Jump to content

Диян Желязков


Petko Alexandrov

529 views

 Share

Представяме ви бургаският гларус, който звучи по подобен начин, когато се ядоса, най-големият любител на крафт бири, за който не знам дали има неизпробвана такава, най-крещящият, но едновременно с това най-загрижен за привържениците във фен клуба, човекът без когото е трудно да си представим съществуването на фен клуба в тези мащаби, а билетите за мачове за някои фенове все още щяха да бъдат блян, ковчежникът на ASCB, представителят с най-дълъг стаж в УС, дългогодишният касиер, Диян Желязков!

 

11111.thumb.jpg.758a78c5ebfacf85fdada37032a7fe6d.jpg99999.thumb.jpg.e296be4032ea74f09cf057b11bca5732.jpg

 

77777.thumb.jpg.314fc51eb4ef766f59b167d1481d1eab.jpg1010101010.thumb.jpg.95bb032ec4772192b1306e0dfa485704.jpg

1. Споделете първия си и най-емоционалните си спомени с фен клуба.

Първи спомен? Може би безбройните разговори с Ачо в mIRC, в които той се опитваше да ме убеди да стана част от семейството на фен клуба. Наистина не разбирах кому е нужно нещо такова. Мина се не мина известно време, свързахме се някак с Иво (Wolfchen), Дейв (Deimoz) и Коцето (koCSKAs), който страшно липсва на всички ни и oще след първото събиране да гледаме мач не можех да си обясня защо това не се беше случило по-рано.

Най-емоционален ли? Това е трудна задача. Брои ли се да прекосиш Белград в патрулка с пуснати сирени, когато други 100 човека се возят в два автобуса и с много малки изключения дори и не подозират, че може да останат без билети за мача? Става ли по-забавно, когато осъзнаеш, че полицаите в патрулката не знаят пътя до хотела? А какво става, когато на някакъв рандом светофар накарат някакви хора от друга кола да водят към правилния хотел, защото те били два с почти еднакви имена в Белград?

Другата случка в моя топ три вече беше спомената от Гора ШеФ (щото е шеФ!). Силни бяха емоциите покрай гостуването на Бешикташ на Олимпийския стадион в Истанбул. Не беше по наша вина, шофьорите бяха пълни галфони и изобщо не приемаха какво им се говори. За първи път в историята на груповите ни посещения участващите се бяха вслушали в молбите ни да нямат цветове на отбора по себе си и това наистина ни спаси. Щеше да стане страшно ако имаше екипи и шалове, когато турците се качиха в автобусите. Малко странно беше два автобуса туристи да объркат пътя и да се окажат пред централната трибуна, ама ни върза и тея повярваха. Иначе само Пасел знае през какво е минал, но успя да докара патрулка и да ни измъкнат. С това интересното свърши. Tака де……не и за Силвето. Мачът беше ужасен ужас.

Тоя шеФ Гораш и третото ми най е споменал, но при него беше доста по-спокойно. За мен  успешното гостуване на Милан, за което за по-напряко летяхме до Рим, беше доста по-сложно. Бях на работа в Банско, смяната ми започна в 17:00 ч. и трябваше да е до 02:00 ч., но предварително бях измолил началството да ме пусне към 00:00 ч., за да мога да дремна и в 05:00 ч. да хвана автобус за София и по обяд да летим за Милано. Да..ама не. Към 19:00 ч. Райън решиха, че трябва да отменят полета ни, защото щяло да има стачка на летището в Милано. Даваха ни стандартните опции..смяна на датата, смяна на полет с подобен. То хубаво това, но как да литнеш за Рим в 06:00 ч, като си на работа до 00:00 ч./02:00 ч. и то в нищото от София? Лесно! Хубави хора има в тоя фен клуб! Да е жив и здрав Коцягата, дойде до Банско от София, минахме за Гораша, по пътя се отбихме на едно хубаво място и си взехме по няколко бири от кой ли не край на света. Ударихме си ги в чакане на полета, наредихме състава за мача и литнахме. Даже имахме няколко часа за разходка из Рим. Понеже ефектът от бирите преди полета беше отминал се почувствахме длъжни да презаредим. Още помня култовото питане във влака. "Коп*ле, вярно ли се напихме два пъти за 1 ден?" Лошото се криеше в това, че второто бирене се случваше с някакви италиански ментета. Гораш тогава разбра разликата между крафт бира и подобието от супера.

2. Какво ви е стимулирало/стимулира да отделяте време и енергия в работата на организацията?

Много по-лесно е да се отговори на това питане. Сякаш вчера се сбъдна мечтата ми да гледам Арсенал на живо за първи път. Чувството, когато помогнеш на друг да сбъдне същата тази мечта е неописуемо!

3. Какви са причините според вас фен клубът да е най-многобройният в страната?

Не мога да си го обясня. Последните сезони при Венгер бяха страшна мъка. Хора в Англия си отдаваха сезонните билети, защото хем не искат да ги губят, хем са изгубили интерес. Хора и при нас се отказват всяка година, но пък други заемат техните места. Някак съумяваме да запазим първенството. Жалко е, че не го правим и на терена.

4. Има ли нещо, което не харесвате в работата на фен клуба и как предлагате да го променим?

Тук предпочитам да си замълча.

