Jump to content
Покана за ОС Шумен 2024
  • Патрик Виейра изиграва 29 мача, в сезона на Непобедимите. Капитанът на Арсенал води отбора си непоколебимо по пътя към историческата титла.
    Патрик Пол Виейра е една от неуспоримите легенди на Арсенал. Капитан, лидер, една от емблемите на отбора на Арсенал, за времето в което играе за клуба.

    Професионалната кариера на Виейра стартира през 1993г. с отбора на Кан. Там той играе 2 сезона и половина, като записва 61 мача, вкарва 4 гола и прави 4 асистенции. На втората година, едва 19-годишен, той е капитан на тима.
    През есента на 1995г., Милан го привлича в редиците си. За съжаление, „росонерите“ не виждат огромният потенциал, който притежават. Виейра изиграва само 5 мача във всички турнири, като в по-голяма част от веремто играе за резервите.
    На 14 август 1996г., Арсенал привлича 20-годишният, тогава, французин, за сумата от 3.5 млн.паунда. Интересното е, че Виейра и неговият сънародник – Реми Гард са привлечени без одобрението на тогавашния мениджър Брус Риох, който впоследствие бива уволнен точно преди старта на сезона. Създава се впечатлението, че друг човек е одобрил тези играчи. По-късно Виейра споделя: „Щастлив съм, че се присъединих към Арсенал, точно когато и г-н Венгер става мениджър. Да говоря на френски с него ще направи аклиматизацията ми много по-лесна.“ В крайна сметка, Арсен Венгер встъпва в длъжност през октомври същата година и става ясно кой всъщност е движил тези трансфери.
    Още през първият си сезон, Виейра се утвърждава в отбора на Арсенал. Той изиграва 38 мача във всички турнири, вкарва 2 гола и прави 1 асистенция. Неговото представяне, обче, го превръща в любимец на феновете. Агресивната и безкомпромисна игра, съчетана с плеймейкърски качества дават ново ниво на играта на Арсенал. Мнозина започват да сравняват французина с Пол Дейвис, който бе основният плеймейкър на шампионския отбор от 1991г.  
    През 1997-1998, Виейра спечелва и първият си дубъл с Арсенал. Той заформя убийствен тандем с неговият сънародник Еманюел Пти в центъра на терена. През този сезон, 4-ката на Арсенал изиграва 46 мача във всички турнири, вкарва 2 гола и прави 5 асистенции. Получава и първият си червен картон, в двубоя срещу Ковънтри за „нарушение и използване на неприлични думи спрямо рефера Стивън Лодж“. Червеният картон е гарниран с 8 жълти за целият сезон, но характера на французина започва да изскача наяве.
    Следващият сезон, Арсенал не защитава титлата си, но Виейра изиграва 42 мача във всички турнири, вкарва 3 гола и прави 4 асистенции. Този сезон, той се отличава с нов червен картон и 7 жълти.
    Сезон 1999-2000 е изключително неприятен за Арсенал. „Артилеристите“ остават на 18 точки от шампиона, Манчестър Юнайтед, но кулминацията е загубата от Галатасарай с дузпи, в турнира за Купата на УЕФА. Дефанзивният халф изиграва 46 мача във всички турнири, вкарва 2 гола и прави 5 асистенции. Не остава и без ежегодната си конфронтация. През октомври 1999г., той е изгонен за втори жълт срещу нападателя на Уест Хям, Пауло Ди Канио. На излизане от терена той заплюва Нийл Ръдок, който тръгва към него. Виейра е наказан за 6 мача и глобен 45 000 паунда от Футболната Асоциация.
    Сезон по-късно, французинът отново е водеща сила в състава на Арсенал. Изиграва 48 мача, което е рекорд за него в кариерата му, вкарва 6 гола и прави 5 асистенции. Мачовете, обаче, можеше да са повече, ако не бяха двата червени картона, които той си изкарва в началото на сезона. Първият идва в 1 кръг срещу Съндърланд, а вторият 72 часа по-късно – срещу Ливърпул. За тези картони той получава 5 мача наказание.
    През май 2001г., пресата гръмва, че Манчестър Юнайтед иска да привлече Виейра. През лятото се въртят много спекулации, но един коментар на французина налива още масло в огъня. „Взел съм своето решение. Напускам Арсенал и бях напълно ясен с всички.“ Клубът отказва да коментира изказването на Виейра, но вицепрезидентът, Дейвид Дийн, се свързва с агента на играча, Марк Роджър, за да овладее ситуацията и за да го предупреди за коментарите на неговия играч. Венгер, от своя страна, обвинява Манчестър Юнайтед: „Те (Юнайтед), контактуваха с Патрик, без да ни предупредят, а това не е според правилата.“ В крайна сметка, Виейра се появява на предсезонната подготовка и е направен вицекапитан, за да бъде сигурен, че ще поеме лентата, след оттеглянето на Тони Адамс.
