Jump to content
  • Продуктът на школата на клуба Емил Смит Роу подписа нов дългосрочен договор. Новия контракт на играча ще го задържи на Емиратс поне до месец юни 2026 година. Но това не е всичко. През новата кампания, Смит Роу ще играе с легендарният 10-ти номер. Интересното в случая е това, че хлапето от Хейл Енд сподели за новият си номер в деня, в който се навършиха точно 15 години откакто ''Нелетящият Холандец'' окачи обувките на пирона и остави заветният номер 10 на поколенията след него.
    Ето какво сподели самият Смит Роу по темата: ''Истината е, че нямам търпение да започне новата кампания и да продължа да се състезавам за този прекрасен клуб. Подписването на новия ми договор означава твърде много за мен. Чувствам се повече от щастлив. Аз съм в Арсенал от 10-годишна възраст и избора, който взех, се оказа много лесен. През всичките тези години видях много и се запознах с много хора. Имаше и трудни моменти, но именно те ни изграждат като личности. Всички са наясно с това, че фланелката с номер 10 е голяма отговорност, както и отговорна позиция разбира се. Нямам търпение да стъпя на терена. Чувството е специално и ако трябва да бъда честен, то аз нямам думи с които да го опиша. Като дете имах удоволствието да наблюдавам Денис Бергкамп, след това имах радостта и да играя и тренирам редом до Месут Йозил. Това, което искам, е да се трудя и да се опитам да постигна нещата, които те постигнаха.'' 
     

                 With love from Hale End!
    1995-96
     
    Bruce Rioch showed us a dark side to Arsenal
    The Dark season
    Bruce Rioch came in as manager. I can’t remember any fans being happy. He had done reasonably well in the lower divisions but nothing about him suggested he was a top flight manager. Ian Wright famously wrote in his autobiography that they didn’t get on. He didn’t like his dictatorial ways and Rioch also didn’t exactly play Wright too much and he only got 23 goals on all competitions, which was poor by his standards.
    But he did bring in David Platt who was superb and could score goals as an attacking midfielder. He added to Arsenal’s England regulars as well. He game had improved in Italy where he had come from Sampdoria, Juventus and Bari. Honestly, at the time, it seemed a great buy as he was at the top of his game.
    The brightness at the start
     
    All good here for Bruce Rioch
    But the real coup was Dennis Bergkamp, who in my opinion was the best ball player I have ever seen at Arsenal, eclipsing Liam Brady and Thierry Henry in pure footballing ability. He was a genius. You may never see goals like his again. The ball would stick to his foot like glue and he could do everything, left foot, right foot and his head. He was unbelievable for free kicks and brought a huge touch of class to the premiership. David Dein was instrumental in both buys and it seems Arsene Wenger was consulted about both.
    This was the strange part of the situation. David Dein had wanted Wenger, but foreign managers had never worked before in English football, all had failed to a greater or lesser extent, and the board prevailed this time.
    Soon turns dark
    I would love to know whether many fans were happy with the appointment of Rioch as I never heard or spoke to any. It seems it didn’t take long for dissent to show in the dressing room as Wright was consigned to the wing and was very unhappy. Dein was close to all the players and always knew what was going on behind the scenes.
    Rioch was following George Graham, our best manager in my lifetime up to then. No easy act to follow. But he had a team full of eminent internationals, a leading stadium, and was heavily supported in the transfer market. Platt and Bergkamp were top notch, a real joy for a manager to be given.
    The light kept going on and off
    So what happened on the pitch?  We had 3 draws and 4 wins in our first 7 so not too bad. Then a 1-0 defeat to Chelsea. We were ok but not really challenging and this was reflected in our mid season position of 7th. We improved a bit to 5th at the end but almost 20 points behind Manchester United on top. We were definitely underachieving since the Premier League appeared. We should never have been out of the top 3 with the team we had, but Graham struggled with the backpass rule and couldn’t get the players to perform at their best, and neither could Rioch despite the obvious strengthening with top players.
    Rioch was strict and had intensive training sessions which the players didn’t seem to like. Brian Clough, in contrast, believed that he wanted players to run on the pitch, not on the training ground and he believed the ball was an integral part of training. Clough’s achievements are legendary with small teams, Rioch would never come close to anything like it. Wright, and others believed in practicing with the ball, improving their skills at all times. Wright often stayed there all day, practicing free kicks, scoring, left foot, right foot, head.
    Bergkamp improved all the players
     
