Jump to content
  • Арсенал допусна втора поредна загуба на Емиратс Стейдиъм в мач от 8 кръг на Висшата лига. Астън Вила си тръгна с пълен комплект точки от английската столица след три безответни гола и нито един такъв от страна на ‘’артилеристите’’. Букайо Сака си отбеляза автогол в 25 минута, а Ола Уоткинс добави нови две попадения в 72 и 75 минута на двубоя. Лоши метеорологични условия в Лондон снощи, лоша игра, лошо настроение. Кофти неделна вечер. А, с нея и днешния понеделник не е от най-красивите. Но, това е част от играта. Именно след такива мачове се сътворяват някои от най-великите обрати. Или пък дупките се задълбочават. Всичко е в ръцете на мениджъра и неговите играчи. А, това са хора до които стоим неизменно! Които и каквито да са те. В добро и лошо. Истината е, че ние като фенове сме длъжни да подкрепяме клуба, който обичаме. Понякога той ще ни наранява. В други случай, той ще е причината да крачим гордо. Винаги ще има дисбаланс в тези две отношения. Но знаете ли, най-хубавото е, че винаги предстои следващ мач! Или както известният Ник Хорнби пише в своята книга “Треска за Футбол” - Ние никога няма да преминем тази фаза! Ако все още не сте имали възможността да прочетете това уникално творение, което олицетворява великата игра, горещо Ви препоръчваме да го направите! 

                                                

    Ето и стартовата единайсеторка на Микел Артета. На вратата Бернд Лено. Пред него в отбрана видяхме Роб Холдинг, Габриел Магаляеш и Киърън Тиърни. Полузащитният вал бе оформен от Хектор Белерин, Томас Партей, Мохамед Елнени и Букайо Сака. Атаката бе водена от Уилиан, Александър Лаказет и Пиер-Емерик Обамеянг. Резерви: Рунарсон, Мейтланд-Найлс, Давид Луиз, Гранит Джака, Дани Себайос, Никола Пепе и Еди Нкетиа.
    Преди началото на двубоя, двата клуба и всички останали присъстващи лица отдадоха почит към загиналите британци във войните. Двамата мениджъри поднесоха венци и последва минутка мълчание под проливния дъжд над Емиратс Стейдиъм. Начало на срещата и то какво. Не беше изминала и минута игра, когато МакГин отбеляза. След проточена намеса на системата ВАР, попадението бе отменено. Причината бе, че Рос Баркли е в засада, а същевременно със своята позиция в наказателното поле пречи на видимостта на Бернд Лено. Гостите от Бирмингам дадоха ранна заявка в мача, че вечерта за лондончани ще е трудна. И наистина, червено-белите направиха много трудно стъпване в мача. Топката се разиграваше предимно настрани и с пасове назад. Елнени и Партей постоянно сменяха позициите си в опит да объркат противника и да раздвижат играта. Но, противникът бе повече от добре подреден и очакваше всяка една офанзива към своята врата. А на нея, бе Еми Мартинез. Бивш "топчия" по екип, но вечен такъв по душа. Така се стигна до 25 минута. Топката отново се озова в мрежата на Лено, но този път голът бе съвсем редовен. Мат Таргет отправи пронизващо диагонално центриране в наказателното поле. В опит да избие топката от краката на противников състезател, Букайо Сака си отбеляза автогол. Лошо начало за младока и целия отбор. Почти половин час игра в Лондон, Арсенал - Астън Вила 0:1. Джак Грийлиш едва не покачи малко след това, но само и единствено инстинктивната намеса на Габриел запази крехкия аванс на гостите. Аванс, който остана непроменен до края на първата част. А в нея, Арсенал изглеждаше абсолютно безидеен. Еми Мартинез нямаше абсолютно никаква работа за вършене през първите 45 минути игра. Очертаваше се солидна лекция от страна на Микел Артета в съблекалнята. Особено като се има предвид, че тимът му не отправи нито един точен удар. 

