Jump to content
  • The impossible cannot happen!
    I told you a lie last time. I said that Arsenal had to beat Tottenham away to win the league in 1971. When I checked just to make sure my memory was right, it seems that a 0-0 or a win was required. As a 0-0 is very difficult to get my memory wasn’t far out.  Spurs were good, they were 3rd and we were 2nd. It was White Hart Lane. If we won, they would have to endure the humiliation of giving their biggest rivals the title on their own ground. They did everything to spoil the Arsenal party and it was 0-0 late in the game.
    Spurs forced to give us the title and our party
    Till George Armstrong got the ball and Ray Kennedy popped it in the net very late on, becoming the top scorer in the division that year. Spurs forgot one thing, we are Arsenal, we know how to win. And the fans piled on to the pitch.
    Winning the league was beyond my dreams. We were now big boys. We would play in the European Cup. Manchester United, the top Irish team, were in decline. I could go to school as a winner. And we still had the cup against Liverpool. I couldn’t believe it. We had gone 4, 12, 1. in league positions over 3 years. It was a fairy tale, somehow the players became giants, Arsenal were big boys.
    I had my bet to win, 10 shillings on the double with Michael Nolan, my schoolmate. I just thought, though, that we can’t win the double. That would be a fairy tale too far. Liverpool, despite being 5th, were on the way to becoming a feared machine under Bill Shankly, who looked like the type of guy you didn’t want to meet on a dark alley way. Bertie Mee, our manager, by contrast, looked more like a kindly school master, who would bring you home safely if you were in trouble.
    Liverpool the Giants in our way

                                                                                             Bill Shankly Liverpool manager                                                                   
    Liverpool had many star names, from Ray Clemence in goal, Tommy Smith, their feared captain, Emlyn Hughes who became captain of England, Steve Heighway and John Toshack up front. We had a tired , stretched team playing our 64th match. But we still had good players, Mclintock our captain, John Radford, Ray Kennedy and Charlie George up front, Peter Storey, George Graham and George Armstrong in midfield, and we had an Irishman at right back, Pat Rice. If we weren’t too drained, we did have a chance.
    The game started with Liverpool the better team. But we came back and we had chances, they had chances, and nothing went in. The game went to extra time. I was really worried. We had just had an emotional win in White Hart Lane, Liverpool were playing for their season. They surely would be better now.
    The Double is over

                                                                                            Bertie Mee Arsenal manager
    And so it turned out, within 2 minutes, Heighway stuck the ball past Bob Wilson into the net. Then Toshack produced a great save from Wilson and Liverpool were dominating. The double was over. How could we come back? I was still really learning that we were Arsenal. And we were and are.
    Because towards the end of the first half, with Liverpool on top, a breakaway produced a goalmouth scramble and Eddie Kelly got a touch to become the first sub to score in an FA cup final. I celebrated like crazy. I should say that by now a couple of my younger brothers had become fans also. Could it be possible? A team coming from nowhere to win the impossible double?
    In the second half, both teams looked tired, movement was slow, players were going down with cramp. But Radford got the ball in the 11th minute, passed it to Charlie George who fired a bullet into the corner of Ray Clemence’s net. It was 2-1. And nobody was going to take away the double from us after that.                                                                                       

    Charliе George lying on the ground at Wembley after scoring the winning goal to clinch the 1971 Double
    So who knows what this picture above represents? It is the Arsenal legend Charlie George celebrating scoring the winning goal after extra time in the 1971 cup final. His famous lying down pose, immortalized for us Gooners as one of the most iconic pics of all time. And if you talk nicely to Mr George at one of his legends tours, he may even sign one of these pictures for you.
    I went into school with my head ready to explode. In my excitement, the first thing I said to Michael Nolan was give me my ten shillings. After some teasing, he paid up.
     We had come from nowhere to win the impossible double. Leeds were behind us, Liverpool left lying on the floor at Wembley, and the Spuds handing us the trophy at White Hart Lane. Life could not get any better.


    By george_goranoff, in Analyses,

    Годината бе 2005! Денят – 21-ви май!
    Мястото бе Кардиф!
    Финала за FA Cup.
    Съперникът? Мисля, че сами се досещате…
    Остава само една дузпа… Номер 4 се засилва…. ВИЕЙРАААААА!!!! 
     И ТОВА Е ПОБЕДА ЗА АРТИЛЕРИСТИТЕ. Противно на всички очаквания и с човек по-малко, отбора на Венгер постига невероятен успех, с което вдига купата на ФА за 10-ти път.

