Jump to content
  • Вашият псевдо-блогър е отново тук. Каква седмица, а? Надявам се да сте добре. Пушилката след обявяването на Суперлигата и реакцията след това започва да се поразрежда, но въпреки това поне за мен е все още изключително трудно да се концентрирам върху самия футбол и предстоящите мачове. Всичко е толкова сюрреалистично, имам чувството, че от равенството с Фулъм са изминали месеци. Иска ми се, преди да опитам да насоча вашето и моето винание към домакинството срещу Евертън, да кажа няколко неща за изминалите дни и всичко, което се случи. 
    С Мартин Миндов записахме подкаст във вторник вечерта - точно докато клубовете един по един обявяваха напускането си от Суперлигата. Реших да не го пускам, защото беше изключително хаотичен, а и половината от него се беше превърнала в неактуална, когато приключихме. Всеки има право да изгради свое собствено мнение относно Суперлигата. Факт е, че обяваването и промени футбола. Може би завинаги. Аз ще го кажа напълно директно - няма аргумент, който да ме убеди в това, че тази лига е добра идея. Има ли големи проблеми и корупция във футбола и без нея? Да! Перфектна ли е системата? Не. И въпреки това съставянето на едно подобно "състезание"(ха-ха) е последното нещо, което може да подобри футбола. Фактът, че моят любим отбор е част от това, всъщност е един от "Основаващите Членове"(ха-ха) ме съкруши. В понеделник срещу вторник лежах буден почти цяла нощ и се питах как това ще се отрази върху връзката ми с Арсенал, отношението ми към футбола, цялостната ми ценностна система...
    Не мисля, че има нужда да обяснявам, защо тази идея е пълен фарс. Затворено реалитишоу, което отнема абсолютно целия смисъл на спорта като такъв, което е в полза само на определени хора и евентуално техните организации, като за последното не съм толкова сигурен. Идеята им е да "оправят системата" и да "подсигурят финансова стабилност". Ясно е, че пандемията не подобрява нещата, но аз не намирам за добър факта, че тези хора, които впрочем нямат понятие от футбол, стоят и обвиняват самата игра и системата. Те са виновни. Купувайки недобри играчи за баслословни суми, давайки им ненормани заплати, демонстрирайки тотална неспособност да се справят с договорите на тези играчи, позволявайки играчи да напуснат клуба за без пари и т.н.. Толкова пари се прахосват за безсмислени трансфери или се дават на агенти. Да, футболът не е перфектен, но тези хора трябва да погледнат себе си. Те и техният слаб мениджмънт са причината да се стигне дотук. Да не говорим, че в изявлението си, тези милиардери намесиха и пандемията за това си решение, което просто ме отвращава. Едно на ръка, че COVID отне живота на толкова хора и съкруши толкова семейства, а тези хора просто искат да станат по - богати. Доста удобно за тях е, че няма фенове по стадионите. Перфектен тайминг, а? Финансова стабилност? Как точно си мислят тия хора, че това ще се случи? Махаш отборите от класическия Топ 6 и останалите тимове в лигата нямат шанс финансово. Треньори, играчи, фенове - никой не беше информиран както трябва, никой не беше попитан за мнение, това не беше съгласувано с никого. Абсолютен скандал, чак ми е трудно да повярвам, че такова нещо се случва. 
    Ще завърша темата за тази Суперлига с говорейки малко за реакцията, която последва. Арсенал ме е правил щастлив, радостен, гневен, тъжен, съкрушен...но почти никога засрамен. Тази ситуация ме накара да се срамувам. Не заради клуба сам по себе си. А заради собственика, който докара клуба ми до тази ситуация. Изключително важно е да успеем да разграничим клуба от собственика и да разберем, кой е реалният стимулатор за тази безбожна идея. Безкрайно съм горд от реакцията на целия футболен свят, всички фенове, настоящи и бивши играчи и треньори. Феновете протестираха, днес също се очаква голям протест преди мача с Евертън, който аз подкрепям с две ръце. Ако не бях в Германия, щях да съм пред стадиона, искайки справедливост за любимия си отбор. Помежду си и между различните клбуве сме врагове - винаги ще бъдем. Но когато моралът, историята, традициите и същността на нашия спорт са застрашени, заставаме един до друг и се борим за него. Футболът е за хората. Не е за парите, не е за броя гледания, не е за продадените фланелки. Футболът е за нас, феновете, и ние сме футбола. 
    Ах, футбола. Евертън гостува на Арсенал тази вечер от 22:00 часа българско време, като мачът ще бъде излъчван по Диема Спорт 2. Артета не отписва шансовете ни за класиране в Европа през лигата, докато все още имаме математически шанс за това. Аз лично не вярвам да успеем, но да видим. Арсенал е без трайно контузените Давид Луиз и Киъран Тиърни. Обамеянг също пропуска, все още възстановявайки се от малария, а Лаказет е аут с контузия. Мартин Йодегор ще бъде тестван преди мача, имаше негови снимки от тренировката, но аз не мисля, че ще е на линия. Най - малкото за да не бъде рискуван за мача срещу Виляреал, ако изобщо има шанс да играе там. 
    Ситуацията в нападение създава известно главоболие за Артета, като той ще може да избира измежду Мартинели, Нкетиа и Балогън. Микел каза, че не мисли за мача с Виляреал, а е изцяло концентриран върху Евертън, но аз не виждам как той не би избрал състав, мислейки поне малко за мача срещу "Жълтата подводница". Нищо чудно да пусне Нкетиа в нападение, пазейки Мартинели за полуфинала в Лига Европа. Мартинели също е играл доста минути отляво, така че може да видим интересна комбинация там. Ако започнем с Нкетиа в нападение, това може и да означава, че Джака ще трябва да се върне в полузащитата, понеже Еди няма способността на Лаказет да се връща в дълбочина и активно да участва в построяването на атаките. 
    Това ще е от мен за днес. Нямаме чак толкова за какво да играем в Лигата, но въпреки това ще е хубаво да разсеем мислите си с една победа, която също ще ни даде малко повече увереност, готвейки се за важния полуфинал. Ако някои от вас са в Лондон и имат възможност да присъстват на протеста, извисете гласовете си, демонстрирайте позицията си, но не забравяйте, че все още се намираме във време на пандемия - пазете себе си и тези около вас. Толкова от мен. До следващя път, Up the Arsenal! 