    В последващият сезон, Виейра изиграва 54 мача във всички турнири, вкарва 3 гола и прави 4 асистенции. Естествено, дефанзивният халф се отчита с „запазеният“ му червен картон. Той идва в 3 кръг срещу Лестър. Изглежда първите кръгове не са по вкуса на Виейра, защото той получава третия си червен картон в първите 5 кръга за първенство в последните два сезона. Въпреки това, Арсенал триумфира с нов дабъл – титла и Купа на Англия, а Виейра отново има основна роля.
    През следващата година, Виейра вече е първи капитан за Арсенал. Той изиграва 42 мача във всички турнири, вкарва 4 гола и прави 6 асистенции. Дежурният му червен картон идва в двубоя срещу Челси от... 4 кръг на Висшата Лига. През сезона, Виейра неколкократно се оплаква, че има нужда от почивка и Венгер го натоварва прекалено много, но френският специалист не е на това мнение. Арсенал не запазва титлата си, но печели Купата на Англия и защитава трофея, спечелен през миналия сезон.
    Така идва Непобедимит сезон и един от върховете в кариерата на Виейра.. Той изиграва 44 мача във всички турнири (29 за първенство), вкарва 3 гола (всички във Висшата Лига) и прави 8 асистенции (5 във Висшата Лига). Този малко закъснява с червения си картон и той идва в 6 кръг, срещу Манчестър Юнайтед. Той е наказан за 1 мач и глобен с 20 000 паунда, заради „невъздържано поведение и отказ да напусне, след показване на червен картон“. В онзи сезон, той вкарва първият гол за равенството 2:2 на Уайт Харт Лейн, което се оказва достатъчно, за спечелване на титлата.
    Сезон 2004-2005 се оказва последен за Виейра в Арсенал. През лятото преди сезона, той е свързван с преминаване в Реал Мадрид като дори доста реномирани вестници обявяват новината за постигнато споразумение, на стойност 18 млн. паунда В крайна сметка, капитанът на Арсенал решава да остане.
    Той изиграва 44 мача във всички турнири, вкарва 7 гола и прави 7 асистенции. Изненадващо през този сезон, той не получава нито един червен картон. Арсенал печели Купата на Англия, а Виейра вкарва решителната дузпа на финала срещу Манчестър Юнайтед, след нулево равенство в редовното време и продълженията. Това се оказва и последният удар на французина за Арсенал.
    През лятото на 2005г., Ювентус го привлича за сумата от 20 млн. евро. За „старата госпожа“, Виейра играе само 1 сезон. Той записва 42 мача, вкарва 5 гола и прави 7 асистенции. Не може да не се отчете и в Италия, където получава червен картон в Шампионската Лига.
    Една година по-късно, той вече е футболист на Интер. „Нерадзурите“ плащат 9.5 млн. евро – по-малко от половината, за която Ювентус закупиха французина от Арсенал. Основната причина за напусането на Виейра, е наказанието на Ювентус в аферата „Калчополи“. Тимът от Торино е изпратен в Серие Б и е с отнети 17 точки за манипулации на футболни срещи.
    Виейра прекарва 4 сезона в Интер. Изиграва 91 мача във всички турнири, вкарва 9 гола и прави 9 асистенции. С тимът от Милано, французинът печели 3 титли (06/07, 07/08, 08/09).
    През зимата на 2010г., Виейра се завръща в Англия. Той подписва 6-месечен договор с отбора на Манчестър Сити, където се събира с бившите си съотборници от Арсенал, Силвиньо и Коло Туре. Добрите му изяви му носят договор за още 1 година със „сините“ от Манчестър. Така за тях, Виейра изиграва общо 46 мача, вкарва 6 гола и прави 5 асистенции. В последната си година, той печели Купата на Англия.
    През юли 2011г., Патрик Виейра обявява край на своята професионална кариера.
    За националният отбор на Франция, Виейра изиграва 107 мача (8-мо най-добро постижение в историята), вкарва 6 гола и прави 12 асистенции. Разбира се, няма да пропуснем и червеният му картон, който идва в Световна квалификация. През 1996г., е в групата на „петлите“, които участват на Олимпиадата в Атланта, но не играе в нито един двубой. Участва на 3 Световни първенства (1998, 2002, 2006), 2 Европейски (2000, 2004). През 2008г. е в групата на Франция за Евро 2008, но не изиграва нито една минута. Патрик Виейра има във визитката си една Световна титла (1998), както и 1 Европейска (2000). През 2004г., е част от състава на „петлите“ загубили финала на Световното първенство, от Италия.
