Jump to content
  • It’s real. City get the biggest points deduction ever!
    Manchester City are about to get a large points deduction and a large financial penalty from the independent commission looking into their financial irregularities under UEFA Financial Fair Play (FFP) regulations - and the Premier League's own profit and sustainability rules (PSR). You have heard it here first. I will detail the exact fines and discipline they will receive which will most likely not be revealed until next year.
    How can I do this? You see, my close friend is Sean O’Slipperaigh, who is the main lawyer for Manchester City and he, on the first day of the commission, met up with his counterparts, Roy Boyas (lawyer for the independent commission) and Nigel Kurupt (lawyer for the Premier League PL and UEFA).  He told me in confidence all about it. Unfortunately I am a big mouth and can’t keep quiet.This is how it went:

    These boys are going to get some money
    Sean: Boys, I have a deal for you that you are going to love. I have a proposal here for a large points and financial deduction that will show that the Premier League and UEFA are tough as fuck. We can agree it today and come in and go on the beer for the next two months until we announce we have reached an agreement and then release it in the new year saying it took months of hard negotiation to achieve.
    The two others looked at him with a gleam in their eyes.
    Roy: Are you serious, Sean? You’ve got something good? We will accept it?
    Nigel: I love dealing with you, Sean. Roy, don’t worry, I know Sean for a long time, he always has something up his sleeve. This is going to be good, believe me.
    Sean: Of course it is, that’s why I am the best. City can afford the best. I will lay it out for you. City will accept a punishment for every year. So here it is.
    For 2009 4.5 points taken away for that season and 2 million pounds in fines but one million officially and the other million goes to your top officials, to, eh, help with your national leagues, hee hee, and certainly not to buy fancy houses or holidays.
    Roy: Well, that does sound good, points and money and in 2009 you weren’t all that bad with dodgy dealings. You were only learning.
    Nigel, whose eyes were sparkling at the thought of millions going towards houses and holidays, no, sorry, money for the national leagues: Sean, I love the way this is going.

    Lots of money
    Sean: For 2010 2.5 points deducted and another two million in the same way. We were still only really learning how to be irregular but we are men at Man City, we will take our punishment.
    Roy and Nigel: Bravo!
    Sean, with a big wink in his eye: For 2011 2.5 points deducted and another two million of the same. Those national leagues need supporting.
    Roy and Nigel both shout in unison: Bravo again.
    Roy: This is incredible. I thought I would have to spend weeks, maybe months examining evidence, asking hard questions, but you have made life easy for me by putting up your hands straightaway.
    Nigel: You are a newcomer to international negotiations, Roy, this is how they are all done, we agree everything in advance then go on the beer and champagne for a couple of months, with every so often releasing a press statement saying that agreement is very hard to reach and big arguments are being had. It’s the best job in the world. And we are the best at it. You will look like the toughest guy in the world Roy. You will be the lawyer for independent commissions until you die.

    These boys will also get some money
    Sean: If I can continue, for 2012 we didn’t do too much wrong we get zero points deducted  but we get fined the two million, one million official and the other for the two organizations to do as they please.
    Roy and Nigel clap their hands.
    Sean: For 2013 2.5 points deducted and another two million to keep your bosses happy.
    Nigel: They will be very happy, they love giving money to themselves, sorry, football, hee hee.
    Sean: For 2014 1.5 points deducted and a nice little two million again. It will keep coming, don’t you worry. Oh, and waiter, can you make sure you keep our champagne glasses topped up, just watch and if we go low, top us up. We are trying to achieve very difficult goals here and we need liquid refreshment.

    Champagne all around
    The two others nodded in agreement.
    Nigel: Very hard work, this. We are accomplishing great things for the football world.
    Sean: For 2015 3.5 points deducted and yes, another nice two million. For 2016 0 points deducted as we weren’t too bad that year but the two million you can take for granted.
    Roy: I am a little worried about the fact that the points deductions are not so bad. There might be a problem about that.
    Sean: Ah, Roy me boy, don’t you get concerned about that. There are huge points deductions to come. For 2017 1.5 points deducted but for 2018 18.5 points deducted. How about that one? UEFA and the Premier League will look like the hardnosed bureaucrats that they are. And of course the two million for each year.
    Nigel: 18.5. I love it, Sean. You are the boy, for sure.
    Sean beams his famous grin: I don’t get paid millions for nothing, Nigel, you know that.
    Sean: Then for 2019  0.5 points deducted and then another beauty for 2020 14.5 points. And another pretty one for 2021 11.5 points deducted. And never forget the two million coming for every year.
    Roy: This is unbelievable. And your bosses will agree to this? Are you sure?
    Sean: I have their signatures already prepared. You just give me yours and we are good to go. We just need to make sure that the gourmet food and drink keeps coming for the months of hard negotiations ahead, hee hee.