                                                     

    Интересен се оказа на първо четене хода на Артета да замени Партей още на почивката. Останаха съмнения за лека травма на играча. Предстои да разберем. Все пак, в игра се появи Дани Себайос. Но истината е, че началото на втората част не се различаваше по абсолютно нищо от първата. Солиден Астън Вила, с наситени халфова и защитна линия. С бързи действия на играчите и същевременно с мисъл в техните отигравания. Топката не се задържаше дълго в краката им и се подаваше напред. Нещото, което липсваше в състава на испанския мениджър снощи. Ударите посока Лено зачестиха и беше трудно човек да си представи, че можем да измъкнем нещо от този двубой. Определено не сме хората, които да упрекват състезателите, но в тях си личеше умора. Проблем, с който Артета все още не се е справил. Но, сме сигурни в това, че ще бъде намерено ответното противодействие. Никола Пепе и Еди Нкетиа също се появиха в игра. Заменени бяха съответно Уилиан и Лаказет. На практика схемата на отбора се запази, просто вече тя бе с нов облик откъм изпълнители. Но и този ход се оказа безполезен, когато в 72 минута Уоткинс покачи за 2:0. Рос Баркли се отчете с асистенция за попадението. Попадение, което бе абсолютно проспано от домакинската отбрана и Уоткинс съвсем необезпокояван отбеляза след страничното центриране на своя колега. Но, това далеч не бе всичко. Само три минути по-късно, Уоткинс уби и последните надежди на Арсенал и техните фенове. 0 : 3 насред Емиратс. Липсата на завършек в отиграванията на домакините им изигра много неприятна шега. Не на шега обаче играеха бирмингамци, които изнесоха лекция по скорост и крайна фаза. Изключително неприятен резултат, който трябва да бъде забравен съвсем скоро.

                                                      

    По съвсем обясними причини, Артета изглеждаше адски недоволен след всичко случило се снощи. Хубавото е, че на последвалата пресконференция той отправи думи, които да послужат за урок на неговите играчи занапред.
    ‘’Не искам и не мога да приема нагласата на моите играчи за уместна. Големите отбори нямат правото да си позволяват подобни неща. Искаме да спечелим във всеки мач и това е стандарта, който трябва да бъде създаден. Това е моята отговорност и трябва да намеря начина, по който да осъществя този стандарт в действие. Мисля, че за първи път откакто съм тук ни се случва да се представим доста под нашите стандарти. А това е нещо, което не бива да бъде допускано. Просто е недопустимо. За съжаление, истината е, че винаги ще има трудни и лоши моменти. Искам да видя реакцията на всички именно след такива. Искам да видя отговора на играчите. Най-лесно е да се обвиняваме един друг. Но не това е начина.’'

                                                     

    Артета заяви някои много интересни думи след катастрофата снощи. Цялото интервю можете да проследите в официалния сайт на клуба. И така, животът не е свършил. Играчите ще имат шанс за реванш пред своя мениджър и най-вече пред феновете следващата седмица. Както вече всички знаем, този уикенд няма да има мачове от европейските първенства. На 22 ноември, неделя, Арсенал гостува на Лийдс Юнайтед от 18:30 часа българско време. Елън Роуд е място, на което ’'топчиите’’ играха за последен път двубой от Висшата лига през сезон 2003/04. След изиграването на първите 8 кръга, Арсенал заема 11-та позиция във временното класиране с 12 спечелени точки. Странно или не, головата разлика на отбора вече е отрицателна. Убедени сме в това, че съвсем скоро тази негативна статистика ще бъде променена. Повече от нужно е играчите да се вслушат в думите на мениджъра. И не просто да се вслушат, а да осъществят видима промяна. Винаги сме ги подкрепяли. Тези играчи и останалите преди тях. Ако не го правим, то смисъла да сме "артилеристи" граничи с кръглата нула. Най-лесно е да седим пред дивана и да бълваме негативизъм спрямо хората, които по един или друг начин ни карат да сме част от футболната игра. Животът на футболният запалянко не е лесен, и снощната вечер го доказа. Обаче след всяка буря, винаги изгрява слънце. 
     