     
    ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
    ·       Патрик Виейра е класиран на 5-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г.
    ·       Слуховете твърдят, че Майкъл Карик от Уест Хям е дал съгласието си да премине в Арсенал, през лятото на 2004г., когато Виейра бе на крачка от преминаване в Реал Мадрид. Виейра остава, а Карик впоследствие преминава в Манчестър Юнайтед и става ключов играч за „червените дяволи“
    ·       Роден в Дакар (Сенегал), Виейра решава да представлява Франция на национално ниво
    ·       През 2003г., бившият футболист на Арсенал създава академията Диамбарс в Сенегал, която впоследствие произвежда 9 играча за отбора на “лъвовете от Теранга“ за Олимпиадата в Лондон през 2012г.
    ·       Легендата на Арсенал е приет в „Залата на славата“ на Висшата Лига
    Робер Пирес изиграва 36 мача, в сезона на Непобедимите. Един от най-добрите играчи на Арсенал през този сезон, Пирес има основополагаща роля за това постижение.
    Робер Еманюел Пирес е, може би, един от най-обичаните играчи на Арсенал в цялата история на клуба. Брилянтен футболист, с уникална техника, поглед и нюх към гола, той се превръща в една от легендите на клуба и става неизменна част от клуба, не само докато играе, а и след това.

    Той започва професионалната си кариера в Мец. Там той играе 6 сезона, изиграва 198 мача, вкарва 48 гола и прави 10 асистенции. С отбора печели Купата на Лигата на Франция и остава втори в класирането през сезон 1997-1998 само по голова разлика.
    През лятото на 1998г., Олимпик Марсилия го купува за 5 млн. паунда. За две години при тях той взима участие в 93 мача във всички турнири, вкарва 14 гола и прави 21 асистенции. През първата си година, отново малшанса изиграва важна роля и отборът му пропуска титлата за 1 точка. В края на втория си сезон, Пирес има проблеми на и извън терена с отбора, което води и до негов бойкот за определен момент.
    През лятото на 2000г., Арсенал привлича французина за сумата от 6 млн. паунда. Той трябва да замени преминалият в Барселона, Марк Овермарс за рекордните 25 млн. паунда. Още в първия си сезон, Пирес се утвърждава в състава на „артилеристите“. Изиграва 51 мача във всички турнири, вкарва 8 гола и прави 12 асистенции. Той вкарва на Тотнъм за победата на Арсенал в полуфинална среща за Купата на Англия. За съжаление „артилеристите“ губят финала от Ливърпул с 2:1.
    2001-2002 е един от най-добрите в кариерата на Пирес. Той изиграва 45 мача във всички турнири (28 във Висшата Лига), вкарва 13 гола (9 във Висшата Лига) и прави внушителните 18 асистенции (15 във Висшата Лига). Французинът вкарва красиви голове срещу Мидълзбро и Астън Вила. Вкарва изравнителното попадение срещу Тотнъм на Уайт Харт Лейн и асистира за гола на сезона на Денис Бергкамп, срещу Нюкясъл. И до момента това попадение е едно от най-красивите в историята на Висшата Лига. Обявен е за най-добър играч за сезона от журналистите, пишещи за футбол в Англия. За съжаление в края на сезона, той къса кръстни връзки, които го изваждат за дълъг период извън терена. Въпреки това, Арсенал печели дубъл и целият отбор изказва, своята благодарност, когато Пирес отива да взима своя медал за титлата и всички коленичат в знак на почит. Това е един от най-емоционалните моменти в историята на Арсенал. 
    През ноември 2002г., Пирес се завръща в игра за Арсенал. Успява да изиграе 42 мача във всички турнири, вкарва 17 гола и прави 4 асистенции. Забележително постижение за 7 месеца игра. През сезона той успява да вкара хеттрик на Саутхямптън, 2 на Фулъм и дежурният си гол на Уайт Харт Лейн. Именно той вкарва попадението срещу Саутхямптън на финала за Купата на Англия, който носи защита на титлата.
    През Непобедимия сезон, Пирес отново е на върха в кариерата си. Изиграва внушителните 51 мача във всички турнири, вкарва 19 гола и прави 13 асистенции. По-запомнящите му попадения са тези срещу Ливърпул, Болтон, Лийдс и... Тотнъм в двата мача на Арсенал с тях. Именно в двубоя на Уайт Харт Лейн, Пирес е в основата за единия и отбелязва другия при равенството 2:2, с което Арсенал печели титлата на стадиона на големия съперник.
