Jump to content
  • A Tale of Two Cities part 2
    Liverpool has always been intertwined with Arsenal. Probably our greatest ever match was beating them at Anfield 2-0 in 1989 to win the league. But that is a story for another day. In 1979-80 we played Liverpool teams (there is a blue team as well) 9 times. How did we get on? Well read on.
    As I said last time, Liverpool beat us 3-1 in the Charity Shield. As I also mentioned last time, they were consistently the best team in Europe for a long time, before and after this season. They sent us home crying, telling us we weren’t Arsenal. Could we get revenge against the best team in Europe? Well read on.
    In November, we played Everton at Highbury and beat them 2-0 and set down a marker to the city. Next week we played Liverpool, also at Highbury, and drew 0-0. With the logic of home advantage, that meant Liverpool were marginally better, but we were getting closer to them, I felt.
    At the end of March, we played at Goodison and won 1-0. Another warning for Liverpool.
    An Oliver Twist in the Cup
    We were the Cup holders, could we do it again? 2nd division Cardiff, surely was easy in the 3rd round? Ah, I don’t think so. 0-0 and then 2-1, another replay. Then Brighton, as I mentioned last time 2-0 and they must have hated us by then. Then Bolton, who liked kicking people, 1-1, again a replay but we at least beat them 3-0 to go through against 2nd division Watford, surely this time an easy match. A struggle 2-1 and then we come up against Liverpool in the semi’s.
    They had never done the double in the 20th century, only teams from London. Us and the Spuds. They were very hungry to do so, and us beating Everton twice meant nothing to them. They were the kings. Everton were playing 2nd division West Ham in the other semi. They would surely win. They wanted to win the double by beating Everton like we had by beating the Spuds. Arsenal were never going to stop them.
    But we were Arsenal, we like winning. We had 6 fighting Irish, we had Liam Brady and we had got a taste for the Cup last time against Man Utd. However, every time we came up against Liverpool in those days, I was nervous, I have to concede they were better than us. We went to Hillsborough hoping and got nothing 0-0. In the meantime we played them in the league and drew 1-1 at Anfield as well. So then across to Villa Park and 1-1 after extra time then again Villa Park and the same result. Then across to Coventry and finally Brian Talbot gets a header after a mistake by our old favourite Ray Kennedy. Hey, hey, hey, we had beaten them, the kings of everywhere. We were Arsenal. We were like a boxer finally getting on top late on in the fight. We were the better team. And we only had 2nd division West Ham to beat in the final. Easy peasy after beating the kings.
    Trevor Brooking stoops to score with this head.
    The twist came in the final. Trevor Brooking scored the only goal with his head, as he never stopped saying, and Arsenal were flat. Too many games, hard games, mental attitude, various things came into play, but we didn’t do it. West Ham should have scored a second and Willie Young should have been sent off for a cynical foul on Paul Allen, then the youngest player to play in a cup final, who was through on goal late on. But they won anyway to become kings of London that season.
    The Old Curiosity country
    We still had the Cup Winners Cup. A curious thing was the Germanic flavour of our campaign. First up was Fenerbahce from Turkey, who have a huge population in Germany. 2-0 at home and an intimidating 0-0 away saw us on to the next round. FC Magdeburg from Germany next which again was a struggle 2-1 at home and 2-2 away. Then IFK Gothenberg of Sweden where we finally had an easier time, beating them 5-1 at home, making the next leg a formality. A bit tenuous, but Sweden is a Germanic country. Then Juventus from Turin in the semi’s, and southern Italians refer to the northerners as Germans. A big club, at the same time as we were playing Liverpool 5 times. We were up against the big boys, with a tiny squad by todays standards. We drew 1-1 with them at Highbury in the first leg, they had the vital away goal and nobody had beaten them at home in European competition in a very long time. We played 3 times against Liverpool between first leg and second, tough draining matches, we had no hope of going to Juventus and winning. Watching the match in Allen’s pub that night, it felt like a formality, the noise from the Juventus crowd was deafening, and we huffed and puffed but were never going to win.
     Paul Vaessen silences the Juventus fans
    Terry Neill decided to throw on Paul Vaessen, an 18 year old striker (with a tragic story for another day), with 15 minutes to go. I heard afterwards that Don Howe had told him “Get on there and score for us”. The poor guy had said yes, but somehow he did, with a couple of minutes left, he was on the end of a cross from Rix and we had done it. I couldn’t believe it. Juventus fell silent. We had beaten Juventus and shortly after beat Liverpool, two of the biggest names in world football. We were Arsenal. We could do it.
    Finals were a Bleak House for us
    So the final and Valencia, then a top team from Spain. They had a superb German midfielder, Rainer Bonhof, who had won the World Cup in 1974. They also had the sublime Argentinian Mario Kempes, also a World Cup winner from 1978.They had the legendary Alfredo Di Stefano as manager, one of the greatest footballers of all time. We didn’t have that calibre but we had Liam Brady and the fighting Irish, seven if you include the manager. I wrote about it in a previous blog so I don’t really want to go too much over it again, but it was a tough slog of a match, coming towards the end of a 70 match season. It went to penalties and the 2 stars Brady and Kempes both missed first time. Bonhof slotted home the fifth and John Hollins ours. On to the players who don’t really want to take penalties. But Ricardo Arias whacked his home and Graham Rix, often the guy who provided a late assist for us, missed the sixth. Beaten in 2 finals. Heartbreaking. I find shootouts almost impossible to watch when it is Arsenal or Ireland. I keep expecting our players to miss.
     Rainer Bonhof scored the vital fifth penalty
    Game 69 against Wolves and somehow we won 2-1. Then game 70 Middlesbrough and they destroyed us 5-0. I really believe we could have won the league that season as we dropped lots of points towards the end with so many tough matches against top teams and so many replays.
    But next year surely was our year? We had beaten the big boys. Our young team was nearing its peak. The Irish team was going to make the next step. We were Arsenal and we were on our way. The 80’s would be Arsenal.

