Jump to content
  • Арсенал се класира на полуфинал в Лига Европа след като победи Славия Прага като гост с 4:0. „Артилеристите“ бяха безапелационни, както игрово, така и откъм резултат и напълно заслужено продължават напред в турнира, макар задачата да не изглеждаше толкова лесна след 1:1 в Лондон. За щастие, всичко си дойде на мястото вчера вечерта. Лондончани свършиха своята работа още през първото полувреме, когато за 6 минути нокаутираха съперника си. Попаденията отбелязаха Никола Пепе в 18‘а минута (асистенция на Емил Смит Роу), Алекс Лаказет от дузпа в 21‘а минута и Букайо Сака в 24‘а минута (асистенция на Калъм Чеймбърс). За да направи резултата още по-впечетляващ, Алекс Лаказет добави и четвърти гол. Това стана в 77‘а минута след асистенция на Никола Пепе. Тук трябва да отбележим, че Арсенал откри резултата още в 14‘а минута чрез Емил Смит Роу, но попадението бе отменено от ВАР заради засада.
    Без да искаме да разваляме доброто настроение, все пак ще трябва да отбележим, че Пиер-Емерик Обамеянг пропусна срещата, тъй като бе диагностициран с малария. Той е в добро състояние и вече си е вкъщи, след като е прекарал 2 дни в болница. Повече по темата за капитана ни и за страхотното представяне на отбора, може да прочетете в долните редове и пресконференцията на Микел Артета.

    Стартов състав на Арсенал: Бернд Лено, Гранит Джака, Пабло Мари, Роб Холдинг, Калъм Чеймбърс, Дани Себайос, Томас Партей, Никола Пепе, Емил Смит Роу, Букайо Сака, Алекс Лаказет.
    Смени: Мо Елнени на мястото на Емил Смит Роу в 67‘а минута. Еди Нкетиа, Габриел Мартинели и Седрик Соареш на местата на Алекс Лаказет, Букайо Сака и Томас Партей в 78‘а минута. Флориан Блогън в 88‘а минута.
    Евентуални Контузии: Няма.
    Репортаж:
    Пресконференция на Микел Артета: „Много съм доволен, че се класирахме. На този етап от турнира никак не е лесно да спечелиш с 4:0, особено като гост. Те не бяха губили от почти 2 години тук, корав съперник са, но ние просто бяхме по-добри. Имаше страхотни изпълнения от наша страна, както отборно, така и индивидуално. Емил и Букайо са истинска наслада за гледане. Това важи и за всекидневния тренировачен процес. Важно е, да ги оставиш да изразят себе си на терена, като моята задачата е да насоча как най-лесно и най-добре да използват качествата си. Мисля че резултатите са видни и израстването им е страхотно. Показаха го и днес.
    Оба е добре, чувства се много добре. Прекара 2 дни в болница, но благодарение на страхотния медицински екип всичко е наред. Имаше дискомфорт преди мача с Шефийлд Юнайтед, но никой не очакваше това (б.а. малария). Бяха направени още няколко теста и за това новината и диагнозата се позабави. Важното е, че всичко е наред и го очакваме обратно в най-скоро време.
    Очаква ни много сериозен полуфинал, срещу много опитен съперник в Европа и треньор печелил купата 3 пъти. Ще наблюдаваме играта им, но преди всичко ще бъдем себе си. Ако бъдем себе си, нямам съмнение, че ще стигнем и до финала!“

    Честита победа и честит полуфинал на всички български топчии. Надяваме се играта и настроението от вчера да нямат спирка поне до края на този сезон. От тук насетне следват два мача от Висшата Лига. Фулъм (неделя, 18.04) и Евертън (петък, 23.04), преди полуфинала срещу Виляреал. Арсенал гостува на „Жълтата подводница“ чак на 29 април.
    Припомняме да следите страницата ни, където материалите ще продължават да бъдат все така интересни и завладяващи. Припомняме също така, че кампанията за членски внос вече е в сила. Запишете се или подновете членството си, защото ние сме "Арсенал България" и при нас всичко е на топ ниво, точно като представянето на отбора от вчера!