    Постоянството в играта на Пирес продължава и следващия сезон, където той изиграва 47 мача във всички турнири. Французинът прибава още 17 гола и 6 асистенции към визитката си. Той завършва като трети голмайстор във Висшата Лига за сезона. Прибавя и нов златен медал от Купата на Англия, след победа над Манчестър Юнайтед, след дузпи.
    Последният сезон за Пирес в Арсенал е 2005-2006. Той изиграва 48 мача във сички турнири, вкарва 11 гола и прави 7 асистенции. В същата година, той навлиза и в последната такава от своя контракт. По това време политиката на клуба е да предлага едногодишни договори на играчи над 30 години. Тъй като той иска двугодишен, преговорите зациклят. Това изнервя Венгер и мениджърът често включва Пирес в състава, но от пейката. Моментът, в който французинът разбира, че не е желан е на финала в Шампионската Лига, където той е заменен в 18-та минута, след червеният картон на Йенс Леман.
    Пирес споделя:
    „Бях много разочарован. Когато видях моят номер на таблото за смяна не можех да повярвам. Това беше последният ми мач за отбора след 6 години в клуба. Финал за Шампионската Лига, в Париж, пред цялото ми семейство, там където спечелих Световната титла.... А изиграх едва 18 минути. Това беше много трудно за преглъщане“
    През лятото на 2006г., Виляреал подписва с Пирес като свободен агент. За ‚жълтата подводница“ той играе 4 години и показва, че не е трябвало да бъде освобождаван от Арсенал. Изиграва 129 мача във всички турнири, вкарва 18 гола и прави 15 асистенции. През сезон 2007-2008, Виляреал завършват втори – най-високото класиране в тяхната история, не без помощта на Робер Пирес, който играе в 32 двубоя и има голово участие в 8 от всички попадения през сезона.
    През май 2010г., Пирес е освободен от Виляреал. Той се завръща в Лондон Колни за да поддържа форма, в опит да си осигури трансфер. През ноември същата година, Астън Вила подписва с него 6-месечен договор. За „виланите“ той изиграва 12 мача и вкарва 1 гол. През май 2011г., той е освободен.
    Лятото на 2011г. бележи първото му отказване от футбола.
    Той участва в благотворителните двубои, бележещи края на кариерите на Иън Мъри (2011) и Стилиян Петров (2013).
    През юли 2014г., той се завръща във футбола, за да промотира Индийската Висша Лига. През септември, той подписва с ФК Гоа, където изиграва 8 мача и вкарва 1 гол.
    През февруари 2016г, Робер Пирес обявява окончателното си отказване от футбола.
    За националният отбор на Франция, Пирес има 83 мача, в които е вкарал 15 гола и е направил 18 асистенции. Участва на 1 Световно първенство (1998), 2 Европейски (2000, 2004), 2 Купи на Конфедерациите (2001, 2003) и 1 Олимпиада (1996). Той печели Световната титла през 1998г. и Европейската през 2000г. През 2001г., Пирес печели „Златната топка“ (за най-добър играч на турнира) и „Златната обувка“ (за голмайстор на турнира) в турнира Купата на Конфедерациите, игран в Япония и Южна Корея. Това е турнир между победителите на своите континенти, настоящият световен шампион и страната домакин. Робер Пирес дава паса, за „златния гол“ на Давид Трезеге, който носи победата на Франция на Евро 2000.
    ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
    ·       Робер Пирес е класиран на 6-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г.
    ·       Французинът е един от основните посланици на Арсенал по света. Участва в много инициативи, организирани както от клуба, така и от неговите спонсори
    ·       Робер Пирес е един от основните голмайстори на Арсенал, когато отборът се е изправял срещу Тотнъм. Той има 8 попадения срещу тях.
    ·       Легендата на Арсенал е носител на най-високото отличие на Франция – Медалът на Френския легион
    Днес за нас е една специална дата, дата която ни носи умиление, много емоции и чувство за гордост. Точно преди 20 години група ентусиасти поставиха основите на едно отроче, което днес има своя юбилей! На 06 юни 2004 година, месец след като „непобедимите“ на Арсен Венгер спечелиха златната корона на Висшата лига в София бяха поставени основите на Arsenal Supporters Club Bulgaria - първи фен клуб на чуждестранен отбор в България, оказал се най-успешен, устойчив и водещ сред семейството на клубовете на привърженици на чужди отбори у нас. За тези 20 години изградихме мрежа от клонове в 12 от най-големите градове на България, достигнахме 979 човека, цифри, с които можем само да се гордеем, но и да се мотивираме да търсим развитието и следваме посоката напред и нагоре. За тези две десетилетия можем да заявим с убеденост, че нашата общност се превърна в едно семейство, където футболното съревнование е само част от нашите фундаменти и приоритети за развитие.
