Jump to content
  • Арсенал гостува на Гудисън Парк в опит да прекъсне серията си от 6 поредни мача без победа във Висшата лига. Двубоят срещу „Карамелите“ е с начален час 19:30 българско време и ще бъде предаван пряко по Диема Спорт 2. За последно „Топичиите“ спечелиха мач от първенството на 01.11.2020 година, когато записаха победа на Олд Трафорд срещу Манчестър Юнайтед. От тогава, обаче мина много време, а отборът на Микел Артета се представя меко казано слабо. Това, разбира се личи и от временното класиране, където „артилиреситите“ заемат незавидното 15 място с актив от 14 пункта.
    Ето и по-важното идващо от Северн Лондон преди началото на срещата. Може би най-добрият ни играч от началото на първенството – Габриел е наказан, след като бе изгонен в последната среща срещу Саутхямптън. Очаква се неговото място да бъде заето от Давид Луиз, който въпреки зверския си сблъсък с Раул Химемез, в мача срещу Уулвс е готов за игра. Бразилецът дори се появи като резерва именно срещу „светците“. Аут за срещата е и Гранит Джака, който също изтърпява наказание, получено заради червения картон срещу Бърнли. Ектор Бейерин, от своя страна изтърпя своето такова и ще бъде на разположение. Томас Партей пък е все още контузен и няма да вземе участие. Все още не е ясна датата за връщането на дефанзивния полузащитник. Както вече споменахме, добрата новина идва от пълното възстановяване на Габриел Мартинели. Той вече тренира на пълни обороти, като може да бъде включен и в групата за мача довечера. Именно за него, както и за набъбналия брой наказания говори Микел Артета на официалната пресконференция преди мача. Ето и какво каза: „Щастливи сме, че Габи е отново сред нас и тренира на равно с останалите. Той придава особена енергия и зарежда с ентусиазъм, заради начина си на игра и пълното раздаване на тренировки. Зная, че ще ме питате за картоните и разбира се, че е нещо над което работим. Не е нормално да имаме 7 червени картона откато съм тук. И все пак, само два бяха за поведение. Останалите са просто част от играта. Не забравяйте, че Габриел е на 22 години и все още се адаптира към Висшата Лига.“, завърши испанецът.

    Интересно да се отбележи, е че мениджърът на Евертън, Карло Анчелоти е загубил последните си три мача срещу Арсенал във всички турнири. Пиер-Емерик Обамеянг от друга страна е отбелязал 4 гола в 4 старта срещу „карамлеите“. Алекс Иоуби се изправя срещу бившия си отбор, същото важи и за Микел Артета, който прекара 7 години в синята част на Ливърпул. Ние се надяваме именно испанецът да е с по-широка усмивка след края на мача, а нигериския халф да няма същата успеваемост, както Тио Уолкът за Саутхямптън през седмицата.

    Пожелаваме успех на момчетата довечера и се надяваме най-накрая да се поздравим с победа. Пределно ясно е, че мача ще бъде много труден. За капак, публика подкрепяща домакините ще има. Ливърпул, за разлика от Лондон, все още не са в най-рисковата зона, което им дава правото на 2000 зрители, които ще имат щастието да гледат срещата на живо. Ние стискаме палци да си тръгнат разочаровани и с навъсени лица.
    Подобно на английските фенове на Арсенал, българските такива също няма да имат възможност да се събират по клоновете и да споделят емоциите заедно. За това, обаче, във форума на Арсенал България може да се дадете своята прогноза за крайният изход и точният резултат от мача довечера. На сайта, също така, може да намерите всички новини свързани с отбора, клуба и фен клуба на ASCB. Точно заради това Ви съветваме да не спирате да го следите. Пожелаваме хубав уикенд и много усмихната вечер, както и 3 точки от това тежко гостуване. COYG!

    The crazy year
     
    1978-79 was the next great year for me after the double. There were so many crazy incidents (both good and bad) that it is going to take me at least two columns to get through this year. I mentioned Arteta vs Neill a couple of columns back but Arteta, of course, straightaway notched up 2 trophies, the FA Cup and the Charity Shield. Neill, after 2 seasons had never bothered the trophy cabinet. But last season’s fifth had got us into Europe, the Uefa cup, and I suppose Arsene Wenger might have seen that as a trophy for Neill. The big news was SuperMac was retired through injury early on in the season at only 29. He had never won a major trophy and this was sad considering what was to come. Were we  going to be Arsenal this year? 4 trophies to aim at, could we get one? And what was the significance of the number 5? For the answer to that last question you will have to wait until next week.
     