    Днес се навършват точно 15 години от последния гол на Денис Бергкамп за Арсенал в един специален ден на Хайбъри в Лондон. 15 април е и един много специален ден за фен клуба на Арсенал в България по няколко причини, които ще разберете ако имате търпението да стигнете до края на тези редове.
    Пролетта на 2006 г. българският фен клуб имаше възможност за първи път да посети организирано мач на Арсенал на Хайбъри и то само месец преди уникалното съоръжение да остане завинаги във футболната история. Едва ли има нужда да ви обяснявам колко неописуемо е вълнението, когато ти се обадят по телефона с въпроса: „Арсенал ни дават билети за домакинството на Уест Бромич, искаш ли да ходиш на мач в Лондон?”. Това е едно от малкото светкавични решения в живота ми, без ни най-малко да се замисля как ще се случи! А си нямате на представа колко сложно беше посещението на Острова през тези години.
    Дааа, тръгваме!!! Една от мечтите ми беше на път да се осъществи и няколко месеца по-рано вече нямах търпение. Но, за да отидем до Лондон, дори само за няколко дни, трябваше да изпълним куп изисквания. Кандидатстване за виза, явяване на интервю в английското посолство за одобрение, разполагане с лична банкова сметка с не малка сума в нея и не на последно място липсата на така достъпните сега нискотарифни полети някак отдалечаваха реализирането на така желаната мечта за един неработещ студент.
    Тук е момента да благодаря на моите родители, които направиха всичко възможно да осъществят желанието на своето дете. Всичката тази наглед сложна организация завърши успешно, благодарение на усърдието на организаторите на целия този процес, за да се окажем група от седем човека на летището в очакване на първия ми полет в живота. Допреди този ден никога не се бях отделял от твърда почва под краката, с изключение на преходи по вода, заради което някак естествено ми беше малко притеснено.
    Бяхме подготвили и специален подарък – сувенир черешово топче, който се превърна в традиционен трофей за избрания от нас футболист на сезона. Като официален фен клуб имахме правото да изберем играч на сезона според нас и да му връчим подарък от наше име. Дали случайно или не, бяхме избрали Денис за номер едно през този сезон.
    Разбира се, не всичко мина нормално, тъй като митническите власти решиха, че черешовото топче е опасно за пренасяне като ръчен багаж и набързо го сложихме в една рекламна торбичка на единствения ни тогава авиационен оператор, а междувременно едно от момчетата реши да си остави батериите за фотоапарата в същата тази торбичка. Този досаден детайл е основа на една история, която ще ви разкажа накрая.
    Естествено при пристигането в Лондон нямаше и следа от торбичката с топчето и батериите, след като се оказа, че не са ги качили на нашия полет. Е, това не успя да ни помрачи настроението, защото вече бяхме на английска територия и се намирахме съвсем близо до мечтания момент да видим на живо всичко, което досега сме гледали само по телевизията. Оставихме адрес, на който да изпратят нашия подарък за Денис и се отправихме на разходка из Лондон.
    Интересното е, че като за първи път летенето със самолет ми се стори някак много кратко и безболезнено. За сметка на това така се бях стъписал на митническата проверка на летището вече на английска земя, че явно изглеждах подозрително. Някак тези униформени с кучета ми изглеждаха много респектиращо и имах постоянното усещане, че ще открият нещо нередно в моето посещение и ще ме върнат обратно. Толкова  се бях притеснил, че когато ме попитаха каква е целта на посещението ми, в опита ми да обясня с гордост, че ще ходя на мач така се овъртолих, че веднъж казах today, а после tomorrow. Това предизвика съмнение в проверяващия, който ме погледна изпитателно и ме попита: „today or tomorrow?”. Този път отговорих утвърдително, че става въпрос за утре с неловка усмивка, което провокира усмивки и по ледените изражения на митническите служители и вече с облекчение преминах официално на английска земя!
    И така прекарахме деня в разходки из Лондон преди да се отправим към Хайбъри. С изненада установих, че станцията на метрото, на която трябваше да слезем, за да стигнем до стадиона също се казва Арсенал. В дългия тунел към изхода от метростанцията по стените имаше снимки и рисунки от исторически моменти на отбора. Още по впечатляващо беше тихия квартал и тесните уютни улички по пътя към стадиона, който е така умело разположен между жилищните къщи, че ако не знаеш къде се намира, човек може да го подмине без да го забележи. Уникално постижение на инженерната мисъл да разположиш цял стадион между жилищни сгради по такъв начин, че да не изглежда натрапчиво и да не се отличава по никакъв начин от визията на наглед спокойния жилищен квартал. Най-издайническа е красивата фасада на централната трибуна на стадиона, която предизвика радостни възгласи и въздишки в момента, в който се изправи пред нас с цялото си историческо величие.
     



