Jump to content
  • The Table of Doom Update
    Arsenal Current 75 Max 93 Man City(a) Newcastle (a) Brighton(h)
    Man City Max 94 Brighton (a) Arsenal (h)
    Man Utd Max 83 Brighton(a)
    Newcastle Max 83 Arsenal(h)
    Brighton Max 76 Man Utd(h)Man City (h) Arsenal(a)
    Liverpool  gone
    Tottenham gone
    And so the hapless Spuds are gone, hit by a tornado, juggernaut, hurricane, express train, tsunami and a Howe as six disasters fell upon them at the new, the shiny, and the emptying White Hart Lane. Champions league is looking difficult for them and I feel the only answer is to bring back ‘Arry. Harry Redknapp is the answer, Spuds. But don’t tell any Gooner I told you that, I might get lynched.

    If Harry Kane goes, life could get worse for the Spuds
    Brighton now look like kingmakers. They play Man Utd and could easily have won their FA cup semi-final.  They were the better side and I think they will beat them at home, leaving the Mancs with a maximum of 80. Brighton are just hanging on to the Table of Doom but could have a big impact on Champions league places and the title. Once we destroy Man City in our next match Man Utd will have 80 max, in this scenario, leaving them almost gone from the table of doom. Then Brighton have Man City at home. They might just get something, they are a tough side home and away. And then they have us away. Beating them could be key if we are still in it. I reckon most neutrals want us to win. The City money machine is not popular. Nuke Hassle away is also going to be tough for us. Every game is going to be crucial. I hope we can stand up and be counted.
    This is a great season
    And if I could turn this season on its head, I feel we would have totally different emotions. If City had blazed out in front and we were coming up behind them now for top spot, winning all our matches like earlier and they were struggling a bit, and we end up a close second, ahead of Man Utd, Liverpool, Chelsea, the Spuds, and even the new moneybags, Nuke Hassle, we would be so happy.

    Some happy Gooners
    Oh, and by the way, if anyone had read my previous piece, The Art of Prediction, you would see that I was hit by the commentator’s curse. I said that we either win or lose, rarely draw, and now we have had 3 in a row. Let’s get back to being Arsenal, Mikel, I told you many times, the only currency you can trade in is wins.  And let’s start by putting ourselves right back in it by beating City. Although, as I have said last week, it is common for teams to drop points in the squeaky bum part of the competition.
    Has this been the strangest season in the modern era?
    Liverpool, Chelsea and Tottenham all look pretty certain to finish outside the top four and Champions league places and only Liverpool have not gone through traumatic manager changes. I wondered if this is the first time only one of the top four remain from the previous season. I decided to go back to 1998 when Uefa changed the qualifying rules allowing multiple entrants from countries.

    Frankie ready for the boot
    So, in 2021, Man City, Liverpool and Chelsea all qualified but Spurs changed with Man Utd. The world is as we expect. In 2020, we had the same top four, Liverpool, City, Man Utd and Chelsea. In 2019 we had Man Utd change places with Spurs. No surprises, so. In 2018, Spurs changed places with Chelsea. In 2017, Chelsea changed places with Man Utd. In 2016, we had 2 changes, Leicester won and Arsenal came second with Tottenham and City also there. In 2015, Chelsea and Man Utd for Leicester and the Spuds. Again 2 changes.
    A merry go round with the same faces
    In 2014, Liverpool came in for Man Utd. In 2013 we had Chelsea, Arsenal, Man Utd and Man City with Utd replacing Liverpool. In 2012 we had the Spuds come in for Chelsea. In 2011 they swopped places. In 2010 City was replaced by the Spuds. This was the last time City was out of the top four.

    Even this seismic event only produced 2 changes
    In 2009, Liverpool replaced the Spuds. In 2008, same again. In 2007, again the same. In 2006, the same. In 2005, Everton under David Moyes replaced Liverpool. In 2004, Liverpool had been in, alongside the 3 main contenders, Man Utd, Arsenal and Chelsea. In 2003, Newcastle were there instead of Liverpool. In 2002, Liverpool were there instead of Chelsea. In 2001, Leeds Utd were there instead of Newcastle. In 2000, It was no change. In 1999 we had Man Utd, Arsenal, Leeds and Chelsea. In 1998 we had Arsenal, Man Utd, Liverpool and Chelsea. In 1997, the first year of challenging for multiple entrants, we had Man Utd, Newcastle, Arsenal and Liverpool which is one change.
    Money is the deciding factor
    I am pretty certain if I went back further it would be similar. Only one of the current top four to remain has to be very unusual. Of course, Liverpool could make it in to the top four this year but they are 9 points behind Man Utd and Newcastle with Utd having a game in hand and only 7 matches for Liverpool to make up the deficit. It’s possible but unlikely. In fact the normal seems to be one change or no change since Arsene Wenger’s fourth trophy has been up for grabs. Leicester’s remarkable season and the one before produced 2 changes.