     
     
    SuperMac sadly loses his career at 29
    This was the most optimistic I had been for years, Forest had proved Liverpool could be turned over, we had played well most of the time, we had top players including the sublime Brady but the loss of the Stapleton/SuperMac partnership was surely a big blow. Everyone loved MacDonald, he lit up a pitch, he had everything a striker needs, movement, feet, head and flair. Even Newcastle, not known for being happy when their stars leave, have a special place in their hearts for him.
    The Dark Arts
    We could be seen midweek playing exotic names like Lokomotiv Leipzig and sending them home crying after a good thrashing. We then had Hajduk Split from Yugoslavia (despite the name, there was no split in those days) where we scraped through by away goals. We stayed in east Europe for the next against Red Star Belgrade, also Yugoslavia but they decided to end my dream 2-1 over 2 legs. Of course, we only saw highlights in those days, and we would avoid results to enjoy the matches that would come after the news. The pub was my favourite haunt to watch these games, locals like Buglers or Allens would get an atmosphere going. Man U and Liverpool were still the big 2 for the Irish but Arsenal had moved up the rankings as we sometimes had 7 of us on the pitch and six was quite normal.
    I should say Brady got kicked unmercifully in those games, the belief in those times being that Europeans (the Irish and British did not regard themselves as such) were experts at the dark arts against our purity. It was never quite true but diving, for instance, was unknown in English football. Man to man marking was another trait of the Europeans, they would put a man to kick a player all game whenever he moved. As a lot of it was off the ball, the ref wouldn’t notice. Winning at all costs hadn’t come into the game yet but as we will see later, there was still a lot of negativity in English football.
    Mac out and Brady too?
      
    Could we lose Liam Brady?
    The word was also that Brady could be leaving. The big international clubs were sniffing around and we were all worried. If our best player goes, surely all hope is lost? We weren’t winning things, and he was being recognized as a world superstar. It is strange but I don’t remember too much negativity about this talk, we knew we had to be winning things to keep such a player. And we had forgotten how to win. We had had scarcely any internationals when we won the double, let alone world superstars. We signed Alan Ball who was top class, but still below Brady the magician. Go and look at the youtubes, people, to see what I am talking about. He was only 22. He could be weaving his magic for us for so many years yet.
    The unexpected end to a career
     
    The match programme at Rotherham
    And that is why the 3-1 defeat to Rotherham in our first round of the League cup worried us so much. SuperMac got a knee injury but stayed on the pitch. Despite several attempts at a comeback, he never really played again. A bit like Santi Cazorla many years later, we lost a player we loved without knowing it at the time. Rotherham were in the 3rd division but played like dervishes, throwing themselves at everything, getting all 3 goals with dangerous (to themselves) diving headers. Jennings, as always, played a blinder. It was like we fell asleep after Stapleton scored a tap in from great work by MacDonald. We thought it was too easy. Does this sound familiar, modern day fans? Rotherham ran, chased, and put their bodies into everything, while the aristocrats from the top division looked on shocked as we were bundled out of a trophy we might have thought we could win. We badly wanted to be Arsenal, lift trophies. But we lost SuperMac and we could lose Brady? Craziness.
    And with more craziness to come, great wins in the league and snowballs, replays, more replays, foreign players appearing, and Manchester United breaking our heart in the cup, or did they? Could the craziness return us to being Arsenal, a team who win? Plus the Dark arts in England and a bad end to the league 2 years in a row all to come next week.
    20 февруари 2020 година. Стадион ‘’Георгиос Караискакис’’ в Пирея, Гърция. Арсенал е на гости на местния Олимпиакос в мач от директните елиминации на Лига Европа. Малко над 1 500 привърженици на ‘’топчиите’’ са на стадиона. Близо 100 човека от тях са членове на ‘’Арсенал България’’. Минутата е 81, когато Александър Лаказет отбелязва единственото попадение в мача. Започват едни песни и едни бурни сцени на радост. Непознат с непознатия се прегръща. Тези 1 500 фена на лондончани внезапно получават дарба. Да пеят толкова силно без да скъсат някоя гласна струна. А, домакинската публика е в шок. От нея не се чува и звук. Остават по-малко от 10 минути до края на двубоя, а споменатите 1 500 пеят все по-силно. С идването на последния съдийски сигнал, рева на фена е страховит. Трибуните с домакински привърженици постепенно се освобождават и стават празни. За капак, отнякъде се появява клубната легенда Иън Райт. Скандиранията в негова чeст бележат живота на присъстващия завинаги. Връзката Арсенал и неговите привърженици за пореден път доказва, че е една от най-мощните във футболния свят.