    Снимки и рисунки от тунела на метростанция Арсенал, които вече не могат да бъдат забелязани на това място Не знам как да ви обясня, че бяхме подвластни на поредица от събития свързани с любимия отбор, които ни се случват за първи път. В първия ден от посещението на Хайбъри трябваше да си вземем билетите за утрешния мач и естествено бяхме планирали тур на стадиона и посещение на фен магазина. По отношение на фен магазина този на Хайбъри беше толкова неугледен в сравнение с фен магазина, който сега се намира на Емирейтс, че човек в него можеше да се почувства като в квартална книжарница или в магазин за дрехи втора употреба. Това сравнение го правя като поредното доказателство колко се комерсиализира клуба през последните години. Е, този неугледен фен шоп беше като магазин за дамски чанти, обувки и бижута едновременно за една жена в нашите очи. А пък колко много се радвахме на билетите, вероятно отстрани сме изглеждали като деца от 80-те, които за първи път получават шоколадово яйце. Още по-вълнуващо стана, когато стъпихме на свещения Хайбъри. Колко много величие лъхаше от това място. А като стъпихме на трибуните и пред нас се разкри като снимка на картичка или картинка за desktop прекрасно поддържания терен и трибуните във всички посоки и срещу нас, разбира се, легендарният Clock end. Едно от нещата, което като го видиш и няма начин да не познаеш откъде е. Наистина всичко ми изглеждаше все ядно някой беше разпънал фототапет пред очите ми, но пък усещахме аромата на прясно окосена трева и можехме да се докоснем до всичко около нас и да се пощипваме от време на време, за да се уверим, че всичко това е реално.
     
    Една от ценните хартийки, благодарение на които щяхме да стъпим на Хайбъри

    Хайбъри от различни гледни точки

    Програмата за предстоящите три много важни мачове

    Изглед към North bank от улицата, на ъгъла на която се намира The Gunners Pub
    Разликата между ден без мач и ден с мач е колосална! В деня на мача уличките на тихия и спокоен квартал бяха препълнени от хора с бяло-червени тениски, знамена и шалове, сякаш имаше някакъв местен празник или карнавал. И, да! В Англия ходенето на мач си е празник, че за някои дори семеен ритуал, както е ходенето на църква. Празничната картинка се допълваше от шатри и сергии, разпънати от двете страни на основната улица, която водеше към Хайбъри, на които можеше да си намерите всякакви вехтории и сувенири на Арсенал от табели с името на стадиона, до снимки с автографи, тениски, шалове и значки. Любопитното беше, че сред значките, които бяха на всякакви отбори, забелязахме такива и на български тимове. Изобщо обстановката наподобяваше малко сергиите на битака или на селските събори, само където липсваше ароматът на кебапчета и продавачите на захарен памук и пуканки.
     
    Една от сергиите на улицата пред стадиона
    Някак измежду бяло-червеното море от фенове се забелязваха и други цветове, които не бяха типични за отбора. Привърженици на Уест Бром се разхождаха необезпокоявано между феновете на Арсенал. Гледка, която нямаше как да забележим ако срещата беше в някоя характерна с по-темпераментни фенове държава, примерно на Балканите, в Италия, в Латинска Америка или ако феновете бяха на Тотнъм. Като забелязахме едно симпатично възрастно семейство във всички ни се породи желание да се снимаме с тях, което беше посрещнато с охота от възрастната дама, а сърдитият белобрад чичко, който неизбежно оприличихме на Дядо Коледа някак по-скоро шеговито демонстрира, че не желае да се снима с нас.
    Докато се наслаждавахме на препълнената улица около стадиона със споделящи футболните ни пристрастия хора, все пак никога не бяхме виждали толкова много фенове на Арсенал на едно място преди, пред централната трибуна настана някаква суматоха и хората се скупчиха около главния вход. Явно ставаше нещо интересно. Оказа се, че току що беше пристигнал клубния автобус и ние веднага също се втурнахме натам. Поредният незабравим момент за нас беше това, че виждахме любимците си от екрана само на няколко метра разстояние.
     
    Футболистите на Арсенал на влизане през централния вход на Хайбъри
    Разбира се, преди да посетим трибуните се отправихме към The Gunners pub, който се намира на ъгъла на една пресечка в дъното на улицата, която открива гледка към North bank. Естествено и тук попаднахме на българска следа, след като един от охранителите на пъба се оказа българин и само като чу родната реч ни приветства и може би по-топло посрещане нямаше да получим на друго място във футболен пъб. Освен, че денят беше специален с това, че ще гледаме любимия си отбор на живо в един от последните мачове на любимия ни стадион, се оказа, че денят е посветен на Денис Бергкамп. Специално по този повод имаше група холандски фенове, които типично в техен стил бяха облечени изцяло в оранжево, общо взето с кой каквото е намерил. От тениски, до работни гащеризони, а дори един от тях явно не намерил друго решение, беше наметнал просто един оранжев халат. Още по-приятна беше изненадата, когато на влизане в стадиона ни раздаваха оранжеви тениски с инициали DB10, специално заради това, че денят е посветен на един от блестящите ни футболисти за времето си.
     

