Jump to content
  • Честита Коледа, артилерия. От екипа на „Арсенал България“ ви пожелаваме здраве, любов и никога повече изолация, карантина и повторение на мрачните събития от 1961-ва година.*

    В годините преди ерата Абрамович Арсенал доминираше това лондонско дерби в такава степен, че феновете на „артилеристите“ често скандираха по адрес на „сините“ от западен Лондон „защо не играем с вас всяка седмица?!“ . Но тези времена отминаха безвъзвратно и в момента на Емиратс  у футболистите на Арсенал се „усеща страх“ по думите на завърналия се с екипа на Саутхямптън Тио Уолкът, което е доста притеснителен знак за случващото се в Колни.

    Днес на Емиратс излизат 15-ият и 5-ият отбор в класирането, като домакините са с най-лошата си форма от сезон 1974-75, когато завършват 16-ти с 4 точки над чертата на изпадащите, като единственото по-лошо от резултатите на отбора е играта му в атака. Любопитно е, че на точно на Боксинг Дей преди 46 години на Хайбъри, Арсенал играят срещу Челси и губят с 1:2, което обаче не помага много на „сините“ и те изпадат в края на сезона.  

    В краткия си престой начело на Арсенал именно Челси е съперникът, срещу който Артета се е изправял най-често. Загуба с 1:2 преди около година след скандално съдийство на Крейг Поулсън и грешката на Берндт Лено за изравнителния гол , равенство 2:2, което ще запомним с прекрасния гол на Габриел Мартинели и страхотния обрат от 0:1 във финала за ФА къп на 1-ви август.


    „Артилеристите“ спечелиха 6 от последните си 10 мача срещу отборите от „голямата шестица“, а Челси имат едва 5 победи далеч от Стамфорд Бридж през 2020-та. Това са и единствените позитиви на страната на футболистите на Артета, чията съдба е заложена на карта, въпреки че от борда засега декларират пълната си подкрепа за испанеца.

    Ето и последните новини от лагера на двата отбора.

    ·         Габриел Мартинели и Пиер-Емерик Обамеянг ще минат късни фитнес тестове, като шансовете им да попаднат  в групата са добри.

    ·         Джака (за съжаление) и Габриел (за радост) се завръщат след наказания.

    ·         Томас Партей тренира самостоятелно във фитнеса и се очаква до 2 седмици да започне занимания с топка.

    ·         За Челси късни фитнес тестове ще минат Бен Чилуел и Рийс Джеймс, а Хаким Зиеш няма да е на разположение на Франк Лампард.



    Oчаквани състави:
    Арсенал: Лено; Холдинг, Габриел, Тиърни; Белерин, Себайос, Джака, Сака; Уилиан, Нкетиа, Мартинели

    Челси:  Менди; Аспиликуета, Зума, Силва, Емерсон; Харвец, Канте, Маунт; Пулишич, Ейбрахам, Венер

    Главен съдия – Майкъл Оливър
    Емиратс Стейдиум, 19:30, Диема спорт 2
     
    Последният път, когато Арсенал загуби у дома на Боксинг дей, бе през далечната 1987-ма (Нотингам Форест 0:2). Оттогава 'топчиите" са непобедени в 12 мача (10 победи и 2 равни). Да си пожелаем тази чудесна традиция да продължи и днес.
     
    *През 1961 един друг лондонски отбор става за последен път шампион на Англия.


    ВЕСЕЛА КОЛЕДА!

