Jump to content
  • Арсенал допусна нова загуба във Висшата лига. Съставът на Микел Артета бе надигран от този на Тотнъм с 2:0. Точни за Спърс бяха Сон в 13 минута и Кейн в добавеното време на първата част. По този начин след изиграването на първите 11 кръга, ‘’артилеристите’’ заемат незавидната 15 позиция с 13 точки. Головата разлика пък е отрицателна, като тя вече е -4. В следващите редове ще обобщим накратко случилото се на Тотнъм Хотспър стейдиъм и ще погледнем какво сподели Микел Артета след края на двубоя. Следващият такъв за "топчиите" е в четвъртък 10 декември от 19:55 часа българско време. В него, нашите любимци гостуват на Дъндолк в последен мач от груповата фаза на Лига Европа.

                                                     

    Ето я и единайсеторката на която Артета заложи за дербито на Северен Лондон. На вратата застана Бернд Лено. Пред него в отбрана видяхме Роб Холдинг, Габриел Магаляеш и Киърън Тиърни. Полузащитата бе сформирана от Ектор Белерин, Гранит Джака, завърналият се от контузия Томас Партей и Букайо Сака. От дясно на офанзивата страртира Уилиан, на върха на атаката Александър Лаказет и на левия фланг Пиер-Емерик Обамеянг. Резерви: Рунарсон (GK), Мустафи, Мейтланд-Найлс, Джо Уилок, Дани Себайос, Мохамед Елнени и Еди Нкетиа.
    Определено изненадващото в случая бе включването на Партей в състава и то в стартовия такъв. Ганайският полузащитник отсъстваше в рамките на близо месец след като бе заменен на почивката на двубоя с Астън Вила. Поредната битка за северната част на английската столица започна динамично. Както се и очакваше. Гостите в червено и бяло бяха тези, които първи се устремиха към контрол над събитията на терена. И тъкмо когато той бе постигнат, домакините поведоха в резултата. Минутата бе 13-та, когато Сон стреля отдалеч и остави Лено напълно безпомощен. След гола, ритъма на игра спадна. Арсенал владееше все повече и повече топката, но до реална голова опасност пред вратата на Лорис така и не се стигаше. Овациите на терена определено обираше Партей, който играеше с хъс и страст. Ганаецът обираше почти всичко отзад, като се отчете с една единствена грешка. Притежанието на топката за хората на Артета ставаше все по-голямо. Но най-важното нещо така и не се случваше. Да се отбележи попадение. По какъвто и да е начин. И тъкмо когато изглеждаше, че двата отбора ще се разделят при 1:0 на почивката, падна и втори гол. Противно на всякаква логика, домакините наказаха за втори път своя яростен опонент. Голът дойде след контраатака, а негов автор бе Хари Кейн. За капак, Томас Партей бе заменен от Дани Себайос в продължението. След 47 минути игра, Тотнъм 2:0 Арсенал.

                                                        

    Видно бе, че Артета е казал някоя и друга дума на своите момчета на почивката, защото те започнаха по подобие на първата част. Сериозен контрол над топката с множество подавания. Но трябва да отчетем един видим проблем именно при подаванията. С всеки изминал мач, те стават предимно по широчината на терена. Това определено е едно от нещата върху които играчите трябва да поработят. Тотнъм и Моуриньо съвсем ’’паркираха автобуса’', защото в даден етап от двубоя процента на притежание на топката в полза на гостите бе стряскащите 94 процента. Но ние не можем да съдим противника и неговият треньорски щаб, защото и това е част от играта. В крайна сметка, кой както може. Чудесен шанс за намаляване на резултата се откри пред Лаказет. Франзуцинът стреля с глава в 70 минута, но удара му бе отразен от Юго Лорис и излезе в корнер. Почти веднага след това се получи следната ситуация. Домакините до такава степен се бяха прибрали, че в един момент Бернд Лено излезе напред за да играе с топката в половината на... съперника. Трябва също така да отчетем, че Уилиан смени позицията си и се премести на левия фланг. Тази промяна определено носеше повече опасности, които идваха от хората в червен цвят. Дойде време и за втора промяна в състава на Арсенал. В игра се появи Еди Нкетиа, а заменен бе Ектор Белерин. Всичко това се случи в 75 минута. До края на мача, натискът на гостите ставаше все по-осезаем. Но липсваха ударите по посока Лорис. Микел Артета отново бе надигран от Жозе Моуриньо. Този път с 2:0. Наистина доста болезнен спомен и то в дербито на Северен Лондон.

