реда по-надолу с няколко крачки, в желанието си да се добере до Йордан Минев, който беше дошъл пред гостуващия сектор да празнува един от головете. (поне мисля, че беше той); голът на Джака във възможно най-неподходящият момент от мача и слаломът на Йозил между защитата на господата от Разград, които мисля, че и до ден днешен все още не знаят къде се намират.
11. Любимите ви мачове на Арсенал, които сте гледали на живо?
Мачът в София винаги ще бъде на челно място, но извън него, най-любим ми остава мача с Галатасарай в Истанбул (или по-познатият на присъствалите като Тен лира мач). Може би един от последните добри мачове на Подолски с екипа на Арсенал. Особено онази левачка в третата минута, която беше близо да убие на място Синан Болат.
Спомням си и за един мач с Уест Хям, където ни биха в началото на сезона на Емиратс. Тогава след мача слязох на гарата в Уотфорд и там един фен на чуковете, виждайки тениската която носех, ми направи знака им с двата чука и ми подвикна нещо. Спрях, погледнах го в очите и му казах, че са играли по-добре днес, поздравих го и си продължих по пътя.
12. Какво не достигаше на Арсенал да спечели лигата през последните 15 години?
Може би малко късмет с контузиите (директно се сещам за травмата на Едуардо) и липсата на 1-2 качествени попълнения на точните позиции. Спомням си как Оливие Жиру изигра целия сезон 2013/14 (когато бяхме в борбата до един момент) поради липсата на адекватна резерва.
13. Кои във вашите очи бяха петте най-добри футболисти на Арсенал за този период от време и защо?
1. Фабрегас, преди да го хване носталгията за родната Барселона, която няколко сезона по-късно отново му наби шут в задника.
2. Санти Касорла - за него каквото и да се каже ще бъде малко. Невероятен магьосник с топка в крака и диригент на играта. Просто имаше малшанса, да бъде титуляр в онзи мач с Лудогорец в Лондон и да се озове срещу рендето Дяков (на последния му пожелавам да е жив и здрав и да се пази, защото всичките клетви на феновете на Арсенал, един ден ще го застигнат).
3. Оливие Жиру - за парите, за които беше взет си вършеше работата повече от добре. Късал ни е нервите не веднъж, но си беше пичага. Малко поразвали доброто мнение на феновете с радостта си във финала за ЛЕ, но лоялност във футбола отдавна няма.
4. Томаш Росицки - магьосник на терена подобно на Касорла, на когото контузиите попречиха да направи повече за клуба през 10-те си години служба.
5. Начо Монреал - един от може би най-готините трансфери на Венгер. Признавам си, че нямах никаква идея кой е, когато го привлякохме в края на януари 2013-та, но бавно и постепенно си спечели уважението и любовта на феновете. #LaCabra!
14. Прекалено късно ли си тръгна Венгер?
Може би да. Имаше няколко подходящи момента да си тръгне с високо вдигната глава, но той ги пропусна. Винаги съм го повтарял и ще продължа да го правя - Венгер си беше заслужил правото сам да реши кога да си тръгне. За съжаление му се наложи да изтърпи доста обиди от феновете по време на късния си период.
15. Как виждате бъдещето на Арсенал и това на Арсенал България?
След този трансферен прозорец, виждам че най-накрая хората в управата знаят какво правят или поне имат план за действие. Дали Емери е точният човек за кормилото, не мога да кажа, но определено ще бъде интересно. Колкото до бъдещето на фен клуба - направихме доста неща, но никой не е казал, че сме стигнали лимита си.
15+1 Пожелайте ни нещо.
Пожелавам на организацията, да получи свеж приток на кръв от нови или стари членове, които имат ентусиазъм и желание да помагат за развитието. А до тогава, настоящите кучета сме тук и ще помагаме кой с каквото може.
-
1
-
11
2 Comments
Recommended Comments