Jump to content
  • Утрешният Ден на народните будители ще бъде изпълнен с много интересни събития за членовете на фен клуба и техните приятели.
    От 15:00 часа на базата на националния отбор в квартал Бояна, женската формация на ASCB ще вземе участие във футболен празник, който ще включва тренировка и състезание по футболни умения. Събитието ще се състои като част от програмата за развитие на масовия и женски футбол на БФС –„Хайде да ритаме“. Благодарение на тази програма участничките в ежегодния благотворителен турнир в полза на сдружение „Деца с онкохематологични заболявания“, организиран от ASCB, получиха топки и допълнителни награди. Този футболен празник ще бъде  и официалната промоция на новите екипи на дамския отбор на фен клуба, който за 3 годишната си история може да се похвали с 3 бебета и участия в 4 турнира. Екипите са факт, благодарение на финансовата подкрепа на приятелите ни от Newton Mortgage Consultants, които се надяваме да подкрепят и занапред многобройните ни инициативи.
    А, час и половина след края на спортния празник започва и дербито на кръга във Висшата Лига между Манчестър Юнайтед и Арсенал. Бар Сингълс срещу сградата на Националната телевизия ще бъде за първи път домакин на  софийските „артилеристи“. Три екрана, звук и специални промоции ще посрещнат привържениците на Арсенал. Събитието е отворено за всички фенове на лондонския клуб. Елате (ни) повече! Барът е голям и работи с всички противоепидемичи мерки.

     
     
    Арсенал записа втора победа в груповата фаза на Лига Европа. „Топчиите“ се наложиха с класическото 3:0 над ирландския си съперник и така събраха пълен актив от 6 точки след два изиграни мача от турнира. Точни за домакините бяха Еди Нкетиа в 42‘та минута, Джо Уилок в 44‘та минута и Никола Пепе в 46‘та минута.
    Както мнозина очакваха, за разлика от мача срещу Рапид Виена, Арсенал започна с по-резервен състав. Приятният вкус, който задължително трябва да бъде отбелязан, е че в стартовите 11 имаше четерима юноши от академията, а пети се появи като резерва. Ето го и състава: на вратата официален дебют за  направи исландският страж Рунар Рунарсон. Пред него отбраната се състоеше от четворката Мейтланд-Найлс, Колашинац, Мустафи и Соареш. В центъра стартираха Джака, Елнени и Уилок, а атаката се водеше от Пепе, Нкетиа и Нелсън. Отново 4-3-3 за Микел Артета.
    Арсенал започна доста активно мача като се настани пред наказателното поле на гостите. Те пък, от своя страна, се защитаваха прибрано и дълбоко в собствената си половина, дори пред наказателното си поле и рядко поглеждаха напред. Домакинският натиск растеше с всяка изминала минута, но „топчиите“ трудно пробиваха стената пред себе си. Добри впечатления оставяха момчетата от "Хейл Енд", особено тези на офанзивните позиции. Рийс Нелсън и Еди Нкетиа всячески се опитваха да превземат вратата и всяка минута имаше опасност. Изключителен бе и Джо Уилок, който пое диригентската палка и всичко интересно минаваше през него. Пепе също бе остър. Гол, обаче така и не падаше. Това се промени в 44‘та минута, когато след центриране от корнер и неразбирателство на противниковият вратар и защитата, най-съобразителен се оказа Еди Нкетиа, който откри резултата. Очакваше се от тук насетне домакините да заиграят по-освободено и тепърва да се видят нови попадение. Така и стана. Само 2 минути след откриването на резултата, след пробив на Нико Пепе, топката попадна в Джо Уилок от ляво, който с плътен удар удвои аванса на Арсенал. С това дойде и края на първото полувреме. Арсенал – Дъндолк 2:0.

