Знаменита фраза от една знаменита книга, кулминацията на която е завършека на един знаменит сезон в английския футбол. 1988-89 е стотната юбилейна кампания в английското първенство и както може да се очаква, той носи свръх емоции на замесените в него отбори. Книгата се казва “Fever pitch” (бълг. изд. „Треска за футбол”, издадена от "Арсенал България" през 2014 година във връзка с 10-та годишнина на фен клуба.), нейн автор е Ник Хорнби, обявена е за спортна книга на 1992 година, а по нея е направен филм, в който главният герой Пол Ашуърт е привърженик, отдаден на своя любим Арсенал до форма на болка и отчаяние. И няма как да е различно, когато близо 18 години не е виждал своя отбор достатъчно близо до заветната титла на Англия.
За да бъдем съвсем точни, вижда и усеща как преднина от 11 точки изтича между пръстите, и когато си толкова близо до мечтата, тя ти се изплъзва за по-малко от 2 седмици. В началото на същия този сезон Ливърпул са обявени за твърд фаворит, още повече в състава се е завърнал след гастрол в Италия Иън Ръш. Арсенал, които завършват на 6-та позиция в предходния сезон не получават особени шансове от букмейкърите. Но дори английските букмейкъри понякога бъркат, а за да се случи това, означава че действително много силен състав е опровергал техните прогнози. След катастрофалното европейско първенство във ФРГ, Тони Адамс е обвиняван от медиите на Острова за главен виновник за провала и се очаква той да е с понижено самочувствие, но точно обратно капитанът на Арсенал е сигурен в шансовете на отбора за първа титла след 18 сезона пауза. Реакцията на публиката на съперниците и пресата е ужасна към младия бранител. Наричан обидно "Магарето" заради своя тромав и непохватен на пръв поглед вид, след като вкарва в двете врати при равенството на „Олд Трафорд“ е показан в колаж с 2 магарета, но това ни най-малко не разколебава спечелилия 66 повиквателни за Англия защитник. Получил допълнителна мотивация, той извежда своя отбор до титлата след най-драматичния и забележителен финал в историята на английското първенство. В началото на януари Ливърпул е едва на шеста позиция, докато Арсенал е с цели 11 пункта преднина и върви уверено към заветното отличие. Следват поредица от слаби резултати, докато Мърсисайдци наваксват своето изоставане. На 15 април обаче се случва най-голямата трагедия в английското първенство, която в крайна сметка води и до последвалата революция в играта. Трагедията на „Хилзбъро“, при която 96 привърженици на Ливърпул намират своя последен дом, разтърсва целия футболен свят. Мачът с Арсенал, който трябва да се изиграе на 23 април е пренасрочен за 26 май и така има голяма вероятност двата съперника за титлата да решават съдбата ѝ в директен сблъсък. А това на „Анфийлд“ е като планина за изкачване и сизифовски труд в онези години. Събитията от Шефийлд не се отразяват на формата на Ливърпул и те записват 5 поредни победи, докато „топчиите” губят у дома от Дарби Каунти и правят равен 2:2 с Уимбълдън в последния си домакински мач. Същият Уимбълдън, когато бият с 5:1 в първия мач за сезона като гости. Над „Хайбъри“ е надвиснала сянката на провала след като са били толкова близо то мечтаната титла, докато по това време Ливърпул е безмилостен срещу Уест Хям Юнайтед с 5:1. Всичко това означава, че Арсенал се нуждае от победа с два гола разлика, за да стане шампион. Разбира се, това не се очаква от никого, а дори феновете им някак по навик и с надежда говорят, че могат да бият. „Дейли Мирър“ дори излиза със заглавие „Спукана ви е работата Арсенал!”. Точно това заглавие в автобуса и запис от финала през 1971 година с оня фамозен гол на Чарли Джордж, донесъл "дубъл", са мотивационните трикове към отбора на мениджъра Джордж Греъм. С неочаквано защитна тактика и допълнителен централен бранител Лондончани успяват да поведат с гол на Алан Смит в началото на втората част. Времето обаче изтича, а камерите хващат как Стив Макман с обезумял поглед казва, че има само една минута и всичко е почти решено. Почти. Защото Джон Лукич, Лий Диксън, Алан Смит и Майкъл Томас не мислят така.
It`s up for grabs now…
Гол в добавеното време кара над 4 000 гостуващи фенове да надвикат тълпите на „Анфийлд“ в отговор на най-драматично спечелената титла в историята на английското първенство. За очакванията към мача говори фактът, че в студиото е националният селекционер Боби Робсън, коментатори са Дейвид Плийт и един от най-известните британски водещи Браян Муур. Значимостта на този резултат се подсилва от факта, че Арсенал не е печелил на този стадион от 1975 година, а Ливърпул нямат домакинска загуба с два гола повече от 3 години. След мача „Гардиън“ възкликва, че това е магическа вечер за английския футбол, а титлата на Арсенал е напълно заслужена. Споменатият Браян Муур крещи секунди преди гола на Томас: „ Сега всичко е възможно!“ И е прав, защото в английския футбол, наистина всичко е възможно. Арсенал печелят своята 9 титла и за втори път след 18 година пауза. Първият случай е именно през 1971 година, а през 2022 година се навършват отново толкова години разлика спрямо последната ни титла от 2004 година...
Триумфалните централни бранители: Тони Адамс, Стийв Боулд и Дейвид О`Лиъри
П.п. Този мач е единият от двата, които правят много българи привърженици на Арсенал. Другият такъв е онзи Финал за Купата на Футболната Асоциация срещу Шефийлд Уенздей от 1993 година. Всички се надяваме скоро да има нов епохален сблъсък, който да ни донесе дълго чаканата радост и да направи нова генерация нашенци, привърженици на "червено-бялата страст на Северен Лондон!"
It`s up for grabs now!
