Jump to content
  • Хосе Антонио Рейес Калдерон. Непобедим. Буквално и преносно. Футболист, останал завинаги на 35-годишна възраст и спечелил сърцата на феновете на клубове като Арсенал, Севиля, Реал Мадрид, Атлетико Мадрид и Бенфика. Носил също така екипите на Еспаньол, Кордоба, Синдзян Тианшан Леопард и Естремадура. Човек, чиято усмивка няма как да бъде забравена... Днес се навършват точно две години откакто той ни напусна... А този материал посвещаваме на него.
    Рейес е роден на 1 септември 1983 година в Утрера, югоизточно от Севиля, Испания. Още на 10-годишна възраст, той се присъединява към младежките формации на Севиля. В този клуб, той преминава през всичките структурни нива на футболната школа. През 1999 година, когато той е 15-годишен, подписва и първият си договор със Севиля. Дебютът му за мъжете не закъснява и той е факт след само още 2 години, когато влиза като резерва срещу Сарагоса. През същата година, получава и повиквателна за испанският национален отбор до 17 години. Както всички знаем, позицията на Рейес е ляво крило. Притежаващ техника и скорост, той бързо започва да показва потенциала си и така след 4 сезона в Севиля, отбелязва 22 гола в 86 изиграни срещи. Това не остава незабелязано от големите европейски клубове. През януари 2004 година, Арсен Венгер го закупува в Арсенал на цена от 20.5 милиона паунда. На 1 февруари, Хосе Антонио Рейес дебютира с екипа на „Топчиите“ при победата над Манчестър Сити с 2:1 за първенство. В следващият си мач, Арсенал се изправя срещу Челси. Tози път, състезанието е за Купата на Англия. Рейес се разписва на два пъти, а по-късно вкарва още едно попадение във вратата на Челси в 1/4-финален сблъсък в турнира на Шампионската лига. На 15 май 2004 година, Рейес и целият състав на Арсенал изписват имената си със златни букви в историята на английския футбол, като не допускат нито една загуба през целият сезон във Висшата лига. В началото на следващата кампания (2004/05), Арсенал играе домакински мач на Хайбъри срещу Мидълзбро. Именно Рейес спомага за победата с 5:3 с невероятен гол. Коментаторa на мача е толкова вдъхновен от това попадение, че думите ''It's Reyeeeeees, stand up for The Champions'' остават завинаги запечатани в съзнанията на феновете на стадиона и извън него. 



    В началото на 2005 година, Рейес е обвзет от носталгия по родната Испания и заявява на ръководството на Арсенал, че иска да смени обстановката. Спекулациите за евентуалното му напускане нямаляват, когато през лятото подписва нов договор за 6 години. Сезон 2005/06 е в ход и той ще се окаже последен за Арсенал и домакински мачове на Хайбъри. По този повод, от Найк създават специални екипи в цвят бордо. Това все пак се оказва и последният сезон на сметката на Хосе Антонио Рейес като играч на Лондончани. Кампания, в която Арсенал губи злощастно финалa на Шампионската лига срещу Барселона. През лятото на същата тази 2006 година, тогавашният кандидат за нов президент на Реал Мадрид Артуро Балдасано, заявява, че ако бъде избран, ще привлече в съставa на Мадридчани Сеск Фабрегас и Рейес. Това определено вбесява Арсен Венгер, който се оказва безпомощен, когато малко преди края на летния трансферен прозорец, Арсенал и Реал Мадрид правят размяна Рейес за Жулио Баптища. С екипa на Арсенал, испанското крило се разписва общо 23 пъти.
    Хосе Антонио Рейес беше женен за Ноелия Лопес, със която сключи брак през юни 2017 година. От нея, той има две дъщери. Ноелия, кръстена на майка си и Триана. Испанецът има и един син от предишната си връзка. Името му е Хосе Антонио-Младши, който през 2019 година по ирония на съдбата подписа договор с Реал Мадрид. Само няколко дни след смъртта на баща си. Така едва 12-годишен, той върви смело по неговите стъпки.
    Хосе Антонио Рейес. Баща, съпруг, футболист. Човек, чието име винаги ще носи наслада в ушите на футболният запалянко. Хосе Антонио Рейес. Непобедим. Буквално и преносно.
    Почивай в Мир! Липсваш...
     
