( Veni, Vidi, Vici)*.
Изминаха четири години от едно култово пътуване до Милано за мач на любимият ни Арсенал. Това беше четвъртият ми и последен(засега) away мач, на който съм присъствал!
През зимата на 2018 трябваше да взема много важно решение за бъдещето си и бях в ситуация на постоянен стрес. Всеки ден мислене, чудене, пресмятане и така със седмици, докато един ден получих имейл от фен клуба на Арсенал, съдържащ информация, че има налични билети за предстоящото гостуване на Милан в мач от осминафиналите на Лига Европа. Определено имах нужда от нещо такова. Нещо, което да ме откъсне от притесненията и стреса. И какво по-хубаво от това, да се отиде на мач на любимият отбор! За секунди взех решението да кандидаствам за билет. Знаех, че ще е много трудно да се класирам, тъй като нямах много много точки, а и подозирах, че много хора ще искат да отидат до Милано, за да подкрепят любимците си! Казах си: „нищо, ще се пробвам”! И на майтап или не, бях одобрен за билет заедно с още четири Гънъра. Датата се знаеше – 8-ми Март - Денят на жената. За да не губя време и пари веднага закупих билет за полета до столицата на модата от Wizz Air! В последствие разбрах, че ще ходя на мача заедно с Георги Стоянов (и на двама ни ни беше сефтето на онзи велик мач с Дортмунд през Ноември 2013), Дидо -имам още доста бира да изпия, за да го стигна, Илия и Симеон - тогава още не ги познавах, но бях сигурен, че са супер готини - все пак са фенове на Арсенал ! И така остана само да чакаме да дойде датата на мача.
Тук идва момента да отворя лека скоба относно летището в Бергамо и персоналът му! Поради техни(важни) причини, целият персонал на летището обявяват стачка! Окей, нека хората стачкуват с цел да се чуе думата им! Нямам нищо против! Обаче, датата на която ще стачкуват се оказва:
- на 30 Февруари – коеф. 5;
- на 31 Февруари – коеф. 10;
- на 8 Март – коеф. N/A
Точно така, на 8-ми Март! Естествено оставам спокоен и оптимистично настроен, тъй като полетът е достатъчно ранен и ще имаме предостатъчно време(дори и по време на стачка) да се доберем до уникалния Сан Сиро! Съдбата обаче ни беше отредила друго.
Да се върнем на темата. Датата на мача наближава и разбирам, че Гош и Дидо ще пътуват с Ryan Air, а Илия и Симеон ще пътуват със същият полет с който ще съм и аз! Два дни преди мача, звъня на един от най-добрите ми приятели и мой кумец, който работи за Wizz Air! Питам: „Брат, всичко наред ли е с полета до Бергамо? Ще има стачка и дали знаеш, дали ще има полет или да търсим алтернативи?”. Отговаря ми: „Да, всичко е по план! Полет ще има, а стачката, ще трябва да е свършила до времето за кацането ви в Бергамо”! Благодарих му за важната/вътрешна информация и си казах: „Окей! Всичко върви по план”!