                                                         

    ‘’Болезнено е. Особено в дерби.’’ С тези думи започна Артета по повод загубата. ‘’Очевидно знаем каква е стойността на този мач. Както за нас, така и за феновете. Имахме чудесна възможност да дадем някакъв тласък. Мисля, че представянето ни показа характера, който този отбор притежава в момента. Допуснахме два изстрела във вратата ни и те бяха фатални. Мисля, че в даден момент от двубоя бяхме направили около 53 центрирания в наказателното поле на противника. Това е наистина невероятен брой. Ситуациите, които генерирахме бяха много ясни. Липсваше ни финалното докосване. Имахме нашите шансове, но в крайна сметка допуснахме загуба. По отношение на представянето ни, играчите направиха всичко за което ги бях помолил преди началото на мача. Въпреки че загубихме, имаше и някои позитиви. Но въпреки това, ние можем да променим хода на моментната ситуация само когато започнем да бележим. Няма значение как се справяме в останалата част на терен ако не започнем да вкарваме голове. Колкото до Томас Партей, все още не знам какво е състоянието му.’’

                                                           

    Знаем, че ситуацията в Арсенал не е особено приятна. Но както всяка друга буря и тази ще отмине. Накрая, всичко ще остане просто един болезнен спомен, който да ни е служел за урок. Спадовете в играта са част от процеса на изграждане на абсолютно всеки един футболен отбор. Поне ние не се сещаме за някой, който да е изградил нещо голямо за една нощ. Накъдето и да отива Арсенал в момента, то ние сме длъжни да стоим неотлъчно до него. Както и до мениджъра. В този ред на мисли ще Ви споделим, че за рождения ден на клуба, а именно 11 декември, сме Ви подготвили уникален материал. Той ще ни припомни кои сме, какво сме и кого представляваме. За предстоящия двубой с Дъндолк също може да очаквате материал. Следете страницата ни, защото тя е от фенове за фенове. Разделяме се с пожелания за една страхотна седмица и много поводи за радост с любимите хора и любимия клуб.
     

     
    Дербито на Северен Лондон
    Автори: Пламен Томов и Даниел Георгиев

    Добро утро на всички читатели на сайта на ‘’Арсенал България’’. По повод днешния празник Никулден, екипът на фен клуба с радост честити именния ден на всички с името Николай и неговите производни. Бъдете живи, здрави и усмихнати. Носете името си с гордост. Освен този светъл и традиционен празник, днес има поне още един повод за радост. Днес е ден, който футболния привърженик очаква с нетърпение. Ден, който феновете на два от лондонските клубове търсят с поглед още от момента в който програмата за всеки нов сезон в Англия излезе официално. Следите ни мисълта, нали?! Защото е време е за „Дербито на Северен Лондон“. Тотнъм Хотспър - Арсенал. Дерби, което е съизмеримо с едни от най-големите емоции, които въобще могат да бъдат част от английската игра. Въпрос на чест и гордост. Двубой в който не играят особена роля нито контузии, нито форма, както и представяне от началото на сезона. Двата отбора ще започнат поредната битка помежду си точно в 18:30 часа българско време. А, Диема Спорт 2 ще предава срещата на живо от Тотнъм Хотспър стейдиъм. Странно или не, Спърс посрещат този 11 кръг на Висшата лига като лидери със своите 21 спечелени точки. "Червено-белите" пък са на скромната 14-та позиция с 13-точков актив. В следващите редове ще дадем началото на същинската част от днешния ни материал. Ще започнем с новините от лагера на ‘’артилеристите’’ и ще се спрем на дадената от Микел Артета пресконференция. А, за десерт сме Ви подготвили една повече от любопитна гледна точка. Тя ще ни даде малко по-голяма представа за някои от най-интересните сблъсъци между Тотнъм и Арсенал през годините. London is Red. Приятно четене.