     
    Was it really a disaster?
     
    Mystic Gus predicts our future!
    So, I had fun predicting our results this year, starting in the day before my birthday, 20th January, here I took on the task of figuring out where our season would end up.
     
    The strangest thing about our strangest season yet was the number three, at least regarding my predictions. I was out by 3 quite a lot, or 3 had an impact on what I was writing.   First, I predicted 64 points, we got 61. I predicted 70 was needed for Champions league and 67 was enough. If we had 3 more wins we would have got Champions league. We needed one more win worth 3 points to finish above the Spuds. We scored 3 goals 13 times, far more than any other, if you exclude the times we scored once (15), but then we are one nil to the Arsenal so we are expected to score once, to give the fans something to sing about. And, at that time, if we won all our matches (ha ha), we would have got 84 points which I said would probably win the league, but City, in the end, got 86, so we would have needed 3 more points to win the league.
    Put your money on me
    I did pretty well overall, predicting a City win and comparatively low points score. From halfway at 27 points we got 61, an extra 7. Not too bad and our final form was good. My second one with 8 league matches plus Europa league left was very close and I predicted most matches correctly, including scores sometimes. Truly our only poor results were Fulham, Everton and crucially Villareal. One goal in the latter match and we would be playing Man Utd for the Europa League. A couple of centimeters and we were through. A fine margin. Close but no.
    Were we any good?
    What were our highlights? Beating Liverpool twice, in the Charity shield and the Carabao cup. Beating Chelsea twice, beating and drawing with Man Utd, beating Leicester and Spurs, beating and drawing with West Ham. Our good run in the Europa League. The form of Saka, Smith Rowe, and Tierney when he wasn’t injured. The latter performances of Pepe gave hope as well. Surely Willock’s performances gave us optimism too? We have needed such a player since Ramsey, a box to box guy who scores. We badly need that aggression, someone to run at defenders and also to ghost into the box. It seems we have one and we don’t want to play him? He also has balls, scoring the vital shootout penalty against Liverpool in the Carabou Cup.
     Bye bye Liverpool
    I like Arteta but his decisions baffle me. We need settled defenders but he keeps messing with them. At this moment, assuming Bellerin goes, I would like Chambers, Holding, Gabriel and Tierney unless Saliba proves to be worth the money. Midfield, for me, would be Partey or Xhaka and Xhaka seems more solid at the moment, Willock, Smith Rowe and Saka, then 2 of Martinelli, Pepe, Lacazette and Aubamayang. Forwards get subbed a lot so we can be flexible there. That leaves plenty of players ready to fight for their places. Elneny (again I like his aggression, something we are missing), Maitland Niles, Nelson, Mari, Soares, Balogun, Nketiah, Azeez and others are there. And I am aware there are some more academy players awaiting their chances.
    Who to me are certs if fit? Saka, Smith Rowe and Tierney for sure. Pepe and Martinelli would be certs also. Willock could become another if played right. Arteta needs to get his partnerships right. The 2 fullbacks, the centrebacks, the centre of midfield, wide midfielders, and strikers. Players who know how to find each other, and aggressively chase down the opposition.
    Our lowlights
    What are our weaknesses? To me coaching seems a problem. Nobody seems to know how to take a throw in effectively. Our marking at corners and free kicks can be poor as can taking them. We make mistakes too often. A simple ball over the top puts our defence in a panic.  We get red cards too often, leaving us exposed. And crucially, we are not aggressive in taking on teams, we tap around the ball here and there instead of going for their throat. Remember, we needed 3 wins for Champions League, and improving all these areas would have got those 3 wins.
    I want to tackle a question finally. Our players are not good enough is the refrain all year. No, our coaching isn’t. Pepe, Aubayamg, Lacazette, Partey, Saliba and Xhaka cost fortunes. Saka, Smith Rowe, Tierney and Martinelli would cost fortunes now. Maitland Niles, Chambers and Holding have played for England. Nketiah does wonders for England’s juniors. Willock also, it seems would cost a lot. Leno, although I am not totally convinced, is as good as some in the Premier League. If they corrected the errors mentioned above we would be challenging.
    We need to beat the smaller teams
    Our players showed we can beat the big teams, which means we can also beat the smaller ones. We seemed to struggle against teams who parked the bus and hit a quick ball over the top. That should be an essential aspect of training as many teams in the premier league rely on this. The defenders have to be able to deal with it. It is easy to practice in training. We need  also to be quicker out of defence ourselves, occasionally whacking a defence splitting pass for our speedy guys to latch on to. Only really David Luiz tried this with any regularity. What’s the point of having speedy players like Tierney, Saka, Pepe, Aubayamang, and Martinelli if we don’t give them a ball to run on to? A slow build up has its merits but so has a quick long ball. We need to mix it up more and also finally show defences something to be scared of. Teams know that if they pile forward, Arsenal will give them plenty of time to get back. Every time they pile forward, we need to hit them on the break, and make them afraid to put numbers up.
     Not Just a Mourinho tactic
     
