Днес ви представяме човекът, който упорито си проси пожизнена забрана за посещение на мачове или поне на важни такива, фенът, който иска да участва в бирена миля като пасивен консуматор, докторът на фен клуба, след посещение при който всички си тръгват с усмивка, въпреки последните резултати на любимия отбор, един от хората, помогнал много за реализирането на различни събития на организацията, Светломир Дамянов!

P.S.: Все пак му пожелаваме скоро да види победа на живо, защото напоследък това вече си е събитие за отбора и всички фенове като цяло.

1. Споделете първия си и най-емоционалните си спомени с фен клуба.

Първият ми момент с фенклуба бе сблъсък с реалността в автобуса за Белград през 2010 г. В годините след това осъзнах, че това е било нищо сравнено със случките с ASCB.

Най-емоционалният ми спомен със сигурност е мачът с Хъл и спечелването на ФА Къп през 2014 г. Бяхме в Харпа, напрежението след 0-2 беше неуписуемо огромно, но и също толкова неуписуема беше радостта след гола на Рамзи и последния сигнал. Имаше доста разплакани момчета. Все едно беше вчера. Това не се забравя!!!

2. Какво ви е стимулирало/стимулира да отделяте време и енергия в работата на организацията?

Преди десетина години исках да покажа на всички от обкръжението ми колко страхотен отбор е Арсенал и много други неща “за играта”. Сега искам да кажа на всички какво страхотно семейство е ASCB и определено хората там са основния ми стимул да отделям толкова много време последните години. Истината е, че управата на ASCB го заслужават. Аз съм просто член. Никога не съм искал да бъда нещо повече, защото смятам, че не съм достатъчно отдаден, за да съм там!

3. Какви са причините според вас фен клубът да е най-многобройният в страната?

На този въпрос ми е трудно да отговоря, защото колкото и да са розови очилата не можем да отречем огромната маса фенове на други отбори в България. Тук отново вярвам, че бруталната отдаденост на управата на ASCB е причината да ги бием с много.

Друга причина със сигурност са неадекватните действия на “конкурентите”.

4. Има ли нещо, което не харесвате в работата на фен клуба и как предлагате да го променим?

Има и такива неща и предложенията ми отдавна са дадени. Прекрасната новина е, че се работи по въпроса и нещата се получават прекрасно.

5. Най-добрата инициатива на фен клуба през годините според вас?

За разлика от любимия отбор, последните 5-6 години, развитието на фен клуба е взривно и инициативите не са една или две, за да се спомене точно определена. Това ни даде правото да сме с плюс статут и сме на челните места от всички фен клубове на Арсенал в света. Статут, който ни бе отнет по неясни причини, но всъщност малко хора знаят, че ASCB отговаря перфектно на всички изисквания за развитие, “спуснати” ни от клуба и дори добавяме много от нас, за да покажем, че вече не сме някаква шайка фенове, а сериозен фен клуб, достоен за подражание.

6. Ако трябва с една дума да опишете фен клуба, коя би била тя?

Семейство...Със сигурност е семейство.

7. Арсенал не е печелил титла от основаването на фен клуба. Какво бихте направили, когато това се случи?

Не знам. Ще се надявам да съм на стадиона и да присъствам на всички събития в Лондон в дните след това.

8. Смятате ли, че причината за неспечелването на титлата е недостатъчното количество изпита бира от членовете ни по време на мачовете и как оценявате вашия принос към бироизпиването?

Твърдо НЕ. Гарантирам, че ако бирата водеше до титли, любимият отбор щеше да е на друго ниво с поне 3-4 титли последните 10 години. Уви, това не е така. Точно поради тази причина не съм допринесъл дори и с една бира последните.... 39 години.

9. Най-скандалният ви спомен (или поне предаденият по-късно разказ за стореното)?

Доста такива има, като се почне от разнасяне на пътни знаци из нощен Троян и се стигне до нелегално влизане през чужд сектор на стадиона. Но, предполагам, малко хора ще искат да разкажат по- пикантните неща на този въпрос.

10. За нас гостуването на Арсенал в София беше един от най-паметните моменти в историята на фен клуба. Какво си спомняте от 01/11/2016?

Организацията беше превъзходна. Всички се бяха надъхали на макс. Помня как пяхме пред Александър Невски повече от 10 минути песента за Йозил. Явно добре сме се справили, като се има предвид съдбата как ни се отплати.
След това шествието по улиците, беше наистина страхотно изживяване!!!!

11. Любимите ви мачове на Арсенал, които сте гледали на живо?

Аз си падам малко от гюлетата и в 14-те си мача за последните 9 години имам доста лоши спомени по европейските терени. Тази чест май се пада на мача с Лудогорец. Все пак бях само на 50 см при радостта на Месут по време на онзи извънземен гол точно пред нашия сектор. Чувството беше нереално.

12. Какво не достигаше на Арсенал да спечели лигата през последните 15 години?

Топки. Много отдавна не ни достига това. Разбира се и разпродаването на звездите, в ония години, не може да се пропусне.

Реално, както моментното представяне, така и това последните 3-4 години, лично за мен се дължи на липсата на човек, който да накара отбора да се бори и да оставяме душата си на терена. Дали това е мениджър или капитан...не знам. В тези години отборът е плах и апатичен и няма и помен от онзи колос в Англия, от който всички се страхуваха.

13. Кои във вашите очи бяха петте най-добри футболисти на Арсенал за този период от време и защо?

Ще започна със Санти, Ще премина през Сеск и ще завърша с двама топ фуболиста, които обаче заслужават да се запомнят само с появата им в страниците на учебниците по биология...по-точно в урока за женска полова система. Това са РвП и чилийското момче. На последните компания им прави и На$ри.

Не мога да пропусна Месут Йозил, разбира се, както и сегашната ни голова машина от Габон. Рамзи и Жиру имат особено място в сърцето ми, близо до Томаш Росицки, но последните трима не се доближават като качества до предишните!!!

Тук, като се вгледаме, ясно личи и допълнението на горния отговор. Всички тези играчи не се доближават и малко до лидерските качества на онова “златно поколение”, начело с Анри, Бергкамп, Пирес, Сол Кембъл плюс още много, като лидерски качества и себераздаване на терена.

14. Прекалено късно ли си тръгна Венгер?

На фона на моментното представяне, не знам колко мога да съм адекватен в преценката си за Венгер в последните му години при нас.
Но, ДА, бих отговорил с ДА на този въпрос.

15. Как виждате бъдещето на Арсенал и това на Арсенал България?

Как ли?!?! Kоренно различно. Докато в ASCB се работи с хъс и ясна цел, то след неочаквания добър трансферен прозорец в отбора се стига до глупав подбор на капитан, до тотално потъпкване на ценностите на отбора, загуба не само на атакуващия ни стил на игра, а тотална липса на някакъв стил, наложен от новия треньор.
Политиката на изчакване от страна на ръководството е мъдра и вдъхва чувство на увереност и стабилност, но след най-слабия старт на отбора от много време насам, трябват спешни мерки.
В дългосрочен план виждам възраждане на отбора и до 4-5 години ако не сме онова страшилище в Англия от началото на века, то поне ще сме реални претенденти за трофеи на родна, а защо не и международна сцена.

15+1. Пожелайте ни нещо.

Титла на Арсенал, момчета, пожелавам титла. Ок де, може и просто някоя купа засега. Но титлата е задължителна, за да се счупи каръка без титла за Арсенал след основаването на ASCB.