Jump to content
  • Арсенал приема Манчестър Юнайтед в едно от най-свирепите дербита на Острова. Срещата е част от 34 кръг на Висшата лига, като преди неговото начало Арсенал заемаше 5 позиция с 57 точки. Манчестър Юнайтед от своя страна се намираше на 6 място с 54-точков актив, но и с двубой повече на сметката си. В сряда вечер ''артилеристите'' записаха изключително ценен, а може би и неочакван успех над Челси, който би могъл да вдъхне на отбора нов живот в оставащите срещи до края на кампанията. Напоследък стана традиция Арсенал да влиза в добра серия именно след победа над сините от западен Лондон. Срещата, която ще започне след само няколко часа е от огромно значение както за амбициите на ''топчиите'', така и за тези на ''червените дяволи''. Хората на Ралф Рангник записаха тежко поржение като гост на Ливърпул във вторник вечер и със сигурност ще бъдат надъхани да променят нещата в своя полза. И двата отбора са в преследване на Тотнъм Хотспър, който е на 4 място във временното класиране с 57 точки. Ето още кратка информация преди дербито.

    Кога: Днес, 23 април, от 14:30 часа българско време. 

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Крейг Поусън.

    Новините в отбора на Арсенал: В групата на ''артилеристите'' няма да фигурират имената на Киърън Тиърни и Томас Партей. Тиърни ще пропусне остатъка от сезона, докато надеждите с Партей се свързват със завръщане в заключителния етап от мачове. Под въпрос за двубоя е Такехиро Томиясу. На провелата се пресконференция преди мача Микел Артета сподели, че ако японеца проведе пълна гама от тренировки, то тогава той ще попадне поне на резервната скамейка. Александър Лаказет вече е на разположение за селекция, след като е преболедувал Ковид-19. Всички останали футболисти на Арсенал са на линия за този сблъсък и ще бъде интересно дали Артета ще заложи на същата тактическа постройка като тази, която видяхме в сряда вечер на Стамфорд Бридж. Тогава Мохамед Елнени и Роб Холдинг изнесоха доста стабилен мач, а Бен Уайт се чувстваше доста спокойно в лявата част на отбраната. Да не говорим за Еди Нкетия, който се разписа на два пъти във вратата на сините и даде сериозна заявка за титулярното място на върха на атаката.
     
    Думите на Микел Артета преди мача: ''Това, което искаме да направим, е да се представим по възможно най-добрият начин. Желанието ни е да си заслужим победата, а и не само. Искаме да постигнем повече от убедителен резултат. Трябва да бъдем клинични в действията си и да не даваме никакъв шанс на противника. Повече място за грешки няма. Навлизаме в заключителната част от кампанията и в края на сезона искаме да постигнем нашите цели. Несъмнено ни предстои труден двубой. Сигурен съм в това, че ние можем да се справим, отново.'' 
    Цялото интервю на испанеца може да бъде проследено на официалния сайт на клуба. 

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 
    Пожелаваме успех на нашите любимци и да ни зарадват с победа на Празника. Нужно е да споделим, че днес на Емиратс Стейдиъм ще има немалка българска група привърженици, които ще наблюдават мача на живо. Up The Arsenal! 



    Арсенал надигра Челси с 4:2 като гост в поредна класика от Висшата лига. Еди Нкетия даде ранен аванс на ''артилеристите'' още в 13 минута на срещата, но само 4 минути по-късно, Тимо Вернер изравни за 1:1. Смит Роу покачи за 2:1 в полза на Арсенал след асистенция на Мартин Йодегор в 27 минута. Преднината на гостите отново бе за кратко, тъй като Сесар Азпиликуета се възползва от грешка в отбраната на червено-белите и таблото на Стамфорд Бридж показа 2:2. Именно при такъв резултат двата отбора се разделиха на почивката. Челси направи някои ротации в игрови план, като на терена се появиха Тиаго Силва и Кай Хаверц. Това никак не стресна момчетата на Микел Артета, които продължаваха да се забавляват, особено след като Еди Нкетия се разписа отново във вратата на сините в 57 минута. През второто полувреме ''топчиите'' приеха играта в собствената си половина и разчитаха предимно на контраатаки. Нужно е да се отчете това, че домакините изглеждаха крайно дезориентирани по въпроса как да стигнат до удар посока Аарън Рамсдейл. Букайо Сака сложи точка на спора в добавеното време на мача, когато оформи крайното 4:2 за Арсенал от дузпа. Тя бе отсъдена след като Сесар Азпиликуета го събори в наказателното поле на домакините. Съвсем заслужено, за играч на мача бе обявен Еди Нкетия. С тази си победа Арсенал заема 5 място във временното класиране с актив от 57 точки на сметката си. Типично по Арсеналски, нашите любимци се поздравиха с крайно важен, а и неочакван успех. Още подробности от срещата в следващите редове.

