Jump to content
  • Добър ден на всички читатели на сайта на ‘’Арсенал България’’. Остават броени дни до един от най-светлите празници, а именно Коледа. В нейното навечерие си пожелаваме всички да бъдем живи и здрави. Да имаме време за любимите хора и да го оползотворяваме по възможно най-добрия начин. Броени часове ни делят и до началото на един друг празник. Арсенал приема Манчестър Сити на Емиратс Стейдиъм в двубой от четвъртфиналите за Купата на Лигата (Карабао Къп). Срещата е с начален час 22:00 българско време и ще бъде предавана пряко по Диема Спорт 2. Арсенал записва доста слаби резултати в последно време, но това не се касае за двубоите в Карабао Къп и Лига Европа. В тези два турнира ‘’артилеристите’’ са безапелационни или поне до този момент. За да достигнат до тази фаза на турнира, момчетата на Микел Артета отстраниха тимовете на Лестър Сити и Ливърпул. По всичко изглежда, че предстои ново поредно изпитание пред лондончани. Изпитание, което впрочем ако бъде преодоляно, то сезона може да бъде преобърнат. За това спомена и самият Микел Артета часове преди началото на мача. През годините, Арсенал е показвал, че може да се справи с напрежението в съдбоносен за клуба момент. Не ни остава нищо друго, освен да вярваме в това, че тази тенденция ще бъде запазена. В следващите редове ще надникнем върху новините от Северен Лондон и ще обърнем внимание на баският мениджър и думите, които той сподели пред камерите на пресконференцията. Приятно четене.



    Двата отбора се срещат за пръв път в Купата на Лигата на 18 януари 1978 година. Двубоят завършва с нулево равенство в Манчестър. В преиграването на Хайбъри, Арсенал постига победа с 1:0. Единството попадение в мача е дело на легендарния Лиъм Брейди. Всичко това се случва на 24 януари през същата тази 1978 година. Сини и червено-бели се срещат отново в турнира през 1985 година. Тогава на 30 октомври в мач от 3 кръг, Арсенал отново е по-съобразителния състав и постига победа в Манчестър с 2:1. Лондончани записват още три последователни победи над този противник, докато не настъпва 2009 година. В онзи 2 декември, ’’гражданите’’ победиха Арсенал с 3:0 на Етихад Стейдиъм в мач от 5 кръг на турнира. От тогава двата отбора се срещнаха още два пъти, като Сити бе отбора, който неминуемо печелеше. През 2018 година, Арсенал загуби финала на турнира именно от Манчестър Сити с резултат 3:0.



    Нашият материал продължава с новините преди срещата довечера. Определено ще бъде интересно да видим какъв ще бъде подхода на Микел Артета. Дали ще заложи на най-доброто с което разполага или ще бъдат включени имената на някои от момчетата от ’’Hale End’'. Артета и Гуардиола вече се изправиха на няколко пъти един срещу друг, като превъзходството е за Пеп. Двамата се познават достатъчно добре с оглед престоя на Микел в Манчестър и едва ли ще има с какво да се изненадат един друг. И все пак, срещата със сигурност ще пропуснат Пиер-Емерик Обамеянг, Томас Партей и Гранит Джака. Обамеянг все още има затруднения, които са свързани с десния му прасец. Звездата на клуба е получил натоварване по време на тренировките преди мача с Евертън. Очакванията да видим ’’пантерата’’ обратно в действие са свързани с предстоящият уикенд, когато Арсенал приема Челси за Висша лига. Томас Партей пък все още изпитва болки в лявото бедро. Припомняме, че ганаецът бе заменен на полувремето на мача с Тотнъм Хотспър. От Арсенал споменаха, че съвсем скоро играчът ще се върне към системните занимания на отбора. Гранит Джака няма да бъде на разположение заради наказанието, което изтърпява.