    Roberto De Zerbi has done an amazing job at Brighton
    One thing that has changed in football has been money. Big money brings Champions league and Man City, Man Utd, Newcastle and ourselves have big money at their disposal. So have Liverpool, Chelsea and Tottenham. Villa, making a probably doomed late charge for CL, have billionaire owners. Brighton has more modest ownership and is the only one of the contenders who has. Also he is English, a rarity in the Premier league. Spurs have a quasi English ownership. I would love Brighton to do it but as I also want us to beat them we could make it even harder for them.

    As has Unai Emery at Villa
    The craziest year
    And so we are left with a crazy year. Liverpool, the mentality monsters, look very fragile. Chelsea spent zillions but are playing like headless chickens. Tottenham refused to back Mr Conte and he very definitely showed his displeasure in an unexpected outburst. It all seems to have gone wrong for them. Newcastle jumped up from 11th but spent a lot. Credit must go to Eddie Howe, an unlikely choice but it seems like an inspired one. And it is probably good to have an English manager challenging.   
    Could Balogun make an impact?
    It makes me wonder about next year. 8 teams with big money, and Brighton, Brentford and Fulham looking good. Logically, Champions league is going to be a mighty battle next year. City, surely, will be there, but of the rest? Who knows? Maybe we could go astray because we have Champions league to negotiate. We need to strengthen, particularly at centre back and centre forward. Could Balogun make the grade? Maybe a top goalkeeper as well as Arteta doesn’t seem to trust Turner. But above all else, no matter what happens this season, we need our young boys to improve, we could do with some of the academy guys pushing for places, and we need to develop that killer instinct which makes us Arsenal. The process continues and long may it reign.
     
     
     
     

    Арсенал приема Саутхямптън в мач от 32-ри кръг на Висшата лига. Това е шанс за ''топчиите'' не само да се реваншират пред самите себе си за последните два двубоя в първенството, но и да дръпнат с преднина от 7 точки пред Манчестър Сити на върха в класирането. Да, след изиграването на днешната среща ''артилеристите'' ще са вече с 2 мача повече спрямо ''гражданите'' с оглед утрешните им ангажименти в турнира за ФА Къп. Както всички знаем, идната сряда първите два отбора в подреждането излизат в директна битка на Етихад. Преди това обаче възпитаниците на Микел Артета трябва да се съсредоточат върху ''светците'', които към този момент са считани за един от сигурните изпадащи отбори през кампанията. Саутхямптън е последен и разполага с актив от едва 23 точки, а головата им разлика е 24:53. Арсенал пък от своя страна разполага със 74-точков актив, а съотношението отбелязани/допуснати голове е 74:31. Със сигурност победа днес ще вдъхне нови сили и кураж на любимите ни момчета в червено и бяло! COYG!

    Кога: 22:00ч. българско време.

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Саймън Хупър.

    Новините за отбора на Арсенал: Участие в срещата няма да вземат контузените Уилям Салиба, Такехиро Томиясу и Мохамед Елнени. Определено до своето най-близко завръщане е Салиба, но очакванията са той да се възстанови за последните срещи от кампанията, като не се уточнява някаква конкретна дата. Всички надежди разбира се са свързани с това Салиба да е поне резерва в сряда и Микел Артета да изненада всички по подобие на включването на Жезус и Тросар в групата за гостуването на Фулъм неотдавна. Колкото до Томиясу и Елнени, те остават извън строя до края на сезона. Под въпрос до последно за довечера пък е Олександър Зинченко, който не попадна в списъка с избраници за гостуването на Уест Хям. Неговото състояние ще бъде допълнително оценено непосредствено преди началото на мача, въпреки че през седмицата стана ясно, че е тренирал наравно със своите съотборници на базата в Кьолни. Всички останали имена в отбора са на разположение за селекция, включително и Еди Нкетия, който записа няколко минути игра на Лондон Стейдиъм. 


