Jump to content
  • 23 trophies over ten years

    We need an awful lot more trophies, Mikel, for me to be happy
    That’s what we need, Gooners, to become the best team in England. The best ten years ever in English football was achieved by Liverpool from 1975 to 1985 and if we equalled it we could certainly argue with Manchester United and Liverpool as to who is the greatest. We are unfortunately, well behind those 2 and we have strong rivals to overtake us in Chelsea and Manchester City.
    What did Liverpool achieve in those ten miraculous years? 4 European Cups (Champions League) 7 First division (Premier League), 1 FA Cup, 4 League Cups, 1 UEFA Cup, 1 UEFA Super Cup, and 5 Charity Shields.

    The quiet man, Bob Paisley did it
    Where would that leave us if we did the same?
    20 Premier league - at the top with Man Utd
    15 FA Cups – at the top
    6 League cups – behind Liverpool and Man City on 8
    21 Charity Shields – at the top as we have only one shared and Man Utd have 4
    4 Champions League – behind Liverpool on 6
    2 UEFA Cups – behind Liverpool on 3
    Add the European Cup winners cup which we share on one with Man Utd and Liverpool have never won.
    So that is the benchmark, an astonishing standard to be fair. And we would need our kids all to become major superstars and stay with us for it to have a chance of happening. But dreams are the hallmark of fans and without them a fan’s life is not worth living, I think we all agree on that. And because this was actually achieved, we can say it is possible. Yes, these are different times, and many teams have incredible resources to ensure a dream like mine would never happen. But if Saka, Smith-Rowe, Tierney, Ramsdale, Martinelli, White, Gabriel, Odegaard, Tomiyasu, Lokonga all improve as they mature, and say Tavares, Balogun and Saliba also come into the reckoning, we potentially have a frightening team coming through.
    Amazing young players

    These two conjurors could become the world's best
    These are all young players with so much prospects, who could learn to play together as a dazzling unit exactly like the Lacazette wonder goal against Southampton at the weekend and could eclipse the giants that will oppose them. The 2 Manchesters, Liverpool and Chelsea, maybe newly rich Newcastle and even the hapless Spuds or West Ham with their fabulous grounds and extensive fan base are all hoping for their ten years, too. Leicester, Villa and Everton also.

    We will need saves like this
    Is this the real life, or is it just fantasy?
    I say my dream is possible, despite all these teams. Of course, those of you of a practical bent will say that Liverpool and Manchester United would also need a lean ten years for us to be able to make a strong argument that we are the best. That’s true. But if we win all those trophies, there aren’t all that many left for them, are there?
    Anyway, let’s say I am right and these players stay and become better, and let’s say that we also do well on transfers, what else do we need to make it happen? I will first go through what we have and not what we potentially have. We have a fine big stadium that gets filled regularly, comparable to the top teams. We have a large amount of corporate boxes to generate huge sums. We have a worldwide fanbase and are particularly strong in Africa. We have an attractive image well suited to kickass marketing campaigns. We have training and medical facilities equal to anyone. We have an academy system which is superb and surely as good as any worldwide. We have the tradition of winning trophies as our position in English football proves. We are 3rd but best in FA Cups and not hugely behind the 2 beasts of Liverpool and Man Utd in that my magical ten years would push us right up there.