    Нека сега се спрем на Артета и по-важното от пресконференцията. ’'Определено искаме да се възползваме от възможността, която се открива пред нас. Това е турнир, който искаме да спечелим. Вече срещнахме трудни опоненти в надпреварата, като преодоляхме отборите на Лестър и Ливърпул. На крачка сме от мачовете на Уембли. Това е нещо, което ще ни подтикне да вървим напред. Двубоят, който ни предстои е именно един от тези от които имаме нужда. Това е чудесен момент да повдигнем духа в състава.’’
    Микел Артета трябваше да отговаря и на някои въпроси, които директно засягаха положението на клуба в момента. ’'Не мога да кажа, че изпитвам натиск. Всичко, което чувствам в момента е подкрепа и увереност. Ние трябва да се справим със ситуацията заедно. Клуб с големината на Арсенал заслужава най-доброто и когато нещата не вървят, то винаги ще има въпроси. Аз съм най-отговорният по отношение на резултатите и трябва да го приема.’’
    Баскът продължи с атмосферата в съблекалнята. ’’Бих казал, че в момента атмосферата в отбора е добра или поне до толкова, колкото е възможно. Резултатите във Висшата лига нараняват всички ни еднакво. Истината е, че загрижеността от играчите е голяма и работим по това да се върнем на пътя на победите.’'



    Колкото и да е трудна ситуацията, то не е невъзможно излизането от нея. Винаги и от всичко има изход. Просто играчите трябва да осъзнаят колко сериозно е положението в момента и да не допускат топа на гърдите им да натежава. Те трябва да играят именно за него. Пожелаваме успех на нашите момчета. Не само днес. Но и занапред. В следващият си мач, Арсенал е домакин на Челси в лондонското дерби от 15 кръг на Висшата лига. Срещата е на ’’Боксинг Дей’’ в събота, 26 декември от 19:30 часа българско време. Разделяме се с пожелания към Вас да бъдете усмихнати и да си изкарате едни незабравими Коледни и Новогодишни празници. А пожеланието ни към играчите на Арсенал го поднасяме под формата на един цитат, който е вечен.






     
    Арсенал допусна ново поражение във Висшата лига. В снощната вечер, ‘'топчиите’’ бяха надвити от състава на Евертън на Гудисън Парк. Двубоят от 14 кръг на първенството завърши при резултат 2:1 в полза на ‘’карамелите’’. За първото попадение на домакините спомогна Роб Холдинг в 22 минута , който си отбеляза автогол. Другият гол за тима от град Ливърпул бе дело на Йери Мина в 45 минута. Точен за ‘’артилеристите’’ бе Никола Пепе от дузпа в 35 минута. Всичко това означава само едно. Арсенал продължава да заема 15 позиция във временното класиране с 14 точки в актива си. Черните облаци над северната част на британската столица нямат край. А, най-жалкото е, че програмата на отбора става все по-трудна и сгъстена. Предстоят мачове с Манчестър Сити за Карабао Къп и с Челси за първенство. Лондончани изглеждат в дълбока емоционална криза и трябва да бъдат предприети спешни мерки за да се предотврати свободното падане на тима в класирането. Ние далеч не сме хората, които можем да вземем тези така важни решения. Едно от нещата, които бихме могли да направим е да се уповем на това, че хората, които имат главна роля в клуба няма да ни подведат. Като фенове, всеки от нас има различна гледна точка, но най-хубавото е, че в повечето случай тя е свързана с доброто на Арсенал. Щом ни пука, значи боли. Последните два месеца са наистина ужасяващ момент да си ‘’артилерист’’. Все по-далеч изглежда шанса за светлина в тунела. Но каквато и да е съдбата на Арсенал, ние трябва да я посрещнем с гордо вдигнати глави. Колкото и нереално да изглежда това в момента. Разбира се, има и много позитиви. Както от снощния мач, така и като цяло. Най-големия от тях е, че седим неизменно до клуба. Дори и в тези толкова трудни дни. Един голям беше казал, че е трудно да си от Арсенал. Но по-трудното в случая е да не обичаш този клуб!



