Jump to content
  • Арсенал победи Нюкасъл Юнайтед с 2:0 в мач от 13 кръг на Висшата лига. И двете попадения на сметката на Лондончани паднаха през втората част на срещата, като точни бяха Букайо Сака (56 минута) и Габриел Мартинели (66 минута). Интересно е да се отчете това, че гола на Мартинели дойде само 96 секунди, след като той се появи в игра. Именно второто полувреме бе по-силното за хората на Микел Артета, като в него, почти всички действия се развиваха пред вратата на ''свраките''. Все пак, имаше моменти, в които Аарън Рамсдейл за пореден път да се намесва по изключителен начин. Победата не означаваше само 3 точки, но и добра реакция след загубата на Анфийлд миналата седмица. След този си успех, ''артилеристите'' продължават да заемат 5 позиция във временното класиране, но вече с 23-точков актив.

    Стартов състав: Аарън Рамсдейл, Такехиро Томиясу, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Букайо Сака, Томас Партей, Самби Локонга, Смит Роу, Мартин Йодегор и капитана Пиер-Емерик Обамеянг.

    Резерви: Бернд Лено, Киърън Тиърни, Роб Холдинг, Мохамед Елнени, Мейтланд-Найлс, Никола Пепе, Габриел Мартинели, Александър Лаказет и Еди Нкетиа. 

    Смени в хода на двубоя: Габриел Мартинели на мястото на Букайо Сака (принудителна смяна в 64 минута), Александър Лаказет замени Пиер-Емерик Обамеянг (76 минута), а Мохамед Елнени се появи на терена вместо Томас Партей (85 минута). 

    Жълти картони: Пиер-Емерик Обамеянг (76 минута).
     

     
    Микел Артета след края на двубоя: ''Тази победа беше много важна за нас. Направихме това, което искахме, а именно да се реваншираме на нашите привърженици. През втората част на мача успяхме да променим развоя на нещата и да се концентрираме. Като цяло контролирахме напълно случващото се на терена и след като поведохме с два гола преднина се чувствахме още по-сигурни в действията си. Впрочем, и двете ни попадения дойдеха след показване на хладнокръвие пред целта. Комбинациите при головете бяха много умели и тези момчета го заслужават. Колкото до Букайо Сака, истината е такава, че той сподели, че не се чувства добре и че няма да може да продължи участието си в срещата. Наложи се да го заменим. Утре ще продължим да наблюдаваме състоянието му изкъсо.''



    В следващият си мач, Арсенал се изправя срещу Манчестър Юнайтед на Олд Трафорд. Двубоя е част от 14 и междинен кръг на Висшата лига и ще бъде изигран в четвъртък, 2 декември, от 22:15 часа българско време.
     
    Лондончани приемат Нюкасъл Юнайтед в мач от 13 кръг на Висшата лига. Арсенал посреща този кръг на 5 място във временното класиране с 20 точки, докато гостите от североизточна Англия са на последната позиция с едва 6-точков актив. Сигурно е това, че и двата отбора има все още какво да гонят през настоящата кампания. Арсенал от своя страна ще иска да се реваншира и то пред своя публика за тежкото поражение в Ливърпул, а ''свраките'' ще се борят със зъби и нокти за своето оцеляване. Интересно ще бъде и това да видим един от продуктите на Хейл Енд на терена, но с цветовете на гостите - Джо Уилок. 

    Кога: Събота, 27 ноември, от 14:30 часа българско време. 

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Стюарт Атуел.

    Новини: В групата за мача със сигурност няма да фигурират имената на Сеад Колашинац и Гранит Джака. Босненецът все още лекува травма на левият си глезен, която получи по време на последната пауза за националните отбори. Очакванията са той да се завърне към пълноценни тренировки в началото на следващата година. Положението при Гранит Джака е такова, че лекуването на контузията в дясното коляно върви по-добре и от очакваното и от клуба съобщиха, че той ще бъде на разположение в края на тази година. Всички останали състезатели в отбора са здрави и на линия за днешното домакинство. 