    This noisy man also had ten great years
    Do we have a great manager?
    So, we have these things going for us, what do we potentially have? Is Arteta the right man to take us forward? We would need a top manager for sure and at this moment I am not sure Arteta is that man. I would like to believe he is. In fact, I would love to believe that he is, because I like him. He has undoubtedly got great football knowledge, he has won trophies at Arsenal and Man City, the players seem to like him and most play with a smile on their face. He has brought through superb young players and he has been a disciplinarian, which is necessary in a manager as players can never be bigger than the club.
    The exquisite ten years will only happen with a great manager, though, and the verdict on Arteta is unproven. The 2 teams which have had a great ten years in my lifetime, Liverpool and Man Utd, both had managers who had a lot of critics before going on their great runs, though. Bob Paisley was reckoned to be only a lieutenant and Alex Ferguson considered to be out of his depth after several years of failure. Without their trophy hauls, Arsenal would now be the greatest team in English football, let’s not forget that.
    Ah, but the owners, the Kroenke’s, they are the imponderables in my wonderful dream of a fantastic ten years. Could it happen with them? Hands up any Arsenal fans who think so? Please put up your hands, I can’t see any. Sorry, let me put on my glasses. Ok, my sight is good now. Can you put up your hands again? There must be something wrong with my glasses, I still can’t see any hands up.
    Make it real
    So is that it? My daydream, or it can become a reality? I will take you back to the Arsene Wenger magic years of 7 FA Cups, 3 Premier Leagues, and 7 Charity Shields and an Invincible year over more than 20 years. I was ecstatic with that and I truly never expected it when he took over. Still a long way short of Bob Paisley’s achievement, though. And if Chelsea or Man City have such a ten years I would have to listen to them shouting in my face. My face doesn’t want that.

    Wenger gave me reason to dream
    C’mon Arsenal. Give us the Liverpool 10 years from 2022 to 2032. Or even 2023 to 2033. But don’t leave it too long, I am not getting any younger and I would love to be able to argue that my team is truly the best, better than all the rest, better than anyone. And Arsenal are the greatest football team.
    Арсенал победи Саутхямптън с класическото 3:0 в мач от 16 кръг на Висшата лига. Точни за Лондончани бяха Александър Лаказет (21 минута), Мартин Йодегор (27 минута) и Габриел Магаляеш (62 минута). Домакините започнаха срещата мудно, но постепенно напипаха правилния ритъм и с 2 бързи попадения на сметката си успокоиха своите привърженици. Именно за тази част от играта и несигурността пред хората в червено и бяло говореше Микел Артета на пресконференцията преди двубоя. Испанския наставник на ''топчиите'' спомена, че желае от своите момчета да се научат да затварят двубоите си след като поведат в резултата. Иначе Александър Лаказет изведе Лондончани напред след много стилно разиграване на отбора (асистенция на Букайо Сака), а само 6 минути по-късно, Мартин Йодегор отбеляза в 3 пореден мач в първенството (асистенция на Киърън Тиърни). През втората част Арсенал наложи почти пълна доминация на терена, като все пак се наложи в някои от ситуациите Аарън Рамсдейл да прави спасявания. Младокът записа 8 суха мрежа на сметката си откакто се присъедини в клуба, а освен намесите му, впечатление правят и неговиите реакции, когато съотборниците му отбележат попадение. Празнува така, всякаш самият той се е разписал. Не бихме сгрешили ако отчетем, че такава страст под рамките на вратата на Арсенал не е имало от Йенс Леман насам. Габриел Магаляеш заби 3 попадение за Арсенал в двубоя, дошло след изпълнението на ъглов удар. Именно тогава някъде дойде и пълното успокоение за домакините и усещенията бяха за предстояща комфортна и заслужена победа. Победа, която означава, че Арсенал затвърди домакинската си форма през тази кампания и в момента е един от двата отбора с най-добри показатели по спечелени точки у дома - 19 на брой. Класирането от своя страна показва, че Лондончани заемат 6 позиция с общо спечелени 26 точки на този етап. Сякаш хората на Микел Артета трябва да помислят и за формата си в гостуванията, която до този момент не изглежда никак обнадеждаваща. В тази статистика Арсенал заема едва 11 позиция със 7 спечелени точки и голова разлика 6:16. След този двубой е нужно и да се отчете това, че Пиер-Емерик Обамеянг отсъстваше от групата, но не поради контузия, наказание или здравословни причини. Нападателят за кой ли път си е позволил своеволия, като според спекулациите не се е появил на тренировка през седмицата. Представяте ли си Патрик Виейра например да пропусне занимания на тима?! Единственото общо между двамата е това, че са капитани и че трябва да служат за пример на колегите си. Е, в случая се надяваме ЕСР и Букайо Сака да не последват примера на своят капитан. Мартин Киоун заяви в интервю след мача, че Микел Артета трябва да помисли за капитанската лента и да я даде на някой друг. Този проблем е наистина голяма тежина на плещите на клуба през последното десетилетие. Всички ние помним държанието на Вилиям Галас след едно поражение от Бирмингам Сити или пък начина, по който си тръгнаха състезатели като Робин Ван Перси, Франсеск Фабрегас и Лоран Косчиелни. Да не говорим за думите на Гранит Джака при една ситуация не толкова назад във времето. Ние като привърженици помним такива неща... Още подробности от двубоя снощи в следващите редове.

