Jump to content
  • Челси приема Арсенал в дербито от 13-ти кръг във Висшата лига. Към момента сините от западен Лондон заемат 3-то място във временното подреждане с 23-точков актив. Напоследък хората на Енцо Мареска се справят доста добре, а пък през седмицата записаха ключов успех над Барселона с 3:0 в Шампионската лига. Определено Стамфорд Бридж е едно от най-неблагоприятните места за гостуване в момента. От друга страна обаче, на моста се задава Арсенал, който е спечелил 8 от последните си 12 мача срещу Челси. ''Артилеристите'' летят високо и тяхна поредна жертва се оказа Байерн Мюнхен, който бе сломен с 3:1 в сряда вечер на Емиратс. През тази кампания ''топчиите'' вече спечелиха някои ключови лондонски дербита, но по всичко изглежда, че днешното такова, ще бъде най-трудно за печелене. Арсенал влиза в мача в серия от 16 поредни мача без загуба във всички турнири и като лидер във Висшата лига с 29 точки на сметката си. Още подробности преди мача:

    Кога: Днес, от 18:30ч. българско време;

    Стадион: Стамфорд Бридж, Лондон;

    Телевизия: Диема Спорт 2;

    Рефер на двубоя: Антъни Тейлър;

    Новините в Арсенал: Срещата със сигурност пропуска Габриел Магаляеш. Микел Артета загатна за позитиви около състоянието на Виктор Гьокереш, а също така и за това на Кай Хаверц и Габриел Жезус. Очакванията са всички те да преминат през късни фитнес тестове. Леандро Тросар също е с въпросителна, след като бе заменен от Габриел Мартинели по време на мача на мача с Байерн Мюнхен. Определено би било страхотна новина всички те да се включат в групата за дербито тази вечер. Е, както казват - предстои да разберем.



    Микел Артета преди мача: ''Това, което трябва да продължим да правим, е да бъдем постоянни в представянето си. От изключително значение е за целите, които искаме да постигнем. 
    Сега ни очаква още един голям мач. Това е лондонско дерби с голям заряд. Изправяме се срещу добър опонент, който е в добра форма. Наясно сме какво предизвикателство ни очаква. Наясно сме и с възможността, която се открива пред нас. Чувстваме се готови за подобен тип мач. За нас това е най-важния мач досега, просто защото е следващия такъв във календара. Истината е, че живеем в настоящето и се подлагаме на възможно най-добрата подготовка, за да сме по-добри от тях и да спечелим. Това е. Отиваме там, за да се приберем вкъщи с победата и нищо повече или по-малко.''



    Темата с прогнози във форума на ASCB преди мача: 

    В днешното издание на рубриката, посветена на синдрома "Arteta Out", ще си припомним ключовите трансфери за отбора от постъпването на Микел Артета в отбора досега, които се превърнаха в основата за стабилността и доброто представяне на Арсенал в момента. Приятно четене!
    Трансферите в отбора на Арсенал изглеждат внимателно премерени и остават впечатление, че се подбират футболисти с профил за позиции и манталитет, от които Артета е преценил, че има нужда. Освен, че се търсят поливалентни играчи, които с лекота могат да съвместяват няколко позиции, се цели укрепването на точно определени зони. Още през първия летен трансферен прозорец на 2020  г. Арсенал правят може би най-успешния си трансфер към днешна дата, като привличат възпятия от феновете „King of Brazil“ или младия бразилски централен защитник от френския Лил, Габриел Магаляеш. Излишно е да споменаваме каква роля има той днес в клуба, а интересен факт е, че отбелязва гол още в дебюта си в първия мач от новия сезон срещу Фулъм. През този трансферен прозорец беше привлечен и доказан стълб в халфовата линия, а именно Томас Партей от Атлетико Мадрид. За жалост честите му контузии го вадеха за дълги периоди от игра, с което не успя да помогне много в подобряването на представянето на отбора.
    Поредното бижу, което артилеристите успяват да привлекат е креативния полузащитник Мартин Йодегор, който е привлечен под наем от Реал Мадрид през зимния трансферен прозорец и след като се вписва перфектно в състава на Арсенал, се присъединява за постоянно през лятото на 2021 г. за скандалните 35 млн. евро. Предвид какво се случи с норвежеца в Арсенал, който дирижира играта на отбора и по-късно е избран и за капитан, сумата за неговото привличане си е равносилна на кражба. През този втори за водения от Артета отбор летен трансферен прозорец продължи подсилването на защитната зона с успешни трансфери като на Бен Уайт от Брайтън, Аарън Рамсдейл от Шефил Юнайтед и никому неизвестния японец Такехиро Томиасу от Болоня. Разбира се, последните два трансфера предизвикват вълна от недоволство, като Рамсдейл дори получава лични заплахи, тъй като му се носи слава, че в който отбор отиде, той изпада. Всичко това бързо утихва със солидното представяне и на двамата на терена, а историята на вратаря е толкова трогателна, че бързо печели симпатиите на много от привържениците с това как цялото му семейство са фенове на Арсенал.