     
    Добро утро на всички читатели на сайта на “Арсенал България’’. Днешната неделна вечер ще ни предостави поредната порция Висша лига. В нея, Арсенал приема Астън Вила на Емиратс Стейдиъм. Двубоят е от 8 кръг на първенството и е с начален час 21:15 българско време. Телевизията по която ще можем да наблюдаваме срещата е Диема  Спорт 2.

    Арсенал ще отдаде чест и признание на загиналите във войните, като играе с тази специална фланелка. Както знаем в началото на месец ноември на Острова по традиция се отдава признание на героите, загинали за Британия. Освен това предстои един изключително любопитен сблъсък с оглед факта, че бившият топчия Емилиано Мартинез се завръща в Лондон. Макар и с друг екип. Не е тайна за никого, че Еми ще бъде посрещнат топло, както заслужава. Освен това, една срещу друга се изправят две от най-добрите защитни формации във Висшата лига. А, Арсенал е с най-добрата такава след изиграването на първите седем кръга. В тях, тимът на Микел Артета допусна едва седем попадения в своята врата. Последният път, когато тези два отбора се срещнаха в британската столица, ‘’артилеристите’’ надвиха трудно своят опонент. Пиер-Емерик Обамеянг отбеляза за победното 3:2 след пряк свободен удар. Дали ни чака поредно голово шоу, предстои да разберем. В следващите редове ще Ви предоставим кратка историческа статистика и ще се спрем на новините преди самият двубой. Приятно четене. 
                                                       
    Робер Пирес несъмнено е сред от авторите на едно от най-красивите попадения в сблъсъка
    Но къде започва всичко? За да си отговорим на този въпрос, трябва да се върнем до началото на 20 век. Първият сблъсък между ’'артилеристите’’ и ’’вила’’ е именно в Лондон. На 08 октомври 1904 година, тогавашният Уулич Арсенал побеждава Астън Вила с крехкото 1:0. Уилиам Хенри Гууинг бележи единственото попадение в онзи есенен ден пред 7 500 зрители на Менър Граунд в Плъмстед, южен Лондон. Съвсем скоро след това, тимът от втория по големина град в Англия - Бирмингам, си отмъщава за поражението. През декември същата година, Вила побеждава Уулич Арсенал с 3:1 на Вила Парк. Забележителен е мачът между тези два опонента през 1935 година. Изигран на терена на бирмингамския клуб на 14 декември, резултатът е 1:7 в полза на лондончани. Още по-любопитното е, че легендата Тед Дрейк бележи всичките седем гола за Арсенал.  Почти 60 000 зрителя виждат това уникално постижение в старата Първа дивизия. Това е и най-изразителната победа на Арсенал над Вила, макар и като гост. През 2015 година, двата отбора се срещнаха на финала за Купата на Футболната Асоциация. Лондончани бяха безапелационни и прибавиха във витрината си 12-я си трофей в най-старото футболно състезание. Резултатът бе 4:0 в тяхна полза. Сегашният мениджър на Арсенал - Микел Артета, вдигна купата като капитан. 

    Това бе и 6-ти трофей на ФА Къп във визитката на Арсен Венгер
    Една загуба в Лондон на 24 март 2012 година е и последния мач в кариерата на българския капитан на Вила Стилян Петров. Именно след този двубой, който е интересен и с това, че за първи път от 1997 година двама англичани бележат за Арсенал в лицето на Киърън Гибс и Тио Уолкът, Стенли е диагностициран с левкемия, която за наша радост той успя да пребори.

                                                      
    Кадри от един мач за Купата от онзи сезон с двама незабравими играчи за двата клуба: Рамбо и Стан.
    Сега насочваме погледи към новините преди мача. Артета все още не може да разчита на някои от своите състезатели. Става дума за Калъм Чеймбърс, Пабло Мари, Габриел Мартинели и Рийс Нелсон. Ситуацията с контузиите е към своята развръзка, защото всички от изброените тренират и са пред своите завръщания в състава. Очакванията са Нелсон и Мари да бъдат готови за селекция веднага след международната пауза, която е следващата седмица. Калъм Чеймбърс провежда тренировки на пълни обороти и съвсем скоро ще бъде включен във фитнес тестовете преди двубоите. Англичанинът не е записвал минути от декември 2019 насам. Не са малко вперените очи и към младокът Мартинели. Бразилският талант получи травма на лявото коляно по време на тренировка на отбора през юни. Габи премина през успешна артроскопска процедура. Тя бе предприета с цел възстановяване на лезия в хрущяла на лявото коляно. Очакванията са играчът да бъде напълно готов за игра в края на следващия месец.
                                                        

