Jump to content
  • Our very own ‘Nam
    In contemporary American folklore, Vietnam (The ‘Nam) has a unique place. Many soldiers came back traumatised or got attacked for having been there in the first place. It was an unpopular war and the ‘Nam has a grim place in American folk memory. But we here at Arsenal have our own ‘Nam – Totten-Nam! But as we will see here, In contrast to the American one, they have a happy place in our folk memory. And why? Because they were mostly crap and we flew high above them. I will take a look at the 90’s this time and our position versus London clubs and the ‘Nam. It is good reading.
     
    Even their badge is a cock on a ball. What were they thinking? What cocks!
    As I have mentioned before in these pages, most of the time I have been an Arsenal supporter, The ‘Nam were second best. The only real times The ‘Nam were better than us was when both were struggling. The ‘Nam have not won the league since I became an Arsenal supporter (1969) whereas we have won it six times. They have won the FA cup 3 times compared to our 10. The League cup is better for them at 4 times to our 2. They won the Uefa cup twice compared to our one and European cup-winners cup one apiece. Overall we are very clearly ahead up to the end of the 90’s.  The same is true of the other London clubs, Chelsea, West Ham, Crystal Palace, QPR, Watford, Fulham, etc.
    3 Immense managers
     
    Mr Chapman, you gave us so much class
    I think it is fair to say that Arsenal have had 3 great managers: the incomparable Herbert Chapman, who brought titles, innovations, marble halls, physiotherapy, training, and an Arsenal way of doing things that oozed class. You could be proud of Arsenal. George Graham took on the mighty Liverpool, then undisputedly the best team ever in English football, and cut them down to size. He won many trophies and brought a level of onfield organisation that has never been seen before or since. And of course the magnificent Arsene Wenger, who comes close to matching Chapman in how he organised the club off the pitch, with his superior stadium, training and medical facilities. And he, of course, surpassed the previous 2 in terms of trophies, although he did get a lot longer.
    Graham and Wenger coexisted in this decade, the 90’s, and that is unusual, to have 2 superlative managers in the same decade. So we were easily the kings of London in this decade as The ‘Nam were pretty good by their standards , as also were Chelsea, and other London teams were popping up and sometimes doing good things but we were well ahead. For the previous 2 decades I made a case that we were the best as we were the only team to win the league, which is the ultimate domestic trophy. But in the nineties, I do not have to make a case for Arsenal. We were the best. Not the best in England, as Man Utd had that distinction, but Kings of London for sure.
    A little stutter at the start
    4, 1, 4, 10, 4, 12, 5, 3, 1, 2 was our final league standings giving us 2 league titles, one better than the previous decades. We had 2 Fa cups compared to The ‘Nam one. We both had one league cup but we had 3 Charity Shields to their one. The emerging Chelsea won the Fa cup once, League cup once, Cup-winners cup once and Uefa Super cup once. West Ham had 2 promotions from the second tier in this time. Promotion was the best for the others.
    But let’s take it year by year. 1989-90 we were 4th, the ‘Nam 3rd and Chelsea 5th with the rest down the table. Palace were 15th but got to the final of the FA cup to be beaten by Man Utd.  So the ‘Nam in the lead but waiting for us to knock them down again as we always did.
    But then we took off
     