    Picture credit: www.nationalfootballmuseum.com
    Този ден се превръща в емблематичен по няколко причини, но преди всичко белязва последния мач на El Capitan, Патрик Виейра! Запомнящ се финален акорд за Човека на момента! Тази снимка попада в ТОП класацията в моето артилеристко сърце, изстрадало и добри, и лоши дни! Но този ден бе от наистина великите… Но всичко е преходно в този живот. Кой ли е вярвал, че ще последва 9-годишна суша откъм трофеи, след напускането на френската машина.

    На 12-ти октомври се състоя премиерата на автобиографичната книга “My Life In Red And White” на Арсен Венгер. Чакайки книгата ми да пристигне от острова, с нетърпение ще искам да прочета анализа на „Професора“ за всичко това, което се случи след 2005 година.

    Защо толкова дълга прелюдия, дами и господа? Мисля, че заглавието на този мой анализ е достатъчно подсказващо – „ Без Томас – Няма Парт(е)и“. Този хаштаг се превърна в изключително популярен от 5 октомври насам, когато официално Арсенал закупи правата за ганайския полузащитник Томас Партей. За мен това е не просто хаштаг, това е жива метафора в очите на мнозина артилеристки сърца. Защо ли? Ами, ще ви отговоря подобаващо още сега!

    Изминаха 15 години от този далечен спомен на финала през 2005 година. Тези 15 години се усещат буквално като една отминала епоха, в която се изредиха няколко поколения футболисти, които минаха през Арсенал – кои се задържаха за кратко, кои за по-дълго – всеки помни историите. Но за цялото това време имаше една зона, която на анатомичен език се казва „гръбнак“, който сякаш бе счупен на хиляди парчета след заминаването на Виейра в посока Ювентус. Тази зона ( с изключение на, за съжаление, неуспешния поради сериозни контузии престой на Абу Диаби) бе престъпно неглижирана през годините и Арсенал наистина страда и кървя.  Факт е, че през последните години футбола и спорта като цяло се промениха необикновено много в посока залагането на физиката и чистата мъжка сила при единоборствата. Факт е, също така, че след 2005 година Арсенал така и не успя да се възстанови напълно след залеза на звездното си поколение. Една неизменна част от гръбнака на това поколение бе именно Патрик Виейра. Защитната стена в центъра на игрището. Е… човек не може да живее в миналото, поради което превъртаме лентата до 2020 година.

    Голям процент от фенската база някак си отдъхнаха след успешното развитие в края на трансферния прозорец, тъй като не бе тайна за никого, че Томас е цел номер 1 по време на изминалото лято. Много очи се огледаха в ганаеца като потенциалния, дълго търсен заместник на Виейра! Разбира се, срещнах и няколко по-въздържани реакции от страна на мои познати фенове на Арсенал, тъй като, както знаем, нищо не е само черно или бяло. Информацията в нашето ежедневие може да се предава в бинарен вид, но погледът върху света никога не трябва да бъде само True или False. Интерпретациите, опита и времето са част от неизменните елементи от формулата за успех. Всеки един от нас е свободен да разтълкува трансфера по свой собствен начин, базирайки се на опита си, а само времето ще покаже кой бил крив и кой прав.
    Истината е някъде по средата… Където се намира и Томас.
    Но Томас пристига с репутацията на добър дефанзивен полузащитник с щипка импровизация в атака, но в никакъв случай не идва на Емирейтс като японски робот, спечелил редица престижни международни награди за безпогрешност. Нека му дадем време да оправдае цената и репутацията си!
    Томас е роден на 13-ти юни 1993 година в Гана, като през 2011 година подписва с Атлетико Мадрид, където приоритетно прекарва следващите 9 години. В периода 2013-2015 той кара 2 последователни наема в Майорка и Алмерия преди да бъде повишен в първия отбор на Атлетико от Симеоне. Носител е на трофеите от Лига Европа (2018), Супер Купата на Уефа (2018), както и играч на годината в Гана за 2018 и 2019 година. Повечето специалисти го определят като изключително стабилен в двете фази на играта (защита и атака), както и това, че притежава невероятна работна етика и професионализъм, характерни за мнозина африкански играчи изминали тежкия път от бедността и мръсотията, до европейската сцена.