    Ето и обещаните новини преди дербито. Двубоят със сигурност ще пропуснат Томас Партей, Габриел Мартинели и Никола Пепе. По темата Партей, то ситуацията е следната. Ганайският полузащитник все още страда от травмата, която получи в мача срещу Астън Вила. Очакванията да видим Томас обратно в игра са свързани с наближаващите няколко срещи на отбора. Въпреки това, снощи се появи неофициална онформация, че Партей все пак ще е готов за селекция довечера. Определено следим ситуацията с интерес. Младата звезда на клуба Мартинели също е пред своето завръщане. Тези дни стана ясно, че бразилецът съвсем скоро ще запише минути за отбора до 23-годишна възраст. Спрягана дата това да стане факт е в периода между 17 и 20 декември. Както по-долу в снимковия материал може да се види, Мартинели взе участие в тренировката на отбора. Никола Пепе няма право да играе тази вечер поради получения червен картон на Елън Роуд срещу Лийдс Юнайтед. Това е втория двубой, който Пепе ще трябва да пропусне. Наказанието на играча ще продължи до следващата неделя(включително), когато Арсенал приема Бърнли на Ашбъртън. Позитивните новини няма как да не бъдат свързани с Пабло Мари. Испанският бранител дори се разписа при завръщането си в игра срещу Рапид Виена в четвъртък вечер. Това може да значи само едно. А, именно, че Артета има още опции в защита и рокадите за в бъдеще се очертават като доста интересни. Мохамед Елнени и Сеад Колашинац почти сигурно ще бъдат в групата, особено египетският полузащитник. Двамата преодоляха Ковид-19 и са на линия в този решаващ момент за Арсенал. Тяхното евентуално включване зависи само и единствено от Артета. Предоставените данни са от официалния сайт на клуба в края на събота вечер.



    Ето и какво сподели баският мениджър на клуба преди срещата.
    ‘'Ние сме тук за да играем именно в подобни мачове. Ако трябва да бъда честен, то двубоите ми срещу Тотнъм бяха любимите ми като играч на клуба. Атмосферата на това дерби е наистина уникална. В нея се преплитат страст и чувства. Чисто емоционално погледнато, това е специален мач. Когато спечелиш в подобно дерби, то удовлетворението е голямо. Както за нас като професионалисти, така и за феновете. Ние определено разполагаме със способността да правим хората щастливи. Сигурен съм, че можем да го направим и този път. Колкото до Жозе Моуриньо, то истината е, че с него се познаваме достатъчно добре. Прекарахме заедно известен период в Барселона. Няма да е за първи път да се изправим един срещу друг. Аз му се възхищавам, защото това, което той постигна е уникално. Той е голям характер.’'

    Пиер-Емерик Обамеянг също изказа своето мнение преди мача.
    ‘’Нямам търпение. Мисля, че ако спечелим, то това ще бъде повратна точка в сезона ни. Определено няма по-добър момент от този. Това е дерби и е мач, който всички очакваме. Не казвам, че ще бъде лесно. Ние искаме да играем нашата игра и ще излезем с именно такава нагласа. Ще дадем всичко от нас за да спечелим и да променим ситуацията.’’
    Звездата на Арсенал знае какво е да отбележиш в това дерби. Пожелаваме му поне едно попадение довечера и думите му на това интервю да са имали смисъл.


    02 декември, 2018 година. Емиратс Стейдиъм. Арсенал 4:2 Тотнъм.

    Във втората част от нашия материал преди „Дербито на Северен Лондон“ ще се спрем на няколко емблематични двубоя за историята. Историята, която за всеки е различна и субективна. Едно е ясно, а именно че Арсенал и сянката, която хвърля над Северен Лондон е огромна, колкото и да не се признава това от хората, които се намират от другата  страна на линията на омразата. Седемте сестри ще си останат тази линия между амбициите, страстта, стремежа за успех в едно от най-яростните дербита в Европа. Една линия, която винаги ще кара замесените в нея да чакат с тръпка началото на всяко следващо дерби и дни след него ще обсъждат, дали под адреналина на победата или разочароващата емоция на загубата. Разбира се, мачовете, които са избрани са изцяло субективни и всеки от Вас би имал своето мнение по въпроса, но именно това прави играта футбол интересна, защото всеки има своята визия за победата или пък провала. А, както знаем границата между тях е винаги много тънка. И във всеки един от тези мачове, които са подбрани, тази граница е агонизираща за някой от съперниците. Е, в конкретния случай това са „шпорите“, но за наша радост и в исторически аспект радостта обикновено остава за червено-бялата половина на Лондон.

