Jump to content
  • Is the Wenger era finally over?
    Granit Xhaka
    Eddie Nketiah
    Rob Holding
    Mohammed El Neny
    Reiss Nelson

    This great man's story is all over Arsenal
    Why am I going to write about these 5 players? Because they are the only 5 full squad members left from Arsene Wenger’s time in 2018. That leaves Granit Xhaka as the only certain starter from that era. Nketiah might finally make it and even Reiss Nelson is possible, but neither are sure of anything at this stage. One player for Wenger then. Is that a testament to how Wenger had fallen behind in his ability to run the team?  In less than 5 years his team is gone. Hardly any considered good enough to get a start. That is sad but maybe it is the reality. And probably up to a year or so ago, a lot of fans didn’t rate Xhaka. He was out the door, bags packed, when Arteta came. Arteta said, “hey Jack, where are you going? Come back here and play for the Arsenal!” One of Arteta’s best moves, he may even get our player of the season this year with a strong finish.
    Are the current squad Arsene style players? Probably not. He liked to have a sprinkling of pure skill players like Pires and Ozil who couldn’t tackle or defend. In the Champions league final against Barcelona when Lehmann got sent off, he chose to take off Pires rather than Ljungberg on the basis that with ten men he needed someone who could defend. Pires never really forgave him. Wenger also liked players to play without too many instructions, trusting them to know what to do. This led to accusations that he wasn’t great tactically. Arteta is, by contrast, mad about tactics. Players have specific roles and guidelines under Arteta, they must work extremely hard, fill any holes, and do what they are told. Setpieces are seen as a way to win and are given high priority.
    1.      Granit Xhaka: The comeback kid

    After the impossible comeback, can he achieve the possible?
    So where now for these players? Let’s start with the only sure starter, Mr Xhaka. He is 30 and could be there until he catches up with his number and maybe beyond. He could maybe have 500+ appearances for Arsenal before he finishes. He can play fullback, defensive midfielder and attacking midfielder. He plays for the team at all times, you never see him playing only for himself. Now that he has abandoned his penchant for cards and has limited his mistakes, it seems impossible to drop him. He will be hoping that he can add to the 3 trophies picked up so far. A Wenger yes, so.
    2.      Eddie Nketiah: Will goals be enough?

    Eddie - young enough to break Henry's record
    Eddie Nketiah? I feel that it is going to be hard to displace Jesus no matter what he does. He has bulked up, he has improved all the time and he could surely have a great career, but will it be at Arsenal? It is hard to say. He is giving Arteta the best possible headache, though, as he has made Jesus’s injury almost irrelevant, not something Arsenal’s fans thought when Jesus left the World Cup. Jesus will have to fight for his place back, for sure, but I feel he may well get it. And I suppose Eddie will then have to leave for the sake of his career.  A Wenger maybe, I think. 
    3.      Rob Holding: Holding on for dear life
     
    A move down the table seems likely
    Rob Holding? He seems to have settled for his role as bit player. At 27 he is still young but he has only 153 total appearances for Arsenal, around 21 a year over 7 seasons. Few fans see him as getting a first choice position so will he stay? You never know, particularly if Arsenal become a winning machine. 20 games a season with trophies might seem better than 45 at the likes of Leeds or Southampton. But if we get one more great defender he may not even get those 20 appearances even with 5 subs allowed. I suspect he will move on or be moved on in the summer as I expect us to be in the market for a top defender. A Wenger no, I reckon.
    4.      Reiss Nelson: He could be anything
     
    Close to make or break for Reiss
    Reiss Nelson? An enigma. Over 6 seasons at Arsenal he has only played 25 league games and 55 in total. Now, Arteta has made many statements about him, always positive, and he has done well in some matches when given a chance but 6 goals does not seem to indicate that he will make the step up. Amazingly still only 23, so it is hard to truly speak with confidence but, honestly he needs an injury to a top player and to come in and do an Nketiah, give Arteta a major headache. I like him and his attitude. I feel he will have a successful career but I doubt it will be at Arsenal. A Wenger no? Probably.
    5.      Mohamed Elneny: I am there to do a job for Arsenal
     