    Стартов състав: Аарън Рамсдейл, Такехиро Томиясу, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Киърън Тиърни, Букайо Сака, Томас Партей, Гранит Джака, Габриел Мартинели, Мартин Йодегор и Александър Лаказет (С).

    Резерви: Артур Оконкво, Роб Холдинг, Седрик Соареш, Нуно Тавареш, Мейтланд-Найлс, Самби Локонга, Смит Роу (завръщане след травма в слабините), Никола Пепе и Еди Нкетиа. В групата за двубоя не фигурираха имената на Бернд Лено (травма в слабините), Сеад Колашинац (контузия на глезена) и Пиер-Емерик Обамеянг (вече споменахме причината).

    Смени в хода на двубоя: Роб Холдинг вместо Габриел Магаляеш (69 минута), Самби Локонга се появи на мястото на Гранит Джака (81 минута), а Александър Лаказет бе заменен от Никола Пепе (83 минута).

    Жълти картони: Габриел Магаляеш (още в 3 минута) и Букайо Сака (17 минута).
     

    Фото кредит: Премиърлийг official

    Микел Артета след края на мача: ''Започнахме малко бавно и тромаво, като в началните 15 минути на срещата бяхме разконцентрирани в действията си. Именно някъде след тези 15 минути вече бяхме по-сигурни и топката започна да се движи. Постепенно овладяхме положението и наложихме контрол на терена. Отбелязахме след страхотна комбинация и нещата започнаха да си идват на мястото. Второто ни попадение ни вдъхна още повече кураж и след него заиграхме още по-силно. На фона на поражението ни през миналата седмица, бих могъл да кажа, че се представихме далеч по-добре и по начин, по който искам да го правиме и занапред. Постигнахме добър резултат и гледаме напред към двубоя с Уест Хям. Колкото до Обамеянг се наложи той да остане извън групата. Наказанието е дисциплинарно. Има правила в този клуб и те трябва да се спазват от всички.''

    Следващата среща на Арсенал е на 15 декември, сряда, от 22:00 часа българско време. В нея, ''артилеристите'' приемат състава на високо летящия Уест Хям. Екипът на "Арсенал България" пожелава на всички наши читатели хубав и приятен завършек на уикенда.


    Автор: Пламен Томов
    Днес е специален ден за всички привърженици на Арсенал на земята и в морската шир, защото нашият любим клуб празнува деня на своето създаване! Някъде в късната октомврийска есен на 1886 година, шотландецът Дейвид Данскин заедно със своите приятели оръжейните работници Илайджа Уоткинс, Джон Хъмбъл и Ричард Пиърс решават да се събират и да ритат топка в своето свободно време в Уулич, Лондон. Те, заедно с двамата бивши играчи на Нотингам Форест Фред Биърдсли и Морис Бейтс вдъхновяват общо 15 мъже да дадат по някой друг шилинг, за да си закупят топката с която да практикуват набиращата популярност игра. Към месец декември си уреждат своя първи двубой срещу Ийстбърн Уондърърс. Датата е 11 декември 1886 година, като тези мечтатели нямащи, нито екипи, нито име с което да се представят, както и игрище успяват да победят с 6:0! Тогава били известни със скромното Дайъл Скуеър. По-късно, на Коледа, в лондонския пъб Ройъл Оук на чаша грог приемат за име Ройъл Арсенал, като комбинация от името на кръчмата и това на оръжейната фабрика. Освен това получават, като подарък от Нотингам Форест комплект червени фланелки, които приемат за свой цвят и решават да се занимават сериозно с играта Футбол. Така в рамките на около два месеца се ражда едно от най-известните имена в света на спорта, синоним на традиции, реликви, страст, любов и успех. Ражда се Арсенал Лондон!