    Част от думите на Микел Артета преди двубоя: ''Ще бъде страхотно да видим Джо Уилок обратно на Емиратс. Всички ние много го обичаме и беше наистина трудно решение дали да го продадем или не. В крайна сметка, той е едно младо момче, което има нужда от игра и аз разбирам това. В момента Джо се намира в търсене на своето ново предизвикателство. 
    В Нюкасъл се случиха доста промени напоследък. Вече разполагат с нов мениджър и нов треньорски щаб. Сами може да видите и начинът, по който изиграха последният си двубой в първенството. Всичките тези неща са нови в този клуб. Очаква ни сложен двубой, който искам да спечелим, разбира се. Искам да покажем едно високо ниво.'' 



    Игра с прогнози във форума на ASCB: 


    Бихте ли могли да си представите, колко трябва да бъде уважаван един футболен клуб от съперниците си, за да произведат трофей в негова чест?! Трофей, който в момента е изложен в клубния музей на ФК Порто. За да стигнем до този малко известен епизод от историята на Арсенал, ще трябва първо да се върнем малко по-назад във времето, когато са положени основите на един супер отбор. 

    1925 година е знакова в историята на Арсенал (по онова време клуба е носел името The Arsenal, което се употребява и до ден днешен). Хърбърт Чапман е назначен за мениджър на ''артилеристите''. Зад неговото назначение стои Сър Хенри Норис, който по това време е мажоритарен акционер в клуба, a през 1913 година сменява местонахождението му от Югоизточен в Северен Лондон. Това преместване от The Manor Ground (игрището в Плъмстед, на което Уулич Арсенал е играел домакинските си мачове по онова време) на Arsenal Stadium е стъпка, която предотвратява изчезването на този клуб, поради надвисналата опасност от тотален фалит. С пристигането на г-н Чапман в северната част на Лондон, пристига и налагането на доминация от страна на Арсенал на домашната сцена. Хърбърт Чампан започва да работи по 5-годишен план, който да донесе успехите на Хайбъри (неофициалното, но и по-известно име на стадиона). И точно в края на поставения срок от 5 години, Арсенал печели първият си трофей. Годината е 1930-та, когато на финала на ФА Къп е победен Хъдърсфийлд Таун с резултат 2:0. Попаденията в срещата са дело на Алекс Джеймс и Джак Ламбърт, а онзи 26 април завинаги ще остане в историята на състезанието. Това е първият финал, в който и двата отбора излизат на терена подредени един до друг в две успоредни редици. По този начин те отдават почит на г-н Чапман, който преди да ръководи Арсенал е мениджър именно на Хъдърсфийлд. Тази традиция двата отбора да излизат по този начин във финалът за отличието е запазена и до днес. Истината е, че за постиженията на Хърбърт Чапман с Арсенал биха могли да се напишат не статии, а книги. Системата за успех на този визионер е била до толкова силна, че тя продължава да бъде успешна дори и след неговата внезапна смърт през 1934 година (в края на този материал ще откриете няколко други такива, които да напомнят за делата на г-н Чапман и Сър Хенри Норис). След като той умира от кратка пневмония, делата му са продължени от Джо Шоу, Джордж Алисън и Том Уитакър. Всичките те са мениджъри, които постигат успехи с Арсенал до голяма степен заради положените преди тях основи от Хърбърт Чапман. 

                                                                                         ''Ще превърна този клуб в най-великия на Света''
                                                              
    Фотография от 1925 година (оцветено). Хърбърт Чапман (в средата), заедно с капитана на The Arsenal Алекс Джеймс (дясно)  и Боб Джон (ляво).                                          
           