    Photos by afcnewsroom.com
    През лятото на 2022 г. „артилеристите“ привличат превърналите се в ненужни в Манчестър Сити Габриел Жезус и Олександър Зинченко, които успяват да дадат нужното на отбора до такава степен, че едва не спечелват титлата, а в лагера на „гражданите“ вече забраняват да се извършват трансфери на играчи в конкурентни отбори. Все пак Артета вече е работил с тях в Манчестър Сити и добре знае как да използва техните качества (като си помисля, че си представях същото и за Стърлинг, но това е една друга тема, която не заслужава особено внимание).
    След силния старт на сезона, Арсенал имаха необходимост от подсилване, за да продължат доброто си представяне. Така в отбора през януарския трансферен прозорец на 2023 г. се присъединява Леандро Тросар, след дълга трансферна сага с Михайло Мудрик, който в последния момент е трансфериран в отбора на Челси срещу крупна сума. И тук е момента да отбележим, че както казват мъдрите хора: „Явно така е трябвало да стане!“, защото Тросар и до ден днешен вкарва решаващи голове за Арсенал, а някой помни ли какво се случи с Мудрик?
    Други два трансфера през зимата, които се превърнаха в успешни, са на Якуб Кивиор от италианския клуб Специя и……Жоржиньо от Челси, разбира се. Това отново беше посрещнато от феновете с: „Какво по дяволите!“, но с опита си Жоржиньо успяваше да внесе нужното спокойствие, когато влизаше в игра. По важното е, че лично за мен италианецът с бразилски корени от изключително неприятен, се превърна в дори симпатичен, особено след онзи гол в добавеното време на „Вила Парк“. С престоя си в Арсенал вярвам, че и на други хора е повлиял така повратно за настроението им към него. За Якуб Кивиор е ясно, че никой не очакваше нищо от него, при положение, че е взет за резерва, но когато се налагаше да влиза в игра от пейката, имаше много колебливи изяви. Много хора (сред които признавам включително и аз) бяха на мнение, че това момче не е дорасло за отбора, докато не се наложи да замени контузения Габриел Магаляеш в решителни мачове от заключителната фаза на сезон 2024/2025, както и в четвъртфинални и полуфинални двубои от Шампионската лига, в които се представи безупречно.
    Трансферният прозорец през лятото на 2023 г. остава впечатление, че амбициите на отбора стават все по-големи, каквото търсят да бъде и представянето им на терена. Естествено дежурният трансфер от Челси отново хвърли в недоумение привържениците на Арсенал и доведе до поредната вълна от недоволство, след като бяха дадени 75 млн. евро за Кай Хаверц, който не се слави с велики футболни умения. Все пак след това последва привличането на двама от най-стабилните изпълнители на терена в лицето на Юриен Тимбър и рекордната дълго желана покупка на Деклан Райс, която до момента оправдава всеки един цент, даден за него. Този трансфер беше жизнено необходим на отбора, особено след напускането на Гранит Джака в посока Байер Леверкузен.
    Странно за мнозина беше привличането под наем на Давид Рая от Брентфорд, при положение, че Аарън Рамсдейл не само се наложи на вратарския пост, но и спечели симпатиите на феновете. Това действие за пореден път доказа правилния ход на Артета, който искаше да стабилизира играта в наказателното поле, като вярваше, че Рая ще внесе нужното спокойствие и увереност това да се случи.
    Следващото лято на 2024 г. се превърна в по-скоро разочароващо на трансферния пазар, най-вече защото все повече се говореше и си личеше нуждата на Арсенал от нов нападател. Вместо това в отбора бяха привлечени Рикардо Калафиори и Микел Мерино, които са защитник и халф, въпреки че шеговито бих добавил как Мерино по-късно разкри своя потенциал на нападател. Не, че тези футболисти не са необходими на отбора, но всички очакваха привличането на атакуващ футболист, още повече, че с отбора се разделиха Емил Смит Роу и Еди Нкетия, което сякаш даваше заявка за привличането на нов изпълнител за офанзивния вал на отбора. В крайна сметка трансферният прозорец приключи без привличането на нападател, а в последния момент като компромисен вариант беше прибегнато до привличането на никому ненужния вече Рахим Стърлинг от…..познайте откъде? От Челси, разбира се!
    В сезон 2024/2025, когато всички очаквания бяха Арсенал да са основен претендент за титлата, отборът разполагаше с един единствен чист нападател, страдащ от постоянни контузии в лицето на Габриел Жезус и Кай Хаверц, който изпълняваше тази функция някак принудително, при положение, че се тиражираше мнението как той не е привлечен в Арсенал за върха на атаката. След неговата контузия и последвалата такава на Габриел Мартинели, през зимния трансферен прозорец всички отново очакваха, че „артилеристите“ вече ще имат така бленувания нов нападател. В този период в Арсенал бяха останали без спортен директор, след раздялата с Еду и очакваният трансфер така и не се случи, което оправдано отново засили разочарованието сред феновете. Образно казано ножът вече толкова беше опрял до кокала и напрежението до такава степен се усещаше във въздуха, че очакванията за силно трансферно лято бяха неизбежни. Така първо дойде новината за назначаването на новия спортен директор Андреа Берта и рекордното до момента за клуба трансферно лято на 2025 г. с привличането на общо осем нови футболисти в отбора.

