Jump to content
  • Арсенал победи Уулвърхямптън Уондърърс със 2:1 в отложен мач, който по програма трябваше да бъде изигран през месец декември. Гостите откриха резултата на Емиратс Стейдиъм след попадение на Хи-Чан Хуан още в 10 минута на двубоя. Появилият се като резерва Никола Пепе възстанови равенството в 82 минута, а Александър Лаказет прати привържениците на Арсенал в делириум в 95 минута. Впрочем победното попадение на сметката на "артилеристите" бе записано като автогол на Жозе Са от състава на "вълците". Спечелените 3 точки може да се окажат от огромно значение за хората на Микел Артета и техните амбиции за класиране в зона Шампионска лига. След изиграването на снощната среща Арсенал е вече с актив от 45 точки и заема 5 позиция във временното класиране на Висшата лига. Повече подробности от победата над Уулвс в следващите редове.
    Стартов състав: Аарън Рамсдейл (GK), Седрик Соареш, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Киърън Тиърни, Томас Партей, Гранит Джака, Букайо Сака, Мартин Йодегор, Габриел Мартинели и Александър Лаказет (С).
    Резерви: Бернд Лено (GK), Роб Холдинг, Нуно Тавареш, Свенсън, Мохамед Елнени, Самби Локонга, Омари-Хътчисън, Никола Пепе и Еди Нкетия. Двубоя пропуснаха Смит Роу и Такехиро Томиясу.
    Смени в хода на двубоя: Никола Пепе на мястото на Габриел Мартинели (71 минута) ; Еди Нкетия вместо Седрик Соареш (76 минута) ; Нуно Тавареш на мястото на Киърън Тиърни (92 минута) ;
    Жълти картони: Букайо Сака (38 минута).

    Репортаж от срещата: https://www.youtube.com/watch?v=7Us8G9QdXtw


    Думите на Микел Артета след края на мача: "Това бе страхотен двубой. Успяхме да се поздравим с победа срещу отбор, който се справя страхотно напоследък. Показахме страхотен отборен дух и не се предадохме. Играхме качествено и представянето ни като цяло бе на едно високо ниво. Всички ние сме изключително щастливи от този успех, защото бе от изключително значение да го постигнем. Атмосферата на стадиона също бе на изключително ниво и това ни помогна. Благодарим на нашите привърженици, те са винаги с нас."

    В следващия си двубой Арсенал гостува на Уотфорд. Това ще се случи на 6 март, неделя, от 16:00 часа българско време. Успешен уикенд, артилеристи!
    Арсенал приема Уулвърхямптън Уондърърс в отложен мач от Висшата Лига. Припомняме, че тази среща бе отложена малко преди нова година заради COVID-19 и вискоият брой заразени играчи и контузии при „Вълците“. Интересно е да се отбележи, че гостуването на същият съперник бе точно преди 2 седмици, когато Арсенал победи трудно, но и заслужено с 1:0. Това помогна на „Топчийте“ да останат и да са силно устремени за местата в Европа, като за момента Лондончани изглеждат дори и като фаворит за топ 4. Надпреварата за Висшата Лига се завърза съвсем и се очаква до края да стане изключитлено горещо. Ние се надяваме нашите момчета да играят с гордо вдигнати глави и да вземат възможно най-голям брой точки.

