Ще се опитам да обобщя случилото се и по-важното казано, защото смятам, че ще бъде интересно на читателите, пък и се позапознах с някои новини от кухнята на клуба, както и с приятни хора от къде ли не. Острова, Япония, Перу, Южна Африка, САЩ, Норвегия, Алжир, Нигерия, Замбия, Австралия и от къде ли още не. Като цяло имаме адски много фенове по цялата планета, като в някои държави дори фенклубовете са повече от един.
Срещата бе разделена на две части. В първата бе дадена думата на Бен Уилиямс, част от треньорският щаб в академията, отговарящ за деца от 8 до 12-годишна възраст. Той сподели, че по инициатива на Пер Мертезакер, в момента всички детско-юношески формации в Арсенал тренират в една и съща система и се опитват да научат децата и юношите да играят в стила, който е спуснат от Микел Артета в мъжкият отбор. Трудностите при децата са, че подобен стил на игра е много тежък за научаване, особено когато трябва да научиш вратарят да играе като либеро, а защитниците да владеят и подават топката на крак. В следствие на което, малките „Артилиеристи“ претърпяват не малък брой загуби, но пък положителното е, че това също е част от плана за развитие, като целта е да се научат да реагират след спънки и загуби, вместо да се мислят за звезди от самото начало.
Изненадващо или поне за мен, бе факта, че за да се запишеш в школата на Арсенал от дете, трябва да имаш единствено и само отличен успех в учлище. В академята работят и психолози за деца, както и специално назначени хора, които помагат на малките в случай, че има трудности с учебният процес. Цялата идея за това е дошла от великият Лиъм Брейди (директор на школата на Арсенал за период от 25 години, преди да го замести Пер Мертезакер). „Смисълът на това е много простичък. Всички в клуба искаме всяко едно дете да стигне до мъжкият отбор или да бъде професионален футболист, но не всеки път се получава по една или друга причина. Ако това не стане, момчето, което израства пред очите ни, трябва да стане възпитан и добър човек, да бъде полезен на обществото и да намери щастието си в друго поприще. С отлични оценки и качествено обучение, това става много по-лесно!“, сподели Бен Уилиямс.
Разбира се, поговори и за трудностите, как децата на тази възраст са много емоционални и трябва особено внимание във възпитаването им. Също така, поясни колко много взискателни родители има в Лондон и как повечето такива не се доверяват на специалистите, а си мислят, че техният син е новият Лео Меси. Друга пречка идва от Брекзит и факта, че чуждестранните играчи под 18 години ще намаляват значително, не само в Арсенал, но и в цяла Англия. Това е поради факта, че всеки трябва да има виза, а процедурата за нея е доста сложна, особено за деца. Вероятността, в бъдеще да видим нов Сеск Фабрегас, се очертава да е все по-малка. Все пак, таланти в Англия не липсват и пример, за което бе даден със самият Ийтън Нванери, който стана най-младият играч дебютирал във Висшата лига. Бе обяснено, че това далеч не е прищявка на Артета за да се прави на интересен, а е плод на много работа от целият щаб. Момчето се оказва, или поне по думите на Бен Уилиямс, истински талант, а целта на нашият мениджър е да покаже на Лондон и околията, че ако се справяш добре в нашият отбор има място за теб.
Завършекът бе повече от положителен, като идеята на академията и конкретно на Пер Мертезакер, който бе наречен абсолютна машина и вглъбен човек в постигане на поставената си цел, е Арсенал да стане най-успешната детско-юношеска школа както в Англия, така и в Европа. Дали и кога това би могло да стане, само времето може да покаже, но бъдещето на този етап изглежда светло.
Втората част от срещата бе водена от самият Марк Бриндъл. Спектъра на нея бе главно подобрената атмосфера на Емиратс и как тя може да се подобри още повече. За приповдигнатото самочувствие напоследък, освен добрите игри и ентусиазъма на мъжкият отбор, се дължи и на нова фракция наречена Ashburton Army. Това е местен фенклуб, изграден от младежи между 16 и 25-годишна възраст, на когото от Арсенал е отпусната зелена светлина да се настани в трибуната Clock End, за сметка на по-стари членове със сезонни карти, които са отстъпили местата си и сега заемат седящи и по-горни редове на стадиона. Трябва да бъдат похвалени и Red Action, които са приели новата фракция като положително хвърлена ръкавица и са се активизирали да подобрят атмосферата на стадиона. Тук някъде идваме и ние като фенклуб, но за съжаление за момента, билетите отредени на чуждестранни фенклубове и особено такива за големите мачове не спадат при местата зад вратите, а при по-горните седящи сектори. Съвсем естествено, залетяха и въпросите за safe standing зад двете врати (Clock End и North Bank). Safe Standing, или вече официално License Standing, е масова идея по стадионите на острова да се възвърнат правостоящите места. Това е сложна процедура, изискваща одобрението на местната управа, в случая Islington. Тук момента е много пикантен, защото ако кметството одобри нещо подобно и за зла беля се случи нещо лошо, потърпевши ще са самите те, както и Арсенал като клуб, а никой не иска до там да се стига, защото последиците от нещо такова биха били огромни и за двете страни. За капак, ако въпросният License Standing бъде приет, следва намаляване на капацитета на стадиона, което ще ощети приходите към клуба, както и самите фенклубове с по-малко билети. Добрата новина, обаче, идва от факта, че управата на Islington се е съгласила и е дала зелена светлина на привържениците зад вратите и по секторите на най-долните етажи да стоят прави по време на мач, макар и стадиона да се води изцяло седящ. Това дефакто не е новост, защото в тези части на стадиона винаги е имало правостоящи, но вече е официално, стига да не пречиш на хора зад теб. Цялата тази ситуация е била под засилено наблюдение в последните 5 години, за да се уверят всички власти, че опастност няма. Разбира се, идеи и допълнителни разговори за подобряването на атмосферата продължават, като всеки фенклуб и всеки обичащ Арсенал е свободен да изкаже своята такава и да бъде дискутирана на някоя от следващите срещи. Общо взето, всичко е добре, когато нещата вървят в правилната посока, а личните ми впечетления от чутото са точно такива. Сега остава и да бием пиленцата в събота, за да може всичко да върви по мед и масло.