    Прочутите червени екипи, които приемат белия цвят на ръкавите през 1933 година по идея на Хърбърт Чапмън
    През своята история видяла декади на успех и величие, но и такива на разочарования и болка, „топчиите” се превръщат в отговора на Лондон към доминацията на отборите от северозападна Англия. Със завоюваните 13 шампионски титли, 14 рекордни купи на Футболната асоциация, 2 купи на Футболната лига, 16 Камюнитии/Чарити шийлд, 1 Купа за стогодишнината на футболната лига и 2 европейски отличия са един от трите най-успешни английски отбора в историята. В книгите за рекорди е и онази титла без загуба от 2003-04 година, с което е изравнено и подобрено постижението на първите шампиони от Престън Норт Енд.

    Съставът на Арсенал, който печели първата си титла на Англия през 1931 година
    Клубът, обаче има и много десетилетия белязани с провали на и извън терена, което донякъде носи и онзи особен колорит около „червено-белите” от Излингтън. Любимият тим на Кралицата е дал на играта величави имена като Хърбърт Чапмън, Джодж Алисън, Том Уитъкър, Джордж Греъм, Арсен Венгер, Денис Бергкамп, Тиери Анри, Тони Адамс, Иън Райт, Джо Мърсър, Клиф Бастин, Тед Дрейк, Алекс Джеймс, Еди Хапгууд, Лиъм Брейди, Роберт Пирес и мн.др. Арсенал ще остане в историята с първите номерирани фланелки още през 1928 година, когато на 25 август излиза с такива в мач срещу Дъ Уенздей, въвеждането на прочутата система за игра WM, първи мач предаван по телевизията когато на 16 септември 1935 година са играли Арсенал срещу резервите на клуба, първия доминиращ състав правещ династия във футбола, когато през 30-те години на 20 век е безспорно най-силния тим в света. Тогава в мач срещу Световните първенци от Италия, за състава на Англия стартират 7 футболисти на Арсенал и това е ненадминато постижение и досега в историята на английския футбол, а победа с 3:2 е характеризирана като „Битката за Хайбъри” от 1934 година. В тези години е записано и най-високото посещение в историята на клуба, като 73 295 зрители присъстват на домакинския мач със Съндърланд на 9 март 1935 година. Арсенал е намерил място и в литературата, като двама титани са били вдъхновени от "Великия клуб". Онзи странен мач с Динамо Москва през есента на 1945 година, кара Джордж Оруел, да напише есето The sporting spirit, където описва спорта като война без изстрели. Именно, обаче Втората световна война спира възхода на нашия велик клуб точно в неговите най-хубави и романтични години, като 9 футболисти губят живота си в нея и това е най-пострадалия тим в Англия. Битието на обикновения футболен запалянко с неговите надежди, мъка и радост идваща от любимия отбор е описана в книгата Fever pitch. Един истински шедьовър за великата игра на пожизнения фен и брилянтен писател Ник Хорнби.

    Fever pitch!
    7 „артилеристи” са вдигали Световната купа, като играчи на клуба с което „Арсенал” е пред своите конкуренти в Англия. Джордж Ийстъм с Англия през 1966 година, Патрик Виейра и Еманюел Пети с Франция през 1998 година, Франсеск Фабрегас със Испания през 2010 година и германските национални състезатели Месут Йозил, Пер Мертезакер и Лукас Подолски през 2014 година са истински легенди на световния футбол.

