Jump to content
  • Арсенал постигна изключително важна и драматична победа срещу Астън Вила с 4:2. Срещата бе част от 25-ти кръг на Висшата лига и се изигра пред пълните трибуни на Вила Парк. Всичко в двубоя започна рано-рано, когато още в 5-та минута Оли Уоткинс даде аванс на "виланите" след асистенция на Мати Кеш. Отговорът на гостите не закъсня и Букайо Сака изравни резултата в 16-та минута след удар от воле, на който Емилиано Мартинез и отбраната пред него бяха просто зрители. "Артилеристите" вдигнаха оборотите след изравняването, но противно на логиката домакините бяха тези, които отбелязаха нов гол. След 31 минути игра в Бирмингам Вила вече водеше с 2:1 с гол на Филипе Коутиньо. През второто полувреме момчетата на Микел Артета играеха с далеч повече въображение и желание, а атаките към вратата на Емилиано Мартинез идваха една след друга. След колебливата първа част, която Олександър Зинченко записа на сметката си, той се превърна в герой и след страхотен удар направи 2:2 в 61-та минута. Това бе и първи негов гол с фланелката на "топчиите" откакто се присъедини в отбора. Не само Зинченко, но и всички останали негови колеги бяха загърбили несигурното първо полувреме настрана и бяха коренно променени. Микел Артета извърши няколко промени, за да освежи играта и те определено дадоха резултат. С изключителни намеси се отчетоха Бен Уайт, Жоржиньо и Букайо Сака, а именно Жоржиньо бе следващият герой в мача след Зинченко. Дълбоко в добавеното време, а именно в 93-та минута негов удар извън наказателното поле доведе до автогол на Емилиано Мартинез, който прати гостуващата публика и всички привърженици пред екрана в делириум. Но това далеч не беше всичко в този мач... В 8-та минута на добавеното продължение появилият се като резерва Фабио Виейра и Габриел Мартинели матираха Астън Вила и сложиха точка на спора след ситуация за гол, която рядко се наблюдава. Габриел Мартинели разпери ръцете си още преди да плъзне топката в опразнената врата за крайното 4:2, а този момент може да даде ново огромно психологическо предимство на Арсенал. Малко по-късно вечерта Манчестър Сити стъпи на криво в гостуването си на Нотингам Форест и се добра само до 1:1, а това означаваше само едно - Лондончани отново имат преднина на върха в подреждането във Висшата лига. Арсенал е вече с 54т. на сметката си след 23 изиграни мача, а "гражданите" са с 2т. по-малко, но и мач повече. В следващата си среща, "топчиите" гостуват на Лестър, а това ще се случи на 25 февруари, събота, от 17ч. българско време.
    Стартов състав вчера:

    Микел Артета след края на мача: "Този мач бе като на влакче в увеселителен парк. След като срещата завърши определено бе доста емоционално. Показахме характер и устойчивост и аз съм горд с моите момчета. Успяхме да се върнем на пътя на победите и това е най-важното за нас. Направихме го срещу един изключително стабилен и силен опонент, какъвто е Астън Вила. Гледаме напред и продължаваме да играем мач за мач."