    Ask me, Mr Arteta and go, Mr Kroenke
    Can we look forward to next year? Maybe. We need to be far better drilled. We need to beat the lesser teams, we need greater discipline and we need the fans to get behind the team. Having greedy, unwanted and uncaring owners doesn’t help. I am not convinced about another billionaire taking over but he does sound better than the Kroenkes. I would love a true fan ownership but it seems like a far distant dream. But I want to believe in Arsenal, I want us to be Arsenal and hey, send the other teams home crying.

    „Влюбих се във футбола така, както по-късно се влюбвах в жените: внезапно, необяснимо, безусловно, без да се замислям за болката или пораженията, които неминуемо вървят с любовта”.
    Знаменита фраза от една знаменита книга, кулминацията на която е завършека на един знаменит сезон в английския футбол. 1988-89 е стотната юбилейна кампания в английското първенство и както може да се очаква, той носи свръх емоции на замесените в него отбори.  Книгата се казва “Fever pitch” (бълг. изд. „Треска за футбол”, издадена от "Арсенал България" през 2014 година във връзка с 10-та годишнина на фен клуба.), нейн автор е Ник Хорнби, обявена е за спортна книга на 1992 година, а по нея е направен филм, в който главният герой Пол Ашуърт  е привърженик, отдаден на своя любим Арсенал до форма на болка и отчаяние. И няма как да е различно, когато близо 18 години не е виждал своя отбор достатъчно близо до заветната титла на Англия.
    За да бъдем съвсем точни, вижда и усеща как преднина от 11 точки изтича между пръстите, и когато си толкова близо до мечтата, тя ти се изплъзва за по-малко от 2 седмици. В началото на същия този сезон Ливърпул са обявени за твърд фаворит, още повече в състава се е завърнал след гастрол в Италия Иън Ръш. Арсенал, които завършват на 6-та позиция в предходния сезон не получават особени шансове от букмейкърите. Но дори английските букмейкъри понякога бъркат, а за да се случи това, означава че действително много силен състав е опровергал техните прогнози. След катастрофалното европейско първенство във ФРГ, Тони Адамс е обвиняван от медиите на Острова за главен виновник за провала и се очаква той да е с понижено самочувствие, но точно обратно капитанът на Арсенал е сигурен в шансовете на отбора за първа титла след 18 сезона пауза. Реакцията на публиката на съперниците и пресата е ужасна към младия бранител. Наричан обидно "Магарето" заради своя тромав и непохватен на пръв поглед вид, след като вкарва в двете врати при равенството на „Олд Трафорд“ е показан в колаж с 2 магарета, но това ни най-малко не разколебава спечелилия 66 повиквателни за Англия защитник. Получил допълнителна мотивация, той извежда своя отбор до титлата след най-драматичния и забележителен финал в историята на английското първенство. В началото на януари Ливърпул е едва на шеста позиция, докато Арсенал е с цели 11 пункта преднина и върви уверено