Jump to content

Мартин Табаков


Petko Alexandrov

670 views

 Share

Днес ще ви представим гледната точка за фен клуба и Арсенал на един доктор по политически науки, още един от хората, присъствали на събранието за основаване на фен клуба, на практика първият човек, когото познавам от организацията, заговaряйки се още по пътя към мястото на срещата, след като се разпознахме по фенските артикули. Любителят на класиката и хармонията, който се преобразява в трудно сдържащ емоциите си фен докато гледа любимия си отбор, Мартин Табаков.

За съжаление, Мартин е от феновете, които отдавна не споделят футболните си емоции с хората от фен клуба и малцина го познават, но се надявам чрез интервюто, което той с радост даде за нас, въпреки натоварената си програма, да придобиете представа за това какви ценни фенове имаме! :afc2:

84244089_174044823696803_939529426054414336_n.thumb.jpg.527f293b8100a23cce50064f6333656f.jpg

1. Споделете първия си и най-емоционалните си спомени с фен клуба.

Като първи спомен бих посочил самото учредяване на клуба. Това наистина бе емоционален момент за мен: все едно отивах на първа среща с момиче (но вместо това се появи едно дебело момче, Любо Методиев). Тогава се запознахме и с теб, Петко, помниш ли? В метрото, нали? До учредяването на клуба всеки един от нас е обичал Арсенал, но след създаването на българския клон нещата градираха: вече можеше да разкажеш, да споделиш с някого впечатления и емоции. А Арсенал е нещо енигматично и благодатно, предопределено „да побеждава чрез хармония“. В древногръцката философия и особено при Аристотел има един термин – telos, който кореспондира с хармоничното движение, постигащо целта и ентелехията. Арсенал, в такъв случай, е telos, а Аристотел е бил първият артилерист. :)

Като исторически клуб, разбира се, времето оставя своя отпечатък по Арсенал. Отборът може да е по-британски (като при Джордж Греъм) или по-континентален (като при Арсен Венгер). Но това, което искам да виждам в отбора, е инженерната мисъл на Арсен Венгер, твърдостта на Тони Адамс, авторитетът на Патрик Виера, скоростта на Тиери Анри, точността на Робер Пирес, докосването на Денис Бергкамп и лудостта на Фреди Люнгберг.

Арсенал е нещо много различно от клишетата, които, за съжаление, се случват във футбола и на Острова. Не че нашият отбор е имунизиран от комерсиализацията на играта, но успехите ни не зависят от конюнктурата в степента, в която това важи за клубове от Западен Лондон и Манчестър. В известен смисъл, не са много отборите на Острова, които имат правото да ни гледат в очите. Нека го кажа дебело: да си фен на Арсенал не значи, че си падаш по модата, а по класиката. А когато Фабрегас държеше диригентската палка в средата на терена, имах чувството, че не гледам футбол, а слушам Шопен. Но Арсенал за футбола е като Виенската филхармония за оркестралното изкуство.

А най-емоционалният ми момент може би бе този на финала за шампионска лига срещу отбора от Каталуния. След този мач, ако помня правилно, май от Мърфис ни намекнаха, че не сме вече добре дошли там. Или пък се сещам за друг: когато Уест хем би Тотнъм с 2:1 в последния кръг от Висшата лига през 2006-та и Арсенал взе четвъртото място. Ние играехме по същото време (нали е последен кръг), но всички в пъба гледахме по-скоро екрана, на който се разхождаха белите пернати.

2. Какво ви е стимулирало/стимулира да отделяте време и енергия в работата на организацията?

Не съм активен във фен клуба от доста години вече. Част от причините са, че когато гледам Арсенал, всъщност дълбоко се афектирам (особено последното десетилетие, по обективни причини). А на публични места все пак се опитвам да спазвам някакво благоприличие. Но виж – като си  гледам мача вкъщи – мога да си беснея щедро. Ей сега, на изравнителния гол на Белейрин срещу отбора на Роман Абрамович, така рязко скочих от дивана, че приземяването след това ми донесе формална контузия. Но акълът е аксесоар, който оставам да почива, когато гордостта на Лондон играе.

