Jump to content
  • Лондончани са домакин на Бърнли в мач от 23 кръг на Висшата лига. Хората на Микел Артета все още не са записали успех в което и да е състезание през настоящата година, като регистрираха загуба от Манчестър Сити в първенството и отпадания от двата вътрешни турнира. Срещата с Бърнли се оказва доста важна за ''топчиите'' и техните амбиции за попадане в Топ 4 в края на сезона, особено като се има предвид, че някои от преките конкуренти излизат в директни мачове помежду си (Манчестър Юнайтед е домакин на Уест Хям, а Челси на Тотнъм Хотспър). Иначе ''артилеристите'' посрещнаха кръга на 6 позиция във временното класиране с 35 спечелени точки до този момент. Към днешна дата Арсенал е изиграл 20 мача в първенството, а само за сравнение - Челси е с 23, Уест Хям също е с 23, Тотнъм Хотспър с 19, а Манчестър Юнайтед с 22. Истината е, че покрай тези отлагания на двубои, всичко в първенството изглежда толкова объркано, че всичко е само на хартия и по всичко изглежда така, че борбата за класиране на Топ местата в Лигата ще бъде изключително ожесточена. Например, ако Арсенал спечели 3-те си двубоя по-малко от Челси, то червено-белите ще изравнят сините по точков актив. Разбира се, всичките тези неща са част от така наречената ''теория на възможностите'', която само ни доказва, че сезона и целите не само на Арсенал, но и на всички клубове, далеч не е приключил. Повече преди мача с Бърнли в следващите редове. 

    Кога: Днес, 23 януари, от 16:00 часа българско време.

    Стадион: Емиратс Стейдиъм, Лондон.

    Телевизия: Диема Спорт.

    Рефер на двубоя: Дейвид Кут.

    Новините в Арсенал преди мача: Днес със сигурност няма да фигурират имената на Пиер-Емерик Обамеянг, Мохамед Елнени, Никола Пепе, Томас Партей и Гранит Джака. Габонеца вече сподели в своите социални профили, че последните медицински изследвания са преминали успешно и че се чувства сравнително добре. Ситуацията между него и Микел Артета все още не се е променила обаче и едва ли скоро (а и като цяло) ще го видим с екипа. Мохамед Елнени и Никола Пепе пропускат срещата с оглед това, че все още са със своите национални отбори на КАН. Томас Партей и Гранит Джака са с наказания след получени червени картони и няма да могат да оперират в средата на терена. Освен това, Бернд Лено (контузия на гърба + трансферни спекулации), Седрик Соареш (контузия на ханша) и Калъм Чеймбърс (контузия на врата) остават под въпрос до последно. Днес Микел Артета ще има доста главоболия пред себе си за избор на изпълнители в полузащита, като е твърде вероятно някои измежду Чарли Патино, Мика Бийрит и Салах-Едине да попаднат ако не в стартовата 11-ка, то на резервната скамейка. С тези належащи проблеми в средата, доста от привържениците на Арсенал подкрепят идеята Джак Уилшър да се завърне в клуба и както се казва да ''порита'' до края на кампанията. Все още не е ясно и дали ще бъде закупен полузащитник до края на трансферният прозорец, като според последните спекулации, Ювентус отказват да отдадат Артур Мело под наем само за 6 месеца. Доста от италианските таблоиди твърдят, че ''старата госпожа'' би се разделила с бразилеца само ако той подпише договор за поне 18 месеца, а и първо си набавят негов заместник. Големи драми се въртят и около евентуалното акостиране на Душан Влахович, като в интерес на истината, за един ден могат да бъдат прочетени съвсем противоположни мнения относно сърбина и това дали той иска или не да стане играч на Арсенал. Явно там нещата ще бъдат на принципа ''ако ли не - не, ако ли да - то ще се разбере''. За последна спекулация ще споменем това, че вчера в социалните платформи се завъртя новината, че Арсенал ще предложи нов 2-годишен договор на Микел Артета, като очакванията са това да се случи преди лятото.