    Photos by GiveMeSport
    Напрежение не липсваше, защото очакваното привличане на необходимия нападател така и не се случваше, трансферният прозорец вече се беше преполовил, а междувременно бяха привлечени Кепа Аризабалага, Мартин Зубименди и Кристиан Ньоргорд, като освен също дългоочаквания Зубименди, останалите по-скоро бяха варианти за добиване на широчина в състава. Чашата на търпение сред феновете вече преля, когато слуховете за привличането на Нони Мадуеке се превърнаха в реалност. Трансфер някак появил се съвсем неочаквано отникъде, изглеждащ напълно ненужен и то срещу 55 милиона евро, не от кого да е, а отново от Челси. Едва ли някой беше очаквал такава бурна реакция, но на следващата сутрин районът около стадиона на Арсенал осъмна с надписи „Arteta Out” върху стените с рисунки на настоящите футболисти, дори беше организирана подписка срещу реализирането на този трансфер. Все пак дългоочакваното привличане на нападател се случи след достойната за сапунен сериал драма в преговорите със Спортинг Лисабон за реализатор номер едно в Европа за миналия сезон Виктор Гьокереш. Едно момче, натоварено с много очаквания, все пак беше категоричен в избора си на отбор до последно, може би благодарение на което този трансфер се превърна в реалност. Преди него Арсенал привлече още едно подкрепление в защитата на отбора в лицето на младия испанец от Валенсия Кристиан Москера.
    Може би най-сладкият трансфер се случи в заключителната седмица на трансферния прозорец, когато съвсем неочаквано беше обявен Еберечи Езе, току под носа на съседите от Тотнъм, които вече подготвяха документите за неговото привличане. За мнозина беше разочароващо бездействието на Арсенал към трансфер на Езе и изглеждаше сякаш от клуба вече се бяха отказали от него, докато всички знаеха фенската принадлежност на футболиста от Кристъл Палас и не можеха да си представят как ще отиде в местния съперник Тотнъм.