    2020 си отиде... Никой няма да иска да си я спомня.
    Защо слагам това меме тук? Защото усещането за последните 3 месеца от играта на Арсенал бе същото. Изглеждаше така сякаш пропадането няма да приключи и ще се пренесе в 2021 година.

    Но таймерът сякаш заработи правилно, и се пренесохме в Новата година с три поредни победи  за пръв път от началото на сезона (което беше през далечния Септември 2020). Времето лекува. Дано наистина механизмът в часовника на Артета и футболистите е бил прецизно настроен след най-лошото начало за последните няколко десетилетия. Разбира се, рано е да се правят някакви умопомрачителни заключения след три последователни добри мача, но точките са си точки, самочувствието си е самочувствие, а моментното класиране изглежда малко по-успокояващо, при все тези ужасни приказки, които се заговориха от проклетника Сам Алърдайс (бел.ред. – „Арсенал ни е конкурент в битката за оцеляване“ ).
    Преди време Боби Борисов (Диема Спорт) каза нещо интересно, което сякаш е на път да се оправдае. „ Арсенал първо ще изпадне в много сериозна криза преди да тръгне постепенно нагоре“.
    В днешния анализ бих искал да обърна внимание на 5 основни точки:
    Лобито на Kia Joorabchian (Уилиян, Давид Луиз, Седрик) – в наши дни, влиянието на футболните агенти се е превърнало в ежедневие и нерядко в клубовете се купуват играчи, които по-скоро са „препоръчани“ (ако питате мен направо пробутани) от даден агент с лоби във футболния свят. Няма да навлизам в подробности за личността на Kia Joorabchian, но само ще вметна, че това е човек, който по време на мача ни с Бърнли се е обаждал в SkySports за да раздава правосъдие над т.нар. pundits, които са изразили критика към неговия клиент Уилиян. Това, също така е човек, който е замесван в не един или два скандала, кой от кой по-пикантни и бих ги нарекъл дори срамни. Разбира се, твърди се, че Артета е двигателят зад трансфера на Уилиян, но бившите „звезди“ от Челси, които идват на хранилка в Арсенал станаха прекалено много, а Уилиян ще се окаже една от най-големите издънки напоследък. Твърдеше се, че Уилиян и Давид Луиз са сред хората, които са били инициатори на разпри в съблекалнята и са искали (и вероятно все още искат) Артета да бъде уволнен. Не вярвам сляпо на всичко, което чета, но понякога нещата приличат много повече на истина, отколкото на конспирация, когато виждаме представянето на терена на двамата от запаса.  Провидението/Принудата – нещо интересно се случи точно преди да нанижем тези три последователни победи. Уилиян и Луиз бяха извадени от състава поради болест, Обамеянг получи краткосрочна контузия в прасеца и това принуди Артета да излезе срещу Челси с Мартинели, Смит Роу и Сака като атакуващо трио. За всички бе видно, че има нужда от свежа кръв, тъй като нещата просто не вървяха. След заточването на Йозил, отборът просто спря да създава положения. Дани Себайос така и все още не ме е убедил, че пасва на Арсенал, а Джака, Елнени, далеч не са футболистите, от които се очаква да блеснат с извеждащ пас или да преминат през 3-4ма футболисти на слалом. И насред тази криза в креативен план, се появи Смит Роу, момче от академията, което за съжаление така и не сме успели да виждаме за продължителен период от време, поради честите му контузии.  