3. Какви са причините според вас фен клубът да е най-многобройният в страната?

Още от самото начало си личеше, че с неговата организация се захващат сериозни хора. Т.е. не бе само въпрос на ентусиазъм, но и на готовност за жертви – от личното време и ресурс. След това, предполагам, тази формула е продължила във времето, за да имаме такъв резултат. Моите искрени поздравления за хората, които са правили и правят това възможно.

4. Има ли нещо, което не харесвате в работата на фен клуба и как предлагате да го променим?

Отдавна съм се откъснал от дейността на фен клуба и нямам преки наблюдения за случващото се в организацията, така че не мога да дам мнение по този въпрос.

5. Най-добрата инициатива на фен клуба през годините според вас?

Всяка инициатива, популяризираща Арсенал България е добра.

6. Ако трябва с една дума да опишете фен клуба, коя би била тя?

Може ли с две? Дързост и красота, но без фалшивата мелодрама от едноименния сериал. Дързост, защото никога не е лесно да направиш фен клуб на небългарски отбор. Красота, защото все пак става дума за Арсенал.

7. Арсенал не е печелил титла от основаването на фен клуба. Какво бихте направили, когато това се случи?

Тук трябва да измисля някой по-мъжки отговор от този, който инстинктивно ми дойде наум. Може би ще трябва да се консултирам с някой фен на Ливърпул как ще реагира той по-късно тази година след толкова много време. Но за да отговоря все пак на въпроса: ще се радвам като малко дете.  Дотогава обаче си поставям по-обозрими цели: Солскяер да продължава да ръководи Юнайтед, а Жозе Мауриньо – Тотнъм.

8. Смятате ли, че причината за неспечелването на титлата е недостатъчното количество изпита бира от членовете ни по време на мачовете и как оценявате вашия принос към бироизпиването?

Не съм по газираните напитки и заслугата за корема ми не е на бирата, а си е изцяло моя. Но качете градусите и мизата и се включвам. Да се разберем кой колко и какво трябва да изпие, за да вдигнем най-сетне шампионатния трофей. А ако Хари Кейн се позадържи още в лазарета, може и това да полеем.

9. Най-скандалният ви спомен (или поне предаденият по-късно разказ за стореното)?

Преди доста години в Мърфис, дори не помня срещу кого играехме, но беше мач за FA Cup, към основното - кефа от гледането на Арсенал, смело надскочих себе си в гарнитурата от промили, така че на другия ден като станах трябваше да си изжабуркам паметта в интернет, за да си сверя някакви базови неща от сорта на това как беше завършил мачът, който иначе чинно гледах. Но в моя защита ще кажа, че емоцията от Арсенал и скромните ми към онзи момент години и килограми са си казали думата. Всеки, разбира се, може да го боли глава на другия ден. Освен феновете на по-скромния клуб от Северен Лондон, които сигурно са в перманентен дискомфорт от високата сянка, която хвърляме над тях. Затова бялото/пребледнялото им отива.

10. За нас гостуването на Арсенал в София беше един от най-паметните моменти в историята на фен клуба. Какво си спомняте от 01/11/2016?

Две неща. Как Месут Йозил се разходи из защитата на Лудогорец и страхотния транспарант за Венгер.

11. Любимите ви мачове на Арсенал, които сте гледали на живо?

Мачовете, които съм гледал на живо, по никакъв начин не са ми от любимите.

12. Какво не достигаше на Арсенал да спечели лигата през последните 15 години?

Може би не малко неща. Първо, характер. Второ, лидерство на терена (от Патрик Виера насам ние имаме капитани, но не и лидери). Обамеянг е страхотен нападател, но не притежава лидерски качества. Гранит Джака, ако не беше направил тази изцепка спрямо феновете, можеше да даде – ако не качество, тъй като според мен неговото такова е спорно – то поне присъствие в средата на терена, каквото трябва да има един капитан. Но за да бъдеш капитан е редно да имаш не само опит, но и натрупан стаж в клуба. Не може да дадеш лентата, например, на Давид Луиз. Мисля обаче, че Бернд Лено има перспективата да се нагърби скоро време с тази отговорност.