към заветното отличие. Следват поредица от слаби резултати, докато Мърсисайдци наваксват своето изоставане. На 15 април обаче се случва най-голямата трагедия в английското първенство, която в крайна сметка води и до последвалата революция в играта. Трагедията на „Хилзбъро“, при която 96 привърженици на Ливърпул намират своя последен дом, разтърсва целия футболен свят. Мачът с Арсенал, който трябва да се изиграе на 23 април е пренасрочен за 26 май и така има голяма вероятност двата съперника за титлата да решават съдбата ѝ в директен сблъсък. А това на „Анфийлд“ е като планина за изкачване и сизифовски труд в онези години. Събитията от Шефийлд не се отразяват на формата на Ливърпул и те записват 5 поредни победи, докато „топчиите” губят у дома от Дарби Каунти и правят равен 2:2 с Уимбълдън в последния си домакински мач. Същият Уимбълдън, когато бият с 5:1 в първия мач за сезона като гости. Над „Хайбъри“ е надвиснала сянката на провала след като са били толкова близо то мечтаната титла, докато по това време Ливърпул е безмилостен срещу Уест Хям Юнайтед с 5:1. Всичко това означава, че Арсенал се нуждае от победа с два гола разлика, за да стане шампион. Разбира се, това не се очаква от никого, а дори феновете им някак по навик и с надежда говорят, че могат да бият. „Дейли Мирър“ дори излиза със заглавие „Спукана ви е работата Арсенал!”. Точно това заглавие в автобуса и запис от финала през 1971 година с оня фамозен гол на Чарли Джордж, донесъл "дубъл", са мотивационните трикове към отбора на мениджъра Джордж Греъм. С неочаквано защитна тактика и допълнителен централен бранител Лондончани успяват да поведат с гол на Алан Смит в началото на втората част. Времето обаче изтича, а камерите хващат как Стив Макман с обезумял поглед казва, че има само една минута и всичко е почти решено. Почти. Защото Джон Лукич, Лий Диксън, Алан Смит и Майкъл Томас не мислят така.
    It`s up for grabs now…
    Гол в добавеното време кара над 4 000 гостуващи фенове да надвикат тълпите на „Анфийлд“ в отговор на най-драматично спечелената титла в историята на английското първенство. За очакванията към мача говори фактът, че в студиото е националният селекционер Боби Робсън, коментатори са Дейвид Плийт и един от най-известните британски водещи Браян Муур. Значимостта на този резултат се подсилва от факта, че Арсенал не е печелил на този стадион от 1975 година, а Ливърпул нямат домакинска загуба с два  гола повече от 3 години. След мача „Гардиън“ възкликва, че това е магическа вечер за английския футбол, а титлата на Арсенал е напълно заслужена. Споменатият Браян Муур крещи секунди преди гола на Томас: „ Сега всичко е възможно!“ И е прав, защото в английския футбол, наистина всичко е възможно. Арсенал печелят своята 9 титла и за втори път след 18 година пауза. Първият случай е именно през 1971 година, а през 2022 година се навършват отново толкова години разлика спрямо последната ни титла от 2004 година...

