Jump to content
  • Away days are the best days! По стара традиция, да присъстваш на гостуване на любимият отбор нейде из Европа е едно от най-хубавите неща, които биха могли да ти се случат. Независимо кой е цвета, който браниш в сърцето си. Да си там, на стадиона, с шалче в ръка. А гърлото ти с бясна мощ да пее в синхрон с останалите.
    Away days are the best days! Особено когато си част от най-многобройният фен клуб на чуждестранен отбор в страната. Този на ‘’Арсенал България’’. Основан през 2004 година, днес той наброява повече от 600 човека. Да, цели 634 артилериста, които събрани в едно, изграждат семейството наречено с официалното название Arsenal Supporters Club Bulgaria. И понеже си част от тази общност, автоматично получаваш шанса да кандидатстваш за билет за всяко едно гостуване на Арсенал в европейските клубни турнири. Впечатляващо, нали?! 



    19 февруари 2020 година. По-малко от 48 часа до началото на схватката между Олимпиакос и Арсенал в Пирея. Слънцето все още не бе изгряло, когато 12 желаещи от Клон Варна на фен клуба потеглиха с три автомобила към древната Атина. Музиката, усмивките и сладкодумните приказки за предстоящото събитие бяха само малка част от атмосферата в колите. Дори и в този толкова ранен час на деня. С течение на изминатите километри, ентусиазма се увеличаваше. А това е неизбежно. Съвсем неминуемо е адреналина ти да се покачи и то само при мисълта за красивата Гърция и пълния стадион. При представата за първият Европейски мач на Микел Артета начело на ’’топчиите’’. Кратки почивки и след това изминатите стъпала до Атина се увеличаваха все повече и повече. Една от най-красивите гледки по пътя бе тази на магнетичната Родопа планина. Или както казва Иван Вазов: ’’Който не е видял Родопите през живота си, той не е видял България!’’.


    Varna Branch on the road


    ASCB на летище София
     
    И докато човек се усети, изведнъж се озовава на българо-гръцката граница. Бърза и рутинна проверка и вече си една идея по-близо до заветната цел. Градчето Комотини посрещна варненци по подобаващ начин с гръцка супа и типичните местни песни. В крайна сметка, когато отиваш на ’’война’’ е препоръчително да не го правиш на празен стомах. Вече и нахранена, варненската чета се качи на магистралата. Тя щеше да ги отведе до градът, носещ името на богинята на мъдростта и военните занаяти. По пътя се сблъскваш с вторият по големина град в страната - Солун. Бързо кафе, дозареждане на резервоарите и магията продължава. Нова доза изминат път, а от един от автомобилите се разнася гласът на Лили Иванова. В крайна сметка, тя е доста по-стара на години от гръцката столица. Нищо не разбират Елинските ни съседи за живота и неговото създаване. От песен на песен и от дума на дума, изведнъж пред теб се откриват купищата светлини на града край Бялото Море. Още известно време шофиране и четата се озова в предварително запазеният хотел. Бързо освежаване от дългото пътуване и дойде отправянето към един от местните пъбове за почерпка до малките часове на новият ден. Разбира се, последва ново хапване, но този път на така прочутите гироси и след тях най-накрая идва и ред на някой и друг час сън.