    By Plamen Tomov, in News,

    Честито Рождество Христово, Приятели! Днес е един от най-светлите християнски и семейни празници, ден в който искаме да пожелаем много здраве, усмивки, споделеност, добри помисли и дела на голямото семейство на "Арсенал България"! За 17 път ние празнуваме Коледа съвместно и като част от нещо забележително, което постави началото на организираните фен клубове на чуждестранни отбори в България. Именно в годините, когато Арсенал беше най-добрия отбор във всяко едно отношение, ние положихме основите на първия, най-голям и оказал се най-устойчив клуб на привържениците на чужд отбор! От 30 човека през пролетта на 2004 година, когато празнувахме "златната" титла, сега в края на декември 2020 година сме 630 души. Хора, които ги обединява любовта към едно от най-харизматичните имена във футболната игра, но по-важно Хора, които станаха приятели в добро и в лошо. И това е нашето най-голямо постижение, защото хората са нашия капитал. Без Вас, ние няма да бъдем това, което постигнахме през годините. А, именно да бъдем горд флагман на всички фен клубове в нашата страна. Разбира се, няма как да отминем факта, че последните месеци на тази странна и противоречива година ни донесоха много негативни емоции като контрапункт на еуфорията от спечелената рекордна 14 Купа на Футболната Асоциация. И, разбираемо всички сме притеснени от нетипичното място в класирането, което заема нашият любим Арсенал, но като фен клуб, който се базира на фундаменти като Общност, Уважение, Взаимопомощ и Прогрес, ние всички можем да бъдем щастливи от нещата, които направихме и през тази година. Неща, които ни правят хора и определят нашето настояще. За поредна година "Арсенал България" бе там, където имат нужда от нас и от добри дела. Участвахме в кампания по кръводаряване, партньори сме на благотворителната инициатива "Заедно можем 2020", клоновете в Шумен, Варна и Велико Търново помогнаха на хора в нужда и в операция "Плюшено мече". Наши членове се включиха като доброволци в разгара на пандемията от Ковид-19, а по един или друг начин се опитваме да помагаме на засегнатите от това заболяване. Бяхме и част от фен клубовете, които взеха участие във възстановяване на детска спортна площадка под патронажа на страницата "Английски футбол", а самите ние организирахме традиционния вече дамски футболен турнир в помощ на деца с онкохематологични заболявания. Нашите момичета стават все по-добри в играта футбол и са нещо, с което като фен клуб трябва да се гордеем. А, като финална пуанта в края на тази година и паралелно с тези светли празници излиза от печат нашата гордост: автобиографията на великия Иън Райт. Райт, който се срещна с част от българските "топчии" при масовото ни гостуване в Пирея и даде част от онази щипка вдъхновение, което бе нужно за да възстановим и Вие да четете нашата официална интернет страница!
    На Коледа през 1886 година, в лондонския пъб Royal Oak, бащите на Арсенал на чаша грог приемат за име "The Royal Arsenal" като комбинация от името на кръчмата и това на оръжейната фабрика, където работят и с това деня 25 декември завинаги остава в славната история на "топчиите"!

    "Арсенал България" там където са поставени основите на нашия иконичен футболен клуб!
    В заключение искаме да Ви пожелаем нещо, което е гравирано в основите на този велик футболен клуб:
    "Помнете кои сте, какво сте и кого представлявате", защото тези думи ни носят хармония, а именно с хармония ще стигнем отново до победата. Както на терена, но по-важното като личности в живота! 
     
    Весели празници, Приятели!
    Can we wait?
    Whether you are a supporter of Mikel Arteta or not, you are unhappy with the performances of our team in the league. If we were doing ok in the standings, say like on 24 points and 6th like Southampton, but had the same great run in the Europa league, the pressure wouldn’t be so great on Arteta. But it is what it is. We are struggling to win in the league and the reasons are obvious. We don’t put enough pressure on teams in the box because we are too slow to break forward. We play with fear. In the Europa league, by contrast, we chase down everything, the young players move the ball faster forward and there seems to be no fear.
     
     

    It is asking an awful lot at the moment.
    So, let’s break down the strategy as I see it. He persists with a measured build up all the time and doesn’t want to change that. The logic being that if we keep the ball, the opponent cannot score. Trying to get the ball forward quickly risks losing the ball, our runners being forward, and the opponents finding space. Under Arteta, we don’t go forward without cover, for example, if Tierney bombs forward, Xhaka covers for him. Punting the ball forward, hoping that our players can win a first or second ball, the famous long ball, is not part of the strategy. Those with long memories will remember Palace, with twin strikers Mark Bright and our own Ian Wright, playing with 2 banks of four at the back, relying on the speed and tenacity of those two to get goals, being a great exponent of this style.
     