    Кадри от The Gunners Pub

    Холандските фенове, които бяха дошли специално за деня на Бергкамп
    Ех, като се сетя колко ми беше всичко като в някакъв сън и възприемах нещата сякаш това, че сме там е най-нормалното нещо на света и всеки уикенд съм на това място. Сега с течение на годините все повече осъзнавам колко ценно беше това посещение. Няма да забравя думите на единственото момиче, което беше заедно с нас, когато пристъпвахме по стъпалата в тунела към сектора: „Ние сме на Хайбъри, човече! Можеш ли да осъзнаеш това?“. Ами, не! Не можех да го осъзная. Бях толкова опиянен от емоциите, че всичко ми беше като на филмова лента. В този момент, пристъпвайки към трибуната се чувствах може би както се чувстват футболистите преди да излязат от тунела на терена, знаейки, че всички очакват тях, с тази разлика, че нас никой не ни очакваше, но в всяка крачка напред все повече се чуваха фенските възгласи.

    Хайбъри отвътре и на трибуните
    Уау! Теренът изглеждаше толкова близо, бяхме на десетина реда от него, а знаете специфичното на английските стадиони, че няма писта и контакта на футболистите с феновете е буквално на ръка разстояние. Хайбъри беше още по-впечатляващ в това отношение. Знаете как по телевизията стадионът изглеждаше някак по-малък от останалите стадиони и това носеше допълнителен уют на това място. Публиката се чувстваше близка с играчите и играчите сякаш повече усещаха емоциите на публиката.
    Докато си направим по няколко снимки, гордо позиращи с българското знаме с надпис Арсенал България на North bank футболистите излязоха за загрявка. На близката до нас врата се появи Йенс Леман….леле, изглеждаше толкова близо…..и толкова внушително висок, въпреки че отстъпва с няколко сантиметра на повечето вратари, които са пазили за Арсенал. Всъщност, всички изглеждаха внушително величествени, все едно са някакви божества. Анри и на екран си изглежда уникален атлет, а на живо разликата е по скоро, че с Пирес имаха и някаква елегантност в начина, по който се придвижваха. И, да! Това внушително излъчване не беше случайно. Повечето футболисти от този състав бяха част от Непобедимите, а няколко седмици по-късно играха финал за Шампионска лига и то със стил - без загуба през сезона и без допуснат гол в елиминационната фаза срещу носители на трофея като Реал Мадрид и Ювентус! Самото им поведение, дори на загрявката, излъчваше авторитет и с това може би респектираха противниците си.


    Загрявката преди началото на мача
    Двубоят започна, вълнението ни не стихваше и най-странното от всичко беше, че всички седнаха на удобните меки седалки и притаиха дъх. От време на време се чуваха откъслечни възгласи, а на нас като новобранци, няколко пъти идваха стюарди да ни правят забележки, че ставаме от седалките!!! What the fuuck??!! Ние на мач ли сме или какво? Беше толкова разочароващо! Дори идваха да ни питат какво пише на знамето и ни помолиха да не го разпъваме!! Представяте ли си? Дали пък не го разпънахме няколко пъти, когато имаше голови ситуации и хората наскачваха. Понеже седалките бяха сгъваеми, меки с дунапрен и кожено покритие, по подобие на тези в театрите, при всяка една атака на Арсенал се чуваше един тропот, както правим по нашите стадиони с крака по земята при мексиканска вълна. Е, този тропот не беше съзнателен, тъй като се получаваше, когато хората ставаха в очакване на завършек на атаката и седалките се сгъваха ритмично след всяко едно подобно рязко ставане. Идвайки постепенно от далечината този шум беше някак вълнуващ, но пък нямаше мексиканска вълна, а по скоро вълна от ставащи хора. Интересно беше да се наблюдава.
    Редките случаи, когато по трибуните скандираха, първоначално не можех да различа какво точно пеят, а то всъщност беше „Red army, red army”. И все пак да не забравяме, че беше Dennis Bergkamp day. Стадионът почти изцяло беше придобил оранжев отенък, благодарение на оранжевите тениски, които раздаваха на влизане и повечето фенове бяха облечени с тях. Много приятна обстановка за фен на Арсенал и „Лалетата“ едновременно! И понеже денят беше посветен на Бергкамп не се мина много време когато от горното ниво на нашата трибуна се запя: „There’s only oneeeee, Dennis Bergkamp….”. За първи път чувах тази песен и от този момент нататък тя се запечата в моето съзнание. Мачът като цяло не беше от най-вълнуващите, а и на мен ми беше по-интересно какво се случва по трибуните. Е, все пак в края на първото полувреме избухнахме в радост, когато Александър Хлеб откри резултата точно пред погледа ни във вратата, зад която се намирахме ние. Страхотно е да чуеш на живо това звучно „Yeaaaahh!!!” от трибуните, когато любимият ти отбор отбележи гол.