    The First Old Trafford UFC Fight
     
    We had driven over from Dublin that morning in my battered old Honda Civic. We made our way via Holyhead through onto Manchester and on to Stretford and Old Trafford. We had done this in previous years but this time we had an ace in the hole. My brother Pat had been able to get us tickets for free in previous years as he knew one of the Manchester United director’s, Tom Williams. He had a huge wallpaper company and my brother was the manager of the trade section at Wigoders, which at the time were one of the biggest hardware stores in Ireland. They bought a huge amount of stock from him and he was always offering my brother VIP passes which Pat turned down. This time we said let’s take them. So myself, Pat and my Manchester United supporter brother Joe took our VIP passes and I parked my ancient car in the carpark, reserved for players and VIP’s. It was a totally different experience than all the times before. No worrying about parking. Flash the card and we were through.
     
    1990 October 20th Old Trafford. A great day, or was it?
    I should say it was early, and we went to reception to be greeted by legends. Denis Law, Pat Crerand, Bobby Charlton and others were all there, making us feel at home. Alex Ferguson was walking around, talking to everyone, from cleaners to stewards and amazingly, he would have a quick chat with them all by name, asking after their family by name, and little incidents about them. He knew all about their lives. I suspect that was one of the reasons he was so effective at people management. He seemed to genuinely care about them. And he was smiling all the time, in contrast to the grim image he portrayed on screen.
     