    A perfect system
    He believes in this process, believes he has good players and I believe that part, by the way. Our players are good, mostly. He believes that once we get confidence, hold the ball, frustrate and tire your opponents, find a way to score, and continue to hold the ball and frustrate your opponents, they will give up more chances. The young players, with their exuberance in the Europa league, bomb forward, lose their shape a bit, and concede goals against lesser teams.
    If I understand correctly what Arteta is trying to do, he is trying for a perfect system, where you have a machine that holds the ball, only gives it up when the ball is in the net, then chases down the ball to get it again off the kickoff, to start the process again. That explains the amount of passes, the build up from the back, the covering movements, the reluctance to shoot until a perfect opportunity arises. The going back when forward seems better, because going forward risks losing the ball.
     
    Can we win this, our ultimate dream?
    Is it possible?
    So, can he make it work? First let’s look at Klopp, Liverpool worry first about  scoring and can live with conceding as long as they score more, they play an aggressive style which is about getting at the opposition. They need top class defenders to minimise the goals conceded. It works for them. Guardiola’s style has echoes of Arteta’s, keeping the ball, but he often has his players breaking like lightning and there are elements of Klopp’s style there too. Again Guardiola tries to also have a top defence as he accepts that aggression means concession, so you must concede less than the opposition. Arteta seems to want no risk, a patient buildup, frustrate the other side, and win all. Arsene Wenger was a proponent of winning every match and perhaps that is where Arteta gets his vision from.
    He is right, let’s concede that point. If you keep the ball until you score, you will win every match. Of course, nobody in the world thinks it is possible. They laughed at Wenger when he said they could go through the league unbeaten. He saw it as possible. It was. However, could Arteta be right? If you look at what is coming through, the amount of talent, Saka, Willock, Martinelli, Reiss Nelson, Balogun, Smith Rowe and many others, coupled with Aubameyang, Tierney, Gabriel, Partey, etc., maybe it is. It is a very big ask, to ask players to be disciplined, hold the ball, pass only to your own players, wait, be patient, play as a team, be a unit as disciplined as the famous George Graham defence. If you watch the youtubes of Dixon, Keown, Adams and Winterburn, you will see what I mean, moving as if on string, which took a long time to perfect but brought us glory against arguably the greatest team in English football, Liverpool in the 80’s.
     
    Or are we staring at competing in the Championship?
    A visionary or a false prophet?
    So we are tasked with waiting, to see if a new style can work, holding, discipline, learning to be a unit, a minimum of aggression, and good football winning out. And I don’t feel the system is negative, as always the intention is to score. In the meantime, as they are working on it, they get beaten, the extraordinary levels of discipline that means no hoofing it into the stands but always trying to find a teammate, or getting the ball back, has brought about a pressure that has led to sendings off, leading to defeats. Let’s contrast Mourinho, who believes the opposite, give the opponent the ball, let them come at you, then break through the holes they have left. A park the bus approach that relies on defence, and top class movement a handful of times per match. Certainly, an easier approach, but also requiring discipline.
    The big problem, as I see it, with such a system, is that the weaker teams, which are still good in the premier division, play a tight game, inviting the opposition to come at them. They are happy for us to keep the ball, have a slow build up, and hope they get a chance or two. Stringing 20 or more passes together will not give us any necessary advantage. And they know if they pressure Leno and the full backs, mistakes will be made. The big teams will give us chances, and judging by the Europa League, we can beat the weaker ones, but can we notch up enough wins against the Brightons and Burnleys of this world with this system, which will be necessary to win the league? The only way to find out is to wait and see.  If Arteta is right and a collective 11, working in harmony, squeezing the opposition, playing beyond their individual abilities, brings us to the equivalent of Real Madrid or Liverpool in their prime, then we should be willing to wait. Of course, he could be wrong and disaster could strike. The question is are we willing to wait to find out?
    I would love to have foresight
    I will mention 2 managers here, Alex Ferguson took many years for success, and he booted out some of United’s top players like Paul McGrath and Norman Whiteside and others at their peak in 1989 because of a drinking culture. But at the time he didn’t say that was why, to hold their transfer values. The fans didn't like it. It took 3 more years before he won the league.  A lot of United fans were calling for him to go, if they had succeeded, maybe United would still be scrabbling for success. And Klopp has been at Liverpool for 5 years. For 4 years he won nothing. He could have been let go but if Man U and Liverpool had known what was to come they would never have complained. One never knows. I do feel that we should support Arteta to the end of the season. Stop the constant abuse from some quarters and get behind the team. We are still in 3 trophies, although the best we can hope for in the league is a Wenger trophy, and we would bite your hand off if that was offered to us now.
     