    Bye, bye, Spuds
    1990-91 we were top, Palace were 3rd, the ‘Nam, Chelsea and QPR were 10th, 11th and 12th respectively. The ‘Nam won the cup but now us clearly in the lead. Can you even see us? We can sell you binoculars.
    1991-92 we were 4th but Palace were next in 10th, QPR 11th, Wimbledon 13th, Chelsea 14th, The ‘Nam 15th and West Ham had come up but went straight back down. Further into the lead. We can offer you a telescope.
    1992-93 10th but we did the double of both domestic cups. QPR 5th, The ‘Nam 8th, Chelsea 11th, Wimbledon 12th, and Palace relegated. I say further into the lead. A long range telescope might help.
    1993-94 4th. Wimbledon 6th, QPR 9th, West Ham 13th, Chelsea 14th, Tottenham 15th. Chelsea got to the FA cup final but we won the Cup-Winners cup. Again further into the lead. A space telescope might be needed.
    1994-95 12th. Tottenham 7th, QPR 8th, Wimbledon 9th, Chelsea 11th and Palace relegated. The ‘Nam got to FA cup semi and Palace got to both domestic semi’s. But we got to the Cup-Winners Final. Maybe we moved back a tiny bit.
    1995-96 Again top London team at 5th. The ‘Nam 8th, West Ham 10th, Chelsea 11th, Wimbledon 14th and QPR relegated. A semi in the League Cup fpr us as well means back out in front. By now the ‘Nam need to start tracking us by satellite. We are that dot in the sky laughing down at you.
    1996-97 We were 3rd, Chelsea were 6th, Wimbledon 8th, Tottenham 10th and West Ham 14th. Chelsea won the FA cup. Possibly a little bit back this year because of Chelsea but still well out on front over the ‘Nam. They need to get on to the Space Station telescope to see where we are.
    We put a rocket up our Arse
    1997-98 Ah, but now Mr Wenger had properly come and we nearly did a domestic sweep winning League and Fa cup and being beaten by Chelsea in the semi of the League Cup which they won. Chelsea 4th, West Ham 8th, The ‘Nam 14th, Wimbledon 15th and Palace up and back down.  We had flown so far ahead at this point no other London team was remotely close. The poor old ‘Nam now needed the Hubble telescope to find us.
     
    This could help you, Spuds
    1998-99 Arsenal 2nd, Chelsea 3rd, West Ham 5th, the ‘Nam 11th and Wimbledon 16th. We got FA cup semi-final and Chelsea Cup-Winner cup semi. Further away from the pack for us. Oh, what fun we had as the ‘Nam went down to Greenwich observatory begging for advice to see where the stars of Arsenal were, and will they ever be able to get into our orbit again.
     
    Spuds scurried down to Greenwich to find where we were
    Ah, we had a great big laugh
    No London team got close to us in the 90’s as you can see. Chelsea had started the investment process and were moving closer. The ’Nam and the rest were nowhere near. I have to say that was the case for me regarding the ‘Nam, they were mostly well behind us. I never hated them as they were very rarely serious challengers when we were good. I think that is why they always seem to hate us more, because we were much better. And we had a habit of humiliating them on their own ground. And they couldn’t afford space telescopes.
    And we had got the magical Wenger. The guy we didn’t know we wanted was our saviour. He transformed Arsenal, we had great great players, he was to give us a magnificent stadium, unbelievable training and medical facilities, an exhilarating style of play, lots of trophies, 2 doubles, an unbeaten season, oh, the wonder of it all.
    We still needed to be better
    In fairness, though, yes, we were clearly kings of London but not of England as the Millennium approached. We had a good decade and in most other decades it would have been a great one but Manchester United had an unbelievable decade. They had to be our target. The ‘Nam were a joke by comparison and Chelsea were still well behind us.
    We needed to be Arsenal and we needed to send the Mancs scurrying home north crying all the way. We could not, and should not accept second best. Having a laugh at the ‘Nam was good fun but that was easy, getting on top of the Mancs was harder.
     
    Момчетата на Микел Артета записаха трета поредна победа във Висшата лига, след като надиграха Тотнъм Хотспър с 3:1. Точни за домакините пред пълните трибуни на Емиратс Стейдиъм бяха Смит Роу в 12 минута, Пиер-Емерик Обамеянг в 27 минута и Букайо Сака в 34 минута. Единственото попадение на сметката на ''шпорите'' бе дело на Сон, който се разписа в 79 минута на срещата. Арсенал изнесе лекция на своят съперник през първата част, а гостите нямаха отговор на случващото се на терена. Атаките на хората в червено и бяло бяха мълниеносни и вещаеха опасност след опасност пред вратата на Юго Лорис. През второто полувреме, домакините намалиха оборотите и играеха предпазливо. В крайна сметка, Арсенал се поздрави с успеха и с тези си 3 точки вече се намира на 10 позиция във временното класиране с общ актив от 9 точки. Нужно е и да се отчете, че на трибуните на Емиратс беше не кой да е, а Тиери Анри. Повече подробности за срещата в следващите редове. 