    Моменти от мача


    След попадението на Хлеб за 1:0
    Бях чувал за прословутото дъждовно лондонско време, но през целия ни престой изпуквахме от жега, тъй като солидно се бях подготвил за по-сурови атмосферни условия, а реално през повечето време дори се разхождахме по къси ръкави и постоянно се чудех къде да го дяна това яке. Бяхме си направили и специални тениски за посещението ни на Хайбъри, на които пишеше "We are Arsenal supporters club Bulgaria on tour", датата, двубоят и стадиона, на които бяхме. Сега нашите ли тениски да носим, оранжевите за Бергкамп ли? Все пак ги сменяхме ту едната, ту другата. Е, като си говорехме за лондонско време, както беше слънчево и топло в съботния следобед, така изведнъж се смрачи и заръси ситен дъждец. Все пак беше за кратко, а повечето от нас са били на мачове в много по-неблагоприятни условия.
    Второто полувреме продължаваше да е също толкова скучно, а нашите момчета вече атакуваха към по-далечната от нас врата и интересните събития ни се струваха някак много отдалечени от нас. Това не ни пречеше особено да се наслаждаваме, че сме там и че този мач беше толкова специален за нас. За съжаление, отново бяхме свидетели на гол във вратата, зад която бяхме ние. Беше вече 75-ата минута, а резултатът стана 1:1! Започнаха да ми минават мисли в главата от сорта на: „Е, верно ли така ще завърши първият ми мач на живо“? Все пак тогава бяха години, в които не бяхме свикнали да губим точки у дома! Разбира се, отговорът на този въпрос не закъсня, когато само три минути по-късно Бергкамп отклони топката в наказателното поле към Пирес, който отбеляза за 2:1! Този път еуфорията от гола беше по-голяма, тъй като лошите мисли, че могат да ни попарят с тяхното попадение, явно не бяха минавали само през моята глава. Всичко вървеше към чудесен завършек с очаквана, но все пак трудна победа, когато дойде и моментът за бис, както го наричат при концертите или заключителното действие, развръзката във филмите или театралните постановки. Значи да си го бяхме поръчали или сами разработили този сценарий, нямаше да го направим по-добре! Мачът вървеше към заключителната минута, когато изгря геният на Бергкамп, ама типично в неговия си неподражаем стил с вътрешен фалц извън наказателното поле прати топката в десния горен ъгъл на вратата. Последва суматоха от ръце, глави, крака, много скачане, крещене и прегръщане с познати и непознати хора. Сюжетът на постановката беше завършен по най-прекрасния начин с попадение на главния герой! До последната минута и много след последния съдийски сигнал останахме без дъх от скандиране на вече любимата ни песен за Бергкамп.