    Варненци на Акрополът в деня на мача


    В старата част на гръцкият мегаполис

    Преведено от гръцки език, Акрополис означава ’’град върху хълм’’. Това е магнетично място, което умее да ти говори без думи. Извисява се гордо над Атина още от Микенската епоха (II хил. пр. Хр.) и се смята, че на него е бил разположен царски дворец. Срещу таксата за вход от 10 евро, всеки посетител на Акрополът ще остане приятно изненадан от причудливите здания и древните стъпала към един друг Свят. И не само. За някои от присъстващите в онзи момент, денят ще остане незабравим по една или друга причина. Разходката на част от варненската чета е към своят край, когато тя буквално се сблъсква с един от Боговете. За този миг на еуфория, един от присъстващите си спомня: ’’Хора, току-що се разминахме с Иън Райт!’’
    Струва си да се види недоумяващата физиономия на останалите, които за част от секундата разпознаха авторът на 185 гола с екипа на Арсенал. ’’Wrightyy! Wrightyy!''
    Когато един от най-обичаните футболисти на клуба от северен Лондон стои пред теб и ти се усмихне, подаде ти ръка за здрависване и започне да те разпитва откъде си, внезапно замръзваш. Имаш чувството, че не си помниш заглавието. Ненадейно се прокрадва мисълта, че това е само сън. Стоиш си на едно от местата за които легендите разказват, че по него са се разхождали Богове. И именно един такъв сега е пред теб, без журналисти, без многобройна охрана. Такъв, какъвто е. Какъвто си го срещал из интернет и социалните мрежи. Усмихнат, приветлив и харизматичен. Отново по спомен, друг от присъстващите недоумява: ’’Та той е истински...’’


    Среща, която ще се помни до края на дните ти. Определено това са най-добре вложените 10 евро!

    Но дори и хубавите неща имат край. Или поне физически такъв, защото спомените са това, което никой и никога не би могъл да ти отнеме. Човек би трябвало да е благодарен на Живота за подобен шанс и, разбира се, на АSCB за предоставената възможност. За неуморните часове труд на всички замесени в това да бъдат отпуснати билети за всички, които пожелаха да са в гостуващия сектор на Караискакис. Наздраве за Живота и ASCB!
    Но най-съществената част от приключението едва сега предстои. След нова обилна порция гръцка кухня и пазар из многобройните сергии, идва време за приготовленията за мача. До неговото начало остават вече около 4 часа. Идва и времето за  свещения ритуал на футболният запалянко. Моментът в който си поставяш гордо шала около врата и обличаш любимата червено-бяла тениска. С топа на гърдите и с широка усмивка, четата потегля посока уговореният предварително сборен пункт. Нова кратка разходка из китните и шумни булеварди и вече всички са пред стадион Панатенаик - легендарният дом на Олимпийските игри. Започва и една любима част. Раздаването на билети, а всеки един такъв е поименен. Всичките 85 кандидата за ценната хартийка са събрани на едно място и полъха на предстоящите минути в Пирея се усеща все повече и повече. Специално наети от клуба автобуси закарват армията от артилеристи към стадион Караискакис - домът на местния Олимпиакос. А докато си в автобуса се чувстваш все едно наистина отиваш на война.


    Моментът в който снимката умее да говори. ASCB over Land and Sea, over Land and Sea!

    Серия от снимки за историята и всички 1 500 привърженика на Арсенал се отправят към входовете на стадиона. Море от шалове и гръмогласни песни съпътстват техния победоносен марш. Остава само час до началото на битката, а играчите на ’’топчиите’’ излизат на терена за финална загрявка. Пръв до сектора за гости се приближава Роб Холдинг, който е посрещнат с бурни овации. Последва го Пабло Мари, който до онзи момент все още не е записал участие с екипа на Лондончани. Но това далеч не пречи на морето от артилеристи да му пляска. Защото който и да носи червено-бялата тениска или тази за гостуванията, то любовта към него е безгранична. 
    Ето, че настъпва и така чаканият момент. След дълги часове на пътуване от всякакви точки на България, които са комбинирани с автомобили, самолет и автобус със екипа на БНТ, рефера дава началото на двубоя. Привържениците на Олимпиакос са добре познати с гръмогласната си публика. Едва ли има някой, който да не е чувал за така наречените Gate 7. Подобна атмосфера е истински празник за футбола, но и далеч не означава, че 1 500-те в сектора за гости ще седят просто ей така. В немалки периода в хода на срещата, те се чуват като 15 000!