    Втората част започна ударно, точно както завърши и първата. Пепе получи пас пред наказателното поле, нагласи си топката по изключително елегантен начин и с брилянтен удар в горния ляв ъгъл направи резултата 3:0. Минутата бе 46‘та. Още едно красиво попадение от страна на кот‘д‘ивоареца. Надяваме се да следват още безброй такива.

    Някъде тук приключи и малкото интрига в двубоя, ако изобщо можем да говорим, че имаше интрига като цяло. Арсенал продължаваше да напада и да търси още попадения, до които така или иначе не се стигна. Две неща трябва да бъдат отбелязани. Първото е официалния дебют на Флориан Балогън с червено-бялата фланелка. Той влезе на мястото на Еди Нкетиа в 74‘та минута и се представи прилично за малкото записани минути. Припомняме, че този младеж бе искан от куп европейски отбори през лятото, но Арсенал отказа да го пусне. Ние му пожелаваме да е здрав и в много близко бъдеще да ни радва и като титуляр с топа на гърдите.

    Второто нещо за отбелязване е с хумористична нотка. Тактиката на Микел Артета бе хваната от медиите по време на прякото излъчване на двубоя. Оставаме на тези от Вас, които разбират добре тактическите наставления на испанския мениджър да ни я разшифроват.

    С тази си победа, Арсенал заема първото място в класирането след втория изигран кръг от груповата фаза в Лига Европа. Всички осъзнаваме, че Дъндолк не са мерило и всички очи гледат към Манчестър и Олд Трафорд в неделя, когато предстои поредното голямо изпитание пред Арсенал. И все пак, няма как да не ни стане приятно от завършващата снимка, макар и да е твърде рано за грандомания и величие.
    Продължавайте да следите страницата ни, тепърва започваме. Приятен и усмихнат петък на всички.


     
     
    Арсенал излиза срещу ирландския Дъндолк във втория си мач от груповата фаза на турнира Лига Европа. Двубоят е довечера, с начален час 22:00 българско време и ще бъде излъчван пряко по БТВ Екшън. Представяме Ви и новините преди мача, колкото и малко да са те.
    Макар и да се очаква "артилеристите" да излезнат с по-резервен състав за срещата, Микел Артета може да мисли и по друг начин, предвид стартовия състав срещу Рапид Виена. Роб Холдинг е аут и се очаква да се завърне на пълни тренировки следващата седмица. Давид Луиз също пропуска, поради контузия на лявото бедро получена на мача с Лестър Сити в неделя. Очаква се той да премине късен фитнес тест преди гостуването за Висша Лига срещу Ман. Юнайтед през уикенда. В състава се завръща Уилиан, който тренира на пълни обороти от тази седмица. Букайо Сака също е на линия. Останалите играчи извън строя са дългосрочно контузените, за които няма нищо ново. Тук някъде привършват новините преди мача с Дъндолк.

    Официалната пресконференцията също не беше кой знае колко интересна. В нея участваха Микел Артета и Шкодран Мустафи. Ето какво заяви мениджърът на „топчиите“: „Мачът срещу Лестър Сити беше неприятен удар, след който трябва да се възстановим и отговорим подобаващо. Двубоят бе с две лица в двете полувремена, но за съжаление загубихме. Головата суша не е само заради Обамеянг и Лаказет, а заради целия отбор. Притеснен съм заради второто полувреме, имахме само един точен удар, а след като играеш у дома това не е приемливо. Нека гледаме напред, мача довечера също няма да е лек. Дъндолк имат страхотен дух и невероятен колектив, все пак са ирландци. Знаем за добрите и лошите им страни, готови сме и както винаги излизаме за победа!“
    Шкодран Мустафи от своя страна допълни, че всеки един човек в отбора вярва на Артета и че след идването му всеки знае с точност какво се иска от него на терена. Добави, че не е виждал по-детайлни тренировки от тези на Артета и че на тях се работи върху всяка малка частица от тактиката и желанието за провеждане на всеки играч. Определено интересни думи от човека, който има голяма доза вина, дори и тактическа такава, за гола на Лестър Сити през уикенда. И все пак, не сме тук да сочим с пръст, макар и понякога да е належащо, а да подкрепяме отбора.