    Всички знаем, как едно гениално и визионерско решение на Сър Хенри Норис променя футболната карта на Лондон. Това решение и до ден днешен носи горчивина в бяло, но нас това никак не ни вълнува. Но ние няма да Ви разказваме за Норис. Или поне днес. Въпреки че, когато говорим за съперничеството с Тотнъм, то името Хенри е задължително и разбира се, Вие ще го прочетете в редовете по-долу.

    Как започва всичко? За първи път се споменава за мач между тези два съперника през 1887 година. Едва година след формирането на Арсенал и 5 след това на „шпорите“. Този двубой не завършва, тъй като 15 минути преди края, при резултат 2:1 за Тотнъм става изключително тъмно и съответно трудно за игра. През следващата година срещата завършва при победа за „топчиите“ с 6:2, но Тотнъм пуска едва 9 играчи в срещата. Първите двубои за първенство са от сезон 1896/97. Тогава Уулич Арсенал бие с 2:1, а в ответната среща имаме равенство от 2:2. Това са срещи от т.н. United league. В хрониките като първи голмайстори за Арсенал се отбелязват имената на Ърнест Хърбърт Котръл и на Фъргюс Хънт при загубата с 2:3 като гост на 29 април 1899 година. За първи път двата клуба играят във Футболната лига, при това в първенството на Първа дивизия на 4 декември 1909 година и Арсенал побеждава с гол на... Хенри Лоурънс. 1913 година е началото на този толкова яростен сблъсък, след преместването на Арсенал от Манър Граунд на Хайбъри, а първата среща играна в „Дома на футбола“ е чак на 22 януари 1921 година. 60 600 привърженици виждат 5-головия трилър, в който победата разбира се е за „топчиите“. Хенри (казахме Ви, че ще срещате често това име днес) Уайт и на два пъти Джаки Ръдърфорд носят сладка победа с 3:2. За историята 201 мача. 82 победи за Арсенал, 54 равенства и 65 успеха за Тотнъм Хотспър. В два случая „артилеристите“ стават Шампиони на Уайт Харт Лейн. Най-голямата победа за Арсенал е едно 5:0 като гост през 1978 година, а за „шпорите“ е победа със същия резултат, но като домакин през 1983 година. С най-много голове в дербито са Боби Смит, Еманюел Адебайор и Хари Кейн с по 10 гола, а няколко забележителни футболисти са играли и за двата клуба. Сол Кямбъл и Пат Дженингс са безспорно най-известните имена, като ирландския страж е обичан и от „бели“ и „червени“. Не може да се каже същото за другите герои преминали разделителната линия. И, ако Сол Кямбъл дойде като голям играч за да стане „супер звезда“ в Арсенал, то имената на Уилиям Галас и Еманюел Адебайор носят негативни емоции и много подигравки сред „червения Лондон“. Още повече, че те преминаха на Уайт Харт Лейн, когато бяха създали безброй скандали, а кариерите им вървяха надолу. Джо Хълм, който блести на крилото за Арсенал през 30-те години е мениджър на Спърс след Войната и мнозина смятат, че  подготвя основите на първата в Англия, спечелила „дубъл“ формация – тази на Тотнъм от 1960-61 година. Хърбърт Чапмън е играл за Тотнъм преди да стане легенда в Хъдърсфийлд Таун и после в Арсенал, Тери Нийл играе на Хайбъри, а в последствие е мениджър и на двата клуба. Джордж Греъм сякаш за да изтрие част от ореола си в Излингтън и след финансовите скандали от началото на 90-те години, успява да донесе трофей на Уайт Харт Лейн, когато през 1999 година печели Купата на Лигата – първи трофей за Тотнъм от 1991 година. Колко жалко и за двата случая, а някои фенове на Арсенал още не могат да простят това на Греъм. Дори Иън Райт в своята автобиография (която скоро ще пуснем на българския книжен пазар) казва емоционално: „Как можа да го направиш, човече?“. Клайв Алън, който е един от на-великите стрелци на Тотнъм има 3 мача за Арсенал, но така и не получава шанс на Хайбъри.
    Но, нека погледнем няколко емблематични срещи в историята през призмата на един привърженик на Арсенал. Отново с уточнение, че това е крайно субективно, а дори два от мачовете са гледани само на кратки репортажи, поради времето на тяхното изиграване.
    03 май, 1971 година. Уайт Харт Лейн. Тотнъм 0:1 Арсенал.
    Арсенал се нуждае от нулево равенство за да стане Шампион за първи път от 1953 година. С гол на Рей Кенеди  е открит пътя към „дубъл“. За ужас на домакините, които към този момент са единствените, които могат да се похвалят с такова постижение. 5 дни по-късно това постижение е изравнено, а години по-късно ще бъде подобрено.