    He could smile, sometimes
    The Irish superstars had arrived
    We were given champagne on arrival, given a tour of the ground, as they explained that the grass had extra deep roots so that it would stay green. Grass technology had arrived. It was a magnificent stadium vastly improved from what it had been the initial time I was there in the 70’s. This was, strangely, though, the first time I had really looked around. It truly was impressive.
    It was so nice inside as well. Suddenly we were in an environment we weren’t used to. There were luxurious carpets everywhere. Ubiquitous Man Utd crests adorned doors and hallways. This was how the other half lived. We had worn fairly nice clothes as we didn’t want to look out of place like my old car did.
    We were ushered into a fabulous dining hall for what has to have been one of the best culinary experiences of our lives. The Man Utd crest was on everything, the napkins, the cutlery, the wine, and the food was fabulous. Pat and I were Arsenal so we had to be circumspect. We were asked to forecast the result and I put 1-1 but Pat put 1-0 to the Arsenal. It was for a prize to be presented by the players after the game. I should have said that we were scheduled to meet them as part of the deal. I was trying not to drink much as I had to drive back home but with so much food inside me I was soaking up all the alcohol.
    Famous people on and off the pitch
    There were famous people wandering around and all sorts of legendary players, Gordon McQueen, Martin Buchan and others and I was grabbing autographs whenever I could. Bryan Robson was another as he was out injured and I have never seen a player so patient with fans, he signed autograph after autograph, and lined up for photo after photo.
    We took our seats in the VIP section and we had incredible seats. Did I mention they were playing Arsenal? Liverpool, United and ourselves had made good starts to the season. This was an early defining match. We were second to Liverpool who had won all their matches whereas we had won five and drawn 3. United were 5 points behind us so a win and they were breathing down our necks. Alex Ferguson had pretty much got the United team he wanted at that point and they were soon to start their period of dominance. Graham had brought in Anders Limpar of Sweden and he was a magician. He really made an impact bringing a flair and a style to Arsenal that we had been missing. I never accepted the boring, boring Arsenal epithet as we scored plenty of goals, were involved in many exciting matches and always kept fighting to the end.  But George Graham was a defensive minded manager, that was certain. Get that right was his first order. He also knew you had to kill them from the front as well. All of his players could play football, they were good in the air and on the ground. He had them well organized.
     
    Anders Limpar made all the difference
    Rough and tough from the start
    They needed to be, that day. United came charging out of the blocks and Steve Bruce clattered into Alan Smith. I knew we had a game on our hands. They laid siege to our goal, coming close from corners and David Seaman was very busy and superb. As were the whole team as defenders, trying to keep out the Red waves coming toward us. We had scarcely a chance for the whole half until Anders Limpar skipped through, fired a scorcher which Les Sealey parried. Keith Hackett, the referee, was in the perfect position and he said it was over the line. 1-0 to the Arsenal! Against the run of play. But I had to jump inside because we were surrounded by Utd supporters. I bravely smiled, though.
    It was a tough match. Lots of fierce tackles and players lying on the ground. They were always feisty affairs, derbies in all bar name. United came out for the second half ready to take revenge and continue the one sided way it was in the first. We were a bit better, though, and caught them a few times on the break. Thomas. Rocastle and Limpar had good chances to put the game to bed. The United players were getting frustrated, feeling that Keith Hackett was not giving them justice although the kicking, as far as I am concerned, was coming more from them. The kicking had increased, and Denis Irwin, aimed a sly kick at Anders Limpar as he lay on the ground.
    Stop the handbags, ladies
    Shortly afterwards Limpar was crude in the tackle and then it all kicked off. Nigel Winterburn was on the ground and Brian McClair was kicking him over and over. Suddenly both teams got involved and it was difficult to see who was doing what to whom. I had a great view and honestly, United players seemed the worst offenders. But Winterburn, who was being kicked on the ground, astonishingly got booked as did Anders Limpar. No one from United.
     
    Nigel Winterburn got a yellow card for being kicked
    We won, though. I would still challenge anyone to look at that match and say Arsenal were rougher than Utd. Arsenal were fined 2 points and Utd one. They had the bigger clout at the FA.
    It meant for a very subdued atmosphere post match. Only Neil Webb and Mike Phelan turned up to meet the VIP guests. Pat was presented with 2 Manchester United wine bottles in a presentation box for getting the correct score. Of course he did, no Manchester United fan was ever going to forecast that, everyone, including the players looked at him suspiciously but he didn’t care. He had got it right and he had won. They tasted very nice, by the way.
    Hey, we won, I had a great day. We were treated like kings and despite all the handbags being thrown on the floor at Old Trafford, no-one was seriously hurt.  Bitches will fight. We could look after ourselves, and Limpar had added the flair we were missing. We were Arsenal and it was United who had to crawl back to their luxury Cheshire homes defeated and crying. We, of course, went back to our very ordinary Dublin homes where that picture of Pat being presented with his wine takes pride of place on the wall to this day.
      
    With Neil Webb and Mike Phelan! Would they be smiling if they knew they had a Gooner in their midst?
    64 Points max total
    With six games to go and Everton and Chelsea to come, it is very hard to see Europa League qualification. The final route to Europe is a Final. Can we do it? It is hard to be optimistic but on our day we can. We need to be the Arsenal football team and not Team Kroenke.
     