    Да творим добри дела, да бъдем до хората, които имат нужда, да поощряваме положителните инициативи, да ограмотяваме се превърна в наш приоритет. Защото победата на футболното игрище носи сладост, но това да видим усмивките на хората, които са отправили апел за помощ, е нещо, което се запечатва в съзнанието и ни носи истинска удовлетвореност. Кампаниите по кръводаряване, благотворителните инициативи по места, възстановяването на спортни площадки, операцията „Плюшено мече“, благотворителният търг на Дарик, подпомагането на бездомни животни са само част от нашите инициативи през годините, като истински повод за гордост е вече превърналия се в традиционен и познат на спортната общественост дамски футболен турнир. Благодарение на ентусиазма на нашите прекрасни дами, гостуващите дамски футболни формации и спомоществователи през годините усмихнаме десетки дечица, а тези усмивки са нашата голяма победа.
    Особено щастливи сме, че издигнахме нашата интернет страница на едно качествено ново равнище, като  www.arsenal-bulgaria.com  продължава да бъде мястото за всички водещи новини свързани с клуба от северен Лондон. Екипът ни от ентусиасти предлага авторски анализи, исторически статии, секция на английския език. Този наш „интелектуален отбор“ развива неуморно и страниците ни в социалните мрежи, а реализацията на подкаста ArsenalYze се превърна в безспорен хит през последната година.
    За нас да издадем автобиографията на Иън Райт, бе стъпката  с която „Арсенал България“ излезе на едно качествено ново равнище, а това бе важно в процеса „арсенализиране“ на българското общество. От „Треска за футбол“ на великият Ник Хорнби, през представянето на биографичните книги за Арсен Венгер и Денис Бергкамп в софийския литературен клуб „Перото“, участието в издаването на куиз книгата „Арсенал Лондон завинаги“ със специална секция за фен клуба, до върховото постижение с автобиографичната книга на легендата Иън Райт, Райт, Райт, футболът като наш начин на живот, винаги е протичал с хладнокръвие и завидна скорост. А, това, че във всяка една българска библиотека в 12-те града с наши клонове има дарени от ASCB книги е нещо, което е наша пътеводна книжовна светлина.
    През годините „Арсенал България“ изгради своето разпознаваемо име на всяко едно място в Европа. Да чуеш репликата, когато кажеш, че си член на българските артилеристи, „Оооо, Вие сте навсякъде“ е добър атестат за впечатлението, което създаваме. Банер на трибуните на Емиратс и място на нашия флаг с лого до емблемата на Арсенал на едно от новите пана в екстериора на стадиона ни носят безкрайна гордост. Наши артикули могат да се видят на емблематични и култови места като Islington Sports Bar, Arsenal Supporters Club и The Tollington, а българският флаг гордо стои на всеки един домакински мач на Арсенал. През тези 20 години успяхме да осигурим повече от 3 000 билета за мачовете на тима, посетихме цели 37 различни стадиона в Европа, бяхме от Полярния кръг до Адриатика, от Кабо де Рока до Каспийското море.
    Организирахме групови посещения, като имахме привилегията да бъдем на митичния стар  Хайбъри в първото такова пътуване на ASCB на 15.04.2006 г. срещу Уест Бромич Албиън и победата с 3:1, като в този мач Денис Бергкамп бележи своето последно попадение за „топчиите“. Историята помни емблематични посещения, като онова в Букурещ когато румънската телевизия прави репортаж за нашите „топчии“, елиминирането на Рома след дузпи на Олимпико, епичното пътуване през Рим и след това с италианските жп линии до Сан Сиро през 2018 година, както и автобусната екскурзия през Алпите до Базел. Незабравим, макар и с нотка горчив привкус ще остане воаяжът до далечните земи на Азербайджан, когато няколко от нашите направиха всичко по своите сили за победа във Финала на Лига Европа. Последното ни  гостуване в Пирея от общо 5, бе отразено от специален екип на БНТ, но над всички тези класики безспорно е т.н. “Walking tour” по улиците на София в мразовитата вечер на 01 ноември 2016 г., когато Арсенал направи знаменит обрат с един още по-знаменит победен гол срещу Лудогорец. Цялата организация, вълнението и суперлативите от хилядите гостували в България привърженици на Арсенал, още топлят и сгряват, защото емоцията да посрещнеш своя любим отбор на родна територия е един от спомените за живот на всеки един български артилерист. На три пъти имахме привилегията да осъществим групови посещения на мачове във Висшата лига, срещнахме се с Мо Елнени и Пер Мертезакер, а наши представители говориха пред клубната телевизия на Арсенал. Посетихме Загреб, Белград, Истанбул и това са само част от щрихите, свързани с култови гостувания, но такова е всяко посещение на мач в Европа, защото едно от най-ценните неща, които създава „Арсенал България“ е приятелството между хора, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си, но ти можеш да ги видиш на чаша пиво и в разгорещен дебат, усещайки едно особено въодушевление на всяка точка на Стария континент.
