Jump to content
  • Сякаш се превърна в традиция мачовете реванш от  елиминационната фаза на турнира Лига Европа тази година да предвещават пред-инфарктни състояния на всеки един топчия. Така бе срещу Бенфика, така бе и срещу Славия Прага. В това пръст има самия лондонски отбор, след като така и не успява да реши сблъсаците си още в първият двубой. Е, така ще бъде и срещу Виляреал. След вяла и постна продукция миналата седмица в Испания, Арсенал загуби с 1:2, но все пак се добра до така важният гол на чужд терен, който съхранява жива надеждата за така бледувания финал. Всички се надяваме, че момчетата са си научили урока и довечера ще стъпят на Емиратс крайно мотивирани с една единствена цел - победа и класиране за последния мач в турнира. А ето и по-важното случващо се около клуба преди срещата.
    Кога: Четвъртък, 06.05.2021, 22:00 българско време.
    Къде: Емиратс, Лондон.
    Телевизия: БНТ 1.
    Новини преди мача: Давид Луиз е под въпрос след като получи разтежение на бедрото в мача срещу Нюкасъл в неделя. За щастие контузията не е тежка, той се чувства добре и ще мине късен фитнес тест. Същото важи и за Киърън Тиърни, който макар да тренира на пълно обороти вече седмица, явно все още не е на 100%. Подбна е ситуацията при Пиер-Емерик Обамеянг, който макар и да игра уикенда, че дори отбеляза и гол, още не е напълно готов кондиционно след излекуването си от малария. Самият той потвърди, че е загубил 4 килограма по време на престоя си в болница, но сега се чувства много по-добре и няма търпение да се върне още по-силен. Ние се надяваме на същото.

    Думите на Артета преди мача: „Трябва да покажем съвсем различно лице, в сравнение с първата среща, защото иначе не ни чака нищо хубаво. Не е тайна, че първият мач не бе от най-добрите за нас, но е от изключително значение, че отбелязахме гол. Всички сме пределно мобилизирани за реванша и искаме да покажем какво можем и съответно да заслужим мястото си на финала.
    Опитваме се да стоим на страна от всичко случващо се около клуба извън терена, защото лесно можем да загубим концентрация. Концентрацията е изключително важен елемент, защото без нея си почти загубен.
    Това, ако не се лъжа, е десетият полуфинал в цялата историята на клуба, така че сами може да прецените колко важно е и от какво значение е за нас. Отчаяно бихме желали феновете да са с нас, защото тази подкрепа не може да се сравни с нищо друго. За съжаление, времената са други.
    Сами виждате къде е английският футбол при положение, че може да имаме 2 английски финала в европейските турнири (б.а. пресконференцията на Микел Артета бе преди вчерашният полуфинал за Шампионска Лига между Челси и Реал Мадрид, спечелен от сините с 2:0, след който английският финал срещу Ман. Сити в ШЛ е факт). Все пак, ние гледаме себе си и нашата цел е да стигнем до финала.“, завърши испанецът.

    Стискаме палци и пожелаваме успех на нашите момчета довечера. Макар всички трудности, меко казано колебливия сезон до сега, всичко случило се напоследък, Арсенал е на полуфинал и е само на крачка от последното стъпало в европейски футболен турнир. Силно се надяваме това стъпало да бъде преминато, а за това ще трябва силна подкрепа от нас, феновете. Нека и Свети Георги бъде с нас довечера, с което пожелаваме честит имен ден на всички празнуващи.