    Арсенал отпадна на четвъртфиналната фаза в турнира Карабао Къп след като записа поредната си загуба в последно време. Отчайващата и меко казано притеснителната форма на „артилеристите“ продължава в пълна сила, като този път от това се възползва отбора на Манчестър Сити, който надделя на Емиратс с 4:1. Точни за „гражданите“ бяха Габриел Жесус в 3‘та минута, Риад Марез в 55‘а, Фил Фоудън в 59‘а и Емерик Лапорт в 73‘а. Почетният гол за домакините бе дело на Алекс Лаказет в 32‘а минута.
    Микел Артета заложи на следните стартови единадесет: Рунарсон, Колашинац, Габриел, Мустафи, Седрик, Себайос, Елнени, Мейтланд-Найлс, Уилок, Мартинели, Лаказет. За отбелязване е и първият старт на Габриел Мартинели, който пропусна месеци наред, поради тежката контузия получена на коляното още през миналия сезон.

    Двубоят започна по възможно най-кошмарният начин за домакините като тима на Хосеп Гуардиола успя да открие резултата още в 3‘а минута. Това стана след центриране на Зинченко от ляво и ненавременна намеса на Мустафи в защита. Вратарят Рунарсон също не се справи по най-добрия начин, а от това се възползва Габриел Жесус, който отблизо отбеляза с глава за 0:1. И когато всички очакваха Арсенал да бъде унищожен до 20‘а минута с резултат, момчетата на Микел Артета показаха друго лице. Лека полека изнесоха топката в по-предни позиции като се опитваха да наложат преса и да се доберат до изравняване. Мартинели правеше впечатление с неспирните си опити да пробие и бързите си включвания по фланга. Именно след едно такова се стигна до прекрасно негово центриране от ляво, след което Алекс Лаказет намери по чудесен начин топката с глава и изравни резултата. Това се случи в 32‘а минута. Макар Сити да владееше топката, то Арсенал стоеше добре на терена. На моменти дори по-добре. Лъч надежда за лондончани, предвид последните резултати във Висшата Лига. Този лъч бързо угасна в края на първото полувреме, когато Мартинели се контузи, след сблъсък с вратаря на гостите. Въпреки, че опита да продължи срещата, той бе заменен в 49‘а минута.

    Втората част също започна добре за Арсенал. За съжаление, обаче това приключи в 55‘а минута, когато след пряк свободен удар изпълнен от Риад Марез топката се озова във вратата на „артилеристите“. Огромна вина за гола носи и Рунарсон, защото изстрела бе право в ръцете му, но той нескопосано пусна топката в мрежата. Странно, или не, домакините стояха добре до контузията на Мартинели. В 59‘а преднината на гостите набъбна до 3:1. Фернандиньо изведе Фил Фоудън сам срещу Рунарсон, исландският страж позакъсня с пресрещането, а от това се възползва младият английски талант, който с лек прехвърлящ удар покачи аванса. На повторението явно се видя, че гола е от засада. В Карабао Къп, обаче, ВАР няма и попадението дори не се оспори. Тук някъде приключи и всичко в този двубой. Арсенал паднаха духом, Ман Сити от своя страна държеше контрола над всичко в срещата. Те я затвориха в 73‘а минута, когато точен бе Аймерик Лапорт. Това бе и всичко по-интересно в този мач. Краен резултат 1:4.

