Jump to content
  • 2005-2006
     
    We won trophies at this stadium
    The end of Highbury.
    Highbury was a great ground. I loved it and I cannot say I get the same buzz from the Emirates. To go on to the terrace and mingle with the real fans, listen to the banter, get shoved around whenever something exciting happened, sometimes struggling to see what happened when being shoved, all added to the fizz in my belly as I watched my team becoming close to being a great one in the late 80’s under George Graham. We were finally able to go toe to toe with the giants of English football, Liverpool and I was able to go to Highbury to watch them climb that mountain.
    People accused it of being the Highbury Library but it never seemed that way to me, there was always a noise, lots of singing, and sometimes some very witty comments. And, something that might surprise people who only watch on tv is the negativity of a lot of the crowd. Cries similar to “The team is fucking useless and always have been”, “the manager is an idiot” and many others came out of the lips of fans regularly from the terrace. That has died out dramatically since we changed over to the stands. There is still a little banter now but nowhere near the same. Football is worse for that, although I have to say I do like being able to sit and have a bit of comfort watching Arsenal, I miss the connectness of the terraces.

    But not at this one
    And I miss Highbury.
    The financial argument was inescapable. Roman Abramovich had altered the landscape of football as he transformed Chelsea into a contender for the best team in Europe. A seemingly bottomless supply of money and an aggressive attitude towards managers not achieving it meant that even Mourinho got sacked after toppling the 2 giants of English football, Manchester United and Arsenal, both with far greater resources at the time in terms of fans worldwide and ability to coin money from that fanbase.
    The big teams of Europe, Bayern Munich, Real Madrid, Barcelona, the Italian giants, and several within England had much bigger grounds. And so the plan that had started several years before had come to fruition and Arsenal would spend their last year at the hallowed and exquisite turf of Highbury. Arsene Wenger and David Dein, along with the board, set it all in place. A new ground, close beside Highbury so fans are not discommoded, with around 60,000 fans, a huge increase on what was there before, and a far greater amount of corporate boxes to cater for the sexy image football had garnered for itself. Arsenal needed that money to be able to take on the big boys.
    The banks insisted on Arsene Wenger

    The banks got that call right
    Perhaps not so well known is that the banks insisted that Arsene Wenger had to remain at the helm to guarantee the loans.This was certainly prescient as, although attendances have not been hit too badly since Wenger moved on, they have certainly taken a hit now that we are no longer challenging for honours.
    The shiny new stadium did come at a price on the pitch though. Although lots of new players came that year, none had the impact of Bergkamp (believed to have been a Wenger choice), Vieira, Henry, Petit, Overmars, Campbell, Pires, Llungberg and others that became legends. Adebayer, Walcott, Diaby, Song, and Hleb did come on board and made various types of impressions but none are contenders for greatest player in their position for Arsenal as those previous players I mentioned are. It looked like Wenger could get us good but not great players now.
    Our greatest midfielder gone

    This guy frightened players
    And so we lost one of our greatest this season. Patrick Vieira finally left for Juventus after grumbling for a few seasons about a move.  Cesc Fabregas came through from the academy finally as first choice but he was no like for like replacement. He did not have the aggression or the physique of Vieira but he did bring a superb skillset to the team so that Vieira’s loss was not so keenly felt.