    Фото кредит: Арсенал

    Микел Артета преди мача: ''Играчите ни са изпълнени с вяра в това, което правим. Всички те са напълно наясно с това какво е заложено и цялото това съревнование и жажда за успехи са много красиви. В момента разполагаме със страхотен шанс да се реваншираме пред привържениците ни, а именно на нашия стадион в тяхното присъствие. Колко по-красиво от това би могло да бъде?! Ние сме длъжни да спечелим. Ще играем пред нашите фенове, в нашият дом. Трябва да покажем всичко на което сме способни. Просто няма място за още грешки. Уверен съм в това, че момчетата ще намерят начин да обърнат нещата в тяхна полза. Време е за реакция и нищо друго не ни интересува. Всички ние се надяваме, че сме научили нещо полезно от онова равенство като гости на Саутхямптън. Именно това е една от лесно разпознаваемите черти на футбола - да научиш нещо от момент, в който ти е било трудно. Искаме да пренесем този позитивизъм на терена срещу тях и както вече отбелязах, да покажем на какво сме способни. Всички очакваме срещата с нетърпение. Саутхямптън е страхотен отбор въпреки изпитанията, на които отбора е подложен в момента. Бъдете сигурни - интересува ни само и единствено победата в този мач!''


    Фото кредит: Арсенал

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 

    The Table of Doom Update
    Arsenal Current 74 Max 95 Man City(a) Newcastle (a) Brighton(h) 7 games left
    Man City Max 94 Brighton (a) Arsenal (h) 8 games left
    Man Utd Max 83 Brighton(a) Tottenham(a) 8 games left
    Newcastle Max 80 Tottenham(h) Arsenal(h) 8 games left
    Brighton Max 76 Man Utd(h)Man City (h) Arsenal(a) 9 games left
    Tottenham Max 74 Newcastle(a) Man Utd(h) 7 games left
    And so it was a mixed time in the Table of Doom. Man City are surely a live danger and we most likely cannot afford any slip-ups. Newcastle and Tottenham lost and now the Spuds have virtually no chance of catching us. Brighton won but even our point made it harder for them. A win at Southampton on Friday means both will be gone from the table leaving only four left and guaranteed CL spot, the first team to do so this season. I just hope that reaching that goal, probably our real target at the start, will not cause the players to relax. Newcastle and Man Utd will be next in our targets. That 77 may well be enough for second as it stands, particularly if the Spuds teach the two of them a lesson. Go the Spuds!
    The Spark was kindled by Manchester City
    This week my focus is on what it takes now to be champions. Three of our group understand this, the imports from Man City.  You can throw in Jorginho as well. The arrival of Jesus and Zinchenko seemingly ignited this belief that we could do it. We need them to reinject that spark. It is there to be won, still.

    This is our template
     Ice cold water in their veins?
    What if I told you Arsenal showed the grit of champions in the last 2 matches against West Ham and Liverpool? Coming back with a dominant display in the last 30 minutes to score 2 goals and rescue a point from being 2 goals down?  Playing extraordinary football the likes of which any team would be proud of? Yes, I have to turn the matches on their head to come to this conclusion but if we do, we say Arsenal are fighters to the end and that is what will make us champions. We would be disappointed with the result but far less with the display.

    Jesus: A Brazilian warrior has come to us
    One thing is certain, we have struggled for consistency. We rarely play strongly for 90 minutes and we have got a lot of goals and wins late on. Scoring early for us seems to make us fall asleep. Young teams always struggle for consistency, it is well known. If I was to pick out one in particular it would be Martinelli, who looks electrifying at times then drifts out of the match. I also question Jesus’s positioning, playing way too deep to make an impact on the scoring. He seemed to be having difficulties with getting bashed about as well against West Ham and was taken off, but I for sure would have taken him off earlier. I suspect he has picked up a knock.

    Zinchenko: the guy who said we could win it
    A Frenchman out and we are out?
    Saliba out has been our biggest loss of the season. Holding has mistakes in him. He needs to improve to make the defence a wall again. Maybe he can but if not we will leak goals, I feel. If Saliba comes back soon, say against City, he might steady the ship and bring stability to the team.