    Триумфалните централни бранители: Тони Адамс, Стийв Боулд и Дейвид О`Лиъри
    П.п. Този мач е единият от двата, които правят много българи привърженици на Арсенал. Другият такъв е онзи Финал за Купата на Футболната Асоциация срещу Шефийлд Уенздей от 1993 година. Всички се надяваме скоро да има нов епохален сблъсък, който да ни донесе дълго чаканата радост и да направи нова генерация нашенци, привърженици на "червено-бялата страст на Северен Лондон!"
    It`s up for grabs now!
    Момчетата на Микел Артета постигнаха победа над Брайтън с 2:0 в мач от 38 и последен кръг на Висшата лига. И двете попадения в срещата бяха дело на Никола Пепе (49 и 60 минута), който приключва сезона с добро представяне. През първата част домакините бяха колебливи в изявите си и най-голямата опасност в тяхна полза дойде след удар на Томас Партей покрай гредата. Габриел Магаляеш пък нацели именно напречният стълб след удар с глава. Арсенал вдигна оборотите през второто полувреме и се добра до 5 поредна победа в първенството. Спечелените 3 точки не бяха достатъчни на ''топчиите'' да се класират за Европейските клубни турнири и те остават на 8 позиция в крайното подреждане с общ актив от 61 спечелени точки. Лондончани пропускат да се класират за Европа за пръв път от 25 години насам и това определено е повратна точка в новата история на клуба. Иначе на Емиратс Стейдиъм вчера имаше и позитиви. Привържениците на Арсенал, които наброяваха около 10 000, бяха заели своите места на стадиона. Момент, който всички чакаха от месец декември насам. Хубаво е да се отбележи и също така, че на трибуните на Ашбъртън имаше и българско присъствие. След последният съдийски сигнал, феновете аплодираха своите любимци, макар и те да завършват извън местата даващи право на участие в турнирите на УЕФА. Тук е и момента да съобщим, че имаме победители в играта с прогнози и в играта Fantasy Pemier League. Имената им съответно са Иван Георгиев и Деян Трифонов. Честито на печелившите! Очаквайте подробности около получаването на вашите награди. А в следващите редове ще надникнем върху останалите акценти от победата над Брайтън.



    Стартов състав: Под рамките на вратата застана Бернд Лено. Пред него в отбрана видяхме Калъм Чеймбърс, Роб Холдинг, Габриел Магаляеш и Киърън Тиърни. Томас Партей и Гранит Джака (завръщане от контузия) си партнираха в дефанзивен план. Изнесени пред тях стартираха Никола Пепе, Мартин Йодегор и Смит Роу. На върха на атаката и с капитанската лента бе Пиер-Емерик Обамеянг. Учстие в срещата не взеха Давид Луиз и Ектор Бейерин. 

    Резерви: Рунар Рунарсон (GK), Пабло Мари, Седрик Соареш, Мохамед Елнени, Дани Себайос, Букайо Сака, Габриел Мартинели, Еди Нкетиа и Александър Лаказет ; 

    Смени в хода на двубоя: Букайо Сака се появи на мястото на Смит Роу (74 минута) ; Обамеянг бе заменен от Александър Лаказет (79 минута) ; Мартин Йодегор, който изигра последният си двубой с червено-бялата фланелка, отстъпи мястото си на Габриел Мартинели (86 минута) ; 

    Жълти картони: Нито един получен такъв ;

    Червени картони: Нито един получен такъв ; 
     


    Ето и какво сподели Микел Артета след края на мача: ''Преди всичко искам да благодаря на привържениците на клуба. Благодаря им от името на всички играчи и целият персонал. Разочоровани сме от това, че не успяхме да се класираме за Европа. През миналата кампания 61 точки биха ни отредили 5 място, но това само показва колко бързо се вдига летвата в Лигата. Днес дадохме всичко от себе си за да завършим кампанията с победа, особено когато знаехме, че на стадиона ще има наши фенове. Трябва да подобрим нивото си на представяне. Тъжно ми е, защото този клуб трябва да печели отличия и да играе в Шампионската лига. Не успяхме да се справим с тази цел. Направихме всичко по силите си, но това не бе достатъчно. През лятото ще трябва да се подготвим по възможно най-добрият начин за новата кампания. Аз ще имам шанс, който миналата година нямах. Да проведа лятна сесия с играчите. Истината е, че трябва да бъдем крайно критични относно представянето ни през сезона. Повече от всичко желая да бъдем последователни в действията си занапред.''



