Blagodarja, ASCB! Čudesna zemlja!

Август неусетно се изнизва, а след него ще останат само спомените за още едно лято. В крайна сметка, именно спомените са едно от нещата, които никой не би могъл да ти отнеме. Може би само старостта е способна да се справи с това. Точно толкова топли спомени, колкото топло е и заглавието на днешният ни материал оставиха след себе си Стипе, Ивана и Ноел, които са родени в Хърватия. Също така и всички, с които те се сблъскаха по време на приключението им в нашата родина. Стипе Юревич членува от няколко години във фен клуба на Арсенал в Хърватия, а Ивана е негова сестра. Ивана все още не се е запалила по Лондончани, но и това ще стане, шегува се Стипе. Или както ние българите обичаме да казваме: ''Добре, че е шегата, че да си кажем истината''. Ноел Влаинич пък е запален привърженик на Ливърпул. Домакини на пребиваването на хърватските ни приятели се оказаха три от клоновете на Арсенал България, а именно София, Варна и Велико Търново. Председателят на организацията Георги Стоянов имаше удоволствието пръв да посрещне гостите и да ги разведе из центъра на нашата столица. По думите на Жоро и компания, денят е бил повече от интересен и е завършил с традиционна българска кухня и ''тук-там'' приказки за футбол. И като споменахме традиционна кухня, Хърватия, както всяка една друга Балканска страна предлага богато разнообразие. Стипе, Ивана и Ноел в един глас горещо препоръчват Ćevapi (Чевапи). Една проверка на рецептата в интернет пространството ще ви докаже защо, шегуват се те.
В навечерието на старта на новата кампания във Висшата лига, хърватите акостираха и в морската ни столица. Вечерта започна с дегустиране на крафт бира, интересни истории за Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Едуардо да Силва, Лука Модрич, а също така и за Световните футболни финали през 90-те години на миналия век в САЩ и Франция. Стипе и Ноел споделиха и за разочорованието на хърватската нация след загубата на финала на Световното първенство през 2018 година. Разбира се, нямаше как да бъдат пропуснати и разговорите на тема Балканска история. От времената, когато Кан Аспарух забива меча си в земите около Добрич, през историите за херцог Бранимир и Фердинанд I Австрийски, та чак до Междусъюзническата война. На другият ден беше време за футбол. Домакините от клон Варна се бяха погрижили за приятната обстановка в The Golden Sheep, където са традиционните сбирки за гледане на двубоите на Артилеристите. Едва ли някой от присъстващите бе подготвен за това, което в последствие се случи на Брентфорд Къмюнити. Момчетата на Микел Артета не показаха с нищо, че се преодолели главоболията си от миналата кампания, а това бе Брентфорд, който за пръв път в своята история играеше мач от Висшата лига. При едно от положенията в полза на Арсенал, Гранит Джака бе с топка в крака и имаше шанса да нанесе удар, а Стипе извика: ''Пуцай, Джака, пуцай!''. Уви, без успех. Ноел, който макар и да е фен на Ливърпул, също викаше за Топчиите. В даден момент от срещата бе неминуемо и това да се обмени информация спрямо произношението на някоя и друга пиперлива дума на двата езика. В крайна сметка двубоя завърши 2:0 в полза на Брентфорд, но въпреки негативния резултат, човек винаги може да намери поводи за усмивка. Един от тях е този, че новите Балкански приятели на ASCB бяха повече от радостни за всичко, което им се бе случило до този момент на наша земя. Стипе, Ивана и Ноел бяха впечатлени не само от красотата на нашата мила родина, но и от топлото благоприемство с което бяха посрещнати. Те се чувстваха като у дома, макар и намиращи се на малко повече от 1000 километра от истинският им дом. Приключението на гостите на фен клуба ни продължи във Велико Търново, където имаха възможността да се потопят в изяществото на старопрестолният град. Разходките по китните улички в центъра и в парк „Света Гора“ нямаше как да бъдат пропуснати, а също така и посещаване на култовото заведение City Pub. Конкретно за гледката от парка към старата част на Велико Търново, хърватите споделят, че е изумителна. По техни думи такова място в тяхната родина няма, а една от причините е Хърватската война за независимост през 90-те години или както местните още я наричат Velikosrpska agresija.
''Blagodarja, ASCB! Čudesna zemlja!'' Това написа Стипе Юревич на тръгване от България. Кратко и ясно обръщение, което имаше за цел да благодари за всичките топли спомени, които ще се помнят дълго и от двете страни. Ние, Балканците, смеем да твърдим, че сме най-готините хора, а поводите за това са не един и два, свързват ни прекалено много неща за да бъде обратното.