    Въпреки, че повечето от погледите са насочени към неделя и Олд Трафорд, пожелаваме успех на момчетата довечера. Стискаме палци за нови 3 точки, които биха бетонирали първото място и направили живота ни в групата по-лесен за напред. Знаем, че Дъндолк не са грандиозен колос, с цялото уважение към тях, но все пак това е Арсенал. За добро или лошо...
    Събирания за мача ще има в клоновете на ASCB из цялата страна. Отново Ви приканваме да следите страницата, защото интересните материали продължават да валят и няма скоро да има спирка. COYG!

    The forging of a lifelong bond

    The Arsenal  jersey when I was a kid
    So, I went from being 11 years old in 1969 and watching Arsenal being beaten by a 3rd division side Swindon, to 1972 and 14 years old when beaten by Leeds in the FA cup. I was a voracious reader and I had learned of Arsenal’s history after that Swindon defeat. We used to be great, we had the glorious Herbert Chapman years, winning trophy after trophy. But in 1953 we won our last league title, in 1950 our last FA cup. We were has-beens.  We were mostly a mid -table team since ’53. And we had no real Irish connection at the time. Everyone around me loved the glamorous Liverpool and Manchester (though, not so much City) teams with Leeds emerging with the Irishman, Johnny Giles as their maestro. These cities had big Irish connections with huge numbers having Irish ancestry. They had top class Irish players.
    I loved the Shirt
    Somehow, I was attracted to Arsenal, though. I loved the jerseys which I could only see in full colour in the football magazines at the time. TV was black and white as were newspapers. Other kids around me teased me about Arsenal. My older brother was a big Man U fan. Arsenal were beaten by a 3rd division team.  But there was something about Arsenal rescuing the next season by winning the Fairs Cup and our first European trophy (now the Europa league cup)despite finishing 12th in the league and being dumped out of the FA cup and League cup. If we had done nothing in the Fairs Cup, would I have stayed with the Arsenal?
    I am really not sure. It was hard to explain why I liked them in the first place. They didn’t have top players, playing in the World cup or European Nations cup which were the real glamour matches of the time. The excitement flowed from watching the great Brazil team of the era, Pele, Jairzinho, Carlos Alberto, Rivelino, The English with the Charltons, Bobby Moore, Alan Ball, The Italians with Fachetti,  Boninsegna and Riva, West Germany with Beckenbauer, Müller, Overath. These were the great fixtures, football played at a tremendous level. We were out on the streets and greens being all those players, not Arsenal ones. Charlie George was the most exciting player we had, but even he was up and down. Still, he had long hair and was flamboyant. And everyone knew him.
    As for me, I wanted to be Pele, he could do everything.

    Our first European trophy
    Coming back from a poor season to capture our first European trophy was significant, then. We were on the big stage. The match was shown live on TV. Only big matches and internationals were shown live at the time. The win against Anderlecht meant I had something to talk about. Arsenal were a football team with a trophy. It kept me there, hanging in.
    But the Double was the clincher. From 12th, we started far better, we were keeping pace at the top, if never really being there. We kept battling on in the Cup, fighting through the replays. Slowly, the season was turning out to be good. It reminds me of years later, of the Invincible season, where lots of draws early on, meant we probably wouldn’t win the league. In the Invincilble season, though, we had a great recent history. Then we had no such, high mid-table was our best. I refused to let myself believe. I was just hoping we would stay up there, finish as high as possible. As I have said before, the other teams had the top players, the players you wanted to be out on the green.
    Afraid of being relegated
    To be honest, at the start, because I was aware of the one record that we had, being the longest serving team in the top division, I wanted that to continue, so pretty good results at the start meant we wouldn’t get relegated. When you are 12th, you worry about such things. Drop a few places and you are staring at the 2nd division as it was called then. Relegation might well have meant the end of the dream. I can’t truly answer if I would have taken the easy option and switched to maybe Man U or some other team. I cannot remember really thinking about other teams, much, though.
    Arsenal just kept coming through all tests, winning the replays, staying close to the top of the league, finally, and gloriously, capturing the title at the home of the Spurs and coming from behind to beat Liverpool. Arsenal were top dogs and I was top dog.
    By that stage I was Arsenal forever. Next season was disappointing, yes, 5th in the league, behind Tottenham even, and beaten by Leeds in the FA cup final, didn’t put a tiny dent on my allegiance. Arsenal were my team. I would stay with them always.
     