    Кога: Четвъртък, 24.02.2022, 21:45 българско време.
    Къде: Емиратс, Лондон.
    Телевизия: Диема Спорт 2.
    Новини преди мача: Всички играчи са на разположение на Микел Артета. Няма контузени, нито наказани.
    Думите на Артета преди мача: „Не очаквам нищо различно от мача преди две седмици. Уулвс се справят чудесно и изобщо не е изненада, че са на позицията, на която се намират. Трудно може да им се отбележи и напредъка им е чудесен. Все пак, на нас също трудно ни се отбелязва и защитата ни е справя отлично. Все пак, дължа да отбележа, че добрата ни защита е дело на целия отбор, защото добрата защита тръгва от нападението и пресата, която се опитваме да наложим в тази третина от терена.
    Няма как да няма напрежение в отбора, предвид факта, че всичко свързано с Европа и Шампионса Лига зависи от нас. Все пак, продължаваме да гледаме мач за мач и към този момент гледаме към този срещу Уулвс. В крайна сметка, мястото на Арсенал е в Шампионска Лига, сред най-добрите и целта ни е да се върнем в този турнир. Опитвам се да наложа на играчите колко е важно да сме там и какво е чувството да играеш в този турнир. Мисля, че много добре го разбират.
    Искам да благодаря и на Джак Уилшър и да му пожелая много успех и всичко най-хубаво в Дания с новият му отбор АФГ. Не знам дали той самият го осъзнава, но помогна много с харизмата си и подхода си в тренировките, докато беше с нас. Няма съмнение, че той ще се завърне в Арсенал и ще бъде част от треньорски или мендърски щаб в даден момент в бъдеще.“, завърши испанецът.

    Пожелаваме успех на нашите момчета довечера. Стискаме палци за 3 точки и добра игра. Мача няма да е лесен, но пък кой мач е лесен в последно време? Поглеждайки и противниците и кой отбор как се справя, може да се съгласим, че всичко е възможно и ще има доста интересни резултати до края на сезона.
    Сбирките по клоновете продължават и за този мач. Както и играта за прогнози. Успех на всички.   

    Arsenal vs AC Milan
    Red and white is always better than red and black
     
    We are not even a little bit frightened of the San Siro
     
    Ah, the Italians don’t like us, I guess. We seem to have a good record against them, particularly on their home turf, something few teams have. Going to Italy generally means defeat, no matter who you are, unless you are the Arsenal. I covered Juventus here.   We managed to give them a few nightmares. But now I turn my attention to the other undisputed giant of Italian football, AC Milan. And they are the European kings of Italy as they have 7 Champions League to our… well, none.
    They are big, big boys. The Rossoneri have won 48 trophies: 18 Scudetti, 5 Italian Cups, 7 Italian Super Cups, 7 Champions League, 5 European Super cups, 2 Coppe delle Coppe, 3 Intercontinental Cups and 1 FIFA Club World Cup. Yes, we have more FA Cups with 14 and 16 Charity Shields, but in fairness, we would love their level of trophies.
    Even Merse couldn’t save us
    So, on our first meeting, we were given an arduous task. It was the European Super Cup, played between the1994 European Cup winners and the European Cup winners Cup winners. It was 2 legs played in February 1995. They were intimidating, having hammered a top-notch Barcelona 4-0 in the final. Fabio Capelli was their manager, on his way to cementing his place among the greats. They had Baresi, Maldini, Costacurta, Donadoni and Desailly among their superstars. Pretty much every player was. We had some players who would never achieve that status like Ian Selley, Stefan Schwartz, David Hillier and Ireland’s own Eddie McGoldrick. But we did have the famous back five, Ian Wright and the returning Paul Merson from rehab who came on to a great reception from our fans. And our best manager in my time up to then, George Graham. But they sent us home crying.
     
    Paul Merson got lots of applause
    We drew the first match 0-0 despite Milan probably being a little better than us. And we had to go to the San Siro for the second leg. We couldn’t do it. They were better than us and were one up on 41 minutes with Boban scoring and then 2-0 on 67 with Massaro. That was the end and they lay down a marker against us. They were better, they had more trophies, more superstars, and played better. So, I have to say one nil to the Rossoneri.
    Our one and only chance at the Super Cup, and it was easy for AC.
    No Kalishnikovs? No problems!
    The next time was a long time later in 2008 in the Champions League knockout round of 16. We had become Wengerised. We had become the best team in England and gone backwards from that. We still had top players but not many superstars. Lehmann, Hleb, Toure and Fabregas I reckon. They had some big names, Seedorf, Kaka and Pato the Brazilians, Maldini still, Pirlo, Nesta, Gattuso and others were the envy of many teams. And they held us 0-0 at the Emirates although we did have some chances.