    Our most faithful and reliable servant
    And now the last. The wonderful Mo Elneny. He has made it clear he wants to stay and be a bit player. I feel Arteta will accept that. He is Mr Arsenal, always reliable, occasionally scores a great goal and sometimes bosses midfield. 90 plus caps for Egypt and major trophies for them. 3 trophies for us so far and I hope many more to come. I feel Arteta would have to be soft in the head to let him go as he can play a few positions, runs hard, has a lot of experience and always plays for the team. Only 5 league appearances this year but surely more to come if he recovers and only 5 needed anyway for a league medal if we manage it. Seemingly a great character to have in the dressing room. I don’t see Arteta letting him go. A Wenger yes, then.
    Is the Arteta era truly about to start?
     
    King of tactics, fan involvement, and players
    5 players left from the great man’s time, but only 2 might be left over the next year or two. The feeling is that Arteta will continue with his vision, make Arsenal one of Europe’s feared sides again. It will be his side, with an unmistakable Arteta stamp on it just as Arsene Wenger’s sides always had his imprimatur. He doesn’t seem to have quite inherited Arsene’s way with players as virtually all seemed to love him, but once all players are his, then I feel they will run through brick walls for him. And his ability to work with tactics is surely a big plus? The one argument against Wenger, a lack of tactical nous, cannot be levelled at Arteta. The only question now is, is Arteta good enough? I truly feel he is. To me, all our great managers were Arsenal through and through. Arteta is that. I believe in him.
    Манчестър Сити надигра Арсенал с минималното 1:0 в мач от 4-ти кръг за Купата на Англия. Това бе и първа среща между двата отбора през този сезон, като предстоят да се изиграят още две такива, но този път в първенството. Единственото попадение в двубоя снощи бе дело на Нейтън Аке в 64-та минута след асистенция на Джак Грийлиш. Като цяло гостите от Лондон изнесоха стабилно представяне на Етихад, особено през първото полувреме. Въпреки че Микел Артета бе заложил на няколко очаквани рокади в стартовия състав, неговите възпитаници разполагаха с по-опасните възможности пред една от двете врати конкретно що се касае до въпросната първа част. Такехиро Томиясу и Леандро Тросар бяха най-близо до това да дадат аванс на ''топчиите'', но намесите на Щефан Ортега запазваха нулевото равенство в двубоя. Повечето опасни положения на сметката на ''артилеристите'' идваха от левия фланг и Леандро Тросар, който записа своя първи старт с червено-бялата фланелка. Стабилно представяне изнесоха също така Роб Холдинг и Мат Търнър, които правеха всичко по силите си, за да запазят вратата си суха от набезите на Ерлинг Холанд и компания.



    Веднага след началото на второто полувреме Микел Артета направи две смени, като в игра се появиха Уилям Салиба и Самби Локонга. Заменени съответно бяха Роб Холдинг и Томас Партей. Вероятно пускането в игра на Салиба вместо Холдинг бе провокирано от жълтия картон на англичанина, а колкото до излизането на Партей, днес се появи информация, че ганаеца е изпитал болки в ребрата. Надяваме се, че всичко с Партей е наред и няма да се стигне до негово отсъствие от терените. Той е просто незаменима на този етап частица от успехите на отбора. Малко след като сините откриха резултата в мача, Микел Артета реагира мигновено с нови смени, като на терена се появиха Габриел Мартинели, Олександър Зинченко и Мартин Йодегор. Заменени бяха Леандро Тросар, Киърън Тиърни и Букайо Сака. Левият фланг на Лондончани стана още по-опасен, като ясно можеше да се види различния стил на игра на гостите, когато на терена са Зинченко и Мартинели. Домакините обаче не допуснаха да се пропукат до края на мача, а най-близо до попадение в полза на Арсенал бе Еди Нкетия. В крайна сметка и тази година ''артилеристите'' трябваше да преглътнат ранно отпадане в турнира, макар и след равностойно представяне като гост на настоящия шампион на Англия. След мача остава чувството всякаш пред Микел Артета, щаба на клуба и играчите предстои една далеч по-важна цел, а именно запазване на моментната форма във Висшата лига. Важно нещо за отбелязване от снощи е, че според доста от спортните източници на Острова Габриел Мартинели е приел офертата на клуба за нов договор и ще преподпише до лятото на 2027 година. Чакаме и официалното становище на двете страни по темата, а също така и преподписване с Букайо Сака и Уилям Салиба. Иначе следващата среща на ''топчиите'' е на 4 февруари, събота, от 14:30ч. българско време. В нея, те гостуват на борещия се за оцеляване Евертън. Още подробности от снощи в следващите редове:

    Стартов състав и резерви:
     
    Фото кредит: Арсенал

    Жълти картони: Роб Холдинг (42-ра минута); Олександър Зинченко (90+2); 

    Контузии: Съмнения за такава на Томас Партей; 

    Репортаж от мача: 
    Микел Артета след края на мача: ''Като цяло се чувствам разочорован, защото сме аут от турнира и можехме да вземем много повече от този мач, а не го направихме. Все пак успяхме да ги затрудним максимално, но ни липсваше нещо, за да спечелим. В крайна сметка си мисля, че ни предстоят два коренно различни двубоя срещу този съперник в първенството. До тогава имаме достатъчно време, за да анализираме нещата и да се поправим там, където сбъркахме. Желанието и амбициите ни са да се състезаваме успешно срещу всеки опонент, независимо от името му.'' 


    Фото кредит: Арсенал

     
    Както повечето от вас знаят, Арсенал изтегли късата клечка за четвъртият кръг на ФА Къп и ще трябва да премине през Ман Сити, ако иска да продължи в турнира, в който има рекорден брой купи. С оглед първото място в Премиершип и идващата елиминационна фаза на Лига Европа след месец, като че ли тази толкова историческа и важна купа остава леко на заден план. Не и според Микел Артета или поне от думите му на официалната пресконференция преди мача. Ето и по-важното от тях.

    Къде: Етихад, Манчестър.
    Кога: Петък, 22:00 българско време.
    Телевизия: Диема Спорт 2.
    Отсъстващи: Габриел Жесус, Рийс Нелсън, Мо Елнени.
    Под въпрос: Няма
    Думите на Артета преди мача: „Нямам търпение за мача. Според мен се изправяме срещу най-добрият отбор в света и това ще покаже до къде сме стигнали в развитието си. Според мен, мачовете за Лигата и за Купата ще бъдат коренно различни, но не и по-малки по важност един српямо един друг. Очевидно е колко важен е този турнир за историята на клуба, така че няма съмнение, че излизаме за победа.
    Радам се, че се подсилихме с нови играчи и ефекта се видя още срещу Ман Юнайтед. Точно това искам да виждам. Вяра и максимално раздаване от абсолютно всички в клуба. Играчи, треньори, ръководители и дори публика. Тя бе страхотна и се видя, че дори когато изоставахме с 0:1 срещу Юнайтед не спря да подкрепя момчетата. Повярвайте ми, това дава страшно много сили.
    Имаме притеснения около Мо Елнени. Ще премине през по-детайлни изследвания на коляното преди да можем да кажем колко ще отсъства. Той е от хората, които никога не се оплакват, а сега чувства дискомфорт. Това ни оставя леко къси в центъра и ако има нещо, което да изскочи на пазара и си заслужава, ще му отдадем заслуженото внимание. По-важното е обаче, да извлечем максимума като представяне от играчите, които имаме тук и сега.“, завърши испанеца.

    Любопитно ще бъде с каквъв стартов състав ще излезе Микел Артета в този двубой. Дали ще наблегне на повечко резерви или пък ще заложи на обичайната тежка артилерия. Дали ще видим новите попълнения Тросар и Кивиор или пък още не? Предстои да разберем довечера. Успех на момчетата.