    The 80’s
    Were we Better?
    My first full decade as an Arsenal supporter was the 70’s. It was an amazing time but a rollercoaster. We flirted with relegation, we got to many cup finals and won the impossible double. We had an astonishing Irish presence that is unlikely ever to be achieved again at any English club, and so many legends were of this time. Charlie George, John Radford, Frank Mclintock, Bob Wilson, Terry Neill, Don Howe, Alan Ball, our longest serving player, David O’Leary (why is there no statue?) and our sublime magician, Liam Brady were among the names and in fact almost every player we had could fit into that frame.
    We had no sponsors at the start
    But the 80’s belonged, more than anyone else to a player also from that era, Stroller himself, George Graham. He took over in 1986 from Don Howe, who had taken over from Terry Neill. George was different. I am not sure that I have ever seen a manager who decided that things had to be done his way as much as he did. Possibly Jack Charlton also was similar. He imposed discipline and did away with any weak links. John Lukic was his goalkeeper and there were few better but he was replaced by one who was, David Seaman. Kenny Sansom was a superb fullback but it seemed that Nigel Winterburn better fitted Graham’s ideas. Niall Quinn was working hard on his game, was always a handful but was deemed, probably fairly, to be a bit short of greatness and had to go elsewhere. He often elected to play David O’Leary as a sweeper as he had a good touch and could find the midfielders.
    We had good players in every position
    He played a solid spine of black players, Thomas, Davis and Rocastle were the right blend of strength and finesse to provide goals and attacking flair. Alan Smith, in another era, might have been an England regular but the England front three of Lineker, Barnes and Beardsley picked itself and players such as  Mark Hateley were also pushing strongly. But for Arsenal, he caused huge problems for the opposition, he scored with his head, he had a deft touch, right foot, left foot goals, and he held the ball up very well. Graham always played him and never seemed to consider selling him.
    So what did we do in the 80’s? We started well. Got into 2 finals but lost both. The Fa cup to West Ham  and the European Cup Winners Cup to Valencia in 1980. After that we were waiting for George Graham to arrive to make us challenge again. In 1987 he delivered a League Cup, our first. In 1989 he gave us the League at Liverpool in the most dramatic game ever and we also won the Centenary Trophy that season.
    Not so good in the rankings
    Where did that leave us in the 80’s? Quite a bit down the rankings it has to be said. A long way behind Liverpool as I would need a calculator to tot up their trophies. Well behind Everton who had a purple patch in the middle of the decade with League wins in 1985 and 1987, FA Cup in 1984, Cup Winners Cup 1985, but they contested many finals and were runners up in the league as well.
    Aston Villa won the league and charity shield in 1981, the European Cup in 1982 and the UEFA Super Cup also. Forest won the European Cup in 1980, the League Cup and the Full Members Cup in 1989. Manchester United won the FA Cup twice in 1983 and 1985 winning the Charity Shield in 1983. Tottenham won the FA Cup in 1981 and 1982, Charity shield shared twice following those, and a Uefa Cup in 1984. I am going to argue that the League trumps both of the last 2 but Spurs and United fans probably wouldn’t agree. As I always wanted Arsenal to win the European Cup/Champions league I am going to give Forest a marginal nod over us. Feel free to disagree.
    The Fifth team in England?
    That puts us as the fifth team in England in the 80’s and only barely above Man U and Spurs. We were the last champions though so the best at the end. That is reflected in our league positions as well. 4,3,5,10,6,7,7,4,6,1 which would put us around fifth as well. The 80’s weren’t so good for us but a definite improvement when Mr Graham took over.
     He would have kicked out Tony Adams?
    As he was at least 3rd choice behind Terry Venables and Alex Ferguson could we have done better with those two? I never wanted Venables but Ferguson? I think with the players that were coming through at the time and the fact that he reckoned Tony Adams was a Manchester United player maybe he could have come through quicker with the league at Arsenal than Man U. But despite his admiration for Adams he hated a heavy drinking culture so would he have booted him out? And Niall Quinn, his drinking buddy? And others who liked a drink? George Graham, though known as a tough disciplinarian, obviously tolerated that aspect of players lives. I never heard of players being kicked out for that reason. I would say that we got the right man.
     Mr Arsenal liked to win
    The Kings of London
    I think we can say we were kings of London though. Spurs really were the only challengers to us. They had a good decade for them and still we beat them. Their league positions – 14,10,4,4,8,3,10,3,13,and 6, I feel gives us the edge. West Ham and Wimbledon won the Fa Cup once and Chelsea the Full Members Cup.  Watford, QPR and Palace had some good seasons but a long way behind us. Kings of London for sure.
    The difference for me was palpable as we headed towards the end of the 80’s, though. We had a team that was hard to beat, well organized and packed with top players, although we didn’t have many England regulars, even though virtually all the team were English. It was an exciting time as I felt we were on the verge of greatness.  I must point out that 2 FA cups and a League title plus a UEFA cup in the 70's meant we went backwards in trophies but I felt that finally we were going forward.
    The board took a gamble with George Graham. Typically Arsenal, they took the cheap route, and appointed an unproven manager at the top level. It worked. In boxing, it is where you are at the end of the fight that matters. At the end of the 80’s we were Champions, we were Arsenal and ready to send all teams home crying to whatever footballing dungeon they operate from.
     