13. Кои във вашите очи бяха петте най-добри футболисти на Арсенал за този период от време и защо?

Може би съм субективен, но изключително харесвах Арън Рамзи. Недоумявам защо бе пуснат да си отиде миналата година. Това бе една от най-тежките сред многото грешки на Емери. Също се възхищавах и на Томаш Росицки. Чехът бе „господин Арсенал“, който олицетворяваше точно Victoria Concordia Crescit. Прецизен, макар и чуплив. Личните ми комплименти има и Александър Хлеб. Иначе за посочения период обективно погледнато най-добър бе Фабрегас. Самир Насри също имаше добър поглед върху играта, но стига за тези „обърни-плащовци“. От днешния състав на Арсенал най-класният футболист не е трудно да бъде посочен: Обамеянг. Гледам с много надежда и на Мартинели. Но този паралел, който правя, всъщност е подсказващ: Арсенал е бил силен тогава, когато е имал класна средна линия. За съжаление, в момента това не е случаят. В момента нито Джака, нито Торейра, нито Йозил, нито Гендузи заслужават да играят в Арсенал. Едра констатация, но, уви, ми се струва коректна. С която искам да кажа: да, знаем си проблемите в защитата, но не подценявайте тези в халфовата линия.

14. Прекалено късно ли си тръгна Венгер?

Може би да. Но никога не се присъединих към ожесточението на феновете към него през последните му години начело на клуба. Даже неприятно впечатление ми правиха някои сред тях, може би станали фенове на отбора по-скоро, които не схващаха какво значи Арсен за Арсенал. Все пак Венгер си остави ДНК-то в Арсенал: и с хубавото, и с лошото. Такава личност трудно се заменя. Не може да сипеш бира във винена чаша, нали?

За раздялата с Емери обаче нямах подобни скрупули. Всъщност изхвърлянето на Емери е последната голяма победа на Арсенал.

15. Как виждате бъдещето на Арсенал и това на Арсенал България?

Това, за което искам да поздравя хората във фен клуба е, че той продължава да се разраства, въпреки затишието на отбора през посочения период. Много е лесно да развиваш клубна дейност, когато отборът ти побеждава и печели трофеи. Но когато последното не се случва, то това е истинският тест на времето. Българският клон на фен клуба показва, че ще мине успешно този тест.

15+1 Пожелайте ни нещо.

Утилитарно ви пожелавам завръщане в топ 4 и скорошен трофей. А дотогава: стоически да пазим самообладание и присъствие на духа като тези на Дейвид Сиймън. Успех!

 Share

1 Comment


Recommended Comments

Guest
Add a comment...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

  • Blog Comments

    • Честито бебче, бъдете здрави, щастливи и с кеф да броите бъдещите титли на Арсенал! Страхотно интервю, което неколкократно върна усмивката на лицето ми с някои спомени и размисли!
    • С Дидо бяхме в онази пицария.  Поздрави на Плевен!  UTA! 
    • Браво Петко!Уникално унтервю,може би едно от най-съдържателните и изчерпаеми до момента
    • Четейки интервютата, които Петко прави, у мен започнаха да се връщат спомени от сезоните, в които бях малко по-редовен на сбирки. Та ето една култова история с участието на небезизвестният Дани Гумата.  Действието се случва в един неделен следобед (датата беше 01.02.2015), а нашите момчета домакинстват на Астън Вила. Клон София се бяхме събрали в Харпа (тази ужасна дупка ) като имаше прилична бройка, щото тогава бяхме малко по-интересни за гледане от сега (а може и наличието на чичко Оли да
    • "... да си фен на Арсенал не значи, че си падаш по модата, а по класиката." 
  • Blog Statistics

    • Total Blogs
      6
    • Total Entries
      62
×
×
  • Create New...