Jump to content
Покана за ОС Шумен 2024
  • The Creation of a Gooner part 3
     
    Terry Neill, Pat Rice and Sammy Nelson.
    Ah, 1969-70, a sad season, or was it?
    It was certainly a reality check  for me at a time when young kids in Ireland followed the winners with Irish ties, Manchester United, Liverpool, Everton and Leeds had strong teams with equally strong managers and all with Irish connections and top players. Manchester City were another powerful team with one of their best trophy hauls until the modern era. But they didn’t really have Irish players. Arsenal didn’t have really have Irish players either but that changed this season. Terry Neil was there and Sammy Nelson and Pat Rice appeared on the scene, all to become inextricably entwined with Arsenal for a long time. Pat Rice only retired recently with the collapse of the Wenger era.
    Northern Ireland
    I will explain one little thing now, in as short a way as I can. The above trio were Northern Irish but in general, at the time, they were our second team. They comprised players from both sides of the political divide and players from the nationalist side could become heroes for the unionist side and vice versa. We, in the south, loved Georgie Best, Derek Dougan and many others whose origins were unionist.
    The nationalist side wanted Ireland to be united as one country, the unionist wanted to remain part of the UK. This led to a long terrorist war starting in the late 1960’s and continuing until well into the 1990’s. Many sports, boxing, rugby and others were all Ireland, but soccer had two sides. Still most people in the South supported the Northern Ireland side, cheered them on and a lot of people on both sides wanted them to come together. Both sides had players playing for top teams so if they were together, qualifying for major tournaments would be more likely. So, the arrival of the trio generated good interest in the Republic of Ireland and was the start of Arsenal’s strong Irish connection over the coming years. I was beginning to feel not so alone.
    But back to Arsenal and the year of the slide.
    Peter Marinello came that year, heralded as the new George Best. Didn’t quite work out for him.  But Charlie George and Ray Kennedy emerged and it really did work out for them. It didn’t look like that though when we ran out for the games after being beaten by Swindon the previous season. We did mediocre, the only real highlight being sending the Spuds home crying. We ended 4th. This season was even worse. The team from White Hart Lane beat us home and away and finished one point above us in the league. We drew 18 times and were beaten 12 times. And we ended 12th. We managed only 12 wins mostly over weaker sides. Somehow, we beat Liverpool home and away as a highlight. We were knocked out early in the League Cup and FA cup. As a young kid, watching the league table was depressing. We saw highlights on the 2 main tv channels Match of the Day on the BBC and the Big Match on ITV. Arsenal rarely looked good. Live matches were rare in those days. Finals and internationals mostly. Arsenal looked like a team on the slide. I was getting laughed at for my choice by other kids.
    Drama in the Inter Cities Fairs Cup
    But this was the Arsenal. We came back. We won the Inter-city Fairs cup which is now the Europa League. We beat Glentoran, Sporting of Portugal, Rouen of France, Dinamo Bacau of Romania, Ajax in the semi-final and amazingly, got to the final with all the heartache and glory that came with being sent home 3-1 down by Anderlecht in the first leg. The little ray of hope was the away goal scored by the superb Ray Kennedy. There were 2 legged finals in those days. Highbury was abuzz but fearful and I didn’t really believe we could do it. But we did! 3-0 to the Arsenal brought us home our first European trophy. Eddie Kelly of Scotland, our hero John Radford and the soon to be discarded Jon Sammels scored the goals that brought us one of our most legendary comeback wins, something Arsenal is famous for.
    It certainly gave me plenty to smile and cheer about and an antidote to being made fun of for supporting the Arsenal. And it set the stage for next season in which all sorts of miracles happened. Tune in next week for our most momentous season in my young age. We are Arsenal.
    The team was the same for both games and as you can see, very similar to the losing League cup side the year before.