    Photos by Arsenal Fanatics News
    За добри трансфери могат да се определят и подписването на нови договори на ключови футболисти като Габриел Магаляеш, Уилям Салиба и младите таланти Итън Нуанери и Майлс Луис Скели.
    След като вече всички си мислеха, че това е всичко, че и предостатъчно, дойде привличането под наем на еквадорския бранител Пиеро Инкапие от Байер Леверкузен. Сега остава само да им пожелаем да са здрави, без сериозни контузии и да се впишат подобаващо в отбора.
    В следващата част на рубриката, ще си припомним кои футболисти и как напуснаха клуба след идването на Артета и няма да го пожалим, като напомним и за неуспешните трансфери през този период. А сега ни остава да очакваме следващото предизвикателство на "Стамфорд Бридж", което или ще изстреля Арсенал още по-високо или ще намали разликата с опонентите им. Ние, разбира се, се надяваме на първото! COYG и до скоро!
    Утрешната вечер в Северен Лондон ще бъде специална. Арсенал се изправя в двубой от програмата на Шампионска лига срещу Байерн Мюнхен или иначе казано най-неудобния си съперник в Европа. Според мнозина този мач не е от голямо значение, предвид факта, че няма да повлияе в класирането им в елиминационната фаза на турнира, но Микел Артета едва ли мисли така!
    В момента и двата отбора са във върхова форма и заедно с Интер са единствените с пълен актив от точки в европейските си мачове, като след изиграни четири мача си разделят първото място в общото класиране. Любопитното е, че „артилеристите“ все още нямат допуснат гол в турнира. Позицията на двата отбора придава особено голям заряд на двубоя в опит да се докажат кой е най-добрият в Европа към днешна дата.
    Арсенал се наложи категорично над местния си съперник Тотнъм в неделното дерби на Северен Лондон, а Байерн Мюнхен продължиха победния си поход в Бундеслигата, където до момента от 11 изиграни мача, имат 10 победи и 1 равенство. Напрежението пред лондончани е една идея по-голямо, предвид предстоящото им поредно Лондонско дерби идната неделя като гост на втория в класирането в Премиер лийг Челси, както и възможността да се докажат пред футболния свят срещу най-сериозното си предизвикателство до момента през сезона.

    В градското дерби на Северен Лондон Арсенал доказа, че освен на терена, може да е качествен и на трибуните!
    Едно е ясно, в Арсенал ще искат да се наложат над Байерн в опит за своеобразен реванш за всички неприятни за отбора резултати срещу този съперник и точно сега „артилеристите“ имат качеството, вярата и всички футболни аргументи да го направят.
    За лондончани се очаква готови за игра да бъдат Виктор Гьокереш и Мартин Йодегор, като с травми продължават да бъдат Габриел Магаляеш, Кай Хаверц и Габриел Жезус. За баварците големият отсъстващ ще бъде Луис Диас, който е наказан за безрасъдно допуснатия червен картон в предния мач при победата над ПСЖ, именно с два гола на колумбиеца. Контузени в отбора освен Ямал Мусиала, са левият бранител Алфонсо Дейвис и бившия футболист на Арсенал Серж Набри.
    С какъв състав ще излезе Артета и дали ще ротира играчите си, остава загадка. След като испанецът вече има равностойни изпълнители за почти всяка позиция на терена, вече епидемията от контузии не се усеща толкова осезаемо, но при положение, че много от хората с травми се завръщат, е любопитно как ще бъде подходено към този мач и ще се даде ли почивка на някои от титулярите, които участваха в двубоя с Тотнъм. Не по-малко интересно е как ще подходи и Винсен Компани, предвид знанието му за солидността в отбора на Арсенал, които принудиха дори Арне Слот и Пеп Гуардиола да подходят предпазливо срещу тях.
    Съревнованието с Байерн може да даде отговор на въпроса колко високо може да стигне Арсенал? С ясното съзнание, че същинската битка в Шампионската лига предстои през пролетта и тогава е от изключителна важност моментната форма на отборите, една победа срещу Байерн Мюнхен ще даде сериозна заявка в претенциите за върха на Европа и ще изпрати стряскащо послание към останалите отбори колко неприятен съперник е всъщност Арсенал в момента за всички останали.
    Ние остава да пожелаем успех на момчетата на терена да излязат от двубоя със самочувствието на победители, да се съхранят от нови травми и да продължават да ни радват с представянето си по футболните терени. COYG!!!
    Българските фенове могат да наблюдават срещата пряко по bTV Action и организирано с други съмишленици в бар "Академията Дианабат" в София, "Златната Овца" във Варна, "Клуб 7" във Велико Търново, бар "Петното на Роршах" в Пловдив, "Пивоварната" в Бургас, бистро "Колодрум" в Стара Загора, собственото място за фенове на Арсенал "КлубЪ" в Шумен, "Алиби" в Русе, бистро "Енерджи" във Враца, както и в Добрич, Плевен, Благоевград и другите градове при направена организация на местно ниво.
    Bulgaria - the World Cup’s worst semifinalist?
    Last week was a sad one for Bulgarian football fans. A narrow 2-1 win against Georgia made it a bit better and saved Bulgaria the ignominy of finishing last with no points in their World cup qualifying group. This is a team who, in lots of people’s living memories, were semifinalists in USA 1994. That was no fluke, although they did punch above their weight. The now infamous Bobby Mihailov was in goal, Krasimir Balakov and Yordan Letchkov were in midfield and Bulgaria’s greatest ever, Hristo Stoichkov was up front. He won the Golden boot (don’t talk to me about Oleg Salenko) and the team went on to become legends, inspiring a new generation of stars who could now play in the top European leagues. It all went right. Until it didn’t.

