Jump to content
  • Арсенал гостува на Евертън в мач от 22-ри кръг на Висшата лига. Лондончани продължават да бъдат лидери в класирането с 50т. на сметката си след 19 изиграни двубоя. Втори са Манчестър Сити с 5т. по-малко, но и с мач в повече спрямо ''артилеристите''. Евертън пък заема незавидната предпоследна позиция в таблицата с едва 15т. от 20 изиграни двубоя. Съвсем наскоро Франк Лампард и ръководството на ''карамелите'' се разделиха по взаимно съгласие, като предстоящото домакинство на Арсенал ще бъде първият мач на Шон Дайш начело на отбора. Още подробности преди сблъсъка в следващите редове:

    Кога: Днес, от 14:30ч. българско време.

    Стадион: Гудисън Парк, Ливърпул.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Дейвид Кут.

    Новините в Арсенал: В групата за мача няма да фигурират имената на Габриел Жезус, Смит Роу и Мохамед Елнени. Под въпрос до последно остават Томас Партей и Рийс Нелсън. Ето и малко по-подробна информация за всеки от играчите: Жезус - Бразилеца се възстановява сравнително добре и в четвъртък вечер стана ясно това, че той е започнал не особено натоварени тренировки. Очакванията остават той да се завърне на терена в края на този месец. Смит Роу - Младокът е с разтежение на бедрото и остава неясно кога точно ще го видим пак в игра. Мохамед Елнени пък е контузен до края на сезона, а освен това се спекулира, че настоящият му договор, който изтича през юни, ще бъде удължен с още една година. Що се отнася до Томас Партей, Микел Артета отбеляза на провелата се пресконференция преди мача, че ганаеца е преминал през скенер, който е дал положителни и обнадеждаващи резултати, но въпреки това има вариант да не се рискува с пускането му в игра. В крайна сметка, при негово отсъствие днес е твърде вероятно Жоржиньо да запише дебют с червено-бялата фланелка. Подобна е и ситуацията при Рийс Нелсън, който вече тренира с отбора на пълни обороти след завръщането си от контузия. Има голям шанс Микел Артета да не рискува и с неговото пускане в игра. Другият вариант разбира се е при определени обстоятелства да се появи на Гудисън Парк в заключителните минути на срещата.



    Вчера сутринта Арсенал официално обяви, че Габриел Мартинели преподписва с клуба. Новият договор на бразилеца ще го остави на Емиратс до юни 2027 година. Условията на досегашният му контракт с ''топчиите'' бяха до 2024 година, като в него фигурираше опцията за удължаване с 2 години.
    ''Гордея се с това, че подписах още един договор с голямото семейство, наречено Арсенал. Още откакто се присъединих, привържениците на клуба и съотборниците ми направиха така, че да се чувствам у дома. Знам, че за Арсенал предстоят все по-хубави и успешни дни. Аз искам да бъда част от всичко това. Искам да дам всичко от себе си за този страхотен клуб. Обичам всичко свързано с него - привържениците, съотборниците си, ръководството и разбира се града.''
    Според множество от спортните журналисти на и извън Острова Лондончани работят и по финализирането на удължаването на договорите на Букайо Сака и Уилям Салиба. 
    Always Forward!


    Фото кредит: Арсенал

    Част от пресконференцията на Микел Артета, който вчера бе избран за ''Мениджър на месеца във Висшата лига за януари'': ''Това, което продължаваме да правим, е да тренираме здраво. Усещаме все по-голям глад за печелене на футболни мачове. Стараем се да се подобряваме във всеки един аспект от играта. Преди и след всеки мач правим подробни разбори и анализи, за да знаем как бихме могли да се подобрим. Историята на Арсенал е такава, че този клуб винаги е вървял напред и това трябва да остане непроменено. Разполагаме със страхотни футболисти, а през януари успяхме да добавим качество. Разбира се, че всеки футболист се нуждае от игрови минути и ние се стараем всеки да е доволен. Успяхме и да удължим договора на Габи, така че аз и Еду, както и предполагам всички свързани с този клуб сме щастливи с тази новина. Той е наистина вдъхновяващ футболист и за нас нямаше друга алтернатива, освен да го задържим в редиците си. 
    С всеки изминал мач ние продължаваме да трупаме опит и амбиции. Гледаме мач за мач, като ни предстои пореден труден такъв. Никога не е лесно да се изправиш срещу отбор, който от съвсем скоро е с нов мениджър.''
    Цялото интервю на Микел Артета може да бъде проследено на сайта на Арсенал.