    Picture Credit: https://www.estadiodeportivo.com

    Интересно е да се отбележи, че флирта между Томас Партей и Арсенал започва още през 2018 година, когато дори са били проведени разговори между ганаеца и вече бившия ръководител на скаутското звено (Франсис Кагигао), в които Томас е бил омайван от част от армадата отговорна за трансферите в клуба от северен Лондон. В тези дискусии полузащитникът споделя своите виждания  относно предпочитаната от него позиция на терена. Споменава се, че той изразява мнение, че се вижда като партньор в двойка с друг дефанзивен халф (4-2-3-1 или 4-3-3), като дори се изказва ласкаво за Гранит Джака, смело отбелязвайки, че биха заформили стабилен дефанзивен тандем.
    Стил на игра
    На модерен език казано, Томас е класически “box-to-box” полузащитник, способен на това да дирижира всичко от вратаря през защитниците до нападателите. През последните 3 години в Атлетико обаче,  той става неизменен титуляр и твърдо “Cinco” (5-ца на испански) във формацията на "дюшекчиите". В Аржентина „No 5“ се превърна в нарицателно за описване на най-отбранително настроения полузащитник на отбора. Понякога аржентинците описват типичния № 5 като „pacman” – сноване по цялата дължина на терена, „изяждане“ на трева и обиране на всички топки от противниците. На български казано – играч, който излиза и изяжда всичко по терена. Позволявам си и тази шега от моя страна, с надеждата, че наистина тези големи отбори ще бъдат похапнати от Томас.

    Picture credit: Georgi Goranov 
    На световните първенства номер 5 е бил представляван от Фернандо Редондо, Матиас Алмейда и Естебан Камбиасо (национали на Аржентина).

    В идеалния случай, представителите на т.нар. “cinco” съчетават в себе си проницателен поглед в защита и интелигентен усет при изграждането на атаките (т.нар. build-up play).  Редондо веднъж заявява следното: „ Когато говорим за номер 5, това трябва да е играч, който да поема отговорност на 200 %, постоянно да търси топката и да контролира темпото на игра на целия тим. Това е позиция от особено значение, а играчът натоварен да отговаря за тази роля трябва може да умее да чете играта отлично и да бъде максимално прецизен в разбиването на пресата на противника.“
    Самият Симеоне, който има 106 мача за Аржентина, е бил 5-ца - или както той обича да се описва - човек, „държащ нож между зъбите си“. Именно 5-цата бе харизана от Симеоне на Партей в Атлетико - същият номер, който той би наследил в Арсенал, ако не беше проваления трансфер на Сократис в Италия.
    Безспорно 5 е повече от просто цифра - това е показателно за начина, по който Симеоне се е опитал да формира Партей. По време на наемите в Майорка и Алмерия, в които за пръв път привлече вниманието на Арсенал, ганаецът играе различни роли - box-2-box халф, дясно крило, дори № 10. Едва когато се завръща в Атлетико, Симеоне започва да го шлифова в полузащитника, който му е необходим.
    Предвид интелигентността си, Партей бързо попива тактическия план, който Симеоне чертае пред него. Неколцина скаути от отбори във Висшата Лига умело отбелязват, че Томас внася необходимата доза стабилност в дефанзивен план, и то не защото е висок, силен или пък супер бърз, а поради факта, че ганаецът чете играта отлично и е наясно с термина “пространство”. По времето, в което е бил наблюдаван от скаути на Арсенал, Партей бива описван като доминантно печелещ дуелите с противниците и същевременно допринасящ със спокойствие при владеенето на топката. Томас не притежава физиката на Виейра или Яя Туре, например, той е по-скоро висок и атлетичен, но за сметка на това се отличава с немалка доза присъствие и мощ.