    The most magical of footballers
    He credits Dennis Bergkamp, however, for showing him a better way to train, in improving his skills, aiming always for improvement. Wright came late to top class football and always wanted to get up to the level of those around him. I guess he had a little of the imposter syndrome about him, that he would need to get better in case they realise he shouldn’t really be there. And this was the crux with Rioch, he didn’t seem to rate Ian Wright and he put in a transfer request. Wright needed the manager to believe in him and while he did have the skillset to play on the wing, it was never his best position and effected his belief system.
    Rioch had only one chance, really. The team needed to win. They didn’t. Not enough. A defeat and a draw to the Spuds didn’t help. Going out in the 3rd round of the cup to our old friends Sheffield Utd after a replay didn’t help and we didn’t have a Euro trophy to compete in. The League Cup was better but we were beaten by Aston Villa over 2 legs in the semis. By February, the only thing we had to play for was a spot in the Uefa Cup. He did get that in 5th although it was because Liverpool qualified for the Cupwinners cup and gave up their spot in the Uefa cup to Arsenal. There wasn’t lots of spots in European trophies in those days.
    Thrown into darkness
    So he had a transfer row with the board at the end of the season and was pushed out. He was probably the most unpopular manager in my time. One year for an Arsenal manager is unusual and those who have read all my columns up to now will know that I like that about Arsenal, we don’t fire managers quickly. We give them a chance. Rioch didn’t do all that badly, but a combination of Dein wanting Arsene Wenger in and the players revolting against Rioch meant Dein had his chance to get his man.
    Was Rioch given a fair chance? I guess not. But he didn’t achieve much in his later career and it was hard to see that he could achieve anything with Arsenal. Probably too big of a job for him but we will never know for sure. His legacy is Bergkamp, though, and that signing alone propelled us into a higher sphere. But he joins the ranks of managers who were given their one big chance but couldn’t take it. Sam Allardyce knows all about that with England and one day I might do a blog about managers that self-destructed. My final word is that Bruce Rioch would have felt that Arsenal would have given him enough time. He was wrong.
     
    Rioch got this one Wrong, not Wright
    Were Arsenal wrong? They had a new man waiting in the wings and next week I will talk about that new man and try to reflect how I felt at the time. Talk next week so.
    Арсенал няма да пътува до слъчева Флорида, след като късно снощи от клуба официално обявиха, че малка част от щаба е с положителни тестове от COVID-19. Припомняме, че „артилеристите“ трябваше да изиграят две контролни срещи за приятелската Флорида Къп, първата от които бе насрочена за неделя (25.07.2021 г.) срещу италианския шампион Интер. В турнира участват още отборите на Евертън и колумбийският гранд Милионариос Богота. В изиявлението не се споменават имена, но се казва, че за момента никой от екипа и футболистите нямат симптоми на болестта.
    Новината ще усложни положението, особено това на Микел Артета, който заяви след мача срещу Рейнджърс, че на момчетата им трябва игрово време за да навлезнат напълно готови за откриването на сезона, който е срещу новака Брентфорд в петък, 13.08.2021 г. от 22:00 ч. българско време. Все пак, от съобщението вчера става ясно, че се търсят странични договорки, които да бъдат изцяло съобразени с протоколите за коронавирус на Премиършип и Англия. Следващите мачове на Арсенал, които за момента са по програма на предсезонната подготовка, са срещу Челси (01.08.2021 г.) и срещу Тотнъм (08.08.2021 г.).
    Ние се надяваме всички от щаба и футболистите да са здрави и да намерят най-подходящото решение в тази ситуация. На Вас пожелаваме усмихнат ден и припомняме да следите страницата ни, където ще намерите новините около отбора и развитието на текущата ситуация, както и много други.

    Преди броени минути Арсенал официално представи второто новото попълнение за настоящия трансферен прозорец. Това е белгийският полузащитник Алберт Самби Локонга. След неспиращите спекулации в последно време, трансферът вече е факт и бе обявен на официалната страница на Артилеристите.