    Ето и единайсеторката на която заложи Микел Артета. На вратата съвсем рутинно застана Бернд Лено. Пред него в отбрана видяхме Роб Холдинг, Давид Луиз (завръщане в състава след травма на главата) и Киърън Тиърни. В полузащитата фигурираха имената на Мейтланд-Найлс, Мохамед Елнени, Дани Себайос и Букайо Сака. В офанзива стартираха Никола Пепе, Еди Нкетиа и Уилиан. Резерви: Рунарсон (GK), Хектор Белерин, Сеад Колашинац, Шкодран Мустафи, Седрик Соареш, Джо Уилок, Смит Роу, Александър Лаказет и Габриел Мартинели.
    Пиер-Емерик Обамеянг пропусна срещата заради лека травма в прасеца. Това означаваше, че Роб Холдинг ще изведе състава като капитан. Попадането на Габриел Мартинели в групата пък ни караше поне за момент да се усмихнем. Габи отсъстваше половин година от терените, но вече е напълно възстановен и готов да помогне на тима с каквото може. Другото нещо, което правеше впечатление е наличието на фенове по трибуните на Гудисън Парк. Те бяха точно 2 000 на брой. И така, двубоят започна със спокойно темпо. Арсенал влезе в ролята на тима, който притежава по-често кълбото. В интерес на истината, едва ли някой е очаквал нещо различно. Евертън са отбор, който обича да приема играта в собствената си половина и не е особено известен със своята преса. За сметка на това, ’’карамелите’’ са доста ефективни в моментите в които разиграват. И за доказателство, домакините излязоха напред още в самото начало. След като бе подхваната атака в дясната част на терена, последва центриране в наказателното поле на Лено. Роб Холдинг не успя да се намеси по най-добрия начин и последва автогол на капитана. След само 14 минути игра, Евертън - Арсенал 1:0. Гостите продължиха да разиграват и само и единствено добрата игра на Мейтланд-Найлс в противниковата половина на съперника даде лъч надежда на ’’топчиите’’. Найлс бе влязъл на пробив във наказателното поле и Том Дейвис от състава на Евертън извърши фаул срещу него. Андре Маринър мигновено посочи бялата точка за изпълнение на дузпа. Никола Пепе се нагърби със задачата и отбеляза по хладнокръвен начин. Така след 35 минути игра, Арсенал даде отговор на своя противник и резултата бе изравнен. Последва шанс за Еди Нкетиа, но ударът му мина встрани от Пикфорд. И точно когато изглеждаше, че всичко ще трябва да се решава през второто полувреме, Евертън нанесе втори удар по амбициите на своят съперник. Йери Мина отбеляза с глава в наказателното поле на Бернд Лено след корнер. Така двата отбора се разделиха на почивката при резултат 2:1 в полза на домакините.



    Второто полувреме започна без промени в състава на Микел Артета. Също така с голямо желание на неговите състезатели. Арсенал излезе мотивиран. Така или иначе играчите в бяло нямаха особено голям избор. Лондончани разиграваха все повече. Ясно се виждаше и пресата, която състава оказваше на своят опонент. Процента на притежание на топката се увеличаваше с бързи темпове в полза на гостите и това почти не рефлектира върху резултата. Джордан Пикфорд допусна грешка в 54 минута на двубоя, когато си позволи да изпусне топката в собственото си вратарско поле. Тя достигна до Давид Луиз и бразилецът нанесе удар без много да му мисли. Единственото, което Пикфорд можеше да направи е безпомощно да види как за негов късмет, кълбото срещна горната му греда. Евертън продължи да се брани и то с 11 човека. Микел Артета реагира и направи първият си ход в мача. В игра се появи Джо Уилок, който замени Мохамед Елнени. Арсенал натискаше предимно през зоната на Никола Пепе. Острието на ’'топчиите’’ пробва късмета си на няколко пъти чрез удари, които бяха малко извън границата на наказателното поле. Но всички те или минаваха встрани от вратата или попадаха в ръцете на стража. Дани Себайос също се отличаваше с играта си в центъра. Испанският халф разиграваше умело и изграждаше повечето от атаките на гостите. Овации определено заслужаваше и Мейтланд-Найлс. Англичанинът получи шанс за изява за сметка на колегата си Белерин. На няколко пъти Найлс извърши решителни спринтове, които предотвратиха нови опасности за Арсенал. Така се стигна до 71 минута, когато Артета пусна в игра Габриел Мартинели. Заменен се оказа Никола Пепе. Това бе момент, който всички привърженици на отбора очакваха с нетърпение. След 6 дълги месеца, бразилският младок е обратно в игра. Баският мениджър заложи на всичко или нищо в срещата, когато използва и третата си смяна. В игра се появи Александър Лаказет за сметка на Еди Нкетиа. Арсенал не спираше да натиска в търсене на втори гол. Но на дневен ред за кой ли път изпъкна болежката на състава от последните два месеца насам. Липсата на удари посока противниковата врата. Да, играчите бяха мотивирани през втората част и положиха усилия. Но този проблем си оставаше. Дали от умора, дали от видимата емоционална криза, остава само да гадаем. Гостите едва не се добраха до ново изравняване, когато появилият се като резерва Джо Уилок стреля с глава. Но по подобие на останалите удари, този също мина встрани от вратата. Последваха златни шансове за Лаказет и Сака, но те също бяха пропиляни. Евертън - Арсенал 2:1 и нова загуба за Лондончани.