    Фото кредит: TEAMtalk

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 

     
    Каква поредна футболна сага? Или как да оцелеем след края на трансферния прозорец? -  Отговорите ще намерите в днешния ми анализ.
    Измина поредният зимен трансферен прозорец. Той бе изпълнен с драма (както винаги) и първата половина от месец януари определено не предвещаваше позитивния завършек на месеца. Всички очаквахме с нетърпение развитието на сделките през януари, особено знаейки позицията ни в лигата и твърдата необходимост от подсилване на състава.Никой не би отрекъл, че титулярните ни 11 са ТОП класа, но определено, смея да си призная, че поглеждах плахо към резервната скамейка във всеки един мач. Дълбочината в състава определено не бе налична и именно към януарски трансферен прозорец бяха отправени погледите на повечето от нас, феновете (както и на Микел, Еду и компания). 
    Няма да навлизам в детайли за злополучната сага с Мудрик, тъй като е очевидно, че думите на хората много често нямат значение, когато замирише на дебелите пачки с пари. Да не говорим, че трансферът бе и много политически ориентиран after all. 
    В крайна сметка, много кратко след пропуснатата възможност с украинеца, успяхме да се сдобием и с първото си зимно попълнение от Белгия.
    1. Леандро Тросар(д)

    Процесът около привличането му отне по-малко от 48 часа. За “скромната” за днешните стандарти 21 млн. паунда (+6 в бонуси), Леандро се превърна в артилерист.

    Екс попълнението на Брайтън пристигна като вече доказан във Висшата Лига флангови футболист. Изявите му с екипа на чайките определено направиха впечатление. Черешката на тортата в представянията му през настоящия сезон са 3-те гола, които заби във вратата на Ливърпул. И то на Анфийлд! 
    Отличителните качества на 28 годишния футболист,  роден през бележитата за България 1994 година, са: Отлична техника; Умело боравене и с двата крака (черта, която определено се нрави на стила на игра на Артета); Комбинативност Креативност и експлозивност; Умение за дриблиране между няколко футболисти; Поливалентност - може да играе на 3 позиции едновременно (LW, CAM, ST). Като недостатък може единствено да се отбележи неговият ръст (171 см), което би попречило донякъде при въздушни двубои. 
    Кратка статистика - преминал е през отборите на Генк, като е бил преотстъпван няколко пъти под наем в други белгийски отбори, и Брайтън, където прекарва последните си 4 сезона. За 116 мача е отбелязал 25 гола.
    В състава на Арсенал изглежда, че ще бъде утилизиран най-вече като ляво крило (конкуренция на Мартинели).

    Според тактическата схема на игра и противника, Тросар(д) би могъл да играе като типично ляво крило, впускайки се по левият фланг на атаките, с възможност за прострелни центрирания към атакуващите от задна позиция футболисти. 
    Опция 2 би била Тросар(д) да се вклинява между линиите на защитата и халфовете на противника, търсейки извеждащ пас към него, преодоляване на защитници и опит за отбелязване на гол. Също така, Леандро би могъл да играе и като box-2-box атакуващ футболист, пристигащ в наказателното поле зад нападателя. 
    В защитен аспект, Артета вероятно ще го натовари с подобни отговорности както Габи Мартинели. С идеята да се дублира левия ни защитен вал при отбрана на противникови атаки (в тандем със Зинченко или Тиърни).
    До момента успяхме да видим сравнително малко от белгиеца, но началото е доста обнадеждаващо. 
    Честита втора рожба на Леандро Тросар(д). В деня на писане на анализа, той стана баща на момченце, което се казва Амадео. Да му е честито!