      Not a Stroller as a manager
    Still 61 points total to play for.
    For a change we won easily at Newcastle and it should have been easier. They rarely mounted an attack and made us look good. I hope it is great for our confidence as our next match is our biggest so far. We must win. And play a striker Arteta! We have Aubamayang, Lacazette, Martinelli, Pepe, Nketiah and Balogun but none are considered good enough to play as a striker? Nonsense! However, if you said at the start of the season that we needed to beat Villareal 1-0 or better at home to reach the final, we would have said that sounds doable. It is. Let’s do it, Arsenal.
     
     
     
     
    Момчетата на Микел Артета надиграха Нюкасъл Юнайтед като гост с 2:0 в мач от 34 кръг на Висшата лига. Мохамед Елнени даде ранен аванс на червено-белите още в 6 минута на срещата след плътен удар от границата на наказателното поле. Това бе и първо попадение за египтянина във Висшата лига. Пиер-Емерик Обамеянг оформи крайното 2:0 в полза на гостите в 66 минута след асистенция на Габриел Мартинели. Попадението на капитана освен акробатично, бе и от огромно значение за неговата психика. Намираме се в заключителните срещи на кампанията, а всякаш Арсенал се нуждае повече от всякога от истинското лице на габонската пантера. Иначе ''артилеристите'' играха стилно и без типичните грешки в отбрана. Топката се движеше еднакво добре както по двата фланга, така и през центъра на терена. Виждаше се свежест и желание. Все неща, които състава трябва да запази оттук до последната минута на сезона. Повече подробности за случилото се на Сейнт Джеймсис Парк в следващите редове. 



    Стартов състав: Микел Артета направи цели 8 промени спрямо състава, който излезе срещу Виляреал в четвъртък вечер. Съвсем очаквано, в него не фигурираха имената на Александър Лаказет и Киърън Тиърни. Ето и избраниците: Мат Райън започна като титуляр под рамките на вратата. Пред него в отбрана бяха подредени Ектор Белерин, Давид Луиз, Габриел Магаляеш и Гранит Джака. В дефанзивен план си партнираха Мохамед Елнени и Дани Себайос. Изнесени пред тях наблюдавахме Уилиан, Мартин Йодегор и Габриел Мартинели. На върха на атаката и с капитанската лента бе Пиер-Емерик Обамеянг. 

    Резерви: Бернд Лено, Пабло Мари, Калъм Чеймбърс, Седрик Соареш, Томас Партей, Смит Роу, Букайо Сака, Никола Пепе и Еди Нкетиа. 

    Смени в хода на двубоя: Калъм Чеймбърс се появи на мястото на Давид Луиз (бразилеца получи разтежение, 53 минута) ; Никола Пепе замени Обамеянг (78 минута) ; Мартин Йодегор бе заменен от Томас Партей (85 минута) ; 

    Евентуални контузии: Давид Луиз, разтежение ; 

    Жълти картони: Гранит Джака (20 минута) ; 

    Червени картони: Нито един получен такъв ; 


    Пресконференция след края на двубоя: ''Всичко днес се разви по перфектен начин за нас, със изключение на контузията на Давид Луиз. Излязохме свежи и бяхме концентрирани. Поехме инициативата още от самото начало на срещата и след това наложихме доминация на терена. Нуждаехме се от този резултат. Освен 3 точки, спечелихме и повече увереност за идния четвъртък. Наистина жалко за Давид. Той сподели, че чувства болка в подбедрицата и се наложи да го заменим. Всичко това идва след като той претърпя операция на коляното. В крайна сметка, съм доволен от представянето на всички играчи. Направихме някои известни промени и това не повлия негативно върху представянето на терена. Разбира се, оценяваме на високо ниво това, което направиха Обамеянг, Мартинели и Елнени.'' 