     
    The Fairs cup final 1970
    Arsenal     GK 1  Bob Wilson FB 2  Peter Storey FB 3  Bob McNab CM 4  Eddie Kelly CB 5  Frank McLintock (c) CB 6  Peter Simpson RM 7  George Armstrong CM 8  Jon Sammels FW 9  John Radford FW 10  Charlie George    77' LM 11  George Graham Substitutes: FW 12  Ray Kennedy    77' Manager:  Bertie Mee  

    Добър вечер, топчии! Не се и съмняваме в това, че сутринта сте се събудили с усмивка. И има защо. Снощи Арсенал победи като гост Лестър Сити и попадна в четвъртия кръг на Карабао Къп. Фукс от състава на домакините си отбеляза автогол в 57 минута, а Еди Нкетиа оформи крайното 0:2 в добавеното време на двубоя. Това е и първа победа като гост над този съперник от 2015 година насам. В следващият етап на надпреварата Арсенал ще се изправи срещу победителят от двойката Линкълн Сити - Ливърпул. В следващите редове ще надникнем върху всичко интересно, което се случи снощи на Кинг Пауър Стейдиъм. Вие сте с онлайн новините на Арсенал България, приятно четене. 

    Артета и компания влязоха в срещата след пет поредни победи във всички състезания. Очакванията съставите на двата отбора да са в неоптимален вид донякъде се сбъднаха. Ето на какво заложи баският мениджър. Под рамката на вратата бе Лено. Пред него в отбрана започнаха Сеад Колашинац, Давид Луиз, който се завърна в състава и Роб Холдинг. В ляво на полузащитата стартира Букайо Сака. В средата видяхме Мохамед Елнени и Джо Уилок. В дясно съответно застана Мейтланд-Найлс. На лявото крило шанс за изява получи Рийс Нелсън. На върха на атаката бе Еди Нкетиа, а на десния фланг Никола Пепе. Резерви: Рунарсон, Салиба, Белерин, Джака, Себайос, Вилиан и Лаказет. На звездата Обамеянг бе дадена почивка с оглед натоварената и сгъстена програма. Впечатление правеше, че дори и в този двубой не фигурираха имената на Матео Гендузи и Месут Йозил. 

    Гостите от Лондон започнаха по-добре под дъжда в Мидландс. Рийс Нелсън можеше даде преднина на своя тим още в 3 -та минута на двубоя. Той проби от ляво и стреля с десен крак, но удара му бе спасен от Уорд. Домакините отговориха почти веднага. Грей остана сам срещу Лено и стреля, но бе маркирана засада. В 6-та минута Олбрайтън пусна топката по земя към Ихеаначо и той нанесе удар, но Лено отново бе подготвен и се намеси подобаващо. Постепенно първоначалните бързи темпове на срещата спаднаха и двата отбора се концентрираха върху притежанието на топката. Особено Арсенал. Цялата полузащита участваше в разиграванията. А, те бяха насочени предимно към лявата част на терена, където беше Букайо Сака. Младокът многократно пробиваше с увереност и от рано даде заявка за играч на мача. Именно Сака пусна пронизващ пас по земя в 20-та минута, но нито един от Уилок и Пепе не успя да засече във вратарското поле. "Топчиите" установяваха все по-голям контрол над мача. Можем смело да отчетем, че грешки в дефанзивен план липсваха. Впечатление правеше и пресата, която Арсенал осъществяваше. Нелсън отново пробва късмета си с подобен удар на този в началото, но без резултат. Най-интересното положение до края на първата част бе в полза на домакините. Мадисън можеше да открие резултата със страхотен прехвърлящ удар. Лено остана безпомощен, но за негов късмет кълбото срещна страничната греда и се озова в ръцете му. Така след това тактическо надиграване, двата отбора влязоха в тунела при 0:0.

                                                                    

    В началото на втората част, Мадисън стреля на няколко пъти по посока на Лено, но ударите му минаваха далеч над вратата. И тъкмо когато Арсенал установи повторен контрол над действията на терена, топката се озова в мрежата на ’’лисиците’’. Никола Пепе проби от дясно и се пробва да върне към непокрития Сака. Уорд прояви вратарския си инстинкт и опита да се намеси. Топката попадна обратно в Пепе, който стреля в гредата и след рикошет във Фукс резултата бе открит в полза на Арсенал след 57 минути игра.