    14 април, 1991 година. Уембли. Тотнъм 3:1 Арсенал.
    Една от най-великите победи за „шпорите“ в полуфинал за Купата на Асоциацията. Пол Гаскойн с феноменален гол бележи от 30 метра. Твърди се, че Сиймън не е реагирал добре. Гари Линекер вкарва още 2 гола, а Алан Смит връща един за Арсенал. Един великолепен мач за Тотнъм не може да развали един великолепен сезон за Арсенал, които стават шампиони с едва една загуба. Един полуфинал ги дели от възможността за втори „дубъл“. Но, нека не съжаляваме, защото скоро те ще бъдат записани в славната история на клуба.


    04 април, 1993 година. Уембли. Арсенал 0:0 Тотнъм.
    Отново полуфинал на Уембли и радост за Тони Адамс и компания. С гол с глава на „магарето“ през втората част на мача е открит пътя към двоен успех за домашните купи.


    24 ноември, 1996 година. Хайбъри. Арсенал 3:1 Тотнъм.
    Първо дерби за Арсен Венгер. Страхотна атмосфера под дъжда на Хайбъри. Иън Райт взривява трибуните в 28 минута, преди Анди Синтън да даде радост за гостуващата тълпа в 57 минута. С два късни гола, Тони Адамс и Денис Бергкамп показват дух, воля и много класа. Все неща, с които Арсенал толкова години доминираше в това дерби. Време е отново тези качества да влязат в ДНК-то на футболистите в червено и бяло.


    08 април, 2001 година. Олд Трафорд. Арсенал 2:1 Тотнъм.
    Полуфинал за Купата. Залогът е място в първия финал, който ще се играе извън Англия. Гари Дохърти дава преднина за Тотнъм, но с голове на Патрик Виейра и Робер Пирес, хода на мача е обърнат, а Арсенал се класира за финала в Кардиф. Пирес пък е футболиста на Арсенал с най-много голове в това дерби – осем на брой.


    25 април, 2004 година. Тотнъм 2:2 Арсенал.
    Токсична атмосфера. Изкривени от злоба лица. Омраза. Истерия. Трудно се играе в такава обстановка. Трябва ти противоотрова. И ти я имаш в лицето на Патрик Виейра и Робер Пирес. Бързи два гола преднина, които са заличени от попаденията на Джейми Реднап и късна дузпа на Роби Кийн. Сцени на невиждана омраза след гола на Кийно, но от другата страна радостта е обратно пропорционална на негативните чувства на феновете на „шпорите“. Трети „дубъл“ и втори такъв на терена на Тотнъм. Страховито постижение за хората на Арсен Венгер и място в историческите книги с един сезон завършил без загуба. Един наистина легендарен мач, който може да се сравни само с този от 03 май, 1971 година.

    04 януари, 2014 година. Емиратс Стейдиъм. Арсенал 2:0 Тотнъм.
    Ще завършим с този класически сблъсък от 3-ти кръг за Купата. Начело на Тотнъм е Тим Шерууд, който освен бивш техен Капитан е привърженик на… домакина Арсенал. Санти Касорла и Томаш Росицки дават преднина на домакините от два гола. В 83-та минута обаче се случва това, което ще остане марков знак на този мач. Тио Уолкът е контузен и изнасян на носилка, когато от публиката на Тотнъм започват да летят запалки, монети и обидни изрази към момчето от Южния бряг. А, той невъзмутимо им показва знак с пръсти: "Два на Нула". Класа, авторитет, хладнокръвие и достойнство са единствените отговори на посредствеността в човешкото поведение и събираната с години омраза. Тотнъм отпада от надпреварата, а Арсенал ще спечели през май своята 11 Купа на Футболната Асоциация.

