След дългосрочна пауза продължаваме да ви представяме хората, които са част от работещият механизъм на ASCB и отделят или отделяли от своето време за развитието на организацията. Представянето на следващият ни участник е някак естественото продължение след представяне на предишния. J Това е едно от момчетата, които макар да са се присъединили по-късно към организацията, носят този заряд и свеж ентусиазъм да помогнат, с каквото могат, фенът, предоставил сърцето си, че и името си, вече не само на Арсенал, но благодарение на привързаността си към Арсенал и принадлежността си към фен клуба, човекът, който няма да ни остави гладни и жадни в Стара Загора, защото от опит добре знае къде и как да задоволи всички кулинарно-пивчески претенции, настоящият представител на клон Стара Загора, Красимир Колев.

1. Споделете първия си и най-емоционалните си спомени с фен клуба.

Първият ми спомен за фен клуба датира от средата на месец октомври 2010 г. или по-точно от рождения ден на Заки през 2010 г.

След години гледане на мачове сам пред телевизора или лаптопа реших да се поинтересувам по-сериозно и да се свържа с други фенове на Арсенал, бях чувал за наличието на фен клуб, но незнайно защо нямах регистрация в тогавашния форум. Та реших да потърся контакт с други фенове и започнах да пиша в сайта на Диема, където имаше секция за Арсенал. След известно време спонтанно попитах няма ли фенове от Стара Загора да се съберем и да гледаме мачове заедно и мигновено бях поканен да гледаме мач на Скалите с местния клон. Интересното е, че ме покани Владо, който живее в съседния блок и сме играли стотици мачове заедно като деца, но бяхме поизгубили контакт с времето и нямахме идея, че и двамата сме запалени по Арсенал.

Та връщаме се към октомври 2010 г., аз уча в Габрово и пътувам изцяло с идеята, че уикенда ще гледам мач заедно с други фенове на Арсенал. По това време студент като всички останали в България без особени възможности отивам на Скалите за мача като в момента нямам спомен точно с кой сме играли, защото това в един момент остана на заден план. Влизам в заведението, виждам група хора облечени с артикули на Арсенал, кротко си сядам сам на маса и си поръчвам биричка. Забелязвам искреното приятелско отношение между хората, а не просто събиране, за да се изгледа мача и всеки да се насочи към неговият си живот и лични проблеми. След известно време набелязвам Владо, заговаряме се, запознавам се с част от присъстващите и мача започва. Аз си сядам на моята самостоятелна маса, пия си биричката и гледам с блаженство къде мача, къде групата от фенове на Арсенал, събрани в заведението.

На полувремето Заки дойде при мен, обясни ми всичко за организацията и аз веднага го попитах колко е членския внос. След като ми каза колко е аз с учудване попитах: „Ама за година ли?“. След като получих потвърждение вече бях решил, че го плащам и ставам член възможно най-скоро. Заки от своя страна ми обясни, че наближава края на сезона и ако искам мога да изчакам и да си платя за следващия сезон направо, за да не се налага в рамките на няколко месеца да плащам два пъти, но аз вече бях твърдо решен, че ще бъда член възможно най-скоро. Започна второто полувреме и всички седнаха по местата си, за да догледат мача.

След последния съдийски сигнал приятелските разговори продължиха, аз като нов и все още непознаващ никой започнах да си смятам сметката с идеята, че ще платя и ще си тръгвам. В този момент дойде Заки и с твърда решимост ми обяви, че той е платил цялата сметка и черпи всички за рождения си ден. Аз останах изумен как един от преди 90 минути непознат човек, с който сме си обелили едва няколко думи, иска да ме почерпи ей така за рождения си ден. Приех с неохота, поговорих още малко с някои от останалите като разбрах, че са се уговорили да изненадат Заки в тях по случай рождения му ден. В този момент ми стана ясно, че връзката между тези хора наистина не е само обвързана от Арсенал, а и от искреното приятелство, което виждах през цялото време между тях.

Вече бях още по-убеден, че искам да бъда част от това по един или друг начин.

Други емоционални спомени са от различните фен срещи и пътувания, като се отличават фен срещите в Добрич, където се оказа, че съм се запознал с бъдещата си съпруга, Бургас, Рибарица и Асеновград (моята първа фен среща, но за нея повече по-късно).

