Jump to content
  • The Table of Doom Update
    Arsenal Current 73 Max 97 Man City(a) Newcastle (a) Brighton(h)
    Man City Max 94 Brighton (a) Arsenal (h)
    Man Utd Max 83 Brighton(a) Tottenham(a)
    Newcastle Max 83 Tottenham(h) Arsenal(h)
    Tottenham Max 79 Newcastle(a) Man Utd(h)
    Brighton Max 76 Man Utd(h)Man City (h) Arsenal(a)
    Liverpool Max 71 gone
    The first team to go has emerged. Liverpool’s max is 71 and we have 73. Bye, bye Scousers, yes, you gave us a crazy upside down match, but we are the only ones still vying for the top place. Brighton are now given an almost impossible task of winning all their matches to catch us and surely they will be next to go. I have removed Liverpool’s games from the list as they are no longer eligible for the Table of Doom.  City, Utd, Newcastle, and the Spuds all won (although they should have been reported to the police for robbing Brighton of 3 points) and it may be a tight end of season for the fourth place CL. At the moment you have to fancy that the top four will stay in place.
    Can we do it? Yes, we can and if we do, then only the craziness of the Liverpool game will remain. Man Utd’s hammering at the same ground may not so easily be erased but unless Liverpool can scramble an unlikely maximum points by winning all and fourth place is at 71, which seems unlikely, then they are also out of CL for the first time since 2016. A huge letdown for the team, who, last year, looked like a different kind of invincible as they chased all 4 major trophies.
    What’s it like being an Arsenal fan?

    The Arsenal double winners of 1971 - the only time it was won by a bunch of granddads
    I feel being an Arsenal fan is different to all others:
    1.      We were the innovators, instigating many features which are still around today
    2.      We are the top FA Cup team
    3.      We had the first successful foreign manager
    4.      We were the winners of the most dramatic end of a season ever
    5.      We had marble halls to show our class
    6.      We were the only team ever to call foul on itself when offering to replay an FA Cup game against Sheffield United because we took a throw in wrongly
    7.      We have never been relegated from the top division
    8.      We have been renowned for looking after former players
    9.      We had 7 Irishmen on the pitch at one time and an Irish manager
    10.   We beat Real Madrid, Juventus, and Villareal on the way to a Champions League final without conceding a goal
    11.   We are the only team to win the double in the old First Division and the Premier league
    12.   We are the Invincibles

    Seven Irishmen on one team - only at the Arsenal
    And there’s probably lots more that are not coming to mind at present.
    But it is hard
    It’s also the most infuriating thing ever being an Arsenal supporter. My first 3 years being an Arsenal supporter included winning the old Fairs Cup (Euro League) then the amazing double as we weren’t considered anywhere near the best team in England then falling apart to the point that relegation seemed a possibility. Coming back with 3 FA Cup finals in a row, then going downhill again, only for George Graham to appear and put us back on the winning track.

    Rioch, the worst manager in my lifetime
    Then he gets done for taking a bung, despite it being prevalent in English football at the time, he is the only one I can remember being sanctioned for it. Then a hopeless manager in Bruce Rioch (he famously didn’t rate Ian Wright, who went on to be our top scorer) and then Arsene who?, a manager plucked from the Japanese League in a moment of pure idiocy. But somehow, it was good idiocy as he quickly delivered a double, and pummelled the entitled team and fans of Manchester United into despair. They recovered, though, and we went through ten years of back and forth battles as we vied to be the best team in the land.

    Our first Premier League double - can we make it four and break the record?
    The Emirates put us back among the big boys
    Then we put together the Emirates stadium at a huge cost to the finances of the team. We suffered as we struggled to even hold a place at the top table, never mind the top place. Then we lost that as well, falling down to Europa League and even not that. The Emirates stadium was necessary, though, as Highbury was not sustainable for a top team. But we sacrificed the man who was responsible for making us the top team in the land, filled with exciting stars, shining brighter than any other, such as Henry, Bergkamp and Vieira. Wenger knew that without the Emirates, that decline would have happened anyway. He persisted in creating the conditions that would make us the best again.
    We struggled to find a successful manager without him and finally took a chance on an unproven former player in Mikel Arteta, who impressed with his love of Arsenal, and his knowledge and vision of the game. He had a great start but then he had problems with big stars who didn’t want to listen to him. The performances suffered and we were criticized for having a weak underbelly, falling apart when it mattered.
    Arteta tries to add steel
    Arteta has worked hard to correct that, believing that the only way to combat it is to win even after setbacks, to encourage every player to have constant improvement, to have routines in training that inspire partnerships and understanding and that crushing will to win.