    Пресконференция на Микел Артета преди мача: ''Нужно е да мислим ден за ден. Някои от играчите ни отсъстват в момента от състава, като има нужната причина това да е така. Въпросът е там, че всеки един от тях иска да се завърне в отбора възможно най-скоро. В крайна сметка, за срещата в неделя ще бъдем лишени от участието на някои от момчетата и се надяваме това да не повлияе върху представянето ни. Тук сме, за да печелим футболни мачове. Напрежение винаги ще има, то е част от професията и играта като цяло. Наясно сме с това колко срещи горе-долу е нужно да спечелим оттук до края на кампанията, но пак казвам, трябва да мислим мач за мач. Поставили сме си цели и нямаме намерение да се отказваме от тях. В последните няколко седмици се случиха много неща, които се отразиха по един или друг начин върху отбора. Най-важно за нас е да се фокусираме и да бъдем концентрирани. Да не позволяваме външните фактори да ни се отразяват. Просто в неделя трабва да спечелим, нищо повече от това на този етап. Всичко различно ще се счита за провал.''

    Игра с прогнози във форума на ASCB: 


    Арсенал загуби срещата реванш от полуфинала за Карабао Къп, отстъпвайки на Ливърпул с 0:2 в Лондон. Домакините не показаха достатъчно и напълно заслужено отпадат на крачка от финала. В герой за „Мърсисайдци“ се превърна Диого Жота, който с двете си попадения прекъсна надеждите на „Артилеристите“ за купа през този сезон. За капак, Томас Партей бе изгонен в 90‘а минута, след като се появи в като резерва в 74‘ата. Това означава мач наказание, което влошава и без това не розовото положение в средата на терена.
     
     
     
     
    Стартов състав на Арсенал:

    Смени: Нкетиа на мястото на Лаказет и Партей на мястото на Смит Роу.
    Евентуални Контузии: няма
    Репортаж:
    https://www.arsenal.com/highlights-carabao-cup-semi-final-liverpool
    Пресконференция на Микел Артета: „Силно разочаровани сме. Разочаровани от отпадането. Бяхме толкова близо до финала и горчилката е огромна, когато отпаднеш в такава фаза. Искам да благодаря на нашите фенове, които отново показаха колко много обичат този отбор и отдадоха подкрепата си за него. Изкарахме най-доброто от себе си, но доста от играчите не са тренирали в последната седмица, а срещу такъв опонент това си оказва влияние. Все пак, мисля, че имаше моменти, в които изглеждахме добре, ударихме, ударихме греда и изпуснахме чисто положение. За съжаление, те отбелязаха своите шансове и затвориха мача на време с вторият гол. До тук с позитивизма, трябва да се научим да отстраняваме грешките си. В последните мачове завършваме с 10 човека, което трябва да премахнем. Ако искаме да печелим мачове, точки и да се борим за трофеи, не може да си позволим да оставаме с 10 човека във важните мачове. “, завърши испанецът.

    След вчерашната загуба, за съжаление, Арсенал ще остане без трофей тази година. От тук насочваме вниманието си изцяло към Висшата Лига, където ще се борим със зъби и нокти за място в Европа, а защо не и в топ 4. Или поне така се надяваме да бъде. Следващата среща е още в неделя срещу Бърнли, така че си пожелаваме по-успешно представяне.