    My good friend Sean O'Slipperaigh
    Roy: This is my first time doing this, but I will make my name from this. What will be the final points tally and financial fines?
    Sean: Let me finish, then. For 2022 1.5, 2023 4.5 and 2024 1.5 points deducted. That will make 81 points, easily the biggest points deduction ever and officially 16 million pounds but we will double that, of course, on the quiet. We will probably have to sell one of our best players to afford that.
    Nigel: Fat Kalvin Phillips, maybe?
    Sean: Yes, a huge loss, incredible player.
    Nigel: You have done it again, Sean. You Irish are the true masters of dodgy negotiations. All we have to do now is sign, come on, Roy, get your signature on so we can get back to the serious work of having fun. We’ll let the bosses announce it in the new year.
    They all sign.
    Sean: This waiter is starting to annoy me, can he not see my glass is empty?
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     

    Арсенал посреща Лестър Сити, в мач от VI кръг на Висшата Лига. След равенството срещу Манчестър Сити, момчетата на Микел Артета заемат 4-то място в класирането с 11 точки, на 2 зад лидера. Очакванията са за безпроблемна победа, но играчите на Стийв Купър ще се опитат да изненадат противника. Звездата и легенда на клуба, Джейми Варди е с доста добър баланс срещу Арсенал: 16 мача, 11 гола и 1 асистенция.

    Статистика Арсенал-Лестър
    Кога: днес, 17:00ч. българско време
    Стадион: „Емирейтс Стейдиъм“
    Телевизия: Диема Спорт 2
    Рефер на двубоя: Сам Барот / ВАР съдии: Пол Тиърни и Сиан Мейси-Елис
    Новините преди двубоя: След победата над Болтън в сряда вечер, няма нови контузии. Леандро Тросард ще бъде в състава, след като изтърпя наказанието си в двубоя срещу „тротърс“ през седмицата. За Лестър, Яник Вестергаард и Патсон Дака пропускат двубоя, поради контузии. Бившият юноша на „артилеристите“, Стефи Мавидиди се очаква да започне от първата минута.
    Детайли от пресконференцията на Артета:
    Давид Рая:
    “За Давид ни трябват още 24 часа, за да преценим. “
    Юриен Тимбер:
    „Тимбер взе участие в тренировката днес и най-вероятно ще бъде в състава“
    Бенджамин Уайт:
    „Същият отговор“ (като Тимбер)
    Микел Мерино:
    „За Лестър е рано, но за другата седмица – ще видим. Той взе частично участие в тренировката днес. Всичко зависи от това как ще реагира тялото на контакт“
    Такехиро Томиясу:
    „Също като Микел, той взе частично участие в тренировката днес. Малко по-назад е, но с него не знаем, защото и той много „натиска“ лекарския щаб“
    Как ще убедиш играчите, че този мач е толкова важен, колкото тези срещу Сити и Тотнъм:
    „Зададох им същия въпрос вчера, да напишат какви ще бъдат трудностите и препятствията и те бяха много ясни. Те знаят какво да очакват и трябва да бъдат на нивото, което приляга на Лигата, за да ги победим“  
    Смяташ ли, че има тенденциозност срещу теб или клуба, след събитията в последните няколко мача и как приемаш критиката на някои анализатори:
    „Не, не смятам, че има. Каква е критиката? Негативна? Страхотно, ако получаваме негативна критика за това къде сме и през какво сме преминали в последните три двубоя, това ви казва какви са очакванията, така че трябва да повишим нивото.“
    Смяташ ли, че при победа над Лестър ще „смълчиш“ критиката срещу теб и отбора:
     „Не. Аз искам да играем добре и да заслужим трите точки, не да смълчавам някой. Просто искам да накарам всички (наши фенове) да се гордеят, това е.“
    Арсенал победи с 5:1 отбора на Болтън в двубой от III кръг на Карабао Къп.
    Деклан Райс откри в 16-та минута, Нванери добави две попадения (37, 49). Колинс намали на 3:1 в 53-та, а Стърлинг (64) и Хавертц (77) оформиха крайният резултат.
    След двубоя в неделя и няколкото контузии, които сполетяха „артилеристите“, логично съставът бе с много промени.
    На вратата стартира 16-годишният Джак Портър. Така той се превърна в най-младия вратар в историята, който стартира в двубой за Арсенал и втория най-млад (след Итън Нванери), който взима участие в официален двубой.
    Контузиите на Рая (която се очаква да е лека) и Томи Сетфорд, както и невъзможността на Нето да играе в този турнир, наложиха дебюта на тийнейджъра.
    В защита започна 18-годишният Джош Николс, който бе вдясно. Младежът направи добро впечатление в контролите през лятото.
    В центъра, Артета реши да експериментира с Якуб Кивиор и Рикардо Калафиори. Кивиор бе пробван през лятото на позицията на Салиба и може би затова испанският мениджър отказа да го продаде. Въпреки получилата контузия, Калафиори бе готов за този двубой.
    Вляво стартира Майлс Люис-Скели. Младият англичанин вече направи своя дебют за Арсенал в неделя, когато си изкара жълт картон преди да е изиграл дори минута за мъжете.
    В центъра, логично, Жоржиньо замести Томас Партей. Като лява „осмица“ започна, може би, най-чаканото име от феновете – Итън Нванери. Суперталантът, от школата, започна от първата минута, а партньор от другата страна му бе Деклан Райс. За съжаление, поради многото контузии, нямаше как да се даде почивка на английския национал.
    В нападение, Артета реши да заложи на Букайо Сака, който изигра само 45 минути срещу Сити, Габриел Жезус и Рахийм Стърлинг.
    На резервната скамейка бяха Рохас, Салиба, Габриел, Качури, Хевън, Партей, Хавертц, Мартинели и Кабиа.