    След тази победа, Арсенал заема 9 място във временното подреждане с 49 спечелени точки. Надеждите са класиране в крайната 7-ца са живи, но като чели всички усилия ще бъдат хвърлени в турнира Лига Европа. Припомняме, че поправителният изпит срещу испанците от Виляреал е този четвъртък, 6 май, от 22:00 часа българско време. Арсенал ще трябва да търси задължително поне един гол, като същевременно ще трябва да не допусне такъв във вратата си. Унай Емери надви Микел Артета с 2:1 в първата среща, но сега е време за реванш на Емиратс Стейдиъм. We are The Arsenal!
    Лондончани гостуват на Нюкасъл Юнайтед в мач от 34 кръг на Висшата лига. Момчетата на Микел Артета посрещнаха този кръг на 10 позиция във временното класиране с 46 спечелени точки и голова разлика 44:37. Нюкасъл от своя страна заемаше 16 позиция с 36-точков актив и голова разлика 36:54. Двубоят всякаш е с по-голямо значение за столичани, които ще дебнат класиране в крайната 7-ца в заключителните мачове от кампанията. Подробности за срещата в следващите редове.

    Кога: Неделя, 2 май, 16:00 часа българско време ; 

    Стадион: Сейнт Джеймсис Парк, Нюкасъл ъпон Тайн ;

    Телевизия: Диема Спорт 2 ; 

    Рефер на двубоя: Майк Дийн ; 

    Новини: Александър Лаказет и Киърън Тиърни остават под въпрос. Двамата ще трябва да преминат през късни фитнес тестове за да бъде оценено физическото им състояние. Твърде вероятно е в крайна сметка да ги видим на резервната скамейка, откъдето да се включат в заключителните минути на мача. Едва ли Микел Артета би рискувал да ги използва като титуляри с оглед предстоящият поправителен изпит в Лига Европа. Пиер-Емерик Обамеянг и Давид Луиз са на разположение за селекция, както и всички останали състезатели. В друга новина, Арсенал се присъедини към бойкота в социалните мрежи в петък, 17:00 часа българско време. Той е под наслов „Спрете онлайн злоупотребата“. Клуба вече официално оповести на своят сайт, че в периода до полунощ на 3 май, понеделник, няма да качва публикации в социалните платформи каквито са Facebook, Twitter, Instagram, TikTok, YouTube, Twitch и LinkedIn. ''Наясно сме с това, че социалните мрежи ни сплотяват с привържениците. Въпреки това, ние избрахме да вземем подобно решение. Наясно сме и с това, че този бойкот няма да елиминира дискриминационната злоупотреба, която се осъществява в интернет пространството. Сигурни сме в това, че този бойкот е една малка крачка към един по-добър свят.''



    Думите на Микел Артета преди мача: ''Нека видим кой от играчите е на разположение за двубоя и след това ще вземем решение кой ще участва в него. Вече проведохме една тренировка в Испания, на които видях някои положителни неща. В интерес на истината, единственото нещо, което бихме могли да направим в момента е да контролираме нашето собствено представяне. Това е и основният ни фокус. Все още изоставаме назад в класирането и искаме да се подобрим. Колкото до Нюкасъл, те определно са добре организиран тим. Напоследък играят все по-добре и развиват потенциала си. Определено ни предстои сложен мач.''
    Микел Артета не скри и симпатиите си към пратения под наем в Нюкасъл Джо Уилок, който по условията на договора си няма правото да се изправи срещу Арсенал: ''Решението да го изпратим под наем бе много трудно, защото всички ние много го харесваме. Той се нуждаеше от игрово време и това наклони везните. Джо вкара някои наистина ключови попадения за Нюкасъл, а това е от огромно значение не само за тях, но и за самият него.''



    Игра с прогнози: 

    С това материалът ни за днес приключва. Екипа на ''Арсенал България'' ви пожелава весело изкарване на един от най-светлите христиански празници, Великден! 


     
    Приливи и отливи, възходи и падения… Това е олицетворението на цялата кампания 20/21 на Арсенал до момента. 
    Постоянството в представянето е черта, която е характерна за “големите” отбори. Връщайки се назад, през последните 2-3 години, Арсенал лъкатуши в посредствеността. Докато преди няколко години бяха характерни спадовете около февруари-март и силното завършване на сезона, което ни носеше така заветното 4-то място, то сега въпросът стои по друг начин - ще успеем ли да завършим в ТОП 10?
    Само ако се замислим колко нелепо звучи въпроса - нормално ли е отбор като Арсенал да изпитва затруднения да завърши сезона в горната половина на класирането? Но, да… Класирането олицетворява напълно действителността в момента.