    A Spanish demon who knows how to win
    There is no doubt in my mind about one thing, serial winners learn to move on from setbacks, and that is the true hallmark of champions. 2 away draws at tough grounds are not so bad really. We just need to start winning again and City will know they are in a fight.
    City also know how to drop points
    But can they also drop points? Well, let’s take a look at their PL wins over the past years. Last season they had this: over the last ten matches they had 3 draws at Palace and West Ham away plus Liverpool at home. The previous season: lost at home to Chelsea and Leeds plus Brighton away. 2019 they won all. 2018 drew to Huddersfield at home and lost to Man Utd at home. 2014 they drew with Sunderland at home, lost to Liverpool away and drew with Arsenal away. 2012 lost to Swansea away, and drew with Stoke away and Sunderland at home. They rarely manage a clean sweep.

    The mentality monsters were very fragile in the run-in to the league
    And what about Liverpool, the mentality monsters? In 2020 they lost to Arsenal, Man City, and Watford away plus drew with Burnley away and Everton at home. The last ten games are generally nervy for all teams. These statistics show that. Squeaky bum time as Fergie used to say.
    Inject ice into our veins
    The only certain thing is that if either us or City win all their matches they will win the league. Arteta will be aware that he must keep the players positive, try to introduce an icy steeliness into their veins that when you have a team on the ropes, you knock them out. You show no mercy. None should have been shown to Liverpool or West Ham. Stand on their throats when they are down. Arteta knows what happened at City in 2019 when they won all 10 of their last matches. He helped them do that. He has to replicate that ruthlessness at Arsenal. He has to pick the players up and crucially, get them to keep their form for longer in matches. We seem to get into pretty but ineffective keepball when in front instead of killing them with attacks.

    Will the Saints guarantee us Champions League?
    And so we are looking at Southampton. It, like I suspect all our matches from now on, are must wins. Getting to 77 points may mean some of the nervousness dissipates as CL is assured. Or it could mean the opposite as I have suggested above, and we relax. We all need to believe, the fans, particularly those at the ground to push the players on, the staff, and above all the players. A team that can make Liverpool look like donkeys can win this league, and that is the team we need. Let nervousness be banished. We are Arsenal.
     