    Ето какво заяви Микел Артета на провелата се пресконференция вчера.
    ‘’Разбира се, че те са солиден отбор. Имат различен подход към определени мачове. Нека не забравяме, че записаха някои много добри резултати срещу големи отбори. Сега са в серия от две поредни поражения и е съвсем нормално да се борят за победата в утрешния двубой. Джак Грийлиш е топ играч и голям талант. Той е играч, който може да направи разликата във всеки един момент. Бори се във всяка част на терена. Така че ще трябва да се погрижим много добре за неговото опазване. Като цяло съм на мнение, че Астън Вила се справя повече от добре. Направиха някои добри трансфери. В това число включвам и Емилиано Мартинез. Взеха и Дъглас Луис, който познавам от престоя ми в Манчестър Сити. Вила се опитват да направят нещо стойностно и изглеждат наистина силни. Би било чудесно да посрещнем международната пауза с победа. Това несъмнено оказва влияние върху настроението на играчите. Също така рефлектира и върху таблицата с класирането. Предстоят ни важни мачове и осъзнаваме стойността на утрешният такъв. Ще бъде трудно, но ще излезем за победа.
    Нямаше как баскът да не каже някоя дума и за бившият ни играч Еми Мартинез.
    ‘’Кариерата му в Арсенал траеше цели десет години. Не бяха само последните му шест или седем месеца. Трябва да обърнете внимание върху всичко, което той постигна в клуба. Очевидно не попадаше в плановете ми да го продам, но ние му дадохме шанса, който заслужаваше. Трябваше да направим труден избор, но аз нямаше как да му гарантирам, че ще е номер едно на вратата. Той се представи по един страхотен начин. Амбициозен е и работи много усилено. Еми разполага с възможността да играе за Аржентина и това е стойностно постижение. Той заслужава всичко най-добро заради начина по който се представи в клуба през всичките тези години.’'
                                                      
    В друга новина, Арсенал представи официално новите си тренировъчни екипи за мачовете в Лига Европа. Поредна порция изящество от страна на Адидас. Марката с трите черти. Един от играчите, който се представя страхотно с останалите екипи на немският бранд е Габриел Магаляеш. 22-годишният бранител е в Арсенал от съвсем скоро, а за втори пореден път бе избран от феновете за играч на месеца. Какво начало само на кариерата на Габриел в северен Лондон.
                         
                                                                    
    Очаква ни сложен двубой срещу тима от Бирмингам. Разбира се, пожелаваме успех на нашите момчета и нови три точки в актива. Нека посрещнем паузата с победа! Преди началото на този кръг, Арсенал се намира на 11-та позиция във временното класиране с 12 спечелени точки. Следващият двубой на Топчиите е на 22 ноември, неделя. Опонент е съставът на Лийдс Юнайтед, а арена на събитията ще бъде Елънд Роуд. Разделяме се с пожелания за усмивки преди и след мача довечера и денят Ви да е не по-лош от това изпълнение на Боби Пирес срещу Астън Вила. А можете ли да познаете годината на играната среща?








     
    Арсенал записа трета поредна победа в груповата фаза на Лига Европа след като се наложи над норвежкия Молде с 4:1 на Емиратс. „Артилеристите“ стигнаха до успеха след обрат. Елингсен изненадващо откри за гостите в 21-та минута, 2 автогола на Хауген в 45-та и Синиян в 62-та минути обърнаха развоя, за да се стигне и до попаденията на Никола Пепе в 70-та и Джо Уилок в 88-та за крайния резултат в срещата. По този начин Арсенал се настани удобно и еднолично на първото място в своята група с пълен актив от 9 точки, а преминаването към елиминационната фаза на турнира изглежда все по-близо.