    Снимка: личен архив

    Първото полувреме завършва при резултат 0:0 с по няколко добри възможности и за двата отбора. Сократис Папастатополус е освиркван от местната публика, но това грам не се отразява върху качествените му намеси в отбрана. Явно Микел Артета бе запазил козовете си за второто полувреме. Пък и казват, че треньорите изкарват парите си на почивката. 15-минутна пауза и двата отбора излизат за втората част на сражението помежду си. Завалява дъжд, а това само допридава допълнителен чар на изживяването. Минутата е 81, когато гостите подхващат атака по левия фланг. Пиер-Емерик Обамеянг си спира топката буквално на тъч линията и подава на Букайо Сака. Младия англичанин насочва кълбото към Александър Лаказет и последния отбелязва гол от непосредствена близост. Гол, който праща играчите на Арсенал и техните привърженици в екстаз. Изведнъж вече споменатите 1 500 човека започват да пеят толкова силно, че гласовете им вероятно са се чували в Атина... Момент, който едва ли би могъл да бъде описан с думи. Момент в който осъзнаваш на какво хоро си се хванал и колко голяма е обичта ти към клуба. До края на мача, ’’топчиите’’ и конкретно Бернд Лено не допускат гол във вратата си и подаряват победата на своите фенове. Не само на тези на стадиона, а и на всички, които са влюбени в момчетата на Артета. Непосредствено след края на двубоя, играчите се приближават до сектора за гости за да благодарят на присъстващите за тяхната бурна подкрепа. Но и този път, това не е всичко. За капак, на трибуните се появява... Иън Райт! Богът, който следобеда бе засечен да се разхожда сред живите на Акрополът.
    Away days are the best days! По стара традиция, да присъстваш на гостуване на любимият отбор нейде из Европа е едно от най-хубавите неща, които биха могли да ти се случат. Независимо кой е цвета, който браниш в сърцето си. Да си там, на стадиона, с шалче в ръка. А гърлото ти с бясна мощ да пее в синхрон с останалите.
    Away days are the best days! Особено когато си част от най-многобройният фен клуб на чуждестранен отбор в страната. Този на ‘’Арсенал България’’. Основан през 2004 година, днес той наброява повече от 600 човека. Да, цели 634 артилериста, които събрани в едно, изграждат семейството наречено с официалното название Arsenal Supporters Club Bulgaria. И понеже си част от тази общност, автоматично получаваш шанса да кандидатстваш за билет за всяко едно гостуване на Арсенал в европейските клубни турнири. Впечатляващо, нали?!
    Арсенал победи Брентфорд в домакински мач от Висшата Лига и по този начин продължава да мечтае за Топ 4. Точни за „Топчийте“ бяха момчетата от Hale End. Емил Смит Роу даде аванс в 48‘та минута, а Букайо Сака донесе спокойствие в 79‘та. Гостите достигнаха до почетно попъдение в допълнителното време на срещата чрез Кристиан Ньоргаард.
    Арсенал контролираше мача още от първата минута, като и през първо полувреме изпусна няколко положения да отбележи, главно чрез Алекс Лаказет и Букайо Сака. Все пак, всичко си дойде на мястото през втората част. Срещата завърши с 24 удара към вратата на Брентфорд, като 8 от тях бяха в очертанията. В сравнение, гостите отправиха скромните 6, като само 2 от тях бяха точни. На моменти пък владеенето на топката достигна до 89% в полза на домакините. В крайна сметка, победата е факт и Арсенал продължава да гледа смело към място в Шампионска Лига догодина.
    Стартов състав на Арсенал:

    Смени: Пепе на мястото на Смит Роу в 75‘та минута. Нкетиа на мястото на Лаказет в 84‘та.
    Евентуални контузии: няма
    Репортаж:
    https://www.arsenal.com/news/highlights-saka-and-smith-rowe-seal-arsenal-win
    Пресконференция на Микел Артета: „Играхме много добре и заслужено взехме трите точки. Създадохме доста положения и през първото полувреме, но за съжаление не успяхме да отбележим. Разбира се, върху това ще поработим, защото ако не отбелязваме положенията си ни очакват проблеми. Все пак, работата за днес е свършена и това е най-важното. Както казах, играем мач за мач. Имаме 15 оставащи и ще се опитаме да ги спечелим. Разбирам ентусиазмът около Букайо и Емил. Те са част от школата и е нормално хората да са щстливи от факта, че допринасят толкова много. Аз също съм изключително щастлив. Все пак, да не забравяме, че всеки един от колектива е еднакво важен и всеки дава максимума от себе си. Ако продължаваме така, всичко ще бъде наред.“, завърши испанецът.

    Поздравления за всички артилеристи. Борбата за заветното 4‘то място става доста интересна, а може да се каже, че Арсенал са и фаворити за него. Все пак, да не слагаме каруцата пред коня и да се наслаждаваме на моментното. А ето го и него:

    Арсенал поглежда към Топ 4, но за целта трябва да премине през Брентфорд, в пореден мач от Висшата Лига. Подсещаме, че именно „Пчеличките“ постигнаха победа и нанесоха първата загуба на Арсенал в Премиършип още в първият кръг. Кой да предположи? Но каквото било било, ето и по-важните неща преди двубоя.
    Кога: Събота, 19.02.2022, 17:00 българско време.
    Къде: Емиратс, Лондон.
    Телевизия: Няма да бъде предаван по българска телевизия.
    Новини преди мача: Единствената въпросителна е около Такехиро Томиясу, който макар да е тренирал на пълни обороти, продължава да бъде на кантар. Бернд Лено пропуска мача, поради възстановяване от COVID-19. Последният отсъстващ е Габриел Мартинели, получил фрапантните два жълти картона в разстояние на няколко секунди в последният мач срещу Уулвс. Гинес, къде си?

    Думите на Артета преди мача: „Искаме да покажем с играта си извървяният път. Още с идването казах, че имаме дългосрочен план и достигането от точка А до токча Б и Ц няма да мине лесно. Продължаваме да играем мач за мач и се надяваме това да ни отведе там, където искаме да бъдем. Наясно бяхме, че ще има критика, но това е футбола.
    Не може да не се отбележат поредните сухи мрежи и играта в защита. Трудно е дори и най-добрите отбори, класиращи се за Шампионска Лига, когато не могат да отбележат. Все пак, нашата защита, както и нашата атака се подобряват и мисля, че в края на сезона това ще даде резултати.
    Искам да отбележа, че се усеща много по-топла връзка с феновете този сезон. Подкрепят ни и са зад нас всеки мач. Имаме нужда от това, прави разлика!“, завърши испанецът.

    Ние се надяваме тези хубави думи на Артета да окуражат играчите, които да се поздравят след края на мача. А защо не и до края на сезона?
    Сбирките по клоновете продължават и за този мач. Както и играта за прогнози. Успех на всички.   

    Arteta vs the rest

    I love his smile
    Can he be the best?
     
    I think it is fair to say that Arteta has the support of most fans. Emery didn’t. Wenger did for most of the time and it is even difficult to say if he may have had the majority of fans at the end. George Graham had his doubters, too, and some indifferent seasons but came from a low base, we had won little in the years preceding him. Our glory days were under Herbert Chapman with a couple of nice cameos from Bertie Mee and others.