    Нямам намерението да се впускам в информация от мача, за който се предполага, че всеки привърженик на Арсенал е изгледал. Истината е, че след последния съдийски сигнал снощи, в главата на всеки топчия са се породили смесени чувства. И това е най-нормалното нещо, когато гледаш любимият си отбор. Отбор, който в случая само в 2 кръга (може и да греша, не съм поглеждал статистиката, защото ми омръзна от статистически данни) не е бил на върха в класирането в най-гледаемата футболна Лига в света. Също така най-конкурентно способната, въпреки някои изключения през този сезон. Всички тези победи на Арсенал през кампанията доведоха до това, че на 17 април хората водени от Микел Артета да продължават да са в битката за титлата. Нещо, което не малка част от феновете дори не са имали възможността да наблюдават.
    Дълго време в този клуб имаше отсътвие на лидери. На хора, които да поведат останалите към нещо повече от финал и в последствие Купа от ФА или Топ 4 (дори Топ 4 БЕШЕ! мираж през последните 6 години). Ако не ме лъже паметта последния мач на Арсенал в Шампионска лига е злощастна загуба от Байерн Мюнхен през 2017 година. Дълго време в този клуб се работеше повече от неправилно. Неоправдани средства за играчи и заплати, липса на стратегия за стъпване на следващото ниво и липса на амбиции за връщането към корените на този славен лондонски клуб. Клуб, който през последните 14-15 години съвсем леко наподобяваше съседа Тотнъм. Да, със сигурност много хора ще си кажат ''Ама как така сравняваш Арсенал с Тотнъм, та ние спечелихме отличия в най-слабите си години, а те в най-силните си се добраха до Ауди Къп''. Напълно осъзнавам какво пиша. В колко сезона от 2004/05 насам Арсенал бе истински конкурентно способен да спечели титлата?! Отговорът е 2007/08 и 2015/16. Ако ''the main goal'' на Тотнъм е да ''поставя напрежение'', то на Арсенал трябва да е да печели истински титли. Именно и затова дербито на Северен Лондон се оповава в историята на преместването на клуба от Сър Хенри Норис от южната в северната част на столицата, а далеч не заради съревнованието между двата клуба в повече спечелени трофеи. 
    В крайна сметка в момента ''артилеристите'' отново са там, където би трябвало да са. Дали временно или не времето ще покаже. Клише, нали?! Ако трябва да сме честни, дали Арсенал ще остане на върха и след вечерта на 28 май, не времето, а амбициите ще покажат. (Тук отварям една голяма и важна скоба: преди началото на тази кампания очакванията бяха отбора да се класира в Топ 4, хмм). В този отбор вече има няколко парчета от пъзела, които липсваха години наред. И въпреки средната възраст на играчите, от нищо Микел Артета успя да съгради нещо. Към днешна дата това нещо се казва колектив! Ах, как отсътваше тази дума от речника на този клуб... Ако можех, щях да направя така, че колектив да се изписва с главно К... И този колектив през сезона доказва две неща. Едното е, че някак успява да се изправи точно тогава, когато е най-нужно. Другото е, че вероятно все още не е готов да играе под огромно напрежение. Тук може двата примера да дават повод за противоречие. Защото едно е просто да се изправиш, друго е да ТРЯБВА да се изправиш на всяка цена и то заради непременните ОЧАКВАНИЯ и ИЗИСКВАНИЯ на привърженика, медиите, журналистите, пещерните тролове и марсианците. Осъзнавам, че мнозина оплюха Артета и отбора заради резултата вчера. Честно казано, освен арогантността на играчите на Арсенал, не разбирам къде другаде бе проблема. Но не онази арогантност, в която излизаш и разбутваш противника като кегли за боулинг, а онази, в която при 2:0 след 15 минути игра решаваш, че си си свършил работата. Арсенал подцени опонентът си, борещ се за оцеляване. След 30 минути игра на Лондон Стейдиъм, мачът наподобяваше свежарска разходка в парка. И точно тогава, когато най-малко очакваш, получаваш гол. Е, стигна се до него след първо очеизвадна игра с ръка на Деклан Райс. В НАСА днес са получили съобщения от юпетиранците, че са останали недоволни от поредно допуснатата грешка на реферите. Ок, подминаваме. Това не може всеки път да е оправдание, въпреки че някои хора забравиха да чертаят линии, но не забравиха да си изтеглят паричките от банкомата, а след това да се нахранят. Тц тц тц. Арсенал продължи да бъде арогантен в лошия смисъл на думата. Липсваха пресата, плавните и бързи преливания на играта от едната в другата половина и още 21 (поне) сходни тактически олицетворения за добър футбол. Беше повече от ясно, че ако през второто полувреме нашите момчета не отбележат трети гол (хайде и да не е в 46-та минута, но да бъде трети), то ще има проблеми. И изведнъж - дузпа за Арсенал, която в последствие бе изпусната от Букайо Сака. Мисля, че някъде в един мач от Европейското видях как Сака пропуска от бялата точка, но си спомням и какъв се завърна той тогава след това. Горещо се надявам историята да се повтори. Звездите за това момче са подредени в правилната посока, бъдете сигурни. Та когато не вкарваш - ти вкарват. Може би малко съжалявам, че именно това си помислих след този пропуск. ''Чуковете'' напълно заслужено се добраха до изравняването. Всякакъв вид контрол върху действията на терена бе отдавна изпуснат. Какво последва след това? Микел Артета извади най-слабо представящия се на терена Томас Партей, а след това и Габриел Жезус. Появиха се съответно Жоржиньо и Тросар. В 85-та минута заменени бяха Тиърни и Мартинели. Влязоха Виейра и Нелсън. Признавам си, малко в повече ми дойде смяната Йодегор за Нкетия след това. Няколко фактора повлияха върху крайното 2:2 вчера. Единият е, че голяма част от ключовите играчи за доминация играха далеч под поставената вече от тях летва. Другият е отсъствието на Уилям Салиба. Ясно се видя как Роб Холдинг овисва при всяка далечна топка от играчите на Уест Хям. Последното автоматично накара Бен Уайт да му бъде неотлъчен спътник в много голяма част от мача. Знаем, че Бен Уайт е един от основните футболисти в разиграването на Арсенал. Но когато той е непременно и само в дефанзивен план, то захранващите топки към Букайо Сака конкретно от негова страна липсват. Следователно последният е оставен почти на произвола на съдбата, а и оттам дойде слабото му представяне. Личеше си и отсъствието на Олександър Зинченко. Кийрън Тиърни е страхотен футболист, но тук ще се възползвам да цитирам едно мнение от форума: ''Не може да накараш Тиърни да влезне в обувките на Зинченко''. Украинеца е отлично наясно с това как да разиграва топката, когато съотборниците му са под натиск. Това далеч не означава, че Тиърни непременно е имал лош мач. Просто ролите на двамата са коренно различни. Джака и Партей също бяха далеч от стабилно представяне. А като се комбинира всичко това с вече на няколко пъти споменатият арогантен ход, не те чака нищо хубаво. Горчивият вкус остана, защото срещата бе подценена и не видяхме никакъв отговор от страна на Арсенал. Разбира се, това е градивна критика, върху която играчите трябва да поработят. Вероятно текстът стана доста дълъг, но държа да отбележа за край още няколко неща. Снощи преди сън мернах информация, че по време на последвалите тренировки край футболистите ще присъства цитирам ''Експертен персонал, заедно с когото играчите да обсъдят дали борбата за титлата е приключила.'' В петък ще получим отговори или нови въпроси. А след това отиваме на Етихад. Положението е такова, че ако не успееш да вземеш нещо от главния си опонент, а след това се надяваш на негови последвали издънки, то не заслужаваш да станеш шампион. Но моля ви, не приемайте поражение преди дори топката в Манчестър да бъде ритната. Остават 7 мача, преднината ни е 4 точки, а предстои ''мачът на мачовете''. Аз лично отказвам да се откажа. Вярвам на момчетата повече, отколкото те самите на себе си. И единственото ми желание е те да повярват поне на половина толкова, колкото аз в тях. 