    Посрещнахме нашата 10-та годишнина с Дейвид Хилиър, на 15-та, Джон Лукич бе наш специален гост, а сега ни предстои емоционална среща с Алън Смит, който е един от стълбовете на великата селекция на Джордж Греъм през 80-те и 90-те години на миналия век. През годините оказвахме чест, уважение и признателност на всеки един свързан с Арсенал, който посещаваше България, а много от тези наши прояви намираха място в програмките за мачовете на отбора.
    „Арсенал България“ посреща с гордост и чувство на удовлетвореност своята 20 година като фен клуб, а нашата организация, която се базира на фундаменти като общност, уважение, взаимопомощ и прогрес постигна неща, за които се надяваме, че нашите основатели са си мечтали на онзи 06 юни 2004 г.!

      ASCB always Forward!
    20 години отдаденост, нестихваща страст, приятелства, приемственост и приключения!
    20 години традиция и класа! 
    20 години "Арсенал България"!
    Благодарим Ви, за подкрепата!
    Честит юбилей!
     
    Мартин Киоун изиграва 10 мача, в сезона на Непобедимите. Въпреки малкото мачове, легендата на Арсенал напълно заслужено си спечели поредния медал в богатата си кариера за клуба.
    Мартин Реймънд Киоун е една от живите легенди на клуба. Каквото и да се каже за него ще е малко.

    Защитникът започва своята кариера в средата на 80-те години на XX век. Юноша на Арсенал, Киоун прави своя дебют в професионалния футбол, докато е под наем в Брайтън за Купата на Лигата, през 1984г.
    През сезон 1985-1986 идва и мечтаният дебют за Арсенал. Киоун изиграва 22 мача и изглежда, че е пробил в състава, който го е изградил като футболист. Но както казваше Петко Бочаров: „Да, ама не!“
    През май 1986г., легендата на „артилеристите“, Джордж Греъм, е назначен за мениджър на Арсенал. Той решава, че няма нужда от услугите на 20-годишния, тогава, футболист и той е трансфериран в отбора на Астън Вила за сумата от 125 000 паунда.
    За отбора от Бирмингам, Киоун изиграва 72 мача във всички турнири, за два сезона. Отборът от Бирмингам изпитва големи трудности в Първа Дивизия (тогавашната Висша Лига) и през сезон 1986-1987 изпада. Греъм Тейлър застава начело на бирмингамци и успява да го изкачи обратно в Първа Дивизия. Киоун изиграва 34 мача и вкарва 3 гола.
    През август 1989г., Астън Вила решава да продаде Киоун на Евертън за сумата от 750 000 паунда. За „карамелите“ той изиграва 107 мача, в рамките на 3.5 сезона.
    През февруари 1993г., блудният син се завръща у дома. Арсенал плаща 2 млн. паунда, за да си върне англичанина.
    Киоун изиграва 16 мача до края на сезона. Той се конкурира с Анди Линиган, Стийв Боулд и капитана Тони Адамс за място в центъра на защитата. Благодарение на неговата поливалентност, Киоун е използван отдясно на защитата, отляво, както и в центъра на полузащитата. За съжаление той не може да се включи във вътрешните купи, защото е играл, преди това за Евертън. Арсенал печели и двете, но защитникът трябва да гледа от трибуните.
    През сезон 1993-1994, Киоун успява да изиграе 46 мача във всички турнири. Седем от тях са в Купата на Носителите на Национални Купи (КНК), където Арсенал печели трофея. Това е и първи златен медал за англичанина, с отбора на „артилеристите“.
    През следващият сезон, Арсенал губи злощастно на финала за КНК, защитавайки титлата си. Наим вкарва на Дейвид Сиймън от центъра и разплаква всички фенове на „артилеристите“. Мартин Киоун е част от този финал. През същата година, той изиграва 41 мача във всички турнири и отбелязва първото си попадение за клуба. То идва в двубоя срещу Нотингам Форест на 3 декември 1994г.
    През сезон 1995-1996, Киоун вече е утвърден играч на защитата. Изиграва 41 мача във всички турнири, вкарва втория си гол, а вече добавя и асистенция към своята статистика.