    Арсенал се изправя в полуфинал реванш за Карабао Къп. Както добре знаем, след стабилно представяне с 10 човека, Лондончани постигнаха добър резултат от 0:0 в първата среща на Анфийлд, което пък означава, че с победа довечера си гарантираме място на финала. На Уембли, своят съперник вече чака отбора на Челси. Но да не прибързваме. Ето и новините преди мача довечера.
    Кога: Четвъртък, 20.01.2022, 21:45 българско време.
    Къде: Емиратс, Лондон.
    Телевизия: Диема Спорт 2.
    Новини преди мача: Сеад Колашинац и Пабло Мари няма да бъдат в групата за мача. Босненецът вече не е част от Арсенал, след като прекрати договора си и вече е футболист на Олимпик Марсилия. Пабло Мари пък е даден под наем за остатъка от сезона на Удинезе.
    Обамеянг, Елнени и Пепе също няма да са част от групата. Първият, макар да се прибра от Купата на Африканските Нации, ще мине пълни излседвания, след като се разбра, че има проблем със сърцето след преболедуването на COVID-19. Другите двама продължават участието си на турнира. Не такава е съдбата за Томас Партей, след като неговата Гана изненадващо отпадна още в групите и опорният полузащитник приключи участието си в турнира. Той едва ли ще попадне в групата за полуфинала довечера, след като последният му мач бе във вторник (18.01.2022). Все пак, колкото и неприятно да звучи за феновете на „Черните Звезди“, е хубаво че Томас е обратно в редиците на Арсенал, особено след като сме доста къси откъм скамейка и състав.

    Думите на Артета преди мача: „Съжалявам, но не мога да дам новини за състоянието на футболистите, защото не искам да кажа нещо, което в последният момент може да се промени. Няма нови случаи на COVID-19, но ще видим на тестовете утре. (б.а. пресконференцията на Артета бе вчера, 19.02.2022. Става въпрос за задължителните COVID тестове, които ще бъдат взети на всеки играч днес).
    Обамеянг изглежда добре, но ще мине пълни медицински изследвания преди да обявим състоянието му. Всички се надяваме да е грешка и да е здрав.
    Колашинац и Мари не са част от отбора, заради игровите минути. Това е.
    Разбирам критиките заради отлагането на мача с Тотнъм, но мога да ви гарантирам, че направихме всичко по правилата. Просто нямахме отбор за мача. Не разбирам, обаче, защо никой не каза, че всъщност ние сме от малкото опитали да играят с подобен състав. Това беше факт, когато всички отлагаха мачовете си, но ние играхме първите си три кръга с минус 12 човека. Бяхме унищожени и критиките тогава бяха защо играем толкова зле. За да не се повтори това и сега отложихме мача срещу Тотнъм. Всичко е по правилата, дори мача между Бърнли и Уотфорд бе отложен за втори път, но никой не говори за това.

    По-важното сега е да излезнем и да победим Ливърпул. Близо сме до финала, което значи, че сме близко и до купа. Фокусирани сме напълно, убеден съм и в помощта, която ще получим от нашите фенове, така че излизаме с най-доброто и ще направим всичко по силите си да стигнем финала.“, завърши испанеца
    Пожелаваме успех на нашите момчета и се надяваме края на февруари месец да играем на Уембли.
    Сбирките по клоновете продължават и за този мач. Както и играта за прогнози. Успех на всички.   


    ''I'm going to make this the greatest club in the world''