     

    Здравейте български артилеристи,
    Управителният съвет на ASCB, в качеството си на избран да представлява официален фен клуб на Арсенал в България, с цялата отговорност към гласувалите му доверие членове на организацията, се чувства длъжен да изрази своята позиция в подкрепа на запазването на футболните традиции и изградените устои през дългогодишната история на клуба. 
    В тази връзка по повод на последните събития около футбола и цялостното състояние на любимия ни отбор, ASCB изразява категорична позиция в подкрепа на протеста срещу Стан Крьонке и опитите за премахване на американеца от функцията му на собственик и президент на Арсенал.
    През годините си на управление Крьонке доказа, че се интересува единствено от собствения си бизнес интерес, третирайки любимия ни клуб не като футболен отбор с установени традиции в спорта, а като успешен за негови лични изгоди бизнес проект. Начинът му на управление превърна Арсенал от претендент за титлата отбор в посредствен клуб без сериозни амбиции, без план за развитие, но печеливш проект на самоиздръжка.
    Съвременният спорт е доказал, че без сериозна инвестиция в него, няма как да постигнеш успехи срещу все по-засилващата се конкурентна среда.
    Смятаме, че опитите за все по-голяма комерсиализация на марката Арсенал нямат повече място във футболен клуб с ясно изградени дългогодишни традиции и призоваваме сегашния собственик на клуба да предостави управлението му на хора, които разбират от футбол и които се интересуват от спортните успехи на отбора Арсенал, а не от финансовите постъпления на бранда Арсенал.
    За тези от Вас, които не са запознати, припомняме, че се организира протест от различни фракции и фен клубове пред Емиратс, за сваляне на Стан Крьонке от власт. Протестът ще се състои в петък, 23.04.2021 в 18:00 часа английско време.
    #KronkeOut!!!

    С Уважение,
    УС на ASCB


    Здравейте, приятели!   От вчера футболът вече не е същия след обявяването на революционната новина за създаване на "Супер лига", в която е замесен и любимият ни клуб. Темата за ползите и негативите от подобен формат е изключително дискусионна, поради което няма как да излезем с единодушна позиция от името на фен клуба. Нашата позиция единствено се изразява в това, че се надяваме футболът да продължава да бъде любимият ни спорт.   Но преди да взимаме прибързани решения и да правим коментари за обстоятелства, за които все още няма яснота, нека да оставим глобалните въпроси за хората, от които зависи получаването на отговори и да погледнем в нашата си градинка.   Тази новина предизвика много емоционални изказвания и намерения до призиви фен клуба да бъде закрит. В тази връзка сме длъжни да напомним, че фен клубът на Арсенал в България е създаден от нас феновете за нас феновете и по никакъв начин за облагодетелстване на клуба Арсенал, въпреки, че е създаден защото сме фенове на този клуб.    Ние носим отговорност пред създателите на организацията, както и пред постигнатото от нас през 17-годишната ни история, изграждането ни на авторитет в световен мащаб и позиция на най-многобройния фен клуб на чуждестранен отбор в България.    Дейността на фен клуба, освен съдействие за билети за мачовете на любимия ни отбор, включва благотворителни инициативи на територията на страната, безвъзмездно кръводаряване, издаване на книги посветени на историята на клуба, срещи с легендарни „топчии“ и др.    Нито стотинка от членският внос не отива към сметките на клуба и ако мислите, че отказването ви от фен клуба по някакъв начин ще засегне корпорацията на Крьонке, то по-скоро би намалила възможностите за реализиране на значими проекти от страна на фен клуба.    За да подновите членството си или да се присъедините към фен клуба на Арсенал в България - https://arsenal-bulgaria.com/store/category/4/

