Jump to content
  • Entering the Twilight Zone
    A strange season, the strangest yet. And about to get even stranger? Probably. Arsenal are halfway along with a few others. Where can we end up? Today I am going to come up with a few scenarios and in the end, plump for what I feel will happen. There are lots of variables but some conclusions can be drawn all the same.
    The first is that it will be a low points season. However that may not translate into 4th place as at the moment that is looking high.  Looking at the table as it is now 20/1/2021 and giving Man City, Man Utd and Liverpool wins in their final matches for halfway as they all look winnable, let’s see where we are.
    Can We Win All Our Matches? Maybe In a Parallel Universe?
    Arsenal, if we win all our matches, will have 84 points. City, on the above scenario will be at the turn on 41 and top. A repeat for them would be 82, a low total by recent years. By that logic, Arsenal need to win all their matches to claim the league. However, if we could, I feel that this year it would be enough. Realistically, though, the league is not a likely option. Even the most blinkered Gooner won’t think we can win the championship this year. Maybe not impossible but close to it.
     A typical Arsenal training session this year
    So what else is out there for us? Let’s say we repeat the first 19 total of 27 points. That gives us 54 points. We had 56 last year and 8th. I would say outside the Europa league spots and somewhere between 8th and 11th. No danger of relegation but a mediocre season and hoping to win one of the 2 cups left to grab a Euro spot. We are all hopeful that we can do better than the first half, but we need to win a lot more I feel to grab the prize we want, Champions League.
    Can We Win Our Weirdest Wenger Trophy?
    The lowest ever 4th place was Liverpool in 2004 with 60 points. That is very doable for us, we would only have to be 6 points better over the next 19 to get that. However, Liverpool will be on 37 points at halfway on the above scenario and that is 74 on a repeat. As the other teams around them are close enough it seems to me that 70 or more is the target. So now we need 70+, can we get that? That is at least 16 points better than the first half or 43 points, better than any team has managed so far with City, if they win their last 2, on 41 as I proposed above. We will need a very strong finish to the season to get Champions league.  And by the way, our worst ever 4th place was 67 points in 2006.
    We Don’t Know Who We Are.
     Seems we don't need a second goalkeeper like normal teams
    One problem we are facing is that nobody seems to know our best 11. Leno in goal for sure as we don’t seem to have anyone else. Tierney and Cedric for me as fullbacks. Or maybe Maitland Niles instead of Cedric. Bellerin is poor at the final ball. Holding has grown into the job but Gabriel and Mari could be our best bet. Smith Rowe, Partey, Xhaka and Saka with Auba and Lacazette up front but if Martinelli gets fit I would prefer him. But I guess there is no agreement as to our best 11. Can we put a strong enough winning run together, though? A couple of injuries to key players like Leno, Tierney, Saka or Smith Rowe and we could be in trouble. We have a young side, and we badly need to keep them and develop the others coming through, and with that in mind, I could live with a mediocre season if necessary as long as we develop the kids. They will come good for us.
     Injuries to key players could derail us
    Is That Light a Train Coming Through The Other Side of The Tunnel?
    One possible chink of light is our last six matches, all winnable with Chelsea the toughest. If we are in with a chance by then we could pile on the points and maybe even squeeze into the big prize and Champions league.
    So what do I think? I think we will end up with around 64, and that may get us Europa league. If we don’t improve our points total enough, I think that will affect our cup chances so this year we may not have a back door to Europe. A bit better than that 64 and we are challenging for Champions League. And that  would be to me science fiction, but it is a weird season.
    Ozil, Mesut Ozil!
    He's a superstar from Germany!
    Ma-drid, sold him to us,
    And they went and bought a chimpanzee.
    Това беше първата песен, с която феновете на Арсенал посрещнаха звездното си попълнение преди 7.5 години, която съвсем точно обрисува и  ситуацията, в която се случи трансфера му. Реал искаха отчаяно Бейл, но нямаше как да стане, без да продадат някого. Арсенал пък имаха нужда от топ-трансфер, защото бяха минали почти  10 години от преместването на клуба на новия стадион, а от обещанията за инвестиции в състава и превръщането на Арсенал в европейски колос от ранга на Байерн Мюхнен (по думите на Газидис) останаха само обещания.  И за да не нарушат финансовия феърплей, от Реал решиха да продадат Йозил, а Арсенал бяха един от малкото (а може би единственият) клубове, които можеха да си позволят подобна трансферна сума.
     Така започна бракът по сметка между немския национал и „артилеристите“.
    Световен шампион, един от най-добрите подавачи в света, неизменен титуляр в Реал (Мадрид)  с 10 гола и 24!? асистенции в 52 мача в последния си сезон за „белия балет“ в отбор, чиито трансферен рекорд  дотогава бяха 16.5 милиона за Андрей Аршавин от Зенит (Ст.Петербург).  Пристигането на Йозил  носи небивала еуфория в съблекалнята, на трибуните и в директорските ложи.   