    Иън Райт в Пирея. 20 февруари 2020 година.

    Но защо ви разказвам всичко това?  В днешно време, футболният запалянко е приел идеята да отиде на мач на любимия си клуб за нещо съвсем обичайно и нормално. Изключваме създалата се глобална обстановка с пандемията от Ковид-19. Купуваш си билет за мач, качваш се на самолета и си там. Изчисляваш пътя, разходите, правиш си сметки какво ще посетиш и т.н. Но главната цел в главата ти е да се потопиш в атмосферата. Да изживееш всяка секунда от предстоящото приключение по един незабравим начин. Познато, нали?! Всичките тези изброени неща са част от модерния начин на живот на един футболен фен. В началото на 20 век нещата седят по малко по-различен начин. Нека се върнем в далечната вече 1904 година. На Уулич Арсенал им предстои гостуване на Брадфорд Сити в западен Йоркшър. Датата е 13 февруари. До онзи ден, съставът на Уулич Арсенал е наричан с прозвището ’’червените’’. Доста от столичните вестници наричат отбора също така ”лондончани“. Все още никъде не фигурира термина ’’артилеристи’’. От Лондон тръгват 2 000 фена на Уулич Арсенал за споменатия двубой. За начин на придвижване е използвана британската железница и нейните парни локомотиви. Но този мач така и не се изиграва напълно. На полувремето е прекъснат заради проливният дъжд, който се изсипва над Йоркшър. Седмица по-късно, а именно на 20 февруари 1904 година, вестник Йоркшър Спортс пише следното: ’’Никое футболно събитие до този момент в Брадфорд не е предизвиквало подобен интерес. То бе очаквано с огромно нетърпение от известните артилеристи, които дойдеха чак от Уулич. Градът бе нападнат от огромна армия артилеристи, които бяха дошли да подкрепят любимия си отбор.’'
    Това означава само едно. Положени са основите на връзката между феновете на тогавашния Уулич Арсенал и самия клуб. Връзка за която и до ден днешен много хора питат ’’добре, какво ѝ е специалното’’. Неоспоримия факт, че привърженици на Уулич Арсенал понякога са пътували едно денонощие с една едничка цел: да видят своите любимци на живо, прави тази връзка толкова специална. Нека не забравяме, че става дума за началото на миналия век. Разбира се, това е само капка в океана и има още много причини за тази симбиоза между клуба и феновете му. Освен това в онзи февруарски ден на 1904 година е използван за първи път термина ’’артилеристи’’. През същата 1904, но на 17 декември, Уулич Арсенал побеждава като гост тима на Нотс Каунти с 1:5. По неофициални данни близо 3 000 фена пропътуват разстоянието от южен Лондон до Нотингам. Ето какво пише за този мач в едно нотингамско издание: ’’Без значение дали "артилеристите" подкрепят своя отбор като домакин или гост, те са нещо невиждано според нас. На всичкото отгоре носят със себе си експлозиви. Те проявяват страшен ентусиазъм и огромен дух.’’ Продължаваме с вечерни новини от Манчестър през 1906 година. Датата е 9 март (на същата дата, но през 2015 година Арсенал победи като гост Манчестър Юнайтед с 2:1). ’’Известните "артилеристи" са уверени в много бъдещи свои последователи. Явно не ги интересува това, че цената на екскурзиите не е никак евтина. Те пропътуваха 400 мили за 24 часа само и само за да могат да бъдат на стадиона’’. В споменатият двубой, Уулич Арсенал побеждава ’’червените дяволи" с 3:2. Той се играе на 10 март 1906 и е част от надпреварата за ФА Къп.

    Снимка на привърженици на Арсенал от 1930 година.

    На втора страница от програмата за предстоящото първо изиграване на футболен мач на Хайбъри (06 септември 1913 година срещу Лестър Фосе, победа с 2:1), пише следното: ’’По високият път към възстановяването. С участието на доктор Хайбъри, доктор Плъмстед и артилерист." На представената карикатура от програмата, доктор Плъмстед е показан като почти зловещ образ. Доктор Хайбъри пък присъства на рисунката за да олицетвори преместването на клуба. Човекът в леглото е привърженикът на Арсенал на който се оказва лечение. Това лечение символизира нови славни дни в историята на клуба. "Артилеристът" е там за да подкрепи отбора си и в най-трудните му моменти. ’’Бях извикан навреме и с промяна на въздуха, както и с много нови привърженици, които да ви веселят няма причина да не възвърнете цялата си предишна сила.’’



