Мисля, че това е сложен въпрос. Не претендирам да имам нужните познания за намирането на правилния отговор(нито пък ми се плащат парите за нещо подобно, ха-ха), но ще се опитам да представя нещата от моята лична гледна точка. Така че затегнете коланите и успех, ако сте останали до края на тази статия, благодаря предварително!
Невъзможно е един единствен фактор да бъде посочен като причина за пропадането в момента. Тук става дума за съвпкупност от обстоятелства, които са тясно свързани едно с друго. Микел Артета има прогресивно мислене. Всеки, който е близо до него и следи работата му, говори за това, как той е обсебен от идеята да направи перфектния отбор, как работи със стриктни правила, как се стреми всеки да е част от проекта и чувства, че всяко малко нещо има своя принос. Което на хартия звучи като нещо, което всеки фен би искал от мениджъра на любимия си отбор. Дори на терена нещата се получаваха, Артета намери формула, която в повечето случаи работеше. Съобразена с качествата на футболистите и до някъде със способността им да се ротират. Тази схема обаче започна все по - малко да работи, защото рано или късно биваш разобличен. Живеем във време на висши технологии, анализи, специалисти и всичко останало. Всяко едно малко движение бива анализирано, разчленено на съставни части докато се стигне до идеята, защо то изобщо бива направено. Така че един от големите фактори за това, играта ни да не се получва така както в началото, е фактът, че другите отбори ни разбират по - добре, все по - трудно е да сме непредсказуеми, "разгадаха" ни.
Друг голям фактор за мен е възрастта на отбора. Много трудно е да се очаква от млад футболист да бъде постоянен в изявите си за дълъг период от време. А ние разчитаме предимно на такива. Отбори като Ливъпул и Сити, които властват в Англия и в Европа с постоянството си, имат доста по - опитни състави. Само за справка ние сме най - младия състав в лигата, като средната възраст на нашата 11-ка е 24,2. Това включва играчи като Лаказет и Джака, чието бъдеще е неясно(Лака е почти сигурен заминаващ). Сити и Ливъпрул са 10-ти и 16-ти по този показател със 26,7 и 27,6, което на пръв поглед не изглежда огромно като разлика. В този динамичен футболен свят обаче 1-2 години(сезона) могат да се окажат решаващ фактор в развитието на един футболист. В последните няколко мача се вижда, че футболисти като Сака, Йодегор, Мартинели и Смит Роу са сравнително далеч от нивото, което демонстрираха по - рано през сезона. И това не би трябвало да е нещо неочаквано, когато става дума за млади играчи. Напрежението е огромно и докато те имат енергия и желание, фактори като психика, физика, морал и подготовка оказват особено голямо влияние. И за да не бъда разбран погрешно, искам да изтъкна, че за мен е страхотно, че имаме толкова много млади играчи, които имат страхотен потенциал и страшен талант. До момента всички те правят страхотен сезон. За мен това е начинът да се изгради успешен отбор, освен ако не си Манчестър Сити, ПСЖ или още някой от тези много богати отбори. Но просто е един от нагативните аспекти, когато човек иска да процедира по този начин.
Последният фактор, за който искам да пиша днес(има още много, но тази статия ще стане ненужно дълга), е широчината на състава. Чистката на отбора беше наистина наложителна и докато беше добре, че Артета и компания успяха да я постигнат, то липсата на входящи трансфери може да се окаже пагубна за завършека на сезона. Двата проблема свързани с това са контузии и голове или по - скоро тяхната липса. Трима от най - важните ни титуляри се контузиха и отборът е тотално променен. И докато Седрик до момента играеше що - годе окей на мястото на Томиясу, в момента плащаме доста сериозно за липсата на наистина адекватни заместници. Локонга е обещаващ, но не прави това, което Партей може толкова добре. С едно две докосвания обръща защита в атака, елиминира хора, свърза двете половини на терена и т.н. Отсъствието на Тиърни също е доста осезаемо. Артета не може да реши между това да пусне Джака на левия бек или Тавареш, като до момента нито едното нито второто изглеждат като оптимална алтернатива. Липсата на голове също е голям проблем, да не кажа дори по - голям от първия. Лаказет тотално е забравил как да вкарва и докато преди поне се включваше с някоя друга асистениция или важен пас, то в момента и това е далеч от неговата игра. На останалите ни атакуващи играчи често им липсва последното остро докосване, усетът, навикът да са пред гола и да го реализират. Това беше особено показателно в последните два мача, където Сака, Смит Роу и Нкетиа имаха чисти положения, но не успяха да реализират нито едно от тях. И да, вратарят на "светците" направи добри спасявания, но нашият завършващ удар можеше и трябваше да бъде много по - добър. Виждам, как Обамеянг вкарва гол след гол за Барселона. Също чета мненията, как е огромна грешка, че сме го пуснали да си отиде. Аз не мисля, че това е грешката. За мен неговото време в Арсенал изтече и това беше видно на няколко фронта. Грешката беше, че не се взе заместник. И тук не говоря за паническа покупка, нападател на 38 години с 10-годишен договор, защото "трябва заместник". Но при положение, че първата ти цел(Влахович) пропада, ти трябва да имаш вариант B, C, D и т.н. Няма сила на света, която е способна да ме убеди в това, че в целия футболен свят нямаше нито един достатъчно добър нападател, който да дойде под наем за 6 месеца до края на сезона. Артета, Еду и компания поеха огромен риск, който в началото изглеждаше оправдан. Колкото повече време минава обаче, толкова повече изпитваме трудности да се справяме с тази ситуация. Не мисля, че нещата са толкова прости колкото "Артета аут, да се маха, сменяме мениджъра веднага". Но същевременно ако този риск ни струва мястото в Европа в края на сезона, то подобни мнения няма да бъдат напълно неоправдани и ако Артета и Еду трябва да платят за това с работата си(въпреки че си мисля, че бордът ще му окаже пълна подкрепа поне за началото на следващия сезон), не виждам как човек би могъл да спори с това решение.
Това е моят груб и повърхностен анализ на ситуацията. Може още много да се каже и изпише, но мисля, че успях да синтезирам по - важните точки. Искаше ми се да завърша на по - позитивна нотка, но със задаващите се Челси, Ман Юнайтед и Уест Хям на хоризонта това наистина е предизвикателство. Нека се надяваме, че срещу Челси ще изгрее "Смит Роуът" на този сезон, точно както той го направи през миналия срещу Челси, което беше повратна точка за отбора. Предстоят ни тежки мачове и колкото и неприятна да е ситуацията, в която сме в момента, отборът има нужда от нас повече от всякога. Да застанем зад него за един финален щурм през тази кампания.
П.П. Някои от вас може би знаят, че аз съм водещият на Подкаста на Арсенал - България. Искам да се извиня за липсата на активност в последните седмици и месеци. На мен и на момчетата много ни се записва, но с толкова натоварен график е доста трудно всичко да бъде организирано, като аз работя по въпроса възможно най - скоро да възобновим честотата на епизодите. Благодарим за търпението. <3