    Стартов състав: Аарън Рамсдейл (GK), Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Роб Холдинг, Нуно Тавареш, Гранит Джака, Мохамед Елнени, Букайо Сака, Мартин Йодегор (С), Смит Роу и Еди Нкетия. Двубоя пропуснаха Томас Партей, Киърън Тиърни и Такехиро Томиясу (контузии). 

    Резерви: Бернд Лено (GK), Седрик Соареш, Зак Суонсън, Мигел Азийз, Самби Локонга, Омари-Хъджисън, Никола Пепе, Габриел Мартинели и Александър Лаказет. 

    Смени в хода на двубоя: Габриел Мартинели замени Еди Нкетия (70 минута) ; Седрик Соареш се появи на мястото на Смит Роу (75 минута) ; Букайо Сака бе заменен от Александър Лаказет (95 минута) ; 

    Жълти картони: Един единствен такъв, дело на Габриел Магаляеш в 91 минута на срещата.
     

    Фото кредит: Премиърлийг official.



    Микел Артета след края на мача: ''Отбелязахме 4 гола във вратата на Челси с футболисти, които са продукт на школата ни. Това е страхотно постижение. Наясно сме с това, че нашите привърженици бяха разочоровани напоследък. Тази победа е както за нас, така и за тях. Те го заслужават повече от всичко. Сега гледаме към мача с Манчестър Юнайтед. Искаме да бъдем фокусирани на максимална степен. Нямаме особено много време за почивка, но това няма да ни попречи да се отдадем на максимум. Отново ще се нуждаем от нашите привърженици. Не се и съмнявам, че те ще превърнат Емиратс в арена на истински спектакъл.''

    Срещата с Манчестър Юнайтед ще се изиграе тази събота, 23 април, от 14:30 часа българско време. Отново ще стискаме палци на нашите любимци, защото все още нищичко не е приключило. Завършваме този материал с новината, че тази сутрин Иън Райт бе включен в ''Залата на славата'' на Висшата лига и с напомняне в какъв цвят е британската столица. 





    Лесните мачове на Арсенал приключиха. Кой би предположил, че от 3 срещи ще вземем точно 0 точки?! Е, било каквото било. От тук насетне, хората на Микел Артета влизат в страховита серия от мачове, първият от които е гостуване на Челси довечера.
    Кога: Сряда, 20.04.2022, 21:45 българско време.
    Къде: Стамфорд Бридж, Лондон.
    Телевизия: Диема Спорт 2.
    Отсъстващи: Кириън Тиърни, Томас Партей.
    Под въпрос: Такехиро Томиясу, Алекс Лаказет.
    Думите на Артета преди мача: „В лоша серия сме, момчетата го осъзнават и всички искаме да променим това. За съжаление записахме 3 загуби и ако погледнем отделните мачове ще видим, че всеки от тях беше различен, но резултатите са еднакви. Пределно ясно осъзнаваме, че трябва да надградим и да започнем да печелим. Също така, пределно ясно е, че място в Шампионска лига ни доближава повече до там, където искаме и трябва да бъдем. Ще направим всичко по силите си, както да спечелим довечера, така и да завършим колкото се може по-напред в края на сезона.
    Томиясу и Лаказет ще минат късен тест, за да преценим до колко могат да вземат участие и да помогнат на отбора. Томи тренира и е много близко, а Алекс се чувства доста по-добре след прекарания COVID-19, така че ще преценим в последния момент“, завърши испанецът.

    Пожелаваме успех на нашите момчета довечера. Стискаме палци за 3 точки и добра игра. Типично по Арсеналски, едва ли ще бъде изненада да направим добър мач, след фиаското последните 3 кръга. Макар и да излизаме като аутсайдер, дербито си е дерби и кокото и налудничево да звучи, нашите хубавци могат. Дано го покажат!
    Сбирките по клоновете продължават и за този мач. Както и играта за прогнози. Успех на всички.   