    The Super League?
    It is very difficult to get a handle on this news. I have decided to start on the positive because everything seems negative. Can I see any positives? I sat down and drew a mindmap to see what I came up with. The only way I could see positives was through the mindset of the owners. What will they get if they succeed? Stability, profits and, crucially, control. They will make the rules. If necessary, they can ditch Uefa, Fifa and all country associations. New league, new rules, and a stable way to plan the future.
    Let’s take my club, Arsenal, and extrapolate from them my arguments. They have been weakened in recent years and have dropped down the table. Similar has happened to Liverpool and Manchester United in recent years. A.C Milan and Inter as well. Probably only Athletico of the Spanish teams truly fear this but Juventus have had to comeback from demotion and pesky control from above. Now, with one bound, Arsenal are back on top, competing with the best. Leicester and Everton can whistle Dixie if they like.
    Let’s face it, this is no surprise. This song keeps coming back, staying in our head as a permanent earworm. The big clubs, boosted by the incredible appeal of the Premier League (6 clubs, baby) and the Champions League, don’t want to lose that massive TV money. And they don’t want any more newcomers like Leicester spoiling their profits. Arsenal v Manchester United is a big game, Fulham v Burnley is, neh!
    20 teams involved. Seems to indicate that there have been soundings and quiet agreements. Bayern, Dortmund, Ajax, Porto and PSG spring to mind. A couple of French as well? Red Bull? Seems like a good move for them. The German clubs have to hold fire as their ownership is different. But it is a symbiotic relationship, based on them being at the top table.
    So, who has the power?
    Whenever I see a struggle, I ask myself who has the power? Let’s take my previous paragraph as correct and the rest of the top teams want to come on board. They probably have the power, at least to wreck the powerbase of FiFa/Uefa. The associations have the most to lose as they are not popular among football fans. They have been corrupt and inept so often that few feel they act in the best interests of football. So they will want to survive this challenge to keep their powerbase and their gravy train going.
     
    Alexander Ceferin
    Are we really relying on him to fight this battle?
    And that, my friends, means a compromise. There is a huge amount of room between what we have at the moment and this new breakaway. Plenty of scope for both sides to claim victory. It is also possible that we have seen a enormous amount of sabre rattling and a rough agreement has already been sorted, and after a fake fight, the real new deal will be unveiled. That, if true, in some ways will be good, as a lot of things will stay the same. However, the balance of power will have shifted to the clubs. Fifa/Uefa will survive but weaker.
    One thing that won’t change or be compromised is that the big clubs can’t drop out. They need that or this whole power grab won’t work out. So they may allow some form of promotion and relegation but only those who get promoted will be relegated. Say 5 teams come in the first year, after that the lowest 2-3 of the promoted clubs get relegated. Still keeps the American dream ideal that a team can come from nowhere and eat at the big table.
     
     Bye bye Fifa/Uefa?
    I cannot see any way that Fifa/Uefa can come out of this stronger. The big clubs could potentially make the total breakaway work. These clubs fanbases, particularly if the other big clubs come on board, are, I guess, far bigger than all the rest of the world’s teams combined. They seem, to my mind, to have the marginally stronger hand, certainly than the world bodies. Do they have a stronger hand than the fans?

     Gianni Infantino. Or this guy to be our hero?
    It is hard to say. I have seen many changes in my time. Most, like this, are for the benefit of the powerful. A smaller premier league, bigger tv money for the big clubs, rejigging the Champions League and Europa league so top teams stay involved near the end. Manchester United are in the semifinal of the Europa League long after being dumped out of the Champions league. Allowing owners to leverage the assets of clubs to take over, meaning the clubs have huge debts. Billionaire owners distorting all rules of fair competition to the detriment of small clubs. The fans keep going along with everything. Is there a parting position? Where they say no way? So far, I haven’t seen it.
    The only sure thing I can say for certain is that the European Super League clubs chose now, before the season ended to make their move. On the surface that looks crazy. But is it? Can Uefa really stop all affected championships, cups and the European trophies now without looking bad? And the Euros for the summer? How will that play out for them? Will they end up looking as inept as they always do? The big clubs have put a gun to their head. Have Uefa the cojones to stand up to them? And do they believe they have the support of the footballing community if they do so? And even if they do believe so, do they really?
    Can we really take power back?
    I guess you want my conclusion with the limited knowledge we have at the moment? I suspect it is a done deal. After a phony war, a compromise will be reached that keeps many things the same, except that the big clubs have far more power.
    If you want to know what I would like to see happen, I will oblige. It is that the footballing community take them on and win. I hate the idea of relying on Uefa/Fifa to fight our battles and don’t trust them. Both of the sides need to be taken on and defeated and a new controlling body set up. All these billionaire owners be thrown on the street. Only fan organisations can own clubs and the ideal of true, fair, sporting competition be brought back. We love our clubs, but slowly, we have come to hate many aspects of them. Only fans can achieve those ideals. It can be done. Let’s make it happen.

    I don't trust what's behind those glasses

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...