    Fabregas almost bridged the gap
    Lots of teams sent us home crying
    Still, on the pitch, we weren’t so good, 11 defeats in the league meant we finished a distant fourth to Chelsea. We fielded understrength teams in the FA cup and the League cup because Wenger concentrated all efforts on winning the Champions league which meant we went out to Bolton in the 4th round of the FA cup and Wigan in the semi-final of the League cup. We played lower teams in the league cup and got away with it until the semi’s where Wigan drew 2-2 over 2 legs but went through on the away goals rule as they scored a goal at Highbury in extra time of the second leg.
    We were beaten at Highbury by Chelsea and West Ham in the league, our only 2 defeats there that season although Wigan got a sort of a victory in the League cup. Highbury was always a difficult place to come to and the Emirates has never quite managed to achieve that.
    At least I got to feel it throughout my whole body
    And so we got our send off. Every match had a theme like players day, European night, 49-er’s day, Wenger day etc. and there was a party type atmosphere all season. Highbury was no more and I could never recreate my days of younger as we moved into our new giant stadium with its dizzying heights. Impressive, yes, and lots of interesting parts around it but without that buzz which so many of you will never experience. I am so glad that I got to feel it all through my body as I looked around at all the fans, strangers yet family, buzzing and fizzing and erupting as the goals went in.
    Next week I will talk about our Champions league campaign that season. It will be the final, for now, of this series My life as a gooner.  The 49 has significance. The Champions league is the title I have always wanted and we came so close.
     
    List of themed matchdays at Highbury
    Matchday
    Date
    Players Day
    14 August 2005
    Goal Celebrations Day
    24 August 2005
    European Night
    14 September 2005
    2 November 2005
    Doubles Day
    19 September 2005
    Internationals Day
    2 October 2005
    Wenger Day
    22 October 2005
    Memorial Day
    5 November 2005
    49-ers Day
    26 November 2005
    League Cup Night
    29 November 2005
    24 January 2006
    Boxers v Jockeys Day
    7 December 2005
    Great Saves Day
    18 December 2005
    Hat-trick Heroes Day
    28 December 2005
    Back Four Day
    3 January 2006
    FA Cup Day
    7 January 2006
    1913 Day
    14 January 2006
    London Derbies Day
    1 February 2006
    Home Grown Players Day
    11 February 2006
    Managers Day
    8 March 2006
    Captains Day
    12 March 2006
    Junior Gunners Day
    18 March 2006
    Decades Day
    28 March 2006
    David Rocastle Day
    1 April 2006
    Dennis Bergkamp Day
    15 April 2006
    Records Day
    19 April 2006
    Kits Day
    22 April 2006
    Goals Day
    7 May 2006
     
    Арсенал загуби гостуването на Ливърпул с 4:0. Двубоя бе от 12 кръг на Висшата лига и в него, гостите от Лондон не дадоха почти никакъв отбой на своя противник. Точни за ''мърсисайдци'' бяха Садио Мане през първата част, Диого Жота, Мохамед Салах и Такуми Минамино през втората. Арсенал стоя сравнително добре на Анфийлд през първите 30 минути от двубоя, докато не дойде първото попадение на сметката на домакините. Садио Мане се възползва от груба грешка в отбраната на ''артилеристите'' и след като остана непокрит в наказателното поле, отбеляза с глава за 1:0. Някъде тук стартира и пълния контрол над положението и Ливърпул започна да диктува какво ще се случва на терена. Грешките в отбраната на Арсенал до края на мача започнаха да валят една след друга и само и единствено поредните страхотни изяви на Аарън Рамсдейл направиха така, че загубата да е само с 4 гола пасив. След подобно вяло и безлично представяне, единственото нещо, което може да направи един отбор, е да гледа към следващият двубой. Защото такъв винаги ще има. Поправитеният изпит за тези млади момчета е на 27 ноември срещи последния в класирането Нюкасъл. В момента Арсенал заема 5 позиция с 20 точки.

    Стартов състав снощи: Аарън Рамсдейл, Такехиро Томиясу, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Нуно Тавареш, Томас Партей, Самби Локонга, Смит Роу, Букайо Сака, Пиер-Емерик Обамеянг и Александър Лаказет.

    Резерви: Бернд Лено, Седрик Соареш, Роб Холдинг, Киърън Тиърни, Мейтланд-Найлс, Мохамед Елнени, Мартин Йодегор, Никола Пепе и Габриел Мартинели. 

    Смени в хода на двубоя: Мейталнд-Найлс вместо Самби Локонга в 53 минута, Мартин Йодегор се появи на мястото на Александър Лаказет в 67 минута, а Томас Партей отстъпи мястото си на Мохамед Елнени в 84 минута на срещата. 

