Jump to content
  • Лондончани гостуват на Нюкасъл Юнайтед в мач от 34 кръг на Висшата лига. Момчетата на Микел Артета посрещнаха този кръг на 10 позиция във временното класиране с 46 спечелени точки и голова разлика 44:37. Нюкасъл от своя страна заемаше 16 позиция с 36-точков актив и голова разлика 36:54. Двубоят всякаш е с по-голямо значение за столичани, които ще дебнат класиране в крайната 7-ца в заключителните мачове от кампанията. Подробности за срещата в следващите редове.

    Кога: Неделя, 2 май, 16:00 часа българско време ; 

    Стадион: Сейнт Джеймсис Парк, Нюкасъл ъпон Тайн ;

    Телевизия: Диема Спорт 2 ; 

    Рефер на двубоя: Майк Дийн ; 

    Новини: Александър Лаказет и Киърън Тиърни остават под въпрос. Двамата ще трябва да преминат през късни фитнес тестове за да бъде оценено физическото им състояние. Твърде вероятно е в крайна сметка да ги видим на резервната скамейка, откъдето да се включат в заключителните минути на мача. Едва ли Микел Артета би рискувал да ги използва като титуляри с оглед предстоящият поправителен изпит в Лига Европа. Пиер-Емерик Обамеянг и Давид Луиз са на разположение за селекция, както и всички останали състезатели. В друга новина, Арсенал се присъедини към бойкота в социалните мрежи в петък, 17:00 часа българско време. Той е под наслов „Спрете онлайн злоупотребата“. Клуба вече официално оповести на своят сайт, че в периода до полунощ на 3 май, понеделник, няма да качва публикации в социалните платформи каквито са Facebook, Twitter, Instagram, TikTok, YouTube, Twitch и LinkedIn. ''Наясно сме с това, че социалните мрежи ни сплотяват с привържениците. Въпреки това, ние избрахме да вземем подобно решение. Наясно сме и с това, че този бойкот няма да елиминира дискриминационната злоупотреба, която се осъществява в интернет пространството. Сигурни сме в това, че този бойкот е една малка крачка към един по-добър свят.''



    Думите на Микел Артета преди мача: ''Нека видим кой от играчите е на разположение за двубоя и след това ще вземем решение кой ще участва в него. Вече проведохме една тренировка в Испания, на които видях някои положителни неща. В интерес на истината, единственото нещо, което бихме могли да направим в момента е да контролираме нашето собствено представяне. Това е и основният ни фокус. Все още изоставаме назад в класирането и искаме да се подобрим. Колкото до Нюкасъл, те определно са добре организиран тим. Напоследък играят все по-добре и развиват потенциала си. Определено ни предстои сложен мач.''
    Микел Артета не скри и симпатиите си към пратения под наем в Нюкасъл Джо Уилок, който по условията на договора си няма правото да се изправи срещу Арсенал: ''Решението да го изпратим под наем бе много трудно, защото всички ние много го харесваме. Той се нуждаеше от игрово време и това наклони везните. Джо вкара някои наистина ключови попадения за Нюкасъл, а това е от огромно значение не само за тях, но и за самият него.''



    Игра с прогнози: 

    С това материалът ни за днес приключва. Екипа на ''Арсенал България'' ви пожелава весело изкарване на един от най-светлите христиански празници, Великден! 


     
    Приливи и отливи, възходи и падения… Това е олицетворението на цялата кампания 20/21 на Арсенал до момента. 
    Постоянството в представянето е черта, която е характерна за “големите” отбори. Връщайки се назад, през последните 2-3 години, Арсенал лъкатуши в посредствеността. Докато преди няколко години бяха характерни спадовете около февруари-март и силното завършване на сезона, което ни носеше така заветното 4-то място, то сега въпросът стои по друг начин - ще успеем ли да завършим в ТОП 10?
    Само ако се замислим колко нелепо звучи въпроса - нормално ли е отбор като Арсенал да изпитва затруднения да завърши сезона в горната половина на класирането? Но, да… Класирането олицетворява напълно действителността в момента.