Той притежава множество качества, като сред тях се откроява най-вече визията му за играта, захождането му между линиите, постоянното му движение без топка, с което успява да си осигури добри позиции, бързото отиграване на топката с едно докосване и спринтовете след това. Нагледен пример за всичко това, бе вторият гол срещу Уест Бром. Получавайки подаване от Бейерин, той отиграва пас към Сака с едно докосване, като едновременно елиминира двама от противника, а няколко мига по-късно, след като вече е спринтирал в наказателното поле, получава пас от Лаказет, след което предоставя асистенцията към Сака за гола. Това беше proper old school Arsenal гол.
    Възраждането на Лаказет – тъкмо навреме, французинът сякаш отново намери правилните обувки и започна да бележи, като вече има отбелязани голове във всеки от последните 4 мача на отбора. Лака често изпълнява ролята на човек, който от по-дълбока позиция поема топката с гръб към вратата, освобождавайки терен за нахлуващите атакуващи полузащитници (Смит Роу) или разределяйки пасове към бековете (Тиърни и Бейерин), които от своя страна да центрират в наказателното поле. Неговата роля несъмнено е важна в стратегията на Микел.  Завръщането на Мартинели – несъмнено един от любимците ми, Габи се завърна след дълга контузия, а влиянието на този 19 годишен боец върху отбора е неоспоримо. Неведнъж съм казвал колко адмирирам поведението му и как той е пример за подражание. Наскоро ми попадна една статистика от миналия сезон, в която ясно си личи, кой е на първо място по брой pressures per 90 mins. Това е изключително ценно качество, тъй като в отбора имаме малко такива футболисти, а успешното и тактически интелигентно упражняване на преса в противниковото поле често е синоним за непредизвикани грешки у съперника.  Което пък от своя страна допринася за създаване на голови положения, нещо което ни е толкова трудно да правим през настоящия сезон. Цифрите не лъжат, а резултатите на терена го показват. Това, в комбинация с агресивността, визията му за играта и хищнищеския му голов инстинкт и позициониране, го правят безценен кадър в отбора на Артета. Разбира се, той е и повод за „главоболия“ пред мениджъра, тъй като Мартинели играе на сходни позиции като Обамеянг (Left Forward, Center Forward) и на този етап изглежда трудно да видим едновременно на терена Габи, Оба и Лаказет. 
    Формата на Тиърни – потенциалният кандидат за бъдещ капитан на отбора. Шотландският боец КТ! Несъмнено, най-сърцатият футболист в отбора (заедно с Мартинели), последните няколко двубоя определено показаха с какво качество разполагаме на поста ляв бек. Черешката на тортата в представянето на КТ беше соловата му акция за първия гол срещу УБА.  Качеството на центриранията поставя Тиърни в челните класации на бековете в лигата.  Другата добавена стойност с присъствието му са т.нар. overlapping runs, или осигуряването на втори човек по фланга по време на атаките на отбора. Най-често в подкрепа на Обамеянг.  Предстоят няколко двубоя, в които казаното от мен ще се оправдае (или опровергае), но пътят напред и нагоре е предначертан. За финал, няколко бързи точки за размисъл.
    Младата генерация в отбора дава сериозна заявка за по-регулярно участие и със сигурност аз не виждам повече място в състава за хора като Уилиян.  Пепе ще се окаже скъп провал Обамеянг ще върне формата си Bukayo Saka is man-of-the-season so far!  Томас Партей се завръща скоро Бъдете здрави!
    Благодаря за вниманието!  
    Image Credits: SkySports