    През първата пълна година на Арсен Венгер, французинът решава да постави Киоун като дефанзивен халф. И англичанинът не го разочарова. Той изиграва цели 28 мача (от 41 възможни) на тази позиция. За съжаление, Киоун си изважда рамото, играейки за Англия и пропуска 5 месеца.
    През сезон 1997-1998, в който Арсенал печели дубъл – титла и Купа на Англия, Киоун все още се възстановява от контузията си в рамото. Въпреки това изиграва 18 мача във Висшата Лига и печели първият си шампионски медал в Англия, гарниран с ново злато от Купата. СИлно емоционален момент за защитника.
    В следващите 3 сезона, Киоун затвърждава своя легендарен статус. Той изиграва още 122 мача за „артилеристите“ във всички турнири, вкарва 5 гола и прави 1 асистенция. Два от тези голове са отбелязани в двубоя срещу Шахтьор Донецк в Шампионската Лига, през сезон 2000-2001, в който Арсенал обръща украинците от 2:1 до 3:2.
    През сезон 2001-2002, англичанинът участва в нов дабъл. Той изиграва 34 мача във всички турнири и има ключова роля за шампионската титла и Купата на Англия.
    Следващата година, Арсенал губи битката за титлата, след спад във формата в края на сезона. Киоун и неговите съотбоници се задоволяват със защита на Купата на Англия. Защитникът участва в 35 мача и прави 1 асистенция.
    През Непобедимият сезон, Киоун изиграва своята лебедова песен за Арсенал. Той участва в 15 мача за „артилеристите“, във всички турнири, 10 от които във Висшата Лига. Най-запомнящият се момент за феновете е конфронтацията му с Рууд Ван Нистелрой, в онзи двубой срещу „червените дяволи“. Тогава е свирена дузпа в края, която нидерландецът пропуска. Киоун се замесва в образувалото се меле, след края на мача, като затова е глобен с 20 000 паунда и наказан за 3 двубоя. Въпреки това финалът на сезона за него е повече от впечатляващ. Той печели титлата и Купата на Англия – достоен завършек на неговата кариера в Арсенал.
    Сезон 2004-2005 е последен в дългата кариера на англичанина. Той напуска Арсенал със свободен трансфер, в посока Лестър. Там изиграва 18 мача, преди да се премести в Рединг за последните 6 месеца от сезона. Там Киоун изиграва 5 мача, преди да обяви край на своята славна кариера.
    За националният отбор на Англия, Мартин Киоун има 43 мача, вкоито е вкарал 2 гола. Той участва на 2 Европейски първенства (1992, 2000) и е в отбора на 2 Световни (1998, 2002), но не изиграва нито минута.
     
    ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ
    ·       Мартин Киоун е класиран на 20-то място в ранглистата „Най-добрите 50 играчи на „артилеристите“ за всички времена“, направена през 2008г.
    ·       50 паунда на седмица! Толкова е била разликата между исканото от Киоун и предлаганото от клуба през 1986г, когато той отива в Астън Вила. През 1993г., англичанинът споделя: „В момента изглежда като лудост как не се стигна до разбирателство. Аз не исках да си ходя, клуба нямаше желание да ме продава. Накрая всичко се сведе до принципност.“ В крайна сметка, Киоун се завръща в Арсенал за сумата от 2 млн. паунда. Погледнато от тази перспектива, тези 50 паунда, спестени през 1986г., може би е трябвало да бъдат прежалени, от страна на ръководството на „артилеристите“.
    ·       Мартин Киоун участва в редица предавания на BBC, ESPN UK, Irish TV3, TalkSPORT като гост-анализатор
    Arteta the rookie.
    I couldn’t find any rookie managers among the Premier League managers last season, except Arteta. It is a risk no-one seems to want to take. Particularly someone who comes from outside as Arteta did. Yes, he had Arsenal DNA but often the only way a rookie gets a chance is if they are at the club as a player or coach and they try them as interim managers. That rarely works out, though. Liverpool being an exception as Bob Paisley, their most successful manager, was appointed when Bill Shankly resigned and Paisley was first-team coach. They also employed Kenny Dalglish as player-manager who did very well, and Roy Evans who did ok.

    Would you hire this young boy?
    But, in general, top teams don’t appoint rookies. Arsenal, in the past, had great success with rookies, George Allison, Bertie Mee, and Tom Whittaker spring to mind but Pat Rice and Freddie Ljungberg are examples of promoting from within that didn’t work out. It is an enormous risk that owners don’t wish to contemplate.
    The Kroenkes were key
    Arteta essentially took over from Unai Emery who failed to win over the fans. But for sure he was a top manager and continues to prove that. His weakness seems to be also Arteta’s, dealing with egotistical superstars, but it seems most likely that if he had been given his chance, he would have turned things around, probably by getting rid of the big egos.