    По-големият проблем обаче, не прозира толкова в точките, таблицата или статистическите данни. Притеснителното е mindset-а, който виждам, че се настанява у футболистите с течение на месеците и годините напоследък. Mindset, който крещи “примиреност” от километри. 
    Нагледен пример е подготовката за мача с Ливърпул. Отборът имаше 2 седмици за мач срещу настоящия шампион на Англия, който не би могъл да претърпява по-чутовна криза откакто Клоп ги поведе. Действителността всъщност беше, че излязохме със свален гард и настроение, което казва “Днес няма да се напрягаме, имаме по-важен мач в четвъртък, а и това е Ливърпул, нека им се преклоним!” 
    Та нима преди 2 седмици  Ливърпул не се готвеха за мач с Реал Мадрид 72 часа след двубоя срещу Арсенал?
    Същото се случи и тази седмица (загубата от Евертън в първенството с “мисъл” за Виляреал). И когато настъпи най-важният към момента мач за сезона, отново наяве излязоха познатите стари слабости. 
    Това, което в момента се случва е една компилация от липса на хъс, грешно подреждане на приоритети и мислене, което е пораженческо. 

    Както обикновено, ще насоча анализа си към няколко аспекта, които смятам че стоят в основата на настоящата ситуация. 
     
    Капитанската роля на Обамеянг

    Изчаквах определено време за да придобия малко по-обстойни наблюдения за мнението, което ще изкажа, но то придоби завършен вид след загубата от Ливърпул. Обамеянг не е ляво крило. Обамеянг ни износи на гърба си предния сезон, но сякаш капитанската лента принадлежи на друг. Лидерските му качества са бледа сянка на футболните му умения (които все още смятам, че притежава). Откакто той бе провъзгласен за капитан на отбора, тази роля се стовари върху крехките му рамене и спада във формата му придоби други измерения. В действителност, неспособността му да поведе отбора в трудните и важни моменти доведоха до там, че да започнем да обръщаме вниманието към това отново да се назначава друг човек за капитан. 
      Луиз/ Джака - обичани и мразени

    Говорейки за лидери на и извън терена, не мога да не спомена Давид Луиз и Гранит Джака. Споделям, че никога не съм им бил фен на чисто футболните им качества, но лидерските им такива са неоспорими. Видя се, че в мачовете, в които и двамата отсъстваха, нямаше кой да се нагърби с отговорността да стигне със зъби и дръпне за ушите всички други, чието поведение не съответства на стандарта. Много от настоящите ни футболисти са мекушави, безхарактерни и не желаят да поемат отговорност. 
      Тиърни - хронични контузии/скритият лидер
    Шотландският боец, един от футболистите, на които най-силно симпатизирам. Винаги играе с хъс, раздава се на 120 % е готов да си остави сърцето и душата на терена. Все още млад, но нека не забравяме, че и Тони Адамс сложи капитанската лента едва на 21 години. Тиърни е един от скритите лидери в отбора, а заедно с това футболните му умения го правят незаменим ляв бек към момента. Вижда се и през последните седмици, че лявата зона в отбраната ни страда при неговото отсъствие, но това се дължи от една страна на липсата на адекватен негов заместник (поради отчасти грешно проведена трансферна политика), и от друга страна на историята му с хронични контузии. Това е най-големият проблем, който стои пред него. Отличен футболист, страхотен професионалист, модел на подражание, но… Потенциално рисковото му здравословно състояние ни прави нестабилни в дългосрочен план. Дано не се превърне в поредния Диаби/Уилшър и т.н. 

      Мартинели  - потисканият потенциал
    Габи е още един от правещите силно впечатление футболисти. Последната година бе трудна за него заради травмата, която го извади за дълго от терените. Но моментната ситуация е различна. Той е възстановен напълно вече от няколко месеца и въпреки това получава откъслечни шансове за изява. Отличава се с няколко силни черти, които притежават малцина други негови колеги. Изключително борбен, и той както Тиърни, но сякаш старанието му остава незабелязано. По време на двубоите, в които участва, си личи, че винаги успява да всее смут в противниковите отбрани. Много бърз, умеещ да пресира на невероятно добро ниво, добър в отнемането на топки и остър като бръснач в спринтовете и атаките. Това, което все още смятам, че му липсва, е качеството на завършващия му удар. Но, нека не забравяме, че практиката и усъвършенстването на уменията не може да се случва само на тренировъчното игрище. Не може да се случва и със спорадични участия в мачове, като резерва след 75 мин. Но тези неща са в градината на Микел. Това, което виждаме всички ние с просто око е, че Мартинели не получава достатъчно шансове за изява, които определено с изявите си до момента е заслужил. Дори бих изказал едно по-смело мнение, че в момента развитието му бива забавено, докато се дават шансове на футболисти като Нкетия, Вилиян и т.н. 
      Артета и неговото реноме
    Сезонът върви към приключване, с което ще се затвори един пълен цикъл. Цикълът на първия цял сезон на Артета в Арсенал. И преди съм заявявал, че предпочитах Артета пред Емери, още през 2018 година, когато се спекулираше с една дузина имена на специалисти, които да поемат "артилеристите". Рано или късно, все пак младият испанец и ученик на Гуардиола застана на кормилото на Арсенал. Краят на миналата година бе неочаквано добър и успешен със спечелването на ФА Къп и Community Shield и не малка част от нас, вярвам, са имали някакви очаквания за борба за местата между 4-то и 6-то в крайното класиране за сезон 2020/21. Този сезон, обаче, се оказа силно турбулентен в много направления. Имаше редица мачове, в които гледах с недоумение представянето на отбора и си задавах редица въпроси:
      Играчите подкрепят ли своя мениджър? Артета има ли наистина тези лидерски умения и способност да мотивира своите футболисти? Кой играе за емблемата и кой разчита само на заплата? И не на последно място - колко добър е Артета в микро мениджмънта на двубоите?