                                                  

    С напредването на времето, Лестър се затрудняваше все повече с изнасянето на топката. Арсенал пресираше и това се оказваше непреодолима пречка за "лисиците". За пореден път Елнени играеше впечатляващо в средата на полузащитата, с което ни кара да си задаваме въпроса дали пък не е дошло време и за неговия шанс? В 72-та минута Микел Артета извърши първата си смяна, като в игра се появи Уилиан на мястото на Рийс Нелсън. Арсенал продължи да натиска в търсене на решаващ втори гол. Всеки един от играчите в бяло знаеше мястото си и участваше дейно в атаките на своя отбор. До нова интересна такава ситуация се стигна в 75-та минута, когато Еди Нкетиа едва не прехвърли вратаря на домакините. Уес Морган обаче се намеси и изби от гол линията. Непосредствено след това Артета освежи полузащитата с включването на Дани Себайос, а терена напусна Джо Уилок. Арсенал ставаше все по-солиден в защита и в центъра, като отиграванията на Холдинг и Луиз вдъхваха увереност. Сеад Колашинац също не остана по-назад и изнесе страхотен мач, което бе задължително с оглед отсъствието на Киърън Тиърни. В 87-та минута Артета направи и третата си смяна. Белерин замени играча на мача - Букайо Сака. Всичко за Лестър Сити приключи в добавеното време. Появилият се като резерва Белерин нахлу в наказателното поле и плъзна топката в опит да намери Нкетиа. Морган се опита да се намеси, но неуспешно. Тъкмо преди Уорд да улови, падналият на земята Нкетиа намери начин за удар и оформи крайното 0:2. Интересното е, че Еди Нкетиа се разписва във втори пореден двубой за "артилеристите". Така Арсенал е в четвъртия кръг на Карабао Къп в дебюта на Микел Артета като мениджър в тази надпревара. Дебют, завършил с успех.

                                                  
     
    Ето какво заяви мениджърът на Арсенал след постигнатия успех.
    ‘’Наистина съм доволен от нашето представяне. Доволен съм от отношението към двубоя и начина по който подходихме психически към играта. Играчите ни дойдеха за да спечелят и го направиха. А съотношението между опитни и млади играчи бе на едно чудесно ниво.’’
    Колкото до наближаващия мач на Анфийлд в понеделник вечер:
    ‘’Това вероятно е най-трудното гостуване. Не само в Англия, но и в цяла Европа. Нека първо отидем там, да се подготвим както трябва и ще видим какво ще се получи.’'


                                                                         

    Припомняме, че следващият двубой на Арсенал е в понеделник вечер от 22:00 часа. Лондончани ще излязат на Анфийлд срещу Ливърпул в мач от третия кръг на Висшата Лига. Съвсем скоро ще може да дадете своята прогноза за крайният изход от срещата в нашия форум. С това завършваме днешните новини на сайта на Арсенал България, като пак ще бъдем заедно. А, до тогава се пазете и се усмихвайте! Също така следете нашия сайт, където интересните събития са гарантирани. 

                                          
    Добро утро, Артилеристи. Може да е едва средата на седмицата, но е време за футбол. След броени часове Арсенал стартира участието си в надпреварата за Купата на лигата. Опонент в този 3ти кръг е Лестър Сити. Двубоят е с начален час 21:45, българско време. Телевизията по която ще може да наблюдавате срещата е Диема Спорт 2. Настанете се удобно, защото Вие сте с новините на Арсенал България преди мача. 
    Карабао Къп. Трофей, който се изплъзва на Арсенал от 1993 насам. В онзи ден на 18 април, червено-белите от северен Лондон се изправят срещу Шефийлд Уензди. Стивън Мороу бележи в 68’ минута и това се оказва победния гол в мача. Така след успех с 2:1, Джордж Греъм е последният треньор на Арсенал, който е вдигал отличието. Иначе Топчиите са победители в турнира скромните два пъти. Предходният успех е през 1987. Със същият резултат 2:1 е победен Ливърпуул. Дали пък Артета няма да прибави и тази купа във визитката си?!