    През сезон 1947/48 Арсенал печели вече старата Първа дивизия с 59 точки начело с Том Уитакър (това е и дебютна кампания за него като мениджър на клуба). На второ място в крайното подреждане остава Манчестър Юнайтед с 52 точки, а трети е Бърнли, който е със същия актив, но и с по-лоша голова разлика. Интересен е фактът, че през предходната кампания Арсенал се бори за своето оцеляване. И така, само два дни след края на сезон 1947/48, Арсенал поема на пътешествие в Португалия, а репутацията на Лондончани по онова време е със статут на най-мощния отбор в Европа, ако не и в Света. Както знаем, тогава все още не е имало Европейски клубни турнири, които най-вероятно само са щели да докажат превъзходството им. И това не са твърдения на нас като привърженици, а на отборите в Европа малко след края на Втората световна война (и това въпреки големият брой жертви, които Арсенал дава, докато тя е в ход).
    На 3 май 1948 година Арсенал побеждава Бенфика с 4:0 в приятелска среща, която е част от турнето на ''артилеристите'' в Португалия. Двубоят се играе в столицата Лисабон, а след неговия край, хората на Том Уитакър поемат към Ещорил, за да разгледат забележителностите му. Това курортно градче е част от провинцията Кашкайш и към днешни дни наброява около 24 000 жители. На 6 май Арсенал е вече в Порто, за да се изправи в приятелски двубой срещу местния едноименен клуб. Арената на сблъсъка е Ещадио до Лима, а според историческите артефакти, на нeгo присъстват около 20 000 зрители. Явно Лондончани подценяват съперника си, защото до почивката, той води с три бързи и безответни попадения. Историята на този двубой гласи, че на полувремето Том Уитакър изнася емоционална реч пред своите момчета, въпреки че те играят в приятелски мач. Желанието на мениджъра на Арсенал било играчите никога да не подценяват който и да е отбор, при какъвто и да е резултат. Том Уитакър извършва две смени по време на 15-минутната пауза и те довеждат до сплотяване на колектива на терена. Хората в червено и бяло щурмуват португалската врата атака след атака. Арсенал намалява резултата до 3:2 след попадения именно на новопоявилите се в игра Рони Рук и Бринс Джоунс. Този резултат се запазва до края на мача и Порто побеждава своя именит съперник от Англия. Тълпата на стадиона е в делириум, защото никой от тях преди мача не давал каквито и да е шансове на ''драконите''. Британският консул в Португалия, гражданският губернатор и кметът на Порто са сред хората, които след мача канят двата отбора на среща, за да си поговорят за футбол. Португалската нация се чувства до толкова горда с тази победа на Порто, че ''драконите'' решават да изработят трофей, чрез който да отдадат почит на Арсенал. Този трофей носи името ''Купата на Арсенал''! За изработката му са били нужни между 60 и 70 000 ескудо, които се равняват на около 200 000 британски лири. ''Купата на Арсенал'' е проектирана в Ourivesaria Aliança в Порто, а архитекти на идеята са Мариньо Брито и Албано Франса. Трофея пристига в музея на Порто след около година и половина след изиграването на мача с Арсенал и е висок цели 2,8 метра, а тежината му е внушаващите 250 кг. За направата му са използвани 130 кг. чисто сребро, а освен него са добавени и материали като злато, емайл, кристал, дърво, мрамор и кадифе. Самият трофей се състои от три скулптурни фигури на жени, издигащи се на пръсти. Други трима атлети докосват чашата на отличието, в старание да изпият ''виното на победата''. ''Купата на Арсенал'' се съхранява в стъклен шкаф, който е с дървена рамка. Шкафът се поддържа от четири сребърни дракона, а на върха се вижда скулптура, която държи знамето на Порто.

                                                                
                                                             

    ''Победата с 3:2 над Арсенал, известен по това време като най-добрият отбор в Света, беше доказателство за потенциала на синьо-белите.''  Това писание фигурира на официалния сайт на ''драконите''!


    Фото кредити за направата на този материал: thefootballarchives.com



     
     
     






     
    2005-2006
     
    We won trophies at this stadium
    The end of Highbury.
    Highbury was a great ground. I loved it and I cannot say I get the same buzz from the Emirates. To go on to the terrace and mingle with the real fans, listen to the banter, get shoved around whenever something exciting happened, sometimes struggling to see what happened when being shoved, all added to the fizz in my belly as I watched my team becoming close to being a great one in the late 80’s under George Graham. We were finally able to go toe to toe with the giants of English football, Liverpool and I was able to go to Highbury to watch them climb that mountain.
    People accused it of being the Highbury Library but it never seemed that way to me, there was always a noise, lots of singing, and sometimes some very witty comments. And, something that might surprise people who only watch on tv is the negativity of a lot of the crowd. Cries similar to “The team is fucking useless and always have been”, “the manager is an idiot” and many others came out of the lips of fans regularly from the terrace. That has died out dramatically since we changed over to the stands. There is still a little banter now but nowhere near the same. Football is worse for that, although I have to say I do like being able to sit and have a bit of comfort watching Arsenal, I miss the connectness of the terraces.

