Jump to content
  • Мачовете между Арсенал и Бенфика ще се играят на неутрален терен, заради Covid-19 ограничения в Англия и Португалия, информира португалският сайт MAISFUTEBOL . Изискванията за 10-дневна карантина ще наложат на двата клуба да търсят вариант в Испания, Италия и Франция, като дори Гърция се споменава като вариант.
    Първият мач е на 18.02.2021, а реваншът седмица по-късно, а крайното решение за стадионите, на които ще се играят срещите, се очаква да бъде взето през идните дни.
    Между временно стана ясно, че 55 служители на клуба в отдел „Билети и услуги“  в това число и Марк Бриндъл, който отговаря за връзките с фен клубовете, ще останат без работа. От Арсенал съобщиха, че целта е  феновете по целия свят да получат по-добро обслужване.
    Фен клубовете в Дания, Норвегия и Швеция подеха кампания в защита на Марк Бриндъл и изпратиха имейли до изпълнителния директор Винай Венкатешам с молба да спре процеса. Ние от Арсенал България изразяваме разочарованието си от случващото се и се надяваме от Арсенал да опровергаят думите на легендарния  Джон Лукич при визитата си в София, че "клубът неусетно губи душата си."
    Арсенал претърпя нова загуба във ВЛ. Вчерашното гостуване на Астън Вила бе загубено с 1:0. Единственото попадение в мача бе дело на Уоткинс още във 2 минута. То дойде след груба грешка в отбраната на Лондончани. Не може обаче, да не се отчетат и поредните неуместни и спорни отсъждания в ущърб на ''артилеристите''. Разбира се, Арсенал е твърде голям клуб за да се оправдава с това. Загубата на Вила Парк се оказа и втора поредна такава във Висшата лига. В момента, ''топчиите'' продължават да заемат 10 позиция с актив от 31 спечелени точки. В следващите редове ще ви предоставим подробна статистика от случилото се вчера. 

    Стартов състав: Под рамките на вратата дебютира Мат Райън. Пред него в отбрана фигурираха имената на Ектор Белерин (C), Роб Холдинг, Габриел Магаляеш и Седрик Соареш. В дефанзивния вал на полузащитата стартираха Томас Партей и Гранит Джака. Изнесени пред тях съответно бяха Букайо Сака, Емил Смит-Роу и Никола Пепе. На върха на атаката бе Александър Лаказет.

    Резерви: Рунарсон (GK), Калъм Чеймбърс, Пабло Мари (завръщане от контузия), Мохамед Елнени, Дани Себайос, Мартин Йодегор, Уилиан, Габриел Мартинели и Пиер-Емерик Обамеянг

    Смени по време на двубоя: Обамеянг на мястото на Лаказет (59 мин.), Йодегор вместо Соареш (65 мин.) и Уилиан замени Партей (74 мин.)

    Евентуални контузии: Томас Партей

    Жълти картони: Томас Партей (52 мин.) ; Гранит Джака (94 мин.) ;
     

    Пресконференция на Микел Артета: ''Мисля, че точната дума е разочорование. Наистина е болезнено да загубиш подобен мач. Допуснахме твърде ранен гол, но въпреки това, не се отказахме да търсим целта. Постепенно започнахме да търсим своите шансове и да доминираме на терена. Истината е, че все още има някои неща в играта ни, които трябва да претърпят промяна. По време на заниманията с отбора, ние отиграваме дадени ситуации по един начин, а на терена се получава друго. Има върху какво да работим спрямо представянето си. В крайна сметка, играчите дадоха всичко от себе си и се бореха въпреки ранното изоставане в резултата.''
    На въпросите за това какво точно си е говорил с официалните лица след края на мача, Микел Артета не пожела да даде отговор. Той също така добави, че големите отбори не правят подобни грешки като тази във 2 минута. Колкото до Томас Партей и изваждането му от игра в 74 минута, баскът сподели: ''Томас изпитваше болка в мускулите и се наложи да го сменим. Честно казано, все още не мога да кажа какво е точното му физическо състояние в момента.''