    Другото характерно негово качество е техничността му, придобита след годините школовка в испанския футбол. Изискванията, които е трябвало да покрива в "Атлети" са били предимно ориентирани към това да се старае да отнема колкото се може повече топки, да задържа умело кълбото и да спазва строга тактическа дисциплина и организация на игра. Именно дисциплината и организираността са все неща, които в момента Артета се опитва да стилизира като открояващ се белег за начина на игра на артилеристите. На 27 години, Партей навлиза в пика на кариерата си, като  дори вече е завършил и допълнително обучение на футболна тематика, а освен това владее свободно английски, което би следвало да направи адаптацията му сравнително гладка и бърза. 
    Конфигурации в халфовата линия
    С пристигането на Томас се открива чудесна възможност за прекрояване на схемата на игра от моментното 3-4-3, което Артета ползва, към класическото 4-3-3, с което се внася много повече стабилност в защитата и халфовата линия. На следващата схема съм представил един от възможните варианти, в които би могла да бъде построена 11-торката в повече мачове. Томас като класически дефанзивен полузащитник застава в центъра на полузащитната тройка, играейки роля на медиатор. Във фаза атака осигурява така необходимото плавно изнасяне на топката, получавайки от защитниците зад него, след което по ефикасен начин осъществява връзка вляво или вдясно, съответно с лявостоящият Джака или дясностоящите Себайос/Уилиян. Във фаза защита пък, Партей ще трябва да се грижи за протекцията на дефанзивната четворка при прехода на противниковия отбор в нашето поле. Друга есенциална роля, с която очаквам той да бъде натоварен е отнемането на топката и спирането на опасни атаки срещу отбора противник. 

    Друга интересна формация, в която си представям да видя отбора, е такава, в която Томас и Джака оформят партньорството си в схема, която по-скоро изглежда като 4-2-3-1, в която Себайос/Уилиян играе ролята на плеймейкър в центъра, зорко пазен от Джака и Партей зад него и търсейки свободните пространства напред към нападателите. 

    Разбира се, всяка една формация в днешния футбол е гъвкава и се адаптира в процеса на всеки мач спрямо противника и сценария на двубоя. За отбелязване е, че не е изключено да има и епизоди, в които Партей бива изнесен малко по-напред, тъй като той притежава и доста добър удар от дистанция. Според статистика от Ла Лига, Партей е играчът вкарал най-много голове извън наказателното поле през последните три години. Това говори само по себе си за дозата изненада, която на моменти бихме могли да очакваме от Партей при по-редките му включвания в нападението. Това, от което със сигурност трябва да се възползва Артета, е експанзивността и страхотния дрибъл, който Томас притежава. Това е ключов елемент при т.нар. transition , или прехода между двете фази на игра, който през последните години стана обект на множество анализи. 

    От видяното до момента, си личи, че пъзела пред Микел Артета започва да се нарежда. Капитанът Обамеянг преподписа така дълго чакания нов договор. С такъв още бяха възнаградени Сака и Мартинели. А привличането на Габриел Магаляеш, Уилиян и  Дани Себайос (наем) говори само и единствено едно - амбиция. На първо време приоритет трябва да бъде връщането в “Лигата на Богатите”, тъй като настоящата икономическа и здравна карта на света се пренаписва докато четем това. Бе изчислено, че Арсенал би загубил над 80 милиона паунда от провеждането на домакинските си мачове без публика за следващата 1 година. Но по традиция, бих искал да завърша поредния свой анализ с нещо положително. 

    Очевидно думите на Артета да му вярваме, че е подкрепян на 100 % от борда и техническия директор Еду са били истина. Очевидно Обамеянг е получил обещание, че отбора ще бъде подсилен само с играчи, които, както се казва, да влезнат от воле и да вдигнат видимо класата на отбора. Засега вятъът на промяната е попътен, а новите хоризонти са пред нас. 

    Смело напред, Томас! Смело напред, артилеристи! 
    Cover Picture: www.arsenal.com