    Голът на Бергкамп

    Поздравления за Бергкамп след последния съдийски сигнал
    Тръгнахме си щастливи и заредени с много приятни емоции, разбира се и с фенски артикули. На няколко пъти из Лондон ни заговаряха фенове на Арсенал, а най-фрапиращото беше на летището вече на прибиране, когато един от митническите служители ни заговори: „Фенове на Арсенал ли сте?“. Чудех се, откъде толкова ни личеше, че ни разпознаваха, ама пък какво толкова се изненадвах като всеки от нас беше помъкнал няколко натъпкани с фенски артикули найлонови торбички от фенския магазин, които бяха с емблемата на клуба. Странното е, че всеки път, когато научаваха от къде сме и че за първи път сме ходили на мач, всички бяха единодушни и казваха едно и също все едно се бяха наговорили: „Ооо, трябва да отидете на гостуване“! Да, домакинските мачове може би наистина бяха скучни за феновете, като особено потресаващо беше това, че ни караха постоянно да сядаме, само дето нямаше някой, който да ни шътка както, когато говориш в киносалона. Да, футболът в Англия е спектакъл, който се доближава до изкуството на театъра и киното и явно на феновете това им харесва и заради това всеки уикенд отиват на стадиона с цялото си семейство като на празник. А когато искат да се почувстват истински футболни фенове, отиват на гостуване. Е, все пак вярвам, че има и изключения при домакинските мачове, когато става въпрос за някое завързано дерби.
    За нас футболният спектакъл беше чудесен и се завърнахме повече от доволни от преживяното. В самолета на връщане се сетихме за черешовото топче, което трябваше да връчим на Бергкамп за играч на сезона според нашия фен клуб. Не знам дали е стигнало до него, но той ни се отблагодари по най-добрия начин затова, че сме го избрали за играч на сезона. Този гол шедьовър накрая на мача сякаш беше неговият поздрав специално за нас!
    Спомняте ли си в началото, че едно от нашите момчета си остави батериите за фотоапарата в торбичката с черешовото топче? А сега си представете, че пратката е стигнала до Денис, той я е отворил, видял е макета на черешовото топче и батериите и може би много време се е питал къде ли точно се слагат тези батерии! Това беше една от шеговитите ни теории, на които много се смяхме по време на полета на връщане.
    От цялата тази емоция интересното, е че гледайки рубриката „On this day….” едва преди три или четири години прочетох следното: „На този ден през 2006 г. Денис Бергкамп вкарва последния си гол за Арсенал при победата срещу Уест Бромич Албиън с 3:1“. Лелеее, по дяволите, аз съм видял последния гол на Бергкамп на живо!!! Това беше първото нещо, което си помислих. Честно казано, дори не подозирах, че това е последният му гол за Арсенал и когато го осъзнах, още повече ценя този момент. Сега, 15 години по-късно дори не си спомням другите голмайстори, че дори не си спомням и точната дата на мача, за което си помогнах като порових малко в интернет, но винаги обичам да се връщам към този спомен и обичам да разказвам за него, както дядовците обичат да четат приказки на своите внуци!
    Разбира се, много моменти от тази история останаха неразказани тук, за да не става прекалено банално, а и за да има какво да разказвам, когато се виждам с другите фенове!
    Надявам се, че с тази история съм успял поне малко да ви пренеса на трибуните на Хайбъри и пожелавам на всеки един от вас да има поне няколко такива специални моменти с любимия си отбор, за които да обича после да разказва.
    Нека си пожелаем и тази вечер 15 април да бъде специален за феновете на Арсенал, като се надявам нашите момчета да успеят да ни класират за полуфиналите на Лига Европа!
    Посвещавам тази статия в памет на баща ми Иван, благодарение на който сбъднах своята мечта да посетя Хайбъри! Благодарен съм му и за всичко, което е направил за мен през неговия живот!
    Настъпи и дългоочакваният ден, или поне за сега. Арсенал гостува в Прага на местната Славия, в мач реванш от четвъртфиналите за купата на Лига Европа. Припомняме, че първият двубой в Лондон завърши без победител, след късен изравнителен гол на чехите и разочароващо 1:1 в края. Днес, момчетата на Микел Артета излизат в своеобразен финал преди финала. Особено важен мач при положение, че Лига Европа остана единственият по-реален шанс за европейски футбол догодина. Тук е редно да споменем, че домакините в днешната среща не познават поражение на собствен терен цял сезон. На този стадион преклониха глави отбори като Глазгоу Рейнджърс и Лестър Сити. И все пак, ние сме Арсенал и стискаме палци да пречупим коравите съперници. В долните редове ще Ви представим всичко по-важно идващо от Емиратс преди интригуващата среща.
    Кога: Четвъртък, 15.04.2021, 22:00 българско време.
    Къде: Синобо, Прага.
    Телевизия: БНТ 1.
    Новини преди мача: Емил Смит Роу и Букайо Сака са напълно възстановени от леките си контузии и са на разположение. Мартин Йодегор ще бъде подложен на късен фитнес тест. Същото важи и за Пиер-Емерик Обамеянг. Капитанът е със заболяване. Добрата новина тук е, че не е COVID-19, но лошата е, че може да пропусне срещата. Габриел Мартинели има леко неразположение, но там няма нищо сериозно, като вероятно става въпрос за физическото му състояние след дългосрочната контузия и 80‘е минути срещу Шефийлд Юнайтед уикенда. Давид Луиз и Киърън Тиърни са дългосрочно контузени и извън групата за мача.

    Друга любопитна новина, макар и не пряко свързана със срещата, са слуховете, че Флориан Балогън е подписал нов договор с клуба. Според източници, макар и все още неофициално, Еду и Артета са успяли да уговорят младия талант да остане на Емиратс, макар да е имало около 23 други оферти за подписа му. Между тях се открояват такива на Байер Леверкузен и РБ Лайпциг.    
    Думите на Артета преди мача: „Казах го и миналата седмица. Славия е чудесно организиран отбор и изобщо не е случайно, че са там, където са. Отстраниха не малко силни отбори и ни беше ясно, че ще ни създават проблеми. Все пак, изпуснахме си нашето, но това е вече зад гърба ни. Отиваме за победа и класиране. Изобщо няма и секунда, през която да мислим за отпадане. Това важи както за мен, така и за играчите. Знаем какво трябва да се направи и ако го направим ще се класираме. Съгласен съм, че в такива мачове ни трябват големите играчи, те умеят да правят разликата, така че се надявам всички да са на разположение. Този мач е по-важен от финала за ФА Къп и не защото това е Лига Европа, а защото това е следващият мач. Такова мислене се стремим да налагаме. Най-важен е следващият мач!
    Не искам да говоря за Флориан, защото още няма нищо официално. Както казах и преди, настроен съм много положително, че ще остане при нас. Когато това стане официално, ще разберете. Не мога да коментирам дали ще играе при нас, или ще бъде даден под наем другия сезон. Нека първо подпише и тогава ще говорим.“