    Най-много бих искал да засегна последния въпрос. Едно нещо е да се подготвиш за мач срещу противник, да го проучиш предварително и да изградиш game plan на база на това, което смяташ, че ще работи като стратегия и модел на игра. Съвсем друго е да си гъвкав, проактивен и да умееш да се адаптираш по време на самия двубой и да реагираш с навременни и адекватни промени, както в тактическата постройка, така и с въвеждането на футболисти от скамейката, които наистина биха имали правилния принос към мача. Последните няколко двубоя показаха наяве както пасивността на Микел по отношение на смените, така и прекалената му наивност и вяра във футболисти, които очевидно нямат елементарна тактическа грамотност (справка - липсата на адекватна намеса и изваждането на Себайос още на полувремето срещу Виляреал, и последвалия червен картон). Също така, необясними за мен бяха други две ситуации от мача с испанците - бавенето на играта на Лено в края на мача, при резултат 2:1, както и двете смени на Вилиян и Елнени в 94-тата минута. В такива моменти всеки един фен, вярвам, че остава с меко казано зяпнала уста, потъвайки в размисли и страсти. Микел “направи” много през последните месеци, с което силно да ни кара да се усъмним в дългосрочния му проект и само, и единствено от него зависи да покаже дали може да измъкне някоя карта от ръкава си и да спаси сезона.   

    За завършек на днешния си анализ, ще ви оставя с едно мото, което този сезон силно обрисува представянето на отбора - “Най-големият съперник на Арсенал е… Арсенал”.
    И не, не говоря за Ф.К. Арсенал в гр.Тула (Русия). Визирам точно нашият си, любим Арсенал Лондон. Изгубих бройката на куршумите, с които се застрелвахме в крака през тази година. Та не бяха грешките на Себайос срещу Бенфика, Олимпиакос и Виляреал, та не бяха нескопосаните изяви в защита, а напоследък и зачестилите индивидуални грешки на Лено. Много бих искал да разбера дали наистина толкова си можем или проблемите се крият и някъде извън терена (трансферна политика, ментална настройка, ръководство и т.н.). Лично мен, никой не може да ме убеди, че наборът от около 25-30 футболисти, които са картотекирани за различните турнири, са на ниво 8-11 място в Англия. Силно вярвам, че този отбор може много повече, но му трябват лидери, трябва му постоянство и не на последно място - себераздаване. 
     
    Picture sources:
    www.football.london
    www.teamtalk.com
    www.footbal365.com
    www.managingmadrid.com
     
    Виляреал победи Арсенал с 2:1 в първи мач от полуфиналната фаза на Лига Европа. Точни за „Жълтата подводница“ бяха Мануел Тригерос (5 минута) и Раул Албиол (29 минута). Важното попадение на чужд терен в полза на Лондончани бе дело на Никола Пепе от дузпа (73 минута). Арсенал отново допусна ранно попадение във вратата си, а това неимоверно оказа влияние върху представянето и на двата отбора на терена. Последва и второ попадение във вратата на Бернд Лено, което съвсем наклони везните в полза на Виляреал. Или поне до онзи момент. Гостите играеха дезориентирано през тази първа част, като в нея, не успяха да нанесат нито един точен удар. Микел Артета не направи нито една смяна на почивката, а всякаш именно от това се нуждаеше неговият състав. В крайна сметка, „Топчиите“ се добраха до така ценното попадение на чужд терен, след като Никола Пепе изпълни точно дузпа в 73 минута. Двубоят бе белязан и от два червени картона. По един и за двата състава. Унай Емери надделя над Микел Артета, но предстои реванш. Още подробности от снощи в следващите редове.