    Лондончани гостуват на бирмингамци в мач от 25-ти кръг на Висшата лига. Със сигурност това е пореден тест за нашите любимци, които в момента са в серия от 4 поредни мача без победа във всички турнири. Очакванията са за пореден силов двубой на терена и здрава битка между двата отбора, а тази среща ще е и първата на сметката на Унай Емери срещу "топчиите", откакто той бе освободен от поста мениджър на отбора през 2019 година. Тогава временно след това на кормилото застана Фреди Люнгберг, докато не дойде декември, за да бъде назначен ,,The best looking Spaniard We know". Иначе за протокола, Арсенал отстъпи първата позиция във временното класиране и посреща кръга с 51т. от 22 изиграни мача. Със същия брой точки е и Манчестър Сити, но с по-добра голова разлика спрямо тази на Артилерията, както и с мач повече. Надяваме се да няма Good Ebening, но трябва и да отдадем заслуженото на Унай Емери. Най-малкото за възможността, която той предостави на Букайо Сака, Смит Роу и Габриел Мартинели. Играчи, чиито качества бяха развити в последствие от Super Mik Arteta.
    Кога: Днес, от 14:30ч. българско време.
    Стадион: Вила Парк, Бирмингам.
    Телевизия: Диема Спорт 2.
    Рефер на двубоя: Саймън Хупър.
    Новините в отбора на Арсенал: Тук като цяло няма никаква промяна на фона на последните четива преди мача. Трайно контузени остават Габриел Жезус и Мохамед Елнени, а с чисто превантивна мярка, в групата за двубоя няма да фигурира името и на Томас Партей. Смит Роу отново остава под въпрос до последно, а Рийс Нелсън е на линия, както и всички останали състезатели в отбора. COYG!
     

     
    Микел Артета преди мача: "Абсурдно е някой да си мисли, че отборът е демотивиран в момента. Виждам как тези момчета тренират и колко дават от себе си по време на тренировките и мачовете. Да, записахме няколко не толкова добри резултата, но в крайна сметка това е футбола. Висшата лига е символ както на страхотен футбол, така и на страхотно съревнование. Готови сме за отговор и това е най-важното. Не ни интересува нищо друго. Гладни сме за успехи и за победи. Все още има твърде много време до края на сезона и предстои да се случат много неща. В сряда се изправихме срещу може би най-добрия отбор в света, а това не е лека задача. Въпреки всичко ние се състезавахме доста доста добре срещу тях, но това никога не е достатъчно. Предстои ни ново изпитание и то срещу доста корав опонент. Сами може да видите какво постигна Емери начело на Астън Вила за толкова кратък период от време. Той е както страхотен мениджър, така и страхотен човек и аз изпитвам огромно уважение към него. Отиваме там обаче, за да се върнем с трите точки."
     
    Игра с прогнози във форума на ASCB: 
     


    Сравнително слаб мач на Арсенал в може би най-важният мач от началото на сезона измести Лондончани за първи път от първото място след Октомври. Хаотична игра, стабилен брак и самоубийствени грешки бяха напълно достатъчни на „Гражданите“ да си тръгнат с трите точки от Емиратс. Кевин Де Бройне откри резултата в 24‘а минута след грешка на Такехиро Томиясу. Лъч надежда се прокрадна след точно изпълнена, макар и спорна дузпа от Букайо Сака в края на първото полувреме. За съжалене, това бе крайно недостатъчно, защото през втората част Сити доминираше и достигна до още две попъдения дело на Джак Грийлиш в 72‘а и Ерлинг Холанд в 82‘а минута.
    Стартов състав:

    Смени:

    Евентуални Контузии: Няма
    Репортаж:
    Https://www.arsenal.com/news/highlights-full-90-arsenal-1-3-manchester-city
    Пресконференция на Микел Артета: „Не изпълнихме добре нещата, които трябваше да направим, а срещу отбор като Сити това струва скъпо. Имаше много грешки и макар че се опитахме да отговорим подобаващо не се получи. Момчетата се чувстват зле, защото много добре знаят, че могат да покажат много повече. Важното е сега да отговорим още в следващият мач. Сезонът е дълъг, още не сме приключили, така че всичко зависи от нас. Както винаги играем мач за мач и мисля, че още следващия ще покажем какво можем най-добре.
    Нямам новини за Томас Партей. Ще премине през скенер и тогава ще видим колко сериозна е контузията.“, завърши испанецът.

    Аренал се намира в мини криза, но това едва ли е нещо неочаквано. Ясно беше, че не можем само да побеждаваме и макар и киселата загуба гледаме напред и нагоре.