    Е, това бе всичко за футболен сезон 2020/21. Арсенал оставя една крайно незадоволителна кампания зад гърба си и е видно, че трябва да бъдат осъществени промени през лятната пауза. На всички читатели на сайта на ''Арсенал България'' пожелаваме едно незабравимо лято и много емоции около Еврoпейското първенство по футбол. А до тези, които ще присъстват на фен срещата в Пловдив - ще се видим скоро! Разбира се, сайта не спира дейност по никакъв начин, защото ще се стараем да Ви държим в течение на всичко случващо се около Арсенал и през летните месеци.


    Фото кредит: In the north bank, Instagram 
    Момчетата на Микел Артета са домакин на Брайтън в мач от 38 и последен кръг за тази кампания. Кампания, която завършва разочороващо с оглед пропиляните възможности за прогрес в турнирите и по-горно класиране в крайната подредба. Въпреки всичко, повод за оптимизъм е това, че ако ''артилеристите'' надвият ''чайките'', а Тотнъм и Евертън стъпят на криво в своите мачове, то Арсенал все пак ще играе европейски футбол и догодина, завършвайки на 7 място. Макар и да става дума за Лигата на конференциите. Иначе Арсенал посрещна кръга на 9 позиция с 58 точки в актива си. Привечер, играчите в червено и бяло ще могат да се насладят на публика, което ще се случи за пръв път насам от месец декември. Дали пък именно този живец, наречен привърженици, не костваше на Лондончани извънредно много. Още подробности за срещата в следващите редове.

    Кога: Неделя, 23 май, 18:00 часа българско време ; 

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон ; 

    Телевизия: Няма да бъде предаван телевизионно ; 

    Новини: Започваме със състава. Ектор Бейерин ще пропусне мача, докато Давид Луиз и Гранит Джака остават под въпрос. Микел Артета увери на проведената пресконференция, че Бейерин ще остане в клуба и все още не е изиграл последният си двубой с екипа. Дали това ще се окаже вярно, предстои да разберем през идното лято. Ситуацията при Давид Луиз е малко по-различна, защото ако той не вземе участие днес, то при всички положения няма да го видим повече в цветовете на Арсенал. Ето и останалата част от новините около клуба. Тези дни стана ясно, че фамилия Крьонке е отказала и втората оферта на Даниел Ек и компания за закупуване на собствеността на Арсенал. Денис Бергкамп, който вече е и част от Залата на славата на Висшата лига, сподели: ''Даниел вече се обърна два пъти към Джош Кръонке и неговите банкери по повод закупуване на собствеността на клуба. Каквито и да са намеренията на семейство Крьонке, то би било хубаво да проведем разговор помежду си. Това е в интерес на Арсенал. Даниел е привърженик на тима от дете и все още помня колко беше ядосан около новините за Супер лигата.'' Очакванията са и днес да има протест пред Емиратс Стейдиъм с начален час 16:00 българско време. Разбира се, той ще бъде под наслов ''Kroenke Out''. В друга новина, Арсенал е погасил заема от 120 милиона британски лири, които бяха освоени покрай разрастващата се пандемия, причинена от Ковид-19. 



    Ето и част от думите на Микел Артета преди мача: ''Привържениците отдавна не са били на стадиона. Така и не успяхме да бъдем заедно с тях през тази кампания. Убеден съм в това, че те ще допринесат за положителната атмосфера по трибуните. Нямам никакви съмнения относно това, че те ще подкрепят своите любимци. Всичко е в наши ръце и ние искаме да ги зарадваме. Желанието ни е да завършим на възможно най-добрата позиция и да приключим тази кампания с победа. Нищо друго няма значение в момента. В интерес на истината, Лигата на конференциите е новосформиран турнир и нямам никаква представа какво ще се случи там, ако се класираме за него.''



    Игра с прогнози: 
    Довечера ще стане ясно името и на победителят в играта с прогнози. Стискаме палци на всички, които се борят за 1-то място.

    П.П. St. Totteringham's Day?!

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...