    The Magical Stoichkov lit up Bulgaria and Barcelona
    And now? Bulgaria are 88th in the world Fifa rankings (bizarrely that one win in November moved them up 3 places from 91st), and all around them are the type of teams that are either recent nations or tiny places that don’t have the population to have a decent team. It has all gone wrong.

    Beating Georgia pushed Bulgaria up 3 positions
    Bulgarians are proud people, proud of the many accomplishments achieved in a country that has in some shape or form existed for a very long time. Even under occupation, Bulgaria retained some sort of cohesive identity. Being Bulgarian means something to the people I meet. When I ask them about Bulgarian football, though, the immediate answer invariably is, “I don’t care about the national team.”
    They were truly a top side, packed with stars
    Do you know something? I don’t believe them. I think it hurts. But they don’t want to admit it. They have watched, helplessly, as attendances plummet all around the country. As players no longer play for top teams (probably Ilia Gruev of Leeds United is the highest, and they may get relegated), probably the way back is hard. Some distance from the stars of 1994 but still there are players playing for decent sides and capable of being at least 40/50 places in front of where they are.

    Are Leeds the top ranked team with a Bulgarian player? - Ilia Gruev
    I want to put some perspective on where Bulgaria were in 1994 and other teams who have that same distinction of achieving one semi-final in their lifetimes. Chile in 1962 at home with only 16 teams are closest to Bulgaria in the rankings at 53. Their population would have been similar to Bulgaria at the time with 8 and a half million. But Bulgaria did it away with 24 teams. I think their achievement ranks far higher. Then there is Russia, now ranked 33 but not playing competitive football, a huge country who got to the semi in 1966 in England. Again I would rank what Bulgaria did as far higher due to the sheer size of that country.
    South Korea and Turkey did it in 2002 and South Korea were hosts. Both countries have huge populations in comparison to Bulgaria. Again Bulgaria’s achievement ranks far higher to me. Korea is 22 and Turkey is 25 in the Fifa rankings. Well ahead of Bulgaria.
    Would Bulgaria panic if they drew The Faroes, Estonia, and Luxembourg?
    And so we come to Morocco, the only other team to reach a World Cup semi-final once at Qatar in 2022. They are currently 11th in the rankings. They have a population heading towards 40 million. Again Bulgaria’s achievement should be ranked higher. Bulgaria, then, has fallen off a cliff at 88th in the rankings. Their achievement in 1994 of getting to the semis, which I feel is fair to say was the best achievement of any of the other countries who did so, all with much bigger populations or home advantage. So why has Bulgaria been relegated to having teams such as Curacao, Oman, Gabon, etc., being above them in the rankings?
    I am going to argue that catastrophic administration has been the main driver of this. 19 national team managers since 2000. 58 different players called up to the squad in the past 12 months. Average attendances down to 1,879 in the top division from 10,031 in 1994 with a similar decline in the national team. There are only four coaches for the national team, the manager, 2 assistants and a goalkeeping coach. No analyst or fitness coach, considered de rigeur in the modern era. The academies are struggling and emerging stars are not emerging.
    What’s your solution, Gus?
    And anecdotally? I remember being in the Black Sea when Bulgaria were playing in an international tournament and I struggled to find a place that was showing it. It has been a circle of destruction. There have been public protests, there have been attempts to put forward a new guard to oversee but nothing has worked.