    Важни новини към днешна дата и за фенклуба на Арсенал България. От днес е отворена кампанията за подновяване на членски внос, както и за набиране на нови членове, които желаят да станат част от арсеналското семейство в България. Повече подробности може да намерите в линка по-долу. Запишете се, нямате представа колко много си заслужава!
     
    Тук задължително споменаваме, че председателят на ASCB – Георги Стоянов ще бъде гост в студиото на БНТ 1 преди и по време на мача довечера. Това е страхотна новина, особено предвид факта, че БНТ не е Диема и гости извън футболните среди рядко се канят. Успех Жорка, дано донесеш късмет на нашите в Прага.
    Пожелаваме успех на момчетата довечера. Надяваме се да изиграят стабилен мач и да отстранят чехите. В крайна сметка, едва ли има някой, който се съмнява, че ако Арсенал играе добре ще спечели. С други думи, ако отпаднем ще е заради... Арсенал!
    Не спирайте да следите страницата ни. Очаква ви много приятна изненада в следобените часове на днешния ден.

    От 15.04.2021 до 01.06.2021 всеки български артилерист може да поднови членството си или да се присъедини към най-многобройния фен клуб на чуждестранен отбор в България, този на лондонския Арсенал. Членският внос е в размер на 30 лв/сезон за пълнолетни и 15лв/сезон за лица под 18 години и дава възможност за кандидатстване за билети за домакинствата на Емиратс и гостуванията в Европа. Всеки член получава пакет, който включва персонализирана карта и подарък. През последните 5 сезона организацията е осигурила над  700 билета за желаещите да гледат мачовете на Арсенал на живо, като през последните 3 години заявките за билети са изпълнени на 100%.
    „Изминалата година от живота на организацията ни не беше такава, каквато ни се искаше. Заради пандемията и заради отсъствието на публиката по трибуните не успяхме да пътуваме из Европа за мачовете на любимия отбор, но въпреки това  85 наши членове изгледаха победата с 0:1 от гостуващия сектор на „Караискакис“ на 20.02.2020.  при последното гостуване със зрители по трибуните в Европейските клубни турнири. Други пък срещнаха случайно Иън Райт на Акропола, най-доброто място за срещи с боговете“- заяви секретарят на фен клуба Стоян Филипов. „Липсата на мачове в последвалата една година ни даде време да довършим най-значимия си проект за последните години, а именно издаването на автобиография на Иън Райт „Футболът, моят живот“, която беше част от членския пакет за изминалия сезон. С доброволчески труд направихме сайта ни най-доброто място за актуална информация свързана с клуба, превюта  на мачовете на Арсенал, обзор на срещите, анализи, изключително интересни исторически авторски материали. Нямаме търпение  пандемичната ситуация да стане само ситуация и да успеем да реализираме няколко важни събития в живота на организацията ни – четвъртото издание на благотворителния ни турнир за дами любителки (16.05), официално представяне на автобиографията на Райти, акцията ни по безвъзмездно кръводаряване (03.06) в навечерието на седемнайстия рожден ден на фен клуба( 06.06), за който Пловдив ще бъде домакин на празненствата.“
    Очакванията са, че през следващия сезон ще има зрители по трибуните и от фен клуба изразиха надежда да продължават да сбъдват мечтите на привържениците на Арсенал да гледат на живо любимия си отбор.
     