     
    2. Якуб Кивиор

    Второто зимно попълнение таргетира заздравяване на защитната 4-ка и конкуренция на позицията лявостоящ централен защитник. Добре дошъл казваме и на Якуб Кивиор.
    Полският национал, който изигра и 4 мача като титуляр на изминалото световно първенство, пристигна от отбора на Специя (Италия). Това бе може би най-неочакваният и неоповестен до последно трансфер. Якуб е на 22 години и има сравнително кратка професионална кариера към момента.Твърди се, че сме успели да преборим отбори като Ювентус и Борусия Дортмунд за подписа му, което само по себе си е позитивен факт.За Кивиор може да се отбележат следните предимства:
    Висок и здрав, с ръст от 189 см, което го прави перфектен за централен защитник; Умение за tackling (чисто отнемане на топката); Добър при въздушни единоборства; Хладнокръвие в напрегнати ситуации; Млад и талантлив, с висок потенциал и високи оценки от водещи скаутинг агенции; Изключително добри дълги извеждащи пасове към крилата (ала Ван Дайк) - don’t judge me, I watched YouTube comps. Като недостатъци биха могли да се отбележат сравнително малкият му професионален опит, както и не до там добрата му бързина предвид ръста му. Кивиор е играл и един сезон като CDM (дефанзивен халф), така че той също спада в категорията футболисти, умеещи да играят еднакво добре на поне 2 позиции. 
    Да му пожелаем успех и дано се окаже поредното качествено попълнение в ребуса на Микел Артета.
     
    3.Жоржиньо

     
    И за финал, натурализираният бразиталианец и мой адаш! Той е … Неговото име е… Jorge Luiz Frello Filho,  или просто - Жоржиньо.
    Той е на 31 години и пристига в Арсенал с изключително богата футболна визитка (срещу 11 милиона паунда). Жоржиньо е европейски шампион с Италия (Евро 2020) и носител на купите на Лига Европа и ШЛ (с Челси). 
    За да бъда съвсем честен… Никак не бях обнадежден при новината за привличането му по ред причини, но все пак той е вече част от Арсеналското семейство. Така че… Нека разгледаме и неговия стил на игра. 
    Жоржи се изявява на позицията дефанзивен халф, което моментално го прави алтернативен вариант на Томас Партей. Бразилецът с италиански паспорт се отличава с богат опит на високо клубно ниво, умение за поддържане на едно спокойно темпо, когато това е необходимо, както и добри извеждащи подавания към атакуващите футболисти. Като недостатъци биха могли да се кажат липсата на бързина, както и на моменти грешните решения при пасове към защитната линия. 
    Kогато играе заедно с партньор в полузащитата, Жоржиньо се чувства най-удобно на позиция от дясната страна на централната халфова линия.
    Той има съзнанието, визията и способността да прави разсичащи линиите подавания, а също така е особено умел да прави извеждащия подавания от дълбочина, за да намери свой съотборник в атака. По-голямата част от подаванията му се правят настрани, и част от най-важната му работа е просто да движи топката по терена в опит да извади опонента от позицията му в защитната структура на отбора.


    При подобни подавания (като на горната снимка), той обикновено издебва началото на спринта на фланговия играч, който след това може да играе с топката директно очи в очи с противниковата врата. Тези подавания привличат вниманието и са изключително трудни за изпълнение, но Жоржиньо улавя точно момента на тези топки, забелязвайки бягането на своя съотборник и разпознавайки идеалния момент за подаването си. 
    Разбира се, всички знаем и неговото умение за специфично изпълнение на дузпи, което би било от полза в редките моменти, в които получаваме такива. 
    Една слабост в играта му е, че той може понякога да бъде хванат, когато противник го изолира в ситуация един на един, тъй като той не е особено бърз или пъргав. Освен това, ако той играе като единичен стълб (pivot) в дефанзивния вал (например без Джака или Партей до себе си), понякога може да се затрудни да покрие достатъчно терен, за да защити адекватно зоната си. Според мен добрите му представяния с Арсенал много ще зависят от начина, по който Артета е решил да го интегрира в отбора. Само времето ще покаже. Успех, Жоржи! 
    Във витрината ти липсва единствено титлата във Висшата Лига ( ).
     