    Fabregas: a goal we will always remember
    The thing is, nobody went to the San Siro to win and indeed, no English team had ever beaten AC Milan there. Even if we entered with a bunch of Kalishnikovs we wouldn’t have been sure of victory. But we played superb. Fabregas and Adebayor came very close in the first half. Then Fabregas got the ball late on as extra time was on all our minds, went on a run and we were hoping, but he was a long way out. Suddenly he flashed the ball, it bounced and went in the corner and all us Gunners went wild. It was the perfect time to score on 84 minutes. Could we hang on, being Arsenal? Oh yes we could. Walcott, on late for, you won’t believe this, Emmanuel Eboue, went on a great run down the right, whipped in a perfect pass for Adebayor to slot home on 90 and that was the end. Our away fans had only just got going on one nil to the Arsenal when they had to change it. Two nil to the Arsenal. Easy peasy AC, don’t ever take a trophy from the Arsenal again. One of our best ever nights and I know you all remember it.
    But they came back

    Super goal from Rosicky
    Then it was 2012, again Champions League, again the round of 16. The first match was at the fabled San Siro. I feel we had a better team than the last time, Koscielny, Rosicky, Vermaelen, Van Persie, Ramsey, Arshavin and a cameo from the returning Thierry Henry gave us a solid look but we were destroyed 4-0. They had obviously come for revenge and got it. We performed heroically in the return at the Emirates, and almost did it with 3-0. Koscielny nicked in a corner on 7 minutes on the left to give us a glimmer of hope. Then Walcott, wearing 14, went on a lovely run, dinked the ball to Rosicky, who tucked it in the right hand corner on 26. Oh hello, are we Arsenal? Can we do the impossible and come back from 4-0 away? Alex Oxlade Chamberlain went on a run and got sandwiched in the box. Penalty with Robin Van Persie slamming it home on 43. Now the impossible looked easy. Good old Arsenal had done it again. But despite pressure and chances we couldn’t get that one goal we needed in the second half and they had done us. Revenge and on they go.

    Past his best and couldn't save us
    Wenger’s last Hurrah
    And that left us with our last tie against them recently in 2018. In the humbler surroundings, for two former greats, of the Europa League but again round of 16. Arsene Wenger was still there and Gattuso was the manager of Milan. It was in the San Siro but Arsenal were unafraid. Xhaka, El Neny and Holding of the current side saw action. Henrikh Mkhitaryan whipped in a blaster from inside the box to allow us to sing our favourite song on 15 minutes. We had plenty of time to practise our singing when on 45, Ramsey beat the offside trap, rounded the keeper and it was 2-0 to the Arsenal.

    A howler from Donnarumma
    And so to home. Surely we had done the hard work? Those days seemed in the past now. Wenger’s sides, once the famous back 5 retired, had a brittleness that made us nervous and so it proved on 35 when Çalhanoğlu blasted the ball from well outside the box to score a screamer. The Italians had every right to believe and even borrow our song. But a few minutes later Welbeck won and scored a penalty to restore our advantage. On 79 Xhaka slammed the ball from well outside but it went in and I am certain the Donnarumma of today feels very embarrassed about that one. He should have saved it. It extinguished all hopes for the visitors. An attack a few minutes later, a bit of a scramble and Welbeck scores an easy header. 3-1 to the Arsenal. Ciao Milan. Easy peasy AC.

    You'll always remember Milan, Danny
    And so that was it. Against an undisputed giant of world football, we have a good record. We paid them back for depriving us of a trophy we never won. We beat them twice at the San Siro which I am certain few teams have. We also were the first English team to beat them there and thank you Milan, you gave us great nights. Be afraid if you see us again.
     
    Where can we finish update.
    I have once again been doing pretty well in this series and have got some results and even scores right. I predicted 3-0 against Wolves for Thursday’s match. I am not feeling so confident about that but still feel we can win. They will give us chances. We must take them. Read it here.
     