    Стартов състав: Под рамките на вратата застана Бернд Лено. Защитата пред него бе сформирана от Калъм Чеймбърс, Роб Холдинг (С), Пабло Мари и Гранит Джака. Томас Партей и Дани Себайос стартираха в дефанзивен план, а изнесени пред тях съответно бяха Букайо Сака, Мартин Йодегор и Смит Роу. Странно или не, на върха на атаката започна Никола Пепе. В групата за двубоя не фигурираха имената на Киърън Тиърни, Александър Лаказет и Балогън. 

    Резерви: Мат Райън (GK), Оконкво, Габриел Магаляеш, Ектор Белерин, Давид Луиз (завръщане от контузия), Седрик Соареш, Мохамед Елнени, Рийс Нелсън, Еди Нкетиа, Уилиан, Пиер-Емерик Обамеянг (завръщане след преболедувана малария) и Габриел Мартинели. 

    Смени по време на двубоя: Габриел Мартинели се появи на терена вместо Мартин Йодегор (63 минута) ; Пиер-Емерик Обамеянг замени Букайо Сака (85 минута) ; Двойна смяна, когато Уилиан и Мохамед Елнени замениха съответно Никола Пепе и Смит Роу (95 минута) ; 

    Евентуални контузии: Липсват данни ; 

    Жълти картони: Дани Себайос (44 минута) ; Втори жълт картон и съответно червен такъв за Дани Себайос (57 минута) ; Томас Партей (58 минута) ; Пиер-Емерик Обамеянг (90 минута) ; 
     


    Думите на Микел Артета след мача: ''Всички сме много разочоровани от допуснатото поражение. Това не бе резултатът, който желаехме да постигнем. В интерес на истината, бяхме подготвени да излезем на терена без нападател. Взех това решение, като мислех, че е възможно най-доброто за нас. Уви, допуснахме ранно попадение и много от нещата се промениха в последствие. Изиграхме една слаба първа част, но след това вдигнахме оборотите. Макар и в даден момент с човек по-малко на терена. Трябва да приемем това поражение, колкото и да не ни се иска. Очевидно е, че когато загубиш, статегията ти се е оказала погрешна. На реванша трябва да бъдем далеч по-клинични и спокойни. Предстои ни голямо предизвикателство и в него, аз искам да видя желание за игра.''

    Поправителният изпит е в четвъртък, 6 май, от 22:00 часа българско време. Лондончани ще трябва да търсят поне едно попадение във вратата на Виляреал и същевременно да не допуснат нито едно такова в своята собствена. Защо не?! Преди това, обаче, предстои гостуване в североизточна Англия на Нюкасъл Юнайтед. Двубоят е в неделя, 2 май, от 16:00 часа българско време. Това бе и всичко за днешният ни материал. Екипа на ''Арсенал България'' ви пожелава весело посрещане на един от най-светлите празници в календара - Великден. 
    Добро утро "Арсенал България"! Дойде така важният ден, в който Арсенал гостува на испанския Виляреал в първи полуфинал за Лига Европа. Преди да Ви запознаем с новините преди мача, ще направим лек завой със случващото се около клуба през седмицата, защото новините там също не са малко, а и са доста интересни. Започваме.
    Най-голямата новина дойде от шведският милиардер Даниел Ек, който малко след протестите на феновете на Арсенал срещу Стан Кроьнке пред Емиратс миналата седмица, обяви че има готовност да закупи акциите от американеца. За тези от Вас, които още не са разбрали, Даниел Ек е основател и собственик на музикалната платформа Spotify, а вчера (б.а. сряда 28.04.2021 година) обяви официално, че е готов да предложи около 2 милиарда евро. Отговора от фамилия Кронкье не закъсня. Той бе кратък и ясен. Клубът не се продава, като в допълнение на това увериха, че целта им е да заздравят представянето на терена, като отпуснат средства лятото, за да може отборът да печели трофеи. Това ние сме го слушали и преди, като за момента индикациите за страхотен отбор са много далеч, въпреки участието на полуфинал довечера. Ще следим развитието...