    “Moментът е съдбоносен. Трябват ни резултати веднага. Не можем да си позволим да губим повече. Днес допуснахме два много леки гола, успяхме да се върнем след първия такъв и да заиграем добре. Точно, когато се надявахме да надградим, дойде и втория такъв. Мачът приключи след третия, който бе от засада. Жалко.
    Габриел е добре, получи силен удар в пищяла. Раната на полувремето не бе отворена и решихме да му дадем възможност да продължи. За съжаление се отвори много бързо и го сменихме. Енергията му е уникална и без съмнение ще бъде от полза на отбора. Той е добре и няма нищо тревожно към този момент.“, заяви разочарованият мениджър Микел Артета след края на двубоя.

    С това завършва и нашият обзор след вчерашният мач за Карабао. За съжаление отпаднахме, но пък идват и други по-важни мачове. Идва и най-светлият празник. Бъдете позитивни и усмихнати. Подкрепяйте и критикувайте градивно. Екипът на Арсенал България Ви пожелава щастливо изкарване на празника и много повече поводи за радост. Не забравяйте да следите и страницата ни за още новини и страхотни материали. Весела Коледа.

    The number 5
    But did we like it?
    The number 5 was a part of the crazy year 1978-79. A really big part in the end. We had finished 5th the year before. Our manager Terry Neill had 2 fives in his name. Our best player, Brady had 5 letters in his surname. Our number five also had 5 letters in his first name, David O’Leary. An omen? Could we win the league? That trophy seemed far away from us to me. We just didn’t seem to have the consistency. But what about the Spuds? They had come up in 3rd    from the second division to bother us again, had they? No, not really, just before Christmas, we went to No Heart Lane (have I got the right spelling?) and within a minute were one up from Alan Sunderland’s goal. Sunderland was SuperMac’s replacement and a top player although only ever got one England cap. He whacked in a hat-trick, and Stapleton and Brady got 2 more. 5-0. Watch the youtube if only for Brady’s goal. Later in the season, we only beat them 1-0 at home.  A handy double, though. And Liverpool had beaten them 7-0 in September.  We had beaten the invincible looking Liverpool who were easily leading the league earlier in December 1-0 so December was good for us.
     The Spuds don't like the no.5
    So few London teams
    There weren’t many London teams in the top flight that year but we liked scoring 5 against them. 5-1 against Queen’s Park Rangers early on and 5-2 against Chelsea late on in the season. We also scored 5 against Villa. We beat QPR 2-1 away and drew with Chelsea 1-1 to have an almost perfect record against the London sides. Both got relegated and Palace came up to leave only 3 London teams for next season. So it was a good, if crazy time to be a fan. We were scoring goals even without Malcolm Macdonald. But Brady was indispensable, surely?
    Bolton were tough, defensive, and kicked, pulled, pushed and even punched Brady in an early match at Highbury where Stapleton scored the only goal. The dark arts were only for foreigners? Brady was slight but wiry and had the ability to stay on his feet and dodge tackles but Bolton had a nasty tinge, which was even worse in the next match against them late in the season. They won 4-2 and exploited Arsenal’s weakness for a rough match. Sound familiar, Arsenal fans?
    We played the youngsters
    Overall, though, our league form was pretty good. We finished 7th on 48 points but only 3 points behind Everton in 4th. We had 3 draws at the end against Norwich down near the bottom, plus Birmingham and Chelsea who were relegated. Considering even with these draws we had a better goal difference than the Toffees, those 3 points would have had us 4th.  We needed consistency.
    Was it the youngsters that gave us that inconsistency? O’Leary, Stapleton, Rix, Brady, Devine, and David Price were very young and had come through the ranks at Arsenal. So had Pat Rice and Sammy Nelson but they were a bit older. Terry Neill had given them a permanent slot and was rewarded mostly.
    The influx of foreigners
