Давид Стефанов - Небесния
Представяме ви един от най-космополитните представители на ASCB, роденият болярин, живял в Шумен и Варна, за да стигне до Дрезден, най-deathcore метълския глас във фен клуба и бивш представител на клон Шумен, Давид Стефанов - Небесния.
1. Споделете първия си и най-емоционалните си спомени с фен клуба.
Първите ми бегли спомени бяха гледането на няколко мача в един Еврофутбол в Шумен. Иначе първата ми официална поява беше на една фeн среща в Стара Загора преди доста години.
Най-емоционалният ми момент e финалът на ФА Къп срещу Астън Вила. На деня се случи да се намирам в родното Търново и изгледах мача с клона от Велико Търново, беше доста приятна емоция. Също много гледания на мачове с клон Варна трябва да бъдат споменати.
2. Какво ви е стимулирало/стимулира да отделяте време и енергия в работата на организацията?
За мое огромно съжаление никога не успях да направя нещо огромно за фен клуба, а винаги съм имал огромно желание. Лош тайминг - когато си бях у дома, нямах кой знае каква възможност за дейности, защото бях ученик и келеш. Сега, когато имам повече възможности, съм далеч. Но с удоволствие представям Арсенал-България в Германия всеки ден, изкарвайки да речем колата си (която е с немски номер, но отдолу пише “Арсенал-България”). Даже наскоро ме спря полиция в Дрезден и единият от проверяващите се загледа в номера и каза: “Не ви е лесно тази година на феновете на Арсенал“. Ах, fun times...
От месеци насам се каня да започна седмичен подкаст на Арсенал-България и да продължа това, което Джалев започна, но не ми стига времето, а и преди седмица лаптопът ми предаде дух. Но ще измисля нещо.
3. Какви са причините според вас фен клубът да е най-многобройният в страната?
Може би правилното ръководство на организацията и коректния начин на представянето ѝ. Не пропускаме гостуване на наш бивш или настоящ играч, имаме мнение в социалните мрежи и медиите, дейностите ни се простират отвъд футбола и всичко свързано с него. Арсенал-България е нещо страхотно.
4. Има ли нещо, което не харесвате в работата на фен клуба и как предлагате да го променим?
Трудно ми е да кажа, понеже съм доста далеч от day-to-day-живота на Арсенал-България. Набиват ми се на очи понякога дискусии за билети във фейсбук, но недоволни винаги има. Но както казах, въпреки че членувам от много време, никога не съм бил тясно свързан с ядрото на организацията и то главно от чисто географски причини. Няма как да критикувам нещо, което не познавам в детайли.
5. Най-добрата инициатива на фен клуба през годините според вас?
Ами много са. Кръводаряването, различните благотворителни дейности и цялостната заетост се открояват за мен. Арсенал-България е нещо повече от просто футболен фен клуб.
6. Ако трябва с една дума да опишете фен клуба, коя би била тя?
Във връзка с последното ми изречение от предния отговор - човечност.
7. Арсенал не е печелил титла от основаването на фен клуба. Какво бихте направили, когато това се случи?
Нямам представа. Може би някоя поразия. Но ще си струва. Със сигурност знам, че ще бъда най-щастливият човек на света.
8. Смятате ли, че причината за неспечелването на титлата е недостатъчното количество изпита бира от членовете ни по време на мачовете и как оценявате вашия принос към бироизпиването?
Категорично и безусловно. Няма такова нещо като “достатъчно бира”. Що се отнася до моя принос - немалък, но крайно недостатъчен.
9. Най-скандалният ви спомен (или поне предаденият по-късно разказ за стореното)?