    A Day Out at the Emirates
    The 12 Pins lifts our hopes
    It all started by getting the train from Homerton to Highbury and Islington on a cold, wind-biting Sunday in January, the day after my birthday in which I had a great day, meeting old friends. Normally I walk to the stadium from here but this time I had to meet up with my brother Myles and his son Niall, both huge Arsenal fans and fairly regular travellers from Dublin. They were in the 12 Pins in Finsbury Park, which merited a change to the Tube and one more stop, a fabled Irish pub which accommodates enormous numbers of verified Gooners both inside and out. They have at least one mighty attribute, the drink comes quickly no matter the numbers, a testament to the ability of the Irish staff working there and always served with a smile.

    The best pub in London?
    The songs constantly break out, from Super Mik Arteta to North London Forever and back to the old favourites we all love to hear. Tributes to Rocky, winning the title at Old Trafford and many more increase the good vibrations and the happy expectation that we would get revenge for the unlucky loss earlier in Manchester. We fell asleep that day, and Var was unkind, but we are home, we are top of the league, and Arsenal are the greatest football team. Ah, it is great to be back, the buzz and the thrill level increasing all the time.
    Deep talks about the future
    But of course, a trip to the Arsenal and meeting with my family is always replete with serious discussions of where Arsenal are, are the buys likely to be good, and can we finally do it? We all agreed that Leandro Trossard could be the perfect choice as he can provide competition and cover all across the front three, an area where we badly need it at the moment, an injury could have been a calamity but now we can breathe again. I opined that a win today pretty much guarantees top four as we would need relegation form from now on. Myles laughed and said top four is certain, we want the league. We do, indeed.

    Me and the gang
    I also said that United will defend without embarrassment, same as they did at home, particularly without Casemiro, they will be afraid of a tonking. They will look forward to a Rashford or an Anthony finding us asleep again as they hammer a long ball upfield. I really hoped we would be vigilant, use our awareness and our speed to guard against such tactics. They both agreed that we must not outplay them and lose.
    The Hungarian Emperor
    My next stop was the Arsenal supporters club bar and a meeting with the extraordinary Alexander Sztranyovszky, a major superfan who tries to attend all matches. Everyone knows Alex. He is Hungarian, and I had to deliver some ASCB presents from Georgi Stoyanov , our esteemed chairman. I found him around the corner with Peggy, the fabled owner of the shop which supplies refreshments to all Arsenal explorers, both physical and mental, as can only be found in the presence of so many dedicated Gooners.  Alex alone brightens up your day with his broad smile, his welcoming attitude and the inevitable selfie which is an enduring memory of a fantastic day.

    Alex and me at Peggy's place
    There was one bad note for me, though. I had printed out my ticket in case my phone wouldn’t work but I couldn’t find it. I was staying in my friend’s Krum’s apartment in Homerton not far from the ground but had spent the previous few days in a hotel in Lancaster gate. I guessed I must have left it there.  As my ticket had no name on it I was worried that someone had got hold of it and may try to use it so I left the superb atmosphere emanating from the Supporters Club to get to the ground early so I wouldn’t have any problems.
    Maybe they wouldn’t let me in

    Krasi, Lily and me
    I got in no problem and quickly as normally I leave it a bit late and the queues can snake around quite a bit. Inside I had a beer and then found my seat. The position was great, a nice spot in the corner, at a convenient height to watch the action well. We got a present of a clacker to make noise tucked into our seat and on inspection it was the campaign against discrimination. Good, I thought, and it had the added bonus of increasing the noise levels to unprecedented intensity which reminded me of my days in Highbury in the George Graham 1980’s.
    My next surprise was my Bulgarian buddy Krasi Kolev and his wife Lily came along to sit beside me amid much hugs. They were accompanied by Kristian, a Bulgarian ensconced in Scotland who I had never met before.  A mighty nice man with a big smile on his face. More selfies followed. They all made plenty of noise, singing and cheering all the time. Sometimes I am on my own and the atmosphere is never as good. I was so happy to see them. When we got our goal to equalise a Rashford breakaway which I had feared, the stadium erupted in a cacophony of high decibels which the local residents of the graveyards could hear.
    A half-time surprise
    Despite a 1-1 halftime, our feeling was good, we were playing much better than the Mancs, and surely our pressure would lead to goals. I got a big surprise when we went to the bar as my old friend Tsvetomir Tsetkov was there with a selection of beer waiting for us. He is Arsenal, a great ambassador for Bulgaria, for Shumen, and London where he has been living for 15 years. He always lifts my spirits, and this time was no exception. I owe you pints, old friend.

