Jump to content

  • 1:0 to The Arsenal

    By Dani Invincible, in News,

    Арсенал победи Уотфорд с 1:0 в мач от 11 кръг на Висшата лига. Единственото попадение в двубоя бе на сметката на Смит Роу, който се разписа в 56 минута. Точното изпълнение във вратата на ''стършелите'' означаваше, че младокът се разписва в трети пореден мач в първенството. Арсенал можеше да отбележи доста повече на Уотфорд, но ВАР, пропусната дузпа на капитана Пиер-Емерик Обамеянг и редица други пропуски от негова страна, направиха така, че хората на Клаудио Раниери да пропътуват краткото разстояние до Викъридж Роуд след минимална загуба. Клаудио Раниери дори негодуваше след края на мача, като твърдеше, че Арсенал са постъпили нечестно при ситуацията около гола на Смит Роу. Италианският настaвник, обаче, пропусна да спомене, че неговите хора трябваше да завършат мача с повече от един изгонен футболист. Победата на сметката на Арсенал бе от изключително значение и спечелените 3 точки означават, че Лондончани се приближиха до първите отбори в класирането. В момента ''артилеристите'' заемат 5 позиция във временното класиране с 20-точков актив. Нужно е да се отчетат и добрите изяви на Мейтланд-Найлс в халфовата линия, а също така и новата суха мрежа, която се оказва под номер 7 в последните 10 мача във всички турнири.

    Стартов състав: Аарън Рамсдейл, Такехиро Томиясу, Бен Уайт, Габриел Магаляеш, Нуно Тавареш, Мейтланд-Найлс, Самби Локонга, Смит Роу, Букайо Сака, Пиер-Емерик Обамеянг и Александър Лаказет. В групата за двубоя липсваше името на Томас Партей, който е получил травма в слабините.

    Резерви: Бернд Лено, Седрик Соареш, Роб Холдинг, Киърън Тиърни (завръщане след контузия), Мохамед Елнени, Мартин Йодегор, Никола Пепе, Габриел Мартинели и Еди Нкетиа.

    Смени в хода на двубоя: Мартин Йодегор вместо Александър Лаказет в 69 минута, Мохамед Елнени на мястото на Смит Роу в 86 минута и Габриел Мартинели вместо Букайо Сака в 93 минута.

    Жълти картони: Самби Локонга (20 минута), Такехиро Томиясу (30 минута), Пиер-Емерик Обамеянг (52 минута) и Габриел Магаляеш (80 минута).
     

    Фото кредит: Премиърлийг official

    Думите на Микел Артета след края на двубоя, който бе под номер 100 за него като мениджър на Арсенал: ''Харесва ми това, че показваме отдаденост към представянето в защита. Разбира се, също така и към цялостната организация в игра. Победа преди пауза за националните отбора винаги е приятна. Тя поддържа инерцията и добрата атмосфера.'' 
    Цялото интервю на Микел Артета може да бъде проследно на сайта на клуба.



    В следващият си двубой, Арсенал гостува на Ливърпул. Това ще се случи на 20 ноември, събота, от 19:30 часа българско време. Екипът на Арсенал България пожелава на всички наши читатели успешна и хубава седмица.


    Арсенал приема състава на Уотфорд в мач от 11 кръг на Висшата лига. Освен всичко друго, това ще бъде и двубой номер 100 за Микел Артета като мениджър на Лондончани. Иначе ''артилеристите'' посрещнаха кръга на 6 място във временното класиране със 17 спечелени точки. Уотфорд пък, се намираше на 16 място с 10-точков актив и на само 3 точки от зоната на изпадащите. Двубоя е със статут на задължителна победа (както и всеки един друг разбира се) за Арсенал, с оглед добрата серия, която се заформи напоследък. Още подробности преди този лондонски сблъсък в следващите редове. 

    Кога: 7 ноември, неделя, 16:00 часа българско време. 

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон.

    Телевизия: Нова Спорт, а гост в студиото преди двубоя ще бъде Георги Стоянов - председател на Арсенал България.

    Рефер на двубоя: Кевин Френд.

    Новини: Гранит Джака продължава да лекува травма на дясното си коляно, която бе получена по време на дербито на Северен Лондон през месец септември. По план се очакваше швейцарският национал да се върне обратно в действие към края на тази година, но от Арсенал споделиха, че надеждите това да се случи, вече се свързват с началото на следващата. Под въпрос за срещата днес е Киърън Тиърни. Шотландецът ще премине през късни фитнес тестове, за да бъде оценено неговото състояние. Припомняме, че Киърън Тиърни получи синини на глезена по време на сблъсъка с Кристъл Палас. Всички останали състезатели на клуба са на линия и остава да видим каква ще бъде избраната 11-ка от Микел Артета. 
    Аарън Рамсдейл бе номиниран за играч на месец октомври във Висшата лига. Всеки, който желае да удари едно рамо на младокът, може да го направи на следния линк: https://plpotm.easports.com/ 



    Думите на Микел Артета преди мача: ''Чувствам се привилегирован да бъда на позицията, на която се намирам, а именно да водя клуб като Арсенал. Честно казано, ако трябва да дефинирам идентичността на този клуб, и то с една единствена дума, тя би била единство. Без единство няма как да постигнете това, което желаете. Тази дума олицетворява абсолютно всеки един човек, работещ в организацията. Това е нашият начин на игра и нашият начин да предаваме нашите ценности. Начинът ни да се свързваме с нашите привърженици.
    Колкото до мача с Уотфорд, очаквам съпротива от тяхна страна. Разбира се, излизаме за победа.''
     