    The Buy Well Team
                                         Jennings
                       Dixon    Toure    Campbell   Sansom
                       Llungberg  Cazorla   Vieira Pires
                       Henry  Bergkamp   
     
     Spend money, Arsenal
    Ok, our best ever buys put into a team. There is no way I can win with this one as everyone has their favourites and of course, I can go back further than a lot of you, but I am going to give it a go. I have a few rules as it is impossible to talk truly about players before your time as coverage was very restricted when I was growing up. You pretty much had to go to a live match to see it and 15 minutes on Match of the Day didn’t really give true pictures. So I am choosing players from 1969 onwards and also not choosing players who came to Arsenal very young, like Fabregas. Also not choosing players like Keown who started at Arsenal but was bought from Everton after not quite making it first time around. So if you wish to choose your own they are the rules. Also I am going 4 4 2 because it suits the team.
    Right from the start I am going to say that I have not chosen any current player simply because none have proven themselves to be Arsenal legends yet but feel free to choose one if think they are better than my choices.
    Big Pat Or big David or Big Jens?
    And so goalkeeper. In fact we have not brought through many goalkeepers so all the big names are available. I am going to say the top three are Lehmann, Seaman and my choice, Pat Jennings, possibly because he was foolishly discarded by Tottenham and went on to become a legend with Arsenal. So one Irishman makes the cut and he is the only one. He helped make Northern Ireland legends for their World cup exploits and played, it seemed, forever. But in truth, all 3 candidates are top class and it is difficult to say truly, which is the best.

    Huge hands Pat for Goalie
    I am going to go with Lee Dixon for right back as Pat Rice started at Arsenal and cannot appear on this list and truly it is hard to put someone in front of a guy who won 4 league championships, 2 FA cups and one European Cupwinners cup. Viv Anderson and Lauren were challengers but I would just about put Dixon in front. He set up the vital goal for Arsenal v Liverpool in 1989 as well so he deserves the nod.

    One of our best
    I feel Kenny Sansom for left back with Nigel Winterburn as runner up. 86 appearances for England over Winterburn’s one gives him the position I feel. He was classy and as a full back won player of the year in 1981. Full backs don’t win player of the year.

    So classy
    Centre backs  and defensive midfielders are a bit tricky
    For centre backs I am going to go with Sol Campbell and Kolo Toure simply because they were superb together. Steve Bould is a possible but he never truly became first choice and only got 2 England caps. Frank McLintock also pulled up stumps for us as captain and was a strong choice. We brought through plenty of legends of our own in this position, Tony Adams, David O’Leary and Terry Neill spring to mind. Not available for this team, though.

    They never let us down
    The midfield 2 for me are Patrick Vieira and Santi Cazorla. Vieira will be everybody’s choice, of course, as one of Arsenal’s greatest ever. Santi, for me, was special. Emanuel Pettit was of course a contender but he didn’t stay too long at Arsenal. Alan Ball also but I feel his best days were behind him at Arsenal.

    Little - Cazorla

    And Large - Vieira
    Wingers are easier to pick
    Freddie Ljungberg as right winger/midfielder although he could play both sides. One of Wenger’s greatest buys, everyone loved Freddie. I feel the only real serious contender was Marc Overmars but he didn’t stay too long at Arsenal.

    Happy days 
    Robert Pires as leftwinger/midfield. I think an easy choice. Voted Arsenal’s 6th best player of all time, he was everything you need in his position. He scored goals, got penalties, created assists and won lots of trophies.
    As are Strikers
    Dennis Bergkamp as striker. What can I say? He could do things nobody else could. All his teammates said he was an amazing footballer. Thierry Henry, when asked who was the best player he ever played with, said the Dutchman. That tells you everything when you think of the legends he played with for France and Barcelona.
    Better than Batman and Robin?
    And Thierry Henry alongside him. He invented the art of only scoring great goals. He could score a hat trick and all of them could be contenders for goal of the month. Widely regarded as probably the best player ever in the Premier league, he is the easiest pick of the day.
    And those left out?
    Ian Wright omitted? Yes, but what could I do? However, supposing he had come from Palace at 21 instead of 27? His goal record would be well in front of Henry’s and may have made my choice harder. Still, I doubt if I would have put him in front of Bergkamp or Henry.
    Ozil was another possible as, at his best, he was excellent, his ability to create was unsurpassed but he just didn’t do enough to get into the team. I feel modern young fans don’t appreciate how good he was.
    The heart of the Invincibles
    You may have noticed that this is also the essence of the Invincibles and that is inevitable. Any team that can keep their game to such a high consistent level have to be top class. And a lot were bought by Wenger who would, of course be manager of this team having been bought from Grampus 8.
    So buying is good, without them Arsenal would have been a far poorer team. Next week I am going to go for the best home grown side and see how they shape up against this team.
    Of course, few would regard this as Arsenal’s best ever side because some legends were home grown but it would give any team a hard game. So, what do people think? Have I got it right?
     