    Казват, че мечтите са, за да се сбъдват. И понякога те действително се сбъдват. Стига да си истински мечтател и да имаш дръзновението да ги гониш и постигаш. И когато това стане можеш да изпитваш единствено гордост от постигнатото и от твоите усилия това да се случи. Точно такъв е случаят с героите на този материал. Алекс Скот днес има празник, защото на 14 октомври 1984 година се е родила вероятно най-известната и очарователна дама обличала прочутото трико в червено и бяло, с което играе най-успешната дамска формация в британския футбол. Ако погледнем задълбочено живота на родената в Източен Лондон Алекс, ще забележим как при нея обстоятелствата се нареждат, но винаги в странна последователност, а нейната поява създава полярни настроения, при които тя е оценявана и възхвалявана от най-големите в играта, докато търпи критики и обиди заради пола си и своя смесен расов произход. С ирландски и ямайкски корени, тя неведнъж търпи жлъч заради цвета на кожата си, а това в добавка с пробива ѝ в един предимно мъжки спорт ѝ носи много негативи. Но тя се справя с всичко, така както подхожда на най-големите в живота. За нея Гари Линекер наскоро каза: „Тя е умна, знаеща и прекрасно квалифицирана”, а такива думи на един от кавалерите на футбола в Англия значат много. Всъщност те са по повод на кариерата ѝ на футболен анализатор и новата ѝ роля на водеща на предаването „A Question of sport” по BBC 1. Роля, която тя заема от Сю Бейкър, която в продължение на 23 години води емблематичното „куиз шоу” по британската телевизия и роля, която предизвиква много остри коментари в социалните мрежи. Отговорът на Гари е на точното място и в точното време, така както големият стрелец го правеше през своята бляскава състезателна кариера. Но, точно кариерата на Алекс Скот, през която тя се превръща в „суперзвездата” на английския дамски футбол ѝ  отреждат място на кориците на най-известните и бляскави списания  вече втора декада. Като дете малката Алекс обичала да играе футбол в източната част на английската столица заедно с брат си и цялата момчешка тайфа. Тя и още една нейна приятелка, сред момчета при това в техния изконен и традиционен спорт. И по-важното е, че успява да покаже качества, за да се окаже на едва 8 годишна възраст в „Дома на футбола”. Да, точна така. През 1992 година, играейки в демонстративен мач за момичета е забелязана от един човек, който ще преобърне нейния живот. Един човек, който ще преобърне представите на хората за футболната игра и ще остане завинаги изписан в златните книги на английската футболна история и на ФИФА с посоката, която дава за развитието на играта сред нежния пол. Няма защо да се лъжем, но ако сега футболът за жени е професионален спорт с много финансови средства и различни международни турнири, които предизвикват медиен интерес от най-висок калибър, то само 35 години назад във времето това е било тема табу. Особено в онази консервативна Англия от времето на Маргарет Тачър и повсеместното насилие, на което са свидетели старите английски стадиони. Един мъжки свят, в който няма място за слаби и мекушави хора. И никак случайно именно Арсенал, както в много други исторически примери, дава началото на нещо ново, което ще се превърне в революция във футбола. Футбол за дами. През 1987 година е създадена дамската формация на ФК Арсенал Лондон, която ще се превърне в тотален хегемон на Острова. За тези 33 години, „The Arsenal Ladies” печелят 15 титли на Англия, 14 купи на ФА, 5 купи на дамската футболна лига, 10 купи на дамската Висша лига, 5 суперкупи на Англия. Най-важният трофей безспорно е Купата от Шампионска лига на УЕФА, която е завоювана през сезон 2006-07, а това е част от безпрецедентните 6 трофея за сезона, спечелени без загубена среща! Нещо повече: и до момента няма друг английски тим, който да е печелил европейската купа за дами. Само и единствено Арсенал.

    И няма по-тясно свързано и избродирано име в тези успехи от това на Алекс Скот, която в своите 3 периода за клуба изиграва 148 мача и бележи 12 гола, като неин е онзи златен гол, с който Арсенал покорява Европа, а Алекс Скот нашите сърца и в последствие и целия този толкова мъжки свят на футболната игра. Чаровната лондончанка започва да играе като нападател, но след един сезон в Бирмингам Сити намира своята позиция на краен десен бранител. Следва завръщане в Лондон, безброй титли и купи преди да стане професионален състезател в националната „сокър” лига за дами на САЩ в състава на Boston Breakers. За този си период зад „Голямата вода” по-късно ще каже, че я дооформя като личност и я учи да се бори и да гони своите цели и…мечти. Следва трети престой в Арсенал и нови успехи, в които тя носи капитанската лента на ръката си. Нейният последен мач за Арсенал е на 12 май 2018 година, когато тя води своите съотборнички в победата с 2:1 над дамите на Манчестър Сити. Символично или не, но нейното отказване съвпада с края на ерата на Арсен Венгер в Северен Лондон, на капитана на клуба Пер Мертезекер и на още един забележителен човек. Да, вероятно се сетихте за кого говоря. Точно така, онзи мъж, който я открива някъде през 1992 година в онзи турнир за момичета в Източен Лондон. Този човек се казва Вик Ейкърс и той също се оттегля през 2018 година от клуба на своето детство, на своето сърце, а в последствие и на живота си. Виктор Дейвид Ейкърс е роден на 24 август 1946 година в Излингтън. Като футболист играе на позицията на ляв защитник в долните футболни дивизии, като по-известните отбори, за които е играл са Оксфорд Юнайтед и Уотфорд. Забележителната част от кариерата на мъжа, който винаги ходи с шорти, започва в средата на 80-те години. След края на кариерата си на футболист, той се връща към корените си и започва да работи на Хайбъри като отговарящ за връзките на клуба с местната общност (така позната като Arsenal in the community в настоящето). Вик работи за по-добрата среда в Излингтън и за връзките на Арсенал с местните хора. И точно тогава се проявява онази проникновеност, която имат великите умове като Вик Ейкърс. Арсенал няма дамски отбор, а в района играе една формация Айлсбъри, която е застрашена да се разпадне поради финансови затруднения.