    Away days are the best days! По стара традиция, да присъстваш на гостуване на любимият отбор нейде из Европа е едно от най-хубавите неща, които биха могли да ти се случат. Независимо кой е цвета, който браниш в сърцето си. Да си там, на стадиона, с шалче в ръка. А гърлото ти с бясна мощ да пее в синхрон с останалите.
    Away days are the best days! Особено когато си част от най-многобройният фен клуб на чуждестранен отбор в страната. Този на ‘’Арсенал България’’. Основан през 2004 година, днес той наброява повече от 600 човека. Да, цели 634 артилериста, които събрани в едно, изграждат семейството наречено с официалното название Arsenal Supporters Club Bulgaria. И понеже си част от тази общност, автоматично получаваш шанса да кандидатстваш за билет за всяко едно гостуване на Арсенал в европейските клубни турнири. Впечатляващо, нали?! 



    19 февруари 2020 година. По-малко от 48 часа до началото на схватката между Олимпиакос и Арсенал в Пирея. Слънцето все още не бе изгряло, когато 12 желаещи от Клон Варна на фен клуба потеглиха с три автомобила към древната Атина. Музиката, усмивките и сладкодумните приказки за предстоящото събитие бяха само малка част от атмосферата в колите. Дори и в този толкова ранен час на деня. С течение на изминатите километри, ентусиазма се увеличаваше. А това е неизбежно. Съвсем неминуемо е адреналина ти да се покачи и то само при мисълта за красивата Гърция и пълния стадион. При представата за първият Европейски мач на Микел Артета начело на ’’топчиите’’. Кратки почивки и след това изминатите стъпала до Атина се увеличаваха все повече и повече. Една от най-красивите гледки по пътя бе тази на магнетичната Родопа планина. Или както казва Иван Вазов: ’’Който не е видял Родопите през живота си, той не е видял България!’’.


    Varna Branch on the road


    ASCB на летище София
     
    И докато човек се усети, изведнъж се озовава на българо-гръцката граница. Бърза и рутинна проверка и вече си една идея по-близо до заветната цел. Градчето Комотини посрещна варненци по подобаващ начин с гръцка супа и типичните местни песни. В крайна сметка, когато отиваш на ’’война’’ е препоръчително да не го правиш на празен стомах. Вече и нахранена, варненската чета се качи на магистралата. Тя щеше да ги отведе до градът, носещ името на богинята на мъдростта и военните занаяти. По пътя се сблъскваш с вторият по големина град в страната - Солун. Бързо кафе, дозареждане на резервоарите и магията продължава. Нова доза изминат път, а от един от автомобилите се разнася гласът на Лили Иванова. В крайна сметка, тя е доста по-стара на години от гръцката столица. Нищо не разбират Елинските ни съседи за живота и неговото създаване. От песен на песен и от дума на дума, изведнъж пред теб се откриват купищата светлини на града край Бялото Море. Още известно време шофиране и четата се озова в предварително запазеният хотел. Бързо освежаване от дългото пътуване и дойде отправянето към един от местните пъбове за почерпка до малките часове на новият ден. Разбира се, последва ново хапване, но този път на така прочутите гироси и след тях най-накрая идва и ред на някой и друг час сън.


    Варненци на Акрополът в деня на мача


    В старата част на гръцкият мегаполис

    Преведено от гръцки език, Акрополис означава ’’град върху хълм’’. Това е магнетично място, което умее да ти говори без думи. Извисява се гордо над Атина още от Микенската епоха (II хил. пр. Хр.) и се смята, че на него е бил разположен царски дворец. Срещу таксата за вход от 10 евро, всеки посетител на Акрополът ще остане приятно изненадан от причудливите здания и древните стъпала към един друг Свят. И не само. За някои от присъстващите в онзи момент, денят ще остане незабравим по една или друга причина. Разходката на част от варненската чета е към своят край, когато тя буквално се сблъсква с един от Боговете. За този миг на еуфория, един от присъстващите си спомня: ’’Хора, току-що се разминахме с Иън Райт!’’
    Струва си да се види недоумяващата физиономия на останалите, които за част от секундата разпознаха авторът на 185 гола с екипа на Арсенал. ’’Wrightyy! Wrightyy!''
    Когато един от най-обичаните футболисти на клуба от северен Лондон стои пред теб и ти се усмихне, подаде ти ръка за здрависване и започне да те разпитва откъде си, внезапно замръзваш. Имаш чувството, че не си помниш заглавието. Ненадейно се прокрадва мисълта, че това е само сън. Стоиш си на едно от местата за които легендите разказват, че по него са се разхождали Богове. И именно един такъв сега е пред теб, без журналисти, без многобройна охрана. Такъв, какъвто е. Какъвто си го срещал из интернет и социалните мрежи. Усмихнат, приветлив и харизматичен. Отново по спомен, друг от присъстващите недоумява: ’’Та той е истински...’’