    Where can we finish update.
    Never predict football matches, it is the road to poverty. Now we have got to do it the Arsenal way, the hard way that turns Arsenal fans old before their time. I have a secret to confess, I am really only 21 years old, the grey hairs have been given to me by Arsenal. Of course we can still do it but we must go on a run, Chelsea and Man Utd are the right start in one sense as the pressure is less against top teams and they will give you chances. The problem is our weakened defence. I think we will concede in both games. We have to score and we don’t seem all that good at scoring. We are the lowest scorers in the top 7. However, I am going to add to my 21 year old grey hairs by saying 4 points to keep us in the hunt.
     

    Арсенал загуби с 1:0 гостуването си на Саутхямптън в събота и докато от една страна разглежането на самия мач е от значение, според мен е много по - важно да се анализира цялостната ситуация, в която се намираме. 4 поражения в последните 5 мача, едва 2 отбелязани гола. Това не е форма достатъчна за влизане в Шампионска Лига. Реално погледнато това не е форма достатъчна за претендиране на каквото и да е. Положението, в което се намираме в момента, е подобно на това след първите три мача от сезона, като не съм сигурен кое от двете е по - лошото. Което и да е, второто не е на километри зад него, това е сигурно. Мисля си, че разочарованието, което всички ние изпитваме в момента, е по - голямо от това, което изпитвахме последните години. Това според мен се дължи на факта, че този сезон за първи път от много време насам видяхме някаква идея, някакъв план. План, който не е труден за подкрепяне. Идея, която не е абсурдна, която не включва привличане на вече изветрели звезди на Челси или играчи, които идват, само защото техният агент е приятел с нашия изпълнителен директор. Видяхме чистка както на финансово, така и на персонално ниво. Съставът бе обновен, подмладен, всичко изглеждаше(и де факто беше) страхотно, напредничаво, прогресивно. Това не се беше случвало от много време. Да получим надежда, която не се базира на "Ох, имаме млад и гладен състав, един трофей и всичко ще избухне, ще сме царе на света!". Тази надежда беше базирана върху реални стъпки в правилната посока, показани на и извън терена. И сега стоя тук и пиша статия след три поредни загуби срещу отбори, от които ние "на хартия" трябва да вземем всички точки, даващи ни буфер преди мачовете срещу "големите момчета". Какво се обърка? 
    Мисля, че това е сложен въпрос. Не претендирам да имам нужните познания за намирането на правилния отговор(нито пък ми се плащат парите за нещо подобно, ха-ха), но ще се опитам да представя нещата от моята лична гледна точка. Така че затегнете коланите и успех, ако сте останали до края на тази статия, благодаря предварително! 
    Невъзможно е един единствен фактор да бъде посочен като причина за пропадането в момента. Тук става дума за съвпкупност от обстоятелства, които са тясно свързани едно с друго. Микел Артета има прогресивно мислене. Всеки, който е близо до него и следи работата му, говори за това, как той е обсебен от идеята да направи перфектния отбор, как работи със стриктни правила, как се стреми всеки да е част от проекта и чувства, че всяко малко нещо има своя принос. Което на хартия звучи като нещо, което всеки фен би искал от мениджъра на любимия си отбор. Дори на терена нещата се получаваха, Артета намери формула, която в повечето случаи работеше. Съобразена с качествата на футболистите и до някъде със способността им да се ротират. Тази схема обаче започна все по - малко да работи, защото рано или късно биваш разобличен. Живеем във време на висши технологии, анализи, специалисти и всичко останало. Всяко едно малко движение бива анализирано, разчленено на съставни части докато се стигне до идеята, защо то изобщо бива направено. Така че един от големите фактори за това, играта ни да не се получва така както в началото, е фактът, че другите отбори ни разбират по - добре, все по - трудно е да сме непредсказуеми, "разгадаха" ни. 
    Друг голям фактор за мен е възрастта на отбора. Много трудно е да се очаква от млад футболист да бъде постоянен в изявите си за дълъг период от време. А ние разчитаме предимно на такива. Отбори като Ливъпул и Сити, които властват в Англия и в Европа с постоянството си, имат доста по - опитни състави. Само за справка ние сме най - младия състав в лигата, като средната възраст на нашата 11-ка е 24,2. Това включва играчи като Лаказет и Джака, чието бъдеще е неясно(Лака е почти сигурен заминаващ). Сити и Ливъпрул са 10-ти и 16-ти по този показател със 26,7 и 27,6, което на пръв поглед не изглежда огромно като разлика. В този динамичен футболен свят обаче 1-2 години(сезона) могат да се окажат решаващ фактор в развитието на един футболист. В последните няколко