    But not at this one
    And I miss Highbury.
    The financial argument was inescapable. Roman Abramovich had altered the landscape of football as he transformed Chelsea into a contender for the best team in Europe. A seemingly bottomless supply of money and an aggressive attitude towards managers not achieving it meant that even Mourinho got sacked after toppling the 2 giants of English football, Manchester United and Arsenal, both with far greater resources at the time in terms of fans worldwide and ability to coin money from that fanbase.
    The big teams of Europe, Bayern Munich, Real Madrid, Barcelona, the Italian giants, and several within England had much bigger grounds. And so the plan that had started several years before had come to fruition and Arsenal would spend their last year at the hallowed and exquisite turf of Highbury. Arsene Wenger and David Dein, along with the board, set it all in place. A new ground, close beside Highbury so fans are not discommoded, with around 60,000 fans, a huge increase on what was there before, and a far greater amount of corporate boxes to cater for the sexy image football had garnered for itself. Arsenal needed that money to be able to take on the big boys.
    The banks insisted on Arsene Wenger

    The banks got that call right
    Perhaps not so well known is that the banks insisted that Arsene Wenger had to remain at the helm to guarantee the loans.This was certainly prescient as, although attendances have not been hit too badly since Wenger moved on, they have certainly taken a hit now that we are no longer challenging for honours.
    The shiny new stadium did come at a price on the pitch though. Although lots of new players came that year, none had the impact of Bergkamp (believed to have been a Wenger choice), Vieira, Henry, Petit, Overmars, Campbell, Pires, Llungberg and others that became legends. Adebayer, Walcott, Diaby, Song, and Hleb did come on board and made various types of impressions but none are contenders for greatest player in their position for Arsenal as those previous players I mentioned are. It looked like Wenger could get us good but not great players now.
    Our greatest midfielder gone

    This guy frightened players
    And so we lost one of our greatest this season. Patrick Vieira finally left for Juventus after grumbling for a few seasons about a move.  Cesc Fabregas came through from the academy finally as first choice but he was no like for like replacement. He did not have the aggression or the physique of Vieira but he did bring a superb skillset to the team so that Vieira’s loss was not so keenly felt.

    Fabregas almost bridged the gap
    Lots of teams sent us home crying
    Still, on the pitch, we weren’t so good, 11 defeats in the league meant we finished a distant fourth to Chelsea. We fielded understrength teams in the FA cup and the League cup because Wenger concentrated all efforts on winning the Champions league which meant we went out to Bolton in the 4th round of the FA cup and Wigan in the semi-final of the League cup. We played lower teams in the league cup and got away with it until the semi’s where Wigan drew 2-2 over 2 legs but went through on the away goals rule as they scored a goal at Highbury in extra time of the second leg.
    We were beaten at Highbury by Chelsea and West Ham in the league, our only 2 defeats there that season although Wigan got a sort of a victory in the League cup. Highbury was always a difficult place to come to and the Emirates has never quite managed to achieve that.
    At least I got to feel it throughout my whole body
    And so we got our send off. Every match had a theme like players day, European night, 49-er’s day, Wenger day etc. and there was a party type atmosphere all season. Highbury was no more and I could never recreate my days of younger as we moved into our new giant stadium with its dizzying heights. Impressive, yes, and lots of interesting parts around it but without that buzz which so many of you will never experience. I am so glad that I got to feel it all through my body as I looked around at all the fans, strangers yet family, buzzing and fizzing and erupting as the goals went in.
    Next week I will talk about our Champions league campaign that season. It will be the final, for now, of this series My life as a gooner.  The 49 has significance. The Champions league is the title I have always wanted and we came so close.
     