    Среща, която ще се помни до края на дните ти. Определено това са най-добре вложените 10 евро!

    Но дори и хубавите неща имат край. Или поне физически такъв, защото спомените са това, което никой и никога не би могъл да ти отнеме. Човек би трябвало да е благодарен на Живота за подобен шанс и, разбира се, на АSCB за предоставената възможност. За неуморните часове труд на всички замесени в това да бъдат отпуснати билети за всички, които пожелаха да са в гостуващия сектор на Караискакис. Наздраве за Живота и ASCB!
    Но най-съществената част от приключението едва сега предстои. След нова обилна порция гръцка кухня и пазар из многобройните сергии, идва време за приготовленията за мача. До неговото начало остават вече около 4 часа. Идва и времето за  свещения ритуал на футболният запалянко. Моментът в който си поставяш гордо шала около врата и обличаш любимата червено-бяла тениска. С топа на гърдите и с широка усмивка, четата потегля посока уговореният предварително сборен пункт. Нова кратка разходка из китните и шумни булеварди и вече всички са пред стадион Панатенаик - легендарният дом на Олимпийските игри. Започва и една любима част. Раздаването на билети, а всеки един такъв е поименен. Всичките 85 кандидата за ценната хартийка са събрани на едно място и полъха на предстоящите минути в Пирея се усеща все повече и повече. Специално наети от клуба автобуси закарват армията от артилеристи към стадион Караискакис - домът на местния Олимпиакос. А докато си в автобуса се чувстваш все едно наистина отиваш на война.


    Моментът в който снимката умее да говори. ASCB over Land and Sea, over Land and Sea!

    Серия от снимки за историята и всички 1 500 привърженика на Арсенал се отправят към входовете на стадиона. Море от шалове и гръмогласни песни съпътстват техния победоносен марш. Остава само час до началото на битката, а играчите на ’’топчиите’’ излизат на терена за финална загрявка. Пръв до сектора за гости се приближава Роб Холдинг, който е посрещнат с бурни овации. Последва го Пабло Мари, който до онзи момент все още не е записал участие с екипа на Лондончани. Но това далеч не пречи на морето от артилеристи да му пляска. Защото който и да носи червено-бялата тениска или тази за гостуванията, то любовта към него е безгранична. 
    Ето, че настъпва и така чаканият момент. След дълги часове на пътуване от всякакви точки на България, които са комбинирани с автомобили, самолет и автобус със екипа на БНТ, рефера дава началото на двубоя. Привържениците на Олимпиакос са добре познати с гръмогласната си публика. Едва ли има някой, който да не е чувал за така наречените Gate 7. Подобна атмосфера е истински празник за футбола, но и далеч не означава, че 1 500-те в сектора за гости ще седят просто ей така. В немалки периода в хода на срещата, те се чуват като 15 000!