    Не бива да забравяме и изходящите трансфери, които ще изброя в списъчен вид:
    Под наем:
    Маркиньос - в Норич Сити, без опция за закупуване; Самби Локонга - в Кристъл Пасал, без опция; Седрик - във Фулъм; Brooke Norton-Cuffy (Coventry City); Miguel Azeez (Wigan Athletic); Tom Smith (Colchester United); Omar Rekik (Wigan Athletic); Nathan Butler-Oyedeji (Accrington Stanley); Taylor Foran (Hartlepool United). За завършек, аз бих оценил трансферния ни прозорец със 6 от 10. Добавихме широчина и опит на резервната скамейка, като успяхме да отдадем и под наем няколко от по-периферните футболисти. Силно се надявам, че този състав ще е достатъчен за атака на титлата, и дай Боже в края на май да се окичим с така жадувания трофей във Висшата Лига.
    COYG! 
    Жоро
     
     

    Фен клуба на Арсенал в България винаги е събирал хората, които имат обща страст. Съвсем спокойно може да се отбележи това, че ''арсенализирането'' на нацията върви с пълна пара. На 1 януари тази година организацията официално достигна до кота 700 като брой членуващи хора в нея, а това говори само по себе си, че в нашата мила родина е пълно с привърженици на Арсенал. Кой знае още колко такива из градовете и селата ни все още не подозират за съществуването на подобно нещо, наречено Арсенал България... През този сезон нашите любимци се представят наистина страхотно и дават сериозна заявка за това, че в края на месец май всички артилеристи ще имат повод за празнуване. Преди това обаче, както е и с всяко нещо в заобикалящото ни ежедневие, са нужни надграждане, постоянство, вяра и търпение. Тази комбинация звучи като една доста успешна формула, нали?! Лондончани не са празнували титла от 2004 година насам - същата година, в която през месец юни са положени основите на нещо, за което тогава едва ли се е предполагало, че ще добие днешните си размери. ''Бащите'' на фен клуба не просто създават сдружение, а една превърнала се в последствие социална общност, в която всеки топчия би могъл да преоткрие себе си, стига да го поиска. Възможността да отидеш на мач в Лондон или където и да е из Европа е честно казано най-малкото, което можеш да получиш със своето членуване. Историите, превърнали се в легенди, неизбежните и многобройни нови запознанства, превърнали се в приятелства и съвкупността от хора с еднаква страст е нещо като трилогия, която е запазен почерк на Арсенал България. Ако не вярвате, то значи все още не сте направили крачката към стъпалото, от което да се убедите в това. И понеже стана на въпрос за истории, превърнали се в легенди, днес ще ви разкажем една, която заслужава да намери своето място сред епичните такива.



    През септември 2022 година Любо от гр. Варна потегля на екскурзия към Южна Америка. Точката на кацане на полета от ''Морската столица'' на България е столицата и най-голям град в Перу - Лима. По негови думи един много красив град, който лъха на антична история. След няколкочасов престой в Лима последва отправяне към Куско - първата столица на империята на инките. Намира се в югоизточната част на Перуанската Република и е разположен в долината Урубамба, което в превод означава Свещената долина. А от нея гледката към заобикалящите я Анди е символ на величие и спираща дъха красота. Именно над Куско се намира и свещения град на инките Мачу Пикчу. Построен е през XV век и е наричан още ''Изгубеният град на инките''. Докато топчията Любо се наслаждава на всичките тези въздесъщи гледки, които описани от него са като на картичка, той няма никаква представа за това, че членската му карта от фен клуба за сезон 2021/22 е изгубена.



    След туристическата обиколка на Мачу Пикчу последва отправяне към Аржентина и Бразилия, а след това и прибиране в България. В Бразилия Любо успява да присъства на легендарния Маракана на мач между Фламенго и Интернасионал, завършил 0:0. Малко след като се прибира на родна земя все пак установява за изчезването на въпросната членска карта, за която в последствие става ясно, че е останала в хотела в Куско в Перу. Твърде вероятно е конкретната причина за това тя да остане в Перу е, че Любо я е използвал за манипулирането на осветлението в самата хотелска стая. Знаете, това е доста честа практика и каквато и да е пластика с подобен размер на тази, която е един вид ключ за осветлението в хотелите би свършила страхотна работа. Момиче на име Надира, която е и част от Арсенал Перу намира членската карта и прави всичко възможно по силите си, за да я върне на собственикът й в България. В средата на октомври миналата година тя решава да се свърже с Арсенал България чрез контактната форма. В изпратеният от Надира имейл до нашата организация тя споделя, че твърде много държи на това пластиката да достигне до Любо по един или друг начин. От Управителния съвет на нашият фен клуб смятат за най-редно да свържат Надира със Силвето Георгиева, която живее със семейството си в Бедфорд, Англия. Интересното в случая е това, че на Надира й предстояло пътуване до британската столица. Когато тя пристига в Лондон, изпраща членската карта до Силвето, а оттам пластиката поема по своят път към България. Това е една история не само за едно със сигурност незбравимо пътуване, но и за силата на връзката Арсенал. За сътрудничеството и проявата на мил жест от страна на член на един фен клуб на ''артилеристите'' към едно от нашите момчета, макар и в случая двата фен клуба да са разделени на хиляди километри един от друг.