    Разбира се в историята има много знакови срещи, радостта е била понякога в бяло и доста по-често в червено. Така се надяваме да бъде и днес, а състава на Арсенал да получи вдъхновение от героичните свои предшественици в това наистина голямо и класическо дерби във футбола.


    Картичка, която изобразява двете поредни победи над Тотнъм с по 5:2 (личен архив).
     
     
    Арсенал записа пета поредна победа в груповата фаза на Лига Европа. „Топчиите“ зарадваха своите фенове, след като се наложиха с 4:1 над Рапид Виена. Попаденията за домакините бяха дело на Алекс Лаказет (10‘а минута), Пабло Мари (18‘а), Еди Нкетиа (44‘а) и Емил Смит-Роу (66‘а). Почетното попадение за гостите бе дело на Китагава в 47‘а минута.  
    Въпреки лошото представяне на лондончани във Висшата лига, някак се усещаше по-приятна атмосфера на Емиратс в четвъртък вечер. Несъмнено това бе така, най-вече благодарение на феновете по трибуните. Както вече споменахме, 2 000 човека бяха допуснати да гледат двубоя на живо, а това сякаш повлия на настроението и играта на нашите момчета.

    Арсенал започна срещата в състав: Рунар Рунарсон, Седрик Соареш, Пабло Мари, Шкодран Мустафи, Сеад Колашинац, Ейнсли Мейтланд-Найлс, Рийс Нелсън, Мохамед Елнени, Никола Пепе, Алекс Лаказет, Еди Нкетиа. Любопитното за отбелязва, е че Алекс Лаказет действаше като плеймейкър и се справи доста добре. След силно начало и натиск на домакините дойде 10‘а минута, когато след великолепен удар от 30‘на метра именно французина откри резултата. Последва пропуск на Шкодран Мустафи с глава, но секунди по-късно, в 18‘а минута, Пабло Мари покачи резултата на 2:0, след центриране на Рийс Нелсън от корнер. Това е и първият гол на испанският защитник с червено-бялата фланелка. Сладко завръщане след 6 месечната контузия. Арсенал играеше добре и по-важното, виждаше се живец и идея в игрови план. Атаките не спираха, както и добрите отигравания. Лаказет уцели греда, а Мейтланд-Найлс пропусна чисто положение. Така се стигна до 44‘а минута, когато след многоходова комбинация включваща Лаказет, Пепе и Нелсън, последният намери Еди Нкетиа, който направи резултата класически. При 3 гола аванс в полза на „Артилеристите“ дойде и почивката на двубоя.


    Момчетата на Микел Артета, като че ли занижиха оборотите след началото на второто полувреме. Така, още в 47‘а минута се стигна до гол за Рапид. Това стана след разбъркване в наказателното поле и две спасявания на Сеад Колашинац от голлинията. В крайна сметка, топката попадна във вратата след удар от близко на Койа Китагава. 3:1. Домакините бързо се окопитиха и отново започнаха да владеят мача. Последваха пропуски на Мейтланд-Найлс и Нико Пепе. В 63‘а минута в игра се появи и Емил Смит-Роу, заменяйки добре представилият се Алекс Лаказет. Така в 66‘а минута, отново след чудесна комбинация между Пепе и Мейтланд-Найлс се стигна до подаване към Смит-Роу, който без напрежение покачи на 4:1. Калъм Чеймбърс също се появи в игра в 70‘а минута, като това е първото му участие от декември 2019 година. Така, след убедителна игра и тотално надмощие, Арсенал спечели срещата и потвърди първото място в групата си. На „топчиите“ остава още един двубой от нея, гостуване на Дъндолк, идния четвъртък. После следват елиминациите, където се очаква да има и по-сериозни отбори.

     
    „Хареса ми агресията и начина, по който играхме днес. Личеше си, че момчетата искат да отговорят след загубите във Висшата Лига и всеки се представи, както индивидуално, така и отборно, много добре. Гледаме към неделя и дербито срещу Тотнъм. Определено публиката е фактор и това се видя. Феновете са ни страхотни и макар само 2000 днес, направиха разлика. Благодаря им за подкрепата и се надявам да ги зарадваме все повече и повече в следващите мачове. Има още много работа за вършене, но ние се стараем да я вършим и да се развиваме.“, бяха думите на мениджъра Микел Артета след края на двубоя. И както той каза, сега всички гледаме към неделя и дербито на северен Лондон.
    А Вие не спирайте да следите страницата ни, където интересните неща нямат спирка. Няма и да има такава, точно както подкрепата за любимия ни Арсенал.