    Стартов състав на Арсенал
    Първите минути започнаха с доминация над топката, от страна на Арсенал. Болтън, обаче, беше отборът, който създаде първото опасно положение. В 5-та минута грешка на Калафиори доведе до опасност пред вратата на Арсенал, но топката премина над напречната греда.
    В 8-та минута Габриел Жезус спечели корнер. Букайо Сака центрира, създаде се суматоха, но до удар не се стигна.
    В 15-та минута Болтън изпълниха опасен корнер. Топката бе изчистена, но попадна в играч на Болтън, който с двойно нахлу в наказателното поле. Последва единоборство с Жезус и падане на нападателя на “тротърс”, но дузпа не бе свирена.
    Минута по-късно, Арсенал откри резултата. Комбинация между Нванери и Николс доведе до центритране на последния към дъгата на наказателното поле. След като играч на Болтън се размина с топката, тя попадна в Деклан Райс, който хладнокръвно реализира.
    В следващите 15 минути Арсенал продължи да бъде основен притежател на топката. Опита се да създаде и няколко опасности, но задна ножица на Жезус доведе до корнер, а комбинация между Жоржиньо-Сака-Жезус за малко не бе оползвотворена от последния като топката мина над напречната греда.
    В 32-та минута Макатий можеше да изравни след корнер, но топката отново не пожела да влезе във вратата.
    Не след дълго, Арсенал поведе с 2:0. Хубав извеждащ пас на Люис-Скели към Стърлинг, по лявото крило, доведе до центриране по земя на бившия английски национал, а Итън Нванери я засече във вратата, от малкото наказателно поле. Това бе и дебютно попадение за тийнеджъра, с фланелката на мъжкия състав на Арсенал.