    Chapman: read the second line - Arteta did
    And so, today, I will attempt to see how we can place him against his Arsenal competition. I will start with Chapman. Chapman got nine years before succumbing to flu in 1934. He was a master tactician, credited with creating the famous W formation, which is still the basis of all line-ups today. He believed in coaching, innovation, counter-attacking football, and giving players the best facilities to increase their chances of success. He had a belief in how best to play and stuck to that, but was never afraid to refine it, to make it better. He had an emphasis on dwelling on the ball, dribbling, and possession. We were called lucky Arsenal, boring Arsenal by rivals but were the most successful team of the 1930’s. He was also unafraid to replace players he felt were past their best or no longer good for the side.
    Can he get nine years?
     As you can see from this, he has a definite counterpart in Arteta in playing beliefs. Now, will Arteta get nine years or more? It is hard to say. He needs to win matches and challenge for trophies, plus win some of them. He needs Champions League as well. That would get him the nine years plus. He does have a strong belief in what he wants and how to get it. So he could do it. Will he bring in similar big changes off the field championed by Chapman – floodlights, European footbalI, physiotherapy, marble halls for a sense of grandeur, the W formation? Probably not as I feel most big innovations are already here.
    But I will give him a sporting chance of being able to emulate Chapman as to me, this is the most exciting squad of youngsters Arsenal have ever had, and if we keep most, and they develop, they should be serious contenders. He seems to have their trust and he is credited by his players, not only at Arsenal, of being a great improver. If this squad improves, the sky is the limit.
    A mirror image of George
    And unto George Graham. In many ways, Arteta and he are most alike. He believes in strong coaching, in every player knowing their role, what to do if this happens, and what to do if that happens. Covering for each other, organizing each other, passing the ball only to your own players, and that strong belief in counterattacking that arose since the legendary Herbert Chapman. They all saw a clean sheet as a great goal. Graham saw his players as chessmen as, I believe does Arteta. He had an idea in his mind as to what type of player he needs for each position and will ditch a popular player in order to get it. Seaman for the hugely popular Lukic was an example. This is true of Arteta. You can see that in the type of player he gets as cover. Tavares is similar to Tierney, Lokonga to Partey.

    There's even a little bit of physical similarity
    Football as chess, highly coached players, and only having players around with full mutual trust. You can see George Graham in Arteta. I am certain he is well aware of what Graham achieved. Can he do the same? Again, if this youthful squad achieves its potential, why not? I don’t see him having the misjudgment that marred Graham’s career, though. But he does have to do what Graham did, topple a team or teams that have advantages over Arsenal. City, Liverpool, Chelsea and even Man Utd have advantages over Arsenal at the moment.
    Graham got nine years like Chapman. Arteta, if he manages 2 league titles like Graham and consistent Champions League could get longer. Certainly if he matches Graham with the other trophies, he should get longer. Graham might (he seems like a young 77) still be here if it wasn’t for his misjudgment of right and wrong.
    Yet different to Wenger
    And so I come to his part mentor, the extraordinary Arsene Wenger. Surprisingly, though, I don’t feel that they have similar beliefs. Wenger believed in coaching players on skills, short passing, one twos, quick movement, etc., but all the books I have read emphasized that he was no great tactician and also that he believed in players expressing themselves, knowing themselves what to do on the pitch, and so instructions were kept to the minimum. If you ever get a chance to go to the Emirates or an away game, you can see Arteta constantly giving individual and group orders to his players. Not so Wenger.

    The master is different from the pupil
    Wenger believed in attacking football, with Arteta much more a throwback to Chapman and Graham with counter punching. Wenger never seemed to fall out with players and didn’t like confrontation, preferring players to work out themselves where they had gone wrong. As far as I can see, he never wanted Anelka, Henry, Vieira, Fabregas, Van Persie, or others to leave. Arteta has already shipped out top players and seemed to be unable to deal with them. Ozil was a big puzzle to me as no manager before Emery ever complained about him. Now maybe the damage was already done by the time Arteta arrived or maybe it was Ozil’s Chinese comments which caused a huge backlash from the Chinese, a large part of the Arsenal fanbase. Maybe we will never know. But for sure, Wenger never fell out with players like Arteta does.