    Фото кредит: FlashScore BG

    В следващия си двубой, Арсенал приема Лийдс Юнайтед на Емиратс Стейдиъм. Той ще се изиграе на 14 февруари, неделя, от 18:30 часа българско време. Всички ние се надяваме нашата футболна половинка да се върне на пътя на победите именно на Св. Валентин. А, до тогава, всеки от Вас може да наслади на още футболни материали в сайта ни, които са посветени на любимият ни клуб. Екипа на ''Арсенал България'' ви пожелава спокойна неделя. 
     
    Има дати, които е записано във вселенското пространство да останат гравирани в историята. С добро, а в много случаи с лошо. Но, най-ценното е когато от тъмнината на лошото изгрее пламъка на хубавото в човешкото битие. Това, което наричаме съдба има своите невидими нишки, които не усещаме и които са вплетени в случващото се край нас, оставяйки усещането за предопределеност и чувството на свързаност между хора, обстоятелства, съдби, истории. Датата 06 февруари 1958 година, носи по много от всичко изброено. Трагедия, печал, непреодолима мъка, съпричастност, човещина и героизъм от най-висша категория. Дата, която ще възкреси от пепелта всички изконни човешки ценности, ще ни бъде пътеводна светлина в най-трудни моменти и ще ни напомня, че първо и преди всичко сме хора.
    През втората половина на 50-те години Манчестър Юнайтед е най-силния тим в Британия, спечелил две поредни титли и отправил предизвикателство към Купата на европейските шампиони. Съдбата обвързва този тим на Юнайтед и Арсенал в нещо много стойностно за историята на играта и за следващите поколения. И въпреки че динамиката на „Великата игра“ ще разпалва пожара на футболната враждебност между двата футболни гиганта, то те завинаги ще останат свързани в онова трагично събитие и последвалите прояви на класа и уважение. Такива, каквито подхождат и са типични на най-големите. Каквито са Арсенал и Манчестър Юнайтед. Категорично и без никакво съмнение! Датата е 01 февруари, 1958 година . Известни като „Децата на Сър Мат“, Манчестър Юнайтед гостуват в Северен Лондон в един мач, който се превръща в класика, а много хора по онова време го определят като най-добрата футболна среща в историята, след която може да не гледаш повече този спорт. За жалост това е и последната изява на една легендарна генерация британски футболисти на английска земя.  В този съботен ден на „Хайбъри“ се стичат многобройната тълпа от 63 578 души, които не знаят, че ще се насладят за последно на  един от най-силните британски отбори в история при срещата им с техния любим Арсенал.