    Голът на Нванери
    Четири минути преди края на първото полувреме, опасен удар на Стърлинг отляво на наказателното поле, бе избит в корнер, а в последната минута, Жезус се пребори с доста по-здравия Сантош, пред наказателното поле, за една топка, но удара му премина встрани от вратата.
    Първото полувреме предостави добра игра. Арсенал владееше топката в по-голямата част от полувремето. Много активен бе Джош Николс, който има и най-много докосвания на топката. Люис-Скели също бе един от най-динамичните и доста умело контролираше центъра, където предимно се подвизаваше. Итън Нванери отново се понрави с отлична техника и визия за играта. Въпрос на време е, да започне да играе и във Висшата Лига. Жезус опита няколко удара, но без успех.
    Статистиката: 74% владение на топката за Арсенал, 270 паса (срещу 70 за Болтън), 90% успеваемост на пасовете, 11 удара/3 точни/2 гола.
    Второто полувреме започна без промени за Арсенал.
    В 49-та минута Арсенал поведе класически. Грешка при изнасянето на топката от собственото си поле на Болтън, доведе до „кражба“ на Райс, който подаде на Нванери. Младият англичанин нахлу в наказателното поле и реализира през краката на вратаря Саутууд.
    Четири минути по-късно Болтън върна едно попадение. Отлична контра на "тротърс" изведе Колинс сам срещу Портър. Нападателят, спокойно преодоля вратаря и отбеляза на празна врата. Тук младостта на Портър си пролича. Той тръгна, върна се и вече бе късно да спре 19-ката на гостите.
    В 60-та минута Арсенал направи две смени: Габриел Магаляеш и Кай Хавертц, замениха Деклан Райс и Майлс Люис-Скели, който получи удар и напусна накуцвайки.
    Арсенал продължи с доминацията и 4-ият гол не закъсня. В 64-та минута Букайо Сака овладя в наказателното поле, центрира остро, вратарят Саутууд не се намеси добре и Рахийм Стърлинг я вкара в опразнената врата, почти от голлинията.
    В 67-та минута опасно центриране на Болтън замалко не доведе до второ попадение. Подаването на Макатий, обаче, не бе засечено от Колинс.
    Три минути по-късно видяхме още две смени за Арсенал. Габриел Мартинели замени Букайо Сака, а друг дебютант – Малдини Качури, замени Рикардо Калафиори.
    В 75-та минута Жоржиньо направи едно марково за него подаване като я "копна" от дъгата към Рахийм Стърлинг в наказателното поле вдясно на атаката. Останал без противник около него, англичаннинът не успя да овладее топката, в ситуация, която беше сигурен гол, защото до него бе Кай Хавертц.
    Две минути по-късно резултата стана 5:1. Габриел Жезус преодоля изключително технично двама играчи на Болтън по дясното крило и подаде на Стърлинг. Англичанинът нахлу в наказателното поле и стреля, а Саутууд изби, но топката попадна в Хавертц, който се пребори със защитник и отбеляза.
    В 80-та минута дойде момента и за поредният дебют. Исмеал Кабиа замени Рахийм Стърлинг.
    Така съставът придоби следния вид:

