Днес ще ви представим още един от old school gunner-ите, към които единствено мога да изпитвам респект и да слушам с интерес историите за фенството през годините, когато информация за английското първенство е била достъпка единствено по радио BBC, специализираните футболни вестници и списания, както и в редки случаи по националната телевизия. Един от идеолозите и основатели на клон Шумен, бунтарът от годините на прехода и естествено любител на качествената музика, Стоян Стоянов.

1. Споделете първия си  и най-емоционалните си спомени с фен клуба.

Ще започна с нещо като цитат от “Fever Pitch“. ”Струва ми се, че то винаги си е било там... и е чакало своето проявление.“ Чувството ми за определена кауза или общност, принадлежност. Аз съм от поколението, което беше склонно да идолизира и митологизира. Така се случиха моите две любови-футбол и рок музика. Като прибавим безкрайно оскъдната информация която минаваше зад Стената, ние, децата на 80-те, някак естествено си намерихме кумирите на сцената и зеления терен. Годината е била около 1990, когато приятелския ми кръг започна да говори по-сериозно за Великата английска футболна игра и по-специално имахме фенове на Арсенал, Тотнъм, Астън Вила, Евертън, Ливърпул и МЮН. Започна да излиза и култовият вестник “Албион” и стана доста по-интересно....Тогава не бях съвсем ориентиран ”накъде да поема” като чуждоземни футболни пристрастия, освен единият от българските грандове, на когото симпатизирах от дете, но Провидението не ме остави дълго да се лутам и един ден видях на двоен постер в средата на списание “Гол” - “Арсенал- шампион на Първа Дивизия за сезон 90-91”. И се загледах.....За по-младите фенове е добре да се спомене, че тогава мачове се даваха рядко и дойде онзи паметен финал срещу могъщата “Парма” на Дзола, Асприля и Сие, в който си бяхме явни аутсайдери, но не и според Алън Смит, който донесе неизмеримо щастие още в 19-та минута и голямо треперене до края, но удържахме и вдигнахме КНК за пръв (и единствен ) път.

Оттогава датира и моята трайна връзка с АФК и първият ми голям емоционален спомен.

За ASCB научих за пръв път през септември 2007 г., след мача със Стяуа, на който злополучно не успяхме да отидем с моите съмишленици и приятели по една или друга причина. По някакви неведоми интернетски пътеки се свързах с Ангел Георгиев и Любо Методиев и те ми разясниха накратко за тогавашния етап на организацията и целите й.  Бях приятно “шокиран”, че е възникнало такова нещо като ASCB и реших да продължа комуникацията с тях. Получих членска карта с номер 186 и както се пошегувах тогава ,“Не може ли да е “1886” ?”, продължих да комуникирам с Ачо и Любо. Тогава някъде се свързах и с Дидо Желязков( на когото съм много благодарен, за всичко с което беше свързан и продължава да е ). Ачо и Любо ми разясниха условията за откриване на клон в Шумен и някъде там се срещнах с още 5-6 ентусиасти в местен Еврофутбол. Датата беше края на януари 2008 г. и затова сега празнуваме 12 години  АСКБ ШУмен. Това е вторият ми емоционален спомен.

Третият, е първият ми досег на живо с отбора. И то какъв! Гостуване на „Ататюрк Стейдиъм“-ъуей на „Бешикташ“ ! Всичко ми мина като на сън. А всъщност си беше едно истинско безсънно приключение, по спомен над 34-5 часа с автобус!?! Шумен-Варна-Бургас-Истанбул и обратно си беше изпитание за сетивата. Видяхме нулево равенство, но пък изживяхме чудната тръпка Пасел да ни спаси задниците (може и буквално) от небрежността на шофьора, който учтиво ни паркира пред входа на ултрасите на Бешикташ. Днес е забавно, но тогава не беше съвсем!

Емоционалният спомен, който винаги ще искам да си спомням, се случи в един местен супермаркет февруари 2016 г. Влязох и докато жена ми пазаруваше,аз видях един младеж на щанд за изработка на рекламни материали. Тъкмо си бях взел нов кейс за телефона и ми се прииска да го персонализирам с нещо качествено и скъпо за мен. Приближих се до младежа и го попитах дали може да ми принтира готическата ни емблема на кейса. Погледът му излъчваше толкова много емоции, че едва ли мога да ги опиша - изненада, удивление, възхита, изумление и ступор. Успя да каже само: “Аз, аз, също съм фен...на Арсенал!” Младежът беше вече небезизвестният Симеон Коджаманов и така започна Ренесанса на клон Шумен! Веднага след това поговорихме и се събрахме с хората, които той познава и са фенове на отбора, а аз се натоварих да ги запозная какво е това ASCB. Винаги ще си остане у мен и за мен тръпката, че разпознах у Стоян Филипов родения лидер, който може да дърпа организацията напред и съвсем безкористно го предложих да стане представител. Останалото е история.

2. Какво ви е стимулирало/стимулира да отделяте време и енергия в работата на организацията?