    Разбира се, Микел Артета не бе особено щастлив на последвалата пресконференция. ’'Няма място за самосъжаление. Дори и заради това, че губим срещите си заради самите нас. Загубата от Бърнли например дойде след като те не бяха отправили нито един точен удар за 90 минути игра. Днешният двубой бе сходен и аз нямам намерението да обвинявам играчите си. Създадохме някои наистина добри положения и разигравахме умело. Контраатаките ни също бяха опасни. Опасни бяхме и в последната третина на терена. Атакуването на ниският блок на съперника се оказа трудна задача. Истината е, че трябва да подобрим завършващият ни изстрел. Страдаме и от липсата на късмет. В момента сезонът подчертава ситуацията в която се намираме. Направихме някои добри мачове в Европа и за Купата на Лигата. Това, върху което ни липсва концентрация са мачовете в първенството. Резултатите във Висшата лига далеч не отговарят на стандартите на този велик клуб. Наясно сме с това и единственият ни избор е да приемем предизвикателството.’’



    Задачата на Артета да върне отбора там, където е неговото място изглежда все по-трудна. Реалисти сме и осъзнаваме дълбоката криза в която клуба е изпаднал. Остава ни просто да бъдем положително настроени, въпреки негативните резултати, които се редят един след друг и всеки следващ идва като силен шамар от нищото. Арсенал значи история, класа и традиция. Силно се надяваме час по-скоро играчите да осъзнаят това. Топът е тежък и не е за всеки! В следващият си двубой, Арсенал е домакин на Манчестър Сити. Срещата ще се изиграе във вторник 22 декември от 22:00 часа българско време и е част от 1/4-финалите за Карабао Къп. Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че тъмните облаци над Северен Лондон ще изчезнат във вторник вечер. Защото по стара традиция, Арсенал умее да се измъква тогава, когато никой не го вярва. Пожелаваме на всички читатели на нашият сайт да бъдат живи и здрави! Също така да не забравят, че са Артилеристи! А, това е нещо, което винаги ще те отличи от тълпата. 
     
     
    Арсенал гостува на Гудисън Парк в опит да прекъсне серията си от 6 поредни мача без победа във Висшата лига. Двубоят срещу „Карамелите“ е с начален час 19:30 българско време и ще бъде предаван пряко по Диема Спорт 2. За последно „Топичиите“ спечелиха мач от първенството на 01.11.2020 година, когато записаха победа на Олд Трафорд срещу Манчестър Юнайтед. От тогава, обаче мина много време, а отборът на Микел Артета се представя меко казано слабо. Това, разбира се личи и от временното класиране, където „артилиреситите“ заемат незавидното 15 място с актив от 14 пункта.
    Ето и по-важното идващо от Северн Лондон преди началото на срещата. Може би най-добрият ни играч от началото на първенството – Габриел е наказан, след като бе изгонен в последната среща срещу Саутхямптън. Очаква се неговото място да бъде заето от Давид Луиз, който въпреки зверския си сблъсък с Раул Химемез, в мача срещу Уулвс е готов за игра. Бразилецът дори се появи като резерва именно срещу „светците“. Аут за срещата е и Гранит Джака, който също изтърпява наказание, получено заради червения картон срещу Бърнли. Ектор Бейерин, от своя страна изтърпя своето такова и ще бъде на разположение. Томас Партей пък е все още контузен и няма да вземе участие. Все още не е ясна датата за връщането на дефанзивния полузащитник. Както вече споменахме, добрата новина идва от пълното възстановяване на Габриел Мартинели. Той вече тренира на пълни обороти, като може да бъде включен и в групата за мача довечера. Именно за него, както и за набъбналия брой наказания говори Микел Артета на официалната пресконференция преди мача. Ето и какво каза: „Щастливи сме, че Габи е отново сред нас и тренира на равно с останалите. Той придава особена енергия и зарежда с ентусиазъм, заради начина си на игра и пълното раздаване на тренировки. Зная, че ще ме питате за картоните и разбира се, че е нещо над което работим. Не е нормално да имаме 7 червени картона откато съм тук. И все пак, само два бяха за поведение. Останалите са просто част от играта. Не забравяйте, че Габриел е на 22 години и все още се адаптира към Висшата Лига.“, завърши испанецът.