    Съставът на Арсенал след смените
    Пет минути преди края на мача опасна контра на Арсенал доведе до ситуация пред вратата на Болтън, но до шести гол не се стигна, след като удара на Хавертц не бе точен.
    До края на мача, „артилеристите“ бяха доминант на терена имаха няколко положения, но не се възползваха.
    Двубоят бе спокоен за Арсенал. Домакините не оставиха никакви съмнения кой е по-добрият отбор, дори с толкова промени и младежи в състава си.
    И като стана дума за младежи:
    -          Джак Портър, Итън Нванери, Джош Николс и Майлс Люис-Скели се превърнаха в първите футболисти, които изиграват официален двубой за мъжкия състав на Арсенал, родени СЛЕД като „Емирейтс“ е открит (юли 2006г.).
    -          Четирима футболисти белязаха своя дебют в официален мач – Джак Портър (16 години), Джош Николс (18), Малдини Качури (18) и Исмеал Кабиа (18).
    Другото позитивно от двубоя е, че Артета успя да запази ядрото си от футболисти и не преумори нито един от тях.
    Отличен мач за Нванери, който спокойно може да бъде определен за Играч на мача. Люис-Скели и Николс също се представиха много добре. Качури направи впечатление за много уверен млад защитник, с добра физика.     
    Болтън не са тази „черна котка“, каквато бяха за Арсенал при Сам Алардайс, но играха много открит футбол, за което могат да бъдат поздравени.
    След края на днешните мачове, бе изтегнен и жребият за следващият кръг. 
    Арсенал ще бъде гост на Престън НЕ. Двубоят ще е в седмицата 28.10-01.11 по първоначални планове.
    Официално вече навлизаме в същинската част от сезона, след като традиционните страсти около летния трансферен прозорец вече утихнаха и отборът на Арсенал създаде първите си впечатления сред феновете, анализаторите, критиците и всички останали, които следят изявите му. Една от най-горещите теми неочаквано бе оглавена от Давид Рая. До момента той спокойно може да бъде определят за най-добрия трансфер през лятото, макар да започна втория си сезон с екипа на „топчиите“. Причината е, че едва наскоро той премина с постоянен трансфер от Брентфорд срещу сумата от почти €32 млн. Представянето му даде основание на мнозина да заговорят за мястото му сред най-великите вратари в историята на клуба. Пределно ясно е, че трудно човек с по-малко от 50 официално срещи зад гърба си би могъл да се нареди сред величията на този пост, но въпреки това е интересно да поразсъждаваме по този въпрос, защото в глобален аспект се наблюдава сериозна липса на класни фигури за най-неблагодарния пост във футбола.
    Нека обърнем внимание първо на фактите. Рая изигра до момента 47 срещи под ръководството на Микел Артета. Той допусна 34 попадения и запази 24 „сухи мрежи“ в този период. През сезон 2023/24 бе награден с приза за „Най-добър вратар“ във Висшата лига с оглед най-големия брой мачове без допуснат гол. През лятото триумфира в Европейското първенство с отбора на Испания, като записа един мач за „Ла Фурия“ в груповата фаза. В Шампионската лига изигра 10 срещи, допускайки 7 гола и запазвайки 5 пъти вратата си „суха“. В миналата кампания в английския шампионат се отличи с 1 спасена дузпа, 906 точни подавания (средно 28,31 на мач), 143 точни дълги подавания и само 3 грешки, довели пряко до допускането на гол. От началото на настоящия сезон в шампионата е реализира 166 подавания, от които 35 на дълго разстояние. Средно реализира по 33,20 паса на мач.
    За щастие, футболът все още не е игра, която се играе от математици, така че сухата статистика може да ни даде само толкова информация.
    Ролята, която Давид Рая поема в настоящия състав на Артета, е основополагаща за цялостния баланс в представянето. Да, той съвсем не притежава рефлексите на Джанлуиджи Буфон, лидерските качества на Оливер Кан или гъвкавостта на Икер Касияс, но ерата на тези великани отдавна отмина. Днес вратарите до голяма степен са се превърнали в полуполеви играчи, които имат функции в изграждането на атаките. Дефанзивните им умения вече са еднакво важни с тези да боравят добре с топката с крака. Припомняме славните години на Петер Шмайхел. Датчанинът се превърна в причината за фундаменталната промяна в правилата, гласяща, че вратарите не могат да улавят топката с ръце, когато им е подадена с крак от техен съотборник. Това е основен прийом по време на сензационния европейски триумф на Дания по време на европейските финали през 1992 г. Съвременните мениджъри обаче откриха нов начин, за да въвлекат стражите си в играта, като налагат играчи, които не се притесняват от отиграванията под напрежение. Може би първият подобен страж бе Мануел Нойер, който революционализира представите ни за класния вратар. Днес всеки един отбор използва подобна тактика, но малцина са онези, които го правят на нужното ниво. Рая обаче се отличава като един от тези хора в момента.