    Unai Emery frustrated me at Arsenal
    That has been my life up to now, hoping and hoping that Arsenal can win. Screaming at the screen with the possibilities that my heroes can score. Complaining each time we drop points that the manager should have done something different, done it my way. Rarely for me, though, calling for the manager to go, Bruce Rioch being the main one and Unai Emery as well, although Emery is, obviously, a good manager, but maybe better with an emerging team than an established one full of big stars with big egos like Aubameyang.

    Our most exciting player and never a complaint by the manager
    Most of the managers I have seen have been Arsenal through and through, Wenger being an obvious exception, but he grew to be the true embodiment of Arsenal, a love affair that persists, just like all us fans. I wake up in the morning thinking of Arsenal, although the constant pings from the web group at ASCB help in this regard. Us fans also have our favourites, different from other fans, as we wonder why the manager persists with some players, and doesn’t play others. Zinchenko for me is the former and Smith Rowe is the latter. Tierney is a better defender as far as I am concerned and Smith Rowe should at least be among the first subs to be used.
    Joys and heartaches
    Ah, but that is what it is to be a fan. We all have opinions, and sometimes we change them. It is only fans like me, that write every week, where you can see me getting it wrong, changing my mind, and can challenge me on it. The written word doesn’t fly away.
    And so we scream, we shout, we cry in despair, we jump for joy, we hug all around, and we are in bad humour for the weekend after a defeat. We send messages on the forums and social media, we try to get tickets, but most of all we are part of one big Arsenal family and long may it be so.

    От 15.04.2023 до 01.06.2023 година всеки български артилерист може да поднови членството си или да се присъедини към фен клуба на Арсенал. След решение на ОС на фен клуба през миналата година бе направена промяна на членския внос. От тази кампания той е в размер на 40 лв./сезон за пълнолетни и 20 лв./сезон за лица под 18 години. Тази наша стъпка е продиктувана от желанието за развитие на най-големия фен клуб на чуждестранен отбор в страната, запазване на качеството на предлаганите от нас инициативи и съобразено с икономическите тенденции. Членуването в ASCB дава възможност за кандидатстване за билети за домакинските срещи на отбора в Лондон или за гостуванията в Европа, които през следващия сезон ще бъдат в Шампионската лига. Въпреки безпрецедентния интерес към срещите на Арсенал в момента, ние правим всичко необходимо за да осигурим присъствие на „българските топчии“ на стадион Емирейтс за всеки един двубой, цел която ще продължим да следваме и през следващия сезон. Освен това всеки един член ще получи традиционно пакет, който включва персонализирана карта и подарък. След успеха с книгата „Арсенал Лондон завинаги“ сме амбицирани да радваме нашите членове с нови и атрактивни подаръци. Сезонът, който предстои е много важен за всички нас, като предверие и подготовка за нашите първи 20 години като организация. През юни месец ще отбележим нашия рожден ден и Общо събрание, които ще се проведат в Русе. Ще продължим с нашите благотворителни изяви, турнира за дами-любителки и инициативи, с които да бъдем близо до Вас и до хората. Вие сте нашият основен капитал и смятаме, че с общи усилия ще задържим растежа, който постигнахме през последната година, благодарение на всеки един от Вас.

    Арсенал гостува на Ливърпул в определено най-интересният двубой от програмата на Висшата лига за 30-ти кръг. Лондончани посрещнаха уикенда като лидер във временното подреждане с актив от 72т. след 29 изиграни мача, докато ''мърсисайдци'' се намираха на 8-то място с 43т. на сметката си, но и с мач по-малко. Арсенал не е побеждавал Ливърпул в гостуване (що се касае за ВЛ) от 2012 година насам, като всички ние се надяваме тази негативна статистика най-сетне да бъде прекъсната. ''Артилеристите'' са в поредица от 7 поредни победи в първенството, а евентуална нова такава под номер 8 и то именно на този стадион би била повече от важна и сладка. Защо не?! През настоящата кампания възпитаниците на Микел Артета показаха не веднъж и два пъти, че стига да поискаш нещо, а след това дадеш всичко от себе си за постигането му, то граници във възможностите няма. Както се казва, ''краят му се вижда'', а днес е поредният от оставащите ''финали'' до края на кампанията. Кампания, която както и да завърши ще бъде запомнена с непремирият дух на момчетата в червено и бяло, които на моменти щяха да докарат своите привърженици едва ли не до инсулт. Но така е, веднъж хванеш ли се на хорото - пускане няма. Все пак тази вечер Артета и компания имат възможността да запишат нова важна страница от сезона и да продължат да се борят за титлата. Преди това обаче със сигурност предстоят едни 90 (и няколко) трудни и напрегнати минути на един повече от негостоприемен стадион, който въпреки че помни 1989 година, си остава такъв...