    Жълти картони: Единствения такъв за Арсенал бе на сметката на Микел Артета. Жълт картон за Ливърпул получи и Юрген Клоп. Двамата мениджъри си спретнаха саморазправия край страничната линия на Анфийлд след около полочин час игра и бяха наказани за тези си действия от Майкъл Оливър. 


    Фото кредит: Премиърлийг Official

    ''Сигурно е това, че има какво да научим след подобна среща. Например, едно от най-хубавите неща, които можеш да научиш е, че трябва да се фокусираш върху следващият двубой. Трябва да извлечем грешките от представянето си за себе си и те да ни служат за пример занапред. Трябва да се концентрираме върху нещата в играта си, които можем да подобрим. Анфийлд е едно от най-трудните места за гостуване в Европа. Бяхме наказани за грешките си и съперника ни съвсем заслужено спечели двубоя.'' Това заяви Микел Артета след разочороващото представяне снощи. 



     
    Арсенал гостува на Ливърпул в мач от 12 кръг на Висшата лига. Лондончани посрещат кръга на 5 място във временното класиране с 20 спечелени точки, докато хората на Юрген Клоп са само 1 позиция по-нагоре и с 2 точки повече в актива си. Математически погледнато, ако Арсенал спечели този двубой, то ще се озове в Топ 4. Момчетата на Микел Артета се намират в добра серия и понатрупаха самочувствие преди поредната пауза за националните отбори (следващата такава пауза ще бъде чак след 4 месеца, да живее клубния футбол). Ливърпул пък загуби последния си двубой за първенство, след загуба от Уест Хям в Лондон с 3:2. Това бе и 1 загуба за ''мърсисайдци'' през сезона във Висшата лига. Анфийлд винаги е бил неприятно място за гостуване за който и да е клуб, но през годините Арсенал и неговите привърженици помнят някои култови сблъсъци между двата състава. Разбира се, двубоя на този стадион през 1989 година е с много по-голямо значение от днешният такъв, но нищо не може да промени факта, че той е пример за летописите на английския футбол. По подобие на онзи майски ден преди 32 години, Ливърпул е безспорния фаворит за спечелването на 3 точки днес. Обаче, както тогава, така и сега, двубоя ще се играе 90 минути, в които не е ясно какво ще се случи, а място за сладки изненади - винаги ще има. Ето и повечко подробности преди дербито довечера.

    Кога: Събота, 20 ноември, 19:30 часа българско време.

    Стадион: Анфийлд Роуд, Ливърпул.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Майкъл Оливър.

    Новини: Днес няма да можем да наблюдаваме Гранит Джака и Сеад Колашинац. Швейцарският национал все още лекува травма на дясното си коляно, получена по време на сблъсъка с Тотнъм Хотспър през месец септември. От официалния сайт на клуба съобщиха, че Джака напредва по възстановяването си и се очаква да се завърне към процес на пълни тренировки в началото на новата календарна година. Положението при Колашинац не е много обнадеждаващо, след като той получи сериозна контузия по време на мачовете за националните отбори. Босненецът е започнал рехабилитация и все още не се знае колко време ще отсъства. Всички останали състезатели на клуба са на линия за предстоящият сблъсък. 



    Микел Артета и неговите думи преди мача: ''Двубоите с Ливърпул са изпитание за всеки един отбор. Анфийлд е едно чудесно място за футбол. Когато дойдеш тук, то трябва да бъдеш подготвен. Физически, психически, емоционално, а също така и тактически. Ако не го направиш, то не те очаква нищо хубаво. Ние трябва да дадем всичко от себе си. Анфийлд е едно от местата, на което можеш да се докажеш, че искаш и можеш да играеш футбол. Точно това искаме, да се докажем. Ако някой е против този начин на мислене, то тогава той не трябва да облича фланелката и да излиза в този двубой.'' 