    Ето, че е време да се обърнем назад в историята, за да посочим някои от най-великите вратари за Арсенал. Неслучайно заложихме уговорката, че футболът се променя из основи на всеки 20 години, така че ще се опитаме да вземем предвид спецификите на всеки един период за целта.
    Едва ли мнозина са гледали играта на Джак Келси, но „дай хард“ феновете на Арсенал със сигурност знаят името му. Той е титуляр през 50-те години на миналия век, когато все още вратарите не са имали правото да използват ръкавици. Уелсецът е считан за човека, вдъхновил въвеждането на новата екипировка, защото умишлено е лепил дъвки по ръцете си, за да предизвика по-добро сцепление с топката. Също така той е първият страж, който излиза извън рамките на наказателното си поле, за да възпира атаките на съперниците, когато те се озоват зад гърба на неговите съотборници. Келси е един от онези пионери, които несъмнено оказват влияние върху играта и то не само за своя Арсенал.
    Йенс Леман също си бетонира мястото в историята на Арсенал с Онзи сезон, в който тимът остана непобеден. Германецът със сигурност не притежаваше техническите качества на своите колеги наоколо по онова време, но характерът му бе това, което го превърна в един от най-страховитите вратари в света. Той дори успя да измести Кан за Световното първенство в Германия през 2006 г., тъй като лидерските му качества бяха на наистина внушително ниво. Мнозина дори смятат, че той бе последният от онова поколение футболисти, които можеха да влияят без да е нужно да участват в играта.
    Поредният революционер в изкуството на вратарите е Пат Дженингс. Той бе един от първите, които са минали през Тотнъм и Арсенал, за да се превърнат в истински легенди с червения екип. Северноирландецът блести най-ярко през 70-те и 80-те години на миналия век, когато се превръща в един от първите, които започват да използват умело цялото си тяло, за да пазят вратата си от попадения. Днес е истинско клише изразът „направи тялото си голямо“ (made his body look big), но изобщо нямаше да сме го чували, ако Дженингс не бе наложил този стандарт, когато помогна за спечелването на ФА Къп през 1979 г. Припомняме, че през 2017 г. бе поставен под №10 във вечната класация за най-добрите играчи в историята на Арсенал от ръководството на клуба.
    Днес трансферните суми се раздават наляво и на дясно в размери от по няколко десетки, че дори и стотици милиони евро. През 60-те обаче виждаме първите разходи за смята на принадлежността. Боб Уилсън е един от онези таланти, които струват £6 000 , за да подпишат с „топчиите“. Той дори е първият, който е трансфериран от аматьорски тим към професионален, за да смени Уувърхамптън с Арсенал през 1963 г. Години по-късно Йохан Кройф ще направи крилатата фраза, че „футболът е проста игра за умни хора“. Той сякаш е говорил за Уилсън, защото преди да се захване сериозно със спорт, той е учител. Талантът му в последствие съвсем не е бил забележим, но интелектът, с който оперира под рамките на вратата му отрежда място сред най-великите вратари в историята. Той е нареден под №39 в споменатата вече класация на „артилеристите“ от 2017 г.
    Номер едно за всички времена при нашия любим отбор си остава Дейвид Сийман. „Мустака на народа“ прекарва 13 години на „Хайбъри“, а при трансфера си от КПР през 1990 г. бележи рекорд за най-скъп вратарски трансфер в Англия (£1,3 млн.). Същата година той допуска едва 18 гола в своята врата и поставя рекорд от 23 „сухи мрежи“. Той е носител на титулярните ръкавици при двама от най-великите мениджъри на Арсенал - Джордж Греъм и Арсен Венгер. Те на практика изграждат отборите си около него, защото са напълно наясно, че е способен да твори чудеса, независимо от голмайсторския нюх на съперниците. Сийман е човекът, който задава стандартите в световен мащаб в края на миналия век. И днес - 20 години след оттеглянето му, никой не е в състояние да оспори класата, независимо от противоречивия край на кариерата му.
    Давид Рая има много големи ръкавици за запълване. В това няма абсолютно никакъв спор. Но е видимо, че прави заявка един ден да се нареди сред подобни величия, защото прави неща, които никой преди него не е опитвал с червената фланелка. Испанецът доминира във въздуха, командва защитата пред себе си, участва в разиграванията в своята половина, комбинира прекрасно с фланговите нападатели в противниковата, демонстрира рефлекси при изстрели от къси разстояния и в общи линии отговаря на 100% на съвременните нужди за отбор, който се е прицелил в най-значимите трофеи във футбола. Ако продължава в същия дух, в рамките на 4-5 години разполага с потенциала, за да бъде считан за един от най-добрите вратари в историята на Арсенал. Сега обаче е време за работа.