Моят най-скандален спомен е малко по различен от този на повечето хора. Него си го спомням много добре. Имах билет за Арсенал - Тотнъм, мисля че беше 2014 година, тогава живях в Англия и това щеше да ми е първият мач на живо. Понеже обаче бях цял ден на път, имах в раницата си едно джобно швейцарско ножче - знаете ги, от тия, които имат и лъжичка и виличка и отвертка на тях. Не съм бил въоръжен или нещо подобно. И преди да вляза, отидох при стюардите и доброволно им го дадох, питайки ги, какво да правя с него, защото ми беше ясно, че няма как да го взема. Наобиколиха ме една камара полицаи, провериха ми всичко, разпитаха ме и така и не ме пуснаха да вляза от мерки за сигурност. Още ми е горчиво заради тоя случай, но нямах много време да унивам и въпреки, че се чувствах безсилен със сълзи на очи, ме удари една мисъл - “Арсенал играе”. В един момент нищо друго нямаше значение, аз трябваше да гледам мача. След което хукнах веднага към “Gunners Pub“, където и гледах срещата. Емоцията беше не по-малка, така че не съжалявам за нищо.
10. За нас гостуването на Арсенал в София беше един от най-паметните моменти в историята на фен клуба. Какво си спомняте от 01/11/2016?
Спомням си, че много псувах. 18-19 години живея в България, Арсенал не идва. Изнасям се и хоп - Арсенал гостува в родината ми. Доста изнервяща ситуация, но беше страхотно да видя поведението и реакцията на фен клуба. Начинът, по който беше организирано всичко, е просто феноменален. Моите лични поздравления към всички, допринесли за този магически за организацията и присъстващите момент.
11. Любимите ви мачове на Арсенал, които сте гледали на живо?
Аз съм гледал само два. 3:0 срещу Бърнли на Емиратс (малко след инцидента ми с Тотнъм) и 0:3 във Франкфурт миналия септември. От Бърнли не помня много, толкова силна беше емоцията. Гостуването във Франкфурт беше доста вълнуващо, те имат уникални, просто уникални фенове и това, че успяхме да ги надвикаме накрая при 0:3, си беше успех, хаха.
12. Какво не достигаше на Арсенал да спечели лигата през последните 15 години?
Това е много комплексен въпрос, върху който може дълго да се разсъждава. Двете главни причини помоему са преместването на Емиратс и лошото ръководство. Нямам предвид самото преместване или самия стадион, а това, което то ни причини. Случи се в един период, в който парите взеха връх във футбола. И тогава печелеше тоя, който ги има, както и се видя. А ние нямахме и затова и направихме много крачки назад или по-скоро другите направиха такива напред, докато ние си останахме в един процес на изграждане. И днес, когато откъм пари сме може би по-близо до другите, отколкото бяхме преди 10-15 години, трябва да наваксаме другите аспекти, върху които не сме работили, докато другите са го правили. Преместването стана в кофти време. Една идея по-рано или по-късно и може би щяхме да се справим със ситуацията по-добре.
13. Кои във вашите очи бяха петте най-добри футболисти на Арсенал за този период от време и защо?
Труден въпрос. Ако говорим само за периода от 2004/2005 насам (Анри няма да го броя) и оставяйки емоционалната ми обвързаност с някои от тях настрана, то тогава: Алексис, Касорла, Фабрегас, ван Перси и може би Йозил.
14. Прекалено късно ли си тръгна Венгер?
Да. Обичам, обожавам и уважавам безкрайно много Венгер. Като човек, като треньор, като личност и като философ. Но що се отнася до воденето на Арсенал, той трябваше според мен да вземе решението една идея по-рано. Но за мен си остава герой, въпреки че това е също тема, която дълбоко може да бъде разнищена и да се видят днешните проблеми, възникнали заради нещо, направено от негова страна.
15. Как виждате бъдещето на Арсенал и това на Арсенал България?
Това на Арсенал - надявам се с Артета да сме в правилна посока. До момента на написването на това сме изиграли 7 мача и прогрес се вижда. Пожелавам си, да сме намерили ръководно лице за един дългосрочен проект, който да ни върне там, където принадлежим.
Бъдещето на Арсенал-България ми се вижда също доста добро. Постигнато е до момента нещо наистина специално. Смятам, че с точните хора на точните места, нещата могат да стават само по-добри.
15+1 Пожелайте ни нещо.
Пожелавам ви да сте все така всеотдайни и емоционално обвързани с работата, която вършите за тази организация. В личен план на всеки и семейството му желая здраве и справяне с всичко, което дойде по пътя. И дано скоро видите Арсенал шампион.
0 Comments
Recommended Comments
There are no comments to display.