    Арсенал гостува на Уест Хям в мач от 31-ви кръг на Висшата лига. ''Топчиите'' продължават да водят на върха в класирането със своите 73 спечелени точки към този момент, докато ''чуковете'' заемат 15-та позиция с едва 30-точков актив. Определено отбора на Уест Хям все още не е гарантирал оставането си, като се намира само на 3 точки от зоната на изпадащите. Мотивите за победа в това лондонско дерби пред двата отбора са ясни - единият лагер иска да оцелее, а другият да завърши на върха. Възпитаниците на Микел Артета са представят впечатляващо като гости през този сезон, като именно Арсенал е отбора с най-много спечелени точки извън дома - 35 от 15 мача. Арсенал вече победи този съперник през сезона, когато двата тима се изправиха един срещу друг на Емиратс на Боксинг дей. Резултатът тогава бе 3:1 в полза на червено-белите, а на стадиона бе самият Арсен Венгер. При победа днес Арсенал не само ще възстанови разликата в преднината си пред Манчестър Сити от 6 точки, но и официално ще завърши пред Тотнъм в класирането! St. Totteringham's Day, you know.

    Кога: 16:00ч. българско време.

    Стадион: Лондон Стейдиъм.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Дейвид Кут.

    Новините за отбора на Арсенал: Срещата пропускат Уилям Салиба, Такехиро Томиясу и Мохамед Елнени. Според информацията Уилям Салиба ще се завърне към пълноценен тренировъчен режим след няколко седмици. Томиясу и Елнени пък остават с травми до края на кампанията. В отбора се завръща Еди Нкетия, който получи контузия в мача срещу Еветън изиграл се на 1 март. Всички останали състезатели също са на разположение за селекция.


    Фото кредит: Арсенал

    Микел Артета преди мача: ''Всички в клуба бяхме доста разочоровани от това, че не успяхме да постигнем победа миналата седмица. Искахме да спечелим онзи мач, но трябва и да бъдем реалисти. Трябва да приемем това, че трябваше да затворим мача още през първото полувреме, но в крайна сметка не успяхме да го направим. Вторите 45 минути бяха доста трудни за нас, като можехме дори да загубим. Сега е време за реакция и да проверим дали сме си взели поука. Трябва да дадем всичко от себе си, за да покажем, че продължаваме да се движим в правилна посока. Разбира се, на моменти ще имаме нужда и от късмет. Той обаче трябва да дойде в правилният момент, но и не трябва да разчиташ само на него. Всичко зависи от самите нас. Тази игра е игра на инчове и този, който превземе най-много такива ще бъде победител. Но това е една друга тема от този спорт. 
    Доволни сме от мястото, на което се намираме в момента. Трябва да продължим да работим усърдно, за да го запазим. Нищо друго не ни интересува. Уест Хям е страхотен отбор, въпреки трудностите, които изпитва към момента. Познавам Дейвид Мойс перфектно, а повярвайте ми, той е не само страхотен мениджър, но и страхотен човек. Ние обаче отиваме за битка, която искаме да спечелим. Длъжни сме да я спечелим.''


    Фото кредит: Арсенал

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...