    Арсен Венгер изгради тактиката на отбора си в услуга на германския магьосник. Номинално поставен на едно от двете крила и почти изцяло освободен от защитни функции, Йозил разполагаше със свободата да прави каквото си иска в половината на съперника. Природната му интелигентност, усещането му за движението на футболистите по терена и „очите* му в засада“, които виждаха бъдещето както никой друг го превърнаха в едно от най-силните оръжия на Арсенал. С пристигането на чилийското торпедо Алексис Санчес от Барселона ( 21 гола и 16 аситенции в 54 мача) , Арсенал се превърна в състав способен да победи всеки съперник.
    Първите години от брака бяха изключително щастливи. Две поредни купи на FA, завръщане в борбата за титлата, великолепен футбол, висок отборен дух и Йозил, който асистираше на воля.
    Още преди да заиграе за Арсенал, феновете го обожаваха,а  когато започна да играе,  те пееха :
    We've got Ozil...
    Mesut Ozil...
    I just don't think you understand.
    He's Arsene Wegner's man,
    He's better than Zidane,
    We've got Mesut Ozil...
    Йозил си тръгна след  254 мача, 44 гола , 77 асистенции , 4 купи на ФА, 4 Комюнити Шийлд, рекорди за най-много създадени шансове за гол в рамките на един сезон за всички 5 топ първенства, най-много създадени голови положения в един мач във ВЛ и още ...
    Но няма тъга в тази раздяла. Само облекчение, че бракът по сметка най-накрая приключи.
    Ще потърсим отговорите на въпроса „защо се стигна дотук?“  в следващите редове.
    През последното десетелетие договорите на водещите играчи на Арсенал бяха един огромен проблем за Венгер и за съжаление назначението на Газидис не доведе до нищо положително в тази посока. Дори напротив.
    Голямата бомба беше заложена през лятото на 2017-та, когато ръководството не поднови договорите на Йозил и Алексис. Не е ясно какво е правил Иван Газидис през това лято, но сигурно е, че не извикал  агентите на двамата и да им кажат „Пичове, ние вярваме, че вашите момчета са бъдещето на Арсенал, предлагаме ви 3-годишни договори за по xxx xxx паунда на седмица, имате една седмица да решите. Ако отговора ви е „не“, имате две седмици да им намерите нови отбори. Трансферните суми, които очакваме са от порядъка на....“  Най-вероятно  изпълнителеният директор, мениджърът  и новоназначените по това време главен скаут и финансов директор  не са само не са работили в синхрон, а всеки поотделно се е борил за слава пред неособено заинтригувания собственик. И  както стана с Фабрегас, Саня, Насри и много други, Арсенал беше поставен от хората, които трябва да пазят интереса на клуба, в неизгодна позиция за пореден път. Крайният резултат бе, че Алексис бе заменен за Мхитарян (класическа сделка тип „кон за кокошка“), а Йозил получи изключително щедър договор, но напрежението около целия процес и самото напускане на Алексис доведоха до спад във формата на отборa и 6-тото място в края на сезона беше естествено следствие на това.
    Венгер си тръгна и най-логичното нещо, което би трябвало да се случи е, че новозначеният старши треньор в лицето на Емери, е да има поставена задача да гради играта около звездата си и най-скъпоплатения играч в отбора. Уви, Емери така и не престана да експериментира със схемите на игра и с позицията на Йозил, която доста често се оказваше на пейката.
    И така Арсенал направи всичко възможно да накара най-скъпоплатения си играч да се чувства неособено щастлив.
    Самият Йозил също не си помагаше много. Снимките му  с  недолюбвания на запад от София Ердоган, отказването от немския национален отбор по доста скандален начин, още по-скандалните  коментари по адрес на Китай, които доведоха до преки многомилионни загуби за Арсенал и до „болки в гърба“ и отсъствие от терена за самия Йозил, a отказът му да намали заплатата си в следствие на пандемията поствиха под сериозна въпросителна работнатата му етика и отдадеността му към клуба.  И ако перефразираме надписа, с който позира Гарет Бейл преди време,- „ Уелс, голф, Мадрид в този ред” , в случая на момчето от Гелзенкирхен би звучал така „Ердоган, уйгурските мюсюлмани в Китай, семейството, Арсенал, в този ред“.
    Неуместното му предложение да плаща заплатата на Гънърозавара  дори не заслужава да бъде коментирано.
    В крайна сметка неизбежното се случи и Йозил се прибра в Истанбул. Бракът по сметка приключи.
    Тъжно е, че Йозил, подобно на Бейл, забрави за отговорностите си към работодателя си, който му плаща пребогато, за да играе футбол.
    Тъжно е, че Арсенал за пореден път се разделя по нелицеприятен начин с един от най-значимите си футболисти – Фабрегас, Насри, Саня, Уилшър, Касорла, Жиру, Рамзи – прекалено дълъг списък за клуб от такъв ранг.
    Хубавото е, че Йозил  остави следа в клуба, беше един от най-обичаните футболисти на Арсенал, вкара доста голове, подаде за още повече, но най-вече- създаваше красота на терена.
    За нас, българските фенове на Арсенал, ще остане изключителния спомен онзи незабравим рейд в 23:27 на 01.11.2016 на стадион „Васил Левски“, завършил с гол във вратата на Владо Стоянов, отпразнуван в НАШИТЕ СЕКТОРИ.
    Благодарим ти, маестро, за прекрасните спомени и съжаляваме, че пътищата ни се разделят по този начин!

