Представяме Ви най-новия татко във фен клуба, който съвсем скоро се погрижи за съществуването на още едно бъдещо попълнение в дамския отбор на ASCB, създателят на плевенската епопея за фен клуба на Арсенал, Дон Жуанът на плевенския окръг, за който околността се оказа малка, докато не намери своята дама на сърцето си, представителят и създател на клон Плевен, Ангел Тодоров.

1. Споделете първия си и най-емоционалните си спомени с фен клуба.

Първият ми спомен от фен клуба беше, когато в Плевен направихме едно мини събиране от 5-6 човека, на което се реши, че ще има клон Плевен. На импровизираната сбирка бяхме аз, Мариус Симеонов (който има принос в основаването и на клон Велико Търново) и Кристиян Кирилов, като най-върли ентусиасти от Плевен. От страна на фен клуба беше дошъл Павката от Стара Загора и ако не ме лъже паметта (което е вероятно) Стани - шефа ;). Седнахме в една пицария, поговорихме си в топлия пролетен ден и взехме решение, че ще има клон Плевен. Денят беше доста емоционален за мен, защото това бе първия ми досег до фен клуба и знаех, че сме само на крачка от това да станем част от огромното семейство на Арсенал България. Да, думата е семейство, защото така чувствам цялата организация и се радвам, че с годините намерих изключително много нови, разнообразни, интересни, луди и щури приятели. Така в последствие се реши, че на 21-22 Септември 2013 г. ще се направи лятна среща и ОС в Плевен и ще се положат основите на нашия клон, който към момента е и най-младия.

Ако трябва да обобщя отговор на „най-емоционалните си спомени с фен клуба“ - бих казал, че за мен всяка сбирка на фен клуба е емоционална. Без значение дали сме 20, 30 или 100 човека - всяко събиране е емоция - спомен.

2. Какво ви е стимулирало/стимулира да отделяте време и енергия в работата на организацията?

На първо място е любовта ми към Арсенал - като цяло. „Работата“ ми прилича на това да си емисар, да привличаш нови хора, да ги палиш по идеята за Арсенал, да им обясниш, че тук има институация (фен клуба), която може да им даде друг поглед върху любимия клуб, нови емоции и преживявания, възможност да видят любимците си на живо. Когато запалиш повече хора по идеята и им покажеш нещо ново и хубаво - това ме зарежда.

На второ място е отговорността, която съм поел - лична и към всички членове на клона ни, към УС и организацията.

3. Какви са причините според вас фен клубът да е най-многобройният в страната?

Причините са много и вероятно представата ми е много бегла, но бих заложил на добрата структурираност и последователност. Работата на предствителите по клоновете, на УС по различните инициативи и кампании, с които се промотира и популяризира дейността на фен клуба. Ползите и позитивите от това да си член - е онези емоции по-горе, които изредих, не се срещат никъде другаде освен тук. Аз бих казал, че може да сме с още поне 50 % повече.....така, че ни го пожелавам.

4. Има ли нещо, което не харесвате в работата на фен клуба и как предлагате да го променим?

Това е интересен въпрос. Винаги ще има недоволни от нещо - неизбежно е. Лично аз оплаквания нямам. Дори с годините да е имало нещо, което не ми допада съм преценил, че не е фундаментално и може да се игнорира. От друга страна се поставям на мястото на УС и си давам сметка, че няма как няколко човека да угодят на 600. Не може всичко да е изрядно - та ние самите по клоновете не сме. Затова си има ОС, където се повдигат и решават подобни казуси - анкетата няма да ги реши и не е мястото. Изключвам последното ОС, където не решихме нищо, но все пак беше емоционално и незабравимо. J

5. Най-добрата инициатива на фен клуба през годините според вас?

За мен няма най-добра и по-малко добра. Щом е помогнала на нас като фен клуб да се развием и на нас като личности, значи е ползотворна. Дали било дарения за деца, животни, кръводаряване, благотворителни турнири или става дума за труден гост, който е дошъл за наш рожден ден - за мен всичко е позитивно и е допринесло за нашата удовлетвореност.

6. Ако трябва с една дума да опишете фен клуба, коя би била тя?

СТРАСТ!

7. Арсенал не е печелил титла от основаването на фен клуба. Какво бихте направили, когато това се случи?

В сезона, когато Лестър станаха шампиони ни водеха на Емирейтс с 0-1. Гледах мача с мой приятел у дома (абсолютен лаик на тема футбол). Стана 1-1. Надъхах се....... центриране - Дани Уелбек - глава и гооооооооол. В този момент - Ангел скача от дивана, започва да крещи и в момент на еуфория - в стил Хълк - хващам с две ръце тениската си и я разкъсвам, хвърлям на земята (не беше арсеналска, иначе никога нямаше да я скъсам) и започвам да нареждам цветущо от кеф......ако съм направил това в онзи момент, представете си (ако можете) какво бих направил, когато дойде това щастие отново. Няма нужда да казвам, че сигурно седмици след това ще излизам и ще се перча с всичките си тениски на Арсенал, за да се знае кой е шампионът на Англия.

8. Смятате ли, че причината за неспечелването на титлата е недостатъчното количество изпита бира от членовете ни по време на мачовете и как оценявате вашия принос към бироизпиването?

Ако зависеше от количеството бира, което изпиваме по сбирките дали ще сме шампиони, то титлата трябваше да ни се дава някъде около 10-я кърг на първенството. По десетобалната система бих се оценил на 5/10. Фен съм на по-твърдите питиета, но обичам с хубаво мезе или в горещините да удрям по няколко бири.