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 

    Завършваме днешният ни материал с пожелания за нови 3 точки в актива и много поводи за радост през деня. 









     
    „Зад всеки велик вратар, има топка, изстреляна от Иън Райт.“ Това гласеше една реклама на спортния гигант Найк през 90-те години на миналия век. Историята на този велик нападател е повече от завладяваща и малко по-различна от тази на повечето футболисти в наши дни. С трудно детство зад гърба си, имайки предвид това, че баща му е отсъствал в ранните му детските години, Иън Райт е типичен пример за силата на човешкия дух. Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му. Е, тази на Иън Райт е била да стане професионален футболист, независимо от цената, която е трябвало да плати. Преди да достигне до върховете на своите мечти, Райт е трябвало да се сблъска с бедност, и то докато е чакал първото си дете. Стига дори и до затвора, заради неплатени глоби за шофиране без платен данък на автомобила си. Самият той споделя, че докато е бил зад решетките, осмислил доста неща и си поставил тази мечта - да се състезава на професионално ниво. Иън Райт прави първите си стъпки във футбола докато се състезава в... Неделната лига. След неуспешни проби в тимовете на Саутенд Юнайтед и Брайтън, Райт е пред отказване от заветната цел. Така се стига до мига, в който от Кристъл Палас идват да го гледат скаути, докато се състезава за Гринуич Бороу. Пробите на Селхърст Парк преминават успешно и тогавашният мениджър на Палас Стив Копъл му предлага професионален договор. По този начин, Иън Райт става професионален футболист, докато е на 22-годишна възраст. За 6-годишният си престой при „орлите“, той се разписва 90 пъти, а следващото предизвикателство пред него се нарича Арсенал. Трансфера му при „артилеристите“ е факт през септември 1991 година и също така се оказва рекордна покупка на клуба за онова време. Головете на сметката на Иън Райт за Лондончани растат неимоверно през годините, за да се стигне до 13 септември 1997 година. Тогава, в мач на Хайбъри срещу Болтън Уондърърс, Иън Райт чупи рекорда по голове с червено-бялата фланелка, като достига кота 179 и подобрява постижението на Клиф Бастин. За целият си престой в Северен Лондон, Иън Райт бележи общо 185 попадения и е носител на всички домашни отличия, а също така и на КНК. Последват участия с екипите на Уест Хям, Нотингам Форест, Селтик и Бърнли. На национално ниво, Иън Райт записва едва 33 мача за Англия, но личността на този легендарен футболист често е идолизирана в британската столица. И има защо. С невероятната харизма, с която разполага, и с инстинкта пред гола, Иън Райт винаги ще топли сърцето на футболния запалянко.



    Таланта на Иън Райт далеч не се разпростира само във футбола, като той има опит зад гърба си и в сферата на медийните изяви. От участия в риалити шоута, британски телевизии и радиа, та чак до завръщане във футбола, но не като играч. В момента, Иън Райт е един от най-уважаваните футболни анализатори, а неговите изяви често могат да бъдат наблюдавани в спортните канали на Острова. През изминалата година, фен клуба на Арсенал в България издаде на български език неговата автобиография, която носи името „Футболът, моят живот“. В нея, Иън разкрива всичко за необикновения си живот и звездна кариера, като описва детайлно безпрецедентния си скок от неделния аматьорски футбол в професионалния. В тази книга фигурират и много интересни истории, които са свързани с Дейвид Рокасъл, който също е бранел цветовете на Арсенал. Иън съумява и да опише подробно какви са проблемите на играчите, след като се откажат от футбола. По случай рождения ден на Иън Райт, който беше вчера, фен клуба на Арсенал в страната предлага на всеки поръчал си книгата до офис на Спиди безплатна доставка. Четивото може да бъде  поръчано чрез съобщение на Фейсбук страницата на организацията (https://www.facebook.com/arsenalbulgaria) или на thebook@arsenal-bulgaria.com. 