    Снимка: личен архив

    Първото полувреме завършва при резултат 0:0 с по няколко добри възможности и за двата отбора. Сократис Папастатополус е освиркван от местната публика, но това грам не се отразява върху качествените му намеси в отбрана. Явно Микел Артета бе запазил козовете си за второто полувреме. Пък и казват, че треньорите изкарват парите си на почивката. 15-минутна пауза и двата отбора излизат за втората част на сражението помежду си. Завалява дъжд, а това само допридава допълнителен чар на изживяването. Минутата е 81, когато гостите подхващат атака по левия фланг. Пиер-Емерик Обамеянг си спира топката буквално на тъч линията и подава на Букайо Сака. Младия англичанин насочва кълбото към Александър Лаказет и последния отбелязва гол от непосредствена близост. Гол, който праща играчите на Арсенал и техните привърженици в екстаз. Изведнъж вече споменатите 1 500 човека започват да пеят толкова силно, че гласовете им вероятно са се чували в Атина... Момент, който едва ли би могъл да бъде описан с думи. Момент в който осъзнаваш на какво хоро си се хванал и колко голяма е обичта ти към клуба. До края на мача, ’’топчиите’’ и конкретно Бернд Лено не допускат гол във вратата си и подаряват победата на своите фенове. Не само на тези на стадиона, а и на всички, които са влюбени в момчетата на Артета. Непосредствено след края на двубоя, играчите се приближават до сектора за гости за да благодарят на присъстващите за тяхната бурна подкрепа. Но и този път, това не е всичко. За капак, на трибуните се появява... Иън Райт! Богът, който следобеда бе засечен да се разхожда сред живите на Акрополът.
    Away days are the best days! По стара традиция, да присъстваш на гостуване на любимият отбор нейде из Европа е едно от най-хубавите неща, които биха могли да ти се случат. Независимо кой е цвета, който браниш в сърцето си. Да си там, на стадиона, с шалче в ръка. А гърлото ти с бясна мощ да пее в синхрон с останалите.
    Away days are the best days! Особено когато си част от най-многобройният фен клуб на чуждестранен отбор в страната. Този на ‘’Арсенал България’’. Основан през 2004 година, днес той наброява повече от 600 човека. Да, цели 634 артилериста, които събрани в едно, изграждат семейството наречено с официалното название Arsenal Supporters Club Bulgaria. И понеже си част от тази общност, автоматично получаваш шанса да кандидатстваш за билет за всяко едно гостуване на Арсенал в европейските клубни турнири. Впечатляващо, нали?!
    Арсенал победи Брентфорд в домакински мач от Висшата Лига и по този начин продължава да мечтае за Топ 4. Точни за „Топчийте“ бяха момчетата от Hale End. Емил Смит Роу даде аванс в 48‘та минута, а Букайо Сака донесе спокойствие в 79‘та. Гостите достигнаха до почетно попъдение в допълнителното време на срещата чрез Кристиан Ньоргаард.
    Арсенал контролираше мача още от първата минута, като и през първо полувреме изпусна няколко положения да отбележи, главно чрез Алекс Лаказет и Букайо Сака. Все пак, всичко си дойде на мястото през втората част. Срещата завърши с 24 удара към вратата на Брентфорд, като 8 от тях бяха в очертанията. В сравнение, гостите отправиха скромните 6, като само 2 от тях бяха точни. На моменти пък владеенето на топката достигна до 89% в полза на домакините. В крайна сметка, победата е факт и Арсенал продължава да гледа смело към място в Шампионска Лига догодина.
    Стартов състав на Арсенал:

    Смени: Пепе на мястото на Смит Роу в 75‘та минута. Нкетиа на мястото на Лаказет в 84‘та.
    Евентуални контузии: няма
    Репортаж:
    https://www.arsenal.com/news/highlights-saka-and-smith-rowe-seal-arsenal-win
    Пресконференция на Микел Артета: „Играхме много добре и заслужено взехме трите точки. Създадохме доста положения и през първото полувреме, но за съжаление не успяхме да отбележим. Разбира се, върху това ще поработим, защото ако не отбелязваме положенията си ни очакват проблеми. Все пак, работата за днес е свършена и това е най-важното. Както казах, играем мач за мач. Имаме 15 оставащи и ще се опитаме да ги спечелим. Разбирам ентусиазмът около Букайо и Емил. Те са част от школата и е нормално хората да са щстливи от факта, че допринасят толкова много. Аз също съм изключително щастлив. Все пак, да не забравяме, че всеки един от колектива е еднакво важен и всеки дава максимума от себе си. Ако продължаваме така, всичко ще бъде наред.“, завърши испанецът.

    Поздравления за всички артилеристи. Борбата за заветното 4‘то място става доста интересна, а може да се каже, че Арсенал са и фаворити за него. Все пак, да не слагаме каруцата пред коня и да се наслаждаваме на моментното. А ето го и него:

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...