    Микел Артета стартира двубоя с познатото напоследък 4-3-3. На вратата започна Бернд Лено. Пред него защитата бе оформена от Сеад Колашинац, Давид Луиз, Шкодран Мустафи и Ейнсли Мейтланд-Найлс. В центъра на терена бяха Джо Уилок, Гранит Джака и Дани Себайос, а в нападение Уилиан, Еди Нкетиа и Никола Пепе.
    Очаквано срещата започна с натиск на домакините като още до 4-та минута Еди Нкетиа имаше две положения пред противниковата врата, като второто бе и доста чисто, но и избито от вратаря в ъглов удар. С всяка изминала минута окупацията пред вратата на Молде се засилваше, като „топчиите“ изсипваха центрирания, пробваха удари и се опитваха всячески да превземат гъстата защита на гостите. По добре познат образец, обаче, се стигна до 21-та минута, когато след прекрасен далечен удар на Елингсен резултата бе открит. Естествено, 0:1. За щастие, това не смути особено играта на Арсенал, които продължаваха всячески да търсят попадението си. Такова падна в 43-та минута след центриране на Пепе от ляво, а топката бе засечена от Еди Нкетиа на празна врата. Голът  бе отменен, защото Джо Уилок бе в положение на засада и влияеше на играта. Положението остана спорно, но в груповата фаза на Лига Европа ВАР не се ползва и до преразглеждане не се стигна. Това все пак не попречи на „артилеристите“, които успяха да изравнят резултата в добавеното време на първото полувреме. Това стана след многоходова контраатака минала през Пепе, Уилиан, Джака и Нкетиа. Последния подаде в наказателното поле към Уилок и при опит за избиване, защиникът на гостите Хауген си отбеляза автогол. 1:1. При този резултат завърши и първото полувреме.

    Втората част започна по подобие на първата – натиск на Арсенал. Така се стигна и до 62‘та минута. След многоходова комбинация започната от Вилиан, преминала през двойно подаване между Джака и Уилок, последния се озова в наказателното поле центрира, а Синиян си отбеляза автогол в опит да избие топката пред озовалия се сам Еди Нкетиа. 2:1. Само 8 минути по-късно, влезлият като резерва на мястото на Уилиан – Букайо Сака намери с отлично подаване Никола Пепе, който от границата на наказателното поле покачи на 3:1. Арсенал укроти темпото, но пък се забавляваше на терена. Многоходови комбинации и разигравания. Последния щрих в срещата бе дело, може би и на играча на мача – Джо Уилок. Той се разписа за крайното 4:1 в 88-та минута. Трябва да отбележим, че това е и втори пореден силен мач за младежа от „Хейл Енд“, след този миналата седмица срещу Дъндолк. Това явно е забелязал и Микел Артета, който се изказа доста ласкаво, както за него, така и за всичките млади играчи в отбора след Арсенал – Молде 4:1.

     
    Ето и по-интересното казано от мениджърът на „артилеристите“ след края на мача: „Мисля, че Джо се представи отлично. Много харесвам израстването му и начина му на игра на терена. Развива се по прекрасен начин. Лига Европа не е турнир за даване на минути. Той е изключително важен за нас. Имаме голям брой играчи и това, че Джо играе в този турнир, а не толкова във Висшата Лига далеч не значи, че се омаловажава труда му. Не разбирам защо няма ВАР технология. Нали стигнахме до извода, че ВАР е положителна стъпка във футбола като цяло, защо не се ползва тук? Какво е нужно на Пепе за повече минути ли? Постоянство! Днес той отбеляза гол и даде асистенция. Това е страхотно, но аз знам, че той може много повече. Това не важи само за него, а за всички. Трябва да се стремим да даваме максимума от себе си, че дори и повече за да вдигнем летвата на следващото ниво“, завърши испанецът.
    След успеха си вчера Арсенал е на крачка от елиминационната фаза на турнира. Следващият двубой от Лига Европа е в края на месеца – 26.11.2020 година. Отново срещу Молде, но този път в студена Норвегия. Сега се насочваме обратно към Висшата Лига, където в неделя предстои пореден тежък сблъсък с високо летящите Астън Вила. Пожелаваме успех на момчетата.
    Не забравяйте да следите сайта ни за още новини и интересни материали. Хубав петък и усмихнат уикенд.
    Статистика:

    След изключителната победа на Олд Трафорд през уикенда и то с дузпа и то отсъдена от Майк Дийн, Арсенал се връща в битката за Лига Европа. Довечера момчетата на Микел Артета се изправят срещу норевежкият Молде на Емиратс. Мачът е с начален час 22:00 българско време и ще се излъчва пряко по БНТ 3 HD. Двубоят все пак се явява нещо като дерби, или поне такова в нашата група, защото един срещу друг се изправят първия срещу втория във временното класиране до момента. И двата отбора имат пълен актив от 6 точки след двата кръга до сега. При победа, Арсенал на 90% е в следващата фаза на турнира и ще бъде едноличен лидер в група Б на Лига Европа. Ето положението в групата към този момент.

    Ето и кратките новини преди мача. Нови контузии след неделната лекция над Ман. Юнайтед няма. В игра се завръща Давид Луиз, който е готов за действие. Вероятно може и да стартира. Като цяло се очаква стартовият състав да наподобява този от миналата седмица, при победата над Дъндолк с 3:0. С голяма част младоци и лека доза от по-титулярните играчи, но вероятно без звездите, които ще бъдат оставени да отпочинат преди двубоя с Астън Вила идната неделя.
    „Молде са корав отбор и не са лесни за побеждаване. Трудно се преминава защитата им и могат да те изненадат на контраатака. Това се видя и в първите им два мача. Имат страхотен отборен дух и понатрупаха самочувствие след двете си победи. Ще бъде трудно, но съм сигурен, че момечетата ще се справят и ще вземат победата!“, заяви мендижъра Микел Артета на официалната пресконференция преди мача. „Не, не съм говорил със Солскяер за Молде и норвежкият футбол. Преди мачове е трудно да говориш, с когото и да е било извън хората влизащи в сметките за двубоя. Нямаме много време за странични приказки. Като цяло изобщо не е случйано израстването на норвежкия футбол. Не съм изненадан, всички знаят за Холанд и Одегаард и какво правят те в своите отбори“, допълни испанецът. На въпрос за Уилиам Салиба наставникът заяви следното: „Омръзна ми да отговарям на въпроси по темата. Както вече обясних, на Уилиам му трябваше 1 година редовен футбол, поради което го оставихме под наем. По една или друга причина това не се случи. Опитахме се да го дадем под наем и за този сезон в последните дни от трансферния прозорец, но за съжаление и това не стана. Не ми харесва ситуацията, защото имаме много защитници и трябваше да го оставим извън състава. В последствие се оказа, че може и да запише игрово време заради контузии, но това е част от професията ни. Мъчно ми е, не ми харесва и бих променил нещата, ако можех, но това е положението.“

    Пожелаваме успех на нашите момчета довечера, както и да се опазят от контузии срещу коравите норвежци. 3‘те точки са най-важни, въпреки че никой няма да се разсърди на по-убедителен резултат от по-резервния ни състав. Нека си осигурим спокойствие и еднолично лидерство в групата след три изиграни мача.
    А вие не спирайте да следите страницата ни, където Ви очакват безброй нови и интересни материали свързани с отбора и фенклуба на Арсенал. COYG!