мача се вижда, че футболисти като Сака, Йодегор, Мартинели и Смит Роу са сравнително далеч от нивото, което демонстрираха по - рано през сезона. И това не би трябвало да е нещо неочаквано, когато става дума за млади играчи. Напрежението е огромно и докато те имат енергия и желание, фактори като психика, физика, морал и подготовка оказват особено голямо влияние. И за да не бъда разбран погрешно, искам да изтъкна, че за мен е страхотно, че имаме толкова много млади играчи, които имат страхотен потенциал и страшен талант. До момента всички те правят страхотен сезон. За мен това е начинът да се изгради успешен отбор, освен ако не си Манчестър Сити, ПСЖ или още някой от тези много богати отбори. Но просто е един от нагативните аспекти, когато човек иска да процедира по този начин. 
    Последният фактор, за който искам да пиша днес(има още много, но тази статия ще стане ненужно дълга), е широчината на състава. Чистката на отбора беше наистина наложителна и докато беше добре, че Артета и компания успяха да я постигнат, то липсата на входящи трансфери може да се окаже пагубна за завършека на сезона. Двата проблема свързани с това са контузии и голове или по - скоро тяхната липса. Трима от най - важните ни титуляри се контузиха и отборът е тотално променен. И докато Седрик до момента играеше що - годе окей на мястото на Томиясу, в момента плащаме доста сериозно за липсата на наистина адекватни заместници. Локонга е обещаващ, но не прави това, което Партей може толкова добре. С едно две докосвания обръща защита в атака, елиминира хора, свърза двете половини на терена и т.н. Отсъствието на Тиърни също е доста осезаемо. Артета не може да реши между това да пусне Джака на левия бек или Тавареш, като до момента нито едното нито второто изглеждат като оптимална алтернатива. Липсата на голове също е голям проблем, да не кажа дори по - голям от първия. Лаказет тотално е забравил как да вкарва и докато преди поне се включваше с някоя друга асистениция или важен пас, то в момента и това е далеч от неговата игра. На останалите ни атакуващи играчи често им липсва последното остро докосване, усетът, навикът да са пред гола и да го реализират. Това беше особено показателно в последните два мача, където Сака, Смит Роу и Нкетиа имаха чисти положения, но не успяха да реализират нито едно от тях. И да, вратарят на "светците" направи добри спасявания, но нашият завършващ удар можеше и трябваше да бъде много по - добър. Виждам, как Обамеянг вкарва гол след гол за Барселона. Също чета мненията, как е огромна грешка, че сме го пуснали да си отиде. Аз не мисля, че това е грешката. За мен неговото време в Арсенал изтече и това беше видно на няколко фронта. Грешката беше, че не се взе заместник. И тук не говоря за паническа покупка, нападател на 38 години с 10-годишен договор, защото "трябва заместник". Но при положение, че първата ти цел(Влахович) пропада, ти трябва да имаш вариант B, C, D и т.н. Няма сила на света, която е способна да ме убеди в това, че в целия футболен свят нямаше нито един достатъчно добър нападател, който да дойде под наем за 6 месеца до края на сезона. Артета, Еду и компания поеха огромен риск, който в началото изглеждаше оправдан. Колкото повече време минава обаче, толкова повече изпитваме трудности да се справяме с тази ситуация. Не мисля, че нещата са толкова прости колкото "Артета аут, да се маха, сменяме мениджъра веднага". Но същевременно ако този риск ни струва мястото в Европа в края на сезона, то подобни мнения няма да бъдат напълно неоправдани и ако Артета и Еду трябва да платят за това с работата си(въпреки че си мисля, че бордът ще му окаже пълна подкрепа поне за началото на следващия сезон), не виждам как човек би могъл да спори с това решение. 
    Това е моят груб и повърхностен анализ на ситуацията. Може още много да се каже и изпише, но мисля, че успях да синтезирам по - важните точки. Искаше ми се да завърша на по - позитивна нотка, но със задаващите се Челси, Ман Юнайтед и Уест Хям на хоризонта това наистина е предизвикателство. Нека се надяваме, че срещу Челси ще изгрее "Смит Роуът" на този сезон, точно както той го направи през миналия срещу Челси, което беше повратна точка за отбора. Предстоят ни тежки мачове и колкото и неприятна да е ситуацията, в която сме в момента, отборът има нужда от нас повече от всякога. Да застанем зад него за един финален щурм през тази кампания. 

     
    П.П. Някои от вас може би знаят, че аз съм водещият на Подкаста на Арсенал - България. Искам да се извиня за липсата на активност в последните седмици и месеци. На мен и на момчетата много ни се записва, но с толкова натоварен график е доста трудно всичко да бъде организирано, като аз работя по въпроса възможно най - скоро да възобновим честотата на епизодите. Благодарим за търпението. <3 

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...