    Did the protests achieve anything?
    So, what can be done? I never write a column outlining a problem without coming up with a solution but here I am struggling as I feel that the first task has got to be replacing that old guard and I have no ideas how to do that. A new approach is needed. Everything from the domestic clubs, amateur and professional, through to the national team setup at all ages need to work in coordination along with reaching out to local communities to make improvements.
    A successful template must be applied
    There is a nearby country which has got it very right. Croatia, with a population of less than 4 million has, in recent years, got to the late stages of several tournaments, not just one semi-final like Bulgaria, and are easily the smallest country at the moment to have done so. They are also a newly independent country and didn’t exist for most of the World Cup existence. They are currently 10th in the world. They have 26 people working with the first team, they have 2 goalkeeping coaches to Bulgaria’s one, for example. They have to be the template from which to work off. There needs to be an administration that can work at all levels to bring the joy of football back to the country. Jumping in front of Croatia should be the target. And maybe hiring people from there would be a start. There needs to be a high performance team pushing for excellence as most serious countries have. Bulgaria’s current administration are acting like football doesn’t need to be taken seriously, but if they cannot deliver, then they must go. They should do the decent thing and resign and let serious people who care take over. Chelsea and Man City were joke teams until serious people took over. They are now the most successful English clubs of the 21st century. It can be done but will it?

    If Croatia can do it so can Bulgaria
    What can be achieved? If Croatia are a guide then nothing is impossible. And I have argued here that Bulgaria are the best team to have reached a World Cup semi-final once, but also are now the worst. Yes, Bulgaria has fallen the furthest of all teams to reach a single World Cup semi but the positive thing is that, truly, the way up should be easier. The only way is up, surely? Go Bulgaria!
    Ps. Both me and Dave Hardy went for the win against Tottenham here. We didn't get the score right and I certainly never thought it would be so easy.
    FIFA World Rankings November 2025
                                                        Current                      Previous
    FIFA 85   Uganda       1288.01    1287.75               86   New Zealand   1279.25 1283.3               87   Syria        1278.1      1274.16             88   Bulgaria        1272.19       1263.07             89   Angola        1271.54          1267.45                 90   Zambia        1260.06        1268.6                 91   Bahrain        1258.68
            1267.1
            92   Benin         1255.72         1259.39  
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
     
    Всички опасения, че Тотнъм ще измъкне нещо от гостуването си на Арсенал във Висшата лига бяха размити, благодарение на най-силния мач на Еберечи Езе с червената фланелка до момента. Плеймейкърът реализира цели три попадения за успеха с 4:1 в „Дербито на Северен Лондон“.
    Трите гола на Езе бяха на практика идентични - той се озоваваше около линията на наказателното поле и стреля покрай Гийермо Викарио с прецизни и достатъчно силни удари, за да преодолее иначе много стабилния вратар на гостите.
    Резултатът междувременно бе открит от Леандро Тросар в 36', когато белгиецът се озова зад защитата след страхотен пас на Микел Мерино.
    Ричарлисон за кратко върна интригата в двубоя, след като Жоао Палина отне с шпагат в центъра топката на Мартин Зубименди и миг по-късно бразилският му колега стреля от около 40 метра дистанция, за да прехвърли излезлия твърде далеч напред Давид Рая.
    В крайна сметка това не разколеба домакините и Езе вкара за 4:1 в 76', с което на практика уби интригата в оставащите минути от срещата.
    По този начин Арсенал стъпва здраво на върха във Висшата лига с преднина от 11 точки пред Тотнъм и на 6 пред втория в подреждането - Челси.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...