Датата идва и аз се нося към летището като народна песен! Чек-ин-вам и отивам на терминала. Там се запознавам с Илия и Симеон! Полафихме, направихме си няколко снимки със знамето на Арсенал и дойде момента да се качваме. Нещата вървяха по план и бяхме доволни! Но…..след като се настанихме по местата си - аз сам, а Илия и Симеон няколко седалки по-назад заедно), започна голямото чакане: 15 мин – 20 мин – 1 час – 2 часа! Седим си ние в самолета с още 120 човека и чакаме работниците на летището в Милано да приключат стачката, за да може ние да излетим! Голямо чакане падна. Аз жена си не съм чакал толкова J! Както си чакаме(аз чета и слушам музика), чувам името си от задните редове! Илия и Симеон ме привикаха и обсъдихме варианта да наемем кола от летището, с която да се придвижим до стадиона. Тъй като те двамата вече цъкаха бири, а аз не можех, защото бях настинал(в момента си задавам въпроса: „Откога това е причина да не изпиеш една/няколко бири?”), ми зададоха следния въпрос/отговор: „Ще можеш ли да шофираш, тъй като ние сме пили?” „Естествено” получиха в отговор/ Нямаше как да успеем навреме с шатъл и затова решихме да запазим колата, докато си чакаме в самолета. Илия вече беше приготвил всичко на телефона и цъкна на Confirm бутона и Voila! Имахме уреден транспорт. Само оставаше да излетим от София. Най-накрая след повече от два часа чакане в самолета, излетяхме! Полетът за мен мина в четене на любимата ми „1984” на Оруел. Кацнахме в Милано с около час/час и нещо преди началото на мача. Минаваме проверка и тичаме към гишето за Рент-а-кар! Стигаме запъхтяни и какво да видим?? Гишето е затворено!!! Не стига, че стачкуваха цял ден, пък и частниците затворили! Съседното гише беше отворено, но с опашка от 5-6 човека! Естествено времето лети двойно по-бързо, когато нямаш време и бързаш, та видяхме друго отворено гише, пред което нямаше никой! Веднага отидохме там и започнахме преговорите за кола! През това време аз изляох навън да питам за такси! Един от шофьорите ме разочарова мигновенно, след като ми каза, че магистралата е в ремонт и няма начин да стигнем навреме(също така ми цитира и висока сума за услугата). „Ремонт!!!” извиках вътрешно на себе си! „Това да не са шибаните Хемус или Тракия!!!” извиках на себе си отново. Тръгнах обратно навътре, за да проверя до къде сме с рентването на колата и видях Непобедимият Йенс Леман на входа на летището. Още ме е яд, че не го поздравих и попитах за автограф и снимка, но имах по-важни неща да мисля – а именно, как да стигнем на стадиона. Илия и Симеон вече бяха наели един чуден Форд Фиеста и тръгнахме към паркинга! Намерихме автомибила, натоварихме се и настъпвих педала на газта до долу! Тръгнахме с 200(да! буквално с 200) и в огледалото виждях работник на Рент-а-кар компанията да ни ръкомаха! Нямахме време да спираме и излизаме от паркинга!
Точно в този момент видяхме, че предният прозорец е пукнат от край до край! Илия веднага звънна на компанията да ги информира и ето ни на магистралата! Симеон пусна на телефона си Гугъл Мапс и какво да видим! Всичко беше в червено!!! Даже по-червено от шествието на фен клуба на Арсенал България преди мача с онези от Разград през 2016-та! Както и да е! Дори това не успя да ни пречупи и още вярвахме, че ще успеем. Аз настъпвам Фиестата на макс и забравям за всякакво прилично и отговорно шофиране(между другото, това беше наистина най-лудото ми и безотговоно шофиране до ден днешен). Моля не правете така по пътищата и шофирайте безопасно и отговорно! Не се гордея с карането ми в този ден, но мамка му, отивахме на мач на любимият ни АРСЕНАЛ! Както си слаломирахме между колите по магистралата и стигаме до Toll/Check Point! Няколко ленти са, но има задръстване заради ремонта по магистралата! Виждаме обаче свободна лента без никакви коли на нея! И тримата знаем, че тази лента е за коли с пропуски на предното стъкло, но независимо от това решаваме, че ще минем оттам. Все пак бързаме за мача. Нямаше патрулка, която да ни догони или спре, така че продължихме напред! След няколо километра се случи същото на следващия Toll/Check Point! И тримата се засмяхме на коментара, че по-натам ще плучим глоба !