    Обратно на терена, макар все още не и за самия мач. Поредно отличие получи най-добрият реализатор на Арсенал за всички времена – Тиери Анри. Французинът, заедно с Алън Шиърър, бяха първите наградени за невероятното си представяне по терените на Англия като бяха включени в новообразуваната Зала на Славата на Висшата Лига. Честито на Краля! Останалите номинирани бивши играчи на Арсенал са: Тони Адамс, Денис Бергкамп, Сол Кямбъл, Робин ван Перси, Патрик Виейра и Иън Райт. Всеки, който желае да гласува за някои от споменатите, пък и за куп легенди от други отбори играли на Острова, може да го стори тук:
    https://www.premierleague.com/hall-of-fame/nominees
    До тук с нещата извън полуфинала. Все пак Арсенал е на полуфинал за европейски турнир и е редно да поговорим за него. Ето и най-важното:
    Кога: Четвъртък, 29.04.2021, 22:00 българско време.
    Къде: Естадио Ел Мадригал, Виляреал.
    Телевизия: БНТ 3.
    Новини преди мача: Новините преди срещата довечера са изключително добри и позитивни. Киърън Тиърни, Алекс Лаказет и Пиер-Емерик Обамеянг са готови за срещата, като единствената въпросителна остава за борбения ни шотландски бек, който по чудо тренира на пълни обороти и ще мине късен фитнес тест. Абсолютно изненадващо, след като до преди седмица се очакваше да пропусне остатъка от сезона. Повече за ситуацията от думите на Артета по-долу.  

    Друга любопитна новина, макар и не пряко свързана със срещата, че Флориан Балогън подписа официално нов договор с клуба, който ще го задържи за 5 години в Арсенал. Младият талант остава наша собственост, макар интереса на многото европейски клубове за подписа му. Честито!
    Думите на Артета преди мача: „Настроението е много приповдигнато. Нямаме търпение за срещата. Отчаяно искаме да стигнем до финала, след като сме толкова близо. Момчетата го осъзнават много добре, сега трябва да го покажем и на терена. Позитивно настроение добавиха Киърън, Лака и Оба и факта, че са налични. Особено Киърън. Оказа се, че няма нужда от операция на коляното, а той тренираше на невероятни обороти за да се върне на терена. Той просто иска да участва в мачовете. Страхотен е. Много неща се случиха за кратко време през изминалата малко повече от седмица и това няма как да не се отрази на играчите. Гарантирам ви, обаче, че целия фокус в момента е върху полуфинала. Ако направим това, което показваме на тренировки и успеем да спазим тактическите указания, съм голям оптимист за изхода. Виляреал е силен отбор и няма да ни е никак лесно. Погледнете визитката на Унай, той е печелил този турнир и то не веднъж. Трябва да сме пределно мобилизирани, само така може да се получи.
    Чухме се с Унай няколко пъти. Всъщност, той ми предложи варианта да стана мениджър тук, което е малко странно, но е факт и само доказва колко добър човек е той всъщност. Признателен съм му за което!“, завърши испанецът.

    И така, с приповдигнато настроение се надяваме на положителен резултат от първия полуфинал довечера. Другата позитивна вест е, че поради разхлабването на мерките, в нашата мила родина, ще има събирания по клоновете на фенклуба из цялата страна. Дано нашите момчета ни донесат щастие и усмихнати моменти довечера. Успех, артилерия!

    Why couldn’t we win all our matches?
    1990-91
    Invincible? It was considered unachievable in the modern game, because English football was so competitive. Every year low teams beat top teams, not to mention that you had to beat the top teams as well. Of course you could draw, but if you drew every match you are flirting with relegation. Once 3 points for a win came in in 1981, they became they only real currency to trade in. George Graham never made any bold prediction like Arsene Wenger did, but if you examine what Wenger actually said was that no top manager ever plans to draw and no manager ever plans to lose. He said he aims to win every match. I am sure Ferguson, Dalglish, Clough and others felt the same. I have no doubt George Graham was the same. So I left you last time with us unbeaten in October with a fairly lucky win at Old Trafford. 6 wins and 3 draws and behind Liverpool.
    At that stage Liverpool had one of their best spells ever, winning match after match. It was hard to see us being champions. Last season we were 4th, a distant 17 points away from Liverpool. It is hard to imagine nowadays what you had to do to beat them. These days so many fans are dreaming of billionaire owners coming in to the clubs and buying them success. Chelsea were the first such, in England. Man City popped up later, Leicester now as well. The traditional big clubs, Liverpool, Manchester United and Arsenal, who had hoovered up in their existence a huge chunk of all trophies ever won in England, also succumbed to the allure of the billionaires. Everton and Spurs also, who were the next layer of top level clubs, are now part of the rich clubs and can believe they can compete.
    It was better for the smaller teams
    Tradition at that time meant you could attract the top players, yes, but unlike nowadays, once the first 11 was set, it was hard to get a game. So top players went elsewhere meaning that late developers, or players who found a nice groove at a new club, or those who kept improving with age and experience, could strengthen lower clubs and they could challenge. Aston Villa, Notts Forest, Derby and others were proof of this. But it is undeniable that Liverpool, Man U and Arsenal had an advantage in terms of attracting players, revenue and expectations. Liverpool the more so as succeeding there guaranteed trophies. But still they could only put 11 on the pitch and all supporters could rattle off the starting 11’s of most teams. Try doing that now?
     