    The other area that was different about that season was the advance of the foreigners brought about by a loosening of the rules by the EU. Clubs were signing players from outside the UK and Ireland. Not really Arsenal for some time, but the Spuds that year brought in Ricardo Villa and Ossie Ardiles from Argentina in the most spectacular coup of the time. They became a serious team with those 2. Others followed until it became very normal and no longer worthy of mention until, of course, Arsenal in, yes, 2005 had no English players in our squad.
    Our Cup
    But what about the Cup? We were never winning the league, the mighty Liverpool ran away with that. We were out of the League cup and the Uefa cup. Could we be Arsenal in the Cup? If you want to know why we struggled at the end of the league, maybe the Cup was the answer. Because we had 5 replays, yes 5, to negotiate. 4 against Sheffield Wednesday who were in the 3rd division. After Rotherham, also 3rd division, sending us home crying in the league cup, it took us 5 matches to beat them. But please, if you do nothing else in your life, watch the youtube of the first match. We were pelted by snowballs, hard snowballs made from frozen ice that the groundsmen had cleared, particularly Pat Jennings in goal. What a tough man! Jack Charlton and Maurice Setters, who were the double act that transformed Ireland many years later, had created a tough uncompromising team that were to go all the way to the top division. They played a rigid defensive style that made them hard to beat and Arsenal struggled against them. We did have a softness about us. 1-1, 1-1, 2-2, 3-3 and finally 2-0. Then 2-0 against Notts County, then 1-0 against Notts Forest who would win the European Cup that year and come second in the league. They were no jokers, I can assure you. It was a tough match, but the Irish did great, O’Leary defended superbly and Brady crossed for Stapleton to score. It was one of those where you were waiting for the whistle to blow.
     O'Leary, our no.5, held Forest at bay
    Southampton took us to our 5th replay after a 1-1 then 2-0. We took on Wolves in the semi and beat them 2-0.
    We had Manchester United in the final with Dave Sexton as manager, who had been Bertie Mee’s right hand man in the sixties before Don Howe. We were a bit better than Utd at that time and finished above them in the league but their team was good, Bailey, Nicholl, Albiston, McIlroy, McQueen, Buchan, Coppell, Jimmy Greenhoff, Jordan, Macari, Thomas,  and Brian Greenhoff on the bench. We had Jennings, Rice, Nelson, Talbot, O’Leary, Young, Brady, Sunderland, Stapleton, Price, Rix, and Steve Walford on the bench. Probably the only real difference in quality was Brady and so it proved to be. After 12 minutes he was involved in the first goal with Brian Talbot scoring. Then he went on a great run and chipped in for Stapleton. 2-0. We were reasonably comfortable although I remember Gordon McQueen bundling over Pat Jennings and scoring, only for it to be rightly disallowed. A few minutes to go, 2-0, we were winners, we were Arsenal and we were back. Except Gordon McQueen didn’t read the script, 87 minutes he pops the ball in the net. Then McIlroy a minute later goes on a twisting run and beats his Northern Ireland teammate Jennings. 2-2, but we were looking shellshocked. We had played lots of matches, we had climbed the mountain, we almost proved we were Arsenal, but we were going to be beaten once again. But Brady, the man with 5 letters in his name, said no, we ARE Arsenal, went on a run, ghosted past players from the halfway line, nonchalantly slipped the ball to Rix, who whipped over a pinpoint cross for Sunderland to tap in. He screamed all the away to the supporters. We were Arsenal, we won, and there was 5 goals in the game.
    Do you want the kicker? We had 5 matches that season with 5 goals scored: 4-1 against Leipzig, 5-0 against Spurs, 4-1 against Ipswich, 3-2 against Middlesbrough and of course, 3-2 against Man U. I told you it was a crazy year. And crazy has 5 letters. And if you want a good omen for this year, Mikel has 5 letters.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...