И до ден днешен не мога да определя, най-вече пред себе си, дали съм дал и давал колкото мога за организацията. Истината е в гледната точка. Много ми се иска да съм бил поне малката брънка в задвижването на голямата машина ASCB в Шумен поне. Винаги може повече. Но може и по-малко.

3. Какви са причините според вас фен клубът да е най-многобройният в страната?

Причините са в безкрайната отдаденост на шепа хора да направят щастливи по един или друг начин всички членове на организацията. Тук любимият ми израз е: “Хора, за които почти никой няма представа, правят неща, за които почти никой не може да си представи! С което не искам да кажа нищо недобро за всички. Всеки носи своя Арсенал в себе си-и това е много хубаво.

4. Има ли нещо, което не харесвате в работата на фен клуба и как предлагате да го променим?

Не познавам в детайли работата на клуба към момента, но всичко което виждам е, че вървим към развитие в правилна посока. Не се сещам за негативи.

5. Най-добрата инициатива на фен клуба през годините според вас?

О, не са малко. От организирането на фен срещи, дарителските кампании, рождените дни, посещенията на мачове групово. Това са масивни инициативи, които искат голяма отдаденост. Голям респект към всички замесени!

6. Ако трябва с една дума да опишете фен клуба, коя би била тя?

Съмишленост.

7. Арсенал не е печелил титла от основаването на фен клуба. Какво бихте направили, когато това се случи?

Ще цитирам тук първата страница на френския вестник “L'Équipe“ след умопомрачителния мач между Франция и Бразилия през 1986 г., който “петлите“ спечелиха след дузпи: “Ние сме луди, луди, полудяли от щастие! Иска ни се да прегърнем целия свят и да крещим!“

Да не споменавам, че е много вероятно да прекаля доста с някои напитки!

8. Смятате ли, че причината за неспечелването на титлата е недостатъчното количество изпита бира от членовете ни по време на мачовете и как оценявате вашия принос към бироизпиването?

РазБИРА се! Какво друго би било?!? Собсвеният си принос го оценявам доста високо последните 3 години, поради простата причина, че пия само бира!

9. Най-скандалният ви спомен (или поне предаденият по-късно разказ за стореното)?

За мое неудоволствие, присъствах. Беше това прословуто Общо събрание в Бургас, есента на  2008 г., когато излязоха наяве низки страсти у някои и доста нелицеприятни истини, след които нищо не беше вече същото. За всички.

10. За нас гостуването на Арсенал в София беше един от най-паметните моменти в историята на фен клуба. Какво си спомняте от 01/11/2016?

Спомням си, че всичко мина много бързо. Очакването от края на август до 1.11. беше цяла вечност. А когато дойде,мина като миг. Едва ли има нещо по-емоционално от walking tour и да си“гостуващ вкъщи“. Беше зашеметяващо да видим този обрат и гола на Йозил пред нас, да си по-многобройна фенска маса от „домакина“ не се среща често. Петричев ни опъна нервите, но пък така победата е по слaдка. Разбира се, почти съм сигурен, че Жоро още не си е мил ръката оттогава J!

11. Любимите ви мачове на Арсенал, които сте гледали на живо?

За съжаление, на живо са само два, но надявам се скоро да поправя тази срамна страница от биографията си.

12. Какво не достигаше на Арсенал да спечели лигата през последните 15 години?

Както се казва: “Благодаря за този въпрос!“. Тук съм категоричен! Качествен вратар, и футболист и човек като Виейра, имам предвид и като капитан. Капитанът трябва да може да накара съотборниците си да си оставят и душата на терена, щом трябва. Друго по един или друг начин сме имали, но на тези два поста все още не е достатъчно.

13. Кои във вашите очи бяха петте най-добри футболисти на Арсенал за този период от време и защо?

Не знам дали ще ги броим тези, но Бергкамп, Анри, Виейра, РвП и Фабрегас. Защото всеки един можеше сам да направи разликата в даден мач. Ако трябва да добавя, може би Рамзи.

14. Прекалено късно ли си тръгна Венгер?

Спорен въпрос. Ако не беше вдигнал 3 ФА купи в последните си години щях да кажа да, със сигурност. Но купите са си купи и не бива с лека ръка да се омаловажават, само защото на нас ни се е искало повече. Да не забравяме, че именно той ни издигна до висотите на световен клуб. Според мен просто трябваше сам да седне в някое вицепрезидентско място в борда доживот и да си гледа старините на спокойствие. Но явно е замесен от друго тесто.

15. Как виждате бъдещето на Арсенал  и това на Арсенал България?

Може би най-трудния въпрос. Иска ми се скоро да се поздравим с качествена игра - другото ще дойде само. Иска ми се да дойде нов собственик, който е фен на АФК. Колкото до ASCB - предричам бляскаво бъдеще с много култови спомени и срещи. Но както добре знаем, само постоянството и хармонията водят към победа.

15+1 Пожелайте ни нещо.

Пожелавам Ви винаги да търсите по-добрата версия на себе си всеки ден.Защото най-голямата битка не е срещу някого, а да надскочиш себе си. Всеки ден. Пожелавам Ви да надскачате и надграждате себе си. Винаги. За мен беше чест!