    Кога: От 18:30ч. българско време.

    Стадион: Анфийлд Роуд, Ливърпул.

    Телевизия: Диема Спорт 2.

    Рефер на двубоя: Пол Тиърни.

    Новините в отбора на Арсенал: В групата за мача няма да фигурират имената на контузените Мохамед Елнени, Еди Нкетия и Такехиро Томиясу. Уилям Салиба пък остава под въпрос до последно, като в крайна сметка има някакви минимални шансове да го видим поне на резервната скамейка. Всички останали състезатели в отбора са здрави и на разположение за селекция. 

    През седмицата Леандро Тросар грабна приза за ''Играч на Арсенал за месец март'', което бе съвсем очаквано и заслужено! Пожелаваме му да бъде здрав и да регистрира още един хеттрик на Анфийлд през този сезон! 

    Фото кредит: Арсенал

    Микел Артета преди мача: ''Длъжни сме да се насладим на този двубой, както и на самият момент. Всички ние сме изпълнени с ентусиазъм и позитивизъм и знаем, че бихме могли да се справим и да вземем своето. Да, със сигурност ни предстои страхотно предизвикателство, но ние искаме да извлечем максимума от него. Нищо друго не ни интересува. Виждам голяма възможност да отидем на Анфийлд и след това да се приберем като победители. Тази цел задвижва амбициите на момчетата през последните няколко дни. До момента през сезона вече се намирахме в ситуации, в които излизахме на стадиони, на които не бяхме печелили дълго време и все пак успявахме да вземем това, което искаме. Сега е сходна ситуация. Трябва да отидем там и да покажем защо се намираме на това място в класирането. Да покажем, че сме гладни за успехи и след това да продължаваме да се движим напред. Разбира се, че Ливърпул е страхотен клуб с огромни история и традиции. Те разполагат с повече от добре позната идентичност, а наследството, което продължават да оставят след себе си е наистина впечатляващо. Аз бих могъл само да бъда респектиран от подобен тип клубове и отбори. Но също така отиваме за победа.''

    Фото кредит: Арсенал

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 


    The Table of Doom Update
    Arsenal Current 72 Max 99 Liverpool(a) Man City(a) Newcastle (a) Brighton(h)
    Man City Max 94 Brighton (a) Arsenal (h)
    Man Utd Max 83 Brighton(a) Tottenham(a)
    Newcastle Max 83 Tottenham(h) Arsenal(h)
    Tottenham Max 79 Brighton(h) Newcastle(a) Man Utd(h) Liverpool (a)
    Brighton Max 79 Man Utd(h) Tottenham(a) Man City(h) Arsenal(a)
    Liverpool Max 73 Arsenal(h) Tottenham(h)
    As I have said I will update the table of doom every week with the max points available for each team. Man Utd, Spurs, Brighton and Liverpool have all dropped points so move further away from us. It seems close to impossible for Liverpool to catch us now so I feel they will be the first to drop out of this table. A draw at the weekend and they are out leaving only six able to catch us. Man Utd play Brentford at home tonight and they are proving very difficult to beat. Newcastle play West Ham away and with the Hammers desperate to get points and David Moyes even more so they might drop further away. It seems, realistically that Man City are the only real danger as with 9 matches to go even 9 draws would give us 81 which is very close to Man U’s and Newcastle’s maximum. Champions League is all but certain as the chasing pack have games against each other meaning they drop points. C’mon the Arse!
    And so on to my main piece:
    The art of prediction – it gives you the blues
    Predicting football matches is extraordinarily difficult. Injuries, loss of form, transfers, a player acting up in the dressing room bringing down the winning atmosphere (yes, we are looking at you, Aubameyang), bad luck, referees, VAR and a myriad other possibilities bring factors to bear on your predictions. I decided to take a look at how I have done so far since I started this blog a few years ago.

