Представяме Ви един от феновете-ветерани на любимия ни клуб, който е един от хората, успял да съхрани страстта си към отбора в неподозирани за повечето от нас времена на липса на информация и неблагоприятно състояние на клуба, горнооряховският буфер, който тежи на мястото си не само на килограми, един от старейшините на клон Велико Търново, Цветомир Енев.

1. Споделете първия си  и най-емоционалните си спомени с фен клуба.

Тук има малка предистория. В Търново феновете се събрахме съвсем спонтанно по обява във вестника и без никаква мисъл за фен клуба. В един момент някой спомена, че има официален фен клуб и не е зле да се свържем с тях. Скоро след това Томов ми се обади и рече, че представители на фен клуба ще идват в Търново. Честно казано, от това, което бях чувал за други подобни организации очакванията ми бяха да се изтърсят едни надувки с мания за величие. Всъщност бяха много свестни хора. Пихме бира. Имаше и мацки. Получи се добре. Когато при откриването на клона в Mc'Namara Irish Pub чух да кънти "And it's Arsenal..." всичко си дойде съвсем на място.

Емоционалните моменти са много, но най-силните са два. Първият е гостуването на Фенербахче, когато едва си чувах мислите. Вторият и определено най-вълнуващият беше, когато един цял сектор хора се присъедини към нас на мача с Лудогорец.

2. Какво ви е стимулирало/стимулира да отделяте време и енергия в работата на организацията?

Честно казано ми е малко трудно да приема, че отделям някакво съществено време за организацията, в сравнение с други хора, които наистина движат нещата. При мен въпросът е принципен - щом съм част от някаква общност винаги бих направил всичко, което мога за да я подкрепя. Особено, когато е свързана с любимия ми клуб.

3. Какви са причините според вас фен клубът да е най-многобройният в страната?

Безспорно зад този факт стои голямата отдаденост и изключително сериозната работа на много хора. Но не по-малка заслуга имат и самите ценности на Арсенал, заради които всички ние сме фенове, независимо дали го осъзнаваме или не. Стремежът към благородство, липсата на комерсиализъм. Такива неща.

4. Има ли нещо, което не харесвате в работата на фен клуба и как предлагате да го променим?

С фенството е като с любовта. Дори да виждаш грешки, те ти се струват като най-прекрасните грешки на света. Няма нещо в работата на фен клуба, което не харесвам.

5. Най-добрата инициатива на фен клуба през годините според вас?

Най-добрата ни инициатива са книгите. Това е инициативата, която отговаря в най-голяма степен на смисъла от съществуването на фен клуб по принцип. Инициативите с кръводаряването, подпомагането на животните и другите дарителски инициативи също са много важни, но те са някак общочовешки, докато издаването на тези книги е по някакъв начин и демонстрация на идентичност.

6. Ако трябва с една дума да опишете фен клуба, коя би била тя?

Класа.

7. Арсенал не е печелил титла от основаването на фен клуба. Какво бихте направили, когато това се случи?

Със сигурност ще има момент на еуфория. Но аз лично повече се наслаждавам на онзи момент, в който оставаш сам с чаша уиски и си казваш "Мамка му, успяхме!"

8. Смятате ли, че причината за неспечелването на титлата е недостатъчното количество изпита бира от членовете ни по време на мачовете и как оценявате вашия принос към бироизпиването?

До колкото имам наблюдения, само бирата изпита от нашият фен клуб би трябвало да е достатъчна за пълна хегемония в Англия. Но дано няма нещо общо между двете неща, защото ще изпитвам сериозни угризения в личен план...

9. Най-скандалният ви спомен (или поне предаденият по-късно разказ за стореното)?

Нямам скандални спомени. Може би и защото приемам за нормални много неща, които са скандални за много други хора.

10. За нас гостуването на Арсенал в София беше един от най-паметните моменти в историята на фен клуба. Какво си спомняте от 01/11/2016?

Всичко си спомням. И вълненията покрай организацията, и бирата в "Гарванът и гюлето", и шествието по "Орлов мост", и обединението на публиката, и как псувах идеята със знамето на Венгер, защото не видях гола на Джака, и голът на Йозил... Не съм убеден, че повечето фенове изобщо осъзнаваме какво всъщност постигнахме тогава.

11. Любимите ви мачове на Арсенал, които сте гледали на живо?

Всеки един ми е любим. Но най-голяма тръпка ми беше онова 2:2 с Тотнъм в началото на този сезон. Беше първият ми мач на Емиратс.

12. Какво не достигаше на Арсенал да спечели лигата през последните 15 години?

Арсенал не успя да се трансформира навреме. След Абрамович и арабите, футболът се превърна в бизнес, който изисква изключително високо ниво на инвестициите. Арсенал опита да отговори на това, като превърна един изключително успешен треньор в бизнесмен. Така загубихме нивото си и на терена, и извън него.

13. Кои във вашите очи бяха петте най-добри футболисти на Арсенал за този период от време и защо?

Ако трябва да напиша защо, ще се превърне в роман, а не ме бива много по тази част. Най-добрите са Бергкамп, Анри, Адамс и Пирес. Но само един е Томас Росицки. Той е играчът, за който съм имал най-големи надежди, за който съм страдал най-много в периода на контузиите му, който получи от нас много и ни даде всичко, което беше по силите му.

14. Прекалено късно ли си тръгна Венгер?

Определено да. Венгер ни даде много. Чест му прави, че с него преминахме изключително успешно през един от най-трудните финансови периоди за клуба. Когато дойде при нас той гледаше другите. Видя грешките им и разработи модел, който превърна Арсенал в един изключително успешен и вълнуващ отбор. Тогава всички гледаха него и се адаптираха. А той се загледа единствено в себе си. Ако си беше тръгнал след последната купа на Англия, може би статуята му вече щеше да е до тази на Чапман.

15. Как виждате бъдещето на Арсенал  и това на Арсенал България?

Бъдещето на Арсенал ще бъде блестящо. Без значение дали печели или губи. Като това на джентълмен в лондонски клуб, който излъчва класа без значение дали предният ден е спечелил милиони, или се е разорил. Същото важи и за фен клуба.

15+1 Пожелайте ни нещо.

Здраве, любов и титла!