    Дънкан Едуардс дава един от своите последни автографи на Хайбъри.
    Този мач е бил наслада за окото, триумф на нападателната игра и доказателство за това кое първенство е номер едно в света. Тогава, сега и завинаги! На почивката Юнайтед води с 3:0, за да се вдигнат „артилеристите“ и доведат нещата до 3:3. В репортажите от мача се споменава, че това предизвиква стена от звук и истерия по трибуните на стадиона в Излингтън, а в добавка оловно сивото небе създава обстановката на класическото английско дерби, при което резултата се движи по ръба на бръснача, а обратите следват един след друг. За радост на тълпата, която знае как да обича и подкрепя своя тим и да уважава достойнствата на противниците. Екстаза на Арсенал и агресията от трибуните не могат да пречупят гостите, и те вкарват нови два гола, преди един късен такъв за Лондончани да финализира класиката при резултат 4:5 за гостите от Салфорд. Този резултат от една страна носи нота на горчивина за „топчиите“, но от друга напомня на всички, че класата и духа на „Добрия стар Арсенал“ е налице, нищо че напоследък са леко поизвехтели.  Лидерството на капитана Дейв Боуен е забележително и е точно това, което се очаква от капитана на най-големия клуб на Южна Англия. За разлика от него, Джак Келси на вратата прави необясними грешки в тази среща, които рефлектират в промяна на цифровото изражение на светлинното табло. Келси е считан за един от най-великите вратари в историята на Арсенал с 327 мача и шампионско участие през 1952-53 година, както и такъв за Уелс, където се конкурира за вратарската позиция  със стража на Манчестър Юнайтед Хари Грег. Дейв Боуен също е от Уелс и води своята страна на Световната купа през 1958 година в Швеция, където „драконите“ играят героичен четвъртфинал срещу Пеле и Бразилия. Келси и Боуен са първите „топчии“, които играят на Световно първенство за историческите книги и това не е случайно като се има предвид класата и техния характер. Точно обаче в този мач Джак допуска спад във формата си, което води до 3 гола на Дънкан Едуардс , Боби Чарлтън и Томи Тейлър за гостите. Нещо, което в онези години не е било изненада и разбираемо Юнайтед излиза като за „сиеста“ след почивката. Арсенал обаче записва 3 гола за 3 минути, които влизат завинаги в историята на Лондончани. Дейвид Хърд(по-късно играе за Ман Юнайтед) и два гола на Джими Блуумфийлд между 59 и 61 минута предизвикват истерия и сцени на лудост на Хайбъри. След още 5 минути вдъхновени от Денис Вайълет и …. Джак Келси, гостите водят с 5:3, с което получават сравнения, че са като прочутите унгарци от 50-те години, които винаги вкарват в повече от своя съперник. Друг уелсчанин в лицето на Дерек Тапскот оформя легендарното 4:5 в един мач, който завинаги ще остане в световната футболна история. А, Вик Гроувс дори е на милиметри от знаменито изравняване в последните секунди на двубоя...

    Пред вратата на Джак Келси.
    Според официалната страница на Арсенал в интернет по онези времена тези, които са имали възможността да гледат Юнайтед на живо са били истински щастливци. Нещо, което обаче не може да се каже за 5 футболисти взели участие в тази битка, както и още други трима техни колеги, които отиват във вечността на 6 февруари в мразовития и снежен Мюнхен. А освен тях и още 15 души от клуба и журналисти, които никога не се завръщат в Англия при своите семейства. В онези времена Арсенал е далеч от борбата за трофеи, но класата и уважението показано към Юнайтед е огромно. В програмата за мача на резервите срещу Саутенд Юнайтед е помолено привържениците да запазят 2 минути тишина в чест на загиналите играчи на Юнайтед. В програмата за следващия домакински мач срещу Болтън Уондърърс на 18 февруари са отделени 2 страници в които се отдава почит на загиналите играчи и на техния мениджър, а по-късно и за единствен път в историята е поставена снимка на първа страница на гениалния Дънкан Едуардс.

    Две страници посветени на Мат Бъзби и Манчестър Юнайтед  в програмата за мача с Болтън на 18.02.1958 година.