     
    Здравейте фенове на Арсенал и страницата на "Арсенал България". В днешното ревю преди мача срещу Рапид Виена, ще Ви запознаем с новините съпътстващи поредния двубой от груповата фаза на Лига Европа, който ще се играе довечера от 22:00 часа българско време и ще бъде излъчван пряко по БНТ 3.  
    Добре знаем, че положението, настроението и всичко около отбора е доста минорно в последно време. Няма как да е и различно, предвид резултатите във Висшата Лига. Напрежението е огромно, нервите също. Общо взето не му е леко на Микел Артета, а пък какво да говорим за нас феновете. И все пак, в тези студени и мрачни дни повечето новини преди, малко или много протоколния мач довечера са добри.
    Започваме с най-интересната и интригуваща такава. А тя е, че на Емиратс отново ще има публика след близо 9 месечно отсъствие. Както споделихме в отделен материал, предвид новите мерки на правителството във Великобритания до 2000 човека ще имат правото да посещават спортни прояви на живо в Лондон. Надяваме се, макар и далеч от пълния капацитет, това да вдигне самочувствието на нашите момчета. Нещо от което всички имаме нужда напоследък. Това прави Арсенал и първия английски отбор от топ дивизиите, който ще има правото да допуска зрители на стадиона след обявяването на пандемията от COVID-19 през март. Мениджърът на „топчиите“ също бе радостен от факта и заяви на официалната пресконференция, че играчите нямат търпение да видят хора по стадионите. Също така, в старо интервю той загатна, че процеса, през който минава отбора е много по-труден без публика подкрепяща играчите. Дано да е прав и да видим по-добри игри, пък защо не в скоро време да ги видим и на живо.

    Другата положителна новина, несъмнено, е свързана с Габриел Мартинели. Лекуващият от дълго време контузия бразилец вече тренира на пълни обороти. Заговори се, че ще бъде включен в серия от мачове за отбора под 23 години, докато навлезе в оптимална форма за мъжкия състав. Ние се надяваме това да стане възможно най-скоро. И като говорим за юноши около 18 години, тук е мястото да споменем, че поради BREXIT, от тук насетне клубовете в Англия няма да имат право да подписват с играчи извън острова под 18 годишна възраст. Също така, ще бъдат ограничени и привличанията на чуждестранни играчи между 18 и 21 години. Позволените такива в този възрастов диапазон ще бъде до трима. Оставяме на Вас размислите за плюсовете и минусите по темата.

    Още една позитивна вест идва от Томас Партей. Ганаецът е все още контузен, но според официалната информация от клуба, възстановяването му върви по-бързо от очакваното. Очаква се дори той да бъде обратно на пълни обороти до седмица – две. Сеад Колашинац пък е дал отрицателен тест за COVID-19 и е готов за игра. Давид Луиз е абсолютно здрав, ако изклюим шевовете получени след ужасния сблъсък с Раул Хименес през уикенда. На върпос за състоянието на къдрокосия защитник, Микел Артета отговори, че Давид е бил прегледан на място и е оставен в игра поради факта, че е бил напълно готов да продължи мача. Мениджърът допълнително изтъкна факта, че всичките мисли, както на отбора, така и на самия Луиз са били и са в посока Хименес. В крайна сметка, удара между двамата наистина бе ужасяващ и всички ние се надяваме на бързо и леко възстановяване на централния нападател на „вълците“.

     
    С това днешният материал преди мача Арсенал – Рапид Виена завършва. Поради мерките за сигурност в България, събирания из клоновете на фен клуба няма да има. За това пък си пожелаваме победа довечера, повече усмивки и плътна подкрепа на отбора дори в лоши времена като тези в последно време. В крайна сметка, точно тогава си проличава защо сме фенове. И нашето време ще дойде, надяваме се да е възможно най-скоро.