    Арсенал приема Манчестър Сити в мач от 24-ти кръг на Висшата лига. Този двубой трябваше да се изиграе още през миналата година, но беше отложен заради тогавашните ангажименти на Арсенал в турнира Лига Европа. Предстоящото дерби тази вечер е от огромно значение и за двата отбора, които ги делят само 3т. във временното класиране. Лондончани са лидери на върха с 51т. от 21 мача, а ''гражданите'' разполагат в актива си с 48т. от 22 изиграни срещи. Няма как това дерби да не повлияе върху борбата за титлата, така че Артилерията от Северен Лондон трябва да е мотивирана до краен предел! Каквото и да стане довечера, едно нещо е сигурно - този отбор на Арсенал е специален! 

    Кога: Днес, от 21:30ч. българско време.

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Антъни Тейлър.

    Новините в отбора на Арсенал: Срещата пропускат Габриел Жезус и Мохамед Елнени. Под въпрос до последно остават Смит Роу и Рийс Нелсън, като шансовете на Нелсън за включване в групата са значително по-големи от тези на Смит Роу. Както вече стана ясно, Мохамед Елнени по всяка вероятност ще пропусне остатъка от сезона, докато Габриел Жезус вече тренира все по-интензивно и съвсем скоро ще го видим обратно на терена. Всички останали възпитаници на Микел Артета са на разположение за селекция.


    Фото кредит: Football.London

    Част от пресконференцията на Микел Артета преди мача: ''Манчестър Сити е може би възможно най-сложният опонент за преодоляване. Това, което те направиха през последните 6-7 години е наистина впечатляващо. Наложи се да преминат през доста трудности, но виждате къде се намират сега. Предизвикателството поставено пред нас е да достигнем до същото ниво на развитие. Разбира се, това не е никак лесна задача. Ние обаче искаме да се състезаваме с всеки!
    В крайна сметка, в сряда вечер ще играем с 15 човека! Нашите привърженици са просто уникални и не се и съмнявам в това, че те ще направят всичко по силите си, за да ни помогнат. Повече от всичко искам да спечелим този мач. Заради нас и заради нашите фенове! Всички ние го заслужаваме. Мотивирани сме до крайна степен и няма да се спрем пред нищо, за да постигнем целите си.''



    Игра с прогнози във форума на ASCB: 


    Фото кредит: Арсенал

    Invincible: Arsène Wenger the movie, a review

    Our ACE arrives
    Arsène Charles Ernest Wenger  = ACE Wenger and he was by far the greatest Arsenal manager in my lifetime, definitely our ace. This documentary is, in many ways, a sad reflection of the end of his days at his beloved Arsenal. Yes, it celebrates his life, his early days, the glory years and above all the invincible season, but perhaps its greatest feat is showing the ordinary man behind the genius, the guy out jogging, being put under stupid interrogation by journalists (?) at the start of his sojourn, and the heartbreak evident in his face as he got pushed out of Arsenal.

    His top achievement as a player
    One sure thing I can say about Arsène, is he never boasted about himself, he had a humble upbringing in a small town in France, it was just after the war and everything was scarce. And if he had a humble background, it was even more so in football. He was well down the ladder and it took time to climb himself upwards. Implicit in this film is that he realized he would never be a master footballer so he dedicated himself to the process of becoming a virtuoso coach and manager in his twenties. Slowly his talent was recognized. His ability to work with people is unsurpassed, it is hard to think of anyone who has a bad word to say about him. In contrast to his two biggest rivals, Alex Ferguson and Jose Mourinho, who have plenty of players with nothing but bitterness towards them. Jaap Stam, Luke Shaw, Roy Keane, David Beckham, Gordon Strachan, and Paul Pogba spring to mind but there are plenty more.

    Love wins out at the end?
    His greatest achievement, to my mind, documented in this film, is when he came to Arsenal in 1996.He really got an unprecedented amount of abuse and piss-taking. Our own Ian Wright said “who?” when asked about him. He was accused without any basis, that he had a private life scandal. Players thought this was never a football man because he didn’t look the part. No foreign manager had achieved much in England and the English football establishment and media perpetuated this myth. Eh, no, Arsène proved them wrong in spectacular fashion by winning the double in his first full season by playing beautiful football.
    The Double? Easy!
    The film has its focus on Arsène Wenger and particularly the invincible year. Us Arsenal fans know all the story and there is nothing much new in this movie. For me, though, the surprising thing is how ordinary Wenger was portrayed in many ways and there is a recurring theme of sadness as a great man is laid low, partly, at least, by idiot fans and an aggressive media.