    Арсенал допусна загуба от Лестър Сити с 0:1 в мач от 6 кръг на английската Висша лига. Точен за гостите на Емиратс бе Джейми Варди в 80 минута. По този начин “артилеристите” пропуснаха страхотна възможност да се наредят в челните места на временното класиране. В момента Арсенал заема 10-та позиция с 9 спечелени точки. В следващият кръг Артета и компания ще пътуват до Манчестър, където ще се изправят срещу “червените дяволи” на Олд Трафорд. Двубоят е на 1 ноември, неделя, от 18:30 часа българско време. Преди това обаче, Арсенал приема Дъндолк в Лондон в мач от 2 кръг на Лига Европа. Двубоят е на 29 октомври, четвъртък, 22:00. 

    Ето на каква единайсеторка заложи Микел Артета снощи. Под рамките на вратата видяхме Бернд Лено. Пред него в отбрана Ектор Белерин, Давид Луиз, Габриел и Киърън Тиърни. В полузащита фигурираха имената на Дани Себайос, Томас Партей и Гранит Джака. Това бе и официален дебют на Партей като титуляр в Премиърлийг. В дясно на атаката бе Пиер-Емерик Обамеянг. На върха й стартира Александър Лаказет, а компания в ляво му правеше Букайо Сака. Резерви: Рунарсон, Шкодран Мустафи, Мохамед Елнени, Мейтланд-Найлс, Джо Уилок, Никола Пепе и Еди Нкетиа. На загрявките преди самият мач, играчите на Арсенал показаха продукта на Фарел Уилямс. Тениската е лимитирана версия и е символ на борбата с дискриминацията във футбола.

                                                                    

    Свирепо начало на двубоя. Мадисън се опита да прехвърли Лено от далечно разстояние още във 2 минута. За щастие на всички, опитът му мина далеч от целта. Но домакините не закъсняха със своят отговор. Само две минути по-късно, топката бе във вратата на ”лисиците”. Лаказет засече с глава след центриране от корнер. Кълбото се отби в страничния стълб и се озова в мрежата. Разбира се, всички играчи на Лестър претендираха за засада. И след преглеждане на ситуацията, попадението бе отменено. Причината бе, че Гранит Джака е пречел на Каспър Шмайхел в наказателното поле. Но колкото и пъти да гледаме ситуацията, такова нещо не се вижда. Твърде вероятно е голът да беше зачетен, ако събитията се бяха развили в другата половина на терена. Но кои сме ние, че да осъждаме подобни решения. Постепенно гостите се опитаха да наложат контрол над нещата. Мадисън бе доста активен и изглеждаше като най-голямата заплаха за домакините. И все пак, следващата опасна ситуация отново бе в полза на Арсенал. Белерин овладя страхотно далечно подаване в наказателното поле и току преди да нанесе изстрел, играч в синьо се хвърли на шпагат и изчисти в корнер. Съвсем скоро след това, нямаше и помен от какъвто и да е контрол над мача в полза на ”лисиците”. Играчите в червено и бяло разиграваха умело и търсеха подавания предимно по левия фланг към Киърън Тиърни. Шотландецът пробваше пробив след пробив и се опитваше да предоставя центрирания в наказателното поле на съперника. Впечатление правеше Обамеянг и позицията, която заемаше в двубоя. Габонският национал играеше в дясно. А както можем да се досетим, ефективността му в тази част на терена не бе на обичайното му ниво. Най-чистото положение пред Арсенал за първата част дойде след точно половин час игра. Тиърни центрира малко извън границата на вратарското поле. Топката падаше на главата на Лаказет, но по необясними причини френският национал не успя да открие резултата. До края на полувремето домакините ставаха все по-активни с топката в крака, но до решаващ удар така и не се стигаше. След първите 45 минути игра на Емиратс, Арсенал - Лестър Сити 0:0.