    Дънкан Едуардс е един от най-великите.
    Снимка от първа страница на програма за мач на Арсенал!
    Едно отношение, което показва каква голяма загуба за Британия и за спорта въобще е тази самолетна катастрофа. В последствие тези два клуба завинаги ще останат дълбоко свързани и с поредица от легендарни сблъсъци на всички фронтове, превърнали се в една от запазените марки на английския футбол.
    Днес камбаните в Манчестър и в параклиса в Мюнхен ще бият в знак на траур за 63-и път след онзи злокобен февруарски ден на 1958 година. 6 февруари 1958 година  се превръща в най-черния ден от историята на Манчестър Юнайтед, след като онази самолетна катастрофа причинява  смъртта на 23 души. Загиват „Бебета на Сър Мат“, за да се превърнат завинаги в „Цветята на Манчестър“. Един от най-силните футболни отбори в историята на играта, който трагично си отива, за да се превърне в легенда. В началото на сезон 1957-58 „Червените дяволи” са си поставили амбициозната цел за трета поредна титла, атака на Купата на Асоциацията и пробив в Европа. Но, не би! В студената и мразовита зима, сковала Европа, съдбата решава да скове този велик състав, при това по един трагичен начин. Празнуващи класирането си на полуфинал след 3:3 срещу Цървена Звезда, те кацат да заредят гориво в Мюнхен и никого повече не успяват да излетят. Двата опита на капитан Тейн и помощникът му Реймънт се оказват неуспешни, което ги кара да направят трети и оказал се фатален такъв. В 15:03 минути на този фатален ден, самолета на Британските европейски авиолинии излиза от пистата, врязва се с крило в намираща се в съседство къща, корпусът му удря дърво, следва експлозия, хаос, паника, трагедия на борда. Очевидци разказват как Били Уилън се моли и казва, че „ако това е краят, то той е готов за него”. Хари Грег изнася в несвяст телата на своите съотборници. Спасява Боби Чарлтън, изнася и тялото на Денис Вайълет, за  да изпадне и той в безсъзнание. Преди това обаче спасява и майка с нейното бебе. Има апокрифна история, че на борда е била бременна жена с фамилия Лукич и това е бъдещия вратар на Арсенал Джон Лукич. Това, разбира се не е вярно, тъй като гостувалият за 15-я Рожден ден на „българските топчии“ вратар е роден през 1960 година.
    Така или иначе, на борда е било страшно!

    Летището в Мюнхен. 06 февруари 1958 година.
    Трудно можем да си представим агонията на умиращи тела в разсечения и горящ самолет, звуците и стоновете на смъртта и ужаса изпитан от тези хора, там в мразовития мюнхенски следобед. Помощник мениджъра на тима Джим Мърфи, който пропуска гостуването в Югославия идва да посети борещите за живота си в баварска болница Дънкан Едуардс, Мат Бъзби и Боби Чарлтън. Бъзби е в кома и лежи в кислородна камера, Боби се възстановява бързо от травмите, но никой не вярва, че ще може да играе отново футбол. А Дънкан пита как е завършил мача с Уулвс и после умира, за да остане завинаги в сърцата на футболна Англия. При тази ужасна трагедия загиват 8 футболисти, а Юнайтед е тотално разстресен, като земетръс от най-висока степен. До края на сезона записва една победа и завършва на 14-о място. Достига до финал за Купата и там пада от Болтън с 0:2. В Европа от Мадрид предлагат купата да бъде връчена на манчестърци в знак на уважение, но УЕФА отказва. Манчестър Сити са поканени да заменят своите съседи, но отказват, а техният немски вратар Берт Траутман/една истинска футболна знаменитост, който пази във финал за Купата със счупен прешлен/ се явява модератор и преводач в преговорите, за учредяване на фонд в Германия, който да подпомогне жертвите от трагедията. Докато се случва това, Мат Бъзби е излязъл от комата и се лекува от депресия в Швейцария, за да се вдигне точно преди финала за Купата и да си постави за цел да изгради отново непобедим и харизматичен отбор. И го прави, като успеха им точно 10 години по-късно срещу Бенфика е това, което кара всички оцелели да почувстват облекчение и чувство на изпълнен дълг към своите трагични съотборници – Джеф Бент, Роджър Бърн, Еди Колмън, Марк Джоунс, Дейвид Пег, Томи Тейлър, Били Уилън, Дънкан Едуардс и  хора от делегацията на Манчестър Юнайтед, журналисти, пътници. Общо 23 души. Капитан Тейн е обвинен, че е причинил трагедията заради замръзналите криле на самолета и едва 10 години по-късно успява да бъде оневинен, когато се доказва че пистата не е била изчистена и това е причина за катастрофата. 10 години на психически ужас, от който той излиза с изчистено име. Сър Мат и Сър Боби пък записват имената си със златни букви в историята на футбола и оставят наследство, от което всички следващи генерации се учат и развиват. А в знак на почит Ерик Уинтърс написва песента „Цветята на Манчестър”, която първо е изпълнена от ливърпулската фолк група The Spinners през 1962 година, а великият Morissey издава песента „Munich air disaster, 1958” през 2004 година.
    И, ако тук става дума за един от най-великите и популярни спортни отбори на света, ние от „Арсенал България“ не забравяме и няколко други емблематични трагедии, свързани със самолетни катастрофи. На 4 май 1949 година се разбива самолетът, превозващ великия тим на Торино: най-силният отбор на Италия по това време „Grande Torino“, при който загиват 18 футболисти начело с големия треньор Ерньо Ебстайн, оцелял от концлагерите унгарски евреин, и легендарния капитан Валентино Мацола. Сякаш неговото момченце Сандриньо продължава пътя на баща си, за да се превърне в лидера на големия Интер от 60-те години на миналия век. На 11 август 1979 година в небето над Днепродзержинск, днешна Украйна, се сблъскват 2 самолета Ту-134 А, при което загиват 178 души, сред които 17 играчи на ФК Пахтакор Ташкент, отбелязвайки най-голямата авиокатастрофа в епохата на бившия СССР и втора в световната история въобще.  Фактът, че загива футболен отбор е причина да се разчуе за случая в епохата на т.н. „Желязна завеса“. В най-ново време 76 души загиват, за да превърнат скромния бразилски тим Чапекоензе в легенда при полета им за финала за Копа Судамерикана. Оцеляват едва 3 фуболисти и общо 5 човека, като вратарят Джаксон Фолман е бил с Библията в ръцете си при трагедията. По-късно Южноамериканската Конфедерация КОНМЕБОЛ връчва купата посмъртно на бразилския отбор, за разлика от УЕФА, която не иска да си наруши принципите през 1958 година . През януари 2019 година самолет с аржентинския играч Емилиано Сала пада в Английския канал при полета му от Нант към уелския Кардиф, където той така и не успява да заиграе.
    И когато говорим за нишките на живота, то такава е как един от оцелелите в лицето на Сър Боби Чарлтън ще бъде водеща фигура в първия триумф на английски отбор за Европейската купа, което е едно галено намигване на съдбата, при това напълно заслужено. Това са от онези моменти в спорта и живота, които ни карат да се усмихваме, дори когато има толкова поводи за тъга и сълзи.