     
    P.S. Венгер за Йозил след 7:50 
     
     
    *His eyes are offside (2) Mesut Ozil his eyes offside  - песничката, с която феновете на противнковите отбори се подиграваха с изпъкналите очи на Йозил.
    Арсенал победи с класическото 3:0 Нюкасъл в мач от поредния кръг на Висшата Лига. „Топчиите“ изнесоха много солидна продукция, особено през второто полувреме и абсолютно заслужено стигнаха до трите точки. Точни за домакините бяха Пиер-Емерик Обамеянг в 50‘а и 77‘а минути и Букайо Сака в 60‘а.
    Микел Артета излезна с леко променен състав, в сравнение с последният мач срещу Кристал Палас миналата седмица. Ето кои бяха стартовите единадесет: Бернд Лено, Киърън Тиърни, Давид Луиз, Роб Холдин, Седрик Соареш, Гранит Джака, Томас Партей, Пиер-Емерик Обамеянг, Емил Смит-Роу, Букайо Сака, Алекс Лаказет. Направи впечетление, че Ектор Бейерин получи почивка и бе оставен на скамейката, а пък в игра се завърнаха Киърън Тиърни и дълго чаканият Томас Партей. Арсенал стартира мача добре, като още от първата минута започна с атаките. Усещаше се, че някак отборът играе по-спокойно в нападение, вероятно именно заради ганаеца, който даваше сигурност в центъра заедно с Гранит Джака. Нападението също беше разнообразно, като Смит-Роу търсеше празните пространства към Сака, Обамеянг и Лаказет. Последните, обаче не бяха точни в завършващата фаза, а капитанът ни дори се отличи с фрапиращ пропуск, нацелвайки гредата на празна врата, след атака започнала от Смит-Роу и извеждащ пас на Сака. Вероятно всички си помислихме едно и също. Кога ли ще се отпуши най-после? Тук, отдаваме заслуженото и на защитата в червено-бяло, която в пореден мач се справи много добре и не даде никакви поводи за треперене на нас и възможности пред нападателите на „свраките“. До гол не се стигна и така двата отбора се оттеглиха за почивка при нулево равенство.