    Честита Нова Година, членове на най-готиният фенклуб на чуждестранен отбор в България. Пожелаваме Ви здраве, весело настроение и много усмивки, като се надяваме те да бъдат на лицата Ви и благодарение на Арсенал през 2021 година.
    УС на ASCB Ви информира, че зимната кампания за нови членове на организацията е удължена с една седмица. Ако все още не сте станали част от нас, ще имате възможност да го направите до края на тази седмица. Крайният срок е 08.01.2021 година. След приключването му ще бъдат обявени и резултатите, както винаги. Пожелаваме Ви спокойна седмица.

    Арсенал постигна категорична победа като гост над Уест Бромич с 4:0, в първия си мач от календарната 2021 година. Точни за гостите от Лондон бяха Киърън Тиърни в 23‘а минута, Букайо Сака в 28‘а и на два пъти Алекс Лаказет в 60‘а и 64‘а. По-хубавото в случая, е че успехът бе категоричен, а играта на „артилеристите“ бе на много високо ниво. Това е и третата поредна победа за момчетата на Микел Артета, които завършват Коледно-Новогодишния маратон в доста по-добър вид и с повече самочувствие, което им отрежда текущото 11‘о място във временното класиране с актив от 23 точки и вече положителна голова разлика. Макар да имаше доза притеснение преди началото на мача, поради факта, че гостуваме на отбор воден от Сам Алардайс и то на заснежен и тежък терен, Лондончани се справиха безупречно и загатнаха за потенциала си.

    Испанският мениджър на Арсенал направи само две промени, в сравнение с двубоя срещу Брайтън през седмицата. Габриел Мартинели бе оставен резерва, вероятно заради състоянието на терена и скорошното му възстановяване от тежката контузия на коляното. За сметка на това стартира Алекс Лаказет, който се намира в доста добра форма. Дани Себайос пък застана в центъра на терена, за сметка на Мо Елнени. Ето и другите девет избранници: Бернд Лено, Киърън Тиърни, Пабло Мари, Роб Холдинг, Ектор Бейерин, Гранит Джака, Пиер-Емерик Обамеянг, Емил Смит-Роу и Букайо Сака. „Топчиите“ започнаха срещата добре и владееха топката в противниковата половина. Обамеянг пропусна да се разпише след като се размина с центриране от дясно. Въпреки това, гостите изглеждаха свежи и комбинациите в предни позиции изостряха нападението ни. Изглеждаше, като че голът е въпрос на време. Така и стана. В 23‘а минута, Киърън Тиърни проби невероятно от ляво, преодоля двама защитници и с фалцов удар с десния крак откри резултата. Прекрасен солов гол за шотландския боец. Само 5 минути по-късно Арсенал удвои аванса си. Ако първият гол бе дело на индивидуална класа, то втория бе показател за отборна такава. Многоходова комбинация започнала от Бейерин, преминала през двойно подаване между Смит-Роу и Лаказет, намери Букайо Сака сам срещу вратата за 2:0. Какъв футбол от „артилеристите“. Дори с два гола аванс, те продължиха да търсят попадение. До края на първото полувреме, обаче, такова нямаше и така на почивката Уест Бром – Арсенал 0:2.

    С началото на втората част, домакините се опитаха да наложат натиск и да намалят резултата. Те дори стигнаха до попадение, правилно отменено поради засада. Лондончани отново вдигнаха темпото и се настаниха в противниковата половина. Така се стигна до 60‘а минута, когато след нов страхотен пробив, този път от дясно на Букайо Сака, последва центриране в наказателното поле. Там защитник на домакините бе близо до автогол, топката рикошира от гредата, побадна на Смит-Роу, който стреля, но удара бе избит от голлинията, само за да стигне до Алекс Лаказет, който нямаше грешка и покачи резултата за трети път. Това хич не спря устрема на „топчиите“ и 4 минути по-късно последва нов пробив от ляво на Киърън Тиърни. Той центрира топката в малкото наказателно поле и Алекс Лаказет намери мрежата с коляно. 4:0 за Арсенал.