    Стартов състав: Под рамките на вратата видяхме Аарън Рамсдейл. Пред него в отбрана бяха подредени Такехиро Томиясу, Бен Уайт, Габриел Магаляеш и Киърън Тиърни. Като дефанзивна двойка в средата на терена стартираха Томас Партей и Гранит Джака. Изнесени пред тях бяха Букайо Сака, Мартин Йодегор и Смит Роу. На върха на атаката и с капитанската лента бе Пиер-Емерик Обамеянг.

    Резерви: Бернд Лено (GK), Роб Холдинг, Седрик Соареш, Нуно Тавареш, Самби Локонга, Мейтланд-Найлс, Габриел Мартинели, Никола Пепе и Александър Лаказет.

    Смени в хода на двубоя: Самби Локонга се появи на мястото на Гранит Джака в 82 минута. Букайо Сака бе заменен от Мейтланд-Найлс в 87 минута. Смит Роу отстъпи мястото си на Нуно Тавареш в 88 минута.

    Евентуални контузии: Гранит Джака.

    Жълти картони: Мартин Йодегор в 89 минута и Самби Локонга в 91 минута.
     

    Фото кредит: Премиърлийг

    Думите на Микел Артета след мача: ''Да спечелим това дерби и то по този начин бе едно от най-хубавите неща, които съм виждал на този стадион. Успяхме да зарадваме нашите привърженици и съм изключително щастлив от този факт. Момчетата се представиха на високо ниво и изнесоха страхотно първо полувреме. Все пак има някои аспекти от играта, в които ми се иска да подобрим представянето си. ''
    Цялото интервю на Артета може да проследите на сайта на клуба.



    В следващият си двубой, Арсенал гостува на Брайтън в мач от 7 кръг на Висшата лига. Срещата е в събота, 2 октомври, от 19:30 часа българско време. С това и приключва днешният ни материал. Екипа на Арсенал България пожелава на всички наши читатели хубава и успешна седмица. Лондон е червен!


    Мачовете срещу Тотнъм винаги са специални. Това се дължи на много неща - дългата история и съперничеството между двата клуба, напрежението между феновете, заряда у играчите и още безброй фактори. Тези от вас, които следят сайта от известно време, знаят, че писах преди последния ни сблъсък със Спърс. Следователно знаете, в какъв ужас преживявам седмицата преди този мач. Само за пример - предната нощ спах час и половина, снощи малко повече. Писането преди тази среща със сигурност поне малко успява да намали напрежнението и притеснението, така че се радвам, че имам възможността да ви нахвърлям най - важното преди първото Дерби на Северен Лондон за сезона. 
    Поради особения характер на това дерби формата на двата отбора често не играе кой знае каква роля в това, какъв ще е крайният резултат. Въпреки това мога смело да заявя, че Тотнъм не правят добър сезон до момента. Спечелиха първите си три мача с по един гол, като не демонстрираха кой знае колко впечатляващи качества. Отборът също така е последен в лигата по т.нар. xG(очаквани голове = статистическо измерване на качеството на головите шансове и вероятността те да бъдат реализирани). Това обаче по никакъв начин не трябва да ни успокоява кой знае колко. Както бяха Уувс на Нуно, така и Тотнъм са отбор, който може много умело да "стои" върху водачеството. Особено срещу нас, които в последно време имаме доста сериозни проблеми в това да се върнем в мача, след като сме допуснали гол. Първият гол в тази среща ще бъде от изключителна важност: на Тотнъм също често им е трудно да обръщат резултати и да гонят мача. И понеже това е статия за Арсенал а не за Спърс, ще завърша тази секция от нея със следното - Тотнъм са поне в момента недобър, но опасен отбор. Кейн и Сон могат да "кликнат" и по всяко време(а ние знаем как съдбата обича да предлага Арсенал на всеки, който реши точно в този момент да прави мача на живота си) да създадат нещо опасно. Може да е само един шанс, но тези играчи имат качеството да го реализират. 