    Втората част започна по подобие на първата. Арсенал продължаваше да търси гола и да играе приятно и разнообразно в атака. Лаказет пропусна да открие след добро спасяване на вратаря на гостите. Това, обаче, не пропусна да направи Обамеянг и да отпуши най-накрая головата си сметка, след известно прекъсване откъм головете от игрови ситуации. Това стана в 50‘а минута, след като бе намерен чудесно по левия фланг от Томас Партей. Габонецът напредна по крилото и хладнокръвно откри резултата.

    Това, като че ли даде допълнителен импулс на „артилеристите“, които продължиха с доброто си представяне. В 60‘а минута блеснаха момчетата от школата. Смит-Роу напредна от ляво, направи няколко добри финта, с които залъга защитник, намери прекрасно Сака на границата на малкото наказателно поле, а последния без проблем покачи на 2:0.

    Домакините продължиха да играят освободено и приятно за окото. Лаказет, на два пъти пропусна да направи резултата класически, но това стори отново Обамеянг, вкарвайки втория си гол в мача. Минутата бе 77‘а, когато Седрик напредна от дясно, получил топката от Сака, намери Обамеянг на границата на малкото наказателното поле, а последният отбеляза за 3:0. При гола, останаха съмнения, че топката е напуснала терена, но на видео повторение се видя, че много малка част от нея е на линията. В крайна сметка голът бе зачетен. Това бе и по-интересното в този двубой. Краен резултат - Арсенал – Нюкасъл 3:0.

    „Доволен съм от показаното. Играхме с желание и настроение. Това трябва да правим всеки мач и да подобряваме играта си. Обамеянг е вкарвал цял живот, не съм изненадан, че продължава да го прави. Бях сигурен, че отново ще започне да бележи голове, но трябва да бъде поздравен за характера, който показа под напрежение през по-трудните си периоди. Партей е страхотен, всички видяхте какво може в центъра на терена. Всички видяхме какво можем като отбор, мисля че сме в не лоша серия, която стартира след победата срещу Челси. С всеки мач трупаме повече увереност и наша работа е да се погрижим това да не спира. Йозил минава медицинските прегледи в Турция, когато сделката стане официална ще си кажа мнението по въпроса.“, заяви мениджърът Микел Артета след края на срещата.

    След победата снощи, Арсенал се изкачи до 10‘о място във временното класиране с актив от 27 точки. Ако погледнем таблицата ще видим, че положението не е чак толкова зле, макар да е все още много много далеч от розово. Ние продължаваме да подкрепяме и да се надяваме на повече победи и представяния като вчерашното. А Вие, продължавайте да следите сайта ни за още много интересни и вълнуващи материали. Хубав ден от екипа.

    A Midsummers Nights Dream
    Last time we had just come out of the 70’s. We had beaten Liverpool and Juventus in semi’s. We gave Valencia a tough game in the Cup Winners Cup final. We played 70 matches and somehow came close to winning the league, losing a few at the end because of all the hard replays against Liverpool. We were ready to come out of the blocks. I was dreaming of a red and white year for 1980-81.
    We signed Kenny Sansom from Palace, who was a superb full back and all round footballer. He was one of the best England full backs ever and would go on to be an Arsenal legend.  Sadly, his is also at the end a tragic story and one day I will write about that. But his transfer was surreal. We had just bought Clive Allen and he went to Palace in a swap without ever playing. Rumours were flying that the Allen transfer was a setup.  And we had kept Liam Brady. He was training with the team. Except there came a nightmare. A Shakespearean twist.
     