    A present from our ACE -London Colney
    He is regularly shown watching matches from his past in a deserted and bleak warehouse on a very large screen. He is alone, as if he has no friends. It really does look heartbreaking. For me it is strange, as I feel such an intelligent man as Wenger must have known it is not a good depiction as a majority of people still believed in him. I knew at the time we would struggle to replace him. Football had moved on and money was king so a new manager had to operate within Arsenal’s financial constraints and equal Arsène’s achievements. There are few such geniuses out there. Maybe we have found one now in Arteta but it still remains to be seen.

    Another present from our ACE
    It shows his final days, the protests by the numptys, the constant barrage by the media, and you can see the confusion and hurt in his face as he tries to comprehend how people cannot see that they are asking the impossible – build a new stadium that befits a top team but costs a fortune, and win major trophies with a very constrained budget just when the super rich are clambering into football and spending whatever they like. 100 million was what it cost to run a top team not so long before for a year, and now it might get you a dud player.

    Time for a major statue outside
    The matches leading up to the Invincible year are delineated, the inexorable march towards the title, the draws that knocked us back, the wins that pushed us forward. It was an extraordinary achievement, belatedly recognised by Alex Ferguson in this film as he was dismissive of it at the time, saying it wasn’t a record points total and there were 12 draws. However, this video shows a Ferguson who is a big fan of Arsène. Obviously he had a lot more respect for him at the time than he let on but I do feel that the reality was that there was a great mutual dislike. The strange thing, alluded to here, is that Manchester United offered Arsène the role of manager and he turned it down. Wenger doesn’t say when that happened but it is generally believed to be when Ferguson first said he would retire but then changed his mind.
    So is it worth watching? I would say so for the non Arsenal fan as it gives glimpses into the man who made Arsenal, with its top class grounds, superb training facilities and high standards. It also shows that success breeds discontent, win and you are expected to keep on winning, fans get cranky, abusive and show no respect or understanding for how greatness is achieved. Fans from say West Ham or Bournemouth  would love to have the problems Arsenal fans have.

    Our ACE had a sense of humour
    Foe Arsenal fans it gives us insight into how a small section of fans were allowed to show their lack of class, how a great man was hounded from his lifetime’s work instead of being allowed to walk away with his head held high when he felt he could contribute better with a different role. He should be like Alex Ferguson and Kenny Dalglish, at every match and applauded. But the overriding feeling instead is that we hurt deeply the man who gave us everything, who took on the Manchester giant who had unlimited cash and gave them a bloody nose. 2 doubles and an Invincible year, 49 matches unbeaten, a record number of FA cups, and yet he is hounded out. He should never had had to experience that and maybe that is why he agreed to be portrayed as an ordinary man watching matches alone in a dark and bleak warehouse.

    His last day -we will never see his like again
    Arsène, you were the greatest in my time, you brought in incredible players and you nurtured many others. The football was exciting, the chasing down of teams, the quest for cups, the huge teams coming to Highbury and the Emirates, the respect garnered from every quarter of football and above all else, your creation, almost singlehandedly, of the magnificent Emirates Stadium which has enabled Arsenal to stay in touch with the big boys. That is the one aspect that I am truly grateful for, that Arsenal are among the big boys, and we achieved it with a man whose integrity is unsurpassed in football. Our heads are high in the air with the man who offered Sheffield United a replay as he called foul on himself. Nobody in football wants to do that but he did. A giant among giants and he is ours. Our ACE.
    Merci beaucoup Monsieur Wenger et merci pour les merveilleux sentiments que vous m'avez donnés.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...