    Да следваш пътят на Арсенал навсякъде е ценност и традиция, останала и до днес. Да се наречеш ’'артилерист’’ е нещо, което малко или много те отличава от тълпата. Това е истински завет в нашите ръце и ние трябва да го пазим по един особен начин. Със сърцата си!
    Up The Arsenal!


    Автор: Даниел Георгиев
    Арсенал завърши на равно 1:1 срещу Саутхямптън в поредния мач от Висшата Лига изигран вчера вечерта. Голът за домакините от Лондон отбеляза Пиер-Емерик Обамеянг, като това бе и първо негово попадение от игра след първия кръг на надпреварата. За последно той се разписа в мача с Фулъм при откриването на кампанията (изключваме дузпата на Олд Трафорд). За гостите точен бе бившата звезда на „артилеристите“ – Тио Уолкът. Точката е крайно незадоволителна, особено предвид класирането и тежката ситуация около „топчиите“, но предвид показаното на терена, догонването в резултата и факта, че отбора игра 30-на минути с човек по-малко, може да кажем, че все пак е позитивен резултат. И да, Арсенал и този мач се оказа с 10 човека, след като в 62-та минута, за втори жълт картон от игра бе изгонен Габриел.
    Мениджърът Микел Артета заложи на следните единадесет: Бернд Лено, Кириън Тиърни, Роб Холдинг, Букайо Сака, Дани Себайос, Мо Елнени, Ейнсли Мейтланд-Найлс, Пиер-Емерик Обамеянг, Еди Нкетиа и Никола Пепе. Срещата започна равностойно. Някак от далеч си личеше огромното напрежение, на което са подложени домакините. Това видяха и „Светците“, които играеха по-хладнокръвно. Лека полека дори и взеха контрола в мача и така се стигна до 18-та минута, когато след прекрасна атака през центъра, топката стигна до Тио Уолкът, който нахлу в наказателното поле и с прехвърлящ удар откри резултата. Домакините се опитаха да реагират, но така и не успяваха да направят нищо интересно. Нещо повече, Саутхямптън играеше по-добре и се опита да удвои аванса си. За щастие до втори гол не се стигна и така полувремето завърши при резултат 0:1.

    Второто полувреме започна една идея по-добре за Арсенал. Лондончани се опитаха да наложат преса и да стигнат до изравнително попадение. То дойде в 52-та минута, когато след прекрасен слалом на Букайо Сака между трима и последвало двойно подаване между Нкетиа и Обамеянг, последния изравни резултата. Глъдка въздух и надежда за домакините. Срещата продължи да бъде отворена като и двата отбора се опитваха да вземат контрол и да търсят второ попадение.


    В 58-та минута Габриел получи жълт картон за остро влизане срещу противников играч в центъра на терена. Само 4 минути по-късно, бразилският защитник повали Тио Уолкът отново в центъра в опит за спиране на контра атака и така бе маркиран с втори жълт картон и съответно изгонен от игра. Арсенал се поприбра да брани точката. Жалко, но факт. Все пак стояха що-годе прилично с човек по-малко. „Светците“ нацелиха греда в 70-та минута, но като че ли ние трябва да съжаляваме за изпуснатите 3 точки. В добавеното време на срещата Роб Холдинг се извиси след центриране от корнер и с глава насочи топката към вратата, но за нещастие тя попадна в напречната греда. Така, след оспорван и отворен двубой на Емиратс точките бяха поделени. Арсенал – Саутхямптън 1:1.

    „Първото полувреме не бяхме на нивото, на което трябва да бъдем. Второто, обаче, се вдигнахме и заиграхме по-добре. Точно, когато нещата потръгнаха се застреляхме сами с червения картон. Все пак стояхме добре след него и имахме няколко възможности да отбележим. Разочарован съм, искахме победа, но за съжаление това е положението“ заяви Микел Артета след мача. „Надявам се този гол и тази точка да е катализатор за бъдещите мачове. Искахме победата, но мисля, че това равенство ще е преломния момент за пътя към победите от тук насетне“, пък каза капитанът и голмайстор в днешната среща Пиер-Емерик Обамеянг.