    Игра с прогнози във форума на ASCB: 
    С това и днешният ни материал завършва. Пожелаваме си един качествен двубой, в който нашите момчета да играят за името, което е изписано на фланелката отпред. А на всички наши читатели пожелаваме една прекрасна събота, изпълнена с много поводи за радост преди и след края на мача. 


    2004-2005
    Another invincible season?
    I am guessing a lot of you readers remember this season and how you felt. We seemed better than the rest. We were unbeaten and we started the season as if we had forgotten how to be beaten. Man Utd in the Charity Shield? 0-0 and we beat them on penalties. And then we just started throwing the ball into the net in the league. 4 against Everton away, 5 against Middlesbrough at home, 3 against Blackburn at home, 4 against Norwich away, we couldn’t stop scoring and winning.
    Finally, Bolton got a draw 2-2 on game 6 and this, combined with beating Arsenal in the return fixture allowed the fantasist Sam Allardyce to claim he had the beating of Wenger. Had he heck as like! Check his record against Wenger, Wenger is clearly on top but he did take 4 points that season. In fairness to Allardyce, he always had a weaker team so any good result deserved merit.
     
    At least Fabregas didn't miss
    But that didn’t slow us down. 4-0 against Charlton and 3-1 against Villa and we were ready to consign Manchester United and old Red nose to the bin in our next. But that game is etched indelibly in all our minds. We were looking for 50 undefeated, they wanted to get back to being the champs. They were dirty, and the ref seemed not to notice as he turned a blind eye. Then Campbell made an attempted challenge on Rooney, the referee said penalty and Van Nistleroy converted. Then Rooney scored again and we had the famous pizzagate in the tunnel at the end when Cesc Fabregas was alleged to have thrown a pizza at Alex Ferguson. And we were beaten by our biggest rivals and it was like a dagger through the heart and a stiletto in the back. They really did send us home crying.
    I was so down
    I guess you all remember how you felt. Of all teams, Man Utd! Would have been nicer, really, if it was Charlton or someone like that who got a fluky goal, defended for their lives and somehow managed a win against the odds. Those type of results happen every season to the top teams.
    It hit us hard. 2 draws next against Southampton and Palace and we were consigned to 2nd place. We had been top all the way. Oh, Arsenal, you break our hearts. Every time I feel we are going to dominate, it seems to go wrong.
     
    Our new nightmare
    And did I mention that a Blue Demon had arrived? Roman Abramovich had taken over in the previous season. He had only one target, to be the best team in Europe. He brought in Jose Mourinho, who had accomplished miracles at Porto. At his first press conference he said he was special. He certainly hit the Premier League like a special express train. He brought in Didier Drogba to terrorise defences, Ricardo Carvalho at the back, Arjen Robben on the wing and Petr Cech in goal among others to take them up a notch. They were second under Claudio Ranieri last season but that meant nothing to Abramovich. He knew where he wanted to be and he saw Mourinho as the guy to get it for him. Shortly after we were beaten on our 50th game, they went top and they stayed there to show that the dynamics in London had changed, the dynamics in the Premier League had changed, with a dynamic, arrogant manager in charge.
     
    No, I don't like you, Jose
    I never liked him. I disliked how he dismissed other managers and players, plus he seemed to have a particular hatred for Arsene Wenger. He had a defensive style of play and everything seemed to be allowed on the pitch, with winning at all costs and any methods acceptable. It would be impossible to imagine Mourinho offering a replay to Sheffield United as Wenger had done a few years previously when Kanu picked up the throw in from Parlour who had thrown it towards Sheffield Utd and Overmars scored. Mourinho probably thought it showed that Wenger wasn’t a real winner like him who would take a win in any circumstances. He never missed an opportunity to get under his skin and it seems like it worked as Wenger had a bad record against him. Ferguson’s mindgames never seemed to work but Mourinho’s did.