    List of themed matchdays at Highbury
    Matchday
    Date
    Players Day
    14 August 2005
    Goal Celebrations Day
    24 August 2005
    European Night
    14 September 2005
    2 November 2005
    Doubles Day
    19 September 2005
    Internationals Day
    2 October 2005
    Wenger Day
    22 October 2005
    Memorial Day
    5 November 2005
    49-ers Day
    26 November 2005
    League Cup Night
    29 November 2005
    24 January 2006
    Boxers v Jockeys Day
    7 December 2005
    Great Saves Day
    18 December 2005
    Hat-trick Heroes Day
    28 December 2005
    Back Four Day
    3 January 2006
    FA Cup Day
    7 January 2006
    1913 Day
    14 January 2006
    London Derbies Day
    1 February 2006
    Home Grown Players Day
    11 February 2006
    Managers Day
    8 March 2006
    Captains Day
    12 March 2006
    Junior Gunners Day
    18 March 2006
    Decades Day
    28 March 2006
    David Rocastle Day
    1 April 2006
    Dennis Bergkamp Day
    15 April 2006
    Records Day
    19 April 2006
    Kits Day
    22 April 2006
    Goals Day
    7 May 2006
     
    Арсенал загуби гостуването на Ливърпул с 4:0. Двубоя бе от 12 кръг на Висшата лига и в него, гостите от Лондон не дадоха почти никакъв отбой на своя противник. Точни за ''мърсисайдци'' бяха Садио Мане през първата част, Диого Жота, Мохамед Салах и Такуми Минамино през втората. Арсенал стоя сравнително добре на Анфийлд през първите 30 минути от двубоя, докато не дойде първото попадение на сметката на домакините. Садио Мане се възползва от груба грешка в отбраната на ''артилеристите'' и след като остана непокрит в наказателното поле, отбеляза с глава за 1:0. Някъде тук стартира и пълния контрол над положението и Ливърпул започна да диктува какво ще се случва на терена. Грешките в отбраната на Арсенал до края на мача започнаха да валят една след друга и само и единствено поредните страхотни изяви на Аарън Рамсдейл направиха така, че загубата да е само с 4 гола пасив. След подобно вяло и безлично представяне, единственото нещо, което може да направи един отбор, е да гледа към следващият двубой. Защото такъв винаги ще има. Поправитеният изпит за тези млади момчета е на 27 ноември срещи последния в класирането Нюкасъл. В момента Арсенал заема 5 позиция с 20 точки.

    Стартов състав снощи: Аарън Рамсдейл, Такехиро Томиясу, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Нуно Тавареш, Томас Партей, Самби Локонга, Смит Роу, Букайо Сака, Пиер-Емерик Обамеянг и Александър Лаказет.

    Резерви: Бернд Лено, Седрик Соареш, Роб Холдинг, Киърън Тиърни, Мейтланд-Найлс, Мохамед Елнени, Мартин Йодегор, Никола Пепе и Габриел Мартинели. 

    Смени в хода на двубоя: Мейталнд-Найлс вместо Самби Локонга в 53 минута, Мартин Йодегор се появи на мястото на Александър Лаказет в 67 минута, а Томас Партей отстъпи мястото си на Мохамед Елнени в 84 минута на срещата. 

    Жълти картони: Единствения такъв за Арсенал бе на сметката на Микел Артета. Жълт картон за Ливърпул получи и Юрген Клоп. Двамата мениджъри си спретнаха саморазправия край страничната линия на Анфийлд след около полочин час игра и бяха наказани за тези си действия от Майкъл Оливър. 


    Фото кредит: Премиърлийг Official

    ''Сигурно е това, че има какво да научим след подобна среща. Например, едно от най-хубавите неща, които можеш да научиш е, че трябва да се фокусираш върху следващият двубой. Трябва да извлечем грешките от представянето си за себе си и те да ни служат за пример занапред. Трябва да се концентрираме върху нещата в играта си, които можем да подобрим. Анфийлд е едно от най-трудните места за гостуване в Европа. Бяхме наказани за грешките си и съперника ни съвсем заслужено спечели двубоя.'' Това заяви Микел Артета след разочороващото представяне снощи. 



     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...