    По-големият проблем обаче, не прозира толкова в точките, таблицата или статистическите данни. Притеснителното е mindset-а, който виждам, че се настанява у футболистите с течение на месеците и годините напоследък. Mindset, който крещи “примиреност” от километри. 
    Нагледен пример е подготовката за мача с Ливърпул. Отборът имаше 2 седмици за мач срещу настоящия шампион на Англия, който не би могъл да претърпява по-чутовна криза откакто Клоп ги поведе. Действителността всъщност беше, че излязохме със свален гард и настроение, което казва “Днес няма да се напрягаме, имаме по-важен мач в четвъртък, а и това е Ливърпул, нека им се преклоним!” 
    Та нима преди 2 седмици  Ливърпул не се готвеха за мач с Реал Мадрид 72 часа след двубоя срещу Арсенал?
    Същото се случи и тази седмица (загубата от Евертън в първенството с “мисъл” за Виляреал). И когато настъпи най-важният към момента мач за сезона, отново наяве излязоха познатите стари слабости. 
    Това, което в момента се случва е една компилация от липса на хъс, грешно подреждане на приоритети и мислене, което е пораженческо. 

    Както обикновено, ще насоча анализа си към няколко аспекта, които смятам че стоят в основата на настоящата ситуация. 
     
    Капитанската роля на Обамеянг

    Изчаквах определено време за да придобия малко по-обстойни наблюдения за мнението, което ще изкажа, но то придоби завършен вид след загубата от Ливърпул. Обамеянг не е ляво крило. Обамеянг ни износи на гърба си предния сезон, но сякаш капитанската лента принадлежи на друг. Лидерските му качества са бледа сянка на футболните му умения (които все още смятам, че притежава). Откакто той бе провъзгласен за капитан на отбора, тази роля се стовари върху крехките му рамене и спада във формата му придоби други измерения. В действителност, неспособността му да поведе отбора в трудните и важни моменти доведоха до там, че да започнем да обръщаме вниманието към това отново да се назначава друг човек за капитан. 
      Луиз/ Джака - обичани и мразени

    Говорейки за лидери на и извън терена, не мога да не спомена Давид Луиз и Гранит Джака. Споделям, че никога не съм им бил фен на чисто футболните им качества, но лидерските им такива са неоспорими. Видя се, че в мачовете, в които и двамата отсъстваха, нямаше кой да се нагърби с отговорността да стигне със зъби и дръпне за ушите всички други, чието поведение не съответства на стандарта. Много от настоящите ни футболисти са мекушави, безхарактерни и не желаят да поемат отговорност. 
      Тиърни - хронични контузии/скритият лидер
    Шотландският боец, един от футболистите, на които най-силно симпатизирам. Винаги играе с хъс, раздава се на 120 % е готов да си остави сърцето и душата на терена. Все още млад, но нека не забравяме, че и Тони Адамс сложи капитанската лента едва на 21 години. Тиърни е един от скритите лидери в отбора, а заедно с това футболните му умения го правят незаменим ляв бек към момента. Вижда се и през последните седмици, че лявата зона в отбраната ни страда при неговото отсъствие, но това се дължи от една страна на липсата на адекватен негов заместник (поради отчасти грешно проведена трансферна политика), и от друга страна на историята му с хронични контузии. Това е най-големият проблем, който стои пред него. Отличен футболист, страхотен професионалист, модел на подражание, но… Потенциално рисковото му здравословно състояние ни прави нестабилни в дългосрочен план. Дано не се превърне в поредния Диаби/Уилшър и т.н. 