    When everything brightened up
    You have to understand, it was different to today. We just didn’t have the constant access to everything we have nowadays. We watched highlights on the BBC and ITV on Saturday night and on Sunday afternoon. Probably no more than 15 minutes per match, mostly goals, goal chances and controversies. For a real live match we went to watch our local team playing on a Saturday or Sunday. The pitch was beside my house and Newbrook Celtic were the team. They played in Celtic colours and were indicative of the support Celtic had throughout Ireland at the time, and indeed still. Although there was some pretty good players, they were a long way off the standard on TV.
    ‘Shoot’ provided the magic
    To get insider type stuff, we had to buy magazines. Me and my brother loved ‘Shoot’, which was the best at the time, and we travelled down to the local village to buy it every week. We had money from caddying in the local golf course as pocket money was unheard of in that time.
    ‘Shoot’ was captivating, we had colour photos of our heroes and because Arsenal started winning trophies, they featured in it. We were a top team, sort of. Because the double was a miracle, and we had a half decent year for the next two, hid the fact that we were on a slide. A dangerous slide into oblivion, or at least the 2nd division. The team broke up, the old squad giving way to the new, Ray Kennedy, Frank McLintock, Charlie George and others moving on, Bob Wilson and others retiring.
    We finished 2nd to the wonderful emerging Liverpool side, who would go on to dominate football in the late 70’s and 80’s, in 1972/73. A little bright spark. Then 10th in 1973/74. Then a scarifying drop to 16th in 1974/75. Then the cliff edge appeared in 1975/76, 17th! The miracle year was a blip, like when your heart rate jumps through the roof because of a fright, and tumbles down again when you realise it was just somebody playing a prank. Lucky it was no prank that caused the blip. It was real, though unlikely. We did do it, although looking back now it is hard to know how. We like being underdogs and battling for what we get. We never get it easy. But the bond was forged and in many ways I have better memories of those dark days.
    The Irish avalanche came
    And why? Because the Irish started emerging. You could have 5 or 6 Irish players playing. In the latter half of the 70’s, Liam Brady, Frank Stapleton, David O’Leary, John Devine, and surprisingly, Terry Mancini, who only learned late in his career that he could play for Ireland, joined Pat Rice and Sammy Nelson from Northern Ireland. Terry Neill, our stalwart Irish centrehalf from the 60’s, became our manager in 1976. Life started to improve and he jumped us up to 8th. My fear of relegation abated. And he stole Pat Jennings of Northern Ireland off the Spuds in 1977 to increase the Irish connection. We were the Irish team and we were the Arsenal.
    The thing is that, to me at least, the team, the glory team, were a bit drab, Simpson, McNab, McLintock, Storey, Radford, Kelly and others, weren’t very exciting. Charlie George was though, for sure. You could always guarantee a spectacular goal or headbutting Kevin Keegan. Or even fighting with Bertie Mee.
     Terry Neill brought excitement to our life after the dark years.
     
    The emergence of the exciting conjurers
    You see the new team that emerged had magicians, Liam Brady, who even now if you ask an Arsenal fan who is playing number seven, will always reply Liam Brady. It is an in-joke amongst Arsenal fans. He could do things with the ball that we couldn’t believe. We brought in SuperMac Malcolm Macdonald. He scored goals for fun and always with flamboyance. Alan Hudson appeared to bring his silky skills to the midfield. Brian Kidd, who had won the European cup with Manchester United came into our attack. Alan Ball, the World cup winner still ran our midfield.
    I hope you can see what it was like. Now, we had exciting players and an exciting team although we were scarcely midtable.
      Liam Brady Always our number seven
     
     SuperMac Malcolm Macdonald kept scoring goals
    The Voyage to the promised arena
    Crucially, I started going to watch English Football by this time. Myself and my brother travelled by ferry to Liverpool and went to Old Trafford several times a year. We were young kids, my memory says I was not even 16 when we went first and my brother Joe was seventeen. It was a huge adventure. Although I had been to many matches in Ireland, nothing prepared me for what it was like at Old Trafford. And what seems like an astonishing undertaking to buy ferry tickets, match tickets, get the train to Manchester from Liverpool, and then find our way to Salford to watch the football.
    I should point out that we had both left school and were working full time. We didn’t feel like the kids we were. We had no ID. cards of any description. Just got on the ferry, and somehow figured out how to get the rest of the way. For the younger readers, there was no Google maps, no internet, in fact no mechanical way to find out where we were going. We relied on our reading ability and asking nice people. Lots of nice people in Liverpool and Manchester.  And for me, staying quiet about my Arsenal support. I would always have to go in the home end. I learned how to jump inside.
    Next week, I will describe those first trips. And getting to see live on their own stage the heroes I had seen only on TV.
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...