                                                   

    Втората част започна с принудителна смяна в състава на ”топчиите”. Давид Луиз напусна игра в 49 минута. На негово място се появи завръщащият се след контузия Шкодран Мустафи. Бразилският национал получи разтежение след спринт. По подобие на първото полувреме, отбора на Лестър бе този с по-доброто включване в началото. Гостите изпълниха няколко опасни ъглови удара, но защитата на Арсенал бе на ниво и се справяше с опасностите. Постепенно играта отново бе изравнена и отново се наблегна на пасове по левия фланг. Колкото и центрирания да предоставяше Тиърни, нито едно от тях не представляваше реална опасност за стража на противника. В 65 минутата, играта напусна Букайо Сака. Английският национал излезе леко накуцвайки след едно влизане на състезател в синьо. Никола Пепе се появи и надеждите за гол се запазиха. Най-близо до такъв бе Ектор Белерин. Обамеянг проби от любимата лява позиция и предостави страхотно центриране към испанският бранител. Белерин стреля силно с десен крак, но страхотната реакция на Шмайхел остави гостите в мача. И противно на всякаква логика, таблото посочи 0:1. Появилият се като резерва Джейми Варди остана непокрит в наказателното поле и след подаване на Юндер наказа Арсенал за кой ли път в своята кариера. Много груба грешка в отбрана и ”топчиите” се оказаха в крайно неудобна ситуация. Така след 80 минути в Лондон, Арсенал вече изоставаше в резултата. Артета направи опит за мигновено реагиране с пускането на Еди Нкетиа в игра. Но странното бе, че терена напусна един от най-активните до онзи момент - Тиърни. Двубоят все повече заприличваше на последният такъв с Лестър в английската столица. Надмощие, добра и стилна игра и рухване изведнъж. Колкото и неприятно е да се отчете, Арсенал така и не създаде голова възможност за изравняване след попадението на Варди. Горчив спомен в Лондон и първа домакинска загуба за Арсенал през сезона. Точно като лисици, гостите си тръгнаха с трите точки. 

                                                              

    Ето какво заяви Микел Артета на пресконференцията след двубоя.
    “Бях наистина доволен от начина ни на игра през първата част. Проявявахме агресия срещу тим, който се справя изключително добре напоследък. Разполагахме с пространство и създадохме някои добри положения. През второто полувреме противникът ни заложи на ниска преса. В такъв момент ние трябваше да бъдем търпеливи и да се пазим от фатални грешки. Именно това е нещото, което чакаше Лестър. Грешки в отбрана. Последните 15 минути на двубоя завършиха по един труден начин за нас. Въпреки че разполагахме с трима нападатели на терена, ние така и не успяхме да отбележим. Наистина труден резултат за нас, особено като се има предвид случилото се в мача. Мисля, че и умората си каза думата. Някъде след средата на второто полувреме, ние вече не изглеждахме толкова остри в действията си. Това е нещото, което ни липсваше.’'

                                                 

    И така, трудно или не, продължаваме напред. Ние като фенове сме длъжни да стоим зад отбора както когато печели, така и когато губи мачовете си. Именно в това е романтиката на най-великата игра. Или както се казва в книгата „Футболна Треска“ на Ник Хорнби - We will never be beyond that stage! Разделяме се с пожелания за страхотна и успешна седмица. А вие, не спирайте да следите нашия сайт, където интересните новини и събития са гарантирани. 

                                                                        

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...