    Точно тези момичета поставят началото на Arsenal Ladies, за да постигнат през годините онези грандиозни успехи, които щрихирах в текста и да се превърнат в гордостта на футболна Англия. Докато полага основите на дамския Арсенал, мистър Ейкърс продължава да работи с младежите на клуба и да се грижи доброволно за екипировката на първия състав в ролята си на “Kit man”. След идването на Джордж Греъм в клуба, Вик е привлечен в щаба на шотландеца, но при условие да продължи да работи с жените. А там работата е като при един нормален работен ден от сутрин до вечер, тъй като се е занимавал и с намирането на средства за издръжката на дамските формации. Ейкърс помага в търсенето на работа на момичетата, като много от тях са назначени в администрацията на Арсенал или в други звена на клуба. Отдаден на развитието на формацията си, той печели през 1992 година първи трофей - Купата на лигата, за да последват трофей след трофей. Цели 36, които той печели начело на отбора. В същата 1992 година забелязва онова девойче с екзотичен вид от Източен Лондон и успява да я убеди да дойде на проби на Хайбъри. Взаимно решение, което променя живота на двамата и историята на дамския футболен Арсенал. Алекс по-късно ще каже, че Вик Ейкърс е като неин втори баща и че с него имат отношения, преливащи от любов до омраза, които водят тандема към безпрецедентни успехи и развитие. В първата декада на новото хилядолетие са спечелени 9 титли, като само Фулъм прекъсва тоталната доминация на Арсенал. Вик Ейкърс стои неизменно и до Арсен Венгер, като продължава да изпълнява ролята си на отговорник за екипите на играчите. За него „Човекът от Страсбург“ твърди, че е недостатъчно оценен, но че е истински посланик на дамския футбол, който никога не би имал тази популярност и растеж без отдадеността на „малкия голям“ Вик. Дейвид Дийн го сравнява с Венгер като визионерство, лоялност и чувство на дълг и споделя колко много са му имали доверие играчите, за чиито екипи се е грижел повече от близо три десетилетия. Много популярен е един скандал в съблекалните на Олд Трафорд, когато Фламини си срязва ръкавите на фланелката на почивката и така нарушава една вековна традиция играчите да са в еднаква форма на ръкавите, която се решава от капитана. Вик е бесен, защото това е подигравка с клубната фланелка и против устоите и традициите на Арсенал. И останалите играчи го подкрепят. Като говорим за играчи и авторитет сред тях, то най-близкият човек на Денис Бергкамп в Арсенал е бил точно Вик Ейкърс, който е имал удоволствието да играе голф с „нелетящия холандец”, но и задължението да го кара с автомобил, когато другите играчи са пътували със самолет. В книгата „Хладнокръвие и скорост” Денис си спомня със смях как е смъкнал прочутите къси гащета на Вик пред едни красиви дами, които рекламират търговски продукти на Лондон Колни и това е довело да шеги и много закачки сред присъствалите Патрик Виейра, Ашли Коул и симпатичните девойки. Ейкърс е в основата и на пробив в организацията на футболната игра в Англия, така че финалите за купите при дамите да се играят на стадион Уембли. Така в продължение на повече от 30 години този голям Мъж служи на своя любим Арсенал, но освен това е истински посланик на стремежа за човешко развитие, на популяризирането на играта сред дамите и превръщането ѝ в един истински и уважаван спорт, където пол, цвят, религия и сексуална ориентация са вторични белези след умението и желанието да играеш футбол. И това е истинското наследство на човека с футболните шорти от скамейката на Арсенал.

    Безспорно е влиянието, което е получила Алекс от Вик, което рефлектира в 140 мача за Англия и пробив като журналист и коментатор на срещите от английската Висша лига, заедно с хора като Алън Шиърър, Гари Невил, Рио Фърдинанд, Гари Линекер, Иън Райт и пр. знаменитости от историята на английската игра.