5. Най-добрата инициатива на фен клуба през годините според вас?

Всяка инициатива е добра и не е редно да се степенуват.

6. Ако трябва с една дума да опишете фен клуба, коя би била тя?

Пределно съзнавам колко клиширано ще прозвучи, но все пак ще кажа "семейство". Обичаме се, мразим се, разбираме се, караме се, но сме се събрали на едно място заради общата ни любов. The Arsenal!

7. Арсенал не е печелил титла от основаването на фен клуба. Какво бихте направили, когато това се случи?

Не съм планирал нищо конкретно, но се надявам да има кой да разказва после.

8. Смятате ли, че причината за неспечелването на титлата е недостатъчното количество изпита бира от членовете ни по време на мачовете и как оценявате вашия принос към бироизпиването?

Смятам, че съм се отчел подобаващо.

9. Най-скандалният ви спомен (или поне предаденият по-късно разказ за стореното)?

Бургас, морето, сините вълни и една фен среща край тях..може би?

10. За нас гостуването на Арсенал в София беше един от най-паметните моменти в историята на фен клуба. Какво си спомняте от 01/11/2016?

Спомням си, че след първия гол на Делиорманспор се усмихвах иронично, спомням си, че след втория им гол сериозно обмислях да сменям работата и то без да се появявам там повече. Не видях първия ни гол, защото бях с гръб на оградата в опит да видя дали ще успеем да разгънем успешно знамето в чест на Венгер. Мачът беше лесното в случая. Трудното беше в осигуряването на билетите. Даже във времената, когато редовно посещавах партита не бях успявал да изкарам 72 часа без сън, но покрай този мач го постигнах. Тъжното е, че и 144 часа да бяха, нямаше да успеем да набавим достатъчно билети за всички желаещи. Иначе бяхме перфектни, сборен пункт, шествие, на самия стадион. Бяхме си направили някакво име сред привържениците на Арсенал, но с това гостуване в София останахме трайно на картата.

11. Любимите ви мачове на Арсенал, които сте гледали на живо?

Непосилно е за мен да ги класирам.

Дебют в Букурещ, било то и в толкова безличен мач.

Победа с дузпи на Олимпико.

Да гледаш в рамките на една календарна година победи на Алианц и Вестфален.

Онова 3:0 срещу Тотънъм с два гола за минута, когато Коцето беше по-жаден за бира, отколкото за резултат и ги изпусна, за да изпревари опашките в стадиона. Голям беше! Лека му пръст!

Колко хеттрика имаме в историята на ШЛ? Лорд Бендтнер срещу Порто, Жиру на Караискакис и Перез срещу Базел, а последното е и мой личен хеттрик, защото беше 3то гостуване в ШЛ в един и същи сезон.

А бе, Гораш.....къде са сандвичите?

12. Какво не достигаше на Арсенал да спечели лигата през последните 15 години?

Да бяха едно и две.....веднъж престъпно съдийство, после ината на Венгер или сляпото му доверие в Алмуниа, а за това с Лестър, доста непопулярно ми е мнението, но в даден момент от сезона всичко живо в средата на таблицата излизаше на разходка срещу тях и на живот и смърт срещу нас.

13. Кои във вашите очи бяха петте най-добри футболисти на Арсенал за този период от време и защо?

Ъммм..кой период? Анри, Бергкамп, Виера, Пирес и Фабрегас (в азбучен ред са ;))

14. Прекалено късно ли си тръгна Венгер?

Не само си тръгна прекалено късно, а и разни други промени се случиха прекалено късно и то само заради него.

15. Как виждате бъдещето на Арсенал и това на Арсенал България?

Ако ни се наредят звездите, може и да се случат хубави неща. Само времето ще покаже. За нас е по-лесно, вече сме на картата на фен клубовете и много по-лесно ще се задържим там, отколкото отборът ще се върне, където всички смятаме, че трябва да е.

15+1 Пожелайте ни нещо.

Наздраве!

44444.jpg

33333.jpg

22222.jpg

55555.jpg

  • Like 2
  • Thanks 3
  • Upvote 7
 Share

1 Comment


Recommended Comments

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Blog Comments

    • Честито бебче, бъдете здрави, щастливи и с кеф да броите бъдещите титли на Арсенал! Страхотно интервю, което неколкократно върна усмивката на лицето ми с някои спомени и размисли!
    • С Дидо бяхме в онази пицария.  Поздрави на Плевен!  UTA! 
    • Браво Петко!Уникално унтервю,може би едно от най-съдържателните и изчерпаеми до момента
    • Четейки интервютата, които Петко прави, у мен започнаха да се връщат спомени от сезоните, в които бях малко по-редовен на сбирки. Та ето една култова история с участието на небезизвестният Дани Гумата.  Действието се случва в един неделен следобед (датата беше 01.02.2015), а нашите момчета домакинстват на Астън Вила. Клон София се бяхме събрали в Харпа (тази ужасна дупка ) като имаше прилична бройка, щото тогава бяхме малко по-интересни за гледане от сега (а може и наличието на чичко Оли да
    • "... да си фен на Арсенал не значи, че си падаш по модата, а по класиката." 
  • Blog Statistics

    • Total Blogs
      6
    • Total Entries
      62
×
×
  • Create New...