    И когато всички очаквахме нашите момчета да успокоят темпото се случи нещо още по-интересно. Като че ли целият отбор заигра за Обамеянг и се потруди да помогне на капитана също да отбележи. За съжаление това не се случи, като звездата на Арсенал пропусна на два пъти от изгодни положения. При този резултат дойде и краят на мача, а най-важното от него са както трите точки, така и много доброто представяне като игра на терена. Удоволствие бе да се гледа отбора играещ по този начин. Ние си пожелаваме това да е само началото на още поредица от подобни представяния. Краен резултат Уест Бромич – Арсенал 0:4.

    „Напипахме ритъм и в части от мача бяхме близо до това, което искам да показваме на терена. Разбира се, че има още много неща, които трябва да изчистим. Не забравяйте, че не само Обамеянг трябва да бележи. Головете трябва да идват от всички в предни позиции, точно както дойдоха днес. Това е петия гол на Алекс за три мача, което показва колко е важен за нападението. Искам да виждам отборен дух, какъвто показахме днес. Питате ме за Киърън? Той е невероятен, има нещо особено в кръвта му, всички бяхме с шапки и шалове заради времето, а той дори тренира по къс ръкав. И повярвайте ми, това не е поза, просто се чувства добре на студа.“, заяви Микел Артета на официалната пресконференция след мача. Самият Кириън пък добави: „Играех футбол в Шотландия, така че може да се каже, че такива атмосферни условия са абсолютно нормални за мен. В крайна сметка няма нищо лошо в лошото време. Никой не умира от него.“ С прекрасен гол и асистенция днес, именно той бе избран и за играч на мача.

    С това завършва и обзорът посветен на първия мач от календарната 2021 година. Ние пожелаваме през новата година подобни обзори да са постоянни. Следва почивка от цяла седмица из терените на Острова. Идният уикенд пък започва и любимия ни турнир ФА Къп. Там посрещаме „свраките“ от Нюкасъл. За разлика от заслужената почивка на играчите, на сайта ни такава няма да има. Това значи да не спирате да го следите за безброй нови и интересни материали. Пожелаваме Ви да ви е толкова приказна 2021 година, колкото финалната снимка за днес. Бъдете здрави!

    Добър ден на всички читатели на сайта на ‘’Арсенал България’’. Неусетно се изниза още една година от календара. Всички ние се надяваме новата 2021-ва да бъде една още по-добра и успешна такава. Пожелаваме ви здраве, много бурни емоции и неспирни поводи за радост. Както в личен и професионален план, така и с любимият отбор. Както знаем, футболният календар на Острова няма спирка и продължава с пълна пара. Остават по-малко от 12 часа до началото на двубоят между Уест Бромич Албиън и Арсенал. Срещата е част от 17 кръг на Висшата лига и е с начален час 22:00 българско време. Разбира се, от Диема Спорт 2 са се погрижили за прякото излъчване. Лондончани постепенно напипаха не лош ритъм и постигнаха две последователни победи в първенството. Това им отрежда и 13 позиция във временното класиране с 20 точков актив. Уест Бром пък е в зоната на изпадащите и ще започне днешната среща от 19 позиция с 8 спечелени точки. Предстои ни първо превю за мач на Арсенал през годината и по традиция в него ще надникнем както върху новините в състава на ‘’топчиите’’, така и върху пресконференцията на Микел Артета. Приятно четене.

    Първата по-важна новина в лагера на ’’червено-белите’’ определено е отдаването на Сеад Колашинац под наем. Босненският национал се завърна в немският Шалке 04 като преотстъпен до края на сезона. Колашинац записа 113 мача до момента на сметката си за Арсенал, а техническият ни директор Еду Гаспар заяви: ’’Той има нужда от редовни изяви. Именно по тази причина решихме да му дадем възможността да играе редовно като го отдадем под наем в Шалке. Ще държим пряка връзка с него. Разбира се, пожелаваме му успех във всички негови изяви до края на сезона.’'