    Графството Йорк в Англия е дало толкова много имена във футбола, че да изброим всичките изглежда непосилна задача. Едно от тях обаче, блести толкова ярко, че бихме могли да го сравним с някоя от звездите в обширния небосвод.
    В едно януарско утро като днешното, но с разлика от точно 144 години назад във времето, се ражда Хърбърт Чапман. Това се случва в селцето Кивитън Парк, Йоркшър. Съдбата е предначертана и в последствие този ден ще се окаже от главозамайващо значение. Не след дълго, г-н Чапман ще се превърне в Баща на поредица от футболни революции.
    Чапман тръгва по стъпките на баща си, който е миньор, и се записва да учи в Университета в Шефийлд. Специалността му е минно инженерство. Колежанинът явно не остава достатъчно впечатлен от бъдещата си професия, защото през 1896 година става част от отбора на ФК Кивитън Парк. Последват участия за тимовете на Аштън Норд Енд, Стейлибридж Роувърс и АФК Рочдейл (тук не става дума за добре познатия ни Рочдейл, а за друг клуб). През 1898 година, Хърбърт Чапман се присъединява към Гримсби Таун. Едновременно с това си намира и допълнителна работа като адвокат. Във футболната му кариера фигурират още имената на Суиндън Таун, Шепи Юнайтед, Нотс Каунти и Тотнъм Хотспър. ''Шпорите’’ се оказват и последния клуб в професионалната му състезателна кариера. След като окачва обувките на пирона, Чапман все пак решава да се върне към завета на баща си и започва да си търси работа в сферата на инженерството. Тук някъде съдбата се намесва в плановете на младият и амбициозен господин. През 1907 година, Чапман се оказва играещ мениджър на Нортхямптън Таун. Последва и треньорски пост в Лийдс Сити, а през 1921 година, Чапман е назначен като служител в Хъдърсфийлд Таун. Съвсем скоро обикновената му роля в клуба е променена и той е назначен за главен мениджър. Едва ли е случайност, че само на следващата година, Хъдърсфийлд печелят първият си трофей в своята история. Този на Купата на Футболната Асоциация. На финала на състезанието е победен тима на Престън Норд Енд с 1:0. Хърбърт Чапман още тогава намеква за визионерските си качества, защото тима на Хъдърсфийлд играе с бързи подавания и убийствени контраатаки. В добавка, защитата била повече от стабилна. Доказателство за това е сезон 1924/25, когато тимът нито веднъж не допуска повече от два гола в един мач. С Хъдърсфийлд Таун, Чапман печели две титли на Англия, а изграденият от него състав на "териерите" спечелва и трета поредна такава, с което се превръща в първият клуб с хеттрик от титли в историята на английския футбол.


    Носителят на ФА Къп и Чарити Шийлд за 1922 година - Хъдърсфийлд Таун, начело с Хърбърт Чапман

    Денят е 11 май, а годината 1925-та. Водещото по онова време спортно списание ’'Атлетик Нюз’' публикува обява, която завинаги ще промени историята на един футболен клуб от Северен Лондон. ’’Футболен клуб Арсенал е отворен за получаване на кандидатури за позицията ТИМ МЕНИДЖЪР. Той трябва да има опит и да притежава най-високата квалификация за поста, както по отношение на способностите, така и по отношение на личния си характер.'' Излишно е да споменаваме, че обявата достига до целта си не и без намесата на Сър Хенри Норис.
    Списанието е било със седалище в Манчестър (отражение на факта, че футбола е бил доста популярен в северна Англия). Започва дейността си през 1875 година и продължава до 1931, когато се слива със ’’Спортинг Хроника‘‘.  В крайна сметка, това списание се оказва от огромно значение за ’‘топчиите‘', защото през 1919 година, то стартира кампанията за избиране на Арсенал в Първа дивизия.
    Решението на г-н Норис да се отърве от тогавашния мениджър на клуба Лесли Нейтън е съвсем очаквано. Престоят на Нейтън при Лондончани се оказва катастрофален, като клуба едва успява да запази елитния си статут през предходните два сезона. В интерес на истината, по-късно в своята автобиография, Лесли Нейтън споменава, че Арсенал записва онези слаби кампании именно заради Хенри Норис. За конкретна причина, той посочва нежеланието на г-н Норис да привлече нови и качествени имена в отбора. Хенри Норис е искал най-доброто за Арсенал и преместването на клуба в Хайбъри го доказва. Въпреки че не привлича желаните нови имена в състава, той видно е желал повече от всичко новият мениджър да постигне огромни успехи. Именно по тази причина, той се спира на Хърбърт Чапман, който идва като шампион. Интересен е фактът, че в последната си кампания начело на Хъдърсфийлд, Чапман разбива Лондончани и в двата мача. В първият е записан успех с 4:0, а вторият такъв е на Арсенал Стейдиъм и завършва 5:0 в полза на синьо-белите.
    И така, през месец юни на 1925 година е дадено началото на един славен период за Футболен Клуб Арсенал. Думите с които г-н Хърбърт Чапман идва в Лондон говорят сами за себе си:


    ‘‘I'm going to make this the greatest club in the world’’

    Хърбърт Чапман горещо вярва в силата на връзката между играчите и самият него. Той вярва също така и в това, че състезателите му биха могли да станат далеч по-успешни, ако се научат да комуникират помежду си докато са на терена. Неговото мнение е, че те би трябвало да не оспорват дадено съдийско отсъждане, независимо в коя полза е. Съвсем нормално, оттам се вдъхва и класата в тима. Дума, която ще е синоним на клуба и до ден днешен. Веднъж, Чапман дори заявява: ’'Те казват ’’да’' на всичко’’. Разбира се, в днешно време нещата седят по малко по-различен начин. Всички ние сме гледали студиата на българските и чуждестранни телевизии, в които водещият на предаването плъзва стотици дигитални линии. Те оформят предполагаемата игра на даден отбор. Но истината е, че Чапман осъществява това цял век по-рано с тимовете на Лийдс, Хъдърсфийлд и Арсенал. Така например след една загуба от Нюкясъл Юнайтед със 7:0 през октомври 1925 година, се ражда идеята за WM формацията (възможно най-добрата схема за контраатака по онова време). Схемата WM разполага с трима в защита, два дефанзивни халфа, два атакуващи полузащитника и трима разположени на върха на атаката по широчината на игрището. Впечатляващо, нали?! Не забравяйте, че говорим за края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век.


    Играчите на Арсенал току-що са спечелели първата си Купа на Англия. 26 април 1930 година. По ирония на съдбата, победата е постигната над Хъдърсфийлд Таун с 2:0. А дошъл да им отдаде почит е Крал Джордж V.

    Хърбърт Чапман. Истински революционер на футболната игра! Човек, който със своите виждания успява да промени футбола до такава степен, че легендите за него са живи и до днес. Именно с идването му в Северен Лондон е поставено началото на един изключителен период на успехи за Арсенал. Период, който в действителност прави "топчиите" най-силния състав в света на футболната игра, като само Втората световна война пречи на клуба да постигне още висини на и извън терена.
     
     
    За тези и още много други негови постижения ви предлагаме да прочетете и този авторски материал:





     

    DON’t go breaking my heart

    Why oh why, Don, did you do it? 
    Without that famous league cup final, I doubt if I would have become an Arsenal fan. I started out up for Swindon as did nearly everyone. But Arsenal kept trying to win on a muddy pitch and somehow a dogged Swindon side got a goal by Roger Smart against the run of play. It was all Arsenal but no goals until Bobby Gould scored on 86. I now cheered for Arsenal and was sure, being a top team against a 3rd division one, that now they would win. Arsenal had flu problems though, and the massive effort to get themselves back in the game seemed to take its toll in extra time. The most famous Swindon player ever, Don Rogers, who forms part of their name, scored 2 and Arsenal were beaten. The fact that I was gutted told me something. This was my team. I was born to be a Gooner.
    But despite wrecking my dreams, I retained a soft spot for Swindon. And I was always going to choose them for this series. Because they made me Arsenal. From now on I would cry when we lose and add an az when we win.*

    Their greatest day ever
    They gave us a harder time than the Spuds
    You might suspect that Arsenal are going to easily come out on top in this rivalry. You would be wrong. Yes we have far more trophies but not on the head to head. They win by virtue of going home with the League Cup and we got no trophy in our nine matches against them. 3 wins each and 3 draws.
    There is something likable about Swindon, though. They sport the Arsenal colours, Don Rogers, their iconic winger, has a stand named after him, always nice to see a player being recognised in this way. I could be wrong but I am not sure many clubs have stands named after players.