    George Graham only thought of winning
    George Graham, I believe, wanted to win all matches and that is pretty much what we did after beating Man Utd on Oct 20th. 6 wins and a draw ending with a win 3-0 over Liverpool at Highbury to end their unbeaten run on Dec 2nd.  Merson, Dixon and Smith rattled in the 3 goals to announce that we are Arsenal, we send even the greatest home to Liverpool crying all the way. Kenny Dalglish was feeling the pressure and wasn’t looking very happy but they were still the target and ahead. It took us until well into January to go top with a win over Everton on Jan 19th. We were still unbeaten.
    A Car Crash to crash our Season?
    But there was a huge dark cloud hanging over us. Our talisman, our leader, Tony Adams, was a man who loved to drink.  He got banged up in jail on December 19th not long after beating Liverpool. Excessive drink driving and a car crash left him behind bars for 2 months. He was disgraced and our club was thrown into shock. We still had top centrebacks in O’Leary and Bould, and Andy Linighan had been signed. But we were beaten 2-1 by Chelsea on 2nd February to end our invincible run.  Of course we didn’t know it then but we were not to be beaten again in the league that season.
     
    Oh My God, Tony! What have you done?
    We would go on to be out of sight, the 2 points deducted at Man Utd sunk into irrelevance as we showed the world that we could do it again. Twice champions in 3 seasons. Liverpool and Kenny Dalglish seemed mesmerized by us. We beat them again 1-0 at Anfield on 3rd March to emphasise our superiority. Dalglish had just quit a few days before that match and it really did feel like Liverpool were no longer the team of old.
    The end of a Red Empire signals the start of a different Red era?
    We didn’t know it then, but the Ancien Régime had crumbled. The empire was led into darkness by Graeme Souness and it was a long time before they troubled the top of the table again. But as I say, we didn’t know that then. They had tradition, finances, expectations, and the ability to attract the top players. Certainly in those days, that did not mean guaranteed success. You needed that extra spark and we had it in George Graham. Now we were ready, now we were Arsenal. We were the boys to beat.
     
    Even the great Kenny Dalglish walked away from the fight.
    Looking at the table, Palace were 3rd and Leeds were 4th but a long way back from our 83 points. I really felt now we could dominate. I looked at the rest and said, we can beat them. I had never felt that before. None frightened me. Not like when we had won the double and I definitely felt Liverpool and Leeds were better. Now, there was no one better. We were the champs. We just needed to bite down on the others and show them who was boss.
    Graham showed Wenger the way
    One defeat by Chelsea. One time our concentration had slipped. Arsene Wenger would have been saying I want to emulate George Graham instead of being laughed at. It was a great season, though, and maybe the only time as an Arsenal fan that I truly felt we were better than the rest, because even in the superb Wenger days, Ferguson kept coming back off the floor to knock us out. We never quite managed to dominate them. But back then we had Seaman, Dixon, Winterburn, Adams, O’Leary, Bould, Linighan, Rocastle, Thomas, Davis, Merson, Smith and Limpar and others who could walk into most teams. I couldn’t see anyone to frighten us. We were the best and almost the invincibles. Win all our matches? Surely that was the aim of George Graham?
    Oh, and by the way, we knocked 6 past Man U in the League Cup, 6 against Coventry in the League, 5 against Villa, and 4 against Palace and Chelsea alongside several 3 goal matches. Boring, boring Arsenal, I don’t think so. And only six 1-0 to the Arsenal all season in all competitions. Next season was to be looked forward to. Back in the European Cup, could we win that as well? We were good, very good.
     
    The Invincible`49 !!! Our 1990-91 team were almost Invincible before this great team !!!

    And maybe this team was better !?
    61 Max points total
    Well, Everton did it to us. Our last real hope of qualifying for Europe via the league is most likely gone. It is all or nothing in the Europa league. Can we do it? Yes, we can. C’mon Arsenal.
     
     
     
     
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...