    Ето някоя и друга спекулация от последните дни. Повечето британски медии и доказани журналисти твърдят, че Роб Холдинг е все по-близо до получаването на нов договор. Английският бранител получава шанс за все повече изяви в последно време и евентуалният му нов контракт с клуба не би трябвало да ни изненадва. В друга трансферна спекулация, ’’топчиите’’ са тръгнали по петите на Франсиско Суарес или познат повече като Иско. Атакуващият халф е собственост на Реал Мадрид. Всеизвестен е факта, че Арсенал страда именно от липсата на подобен играч в редиците си. Дали той ще се озове в Северен Лондон, предстои да разберем. Продължават и слуховете, че Никола Пепе също ще бъде даден под наем. Това е неофициална информация, която също би изглеждала нормална на фона на колебливите изяви на острието. Държим да отбележим, че споделените неофициални новини идват от журналисти с доказана репутация в професията си.
    Тук някъде слагаме край на неофициалното и се прехвърляме на фактите в състава на Микел Артета. Двубоят довечера със сигурност ще пропуснат Томас Партей и Габриел Магаляеш. Ганайският стълб провежда предимно самостоятелни занимания и все още не е преодолял напълно травмата на лявото бедро. Очакванията са Партей да се върне към пълни обороти през следващата седмица. Габриел няма да бъде на разположение поради факта, че все още е под карантина. От Лондон Колни потвърдиха, че състезателя се чувства добре и ще се върне към своите занимания с тима през следващите 10 дни. Давид Луиз и Уилиан се завърнаха към интензивни тренировки и вече са на разположение за селекция. Букайо Сака също спада в тази катгория след съмненията за получена травма в последният двубой на Арсенал с Брайтън. Младокът получи отичане на крака, но Артета и медицинският щаб увериха привържениците в това, че Сака се чувства отлично и е готов да тормози противниковата отбрана.

    Сега ще насочим вниманието ви към баският ни мениджър. ’’Някои от състезателите ни трябваше да преминат през късни фитнес тестове за да сме сигурни в това, че ще бъдат на разположение. Имаше известни съмнения. Истината е, че в последно време ни липсваше увереност. Постигнахме два поредни добри резултата и тя определено се показа на хоризонта. Но това не означава, че сме подобрили всичко в играта си. Даже напротив. Все още присъстват някои въпросителни в представянето ни и ние работим върху премахването им. Опонентът срещу който ще се изправим в събота вечер също показа положителни неща в последните си два мача. Не е никак лесно да измъкнеш точки от тимове като Ливърпул и Манчестър Сити. Да не забравяме и факта, че Уест Бром вече е с нов мениджър в лицето на Сам Алардайс. Той е много ефективен по отношение на това, което върши. Сам е наистина добър в това да затруднява противниците си и да измъква решителни точки от тях. Отборите му винаги са добре организирани и трябва да внимаваме с този факт.’’
    Микел продължи с трансферният прозорец. ’’Истината е, че бройката на играчите в състава ни е твърде голяма и работим върху промяна. Има някои състезатели, които ще бъдат дадени под наем и други такива, които ще бъдат освободени. От друга страна, имаше някои имена, които искахме да привлечем през лятото, но не успяхме по една или друга причина. В момента работим върху това да си позволим имена, които ще ни бъдат от огромна нужда.’'
    Цялото интервю на Микел Артета може да откриете в официалния сайт на Арсенал.

    Пожелаваме успех на нашите момчета довечера и успешен старт на футболната 2021 година. Оттук до края на кампанията всяка една точка ще бъде от решаващо значение за крайното класиране. В нашият форум, всеки от Вас има възможността да даде своята прогноза за краен изход на двубоя. Битката в класирането с прогнози е ожесточена, точно както тази във Висшата лига. Както знаем, ситуацията в страната в битката с Ковид-19 все още е в процес на преодоляване и официални сбирки за мача няма да има. Разбира се, нищо не пречи да подкрепим любимия ни Арсенал от домовете ни. Разделяме се с пожелания за един страхотен уикенд и много поводи за радост преди и след гостуването на ’’дроздовете’’.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

  • Create New...