      Мартинели  - потисканият потенциал
    Габи е още един от правещите силно впечатление футболисти. Последната година бе трудна за него заради травмата, която го извади за дълго от терените. Но моментната ситуация е различна. Той е възстановен напълно вече от няколко месеца и въпреки това получава откъслечни шансове за изява. Отличава се с няколко силни черти, които притежават малцина други негови колеги. Изключително борбен, и той както Тиърни, но сякаш старанието му остава незабелязано. По време на двубоите, в които участва, си личи, че винаги успява да всее смут в противниковите отбрани. Много бърз, умеещ да пресира на невероятно добро ниво, добър в отнемането на топки и остър като бръснач в спринтовете и атаките. Това, което все още смятам, че му липсва, е качеството на завършващия му удар. Но, нека не забравяме, че практиката и усъвършенстването на уменията не може да се случва само на тренировъчното игрище. Не може да се случва и със спорадични участия в мачове, като резерва след 75 мин. Но тези неща са в градината на Микел. Това, което виждаме всички ние с просто око е, че Мартинели не получава достатъчно шансове за изява, които определено с изявите си до момента е заслужил. Дори бих изказал едно по-смело мнение, че в момента развитието му бива забавено, докато се дават шансове на футболисти като Нкетия, Вилиян и т.н. 
      Артета и неговото реноме
    Сезонът върви към приключване, с което ще се затвори един пълен цикъл. Цикълът на първия цял сезон на Артета в Арсенал. И преди съм заявявал, че предпочитах Артета пред Емери, още през 2018 година, когато се спекулираше с една дузина имена на специалисти, които да поемат "артилеристите". Рано или късно, все пак младият испанец и ученик на Гуардиола застана на кормилото на Арсенал. Краят на миналата година бе неочаквано добър и успешен със спечелването на ФА Къп и Community Shield и не малка част от нас, вярвам, са имали някакви очаквания за борба за местата между 4-то и 6-то в крайното класиране за сезон 2020/21. Този сезон, обаче, се оказа силно турбулентен в много направления. Имаше редица мачове, в които гледах с недоумение представянето на отбора и си задавах редица въпроси:
      Играчите подкрепят ли своя мениджър? Артета има ли наистина тези лидерски умения и способност да мотивира своите футболисти? Кой играе за емблемата и кой разчита само на заплата? И не на последно място - колко добър е Артета в микро мениджмънта на двубоите?

    Най-много бих искал да засегна последния въпрос. Едно нещо е да се подготвиш за мач срещу противник, да го проучиш предварително и да изградиш game plan на база на това, което смяташ, че ще работи като стратегия и модел на игра. Съвсем друго е да си гъвкав, проактивен и да умееш да се адаптираш по време на самия двубой и да реагираш с навременни и адекватни промени, както в тактическата постройка, така и с въвеждането на футболисти от скамейката, които наистина биха имали правилния принос към мача. Последните няколко двубоя показаха наяве както пасивността на Микел по отношение на смените, така и прекалената му наивност и вяра във футболисти, които очевидно нямат елементарна тактическа грамотност (справка - липсата на адекватна намеса и изваждането на Себайос още на полувремето срещу Виляреал, и последвалия червен картон). Също така, необясними за мен бяха други две ситуации от мача с испанците - бавенето на играта на Лено в края на мача, при резултат 2:1, както и двете смени на Вилиян и Елнени в 94-тата минута. В такива моменти всеки един фен, вярвам, че остава с меко казано зяпнала уста, потъвайки в размисли и страсти. Микел “направи” много през последните месеци, с което силно да ни кара да се усъмним в дългосрочния му проект и само, и единствено от него зависи да покаже дали може да измъкне някоя карта от ръкава си и да спаси сезона.   

    За завършек на днешния си анализ, ще ви оставя с едно мото, което този сезон силно обрисува представянето на отбора - “Най-големият съперник на Арсенал е… Арсенал”.
    И не, не говоря за Ф.К. Арсенал в гр.Тула (Русия). Визирам точно нашият си, любим Арсенал Лондон. Изгубих бройката на куршумите, с които се застрелвахме в крака през тази година. Та не бяха грешките на Себайос срещу Бенфика, Олимпиакос и Виляреал, та не бяха нескопосаните изяви в защита, а напоследък и зачестилите индивидуални грешки на Лено. Много бих искал да разбера дали наистина толкова си можем или проблемите се крият и някъде извън терена (трансферна политика, ментална настройка, ръководство и т.н.). Лично мен, никой не може да ме убеди, че наборът от около 25-30 футболисти, които са картотекирани за различните турнири, са на ниво 8-11 място в Англия. Силно вярвам, че този отбор може много повече, но му трябват лидери, трябва му постоянство и не на последно място - себераздаване. 
     
    Picture sources:
    www.football.london
    www.teamtalk.com
    www.footbal365.com
    www.managingmadrid.com
     

  • Следваща среща

  •

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...