    Niko, you should have listened to the man who knows
    Wenger, of course, brought in the modern Arsenal, the superb stadium, the extraordinary training and medical facilities, and his long tenure was due to his incredible talent at keeping Arsenal competitive every year, despite the quality of player going down. Plus Wenger seemed an ace at getting players to perform for him. Often, when they went elsewhere, they were not as good. Anelka, in particular, must rue the day he forced his move from Arsenal.
    Can he do it?
    I think we can take it for granted that Arteta will never match up to Wenger and Chapman for the off pitch innovations. Most things are already there. Can he match their’s, or Graham’s achievements? I, as an optimist, have a belief in him. We, potentially, have players that can match the glory days of Wenger, Martinelli for Henry, Smith Rowe for Bergkamp, Saka for Pires, Partey for Vieira, Odegaard for Pettit or Ozil, Gabriel for Adams, White for Campbell, Ramsdale for Seaman, and so on.
    Arteta needs to stay competitive, he needs to keep his best players, he needs not to fall out with them, he needs to bring in the right ones, he needs to win matches and trophies, he needs to keep the support of the fans, and he needs that little bit of luck to get him over the line. At this moment, I wouldn’t dream of changing him. He is young, if he does all I am saying, he could outlast Arsene Wenger and his 26 years. I would love that to happen as it would mean we are heading into a great period of success. But even to get Chapman and Graham’s nine years would mean some more good years and trophies.

    If this guy becomes the new Henry we can do it
    I love the way the fans are getting behind him and cheering and singing like crazy. That is unique to him as we were not called the Highbury Library for nothing. That could be the little factor that brings us the great years, my long term wish for ten years of dominance. C’mon Arsenal and c’mon Arteta and the exciting young guns!
    На 18 февруари 2022 год. в град Плевен представители на УС на „Арсенал България“ ще присъстват на организирано от Национално Сдружение на Сираците в България специално благотворително мероприятие, във връзка с получена от Сдружението спомоществователност през 2021 година. През изминалата година, водени от кредото на Дейвид Рокасъл: „Помни кой си, какво си и какво представляваш“, което е залегнало като основен фундамент в ценностната система на ASCB, бяха организирани редица инициативи, които получиха своята кулминация в края на годината и началото на 2022 год. За пореден път представителите на наши клонове и УС на фен клуба реализираха кампания по набиране на средства, които дариха радост на десетки хора и им донесоха частица светлина, надежда и онези усмивки, от които всеки един човек се нуждае.
    В Клон София, бе поставена дарителска кутия в бар „Сингълс“, където софийските топчии гледат мачовете на любимия отбор на 20 ноември 2021 година. На 06 януари при нейното отваряне, събраната сума бе в размер на 705,00 лв. Заедно с частно дарение на стойност 400,00 лв. от лице, чието желание бе да остане анонимно, бяха закупени 2 хладилника с хладилна камера, пасатор, тостер, 10 комплекта чаршафи за единично легло, 4 броя олекотени завивки, които са дарени на Преходни Жилища „Неофит Рилски“ и „Захари Стоянов“ гр. София.
    Клон Шумен събра сума в размер на 2 500,00 лв., с която бяха закупени техника и пособия за нуждите на  ЦСОП/Център за Специална Образователна Подкрепа/ гр. Шумен на 11 февруари 2022 год.
    В „Морската столица“ бе събрана сума от 1 600,00 лв. за покупка на електроуреди и за общи нужди на домовете във варненските квартали „Виница“ и „Владислав Варненчик“. Сума в размер на 200,00 лв. бе отделена за благотворителен футболен турнир, в който участва сборен състав на варненските артилеристи. В акцията се включиха ръководството  и служители на варненските фирми „Смарт Лоджистик“ ООД, „Смарт Дизайн“ ООД и „ИХБ Шипдизайн“ АД
    Благотворителните инициативи в София, Шумен и Варна са част от Операция „Плюшено мече“.
    В „Старата столица“, „болярите“ събраха сума от 700,00 лв., която дариха, както и през 2020 година на невръстната Нелис Кедова, която се бори с онкологично заболяване.
    УС на фен клуб „Арсенал България“ изразява своята благодарност на всички, които участваха в организацията на инициативите по места, както и на хората и фирмите дарители, които помогнаха за тяхната реализация.  

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...