    Сър Боби на Хайбъри на 01 февруари 1958 година.
    Респект за всички тези, които загинаха при тези катастрофи, както и на тези които оставиха своите клубни пристрастия пред лицето на смъртта и живота!
    Респект за ФК Арсенал Лондон, който винаги е показвал огромна класа в отношението си към другите и това е още един повод за гордост на всеки един ИЗБРАН да бъде привърженик на великия тим от Северен Лондон!

    Програма на Арсенал със снимки от този епохален мач.
    Материалът е авторски, като при написването му е използвана информация от книгата „Цветята на Манчестър“, официалните страници на Арсенал, Манчестър Юнайтед, Торино, Пахтакор Ташкент и фенската страница The Arsenal history.
     
    Само след няколко часа ще бъден даден старта на 23 кръг на Висшата лига. Откриващ двубой е този между Астън Вила и Арсенал. В последния си мач, ''виланите'' допуснаха домакинско поражение от състава на Уест Хям с 1:3. От своя страна, Лондончани също претърпяха загуба. Гостуването на Уулвърхямптън бе загубено с 2:1. В момента Бирмингамци заемат 9 позиция във временното класиране на Висшата лига с 32 спечелени точки. Столичани пък са точно зад тях, но с два мача повече и 31-точков актив. По всичко личи, че ни предстои повече от интересен сблъсък. Ето и повече подробности.

    Кога: Събота, 06 февруари, 14:30 часа българско време.