     
    Зимният трансферен прозорец в Англия приключи вчера около полунощ английско време. В последният ден на пазара, Арсенал успя да купи един футболист и да отдаде трима под наем. Ето и подробностите:
    Новото попълнение в Северен Лондон се казва Жоржиньо. Привличаме го от Челси и да, става въпрос за същия Жоржиньо, който бе мощно освиркван и оплют, след като не бе изгонен и в последствие допринесе за гола, с който Челси ни победи на Емиратс със 1:2 през 2019 година. Изненадата е голяма, особено след като всички спекулации сочеха към Мойзес Кайседо от Брайтън. В крайна сметка до консенсус със „Чайките“ не се стигна, твърде вероятно поради огромната цена, която бе поискана (около 80 милиона паунда). Очевидно план Б за Еду и Артета се оказва Жоржиньо, който вече е собственост на Арсенал срещи сумата от 12 милиона паунда. Срока на договора е за година и половина, с опция за продължаване с още една година. Не малко се изписа и изговори по темата, нормално, на никого това не е любимият футоблист и мечтан трансфер и все пак му пожелаваме добро здраве, отдаденост и възможно най-добрата помощ, която може да ни даде.

    Ето и първите думи на играча: „Развълнувам съм, защото ще играя под ръководството на Артета. Знам, че той няколко пъти искаше да ме привлече през годините в Арсенал и Ман Сити, но така и не се получи. Ясно ми е, че имам история след случката на Емиратс през 2019, но ще се опитам до донеса позитивна енергия и да покажа какво мога. Фланелката на Арсенал е тежка, клуба има забележителна история и ще направя всичко възможно да докажа на феновете какво мога и да помогна на клуба за целите, към които се е запътил.“

    Това съвсем не бе края на деня. Изненадващо или пък не, под наем бяха отдадени Седрик Соареш, Самби Локонга и Маркиньос. Десният бек изпадна в немилост след бруталните игри на Бен Уайт и Такехиро Томиясу и съответно ще доиграе сезона във Фулъм. Добрата новина тук е, че „Котиджърс“ ще поемат пълната му заплата, която е около 100 000 паунда. Самби Локонга, очевидно, не е готов за първият отбор и бе изпратен да се калява при Патрик Виейра в Кристъл Палас. Същото важи и за младата надежда Маркиньос, който ще доиграе сезона в Норич.


    Is the Wenger era finally over?
    Granit Xhaka
    Eddie Nketiah
    Rob Holding
    Mohammed El Neny
    Reiss Nelson

    This great man's story is all over Arsenal
    Why am I going to write about these 5 players? Because they are the only 5 full squad members left from Arsene Wenger’s time in 2018. That leaves Granit Xhaka as the only certain starter from that era. Nketiah might finally make it and even Reiss Nelson is possible, but neither are sure of anything at this stage. One player for Wenger then. Is that a testament to how Wenger had fallen behind in his ability to run the team?  In less than 5 years his team is gone. Hardly any considered good enough to get a start. That is sad but maybe it is the reality. And probably up to a year or so ago, a lot of fans didn’t rate Xhaka. He was out the door, bags packed, when Arteta came. Arteta said, “hey Jack, where are you going? Come back here and play for the Arsenal!” One of Arteta’s best moves, he may even get our player of the season this year with a strong finish.
    Are the current squad Arsene style players? Probably not. He liked to have a sprinkling of pure skill players like Pires and Ozil who couldn’t tackle or defend. In the Champions league final against Barcelona when Lehmann got sent off, he chose to take off Pires rather than Ljungberg on the basis that with ten men he needed someone who could defend. Pires never really forgave him. Wenger also liked players to play without too many instructions, trusting them to know what to do. This led to accusations that he wasn’t great tactically. Arteta is, by contrast, mad about tactics. Players have specific roles and guidelines under Arteta, they must work extremely hard, fill any holes, and do what they are told. Setpieces are seen as a way to win and are given high priority.
    1.      Granit Xhaka: The comeback kid