Вече наближаваме града и на картата видяхме, че стадионът е от другата страна на центъра(на Запад от центъра), а ние идвахме от Северо-Изток, така че веднага измислихме план! Да спрем на някоя метро станция, да зарежем колата и да вземе метрото, за да избегнем мазалото в центъра на Милано(все пак беше и час пик)! DEAL! Намерихме най-близката станция за метрото, което ще ни отведе до Сан Сиро и паркирахме колата(естествено с голяма доза страх, защото не знаем дали не е платено, но кой ти има време да проверява! Хванахме метрото за стадиона, а нашите момчета, вече водят с 0:1! Нищо, ще имаме време да погледаме малко футбол и ние! Най-накрая стигаме до стадиона(метро станцията е далеч и се налага да потичаме), а нашите момчета вече водят с 0:2. Звъним на Дидо и Георги, в чиито ръце са билетите ни и им казваме, че почти сме на Gate-a. Най-накрая стигаме. След толкова чакане, лудо каране, возене в метро, най-накрая сме пред стадиона! Около него е пусто! Само хората на Gate-a са там! Дидо и Георги се задаваха отвътре в готовност да ни посрещнат! И тогава се случи най-неприятното нещо, което можеше да се случи и никой не очакваше! Оказа се, че билетът на Симеон е бил в колегите ни от Румъния и уговорката е била, те да го оставят на хората на Gate-a! Хората на Gate-a ни казаха, че няма оставен билет при тях! И в този момент ни потънаха гемиите! След голямото чакане на летището и в самолета, след разправията на летището в Бергамо за Рент–а-кар, след рискованото и лудо каране по магистралата, след возенето по нощите в метрото, един от нас нямаше да може да влезе да гледа мача! Разочарованието се виждаше в очите на петима ни и просто нямахме думи! Симеон каза: „Момчета, вие влизайте! Аз ще отида към центъра на града”! Питаме го: „Сигурен ли си”! ‘Естествено” получаваме в отговор!
Изморени, ядосани и разочаровани се изкачваме по витата кула нагоре към местата ни! Влизаме в сектора в около 63 минута на мача! Гледката е страхотна! Сан Сиро е огромен! Навсякъде се вижда черно-червено море – от 72821 човека! На таблото е изписан резултатът: 0:2! Доглеждаме мача и си правим снимки! Аз се изтипосвам с ръчно направен плакат с който честитя 8-ми Март на съпругата си - малка утеха за нея, че не сме заедно на празника. Мачът завърши при резултат 0:2(Мхитарян 15; Рамзи 45+4).
Тръгваме обратно към метро станцията, за да хванем метрото и да отидем да си вземем колата! Стигаме на синята стрела (Фиестата) и всичко е наред! Отиваме до квартирата, в която трябваше да спим! Търсим ресторант, за да хапнем, но всичко е затворено! Намираме малък convenience store в близост до квартирата и си взимаме по нещо да хапнем!
На другата сутрин аз, Илия и Георги направихме бърза закуска -страхотен кроасан с кафе в близкото кафене и потегляме обратно за Бергамо! Дидо си тръгна рано-рано сутринта с полет за Варна, а Симеон отиде на разхода из Италия за няколко дни! Стигнахме Бергамо и върнахме колата! После отидохме до една от забележителностите на Бергамо – Мола до летището J и хапваме набързо. Дойде време за полета. Нямаше стачки, нямаше забавяне!
Това беше четвъртият ми и последен(засега) away мач на Арсенал и смея да твърдя, че това беше най-култовото ми пътуване! Срещнах нови приятели-Илия и Симеон и им благодаря за това преживяване! Благодаря на Дидо и Георги, както и на фен клуба за възможността отново да гледам любимия ни отбор!
Няколко месеца след този мач се преместих да живея отвъд океана. В един слънчев ден получавам съобщение по месинджъра! Илия е! „Велко, абе тука получих една честитка от Милано! Хахахах” ! Вече знам за какво е! Глоба за минаването през Toll/Check Point-ите! 83 Eвро! Няма да излъжа, като кажа, че това са едни много добре похарчени пари!
* "Дойдох, не видях, победих" - легендарният статус на Илия в деня след мача.
.thumb.jpg.b5562712de38cb5c6e2448dff60483c8.jpg)