    Стадион: Вила Парк, Бирмингам.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Новини: Поради получените червени картони във вторник вечер, двубоя пропускат Бернд Лено и Давид Луиз. И двамата ще отсъстват от терените само в днешния ден и ще бъдат на разположение за селекция следващия уикенд, когато Арсенал приема Лийдс Юнайтед. От клуба вече обжалваха картона на Давид Луиз, но Футболната Асоциация не пожела да отмени взетото решение на Молиню. В лазарета остава Киърън Тиърни, който и днес няма да бъде на линия. Шотландският боец изпитва дискомфорт в дясната си подбедрица и най-вероятно ще бъде възстановен през следващите няколко дни. Положителните новини идват от Мат Райън и Пабло Мари, като и двамата са преодолели своите травми. Тук някъде идва загадката на кого ще заложи Микел Артета да бъде под рамките на вратата. Рунар Рунарсон или Мат Райън. Предстои да разберем.



    Пресконференция и думите на Артета: ''Поражението от Уулвс бе болезнено, но ние сме длъжни да продължим напред. Това е нашият път. Напред. В събота ни предстои труден мач и искам да дадем всичко от себе си. Напоследък набрахме добра скорост и представянето ни се подобри. Трябва да продължим да работим в правилната насока. Вила са стабилен тим и вършат страхотна работа от началото на сезона. Постигнаха победи срещу някои от топ съставите в Лигата и това говори достатъчно за тях. Когато ни победиха, бяха в силна серия и аз искам да се поучим от грешките си в онази вечер.''

    Игра с прогнози:  
    Прогнози на екипа на ASCB: П.Т. 1:2  ;  З.Т. 1:3  ;  П.А. 2:3  ;  С.Ф. 1:3  ;   Г.Г. 3:4  ;  Д.Г. 0:2  ; 

    Пожелаваме успех на нашите момчета. Разделяме се с пожелания за три точки и слънчева събота. 
    1983 горе и долу (Up and down)
    повече надолу, отколкото нагоре (More down than up)
    Up
    It is very hard to describe the season 1982-83 so I have borrowed the Bulgarian term which is also used in English- up and down. However, in Bulgarian it is a much more common saying. Good things did happen and let’s start with one of them. We finally replaced Frank Stapleton with an equally good player, England international Tony Woodcock was signed a year after Stapleton was let go. I am sure he cost a lot more than Stapleton in wages but that was Arsenal at the time. And we saved a years spending. And that’s a good up in the eyes of the board. We had finished 5th the previous year so now with a proper centreforward we could challenge?
     
     
     
    Tony Woodcock fired in plenty of goals for us 
    Down
    Er, no we couldn’t. We started disastrously with 3 defeats and a draw before finally beating Coventry 2-0 on game 5. By December 16th we were hovering above relegation. It was one of our worst starts ever and similar to this year. I liked Terry Neill but his time had gone. He had lost our Arsenal.
     
    Don Howe was true Arsenal, player and coach
    He and Don Howe tried to steady the ship. However then we were beaten 3-0 by Sunderland. There was talk of Don Howe taking over. Honestly, although I liked Don Howe, he hadn’t got a great managerial record and I wanted us to get a top manager instead of going the cheap route. Ambition was our big problem, we wanted to do everything on the cheap. The magnificent marble halls of Highbury hid our big weakness, we got a heart attack if we wanted to spend money. It was very frustrating.
    Up
    But then we beat the Spuds 2-0. And that made us happy. But we still only had 24 points at halfway, 21 matches in a 42 match season. That was just above relegation form but they manufactured enough wins for us to finish a comfortable 10th  with 58 points getting 34 in that second part. That type of form for the whole season would have put us a lot closer to the top so it put us in better heart for the prospect of next season. Highlights were beating both Manchesters 3-0 at Highbury in that second half, and beating Luton 4-1.
     