    Yes, you made the right Blue choice, Pierre
    My first was on Jan 20th and I just made a general prediction for the end of the season 2020/21. I went 64 points and we got 61. Not too bad, really as the transfer window hadn’t ended so I didn’t know who we would have and what our rivals would do. We got in Martin Odegaard and Mat Ryan on loan after I wrote so not a huge difference. I did well, I feel.

    No need to be Blue, Martin
    I did an update on April 6th with 8 matches to go and predicted 61 points and we got 61 points. This time I predicted all the scores and even that I did well, getting some exactly right. So, despite all I have said above, it is possible to get things right.

    Not so Blue Mat Ryan
    Next season was last season 2021/22 and I started on Nov 9th predicting our points total to halfway 19 matches and I said 38 but we got 35. Again I predicted all matches and got some right including Norwich 5-0. Not too bad at all. The next was December 29th and I predicted the next 9 matches. I said 52 points and we got 51. Did I say prediction was hard? Looks like it’s easy. Particularly as the January transfer window hadn’t opened yet. The only one we got in was Auston Trusty from Colorado Rapids and he became a superstar center-back for us. Ok, maybe not but he is doing really well at Birmingham on loan, playing every game this season and scoring 4 goals from the back. He is under the radar but he could become good.

    A Blue move may have done you good, Auston
    March 22 was my final try. I predicted 74 and we got 69. In fairness to myself, I didn’t foresee the collapse we had in the last few matches with Spurs, Newcastle and Everton giving us tonkings. A feature of Arsenal for this season and last is that we don’t draw matches. We had 13 defeats and almost got Champions League. My weakness has been that I put us down for draws and we never seem to get them. We had only 3 draws last season and 3 so far this season. I have to factor that in for the future if it continues.

    Only Jesus can take away the Blues
    So now this season. I started on August 2nd. I am not sure how many thought we would win the league or get Champions League but I was hopeful of the latter. I am generally regarded as an optimist so I said 17 points for the first 8 matches but we got 21 and were top of the league. I said we are top of the league!

    Blue? No that is Red and White you see, Leo
    I did another 8 on October 4th and said 39 points but we got 43 and still top of the league. I am always happy if we get more than I predict, of course.
    So then to January 2nd and my next set of predictions. The World Cup was over but we had lost Jesus. It seemed that Nketiah wasn’t of his class and we didn’t really have anyone else. But I predicted anyway. 11 matches and I said 67 points. We got 66. Very close. In fairness we got in Trossard, Jorginho and Kiwior, which I didn’t know about at the time and 2 of those look like they will be very useful to us this season.

    Jorginho - the final Blue part of the jigsaw
    My last try this season and we started with Leeds. I said 3-0 and we got 4-1. Not too bad, Gus, at all. I have predicted 90 points and winning the league or 93 if City hand it to us by dropping points and the final matches nervousness goes out of the team. My history as a predictor indicates that it could well be our year. I manage to get a lot of results right and sometimes even scores. By that reckoning you should put your house, your Maserati, and your wife or husband on Arsenal to win. I no longer bet so I can’t take my own advice.

    Спомням си как предни сезони имахме нужда от 2-3 кръга за да влезем в ритъм след пауза на националите. Винаги играхме с натежали крака, като че ли за първи път със съответната формация и като че ли играчите тъкмо се запознаваха. Този "махмурлук" в случая траеше около 20-30 минути срещу Лийдс, след които съвсем заслужено си взехме мача с 4:1. Тази промяна в поведението на отбора след пауза за националните отбори е един от показателните фактори за това, че нещата са вече различни. 