    Интересно да се отбележи, е че мениджърът на Евертън, Карло Анчелоти е загубил последните си три мача срещу Арсенал във всички турнири. Пиер-Емерик Обамеянг от друга страна е отбелязал 4 гола в 4 старта срещу „карамлеите“. Алекс Иоуби се изправя срещу бившия си отбор, същото важи и за Микел Артета, който прекара 7 години в синята част на Ливърпул. Ние се надяваме именно испанецът да е с по-широка усмивка след края на мача, а нигериския халф да няма същата успеваемост, както Тио Уолкът за Саутхямптън през седмицата.

    Пожелаваме успех на момчетата довечера и се надяваме най-накрая да се поздравим с победа. Пределно ясно е, че мача ще бъде много труден. За капак, публика подкрепяща домакините ще има. Ливърпул, за разлика от Лондон, все още не са в най-рисковата зона, което им дава правото на 2000 зрители, които ще имат щастието да гледат срещата на живо. Ние стискаме палци да си тръгнат разочаровани и с навъсени лица.
    Подобно на английските фенове на Арсенал, българските такива също няма да имат възможност да се събират по клоновете и да споделят емоциите заедно. За това, обаче, във форума на Арсенал България може да се дадете своята прогноза за крайният изход и точният резултат от мача довечера. На сайта, също така, може да намерите всички новини свързани с отбора, клуба и фен клуба на ASCB. Точно заради това Ви съветваме да не спирате да го следите. Пожелаваме хубав уикенд и много усмихната вечер, както и 3 точки от това тежко гостуване. COYG!

    The crazy year
     
    1978-79 was the next great year for me after the double. There were so many crazy incidents (both good and bad) that it is going to take me at least two columns to get through this year. I mentioned Arteta vs Neill a couple of columns back but Arteta, of course, straightaway notched up 2 trophies, the FA Cup and the Charity Shield. Neill, after 2 seasons had never bothered the trophy cabinet. But last season’s fifth had got us into Europe, the Uefa cup, and I suppose Arsene Wenger might have seen that as a trophy for Neill. The big news was SuperMac was retired through injury early on in the season at only 29. He had never won a major trophy and this was sad considering what was to come. Were we  going to be Arsenal this year? 4 trophies to aim at, could we get one? And what was the significance of the number 5? For the answer to that last question you will have to wait until next week.
     
     
     
    SuperMac sadly loses his career at 29
    This was the most optimistic I had been for years, Forest had proved Liverpool could be turned over, we had played well most of the time, we had top players including the sublime Brady but the loss of the Stapleton/SuperMac partnership was surely a big blow. Everyone loved MacDonald, he lit up a pitch, he had everything a striker needs, movement, feet, head and flair. Even Newcastle, not known for being happy when their stars leave, have a special place in their hearts for him.
    The Dark Arts
    We could be seen midweek playing exotic names like Lokomotiv Leipzig and sending them home crying after a good thrashing. We then had Hajduk Split from Yugoslavia (despite the name, there was no split in those days) where we scraped through by away goals. We stayed in east Europe for the next against Red Star Belgrade, also Yugoslavia but they decided to end my dream 2-1 over 2 legs. Of course, we only saw highlights in those days, and we would avoid results to enjoy the matches that would come after the news. The pub was my favourite haunt to watch these games, locals like Buglers or Allens would get an atmosphere going. Man U and Liverpool were still the big 2 for the Irish but Arsenal had moved up the rankings as we sometimes had 7 of us on the pitch and six was quite normal.
    I should say Brady got kicked unmercifully in those games, the belief in those times being that Europeans (the Irish and British did not regard themselves as such) were experts at the dark arts against our purity. It was never quite true but diving, for instance, was unknown in English football. Man to man marking was another trait of the Europeans, they would put a man to kick a player all game whenever he moved. As a lot of it was off the ball, the ref wouldn’t notice. Winning at all costs hadn’t come into the game yet but as we will see later, there was still a lot of negativity in English football.
    Mac out and Brady too?
      