    Vladimir Petrovic, a one season wonder but I liked him
    Vladimir Petrovic of Yugoslavia was brought in, our first such foreign player under the system that had been created a few years before. But then we weren’t really a buying team.  He was good, I liked him, but he didn’t get many games and was let go at the end of the season. At least it showed that we were prepared to look at foreign players.
    Down
    The Spuds hammered us 5-0 in the return on the 4th April. Chris Hughton the Irishman knocked in 2 superb goals, Mark Falco fired in 2 more great goals and Alan Brazil notched up his first of many. George Wood was in goal and I feel that was the end of him. He had been brought in a couple of years before to provide competition for Pat Jennings but allowing the Spuds to put 5 past him meant it was his last season. They were all great goals and it was a bit tough on him but we are Arsenal, we beat the Spuds not the other way round. And 5-0! Echoes of when we had run riot a few years before in 1978 and beat them by the same score. They had the FA Cup and the Charity Shield! They were now better than us for 2 seasons in a row, something that I never remember happening in my time before or after until the modern day, although maybe I should check that. My memory hasn’t been too bad in all this blogging. And I wasn’t very confident for next season.

    Oh no, Tottenham better than us. What nightmare is this?
    We had qualified for the Uefa cup but Spartak Moscow sent us home crying in the first round. A respectable 2-3 away from home gave us a chance in the second leg with 2 away goals. Eh, hello, they destroyed us 5-2 at Highbury. We were poor. Coupled with our results in the league it seemed we were going nowhere. It was a bad time to be Arsenal. I didn’t feel we were Arsenal at all.
    Up (and down)
    The League cup. Could we do something in this cup? We hadn’t won it in my time. Well we beat Cardiff 5-2 over 2 legs, then Everton 3-0 in a replay. Then one nil to the Arsenal at Huddersfield and Sheffield Wednesday. Then Man U in the semis. A disaster, 2-4 at Highbury in the first leg with Stapleton scoring and even our 2 goals coming at the very end to make it look like a tight match. Then 2-1 for Utd at Old Trafford. They now had Ron Atkinson in charge, a team full of top players and their ambition was to overtake Liverpool to put to an end of years of misery. They faced Liverpool in the final but got beaten 2-1.
    Well, the FA cup? Our trophy? We could win that? Well, let’s see. Bolton 2-1, then 3 matches against Leeds before another 2-1. Then 2 matches against Middlesbrough before 3-2. Then Villa 2-0 in the quarters to set up a return against the Mancs in the semi. This time we would send them home crying. And it started out that way. Petrovic blasted the ball at Bailey in the Manchester goal, he dropped it and after a scramble, Woodcock tipped it in. But Bryan Robson and Norman Whiteside scored and again they sent us home crying.
    Down
    What sort of Arsenal were we at all? Definitely not one that could challenge the big beast Liverpool, nor Manchester United, or even the Spuds. Watford had come up to the 1st division for the first time and came second, way ahead of us in tenth. West Ham were 8th and Spurs 4th. Seems we were a mediocre team, the worst in London, unless you include Luton, who were 18th. 2 semi-finals were all we had to show for our season. Could Don Howe jump us back to the top? We were better in the second half, but surely we needed players, we needed ambition, we needed something. But where was it going to come from? Instead of all this nonsense, could we not just be Arsenal? Fighters, punching above our weight? Making comebacks? I didn’t think Don Howe could be the magic man to do it. A good coach, very knowledgeable, but better as a coach. In all fairness, Neill was reputed to be trying to sign big players during his time and Platini and Maradona were mentioned, among others, but most of the players he actually signed were like Hollins and Talbot, good pros but not world beaters. He did get it right with Woodcock, though.
    Up (ish)
    Some good things did happen in our next season but you will have to wait till then to find out.  But the teaser is, a donkey arrived. Oh, and I checked our record against the Spuds. I was right, they never topped us 2 seasons in a row before the modern day except for this season. I think most of us had come to the conclusion that Terry Neill could achieve no more, a bit like Bertie Mee before him. We needed a fresh approach but would we get it?

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...