                                                 

    Лестър - Арсенал е двубой със скрита романтика. А неподправената история придава един различен привкус. Все пак ’’лисиците’’ са първият клуб, който се е изправял срещу Арсенал на Хайбъри. А магията в отиграванията на Денис Бергкамп и неговият хеттрик през 1997 са специфичен бонус към историята на сблъсъците. Що се касае до Купата на лигата, това ще е едва петият сблъсък между двата отбора. По една победа и две равенства през годините. Наградата за победителя е преминаване в 4ти кръг на турнира и динамично гостуване на някой измежду Ливърпуул и Линкълн Сити.

    С оглед следващият двубой на Арсенал за първенство (срещу Ливърпуул) и сгъстената програма като цяло, довечера е твърде възможно да видим ’’малките’’ в действие. Също така хора на които почти им забравихме визията. Да, става дума за Матео Гендузи и Месут Йозил. Ще видим ли Салиба да се вихри в защита? Дали пък под рамката на вратата няма да е новото попълнение? Познатото 3-4-3 или нещо друго? Много въпроси с неясни отговори. И като споменахме ново попълнение, имаме отговор на последвалия въпрос ’'кой е той’’. Рунар Алекс Рунарсон. Ролята на 25-годишният исландец е да опазва вратата си суха. Младокът с викингска жилка идва в клуба срещу скромните милион и половина британски лири. Арсенал водеха преговори с Дижон за неговото привличане в последният месец след като бе ясно, че Еми Мартинез ще напусне. Националът на Исландия подписа договор за четири години и ще носи фланелката с номер 13 на гърба си. Освен това, като дете той е бил вдъхновен от Сийман и Леман. Сега има шанса да носи екипа с гордост, точно както неговите идоли го правеха. Успех и много чисти мрежи, Алекс!

                                                                     

    Предстои дебют на Артета в турнира като мениджър. В него със сигурност няма да видим някои от познатите имена. Сократис е с контузия на десния прасец и се очаква да се завърне през следващата седмица. След това е почти сигурно и неговото напускане. Интерес към гръка проявява Наполи. Компания на Папа в списъка с контузени защитници правят Шкодран Мустафи, Калъм Чеймбърс, Пабло Мари, Седрик Соареш и Киърън Тиърни. Давид Луиз е на линия след получения спазъм на врата. И като започнахме преди малко с Мустафи, говори се, че Лацио е все по-близо до неговият подпис. Споменава се цифра от сорта на 11 милиона паунда. Официална информация около завръщанията на Чеймбърс и Мари липсва, но се спряга месец октомври. При Соареш положението е като това на Сократис - контузия на прасеца. Все още не е ясно кога точно португалският национал ще се върне на терена. Снощи от клуба дадоха информация около шотландският боец Тиърни. Бранителят ще поднови тренировки в края на тази седмица, което е хубаво с оглед наближаващия мач на Анфийлд. Извън строя са още Смит-Роу и Габриел Мартинели. Първият е с контузия на рамото, която бе получена по време на тренировка. Едва ли младокът ще облече екипа преди средата на следващият месец. Ситуацията при Мартинели обаче не е толкова розова. Очакванията са бразилската звезда да се върне към пълни тренировки в края на календарната година.

                                              

    Не остава много време до края на трансферния прозорец. По всичко личи, че Артета ще трябва да се раздели с няколко играча. Парите от евентуалните им продажби биха били жизнено важни за целите, които са спрягани в последно време - Ауар и Партей. Според много източници, Лукас Торейра е много близо до преминаване в Атлетико Мадрид. Испанският клуб желае да вземе уругваецът под наем, с опция за закупуване. Арсенал от своя страна желае да продаде играчът за да си осигури свежи средства. Не се изключва и вариант в който сделката за Торейра да подпомогне за привличането на Партей. За Усем Ауар пък се заговори, че е договорил личните си условия с Арсенал. Медиите в Англия разпространиха информация в която се споменава, че клубът ще изпрати оферта на стойност 40 милиона паунда. 