2. Какво ви е стимулирало/стимулира да отделяте време и енергия в работата на организацията?

В началото ме стимулираше желанието просто да помогна на хората, движещи нещата в града, за да им олекне поне малко. В последствие организацията все повече влезе в сърцето ми и до ден днешен просто не мога да се откажа от нея, донякъде по чисто егоистични причини. Плюс това ми доставя удоволствие да помагам с каквото мога на новите членове и да помагам да се почувстват добре дошли при нас.

3. Какви са причините според вас фен клубът да е най-многобройният в страната?

Добрата организация, себераздаването на доста хора и това, че не сме обединени само от Арсенал, а с времето намираме все повече неща, които да ни сближават.

4. Има ли нещо, което не харесвате в работата на фен клуба и как предлагате да го променим?

Всеки не харесва по нещо, било то малко или голямо в дадена организация, но в крайна сметка важното е да надскочиш себе си, така че организацията да продължи да се развива все повече и повече. Като цяло съм доволен накъде върви организацията, значи всичко е идеално.

5. Най-добрата инициатива на фен клуба през годините според вас?

Всички инициативи са добри сами по себе си, но най-много в личен план бих отличил кръводаряването. Никога не бях давал кръв през живота си, а сега съм редовен всяка година, че и дори миналата година давах два пъти. Това е инициатива, която ще продължа да поддържам в бъдеще дори и да спрем да я организираме през фен клуба.

6. Ако трябва с една дума да опишете фен клуба, коя би била тя?

Приятелство.

Открих много приятели чрез фен клуба, много от тях бяха и на сватбата ми и се радвам, че с толкова много хора продължаваме да поддържаме взаимоотношения до ден днешен.

7. Арсенал не е печелил титла от основаването на фен клуба. Какво бихте направили, когато това се случи?

Със сигурност каквото и да направя ще е свързано с голямо количество алкохол. Вероятно ще опитам да отида в Лондон на парада или ще го отпразнуваме „кротко“ с местните артилеристи.

8. Смятате ли, че причината за неспечелването на титлата е недостатъчното количество изпита бира от членовете ни по време на мачовете и как оценявате вашия принос към бироизпиването?

До един етап приноса ми беше доста голям и не само моя, но все пак не помогна за спечелването на титла. Смятам, че проблема се корени на друго място.

9. Най-скандалният ви спомен (или поне предаденият по-късно разказ за стореното)?

Връщаме се към гореспоменатата фен среща в Асеновград, която беше първа за мен. Големи очаквания и в същото време никаква идея какво конкретно ще се случва. Остава ми като спомен лекарския екип от клон София, които овършаха целия град в работно облекло. Също така това легендарно заведения Скорпион, където 90% от хората ядохме... нищо, но за сметка на това пихме коктейлите на Юри (съставките са в тайна, но ще издам, че съдържаше почти всичко налично около нас). Общо взето беше една много „интересна“ фен среща.

10. За нас гостуването на Арсенал в София беше един от най-паметните моменти в историята на фен клуба. Какво си спомняте от 01/11/2016?

Спомням си ясно с какви очи ни гледаха всички чужденци, когато видяха каква организация им бе приготвена. Събирането в бара... похода към стадиона.... напрегнатия до последно мач, въпреки очакванията ни за лесна победа.... зверския студ.... как англичаните набързо прецакаха вдигането на знамето в чест на Венгер, все едно щяха да видят гола на повторение.... и гола на Озил.

11. Любимите ви мачове на Арсенал, които сте гледали на живо?

Въпреки приличния ми стаж във фен клуба не съм присъствал на кой знае колко много мачове на живо, но все пак бих отличил:

Гостуването на Бешикташ завършило 0:0, със съпътстващите приключения по пътя и как за малко щяха да ни вкарат гол от центъра в първата минута.

Гостуването на Олимпиакос с хеттрика на Жиру, за който през целия път обяснявах на Пламен как ще се случи, а той не ми вярваше и ми обясняваше как носи една бутилка уиски. В крайна сметка Жиру наистина вкара хеттрик и ни класира, а Пламен се раздели с уискито си докато си спеше сладко по пътя на връщане.