    С някои от тях като Греъм Сунес имат конфликтни моменти в студиото, а с други огромна симпатия. Като тази с Иън Райт, за когото тя твърди, че е неин любим играч заради всичко, което е дал на играта и усмивката, с която заразява всички и въпреки всичко. Алекс Скот е част от екипа на BBC и първата дама в него, която коментира и анализира мачове от Световно първенство. Това се случва на шампионата в Русия, където тя работи веднага след края на кариерата си на футболист. Оценките за работата ѝ са блестящи, а връзката Райт – Скот намери своето отражение по един особен начин за мен лично по време на Световното първенство през 2018 година. Защото животът е интересен и дава неочаквани случки и обрати. Бидейки на този страхотен футболен празник и знаещ за срещата на големия приятел на АСКБ и председател на „Нюкасъл България”, Методи Ангелов със Стюърт Пиърс и Алън Шиърър и получена от него снимка на разхождащия се край храма Василий Блажени Иън Райт, усещах че сега или никога ще имам възможност да видя един от моите футболни герои. Знаейки къде са телевизионните студия на британските телевизии, застанах чинно на пост в очакване на Райти. Час и половина и нищо, а хората от ОМОН ме гледаха странно и доста подозрително, което в крайна сметка ме отказа от идеята за среща, но с мисълта, че имам още време в Москва. Оказа се, че тогава коментаторите са имали почивен ден. Няколко дни по-късно, когато се игра полуфинала на Англия на Лужники реших да пробвам късмета си отново. И отново близо час и половина без резултат. И когато изпитвах истинско разочарование срещу мен излезе Тя. Алекс Скот.

    Спрях я и смутено я попитах: „Извинете, но Вие приличате на Алекс Скот?” Красивата жена срещу мен отговори: „Аз съм Алекс Скот!”. Разтреперан от вълнение ѝ обясних, че съм привърженик на Арсенал от България, че съм чакал Райти, но дългото чакане си е заслужавало и много се радвам на срещата с такава знаменитост като нея. Подарих ѝ блузка за 13 години на „Арсенал България”, която се надявам тя да облича редовно и да се сеща за един от най-големите си фенове…. Така разочарованието се превърна в неочаквана радост. А относно Райти: ами него го пропуснах и в Атина през февруари 2020 година, но за сметка на това „АСКБ” скоро ще издаде неговата автобиография, с което ще продължи добрата традиция да превежда и издава книги свързани с историята и величието на ФК Арсенал Лондон. Величие, което се създава от хора като Алекс Скот и Вик Ейкърс, и които са удостоени с рицарски звания за заслуги към Британската империя.
    Определено Алекс е прекрасна личност, така както е прекрасна и идеята за развитие на дамски футбол от страна на „АСКБ”. Вече няколко години наши момичета тренират и играят футбол, вдъхновени от успеха на жени като Алекс и от идеите на „българския Вик Ейкърс” в лицето на Петко Александров. Традиционните вече футболни турнири за дами са една от най-добрите инициативи на фен клуба на Арсенал в България (ASCB), като предстои надпревара и с международно участие през 2021 година. Така ценностите, които се изповядват от Арсенал, намират реализация и по българските футболни терени в допълнение към многото благотворителни акции, които се организират ежегодно от „Арсенал България“.

    От АСКБ честитим личния празник на голямата звезда на дамския Арсенал и посланик на женския футбол в глобален аспект!



    Добър ден, "артилеристи"! Продължава паузата във Висшата Лига заради мачовете на националните отбори. Това, обаче изобщо не означава, че няма интересни новини свързани с Арсенал. А, последната такава е от вчера (12.10.2020 година). Тази дата несъмнено ще се запомни поради факта, че легендарният мениджър на Арсенал, Арсен Венгер наричан още "Професора", издаде официалната си автобиография. Тя е озаглавена „Моят живот в червено и бяло“ и бе представена на гала вечер в прочутия театър в Сохо, The London Palladium, както и съпроводена с обширно интервю взето от небезизвестния журналист Дан Уокър. Датата не е случайно избрана, тъй като на 12 октомври 1996 година Венгер прави своя дебют начело на Арсенал в победата с 2:0 над Блекбърн Роувърс.
    Едва ли има привърженик на Арсенал, а и изобщо човек интересуващ се от футбол, който да не знае какво означава Арсен Венгер, какво е направил и постигнал за така обичания от него клуб, а и въобще за играта като цяло. Книгата е на пазара официално от днес, поради което няма как да ви кажем какво точно съдържа. Но, ще Ви представим кратка визитка на някои не особено известни факти свързани с живота на този човек, защото той трябва да бъде запомнен завинаги!