    Алберт Самби Локонга е роден на 22 октомври 1999 година в Брюксел. Част е от детско-юношеските формации, както на Андерлехт, така и на националния отбор на Белгия. Подписва първият си професионален договор през номември 2017, когато е на 17-годишна възраст. Дебюта му за първия отбор на Андерлехт се оказва само месец по-късно, а от тогава е неизменна част от състава. Успява да запише 78 участия и отбелязва 3 гола на сметката си. Възлов се оказва последният сезон (2020/21), през който записва 37 участия и отбелязва въпросните 3 попадения. Следен от скаути на редица европейски отбори, Самби избира Арсенал и вече е част от червено-бялата страна на Лондон. Договорът на новото ни попълнение е до 2026 година, като по непотвърдена информация, сумата платена от Арсенал е на стойност 17.5 милиона евро. Локонга ще носи номер 23.

    Ето и първите думи на Самби след подписа: „Голяма и важна стъпка за мен. За последните 10 години съм играл единствено и само за Андрелехт, така че за първи път ще играя извън Белгия. Нямам търпение да започне сезона и да покажа какво мога. Стъпката е голяма, но аз съм уверен, че ще се справя.“
    „Щастливи сме, че Самби е част от Арсенал. Следим го от известно време и се радваме, че подписа с нас, защото беше следен и от други отбори. Той ще ни донесе дълбочина и ще заздрави халфовата ни линия. Очакваме да продължи да се развива с нас“, сподели Еду Гаспар. Мениджърът Микел Артета също сподели задоволство: „Алберт е много интелигентен играч и показва зрялост за годините си. Трениран е чудесно в Андерлехт от Венсан Компани. Познавам Венсан известно време и нямам абсолютно никакво съмнение в преценката му. А тя е с високи суперлативи. Сигурни сме, че Самби е готов за следващото ниво, както и че ще ни помогне за напред.“

    Полузащитникът ще се присъедини към новите си съотборници в следващите дни, когато изтече задължителната самоизолация поради COVID-19. Пожлеаваме късмет на новата ни придобивка, много да ни радва и да покаже най-доброто от себе си. Също така се надяваме на подобни статии в близко бъдеще, което би означавало и още нови попълнения. На Вас пожелаваме весела и усмихната седмица.

    „Усмихвам се, когато имам причина да го направя. Не обичам да бъда принуждаван!“

    През 1974 година, в търсене на по-добри условия на живот, двойка от Мартиника се премества във Франция. Само няколко години по-късно, а именно на 14 март 1979 година, се ражда момче, което един ден ще остави трайни следи във футболната игра. Мястото е Льо Чене, което е вече бивша комуна в региона Ил дьо Франс (северна Франция). Момчето се казва Никола Анелка Себастиан. Знаете това име. И има защо! Ненадейно сте го чули от телевизора и сте го запаметили с точно такава скорост в съзнанията си, с каквато самият той разполагаше. „Le Sulk“, което в превод от френски език означава „мрачният“, постъпва като възпитаник на Академия Клерфонтен - мястото, където се градят талантите на френския футбол. Това истинско футболно бижу, което е скрито в гора на около 50 км от Париж, е дало на Света още имена като Тиери Анри, Оливие Жиру, Абу Диаби, Уилям Галас, Килиан М'Бапе, Луис Саха, Хатем бен Арфа, Блез Матюиди, Себастиан Басонг и много други. На 1 юли 1995 година, Никола Анелка се присъединява към отбора на ПСЖ до 19 години. В началото на следващата година е вече част и от мъжкия състав на „Парижани“. През есента на тази 1996 година, оттатък Ламанша се осъществява рокада. Брус Риок вече не е в Арсенал и на негово място идва Арсен Венгер. Именно Мосю Венгер е главен виновник за „френската революция“ в Северен Лондон. Само няколко месеца след като заема своята длъжност в клуба, Венгер привлича Никола Анелка срещу сумата от 500 000 британски паунда. 


                    22 февруари 1997 година - Анелка е топчия!