     Kenny Sansom, a great buy from Palace
    The Merchant of Turin
    Gianni Agnelli II had other ideas. The immensely powerful Fiat owner who also owned Juventus decided Brady was his man.  It was an easy sell. Arsenal were being stingy and Brady was on a low wage even compared to some others in the squad. He was PFA player of the year and Arsenal player of the year for the past 3 seasons. It was crazy but Terry Neill (managers decided wages in those days) figured that Brady would never leave because he was pure Arsenal. He was on £300 per week and that suddenly jumped to £3,000. They gave him £250,000 just to sign on! Nobody on this planet would turn down that class of money.
     Agnelli made Brady an offer he couldn't refuse
    The annoying thing was that almost certainly if Neill had made him Arsenal’s top earner which he deserved as the best player, he may well have stayed. Arsenal, to this day, have kept this reputation of not wishing to spend money, a constant moan of the fans (letting go staff on low wages during Coronavirus being an egregious example), and this was just stupid. Brady was 24, recognized as one of the star players throughout Europe and should have had one of the top salaries in England. Instead he was a long way short of even being the highest paid at Highbury. I was very disappointed with Arsenal and a bit fed up. We can’t be a big club without the ambition to keep our top players.
    It Was Not As We Liked It
    I was looking enviously at Forest, who were willing to splash the cash for the best. The Spuds had brought in World Cup winners in Villa and Ardiles, Ipswich had brought in Thijssen and Muhren and others and were playing great football. Liverpool or Man U never worried about buying the top players. We sold our best. As I have said, in those days the manager had great power and our duo of Neill and Don Howe were letting us down. Bringing in Sansom was great as Rice and Nelson were coming to their end and John Devine had finally nailed down a place as full back. Our miserly attitude was the problem. Sansom, while a superb player, was a fullback and was no substitute for Brady, who ran our midfield. That was the low point for me, not Brady going. I don’t really remember much anger at him. He would have had to be crazy not to go.
     What we didn't want to see- Brady for Juventus
    I feel that this decision ultimately led to Neill losing the support of the Arsenal fans and the dark days that I could feel coming. We were just short of being great and we should have kept Clive Allen and Brady alongside Sansom. We were Arsenal. Where was our ambition?  Our courage? Gone missing when we needed it.
    The Tempest
    The first match of the season showed this, beaten by West Brom and then a draw against Southampton reflected our lack of bottle. Ipswich, Forest and even Aston Villa, showed you could challenge Liverpool, but not us, it seemed. Beating them over 4 hard matches the previous season seemed not to matter to the Highbury elite. We could, and should have been challenging. I was fed up. For the first time, I started looking at other teams and saying, why is that not us? This, for me, was the low point since I started following Arsenal.
    Okay, we beat Coventry and had our next match against the Spuds, who had flown out of the traps and looking like they could even win the league. We beat them 2-0 and Pat Jennings played superb as did our whole team. But the Tottenham hooligans had caused dreadful scenes before the match and it left a sour taste in the mouth. Fan violence is disgraceful and has no place in football for me. I don’t go to matches to be afraid but that was standard in those days and still today, there is a huge security presence at football matches. Have a laugh with the opposing fans but why hate them? They are you, they love football, only that they support a different team. Arsenal have one of the better reputations in London for this but it is more being the best of a bad bunch and we also have our nasty boys, willing to hospitalize opposing fans. Sickening.
    Was a Winter’s Tale coming?
    So, what happened in our matches? We came 3rd to Aston Villa and Ipswich so we did well, I suppose, but we won nothing. Spurs sent us home crying 1-0 in the League Cup 4th round and Everton gave us tears in our eyes in the 3rd round of the FA Cup 2-0. Spurs got their revenge also at White Hart Lane in the league 2-0. Spurs won the FA Cup, beating Manchester City in a replay 3-2 in a great final, with Villa and Ardiles playing superb. It is hard to claim supremacy in London that season because they won that and knocked us out of the League Cup. They finished 10th  but with a trophy.  And we had lost 3 and drawn one of our last six. For the first time, I wasn’t hopeful for the next season. We had our chance to make a statement and we didn’t. That moment, at the start, when we lost both Brady and Clive Allen, signalled to me that we just weren’t serious about being a great team. The people at the top didn’t want us to be Arsenal.
    Добър ден на всички читатели на най-осведомителната и професионално ориентирана фен страница в интернет на чуждестранен футболен клуб в страната. Тази на ‘’Арсенал България’’. Броени часове ни делят до началото на мача между отборите на Арсенал и Нюкясъл Юнайтед. Срещата е част от програмата на Висшата лига и е с начален час 22:00 българско време. Тя ще може да бъде наблюдавана пряко по Диема Спорт 2. Двата състава премериха сили съвсем наскоро, когато ‘’топчиите’’ постигнаха победа с 2:0 в 3 кръг за Купата на ФА. Дали и този път Лондончани ще съумеят да грабнат победата, предстои да разберем. В момента момчетата на Артета заемат 11 позиция във временното класиране с 24 спечелени точки. Опонентът от северна Англия е на 15 място с 19-точков актив. Космополитният Лондон срещу страстния Север. Един срещу друг отново. В следващите редове, ще надникнем върху по-важното в състава на домакините и ще обърнем внимание на дадената от Микел Артета пресконференция. Приятно четене.