    1989-90
    Never the Big Boss?
    Overachievement was the overriding characteristic of every team we had while I was a younger supporter. When we won trophies, few people regarded us as the best in the land. But there was a feeling about the George Graham time, that we were very close to this dream. I knew we had been the greatest back in the day, but now we had to overachieve to win something. I wanted a spell of dominance, a sniff of power, the feeling that we could look at the rest and say, we can beat them, send them home crying because we were the Arsenal. 
    But now we had come to Goliath, and we had left the enormous Liverpool giant lying on the ground, shattered and broken. If they wanted to come back at us now, we would be the colossus, and they would be David. We would take our space at the top, win, and keep on winning.
    Our Ball was taken away.
    But it wasn’t to be. 1989-90 was a leveller, a reminder that Liverpool were still the big boys, who would take your ball away and let you know that they were the boss. The Charity Shield was our first reminder of this as they won 1-0.  Peter Beardsley scored the goal and both teams lined up much the same as the decider of the previous season. Then Manchester United destroyed us 4-1 at Old Trafford in the first match of the league. We never truly got going that season, with 15 defeats throughout all competitions and we finished up 4th, behind, yes, you guessed it, Tottenham in 3rd. Liverpool took back over the top spot, 17 points ahead of us and we went back to our natural position as underdogs, hoping that on our day, we could overachieve.
    This was not what I wanted, not what beating Liverpool when they had all the advantages was about? Back down the table you go. Suck it up, suckers.  We beat them 1-0 in the League Cup but they won and drew in the League to give them back their superiority. I am certain George Graham felt like I did. It is now our turn, I know how to beat you, I will come back. I will find a way to put us back on top where we belong.
    Dining on Crumbs
    So, I looked at the crumbs that we did manage that season. Some nice crumbs all the same. We beat Rangers 2-1 at Ibrox in the Zenith Challenge Cup played between the champions of England and Scotland to at least secure a trophy of sorts.  We beat quite a few teams 1-0 and maybe that was when we got the chant, 1-0 to the Arsenal, seven times that season. We were beaten 6 times by the same margin, though. 1-0 against the Arsenal doesn’t have the same ring does it?
    We had an early 5-0 against Sheffield Wednesday with five of our boys getting goals, Merson, Marwood, Smith, Michael Thomas and Tony Adams, who was always a threat at set-pieces. We did have goals from everywhere in those days. A nice little 6-1 against Plymouth in the League Cup with Michael Thomas getting a very rare hat-trick. Then immediately, 4-0 against Man City, with Perry Groves scoring 2, Michael Thomas again, and Paul Merson showing that we had goals, and were never boring, boring Arsenal. Soon after we had a 4-3 win over Norwich, proving we could have 7 goal thrillers, David O’Leary, Niall Quinn and believe it or not, 2 from Lee Dixon, truly showing that all our players could score goals.
     
    A Cold Time for Siggi Jonssen
    We had a 3-0 against QPR with Dixon again, Smith and Sigurder (Siggi) Jonssen came on to score from defence. It was his only goal and he never got much of a chance with us. We had Adams, Bould, O’Leary and Caesar in front of him. I think he was the only Icelander to play for us up to the current side and I doubt if Rúnarsson will play as many as he did. Jonssen probably played around 10 times for us, mostly as sub, if I remember rightly.
    We had a 3-2 against Luton with Smith, Merson and Marwood scoring, another thriller. Then 4-1 against Palace with Adams, Dixon and Alan Smith scoring 2.  The second half of the season wasn’t so great for good scores but we did have a 3-0 against Forest with Kevin Campbell, the wonderful Perry Groves and Tony Adams scoring again.  Mr Arsenal really was a big nuisance in the opposing penalty box. Campbell was very popular among the fans for his wholehearted approach. He always found that one or two were deemed better than him by George Graham, though, and as Mr Wright was soon to appear, his chances became more limited. I always felt that Graham had a vision of who he wanted in every role and tried to put that type of player in. He was much more of a buyer than a bringer through of talent. Campbell had a good career with Everton, though, and always put in a shift.
     
    We always liked Kevin Campbell
    Could we come back or was it another blip?
    We had a 3-1 away to Derby with Martin Hayes ratcheting up 2 and Kevin Campbell getting the other. Kwame Ampadu of Ireland made his debut as a sub but he never made it at Arsenal. He came on once more as a sub. He had a good career in the lower divisions but never became a full Ireland international. We had very good midfielders at the time, Houghton, Whelan, Townsend, Keane and many others were above him.

     Kwame Ampadu. Another forgotten man at Arsenal
    So, it was all very disappointing, those crumbs aside. We were beaten by QPR in the 4th round of the FA Cup and 3-1 by Oldham in the 4th round of the League Cup. The heroics of the last season meant nothing. Was it really the case that we whenever we won, we were overachieving? We couldn’t ever get up there and stay up there? Liverpool would always be better than us? Tune in next week and we will see what happened? And why was there a load of handbags on the pitch at Old Trafford? Me and my brothers were there on a VIP trip. I can give you a bird’s eye view.
     
     
     Maybe this should have been our jersey? 
     
     Max points total 66
    With seven matches to go we must beat Fulham to stand a chance of Europa league. Probably anything less than 66 will not be good enough. One game at a time is a cliché but we need to start living the cliché. Beat Slavia Prague but irrespective beat Fulham.
     
     
     

  • Следваща среща

  • Класиране

  • Latest Forum Posts

×
×
  • Create New...