                                                                    

    И не на последно място, вчера клон Плевен навърши седем години. На 22 септември 2013, група младежи от града на всеизвестната девета пехотна дивизия се събират и полагат основите на нещо, което го има и до днес. Плевен е една неизменима част от голямото семейство на Арсенал България! Браво момчета, не спирайте да ни радвате!
    Следим всичко случващо се в северен Лондон с интерес и с още по-голям такъв се стараем да бъдете информирани за всяка промяна в клуба. Не спирайте да следите нашият сайт, където е винаги интересно. Секцията на английски език ’'London Calling’’, както и всички останали, вървят с пълна сила. А материалите в тях са интригуващи и разнообразни. Съвсем нормално, сбирки за двубоя довечера ще има в клонове на ASCB в цялата страна. Разбира се, че също така пожелаваме успех на Артета и компания! А на всички наши читатели да бъдат здрави, усмихнати и винаги горди с червено-бялото шалче!

                                                            
    The Creation of a Gooner part 2
    Thanks for the encouraging comments last time. I was worried that going back so far would put people off, but it seems Gooners liked my stroll down memory lane. So, I will continue, as was my plan, with a short series of my life with the Arsenal.
    Last time, I didn’t write about players, and I only mentioned Roger Smart scoring the first goal for Swindon. This was deliberate as it wasn’t the players that attracted me to Arsenal but the way they kept trying to play football, trying always to win that made me switch sides during the match. But from then on, the players and the managers formed a huge part of my life.
    For now, though, I will return to Swindon. I have always retained a soft spot for them ever since, and also for Don Rogers, who scored the two goals in extra time to seal North London’s fate. He is still alive and is a Swindon icon. The Don Rogers stand sits proudly at the County Ground, Swindon’s home since 1896 and, of course, they wear similar shirts to the Arsenal. They are kin. They won, Arsenal lost but they won me.
    Below is Don Rogers scoring the goal that broke my 11 year old heart. Aficionados will recognize some Arsenal heroes.

     
    This, below, however, was the team that day for our beaten heroes. The numbers after their names are their ages at the time, so they weren’t exactly young kids thrown into the spotlight. And you don’t need to be an Arsenal historian to recognize some of these legends. Even young fans nowadays will recognize Bob Wilson and George Graham, and many others are big names in the Arsenal canon. The illustrious Bertie Mee who was to bring us huge success not too long later was the manager. He was a prototype Wenger, he looked distinguished and intelligent like a university don. And I will get to him soon in this series. He deserves a blog to himself and I will present it. These were the giants that fired my imagination. Quite a few were to stay with us for many years after that and bring us glory, and me happiness.
    ARSENAL:
            GK
    1
    Bob Wilson 28
      FB
    2
    Peter Storey 24
      LB
    3
    Bob McNab 27
      CB
    4
    Frank McLintock (c) 29
     
    CH
    5
    Ian Ure 29
      CB
    6
    Peter Simpson 24
     substituted 71'
    ST
    7
    John Radford 22
      CM
    8
    Jon Sammels 23
      MF
    9
    David Court 25
      FW
    10
    Bobby Gould 22
      LM
    11
    George Armstrong
    24
     
        CM
    12 George Graham 24
    Substituted 71'
    Manager:
      Bertie Mee
     
      One little side note, we beat a small team from North London in the semi’s, but alas, dear reader, I wasn’t a fan then, I was still searching for a home. Now, of course, I have enjoyed every time we sent the Spuds home crying. I didn’t have to wait long for that feeling though, as just 9 days later, they foolishly came to Highbury in the old First Division, only to learn of Arsenal’s superiority as they were beaten 1-0. The line-up was the exact same as the final. I did tell you last time that teams didn’t really change in those days. Jon Sammels scored the goal and I was starting to understand what it means to be a Gooner. Many times after that I have savoured the sweet victory over that little team. That was the first. And your first was?
    Jon Sammels who pumped in the goal against the hapless Spuds. Somehow, despite being one of our own as he supported us as a boy, he never quite became an Arsenal legend.