    Така Арсенал запазва незавидната си 15-та позиция в класирането. Сега всички погледи се отправят към събота, когато нашите момчета ще гостуват на коравия тим на Евертън. Пожелаваме успех. А, Вие продължавайте да следите сайта на "Арсенал България", където ще разберете всичко интересно около любимия ни клуб, както и около дейностите на фен клуба. Не забравяйте, също така, че съвсем скоро пакетите за членове ще бъдат раздадени. А, те включват не какво да е, а преведената автобиографична книга на Иън Райт – "Футболът, Моят Живот".
    Хубав и успешен ден на всички!

    Коледните празници наближават с пълна сила, а по вековна традиция с тях наближава и сгъстения цикъл от футболни мачове от Английската Висша лига. Този сезон за съжаление, Арсенал стартира маратона в крайно лоша позиция. Програмата също е меко казано трудна. Общо взето куп въпросителни пред Микел Артета, на когото хич не му е лесно, след като мениджърския стол започна и да се клатушка.
    Да се върнем, обаче, на поредното предизвикателство пред Лондончани. Те се изправят срещу Саутхямптън, довечера от 20:00 часа българско време. Мачът на Емиратс ще бъде предаван пряко по Диема Спорт 2. За съжаление, „артилеристите“ няма да могат да разчитат на феновете си, защото Лондон навлезе в рисковата зона, което затвори спортните съоръжения за зрители към този момент. А, истинските привърженици сега са нужни повече от всякога. Защото ние сме Арсенал и трябва да подкрепим отбора и в лошите моменти, в какъвто безспорно сме сега. „Светците“ от своя страна заемат 4‘та позиция в текущото класиране и играят доста приятен футбол от началото на сезона. Кой би предположил за това, особено след като години наред сме свикнали да наблюдаваме позициите на двата отбора точно в обратния ред.

    Ето и по важното идващо от Емиратс преди днешната среща. Хектор Бейерин и Гранит Джака пропускат двубоя, съответно поради натрупани жълти картони за испанеца и директния червен картон, получен в мача срещу Бърнли за швейцареца. Никола Пепе е на разположение след като изтърпя наказанието си от три мача за червения картон получен при гостуването на Лийдс Юнайтед. Тук трябва да отбележим, че както Джака, така и Пепе са глобени от клуба заради безумните си решения довели до тези картони и наказания и по-лошото, довели до евентуално губене на точков актив в тези два мача.

    В лазарета остават Давид Луиз, който все още има проблем след зверския сблъсък с Раул Хименез при загубата от Уулвс и Томас Партей, който получи контузия срещу Тотнъм. Бразилският защитник тренира, но е наблюдаван отблизо от медицинския щаб за евентуални странични последици. Раул Хименез е добре и се възстановява. От клуба, пък и всички ние му пожелаваме да се завърне възможно най-скоро по терените. Добрата новина тук идва от Габриел Мартинели, който вече тренира на пълни обороти. Той се включи и в мачове на отбора под 23 години, където се представи добре. Надяваме се да се включи и в мъжкия отбор, защото имаме огромна нужда от спасител. Пожелаваме си той да бъде човека.

    На официалната пресконференция преди мача, Микел Артета заяви, че вярва в това, че Арсенал се намира просто в трудна ситуация. Той добави, че с много работа резултатите ще дойдат, но сега е момента играчите му да покажат характер и саможертва. Философски изтъкна, че трябва да се поемат куршумите и всеки да брани емблемата по какъвто и да е било начин. Тук е важно да отбележим, че това бе фиктивно подкрепено и от борда на директорите. На годишната среща с феновете, Винай Венкатешам и Еду Гаспар заявиха, че застават твърдо зад Артета и за уволнения не се мисли. Те допълниха, че клуба ще бъде на пазара за нови попълнения и гарантираха, че ще бъдат търсени креативни играчи, които да паснат на схемата на испанския мениджър. Ние си пожелаваме да бъдат привлечени правилните такива, това да стане още през януари и да помогне на отбора да си стъпи на крака и да се върне там, където му е мястото.

    С това приключва и превюто за мача срещу Саутхямптън. Припомняме, че събирания по клоновете на ASCB за срещата няма да има. За това пък може да се насладите на играта с прогнози и точен резултат, която може да намерите във нашият форум. В края на сезона победителя ще бъде награден. Пожелаваме си 3 точки довечера и повече усмивки от насетне с любимият ни Арсенал. COYG!
     
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...