    От Арсенал бе потвърдено, че абсолютно всички играчи от първия отбор са налични за селекция без отсъствия поради травми или други причини. Това нещо, което не се случва често. Още по - малко на нас. Това дава възможност на Артета да избира от абсолютно всичко, с което разполагаме в момента. Със сигурност ще му създаде и известни трудности или колебания, но аз бих казал, че това е по - скоро от хубавите главоболия и проблеми, които един треньор може да има. Според мен Рамсдейл ще запази титулярното си място на вратата, след като до момента не е направил нищо за да го загуби. Заражда се неочквано приятна връзка между него и феновете, както и между него и хората пред него на терена. В този млад и лека-полека обновяващ се Арсенал Рамсдейл бавно се превръща в нещо като талисман за състава. По всяка вероятност защитната четворка от последните два мача ще остане непроменена, като това е интересно: без да подценявам опозицията ни от последните два шампионатни мача, защитниците ни не бяха тествани на безкрайно високо ниво. За първи път под ръководството на Артета в отбора започва да се оформя нещо като титулярна/първи избор защитна линия. Този мач ще ни даде страшно много информация за защитната ни формация. Мога да си представя, че Кейн ще бъде поверен на Габриел, както стана последния път и проработи изключително добре. 
    Полузащитата ще е безкрайно интересна. Партей изкара солидни 60 минути срещу Уимбълдън през седмицата, което със сигурност ще допринесе към по - доброто му физическо състояние. За мен той е твърд титуляр при всяко положение. Тук стигаме и, разбира се, до т.нар. "elephant in the room" - Гранит Джака. Независимо какво е мнението на всеки един от нас относно него, няма как да не напиша няколко реда. След като наказанието му от три мача изтече, той е наличен и въпросът е, дали трябва да бъде върнат директно в стартовия състав, както и дали Артета би го направил. Аз лично си мисля, че шансът утре да видим Гранит в първите 11, е около 70-75%. Не съм непременно убеден, че това е правилното решение. В последните някоко мача се видя, че малко по малко започваме да изграждаме структура в центъра на терена и без Гранит Джака. Интересното в случая обаче е, че той може да бъде лидер и малко или много знае значението на този мач. Към това добавяме факта, че Артета го харесва много, както и парадоксалното му качество да играе доста приличен футбол директно след като е имал "Джака-момент"(влизане с бутоните напред и два крака във въздуха). Въпреки че не съм най - големият фен на Джака(и смятам, че това лято изпуснахме перфектна възможност да се освободим от него и да градим центъра на чисто), няма да бъда безкрайно разочарован, ако го видя в титулярния състав, просто заради лидерските му качества и целеустремеността, която той може да притежава в такива важни мачове. 
    Ако Джака играе, това означава, че някой измежду Сака, Смит-Роу, Йодегор, Обамеянг и Пепе ще трябва да остане на пейката. Изключая може би Йодегор и Обамеянг(ако дойде навреме за мача ) за всеки един от другите трима мога да видя причина, поради която това няма да е пагубно. Бих искал всички да стартират, но в случай, че това е невъзможно, всеки един от тези играчи би ни дал допълнително енергия и фантазия от пейката, ако в хода на мача такава ни е потребна. Не виждам как с представията си през седмицата Лаказет и Нкетия могат да изместят някого от отбора, въпреки че вторият изигра доста приличен мач и вкара уникален гол. С вълнение примесено с притеснение очаквам обявяването на състава утре. 
    Мачът е днес - неделя, 26.09.2021 от 18:30 българско време и ще бъде излъчван по Диема Спорт 2. 
    "Играем у дома, ще имаме нашите хора зад нас и те ще създадат невероятна атмосфера, на която ние сме длъжни да се насладим и от която трябва да извлечем пълния максимум" каза Артета преди мача. За състоянието на отбора, за позицията ни в първенството и за престижа от Дербито на Северен Лондон смея да твърдя, че за момента този мач предвид всички обстоятелства(втория пълен сезон на Артета начело, трансферен прозорец, през който той получи пълна подкрепа, кошмарния старт на сезона, опита за изграждане на някаква форма) е най - важният за Микел след финала на ФА Къп през 2020. Този път съм една идея по - обективно позитивен преди мач срещу Спърс. Това обаче не може да сломи напиращата в мен паника. Независимо дали сте на стадиона, в бар или пред телевизора с приятели, сам пред лаптопа със скръстени ръце и крака(като мен) - пожелавам ви Арсенал да превърне неделята ви в празник и да ви направи още по - горди да носите топа на гърдите си, отколкото вече сте! Това е мач за чест! Come on, Arsenal!  <3 
     