    Drogba epitomised Mourinho's Chelsea - dirty but brilliant
    It is often said that we fell apart after the loss against Man Utd but that was not really true. We had some draws and defeats , yes but we hovered around second and third for the rest of the season. We picked up 83 points for second, enough to win in many seasons, and we scored 87 goals, well more than the winners Chelsea on 72. Chelsea, though, were really really good, with 95 points and only one defeat, at Man City, who were a mid table team at the time. Mourinho had arrived, Abramovich had arrived and we had a new challenge. We had too often been second best to Alex Ferguson, now were we about to be second best to Mourinho?
    I hated being second to Ferguson and I detested being second to Mourinho. He is the one guy in football I have the strongest dislike for. But he seemed to have the winning touch and access to as much money as he wanted for the best players. We needed Wenger to bring his own special qualities to bear, bringing through gifted youngsters and finding gems at good prices like he had done with Henry, Vieira, Overmars, Petit and others. He had brought through Fabregas this season from the youths but his buys didn’t inspire too much. Manuel Almunia as backup to Lehman, Mathieu Flamini in midfield and the guy I felt more sorry for than any other Arsenal player, Emmanuel Eboue, who never deserved, and nor does any player, the abuse he got in his career. In comparison to the monsters Chelsea had got, it didn’t inspire hope.
     Senderos and Djourou
    This is not Adams and Keown
    We had finally got in front of Man Utd 2 seasons in a row, only for Blue ogres to emerge. We conceded 36 goals with the end of the fabled Arsenal defence and players like Senderos, Djourou and Cygan were not going to be our new Adams and Keown. Chelsea had conceded 15 with Mourinho’s park the bus method. We needed a stronger defence but Wenger had embarked on his new policy of trying to score more than the opposition. Was it going to work? Honestly it was hard to see. My normal optimism was being tested. There were some grounds for optimism, though, in our other tournaments that season and I will get to them next time. But there was one ground for hope in that we did have ten one nils to the Arsenal that season, better than George Graham could do. Maybe we did have a chance.
     
     
    „Да стоя сред 50 000 привърженици на Арсенал на Уембли и да спечеля Световната купа с Германия са спомени за целия ми живот“! Това казва в едно интервю за Der Spiеgel през март 2018 година човекът с главно „Ч“, известен като „Големият ……… германец“ Пер Мертезакер. И той наистина е голям, ама много голям. Както на терена, така и с всичко което прави през годините край страничната линия на зеления правоъгълник, където гради име с екипите на Хановер 96, Вердер Бремен, Арсенал и любимата му Германия.
                    На 27 май 2017 година Мертезакер изиграва своя единствен мач през кампанията и то какъв мач и какво представяне в него. Във Финала за Купата на Асоциацията, Мертезакер има командна роля при спечелването на отличието от хората на Арсен Венгер. Срещата завършва 2:1 след попадения на Алексис Санчез и Аарън Рамзи. Но в заглавията на английската преса изпъква изказването на мениджъра на Челси по онова време Антонио Конте, който не пести суперлативи за играта на немеца, заявявайки, че Пер е пример за всеки млад футболист с играта си във финалната среща, а това е в следствие на отдаденост на и извън терена ден след ден в продължение на години.