    Could we lose Liam Brady?
    The word was also that Brady could be leaving. The big international clubs were sniffing around and we were all worried. If our best player goes, surely all hope is lost? We weren’t winning things, and he was being recognized as a world superstar. It is strange but I don’t remember too much negativity about this talk, we knew we had to be winning things to keep such a player. And we had forgotten how to win. We had had scarcely any internationals when we won the double, let alone world superstars. We signed Alan Ball who was top class, but still below Brady the magician. Go and look at the youtubes, people, to see what I am talking about. He was only 22. He could be weaving his magic for us for so many years yet.
    The unexpected end to a career
     
    The match programme at Rotherham
    And that is why the 3-1 defeat to Rotherham in our first round of the League cup worried us so much. SuperMac got a knee injury but stayed on the pitch. Despite several attempts at a comeback, he never really played again. A bit like Santi Cazorla many years later, we lost a player we loved without knowing it at the time. Rotherham were in the 3rd division but played like dervishes, throwing themselves at everything, getting all 3 goals with dangerous (to themselves) diving headers. Jennings, as always, played a blinder. It was like we fell asleep after Stapleton scored a tap in from great work by MacDonald. We thought it was too easy. Does this sound familiar, modern day fans? Rotherham ran, chased, and put their bodies into everything, while the aristocrats from the top division looked on shocked as we were bundled out of a trophy we might have thought we could win. We badly wanted to be Arsenal, lift trophies. But we lost SuperMac and we could lose Brady? Craziness.
    And with more craziness to come, great wins in the league and snowballs, replays, more replays, foreign players appearing, and Manchester United breaking our heart in the cup, or did they? Could the craziness return us to being Arsenal, a team who win? Plus the Dark arts in England and a bad end to the league 2 years in a row all to come next week.
    20 февруари 2020 година. Стадион ‘’Георгиос Караискакис’’ в Пирея, Гърция. Арсенал е на гости на местния Олимпиакос в мач от директните елиминации на Лига Европа. Малко над 1 500 привърженици на ‘’топчиите’’ са на стадиона. Близо 100 човека от тях са членове на ‘’Арсенал България’’. Минутата е 81, когато Александър Лаказет отбелязва единственото попадение в мача. Започват едни песни и едни бурни сцени на радост. Непознат с непознатия се прегръща. Тези 1 500 фена на лондончани внезапно получават дарба. Да пеят толкова силно без да скъсат някоя гласна струна. А, домакинската публика е в шок. От нея не се чува и звук. Остават по-малко от 10 минути до края на двубоя, а споменатите 1 500 пеят все по-силно. С идването на последния съдийски сигнал, рева на фена е страховит. Трибуните с домакински привърженици постепенно се освобождават и стават празни. За капак, отнякъде се появява клубната легенда Иън Райт. Скандиранията в негова чeст бележат живота на присъстващия завинаги. Връзката Арсенал и неговите привърженици за пореден път доказва, че е една от най-мощните във футболния свят.

    Иън Райт в Пирея. 20 февруари 2020 година.