    The rest of the County Ground seen from the Don Rogers stand
    Now, I am guessing you would think that every metric I look for Arsenal would come out on top. And you would be wrong. Let’s talk about most league appearances by a player. We have David O’Leary on 558, they have John Trollope 1960 to 1980 with 770 and a total of 889 easily beating O’Leary on 772.
    More ways they are ahead
    Arsenal were always the innovators in English football? Eh, hello, Swindon beat us by 6 months in having floodlights in the 1950’s.
    They were founded in 1879, well ahead of us in 1886.  And their first game against us was in 1911 in the FA Cup. They lay down a marker for what is to come with a 1-0. One nil to the Swindon would have been ringing out if it was the modern day. First blood to Swindon.
    Even Herbert Chapman found them hard
    The next came in the FA Cup again in 1929 in the 5th . Now this was the era of Herbert Chapman, with all the star names – Eddie Hapgood, Bob John, David Jack, Joe Hulme and others. We were the mighty Arsenal and they were in the 3rd division. Easy peasy, lemon squeezy? No are Arsenal and we make life hard for ourselves. 0-0 in the first game and then a little revenge in the 1-0 we got in the second with the fabulously named James Brain allowing the fans to sung our song if only they had known about it at the time. It took us 3 games to get a goal against them so they are ahead in that, too.
    All the rest came in my era. I remember them all. The first match was also my first blog and you can read about it here. Like I said at the start, they beat us so the first 2 trophies they played us they beat us. Swindon, you are breaking my heart.
    So did Bertie Mee and especially Terry Neill
    And so we got a chance to get revenge for ’69 in 1972, FA Cup 3rd round. On a muddy, muddy pitch, Geordie Armstrong of the double winning side, and Alan Ball, who wasn’t, got the 2 goals needed for us to progress. It was Alan Ball’s first goal for us and at least it was a bit more than a tap in like Geordie’s. So now we had 2 Fa Cup wins to their one. But they still had that trophy up on us so I put them ahead.

    Even the great Liam Brady couldn't stop them
    The next time was the League cup in 1979. We had a top side with all the Irish players. They were in the 3rd division. We were at Highbury. 1-1 and it went to replay and a classic cup game. Steve Walford scored an own goal and then gave them a deflection for their second. 2-0 to the Swindon at halftime. We had no Liam Brady for the first game and he came back for the second. Probably the best player in the league at the time, he would surely put manners on these upstarts? Eh, sort of, he played out of his skin, still referred to as the best display ever seen at Swindon’s County Ground, scored 2 goals and assisted Brian Talbot for the other but they scored one in the second half to take it to extra time.
    And Andy Rowlands got a late winner to mean that for the League Cup, Swindon are our daddies.
    A very small revenge in the Premiership
    You might be amazed but Swindon once got into the Premier League. In 1993-94, we played them twice. Now, they fell like a stone back down into the championship and we played our part in that a couple of days after Christmas at the County Ground. 4-0 to the Arsenal with Ian Wright and Kevin Campbell with a rare hat-trick. They conceded 100 goals, still the record. They got a little bit of revenge at Highbury in April with a 1-1 but for the Premier league, we can claim the win in the head to head.

    Or maybe this was their greatest day ever?
    But as you can see, I have to give them the lead overall. They beat us at Wembley, their most significant trophy. And they and QPR are the only 3rd division teams to win it. The FA Cup was never won by a 3rd division team.
    Swindon – better than us?
    So there you have it. A tiny team, with tiny attendances, trying to play in the mud at other tiny teams all their life, are laughing at us in the League Cup. We are a bit better than them in the FA Cup and they managed a draw against us in the Premier league, when we were packed full of top players and playing at Highbury.
    Be afraid, Gooners, be very afraid, if the name Swindon Town pops out of the spinning balls in any of the cups. They like beating us.
     
    Cry + az = crazy *
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...