Дълго време в този клуб имаше отсътвие на лидери. На хора, които да поведат останалите към нещо повече от финал и в последствие Купа от ФА или Топ 4 (дори Топ 4 БЕШЕ! мираж през последните 6 години). Ако не ме лъже паметта последния мач на Арсенал в Шампионска лига е злощастна загуба от Байерн Мюнхен през 2017 година. Дълго време в този клуб се работеше повече от неправилно. Неоправдани средства за играчи и заплати, липса на стратегия за стъпване на следващото ниво и липса на амбиции за връщането към корените на този славен лондонски клуб. Клуб, който през последните 14-15 години съвсем леко наподобяваше съседа Тотнъм. Да, със сигурност много хора ще си кажат ''Ама как така сравняваш Арсенал с Тотнъм, та ние спечелихме отличия в най-слабите си години, а те в най-силните си се добраха до Ауди Къп''. Напълно осъзнавам какво пиша. В колко сезона от 2004/05 насам Арсенал бе истински конкурентно способен да спечели титлата?! Отговорът е 2007/08 и 2015/16. Ако ''the main goal'' на Тотнъм е да ''поставя напрежение'', то на Арсенал трябва да е да печели истински титли. Именно и затова дербито на Северен Лондон се оповава в историята на преместването на клуба от Сър Хенри Норис от южната в северната част на столицата, а далеч не заради съревнованието между двата клуба в повече спечелени трофеи.
В крайна сметка в момента ''артилеристите'' отново са там, където би трябвало да са. Дали временно или не времето ще покаже. Клише, нали?! Ако трябва да сме честни, дали Арсенал ще остане на върха и след вечерта на 28 май, не времето, а амбициите ще покажат. (Тук отварям една голяма и важна скоба: преди началото на тази кампания очакванията бяха отбора да се класира в Топ 4, хмм). В този отбор вече има няколко парчета от пъзела, които липсваха години наред. И въпреки средната възраст на играчите, от нищо Микел Артета успя да съгради нещо. Към днешна дата това нещо се казва колектив! Ах, как отсътваше тази дума от речника на този клуб... Ако можех, щях да направя така, че колектив да се изписва с главно К... И този колектив през сезона доказва две неща. Едното е, че някак успява да се изправи точно тогава, когато е най-нужно. Другото е, че вероятно все още не е готов да играе под огромно напрежение. Тук може двата примера да дават повод за противоречие. Защото едно е просто да се изправиш, друго е да ТРЯБВА да се изправиш на всяка цена и то заради непременните ОЧАКВАНИЯ и ИЗИСКВАНИЯ на привърженика, медиите, журналистите, пещерните тролове и марсианците. Осъзнавам, че мнозина оплюха Артета и отбора заради резултата вчера. Честно казано, освен арогантността на играчите на Арсенал, не разбирам къде другаде бе проблема. Но не онази арогантност, в която излизаш и разбутваш противника като кегли за боулинг, а онази, в която при 2:0 след 15 минути игра решаваш, че си си свършил работата. Арсенал подцени опонентът си, борещ се за оцеляване. След 30 минути игра на Лондон Стейдиъм, мачът наподобяваше свежарска разходка в парка. И точно тогава, когато най-малко очакваш, получаваш гол. Е, стигна се до него след първо очеизвадна игра с ръка на Деклан Райс. В НАСА днес са получили съобщения от юпетиранците, че са останали недоволни от поредно допуснатата грешка на реферите. Ок, подминаваме. Това не може всеки път да е оправдание, въпреки че някои хора забравиха да чертаят линии, но не забравиха да си изтеглят паричките от банкомата, а след това да се нахранят. Тц тц тц. Арсенал продължи да бъде арогантен в лошия смисъл на думата. Липсваха пресата, плавните и бързи преливания на играта от едната в другата половина и още 21 (поне) сходни тактически олицетворения за добър футбол. Беше повече от ясно, че ако през второто полувреме нашите момчета не отбележат трети гол (хайде и да не е в 46-та минута, но да бъде трети), то ще има проблеми. И изведнъж - дузпа за Арсенал, която в последствие бе изпусната от Букайо Сака. Мисля, че някъде в един мач от Европейското видях как Сака пропуска от бялата точка, но си спомням и какъв се завърна той тогава след това. Горещо се надявам историята да се повтори. Звездите за това момче са подредени в правилната посока, бъдете сигурни. Та когато не вкарваш - ти вкарват. Може би малко съжалявам, че именно това си помислих след този пропуск. ''Чуковете'' напълно заслужено се добраха до изравняването. Всякакъв вид контрол върху действията на терена бе отдавна изпуснат. Какво последва след това? Микел Артета извади най-слабо представящия се на терена Томас Партей, а след това и Габриел Жезус. Появиха се съответно Жоржиньо и Тросар. В 85-та минута заменени бяха Тиърни и Мартинели. Влязоха Виейра и Нелсън. Признавам си, малко в повече ми дойде смяната Йодегор за Нкетия след това. Няколко фактора повлияха върху крайното 2:2 вчера. Единият е, че голяма част от ключовите играчи за доминация играха далеч под поставената вече от тях летва. Другият е отсъствието на Уилям Салиба. Ясно се видя как Роб Холдинг овисва при всяка далечна топка от играчите на Уест Хям. Последното автоматично накара Бен Уайт да му бъде неотлъчен спътник в много голяма част от мача. Знаем, че Бен Уайт е един от основните футболисти в разиграването на Арсенал. Но когато той е непременно и само в дефанзивен план, то захранващите топки към Букайо Сака конкретно от негова страна липсват. Следователно последният е оставен почти на произвола на съдбата, а и оттам дойде слабото му представяне. Личеше си и отсъствието на Олександър Зинченко. Кийрън Тиърни е страхотен футболист, но тук ще се възползвам да цитирам едно мнение от форума: ''Не може да накараш Тиърни да влезне в обувките на Зинченко''. Украинеца е отлично наясно с това как да разиграва топката, когато съотборниците му са под натиск. Това далеч не означава, че Тиърни непременно е имал лош мач. Просто ролите на двамата са коренно различни. Джака и Партей също бяха далеч от стабилно представяне. А като се комбинира всичко това с вече на няколко пъти споменатият арогантен ход, не те чака нищо хубаво. Горчивият вкус остана, защото срещата бе подценена и не видяхме никакъв отговор от страна на Арсенал. Разбира се, това е градивна критика, върху която играчите трябва да поработят. Вероятно текстът стана доста дълъг, но държа да отбележа за край още няколко неща. Снощи преди сън мернах информация, че по време на последвалите тренировки край футболистите ще присъства цитирам ''Експертен персонал, заедно с когото играчите да обсъдят дали борбата за титлата е приключила.'' В петък ще получим отговори или нови въпроси. А след това отиваме на Етихад. Положението е такова, че ако не успееш да вземеш нещо от главния си опонент, а след това се надяваш на негови последвали издънки, то не заслужаваш да станеш шампион. Но моля ви, не приемайте поражение преди дори топката в Манчестър да бъде ритната. Остават 7 мача, преднината ни е 4 точки, а предстои ''мачът на мачовете''. Аз лично отказвам да се откажа. Вярвам на момчетата повече, отколкото те самите на себе си. И единственото ми желание е те да повярват поне на половина толкова, колкото аз в тях.