    Преди мача беше отдаден почит на Дейвид Рокасъл, от чиято смърт се навършиха 22 години. Един от истинските герои на Арсенал, олицетворяващи клуба по изключително уникален начин с поведението си на и извън терена. Той ще живее завинаги в сърцата както на младите, така и на по - възрастните фенове на Арсенал. 
    Стана ясно, че някакъв вирус или настинка се е появила в лагера на Арсенал, заради което Сака започна срещата от пейката, а в атака Артета заложи на Тросар, Мертинели и завръщащия се от контузия Габриел Жезус. Останалата част от състава остана непроменена от мача с Палас, като Ходлинг отново беше на мястото на контузения Салиба. Първите 20-30 минути не бяха страхотни за Арсенал, Рамсдейл трябваше да се намеси решаващо на няколко пъти, а креативността в атака липсваше. Лийдс играят с една особена енергия, която често ги прави неудобен съперник и това беше видно в ранните минути на срещата. 
    След половин час игра Арсенал навлязоха в мача, като Жезус дриблира в наказателното поле и беше фаулиран, за което Арсенал беше възнаграден със заслужена дузпа. Изглеждаше така, всякаш Йодегор ще изпълнява, след което той даде топката на Жезус, който нямаше гол за Арсенал от 1-ви октомври. Въпреки че неговият рекорд по отоношение на дузпите е далеч от перфектен, той вкара тази след удар в центъра на вратата - 1:0 на почивката. В началото на второто полувреме Арсенал упражни натиск и заслужено стигна до втори гол, дело на може би любимия ми играч в момента Бенджамин Уайт. Страхотно центриране от Мартинели, което Уайт засече и топката се озова в мрежата на Лийдс след като се отби от горната греда - доста приятно усещане. Третият гол дойде след чудесна комбинация между Тросар и Жезус, като последният завърши с хубав удар и докато вкараната дузпа е позитивна за неговата увереност пред вратата, гол от игра със сигурност е нещо, от което Жезус имаше нужда. Особено преди мача с Ливърпул. 

    След около час игра Артета извади Жезус и Партей , след което Лийдс вкараха един донякъде късметлийски гол. Ние можеше да го защитим по - добре, но късметът също не беше на наша страна в сицуацията, защото топката се отби от гърба на Зинченко и не остави шанс на Рамсдейл да реагира. Не позволихме на Лийдс да се върнат в мача и да вкарат втори, а страхотен пас на Йодегор изведе Джака на стрелкова позиция, който не сбърка и вкара седмия си гол за сезона във всички турнири. Швейцарецът продъжлава да пише сценария на по много начини невероятната си кариера при нас. 
    4:1 за Арсенал, което беше добър отговор на победата на Сити срещу Ливърпул също с 4:1. Запитан след мача, дали и в най - смелите си мечти Артета е очаквал Тросар да е толкова успешен трансфер, мениджърът каза "Аз имам доста смели(луди) мечти". Мисля, че това е видно. Личи си, че манталитетът, който той успява да изгради у играчите, е нещо невероятно. Той добави още: "Ние можем да контролираме само това, което ние правим. Говорихме си за това през последните няколко дни. След паузата за националите имахме няколко трудни ситуации с някои играчи, с които трябваше да се справим, което зададе въпроси как точно момчетата ще се справят с това. Аз мисля, че те бяха невероятни, наистина го искаха, всеки искаше да има някакво участие и успяхме да спечелим по убедителен начин, което е хубаво и остава единственото нещо, което можем да контролираме". Харесва ми идеята, да "гледаме само в нашата си паница" и да се концетрираме върху нещата, които зависят от нас по директен начин. Както казва Артета, това са единствените неща, които ние можем да контролираме, така че концентрацията трябва да е изцяло върху това. 

    Седем поредни победи в първенството. В шест от тях вкарахме по 3 или повече гола, което е невероятно. Последно вкарахме 73 гола през сезон 2018/2019. През настоящия имаме 70, а до края му остават още 9 мача. Това, че вкарваме много голове, прави допускането на голове тук и там по - малко притеснително. Недалечни са времената, в които беше ясно, че няма да спечелим даден мач, защото сме получили само един гол и това беше така, защото просто не вкарвахме много. Сега не само вкарваме много, а и имаме много различни играчи, между които головете са разпределени. Всеки треньор би искал да има това в състава си. 
    Другата седмица имаме по - сериозен тест като гости на Ливъпрул и честно да ви кажа - още от сега ми е свит стомахът. Хубавото е, че имаме цяла седмица да се подготвим и концентрацията ни може да бъде изцяло върху предстоящия мач и нищо друго. Това е пътят, който имаме да извървим, и ако искаме да направим дестинацията, към която всички се стремим постижима, то ще трябва да минем и през тези препядствия. Засега обаче нека се радваме на нещата, които успяваме да направим в момента. Enjoy the moment etс. Аз със сигурност го правя - играем чудесен футбол, колективът изглежда безкрайно сплотен, всеки е готов да се бори за събратята си в червено и бяло. Какво повече бихме могли да искаме?
    Е, може би малко повече. Много малко повече. Но засега - Ливърпул са следващите, а ние можем да се радваме още 2-3 дена на този резултат, преди да почнем да мерим кръвно заради Анфийлд. До следващия път, Come on you Gunners! <3 &

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

  • Create New...