    Пер Мертезакер обича Уембли, както и „Стадионът с двете кули“ обича родения в Хановер исполин. На 12 април 2014 година бележи изравнителното попадение срещу Уигън Атлетик в 82 минута в полуфиналната среща за Купата, месец по–късно е част от селекцията на „топчиите“, която прекъсва продължилата твърде дълго суша от спечелване на трофеи при победата с 3:2 над Хъл Сити. През следващата година извежда Арсенал с капитанската лента и бележи третото попадение за разгрома на Астън Вила във финала на 30 май 2015 година. На 19 ноември 2013 година е капитан на Бундестима на Уембли в мач, с който Англия отбелязва 150 година на Футболната Асоциация и без никаква изненада той отбелязва единственото попадение в срещата. Кариерата на Пер завършва през сезон 2017-18 година, когато играе в два мача за кампанията: като Капитан бележи срещу Нотингам Форест за 1:1 при загубата за Купата с 2:4 и на 06 май срещу Бърнли, когато Ашбъртън се сбогува с него самия, Вик Ейкърс, Алекс Скот и човекът довел Мертезакер в Северен Лондон. Да, именно на 06 май в един от най-емоционалните дни някога в Излингтън, Арсен Венгер за последно е Мениджър на Арсенал.
    Онази загуба от Манчестър Юнайтед с 2:8 през август 2011 година катапултира високият бранител в Лондон с идеята да внесе стабилитет в страдащата отбрана на Арсенал. Признавам, че по онова време не бях никак вдъхновен от изглеждащия флегматично защитник, а години по-късно той е един от моите любими играчи, носили прочутата червено-бяла фланелка. И причината е не само великолепното представяне и отдаденост на терена през годините. Пер Мертезакер е един пример за подражание и олицетворение на всички ценности, които са циментирани в основите на Арсенал Лондон. Ценности, които възпитават в децата от най-ранна възраст и, които той има за цел да интегрира в Академията на клуба, която ръководи от 2018 година. Защото дали едно дете ще стане добър футболист е въпрос на фактори като талант, упоритост, късмет, условия за подготовка и очи, които да забележат тези качества. Но, за да стане достоен човек е нужен пример. Именно този пример и развиване на посочените футболни умения са основна цел в програмата за развитие на талантите на Hale end. Какво ще постигне Пер от своята визия и програма предстои да разберем, но честността и отношението към играта и хората са една предпоставка той да успее и аз му го желая. В името на Арсенал и създаването на генерация от добри и добре подготвени за живота деца. В едно мое интервю за сайта Английски футбол/Football – Albion с работещия в същата тази Академия, българинът Красимир Корсачки изказа огромното впечатление, което Мертезакер прави с отношението и уважението към всеки един, който премине през вратите ѝ. Отношение, което е получил Краси, което получава и всяко едно дете, отношение което дава и с което възпитава Пер Мертезакер. Освен тези свои ангажименти, Пер е част от треньорска програма и партньорство със създадената през 1919 година Фондация Save the Children с цел осигуряване на терени и обучение на треньори, които са засегнати от ментални и поведенчески разстройства. Мертезакер има за цел да промени системата, защото тази система е отговорна за изграждането на добри модели за поведение сред подрастващите генерации деца. От всички едва 1 процент пробива в играта, а от останалите 99 процента над 60 на сто се оказват без работа, когато разберат, че футболните им достойнства не са еквивалентни на мечтите им. Именно тук е главната роля на клубовете да създават подготвени и обучени за живота хора и това е негова мисия като ръководител в Арсенал. Пер се сблъсква с футболната топка на 4 годишна възраст, а неговият баща Стефан вижда потенциал за развитие. Привлечен е в школата на Хановер 96 и на 01 ноември 2003 година прави своя дебют срещу Кьолн в Бунедеслигата. На 19 години, за да последват 104 мача за Германия, 221 срещи в Бундеслигата, 156 за Арсенал и 83 за Европейските турнири и 15 години забележителна кариера.