    After the impossible comeback, can he achieve the possible?
    So where now for these players? Let’s start with the only sure starter, Mr Xhaka. He is 30 and could be there until he catches up with his number and maybe beyond. He could maybe have 500+ appearances for Arsenal before he finishes. He can play fullback, defensive midfielder and attacking midfielder. He plays for the team at all times, you never see him playing only for himself. Now that he has abandoned his penchant for cards and has limited his mistakes, it seems impossible to drop him. He will be hoping that he can add to the 3 trophies picked up so far. A Wenger yes, so.
    2.      Eddie Nketiah: Will goals be enough?

    Eddie - young enough to break Henry's record
    Eddie Nketiah? I feel that it is going to be hard to displace Jesus no matter what he does. He has bulked up, he has improved all the time and he could surely have a great career, but will it be at Arsenal? It is hard to say. He is giving Arteta the best possible headache, though, as he has made Jesus’s injury almost irrelevant, not something Arsenal’s fans thought when Jesus left the World Cup. Jesus will have to fight for his place back, for sure, but I feel he may well get it. And I suppose Eddie will then have to leave for the sake of his career.  A Wenger maybe, I think. 
    3.      Rob Holding: Holding on for dear life
     
    A move down the table seems likely
    Rob Holding? He seems to have settled for his role as bit player. At 27 he is still young but he has only 153 total appearances for Arsenal, around 21 a year over 7 seasons. Few fans see him as getting a first choice position so will he stay? You never know, particularly if Arsenal become a winning machine. 20 games a season with trophies might seem better than 45 at the likes of Leeds or Southampton. But if we get one more great defender he may not even get those 20 appearances even with 5 subs allowed. I suspect he will move on or be moved on in the summer as I expect us to be in the market for a top defender. A Wenger no, I reckon.
    4.      Reiss Nelson: He could be anything
     
    Close to make or break for Reiss
    Reiss Nelson? An enigma. Over 6 seasons at Arsenal he has only played 25 league games and 55 in total. Now, Arteta has made many statements about him, always positive, and he has done well in some matches when given a chance but 6 goals does not seem to indicate that he will make the step up. Amazingly still only 23, so it is hard to truly speak with confidence but, honestly he needs an injury to a top player and to come in and do an Nketiah, give Arteta a major headache. I like him and his attitude. I feel he will have a successful career but I doubt it will be at Arsenal. A Wenger no? Probably.
    5.      Mohamed Elneny: I am there to do a job for Arsenal
     
    Our most faithful and reliable servant
    And now the last. The wonderful Mo Elneny. He has made it clear he wants to stay and be a bit player. I feel Arteta will accept that. He is Mr Arsenal, always reliable, occasionally scores a great goal and sometimes bosses midfield. 90 plus caps for Egypt and major trophies for them. 3 trophies for us so far and I hope many more to come. I feel Arteta would have to be soft in the head to let him go as he can play a few positions, runs hard, has a lot of experience and always plays for the team. Only 5 league appearances this year but surely more to come if he recovers and only 5 needed anyway for a league medal if we manage it. Seemingly a great character to have in the dressing room. I don’t see Arteta letting him go. A Wenger yes, then.
    Is the Arteta era truly about to start?
     
    King of tactics, fan involvement, and players
    5 players left from the great man’s time, but only 2 might be left over the next year or two. The feeling is that Arteta will continue with his vision, make Arsenal one of Europe’s feared sides again. It will be his side, with an unmistakable Arteta stamp on it just as Arsene Wenger’s sides always had his imprimatur. He doesn’t seem to have quite inherited Arsene’s way with players as virtually all seemed to love him, but once all players are his, then I feel they will run through brick walls for him. And his ability to work with tactics is surely a big plus? The one argument against Wenger, a lack of tactical nous, cannot be levelled at Arteta. The only question now is, is Arteta good enough? I truly feel he is. To me, all our great managers were Arsenal through and through. Arteta is that. I believe in him.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...