    „Непобедимите` 49“ от 2003/04
    Ние от "Арсенал България" Ви пожелаваме много върхови емоции, посещения на мачове на отбора, титли и купи на които да се радваме взаимно!
    Помнете кои сте, помнете какво сте и помнете кого представлявате!
    Честит Рожден Ден, Арсенал!
    Happy birthday to The Asrenal FC!

                                                                                                     Футболна носталгия
    П.с. Статията, с която подновихме живота на нашата интернет страница през юни е свързана с основаването на клуба, шотландската връзка в този процес и въобще в историята на Арсенал.
    Предлагаме Ви линк към нея:
     
     
    Арсенал приема Саутхямптън в мач от 16 кръг на Висшата лига. Лондончани посрещат кръга на 7 място във временното класиране с 23 точки на сметката си, докато ''светците'' са на 16 позиция с 16-точков актив. Двата отбора се срещнаха за последно в двубой от първенството на 26 януари тази година. Тогава, на Сейнт Мерис, Арсенал победи опонента си с 3:1, като само 3 дни преди това, Саутхямптън изхвърли ''артилеристите'' от борбата за ФА Къп. Утрешната среща е поредната такава със статут на задължителни 3 точки за хората на Микел Артета, особено с оглед поредните загуби като гости на Манчестър Юнайтед и Евертън. Витаят доста въпроси, свързани с предстоящия двубой, като само малка част от тях са: ''Ще играе ли Никола Пепе?'', ''Кой ще води атаката?'', ''Самби Локонга или Гранит Джака, кой ще бъде титуляр?'', ''Нуно Тавареш или Киърън Тирни?'' Отговорите на всички тях ще разберем след около 24 часа. 

    Кога: Утре, 11 декември, от 17:00 часа българско време.

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон.

    Телевизия: Срещата няма да бъде предавана по българските телевизии.

    Рефер на двубоя: Джаред Джилет. 

    Новините в отбора на Арсенал: Сигурното в случая е това, че Сеад Колашинац няма да попадне в групата. Босненският национал все още лекува травма на глезена, а очакванията остават той да се завърне в игра в началото на следващата календарна година. Под въпрос за утре са Бернд Лено и Смит Роу. И двамата са с проблеми свързани в областта на слабините и ще преминат през късни фитнес тестове за да бъде оценено тяхното физическо състояние. Всички останали състезатели на клуба са здрави, включително и Габриел Мартинели.
    Аарън Рамсдейл спечели наградата за играч на Арсенал за месец ноември. Това бе и отличие под номер 2 за него в тази класация от 3 възможни такива до този момент. 
    Амани Ричардс подписа своят първи професионален договор с Арсенал. 17-годишният нападател се присъедини към школата на клуба през месец март тази година, идвайки от Челси. Амани е израснал в Ислингтън и също така е младежки национал на Англия. До този момент младокът е записал 6 мача за отбора на Арсенал до 18 години, като в тях има и 1 отбелязано попадение. ''Да играя за Арсенал бе мечта за мен. Израснах подкрепяйки този клуб, а сега имам шанса да браня цветовете му. Чувството е неописуемо.''