    Krasi, me and Tsvetomir at halftime
    We went back inside. Soon we scored, a Saka masterpiece, and we jumped so high we thought we would never land. Mancs, prepare to die. No more humiliation for us, and a few more goals would be very nice.
    We shall overcome
    But we are Arsenal, and you need a strong heart to be an Arsenal supporter. A mix-up in the box and Lisandro Martinez loops a header over the stranded Ramsdale to get back to a position their play never merited.

    Saka the master
    It went on, us pressing, Utd defending, and all the while the noise and the singing never stopped. We all believed despite the clock ticking and ticking. Our hero, Eddie the undroppable, sneakily tucked the ball in the net and we had done it, the clackers, the singers, the screamers and the shouters coalesced to frighten the poor local graveyard residents out of their tombs. What noise, what atmosphere, what smiles on our faces, but then the demon VAR was summoned. Ah, we will be cheated once again. I couldn’t see how, though, the goal looked good. As the ghosts settled back peacefully into the ground, a searing crescendo erupted to frighten them up once more. The Arsenal had won, and the almighty sounds erupted and boomed throughout the stadium, and all the pubs, clubs and gathering places worldwide. We were united, not Manchester. Arsenal ARE the greatest football team! Go home crying, Ten Hag, Rashford, Martinez and all the rest. You have come to our home and we have shown you the Champions!

    Eddie is our winner
    Ps. I predicted the correct score here. The printed word doesn't fly away.
     
     
     
    ''Артилеристите'' победиха ''червените дяволи'' с 3:2 в мач, който определено ще се превърне в класика от Висшата лига. Срещата бе част от 21-ви кръг на първенството и се изигра пред пълните трибуни на Емиратс Стейдиъм. Гостите от Манчестър откриха резултата в 17-минута на двубоя, когато точен бе Маркъс Рашфорд. Няколко минути след това, а именно в 24-та, Еди Нкетия изравни с глава след асистенция на Гранит Джака. През първото полувреме домакините бяха леко несигурни в отиграванията си и бяха допуснати някои грешки при разиграването на топката, от които играчите на Манчестър Юнайтед се възползваха и стигнаха до няколко опасни контраатаки. Все пак двата отбора се разделиха на почивката при резултат 1:1. Явно на полувремето Микел Артета е изнесъл солидна лекция на своите възпитаници, защото през втората част те изглеждаха съвсем променени. Постоянни атаки по двата фланга и през центъра на игрището, а споменатите вече грешки при изнасянето на топката бяха заличена от играта им. Съвсем заслужено Букайо Сака даде аванс на ''артилеристите'' в 53-та минута след страхотен удар извън наказателното поле на гостите. Този път с асистенция се отчете появилият се като резерва Такехиро Томиясу, а Букайо Сака се превърна в третият играч на Арсенал, който се разписва в три поредни мача срещу ''червените дяволи''. Преди него това бяха успели да сторят Тиери Анри и Фреди Люнгберг. Лондончани вдигаха оборотите все повече и повече и ударите посока вратата на Давид де Хеа започваха да валят един след друг. Случайно или не, Лисандро Мартинес възстанови равенството в мача след удар с глава в 59-та минута. Като цяло това бе и последното отиграване с топка в крака на гостите извън тяхната половина. До края на мача на терена имаше само един отбор и той се казваше Арсенал. С блестящи действия се отчете Олександър Зинченко, който всякаш имаше не два, а три бели дроба... Имаше дори моменти от мача, в които украинеца се подвизаваше на десния фланг, за да захранва с подавания Букайо Сака и Мартин Йодегор в предни позиции. Наистина страхотно представяне от Зинченко, както и от Такехиро Томиясу, който на полувремето замени несигурният Бен Уайт. След влизането в игра на Томиясу Манчестър Юнайтед играеше с човек по-малко, защото Маркъс Рашфорд съвсем изчезна от полезрение. Освен всичко друго, новото попълнение в редиците Леандро Тросар направи своя официален дебют с червено-бялата фланелка и появяването му на терена се усети мигновено. Арсенал се впусна в търсене на победата, като гол така и не падаше. Букайо Сака бе близо до ново попадение, но ударът му срещна страничната греда. Минутата бе 90-та, когато Еди Нкетия отново се разписа и изпрати всички привърженици на клуба в делириум. Важно е да се отбележи, че Еди Нкетия е в страхотна форма и ниже гол след гол. Това са едни наистина сладки, но и най-вече важни 3т. на сметката на Лондончани. След спечелването им, Арсенал събра актив от 50т. и запази преднината си от 5т. пред втория Манчестър Сити. Арсенал е и с двубой по-малко в сравнение с ''гражданите'', а Манчестър Юнайтед остава на 4-та позиция във временното класиране с 39т. Трети е Нюкасъл Юнайтед също с 39т. Следващата среща на сметката на ''артилеристите'' е този петък, 27 януари, от 22ч. В нея, те гостуват на Пеп Гуардиола и неговите възпитаници в мач от 4-ти кръг за Купата на Футболната Асоциация. Още подробности от снощи в следващите редове:

    Стартов състав и резерви:
     
    Фото кредит: Арсенал

    Смени по време на мача: Такехиро Томиясу вместо Бен Уайт (46-та минута); Габриел Мартинели отстъпи мястото си на Леандро Тросар (82-ра минута); Роб Холдинг замени Мартин Йодегор (90+3); 

    Жълти картони: Бен Уайт (19-та минута); Микел Артета (34-та минута);

    Репортаж от двубоя: 

    Фото кредит: Премиърлийг Official

    Микел Артета след края на мача: ''Не съм много сигурен в това дали съм бил свидетел на подобна публика досега. Нашите привърженици са просто страхотни. Те означават всичко за нас.
    Това беше един красив и важен момент. Беше наистина специално. Натискахме, натискахме и натискахме и победен гол така и не падаше. Все пак успяхме да се доберем до него, а намесата на ВАР ни остави вледенени за няколко секунди. Всичко беше просто наелектризиращо. Страхотен мач между двата отбора. Дадохме всичко от себе си, за да се поздравим с победата. Бяхме наясно с това, че постигането й няма да бъде никак лесно. Играхме страхотно срещу един отлично представящ се напоследък опонент. Да не забравяме, че Манчестър Юнайтед в единствения отбор, който ни е победил към днешна дата в Лигата. Както казах и по време на интервюто преди мача, бяхме пределно наясно с това, че ще трябва доста да се постараем, за да ги надиграем. Направихме го и аз съм много щастлив. Бяхме единни и сплотени. Чувстваме се все по-мотивирани и уверени. Най-важното нещо за нас е да продължаваме да се развиваме като клуб и отбор с всеки изминал ден. Също така ние трябва да останем здраво стъпили на земята и да не се отказваме от амбициите и мечтите си.''


    Фото кредит: Арсенал

    Това бе всичко за днешният ни материал. Цялото интервю на Микел Артета след мача може да бъде проследено в официалния сайт на клуба. Също така днес очакваме Якуб Кивиор, който снощи бе на трибуните, да бъде официално привлечен от отбора на Специя. Останете здрави, щастливи и усмихнати, защото имате поне един повод за това. 






    Цялостен снимков материал: Арсенал

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...