    Да, Мертезакер е доволен от всичко, от победите, трофеите, признанието, невероятната емоция от победата, която не може да сравни с нищо друго. Но… Но, зад всичко това, което хората виждат от телевизионните екрани или трибуните на футболните арени се крие нещо, за което никой не говори или не се осмелява открито. Заради договорите и многото пари в индустрията. Пер Мертезакер обаче не е като останалите. Нито като физика, но най-вече като морал и характер. The „Big Fuckin German“, както галено е наричан от привържениците на Арсенал разкрива неща, за които много не биха си и помислили, но той говори открито и се стреми да помогне на спортистите, които изпитват безпокойство и напрежение от очакванията към тях. Преди всеки един двубой той е изпитвал безпокойство, нервност и гадене. До такава степен, че е имал диария и последно е консумирал храна и напитки най-късно 4 часа преди среща. Единствено си е позволявал да се храни с юфка и зехтин. Това в продължение на 500 дни от неговия живот и кариера на професионален спортист. И винаги го е прикривал, защото не искал да тревожи своята съпруга и съотборниците си. Защото във футбола важен е играчът, а не личността която стои зад фланелката. И, точно това иска да промени като пример в своята настояща кариера. Мертезакер след футболна среща не е заспивал до ранните часове на следващия ден, а единствено съпругата му Улрике Щанге е можела да го разбере, защото тя също е спортист, а те се запознават докато са контузени и са на рехабилитация. Децата на Пер и тяхното израстване го мотивират да завърши кариерата си през 2018 година, защото не желае те да слушат, че баща им е играл слабо в даден мач. А той дори с безбройните травми и контузени колена до последно играеше за честта на името си и на Арсенал, които са били неговите детски фаворити. Мертезакер си спомня как с Клеменс Фритц с когото са делили една стая при визитите на Вердер са имали сходни проблеми с безпокойство пред мач, а това генерално е проблем за много футболисти, които не издържат на голямото напрежение и на изтискващите очаквания на пресата и феновете.
                    Вероятно най-голямата негова болка е загубата на неговия приятел и съотборник в Хановер 96 и Германия, Робърт Енке. Както знаем, вратарят слага край на живота си поради тежка депресия, нещо за което в последствие говори и Мертезакер и се стреми да намали огромният натиск върху футболистите. През 2006 година той прави своята фондация "Per Mertesacker Foundation" с цел да помогне на фамилията Енке, която е загубила своята дъщеричка. Тази загуба и напрежението от футбола в крайна сметка водят до кончината на Робърт, а това дава траен отпечатък върху живота на Мертезакер. През 2014 година е пусната фланелката с надпис „BFG“ като част от постъпленията от всяка продадена бройка постъпват по сметките на неговата фондация.

                    Израснал в малко градче в Германия, където прави своите първи стъпки в играта, днес 37-годишният Мертезакер отговаря за 150 деца, които се надяват да са от онзи 1% , който ще пробият в професионалния футбол. Именно това е основната мисия на германеца, който желае да изгради един нов подход на работата в Академията, подход основан на индивидуалната работа с всяко дете, съобразно неговата физика, технически данни, ментално състояние. Защото някой като Букайо Сака има нужните компоненти да пробие директно в първия състав на Арсенал в точното време, но за други от децата трябва да се прецени как да продължи тяхното развитие и подобрение: колко да играят, дали да бъдат дадени някъде, където да развият качествата си и да имат игрово време. Такъв е случая с Мигел Азийз, който премина в Портсмут под наем или пък да останат в младежките формации и да трупат стаж и постепенно да получат шанс за пробив в основната селекция за приятелски и постепенно турнирни срещи, какъвто е случая с Чарли Патино към когото има твърде много очаквания от фенове и медиите на Острова. И всички в Колни се надяват търпението, с което от клуба се отнасят към тях, да се отплати по същия начин като с новоизлюпения номер 10 Емил Смит- Роу. Пер Мертезакер не иска да бъде допусната грешката, която клубът направи по отношение на Серж Гнабри и съдейки от едно негово изказване, че предпочита вместо да се снима в т.н. „селфи“ с  привържениците, да им стисне ръката, можем да бъдем сигурни в налагането на един различен и успешен модел основан на индивидуалността на личността и традициите, които има Арсенал в налагането на играчи от своята Академия в първата селекция на клуба.

                    И може би най-добро олицетворение за това, което е Пер Мертезакер, какво ще цели в работата си и с което ще завърши този материал е вярата, която е получавал от Арсен Венгер, дори когато е грешал и е бил критикуван от фенската маса на Арсенал. Защото за да се научиш и да успееш, първо трябва да пробваш, дори да се провалиш!

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...