    Част от думите на Микел Артета преди мача: ''Тук сме, за да печелим мачове. Последните два пъти не успяхме да го сторим и се чувстваме разочоровани, особено от начинът, по който допуснахме това да се случи. Мисля, че заслужавахме повече от последните ни две срещи. В крайна сметка трябва да приемем реалността. След като загубихме от Ливърпул например, успяхме да се реваншираме като победихме Нюкасъл. Това е, което искаме и сега. Ответна реакция. Нещото, което желая да променим, е това да имаме повече характер след като отбележим първото попадение в даден мач. Трябва да се научим да приключваме двубоите си. 
    Артета коментира и взаимоотношенията си с капитана Пиер-Емерик Обамеянг: ''Връзката ми с всички играчи на клуба е на едно високо ниво. Това, че понякога се налага да правя избори далеч не означава, че не се разбирам с някой от състезателите си. На въпроса дали Обамеянг ще бъде продаден бих могъл да отбележа само това, че никога не сме коментирали подобна тема. Когато някое от момчетата е в труден период, то нещото, което бихме могли да направим първо, е да му окажем подкрепата си.''
    По темата дали Александър Лаказет ще подпише нов договор: ''Отговорът ми на този въпрос е същият като този, който дадох във всеки един друг път, когато ме попитате това.''
    По темата свързана с Еди Нкетиа: ''Остават му 6 месеца до края на договора и проведохме няколко разговора с него, а също така и с неговия агент. Всички ние искаме да достигнем до най-доброто решение що се касае до него. Еди знае колко много го ценя като играч, а също така е наясно с това, че искам да го задържа в този клуб.''
    Артета за Смит Роу: ''Днес той беше на тренировките на отбора. Истината е, че се чувства все по-добре. Надявам се, че ще разполагаме с него срещу Саутхямптън.''
    За самият двубой: ''Те са динамичен отбор. Играят агресивно и се справят добре в предни позиции. Очаква ни сложен мач. Разбира се, че излизаме за победа.''






     
    Евертън надигра Арсенал с 2:1 в последен мач от програмата на 15 кръг във Висшата лига. Лондончани поведоха с 1:0 в заключителните секунди на добавеното време на първата част, след попадение на Мартин Йодегор (асистенция на Киърън Тиърни след центриране от левия фланг в наказателното поле). Все пак, Ричарлисон (2 други негови гола бяха отменени заради засада) изравни резултата в 79 минута след удар с глава. И точно когато изглеждаше така, че двата отбора ще си поделят точките на Гудисън Парк, Демарай Грей прати гостите в нокдаун с феноменален изстрел, който ни напомни един подобен гол на Уейн Рууни срещу Дейвид Сиймън. Следват няколко извода. Втора поредна загуба за хората на Микел Артета в първенството. Поредно разочороващо представяне за състезателите в червено и бяло, като за 90 минути игра, те отправиха едва 3 точни удара по посока противниковата врата. За пореден път ''лидерите'' на отбора не се доказаха като такива. За кой ли път през последните години Арсенал дава живинка през сезона на своите ''мъртви'' противници. И още, и още... Определено това бе вечер, която всички ние ще искаме да забравим бързо. Какво следва оттук натам обаче?! На първо място или поне на хартия, Арсенал е длъжен да спечели двубоите си до края на календарната година. Саутхямптън (Д), Уест Хям (Д), Лийдс Юнайтед (Г), Съндърланд (Д, Карабао Къп), Норич (Г) и Уулвърхямптън (Д). 
    Чувствайте се свободни да споделите своята градивна критика в коментарите.

    Стартов състав: Аарън Рамсдейл, Такехиро Томиясу, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Киърън Тиърни (завръщане в състава), Томас Партей, Гранит Джака (завръщане в състава), Букайо Сака, Мартин Йодегор, Габриел Мартинели и Александър Лаказет (C).

    Резерви: Артур Оконкво, Седрик Соареш, Нуно Тавареш, Роб Холдинг, Самби Локонга, Мохамед Елнени, Никола Пепе, Еди Нкетиа и Пиер-Емерик Обамеянг. Бернд Лено, Смит Роу и Сеад Колашинац не фигурираха в групата за двубоя поради контузии.

    Смени в хода на двубоя: Нуно Тавареш вместо Киърън Тиърни (65 минута), Еди Нкетиа се появи на мястото на Габриел Мартинели (71 минута), а Александър Лаказет бе заменен от Пиер-Емерик Обамеянг (85 минута). 

    Жълти картони: Гранит Джака (63 минута) и Мартин Йодегор (74 минута). 
     

    Фото кредит: Premierleague official

    В момента ''артилеристите'' заемат 7 място с 23 точки на сметката си. Следващата среща на Лондончани е на 11 декември, събота, от 17:00 часа българско време, домакинство на Саутхямптън.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...