    Французинът взима номер 9, с който съвсем скоро ще започне да лети по терените на Острова. Макар и да записва едва 4 мача на името си за сезон 1996/97, Никола Анелка намеква за своите футболни качества, които са в изобилие. Притежаващ фина техника и невъобразима скорост, 17-годишният по онова време Анелка напомня чаша марково вино - изтънчен и разполагащ с класа. Играчът получава своя истински шанс за изява през кампанията 1997/98, която в последствие ще се окаже паметна за Лондончани и техните привърженици. Интересното в случая е това, че Иън Райт се контузва дълготрайно и Арсенал има нужда от бойна способност в предни позиции. Фактът, че Анелка може да играе еднакво добре както на върха на атаката, така и като втори нападател, го изпраща една крачка напред спрямо голяма част от защитниците във Висшата лига по онова време. С чудесен контрол върху топката, а също така и със страхотно позициониране в наказателното поле на противника, Никола Анелка започва да дава сериозна заявка за незаменим титуляр. В добавка, франзуцинът разполага и с козове като отлично представяне във въздушните единоборства и умела игра без топка в крака. Самият Иън Райт пише в своята автобиография „Футболът, моят живот“, че се е радвал на това да види как едно младо френско момче е било способно да накара публиката на Хайбъри да ахне. Денят е 9 ноември 1997 година. В английската столица един срещу друг се изправят Арсенал и Манчестър Юнайтед. Арсен Венгер срещу Сър Алекс Фъргюсън. Минутата е едва 7, когато Никола Анелка бележи първия си гол с червено-бялата фланелка. В крайна сметка, Лондончани печелят срещата с 3:2. Авторите на другите две попадения за Арсенал в онзи ден са Патрик Виейра и Дейвид Плат, докато точен на два пъти за Манчестър Юнайтед е Теди Шерингам. 


         Радостта след като вкараш първият си гол за Арсенал!

    През сезон 1997/98 Никола Анелка бележи общо 9 попадения във всички турнири на своята сметка, но най-важното сред тях несъмнено е онова във финала на ФА Къп. На 16 май 1998 година, Арсенал и Нюкасъл Юнайтед излизат на Уембли в спор за трофея от най-старото футболно състезание в Света. Марк Овермарс открива резултата в полза на Лондончани в 23 минута на срещата, а Анелка оформя крайното 2:0 и подпечатва 7 Купа на Футболната Асоциация, а също така и исторически първи дубъл за клуба под ръководството на Арсен Венгер. Само няколко дни преди финала на Уембли, а именно на 10 май, Арсенал е коронован за шампион на Англия, макар и след загуба от Астън Вила в Бирмингам с 1:0. 


                                 The real „It's coming home“!

    И като типичен пример за футболен хищник, през сезон 1998/99, Анелка разгръща целият си футболен потенциал с който разполага, разписвайки се 17 пъти във Висшата лига. Това му отрежда не само приза за най-резултатен играч на клуба, но и този за млад играч на годината в Англия. Или както казват французите C'est magnifique. Малко след края на сезона, който не се оказва толкова успешен, колкото предходния, започват и трансферните спекулации около името на Анелка. Именно тогава някъде французинът придобива своя прякор - „мрачният“. Самият играч изказва желанието си да напусне Лондон, като дори обвинява британската преса в това, че тя е отговорна за неговото нещастие. В края на крайщата, на 2 август 1999 година, Анелка е представен като играч на Реал Мадрид, а легендата гласи, че с парите от трансфера (35 милиона евро) Лондончани си построяват модерна футболна база. Малко по-късно, франзцузинът заявява, че е допуснал жестока грешка като е напуснал Арсенал. Играчът не веднъж и два пъти е споделял публично своята безгранична любов към Арсен Венгер, заради когото не се знае дали Анелка е щял да стане това, което знаем за него днес. Привържениците на „Артилеристите“ поставят името му на 29 място в класацията на Топ 50 играча, обличали някога фланелката с оръдието на гърдите. Да придобиеш подобно уважение след 28 гола в 90 мача е истинска награда! Футболната кариера на Никола Анелка е толкова колоритна и впечатляваща, че през годините е носил и екипите на Ливърпул, Манчестър Сити, Челси, Уест Бромич Албиън и Болтън Уондърърс. Или поне това са клубовете, за които е играл в Англия. Във визитката му фигурират още имената на ПСЖ, Реал Мадрид, Ювентус, Фенербахче, Шанхай Шенхуа и Мумбай Сити ФК. Освен всичко друго, Никола Анелка е и Европейски шампион с Франция през 2000 година. Никола Анелка Себастиан. Знаете това име. И има защо. Ненадейно сте го чули от телевизора и сте го запаметили с точно такава скорост в съзнанията си, с каквато самият той разполагаше.
     
     
     
     
     





     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...