    Но защо ви разказвам всичко това?  В днешно време, футболният запалянко е приел идеята да отиде на мач на любимия си клуб за нещо съвсем обичайно и нормално. Изключваме създалата се глобална обстановка с пандемията от Ковид-19. Купуваш си билет за мач, качваш се на самолета и си там. Изчисляваш пътя, разходите, правиш си сметки какво ще посетиш и т.н. Но главната цел в главата ти е да се потопиш в атмосферата. Да изживееш всяка секунда от предстоящото приключение по един незабравим начин. Познато, нали?! Всичките тези изброени неща са част от модерния начин на живот на един футболен фен. В началото на 20 век нещата седят по малко по-различен начин. Нека се върнем в далечната вече 1904 година. На Уулич Арсенал им предстои гостуване на Брадфорд Сити в западен Йоркшър. Датата е 13 февруари. До онзи ден, съставът на Уулич Арсенал е наричан с прозвището ’’червените’’. Доста от столичните вестници наричат отбора също така ”лондончани“. Все още никъде не фигурира термина ’’артилеристи’’. От Лондон тръгват 2 000 фена на Уулич Арсенал за споменатия двубой. За начин на придвижване е използвана британската железница и нейните парни локомотиви. Но този мач така и не се изиграва напълно. На полувремето е прекъснат заради проливният дъжд, който се изсипва над Йоркшър. Седмица по-късно, а именно на 20 февруари 1904 година, вестник Йоркшър Спортс пише следното: ’’Никое футболно събитие до този момент в Брадфорд не е предизвиквало подобен интерес. То бе очаквано с огромно нетърпение от известните артилеристи, които дойдеха чак от Уулич. Градът бе нападнат от огромна армия артилеристи, които бяха дошли да подкрепят любимия си отбор.’'
    Това означава само едно. Положени са основите на връзката между феновете на тогавашния Уулич Арсенал и самия клуб. Връзка за която и до ден днешен много хора питат ’’добре, какво ѝ е специалното’’. Неоспоримия факт, че привърженици на Уулич Арсенал понякога са пътували едно денонощие с една едничка цел: да видят своите любимци на живо, прави тази връзка толкова специална. Нека не забравяме, че става дума за началото на миналия век. Разбира се, това е само капка в океана и има още много причини за тази симбиоза между клуба и феновете му. Освен това в онзи февруарски ден на 1904 година е използван за първи път термина ’’артилеристи’’. През същата 1904, но на 17 декември, Уулич Арсенал побеждава като гост тима на Нотс Каунти с 1:5. По неофициални данни близо 3 000 фена пропътуват разстоянието от южен Лондон до Нотингам. Ето какво пише за този мач в едно нотингамско издание: ’’Без значение дали "артилеристите" подкрепят своя отбор като домакин или гост, те са нещо невиждано според нас. На всичкото отгоре носят със себе си експлозиви. Те проявяват страшен ентусиазъм и огромен дух.’’ Продължаваме с вечерни новини от Манчестър през 1906 година. Датата е 9 март (на същата дата, но през 2015 година Арсенал победи като гост Манчестър Юнайтед с 2:1). ’’Известните "артилеристи" са уверени в много бъдещи свои последователи. Явно не ги интересува това, че цената на екскурзиите не е никак евтина. Те пропътуваха 400 мили за 24 часа само и само за да могат да бъдат на стадиона’’. В споменатият двубой, Уулич Арсенал побеждава ’’червените дяволи" с 3:2. Той се играе на 10 март 1906 и е част от надпреварата за ФА Къп.

    Снимка на привърженици на Арсенал от 1930 година.

    На втора страница от програмата за предстоящото първо изиграване на футболен мач на Хайбъри (06 септември 1913 година срещу Лестър Фосе, победа с 2:1), пише следното: ’’По високият път към възстановяването. С участието на доктор Хайбъри, доктор Плъмстед и артилерист." На представената карикатура от програмата, доктор Плъмстед е показан като почти зловещ образ. Доктор Хайбъри пък присъства на рисунката за да олицетвори преместването на клуба. Човекът в леглото е привърженикът на Арсенал на който се оказва лечение. Това лечение символизира нови славни дни в историята на клуба. "Артилеристът" е там за да подкрепи отбора си и в най-трудните му моменти. ’’Бях извикан навреме и с промяна на въздуха, както и с много нови привърженици, които да ви веселят няма причина да не възвърнете цялата си предишна сила.’’



    Да следваш пътят на Арсенал навсякъде е ценност и традиция, останала и до днес. Да се наречеш ’'артилерист’’ е нещо, което малко или много те отличава от тълпата. Това е истински завет в нашите ръце и ние трябва да го пазим по един особен начин. Със сърцата си!
    Up The Arsenal!


    Автор: Даниел Георгиев

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...