    Няма как да не започнем с гръмката новина, която е свързана с Месут Йозил. Бившият немски национал вече е в турската столица Истанбул за да подпише договор с местния Фенербахче. Късно снощи, Йозил кацна в Турция, където бе посрещнат от официални лица на новия му футболен отбор. Месут напуска Арсенал като свободен агент, след като се съгласи да се откаже от оставащите си заплати до края на лятото. Те варират в размер на 7 млн. паунда. През тази кампания, плеймекърът не записа нито едно участие за ‘‘артилеристите‘‘ и една приказка вече е към своя край. Играчът бе привлечен в Арсенал от Арсен Венгер през лятото на 2013 година и записа 44 попадения и 77 асистенции с червено-белия екип. Всичко това в 254 официални двубоя. За Месут Йозил може да се говори и пише много. Именно по тази причина, съвсем скоро може да очаквате специален материал посветен на него в нашата страница. Благодарим на Йозил за всички спомени с екипа, особено за онзи прекрасен момент в София на стадион Васил Левски! Пожелаваме му успех във всички негови начинания.



    Продължаваме с новините в лагера на ‘‘червено-белите‘‘. Габриел Мартинели е на разположение за селекция довечера. Той тренира на пълни обороти и е готов да брани емблемата на клуба, след като получи усукване на десния си глезен по време на тренировка. Шотландският боец Киърън Тиърни е под въпрос и ще премине късни фитнес тестове за да бъде оценено състоянието му. По всичко изглежда, че контузията му не е сериозна и дори и да пропусне мача, то той ще бъде на линия в следващите няколко дни. Микел Артета няма да може да разчита на Пабло Мари в сърцето на отбраната. Испанският бранител е с травма на десния прасец и е получил натоварване. Очакванията са да видим Мари обратно в игра идния уикенд, когато са мачовете за Купата на Англия.



    Преди срещата довечера, баскът сподели. ’’Постигнахме някои важни резултати напоследък. Това е в основата на доброто ни представяне. Истината е, че срещу Кристъл Палас ни липсваше успех в последната третина на терена, което е от изключително значение именно срещу подобен тип противник. Имаме нужда от подкрепа от клуба и феновете. Всички те виждат какво се опитваме да изградим.’'

    Стана ясно, че Арсенал ще има нов директор на футболните операции. Неговото име е Ричард Гарлик. Очакванията са той да встъпи в длъжност в новия си клуб след края на сезона. По темата за неговото привличане, Артета добави. ’’Загубихме Хус в началото на сезона. Той имаше наистина важна роля в клуба. Имахме нужда от човек за позицията, който разполага с опит зад гърба си. Човек, който наистина да си разбира от работата и да има познания и връзки в английския и световен футбол. Някой, който да дойде с нова визия и нови идеи. Ричард със сигурност е кандидата, който търсехме и се чувствам удовлетворен от това. За момента, той ще продължи настоящата си работа във Висшата лига и ще видим кога точно ще се присъедини към нас.’’

    Цялото интервю на Артета може да проследите в официалния сайт на клуба.



    Въпреки че ’'свраките’’ се намират в доста трудна ситуация, няма никакви съмнения, че мача ще бъде труден. Той разбира се е поредния такъв от изключително значение по пътя към класиране в челните места на таблицата. Пожелаваме успех на нашите момчета и 3 точки в актива след последният съдийски сигнал. Не забравяйте, че във форума на ’’Арсенал България’’ може да направите своята прогноза за краен изход на срещата. Играта е с награда и в края на кампанията ще зарадваме един от Вас. Разделяме се с пожелания за спокоен понеделник и много поводи за радост.




     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...