    Stan and Josh - the dynamic duo?
    But I feel it was the Kroenkes who made the difference. When Arteta came for his first interview, it seems he impressed them, and they felt they could work with him to create something special. But even they couldn’t stretch to a rookie. They weren’t popular at Arsenal and Emery was a proven candidate. I believe they had this nagging feeling that they had got it wrong, this young man with the ideas, the knowledge, the Arsenal DNA, and above all the feeling that this was the guy, which made them feel like I sometimes have when I bought something expensive – I bought the wrong brand or model. So Emery’s collapse to Chelsea in the Europa League final gave them a chance to correct their mistake and bring in Arteta, their man.
    A big mess at other teams
    I have had misgivings over the Kroenkes but I think I was wrong. They know sport, and they know big business as it relates to sport, something that most big businessmen don’t. Look at the current mess at Chelsea, Man Utd and Everton, all with lots of trophies in their showrooms. The Kroenkes have been loyal to Arteta and have provided him with what he needs to bring the club back to the top. Josh seems to be there most of the time and from everything I know, he trusts Arteta’s decisions.

    Farhad Moshiri didn't have  a clue at Everton
    Getting rid of our captain and superstar Aubameyang and moving on Ozil were hard calls and yes, exposed a weakness in Arteta. Ozil, in particular, was not known to be difficult to deal with. But it allowed Arteta to do things his way, with young players ready to listen and improve. The seasoned pros brought in since have not been a problem. Jorginho, Havertz, Trossard, Raya, Rice and others have bought into the Arteta way and the camp seems happy.
    The plan is working
    Of course, now, one cannot really refer to Arteta as a rookie. He has garnered a respect throughout football as a top manager which means even top pros will listen to him. Two tight second place finishes in a row against the behemoths of Man City, plus a quarterfinal in the Champions League means he has proven himself. There are only a small handful of jobs in football bigger than Arsenal so he has shot himself to the top at a top club in his first attempt. It has been a bumpy ride so far, with periods of Arteta out ringing around the Emirates, even this season. But the Kroenkes have always remained steadfast. They have a plan and Arteta is a huge part of that plan. I believe that they are using their knowledge to help by bringing in the right people, and keeping Arteta at the club is crucial to their plan.

    Roman Abramovich didn't like Mourinho's bus driving skills
    The most successful owner in recent times has been Roman Abramovich but he let Mourinho go when surely what he should have done is create a dynasty with him that could have lasted a long time. Abramovich’s problem was that he didn’t like Mourinho’s football. Parking the bus annoyed him.
    At all costs, win?
    This does not seem to be a problem at Arsenal. The football is exciting, swift, and full of deft touches. Progress keeps getting made. However, Arsenal do need to make the next step. Win things. Arteta has grown as a manager and the players have grown as players. Honestly, how many Arsenal fans would swop any of the present team for someone else? And yet, new players will be brought in. The challenge is to get them to fit in quickly and to be sure they are better than what we have. City do it every season and make that aspect look easy. It isn’t. Arteta will be expected to do it. And Edu and the Kroenkes will play a massive part in identifying and being willing to pay for these players.

    Klopp was burnt out?
    Win we must, though. Klopp did not win that many trophies at Liverpool but enough to cement his legend as he chased a Man City whose resources seem endless. Now it is Arteta’s turn and he must at least equal Klopp. One league title and one Champions League were his highlights but it seems like Klopp burned himself out in that chase.
     The Kroenkes know what they are doing?
    This is where the Kroenkes can really make a difference. Support Arteta as he takes on Goliath. Take away any burdens they can. Honestly, if Arteta does burn out like Klopp, then who is out there? Not many candidates when one club is hoovering up all the trophies.
    The Kroenkes took on a rookie manager. If it had gone wrong, I am not sure they would have survived. But they got it right. The rookie manager lost the support of some top players. They got that right when they supported him. The rookie manager had many fans screaming Arteta out. They got that right when they said, no, he is in. The pundits were shrieking that Arsenal were bottlers, doing a Totteringham at the finish, but beating the Spuds and Man Utd away and Chelsea at home on the way to winning the last six matches shows that the Kroenkes got that right as well.

    Gary Neville - Arsenal are bottlers
    The Kroenke’s got it right in choosing a rookie, something that no top English side has done for a long time, particularly as they were unpopular, and they could have gone for a top name, a Conte or a Mourinho. Maybe it is time to revise our opinion of our Americans. Maybe they do know a little about running a football club after all. Recognising talent is surely a great asset? And recognising unproven talent has proven even better. I hope, but also believe, that great days are coming.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...