     
    Arteta vs Neill
    You know, the situation with Arteta now is similar to when Terry Neill took over. We were happy when he took over but results didn’t improve as much as we would have liked. Arteta got us two gongs and Neill didn’t do that but he got us up to 8th in 1976-77 from 17th . Neill went on a losing run of 9 defeats from 11 - sound familiar, Gooners? It started in January and finished in March whereas I am hoping December brings us Christmas joy at the moment. Wenger fans will be aware that November was always his bad month and I am hoping Arteta has inherited that from him and we start winning again.
    But there is one thing that happened that year, a small team that most of you probably never heard of got relegated. Seeing as Mr Neill had left them well ahead of us in 9th. It was a big shock to them, I am sure, to finish bottom with everyone’s boot on their neck. 2nd division for them. I don’t suppose that could happen this year, though, unless Mourinho punches Harry Kane and he loses the dressing room. But you never know. He has a weak chin, Jose, go for the knockout.
     
    Arteta understands the shirt

    And so did Terry Neill, pictured here with some unknown footballer
    Always some good in the Arsenal
    Enough with the schadenfreude, though, and I am trying to point out that with Arsenal, I could always find some good in the season. Even not long ago, Emery got us to the Europa League final in what was the worst year in recent history. I do believe in Arteta, Partey and Gabriel have improved us as has Saka, Willock and others. I feel we will come good. And I did believe in Neill. He had lots of players I liked not just the Irish. Brady and Jennings would have walked into any team. Stapleton, O’Leary, Hudson, Macdonald and others were at the top of their game. That front 2 of SuperMac and Stapleton were scoring freely, and I can scarcely remember any 0-0 scoreline. I have just checked, only four 0-0 for the season out of 42 league matches then. I meant to say at the start (many weeks ago) that I try to write this from memory rather than relying on fact checking so I may get things a bit wrong. I have done ok up to now.
     
    If Stapleton didn't score
    I think football, for us fans, in those days, was somehow better than now. Now you see the whole game, all the boring bits, the passes gone astray, and who did nothing. Then, we got 10 -15 minutes, the great play, the goals, the dribbles, the saves, and our players looked better. Now, we can make our own mind up, and we are far more critical. For instance, that year, in the FA cup in the 4th round, we played Coventry, then a good mid table club, and beat them 3-1, SuperMac scored 2 and Stapleton scored one, I saw those goals and I was happy. I could dream of the cup. We were hammered 4-1 by Middlesbrough next round and the dream was over. But I can remember the Coventry game and only vaguely remember the Middlesbrough one. We would try not to get the results until we watched the game on the BBC Saturday night. Often we failed in that, though. It added to the memories though when we didn't know.
     
    SuperMac would
    A small team goes down
    Anyway, we contributed to the Spuds downfall, with a win and a draw. I never really felt we would go down, which was always my biggest fear, as our bad patch didn’t start till January and we had clocked up a good amount of points by then. A strong finish from March meant we really didn’t have to worry. We had a draw against Stoke, then 3 wins ending in beating the White Harts 1-0. Then a 2-0 away defeat against Liverpool, who had become the juggernauts of English football, and then another 3 wins in a row and we were dreaming of next year. We finished 8th, but next year would be much better, yes?  On our day, we could win. And that seems to be true at the moment. We can win if everything goes our way. The 2 Manchesters, Liverpool and Chelsea have fallen by the wayside on our good days. That wasn’t happening before under Emery or the later Wenger. Now we can’t beat the Brightons and Burnleys of this world.
    All I had to do was dream
    Next season we would finish 5th and get to the FA cup final.  It was actually a good season, one that sticks in my mind. We were playing well, most of the time.
    And in this crazy season, we can still have a good one. We are still in 4 trophies, if we beat Guardiola, we can do that one. FA cup, Newcastle? Why not? Europa league, if we get our youngsters to keep playing, again why not? The league, well only if we put a 20 game run together we might start dreaming.
    And that was what I had in those days, dreams. We’d fire in some goals, win a few matches. Brady and Hudson would mesmerize, the 2 S’s would notch up great goals, and the hope would rise. Were we Arsenal? I think so, but the hapless Spuds certainly weren’t. And sometimes we had to take the Arsenal we were given. And I liked Terry Neill. White Hart Lane turned into a one way street without him.

    Dreaming of The Europa League final!
    (Photo from the Arsenal end at The Baku Olympic stadium, 30 may 2019)

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...