Гостуването на Цървена Звезда и въпреки тежкия мач, красивия гол на Жиру дал ни победата и уникалната атмосфера създадена от домакините.

12. Какво не достигаше на Арсенал да спечели лигата през последните 15 години?

С годините все нещо не ни е достигало. Пари... Няколко класни попълнения на точните позиции... Разнообразие в стила на игра и нагаждане според противника... Късмет... Некадърно и целенасочено съдийство... и най-вече през целия период на безтитлие, мъжкарски характер на терена и мачкане до край на противника.

13. Кои във вашите очи бяха петте най-добри футболисти на Арсенал за този период от време и защо?

Ще прескоча периода на непобедимите и тогавашния отбор, защото почти всеки фен, докоснал се до магията на играта по това време, би посочил играчи от тогавашния отбор и ще се пренеса към по-съвременния Арсенал.

Рамзи – колкото и да не беше харесван и плют през годините, това е играч върнал се след жестока контузия и продължи да играе с характер и самочувствие. Винаги е давал 100% от себе си, винаги е приемал решенията на мениджъра било то да играе 2/3 от кариерата си на непривична за него позиция само, защото няма кой да пуснем там. Головете му ни донесоха две купи и куп емоции.

Росицки – този играч винаги е бил класа, когато се опази от контузиите и се появи на терена. Колко жалко е за целия футболен свят, че така и не успя да се опази здрав за дълъг период от време, за да покаже на какво наистина е способен. Винаги влизашe с плам в мачовете срещу щорите, редовно вкарващ им голове и тези негови дълги пасове на външен....

Жиру – въпреки множеството критики и изисквания по негов адрес, до последно даваше каквото може за отбора и не вкарваше никак малко голове. Ще го запомня с доста красиви голове и страхотните му комбинации с едно докосване, довели до магии и дезориентация в противниковите играчи. Въпреки всичките критики и хейт, в момента, в който ни напусна всички бяха тъжни и това доказва колко много е влязъл в сърцата ни.

Фабрегас – въпреки начина, по който си тръгна, през годините при нас беше движещата единица отбора да бъде в топ 4 и дори имахме няколко шанса да станем шампиони. Класата в играта му, спокойствието и визията, които имаше, си остават безспорни. В крайна сметка си тръгна по кофти начин, но кармата му го върна и му показа колко много го обичат в Каталуния. В интервютата му и до ден днешен си личи, че все още обича Арсенал и съжалява, че не остана при  нас, но хората правят грешки и някои от тях не могат да бъдат върнати или компенсирани.

Ван Перси – още един от играчите, тръгнали си по неправилния начин и също като Фабрегас разбрали, че най-добрите им години са били при нас. Но това не променя факта, че беше един от малкото ни класни нападатели в годините след Анри. Може би единствения в това време умеещ да бележи с двата крака, нещо, което до ден днешен не доумявам как професионален футболист не може да прави. Не е сериозно нападател, имащ себе си за световна класа, да излъчва страх с езика на тялото си, когато топката попадне на неудобния му крак. Ван Перси вкара много красиви и запомнящи се голове, ще запомня един срещу Ливърпул в 90-ата минута по време на фен срещата в Стара Загора и как цялата зала се разтресе при гола.

Разбира се няма как да не спомена и Санти и Полди с постоянните им усмивки и много други, но ще спра до тук...

14. Прекалено късно ли си тръгна Венгер?

За мен лично никога нямаше да бъде късно да си тръгне. Този човек беше спечелил моето уважение и аз бях на мнение, че може да си тръгне когато той прецени за добре. В крайна сметка след като си тръгна видяхме, че проблема не е бил в него и не сме цъфнали и вързали, а дори обратното.

15. Как виждате бъдещето на Арсенал и това на Арсенал България?

Бъдещето на Арсенал засега го виждам колебливо, но откакто Артета е начело виждам лъча светлина и надеждата, че нещата вървят бавно на добре.

Бъдещето на Арсенал България го виждам все по-светло и все по-плодотворно.

15+1 Пожелайте ни нещо.

Пожелавам на всички живот изпълнен със здраве, щастие, успехи, усмивки и ТИТЛИ на Арсенал!