    Арсенал победи АФК Уимбълдън с 3:0 и вече е в следващият кръг на Карабао Къп. Точни за домакините, пред изненадващо пълният за този турнир Емиратс, бяха Алекс Лаказет от дузпа (11‘а минута), Емил Смит Роу (77‘а минута) и Еди Нкетиа (80’a минута).
    Напълно очаквано, „Топчийте“ доминираха през всичките 90 минути, като с пропуски се отчетоха Габриел Мартинели, Еди Нкетиа и Томас Партей. Въпреки това, макар и малко късно, червено-белите успяха да затворят мача, като трябва да отбележим, че последният гол на Еди Нкетиа бе много красив, след като бе отбелязан с пета.

    Стартов състав на Арсенал: Лено, Тавареш, Мари, Холдинг, Седрик, Локонга, Партей, Мейтланд-Найлс, Нкетиа, Мартинели, Лаказет
    Смени: Смит Роу на мястото на Партей (60‘а минута). Сака на мястото на Мартинели (76‘а минута). Балогън на мястото на Нкетиа (78‘а минута).
    Евентуални Контузии: Няма.
    Репортаж:
    https://www.arsenal.com/news/highlights-arsenal-ease-past-afc-wimbledon
    Пресконференция на Микел Артета: „Пропуснахме да затворим мача много по-рано, а добре знаем, че 1:0 е крехка преднина и всяко статично положение може да обърка нещата. Момчетата изграждат самочувствие и вече имаме 3 поредни победи с чисти мрежи. Поздравления за тях. Партей имаше нужда от игрово време, поради което решихме, че трябва да започне. Подобно е положението и при Лаказет и Сака. Доволен съм от показаното. Сега е важно да се съсредоточим за мача в неделя и да зарадваме страхотните ни фенове, които отново бяха плътно зад нас и днес. Всички знаем какво означава предстоящето дерби, така че гледаме с вълнение към него.“
    Така, на светлият български празник, Арсенал успя да се класира за следващият кръг на Карабао Къп. Там, за първи път в тазгодишната надпревара на турнира, ще се изправи срещу отбор от Висшата Лига. Жребият отреди Арсенал да е домакин на Лийдс Юнайтед, като мача е насрочен за 27.10.2021 година.

    Арсенал ще се изправи срещу АФК Уимбълдън в мач от третият кръг на Карабао Къп. Гостуващият тим е далеч от славните си времена на „Лудата Банда“, но все пак, двубоят е Лондонско дерби, макар и с не особено голям заряд. „Доновете“ се намират в третият ешалон на Английският футбол, като заемат седмото място с актив от 12 точки (3 победи, 3 равенства и 2 загуби). Арсенал, от своя страна, глътна свеж въздух след двете си поредни победи във Висшата Лига, но се очаква състава довечера да е пълен с младежи и юноши, по добра стара традиция за тази купа.    
    Кога: Сряда, 22.09.2021, 21:45 българско време.
    Къде: Емиратс, Лондон.
    Телевизия: Няма да бъде предаван.
    Новини преди мача: Срещата пропускат Мохамед Елнени, който е с травма на лявото сухожилие и Гранит Джака, за когото това е последният мач от текущото наказание от три, след полученият червен картон срещу Ман. Сити.

    Думите на Артета преди мача: ''Усещаме единност и за пореден път искам да благодаря на феновете, които застанаха плътно зад нас след лошото начало на сезона. Имаме огромна нужда от тях. Играчите усещат това и трябва да оценят какви фенове имаме и да оставят всичко на терена всеки мач. Както винаги, ентусиазирани сме, че ще играем пред собствена публика и съм изключително приятно изненадан като разбрах колко много билети са продадени. Гледаме към победа довечера, а след това ще се подготвим за голямото дерби в неделя“.
    За съжаление, срещата не е телевизионна, което прави сбирките по клоновете невзъможни. Честит празник, Българи, надяваме се да бъдем зарадвани от Лондон, както довечера, така и в неделя!

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...