    По, a случай
    рождения д
    Ian Wright: Right Wright
     
    Even this achievement he managed to make funny
     58 today. Is he our second GOAT? He must feel that the gods conspired against him to ensure he wasn’t our GOAT because he was 27 before he finally made the big time at Arsenal. He still managed to become our best goalscorer, scoring good goals, great goals, scruffy goals, important goals, not so important goals, left foot, right foot, headers, and in off any part of his body that was legal. He was a poacher, a guy who could feed off scraps, he could accelerate to make space, he could dribble and make a goal by himself. If he was a bit taller, top defenders would have been crying even harder when they had to face him. His lack of height never deterred him, though, he would spring up into the air as if on, well, springs.
    Alex Ferguson once famously said that this guy is destroying us as he took apart the Man Utd defence. He was consistently our top scorer but unlike Henry, the team had bad seasons under George Graham, and, of course, the personally disastrous one that Wright had under Bruce Rioch when he banished him to the wing.
    A great role model
    But kids, if you ever need a role model, take a good look at Ian Wright. He grew up poor, black, in a bad part of London where drugs and crime were prevalent. He had a father who left and then a stepfather who abused him. He had talent for football but was small and struggled with that bane of a young footballer’s life, he was born in November, which meant as he went through the years, he was always up against kids almost a year older than him, which also was affected by his height, making him even smaller.
     
    He overcame a humble beginning
    He found it hard to get noticed at pro clubs, having some trials but never making it. By 21 he was still playing amateur and such players rarely make the jump to the pro leagues. That dream was more or less dead. He had essentially got married young, had a child, and had to work as a plasterer on building sites to get by. He ended up in prison for not paying tax and insurance on his car. So he was 21 years old, with heavy marital responsibilities, in prison and the one thing he loved doing in his life, playing football, was not going to be his salvation. But he decided, no, this prison cell is not me. I have the talent, I will force the belief to come, I will make it as a footballer.
    He needed a chance
    And of course, he did. Crystal Palace gave him a trial, liked what they saw, and his foreman at the building site gave him his blessing, said, Ian, go for it, I will always give you your old job back. This chance was all he needed. He knew that there were many super players playing in the amateur leagues that will never make it. But with grim determination, he vowed he would not be one of them.
     
    At Palace he showed he deserved his place at the top table
     I loved him when he was at Palace, and saw him playing against the Arsenal in the 80’s when I lived in London. The partnership he formed with Mark Bright was one of the best I have ever seen. The 2 of them were quick, could win the ball like midfielders, could hold the ball up, and terrorise any defence. They enabled Palace to play almost with 2 banks of four, and rarely give away goals.
    I was thrilled when he came to Arsenal, and I would have been delighted if we took both of them, although Alan Smith may not have been too happy. He soon settled in to become our top goalscorer.
    The hunger came from his life
    As I have said, though, he is a great role model. He had a hunger to develop, born of his years in the wilderness, he stayed on at the grounds to practice, working on his skills and probably felt a little of the imposter syndrome, that if he didn’t work hard, keep getting better, they might discover he was that little kid who was nearly a year younger than the rest, and not able to cut it at the highest level.
     
    At Arsenal, he became a great
    And so he learned from all the top players, as he got into the England squad, his own teammates and his opponents but he credits the arrival of Dennis Bergkamp as being the transformation in improving his skills. Bergkamp trained hard, but smart, all about becoming a better player, even though he already had sublime skills. Ian realised that the harder he practised, the luckier he would get. People would say, did he mean that, or was he just lucky? Clever training means that you develop the ability to do things that others can’t, and so they say that was lucky. Eh, yes, maybe a little, but it is born of all the practice.
    Time for regrets?
    He also had, in common with all great sportsmen, that overwhelming, crushing desire to win that made defeat unbearable. He wanted everything that football could give him, trophies, goals, respect and he got it all.
    Regrets? He probably has a few. More England caps and goals for sure. Lineker and then Shearer blocked his way. Going to Arsenal as a kid, like his great buddy, David Rocastle, would probably be another. Then he could have been our GOAT and the 185 goals he got from 27 years old would have been a dwarf figure, maybe 350 or 400. Henry would never have been able to leave us as he chased that record.
     
    Didn't really get the chance he deserved at England
    But perhaps that was never the plan of the cosmos. He had to suffer, he had to be humiliated in jail, to have had his difficult upbringing, to overcome it all on the way to becoming Wrighty, known by his nickname to all as if he is their best friend, a guy who has a joy for life, who loves laughing and smiling most of all.
    Have the greatest birthday ever
    We at Arsenal Supporters Club in Bulgaria have had many encounters with this extraordinary ambassador for Arsenal football club. My regret is that I wasn’t aware of their existence until a couple of years ago and I have never met him. I hope, one day, to rectify that.
    Happy, happy birthday to the right man, Ian Wright, Wrighty, keep smiling and always remember, you are our true GOAT for all the things you bring to the club.

     
    Some members of ASCB at a great day in their lives in Athens getting to meet the birthday boy.
     
    Our own Georgi Stoyanov meeting with Lee Dixon and Ian Wright in Sofia
     
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...