Програмата от финала през 1932 година.
На 03 май 1952 година е един от най-героичните и в същото време тъжни за Арсенал финали. Нюкасъл Юнайтед излизат в своя 11-и финал общо и втори пореден, докато това е шести финал на Арсенал и също втори, но за последните три години. Арсенал пуска в състава си няколко невъзстановени играчи, а Уоли Барнс изкривява коляно в хода на мача. Клиф Холтън, Дон Роупър и Рей Даниел също получат травми в хода на двубоя, а по онова време не са позволени смени в мачовете. Така "топчиите" завършват мача със САМО СЕДЕМ футболисти. Нюкасъл Юнайтед печели с единствен гол на чилийската си звезда Джордж Робледо в едва втория за историята финал през месец май.
Думите на Мърсър и Сиймур в музея на Арсенал/снимката е личен архив/.
След финал, мениджърът на Юнайтед Стан Сиймур казва: "Ние спечелихме Купата, но славата е за Арсенал!". Капитанът на Арсенал, Сър Джо Мърсър заявява: "Мислех, че да бъда капитан на Англия е най-голямото ми постижение. Не! Да, бъда капитан на Арсенал днес е връх в кариерата ми!". Ето такава слава се носи около този забележителен финал.
Головете на Марк Овермарс и Нико Анелка са достатъчни за победата през 1998 година, с което Арсенал подпечатва своя втори "дубъл" в историята. На Уембли 79 183 зрители виждат триумфалното представяне на хората на Арсен Венгер.
Тони Адамс и Пади Виейра с Купа номер 7 за историята.
"Топчиите" са лидери със спечелените 14 трофея, докато "свраките" имат 6 победи, но последната им е от далечната вече 1955 година.
Очаква ни един крайно интересен сблъсък, като всички ние се надяваме на успех в началото на януари` 2020 година. Разбира се и през любимия за Арсенал месец май.