9. Най-скандалният ви спомен (или поне предаденият по-късно разказ за стореното)?

Не знам дали е много редно да го напиша тук, но няма да забравя пътуването до Белград за мача срещу Звезда преди два сезона. Бихме с късен гол на Жиру. Първо на границата, сърбите ни ровиха като мулета на Пабло Ескобар - в т.ч. и дамите от фен клуба - беше отвратително. След което от границата с часове не бяхме спирали автобуса за тоалетна......налагаше се да пием по-бързо, за да изпразним шишетата, които след това ползвахме за тоалетна. Беше нереално кофти. Едва ли ще забравя някога.

10. За нас гостуването на Арсенал в София беше един от най-паметните моменти в историята на фен клуба. Какво си спомняте от 01/11/2016?

От този ден помня всичко. Той просто е незабравим. Сбирката в Гарвана и Гюлето, изпитите бири, емоциите, раздаването на билетите за мача, шествието, което мина през центъра на София. Отзивите на водещите телевизии. Ще ви разкажа нещо от този мач. Времето беше студено, а повече от час и половина бяхме по-рано на стадиона. Все пак мача започва, всички сме емоцонални и пеем. Но за 15 мин. Лудогорец бележи два пъти.... в съзнанието ми изниква следната мисъл - „вярно, че си умрял от студ, но да не би да халюцинираш, жив ли си?! - ощипи се, не е възможно 2-0 за 15 мин.“ За миг мислех, че наистина нещо не е реално.....оттам насетне нещата ги помните, а след гола на Йозил в съзнанието ми се е запечатал моментът, в който всички изригваме и се катерим един върху друг на оградата в почти неадекватно от еуфория състояние. БЕЗЦЕННО!!!

11. Любимите ви мачове на Арсенал, които сте гледали на живо?

Гледал съм няколко мача на живо. Най-специален за мен е първият ми мач срещу Галатасарай. Бихме с 1-4. Мачът с Лудогорец по обясними причини. И първият ми мач, който гледах на Емирейтс беше предния сезон в ЛЕ, когато бихме Наполи с 2-0. На всички съм се вълнувал много, разбира се, но помня и този в Загреб, когато паднахме с 1-2.

12. Какво не достигаше на Арсенал да спечели лигата през последните 15 години?

По мое мнение проблемите на клуба се коренят в собствениците им и начина на управление. Нежеланието им да финансират покупки на качествени футболисти принуждаваше Венгер да взима посредствени играчи. Не ме разбирайте погрешно - винаги съм смятал, че сме имали отлични футболисти, но когато на един или два поста имаш и слаби футболисти - те дърпат целия отбор надолу. Има една максима: „Скоростта на екипа е скоростта на най-бавния“ - тук е подобно, но пречупено през друга призма. За Емери няма да коментирам, защото въпреки финала в ЛЕ предния сезон, в този ударихме дъното, поне откакто съм фен на Арсенал - вече 22 години.

13. Кои във вашите очи бяха петте най-добри футболисти на Арсенал за този период от време и защо?

На първо място ще сложа Денис Бергкамп. Той е „виновникът“ да обвържа футболните си страсти с Арсенал. 1998 г. световното във Франция беше ключовият момент. Тиери Анри - вярвате или не, когато замина за Барса плаках. Когато се върна и вкара срещу Лийдс за купата пак плаках (от радост обаче). Безспорно той е...... Кралят. Робер Пирес, Фреди Люнберг, Виера. Предимно от Непобедимите. Съжалявам, че не съм виждал как играят Райт и Рокасъл. От по-близките години - Фабрегас, Уилшър, Рамзи. Харесвах адски много Аршавин, Полди, Хлеб, Касорла.

14. Прекалено късно ли си тръгна Венгер?

Съжалявам да го кажа, но Да. В най-лошият случай трябваше да го стори след последната ФА купа, която взехме 2017 г. Тогава щеше да си тръгне с триумф, а не по начина, по който се случи година по-късно. По този начин изпуснахме и някои от футболните тенденции, но шапки долу за Арсен Венгер.

15. Как виждате бъдещето на Арсенал и това на Арсенал България?

Бъдещето на Арсенал България е ясно - ние винаги ще сме тук и ще подкрепя любимия клуб, въпреки всичко. Ние винаги ще пием и ще пеем песни, ние винаги ще се развиваме и множим, защото сме сила и едно огромно семейство с обща страст. От толкова страст и любов понякога не е много ясно бъдещето, защото сме изпили де що има алкохол и ни е леко замъглено.

Бъдещето на Арсенал е нещо друго - с идването на Артета за първи път от години виждам позитивен дух и подобно себераздаване на всички на терена. Мамка му, Йозил е бягал най-много срещу МЮ, представяте ли си?! Испанецът показа за крехкия си до момента престой, че не е дошъл просто да трупа опит и експериментира, а с ясната идея, че Арсенал е топ клуб и трбява да се върнем към печеленето на трофеи. Ако му дадат време и маалко повече средства до две години ще се борим за нещо по-значимо. Колкото и нескромно да звучи дори сега смятам, че можем да стигнем до финали за ФА и ЛЕ.

15+1 Пожелайте ни нещо.

Пожелавам Ни нов собственик, трофей още този сезон, все повече посетени мачове от наши членове и хайде казвайте къде и кога ще е следващата сбирка, че нямам търпение бе де*а!

COYG !!!