     
     
    Арсенал постигна втора победа от началото на шампионата след като победи с 2:1 Уест Хям на Емиратс. Победата дойде много трудно и с усилие, след като Чуковете затрудниха домакина си до крайна степен. За Топчиите се разписаха Алекс Лаказет в 25‘та минута и Еди Нкетиа в 85‘тата. За гостите точен бе Микаел Антонио в самият край на първото полувреме.
    Арсенал стартира в схема 3-4-3. Бернд Лено бе на вратата, пред него в защита бяха Сеад Колашинац, Габриел и Роб Холдинг. В центъра на терена мача започнаха Гранит Джака и Дани Себайос, по крилата бяха Букайо Сака и Ектор Бейерин, а триото в атака бе сфорирано от Обамеянг, Лаказет и Вилиан.
    За изненада или не, Арсенал не стъпи по най-добрия начин в мача. Домакините се затрудняваха при изнасянето на топката, а Уест Хям от своя страна пресираше високо. Първото положение дойде и пред Бернд Лено, който се намеси добре след удар с глава на Огбона. Постепенно Топчиите завладяха центъра на терена, но трудно намираха път до противниковата врата. Това се промени в 25‘та минута, когато след прекрасна кобминация стартирала от Гранит Джака, минала през Букайо Сака и последвала страхотно центриране на Обамеянг, Алекс Лаказет се разписа с глава и откри резултата. Това е и вторият гол на французина от началото на кампанията.

    Арсенал заигра по-добре и с повече уверенност. Букайо Сака пропусна чудесна възможност в 30‘тата минута. Уест Хям все пак игреше добре и това даде резултат в добавеното време на първото полувреме, когато след добра комбинация Микаел Антонио изравни резултата. Така при 1:1 двата отбора се оттеглиха на почивка.

    Уест Хям започна по-добре и второто полувреме. Лено се намеси на няколко пъти като най-сериозно това стана след удар на Микел Антонио с глава. Друг такъв удар пък намери и гредата. Общо взето, Арсенал влдаееше топката, но не и контрола в мача. Явно това не се понрави на Микел Артета, който направи няколко промени. Така в игра се появиха Никола Пепе, на мястото на Вилиан и Еди Нкетиа на мястото на Алекс Лаказето. Това, като че ли поосвежи играта на Артилеристите. Те започнаха и финален натиск към вратата на опонента, което даде ефект в 85‘тата минута. Сака намери Дани Себайос, който пък по прекрасен начин подаде към Еди Нкетиа от ляво и младокът покачи за 2:1 на опразнената врата. За повече неща нямаше време и така Арсенал завоюва трите точки, макар и може би несправедливо по отношение на играта. И двата отбора можеше да победят, равенството излглеждаше най-справедливо, но важното е, че победата остана за нас и така добавихме нови 3 точки в актива.

    „Щастлив съм от трите точки, но се вижда, че ни предстои много много работа. Уест Хям ни затрудни точно по начина, по който очаквахме да го направи, но в моменти от мача нямахме отговор. Това трябва да бъде поправено. Все пак постигнахме победа над труден опонент и това не трябва да се подценяа!“, заяви Микел Артета след мача.
    Така след 2 кръга Арсенал е с пълен актив от точки. Следващият мач пред Топчиите за Висшата Лига е идната седмица. Гостуване на настоящият шампион Ливърпул. Преди това, обаче, ще пътуваме до Лестър в сряда, където нашите момчета ще мерят сили срещу лисиците в третият кръг на Карабао Къп. Пожелаваме успех на вероятно по-младият състав, който ще играе в сряда и стискаме палци за добра игра и победа.
    Представяме и статистиката от вчерашният двубой с Уест Хям.

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...