    Арсен Венгер е роден на 22 октомври 1949 година в Страсбург, Франция. Прекарва детските си години в селце на име Дутленхайм, което е близко до родното му място. Още от ранна възраст е страстен футболен почитател, като е бил почитател на много силните тогава Борусия Мьонхенгладбах(двата града се намират от двете страни на границата между Елзас и Лотарингия). Започва да практикува на 9 годишна възраст в местния отбор. Играе като атакуващ полузащитник и през 1969 година подписва с отбор на име Мюциг, който по онова време е в третото ниво на френския ешалон. През 1973 година подписва с Мюлюз, а през 1975 година с Пиеро Вобан. Това са отбори също от долните дивизии. Големият скок идва през 1978 година, когато преминава в Страсбург и същата година печели титлата на Франция. Никога не се е славел с особени футболни качества, но пък визията за играта му е била впечатляваща. И така, само на 29 години той става и треньор на юношеският отбор на Страсбург. През 1983 година става помощник треньор на друг отбор от топ нивото в страната – Кан, а само година по-късно вече е старши треньор на Нанси. Между 1987 и 1994 година е треньор на Монако, като с тях печели титлата през сезон 1987-88, купата през сезон 1990-91 и играе финал за Купата на Купите през 1994 година срещу Вердер Бремен. Следва екзотичен престой в Япония, където ръководи Нагоя Грампус Ейт между 1994 и 1996 година. Там печели Купата на императора и Суперкупата на Япония, съответно през 1995 година и 1996 година. Като абсолютен шок идва назначението му в Арсенал през 1996 година, а всичко останало влиза в графа славна история, като думите биха били твърде малко да опишем всичко в детайли. Или по-точно казано, днешният материал би станал с размерите на роман на Достоевски. Интересно е да се отбележи, че освен изключителните треньорски умения, Арсен Венгер има инженерно образование от университета в Страсбург, както и магистърска степен по икономика. Владее френски, английски, немски, испански, италиански и японски език.
    И да се върнем към самото мероприятие от вчера. Освен, че книгата обещава да е изключително интересна и вече е на пазара (английски език), предлагаме и кратко видео и снимков материал от събитието. Те достигнаха до нас благодарение на неповторимия член на АСКБ Цветомир Цеков, който имаше щастието да присъства. Насладете се.

    Който има желание да чуе цялото интервю с "Професора" може да го стори след закупуване на  online stream от линка по-долу. За финал, Ви препоръчваме да продължавате да следите страницата, защото интересните материали и новини от Северен Лондон продължават.
    One Arsenal, One Arsene Wenger!

    През тези почивни дни има паузата в шампионата на Висшата лига поради мачове на националните отбори от квалификациите за Европейското първенство през 2021 година и турнира Лига на нациите, но за нас от "Арсенал България" няма почивка. Традиция или навик, който вече 16 години е задължителен етикет и марка на скромната ни организация.  Днес ще Ви представим един суров и много емоционален разговор с двама от хората, които възродиха клон Шумен и го направиха водещ в семейството на "българските топчии".
    Видеото е направено на 06 юни 2020 година в тяхното място за гледане на футбол в град Шумен, като по този начин те са едни от малцината в страната, които имат свой собствен клуб. В разговора ще научите колко енергия, желание и време им струва това начинание и как те го приемат като тяхно отроче. Разбира се,  няма как да е иначе, когато говорим за личности("Паткани", което значи същото) от един от най-истинските и прогресивни в исторически план български градове.
    Техният пример, както и начина по който възстановиха клон Шумен плюс многобройните им благотворителни инициативи е една отлична реклама на АСКБ, както и пътепоказател за клоновете, които търсят своя път напред и нагоре.
    Днес двама от най-великите играли за Арсенал празнуват своите рождени дни. "Арсенал България " честити на Тони Адамс и Чарли Джордж и им благодари за всичко направено за нашия любим отбор!
    П.С. Видеото е правено за сайта за #английскифутбол "Футбол Албион", на които благодарим за материала и доброто ни сътрудничество и партньорски отношения.


  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

  • Create New...