    Red Michael

    By Augustine Worth, in London Calling,

    Red cards – no, a red and white team
    David Seaman
    Lee Dixon Sol Campbell Tony Adams Ashley Cole
    Santi Cazorla Patrick Vieira Gilberto Silva Declan Rice
    Ian Wright Dennis Bertgkamp
    What’s unique about the players above? They have all been red-carded for the Arsenal since the Premier League began. I have tried to pick the best team from the list but it was hard. All our top defenders have been no strangers to red cards and it’s the same with our midfielders. I ended up with a 4 4 2 but I figured that Gilberto and Vieira would stay back and Rice and Cazorla further forward so more like a 4 2 2 2. Bergkamp and Wright up front. Forwards don’t get red-carded so much so I hadn't got a lot to choose from. Still, that is a top side.

    Leandro didn't make my great red-card team
    Trossard was a candidate as our latest but I couldn’t pick him above those two. In the Wenger era we picked up many red cards with our man Patrick being our king—eight red cards which is almost an average of one per season. Red cards were very common in the Wenger era and it probably cost us some trophies. They were big feisty players a bit like now. Let’s hope it doesn’t cost us many trophies this time.
    Arteta will stop the flow of red cards
    We have had 51 players red-carded since Sky invented football. And while Patrick Vieira had eight, Granit Xhaka had four in a slightly less timeframe, although one of his sendings off is probably the most famous of ours. Everyone remembers that one. And you can fuck off if you don’t.

    Good kick, Pep, you haven't lost it
    The way it is looking, we could have a bad year for sendings off. Arteta needs to move quickly to stem this flow. I believe he will, it is where he excels, looking at our flaws and correcting them. I am pretty certain that the second half of our season will be better in this regard. Rice, who picked up his first red, will discipline himself against further lapses. Partey and Gabriel still have reds in them, I feel, and Timber may join that bunch as he seems feisty.
    Pep Cantona gets no discipline
    Mr Pep surely could have been disciplined for an Eric Cantona attack on his car seat, and he probably imagined a ref sitting there as he let fly. That ref would not have got up. In fairness to Guardiola, he did not finger the ref for the Calafiori goal but his team for not having cover for Walker as he remonstrated with Mr Oliver. That is correct, you cannot expect a ref to wait as a player jogs back to his right position. Play had to restart, and in this case Oliver did nothing wrong.

    You can't give a red-card to a blue guy
    However, there was one incident at the end which the BBC panel of Alan Shearer and Shay Given thought was a big joke and that was Erling Haaland throwing the ball at Gabriel’s head as he rushed back to take the restart. I am sorry but deliberately throwing the ball at someone’s head is against the rules and a red card should have been the option. I am certain an Arsenal player would not have got away with that. It would have been letter of the law time again.
    A record year for red cards?
    We seem to have got an enormous amount of ambiguity this season in refereeing decisions and bookings and cards are on the increase. Seven yellows in Sunday’s match and one red in what was, despite its intensity, a fairly law abiding match, indicates that this could be a record year for cards. It is hard to see to what good effect. Arteta does need to ensure that we don’t get any more unnecessary ones.

    Ricardo Calafiori scored a simple tap-in... from 25 metres
    The match showed that we can win the league this year. City needed luck to scramble that late goal which didn’t seem likely given the amount of defenders lashing the ball over the net or wide for far out. Defenders can’t score from outside the box, Calafiori will confirm that for you. He knows it's impossible. Oh!
    Are we now better than City?
    We can only be happy though. We all feel that without Trossard’s indiscipline we would have won at the Etihad, something no team seems able to do. We have improved year on year. Martin and Merino are still to come and we might just get a target in January.

    Raya has proven me wrong
    The other area I feel I need to address is David Raya. I am a big fan of Ramsdale and still believe that he will get to the top. I had a similar belief in Martinez and he has proven himself. Arteta, Emery and Wenger were wrong and I was right. And I think Ramsdale will also prove to be truly top class.  But David Raya surely must be in the reckoning for the top spot in Spain. Unai Simón is in his sights and Raya’s ability to calm down his defence, make multiple stops, lead the attacks and pluck crosses out of the air, definitely makes him a candidate for the best goalkeeper in the world.
    The Arsenal are back
    I also want to address playing Calafiori in Timber’s slot and Timber in Ben White’s position. I suspect it had to do with Savinho and the belief that Calafiori would be best to deal with him. He did that well but for the goal he was out of position as he was a few other times. Maybe that was Savinho’s doing but White is our best defensive full back in my opinion and the other area he excels in is linking with Saka. Saka had a quiet game and was taken off for White to bolster the defence. A good move, I feel as Saka needs to be protected.  He will need that boy for many matches ahead and any time he can be rested is good.

    No,you fuck off, ref
    The team are good, this game proved that. We are still unbeaten. We got 7 points away from City, Villa and the Spuds, a run that we feared could be much worse. We do need to sort out the discipline, accept that certain referees are biased against us but not give any of them an excuse. We don’t want red-cards to spoil what could well be a great season. Mikel, do what is necessary, and bring a level of discipline unseen in football similar to the level of discipline in our playing ability. We know what we have to do and we do it. We support each other and we have made City need a red card to draw with us and even then, their fans went crazy that that was all they could achieve. I think we are Arsenal again. Time to send all the rest home crying. We are back. Let’s start with Bolton.
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...